Пеню Михайлов e професор по обща икономическа теория, доктор на икономическите науки. Преподава микро и макроикономика в Икономическия университет Варна, чете лекции и по икономика на социалната сфера. Работи в областта на общата икономическа теория и на социалната сфера. Автор е на множество статии, студии и монографии.
Този проблем днес придобива особена важност. Той обаче по ред причини е вън от обсега на обществознанието и политическата класа. И това има своето обяснение: ако се постави на преден план, означава да се разкрие връзката отчуждение и експлоатация; отчуждение — частна собственост; отчуждение — трудова теория за стойността; отчуждение — обмен и пр. Присъщи ли са те на новата демокрация, или са фикция от старото минало?
В съзнанието, главно по идеологически съображения, се натрапва мисълта: капиталът и наемният труд са партньори, намират се в хармония, взаимно си оказват услуги, с една дума, всеки е в прегръдките на другия. Това обаче не е ново, овехтели неща се изкарват от архива на икономическата мисъл и се представят за съвременни.
Оттук и изводът: отчуждение няма, експлоатация — също. Преди да поясним, нека посочим.
Теорията за отчуждението се появи в зората на неразвития капитализъм. Промишленият капитализъм разруши връзката между естествената природа на човека и обществените норми на поведениe и отношения. Той породи духовна пустота и враждебни отношения между хората. Отчуждението обаче все още не е избистрено и оформено в система. Пръв, създал такава система, е Хегел: развиващият се дух преминава през няколко степени, всяка от които отчуждава себе си и прераства в друга. Абсолютният дух по пътя на своето самодвижение и отчуждение създава природата и човека, опредметява себематериалната действителност, т.е. придобива недуховна форма, която по-късно чрез човешкия дух се опредметява в собствената си дейност. Духът се отдалечава от себе си, въплътен обаче в природата и човека, той отново се връща към себе си и към своята духовна същност. Духовното преминава в материално, а то от своя страна отново преминава в духовно. Трансформация на същността в цяла разклонена мрежа (йерархия в същностите: първична, вторична, производна).
Маркс високо цени Хегеловото наследство за отчуждението. Той обаче го освобождава от неговата религиозна обвивка. Отчуждението не е свързано с някакви мистични външни сили, а е плод на социално-икономическите условия на живот. Разделението на труда, стоковата форма на продукта, нейната отчужденост посредством парите, частната собственост и др. са сред причините за възникване на отчуждението. Маркс в своите „Икономическо-философски ръкописи“ не само разкрива същността на отчуждението, но сочи и неговите форми: икономическо, политическо, социално, религиозно отчуждение, а също и предпоставките за неговото изменение.
Отчуждението е стъпка и логическа предпоставка за разкриване на същността на експлоатацията, процесът е взаимен. Работникът работи за друг. Не той се разпорежда с труда и продукта, а собственикът на средствата за производство. Извършва се дейност, противоположна на човешките желания и удоволствия, предметите преминават в друг, стават чужда сила, която има власт над работника.
„Отчуждението на труда за работника се проявява в това, че трудът не е негова собственост, а на друг, че не му принадлежи, че в труда той не принадлежи на самия себе си, а на някого другиго.“ И още по този повод: „Трудът произвежда чудесни неща за богатите, но произвежда оголяване за работника. Строи палати, но и коптори за работника. Създава красота, но и осакатява работника. Замества ръчния труд с машини, но и отхвърля част от работниците назад към варварския труд, а останалата част превръща в машина. Той произвежда ум, но произвежда и тъпоумие, кретенизъм за работника.“ (К. Маркс)
Вписват ли се тези неща в нашата действителност?
Определено — да.
1. У нас се установи див, варварски капитализъм: мафиотският капитал взема връх, безогледната и безскрупулна приватизация, превръщането на частната собственост във всеобща определеност на икономическата система, засилването на социалното разслоение и много други факти потвърждават, че теорията за отчуждение не само не е остаряла, но на фона на българската действителност тя намира ярко потвърждение.
2. Отчуждението прераства в самоотчуждение за човека. То не само го разрушава и обезличава като личност, но човек загубва своята родова същност, превръща се в животно, в скот с ниски животински страсти, деградация на човешката личност. Пресата всеки ден ни поднася потресаващи примери.
3. Осиротелият и обезличен човек се връща в лоното на животинското: ниско потребление, невъзможност биологически да оцелее, притъпени потребности, сведени до чисто животинско равнище. Дори животното има по-голям простор — свобода, въздух, светлина, с една дума, настъпва дехуманизация на човешкия живот, част от населението е подложено на геноцид.
4. Трудът се изразходва против волята и желанието на човека, за да не умре от глад, той е съгласен на каквато и да е работа. Човек не може да разкрие своята същност, духовно деградира, няма развитие, има упадък. Човек се отчуждава не само от себе, но и от другите хора, настъпва обезверяване, психически разстройства, самоубийства и пр.
Много дейци на духовната сфера се простиха със своя творчески труд, станаха амбулантни търговци. Мярата за оценка за духовната сфера се извършва не от гледище на обществената полезност на нейните резултати, а от гледище на икономическата изгода — парата. Затова има много чалга, шоумени, конкурси за красиви и грозни жени. Свободното време на хората се превръща в капитал за тези, които го използват, за да трупат печалби.
5. Ние избрахме погрешен модел на прехода, не потърсихме алтернативни пътища. Обществото, както и преди, се вкарва в определени схеми и шаблони на развитие, което противоречи на неговата обективна логика. Социално-икономическата необходимост се реализира не по един и същ начин, а в многообразни форми. Нашите цели трябва да бъдат адекватни на тях, да постигат по-голям ефект и желан резултат, тогава и отчуждението ще бъде по-притъпено. Ние нямаме яснота в целите на икономическата динамика, вследствие на което хаосът е голям, а неуправляемостта на процесите — значителна.
6. Хората са отчуждени не само от политиката, но и от самите себе си. Те като че ли се примираха със съдбата си, изчезнаха непосредствените човешки отношения, които се превърнаха в парични, общуването се предопределя от парата и икономическата изгода. Индивидуалистичното общество, основано на стоковата размяна, обезличи човешките отношения, сведе ги до чисто имуществени отношения. Дори любовните отношения станаха предмет на материална спекулация, парата отчужди хората, отне светите им чувства.
7. Въпреки че религията получи широка подкрепа от държавата и обществото, религиозното отчуждение не се премахва, дори в някои случаи се задълбочава. Обграден от суровата и жестока природа, от несправедливото общество, човек все повече отправя поглед към външни сили. В същото време, попаднал в бездната на социално-икономическия гнет, той не е в състояние да се освободи от заробващото състояние, отправя зов за помощ към Бога и когато не получи отговор, се отчуждава от Него.
8. Отчуждението в наши дни се подхранва или обезсилва от определени индикации и детерминатори. На пръв поглед някои нямат пряко отношение към него, но ако вникнем по-дълбоко в нещата, ще видим, че има. Ако през 1989 г. бяхме на 28-о място в света по степен на икономическо развитие, сега сме на последно място в Европа и сме една от най-бедните страни в ЕС.
9. Икономическият растеж в страната е незначителен, но това не значи, че цари благополучие. Растеж може да има, но развитие — не. Развитието предполага подобрено качество на човешкия живот, по-добро използване на материалните ресурси и обновяване на техниката. Само с кафенета, барове, молове не може да се постигне ефективен растеж. Доходите, които получава българинът, в сравнение другите граждани на ЕС са много по-ниски.
10. Реалната работна заплата би следвало да се пресмята не просто като се съпостави с индекса на потребителската кошница за два периода, а като се отчитат и нововъзникналите потребности. Работната заплата изостава по отношение на тези потребности, с това тя реално намалява и хората реално обедняват. Нещо повече, тя не само не ги удовлетворява, но предишни потребности, които са били удовлетворявани, днес изчезват от потребление. Доходът може да расте, но потреблението в натура — не. Увеличената бедност влошава жизнения стандарт и индекса на човешко развитие. Смъртността се увеличава, здравеопазването се влошава, образованието снижава своето качество, духовната пустота деградира личността и нацията. Престъпността, наркоманията, проституцията, корупцията взимат невиждани размери, настъпва отчаяние сред хората, социална апатия и размишления за смисъла на човешкия живот, ако това може да се нарече живот.
11. Частната собственост, стоково-паричните отношения, необузданата стихия на пазара, мафиотският и спекулативен капитал, експлоатацията се превръщат в обективен принцип на функциониране на икономиката. На преден план излизат други ценности: егоизъм, алчност, краен индивидуализъм, стремеж към лично облагодетелстване, без да се подбират средствата. В България се формират класи на богати и бедни. Експлоатацията взема широки размери. Трудът се отчуждава от работника и се подчинява на капитала. В тази връзка не може да се потвърди, че със засилване на творческия характер на труда при новата икономика отчуждението и експлоатацията намаляват и в крайна сметка отпадат.
12. Творческият характер на труда не е всеобщ, не обхваща всички сфери на дейност и от тази гледна точка не е всеобщ. Много операции не са творчески, работа — проклятие, а не удоволствие, отчуждаване от труда, от операциите, които се изпълняват. Тогава къде е творческият характер на труда, дали ни предпазва от отчуждение?
Икономическата наука би следвало да разработи модел на човека в икономиката. Още Аристотел я разглежда като част от етиката. На човека не бива да се гледа като на винтче, механизъм, движен в своя избор единствено от икономическия интерес, а като на част от микрокосмоса, надарен с душа, психология, духовност, хуманност и пр. Интелектоикономиката поставя пред него нови изисквания и духовен мир, различен от този по времето на Адам Смит. Човек не може да се ръководи само от собственото Аз, от тесни егоистични интереси. Материалните подбуди трябва да се съчетаят с доминантите на икономическото развитие. Това ще притъпи до известна степен отчуждението, без изцяло да го отстрани.