Мисии за мир и международни трибунали съпътстват африканските войни през последните две десетилетия. Но политическите предизвикателства са толкова тежки, че проектът с тези инструменти да се изгради преграда, която да спре вълната от конфликти на континента, не дава очакваните резултати.
С изключение на три мисии в Конго и в Египет през 60-те и 70-те години на миналия век, умиротворителни мисии на Организацията на обединените нации в Африка по време на Студената война нямаше. Операция в Намибия, която започна през 1989 г., постави началото на голямо разгръщане на умиротворителната дейност. След тази дата от 44-те мисии, създадени от ООН, 23 бяха разположени на Черния континент.
Различни по големина и продължителност, в мисиите участват няколко десетки наблюдатели и хиляди „сини каски“. Продължителността им е между един месец и над десет години. Те се различават и по своите цели, които могат да варират от обикновено наблюдение как се спазва прекратяването на огъня до възстановителни работи.
Най-много мирни мисии на ООН се състояха в периода от 1989 г. до края на 1990 г. Тогава бяха осъществени четиринайсет „африкански мисии“ срещу седем след 2000 г. Някои от мисиите първо поколение постигнаха успехи: в Намибия и Мозамбик и в по-малка степен в Сиера Леоне и в Либерия. Може да се признае, че те имаха успешно присъствие в период на преход от война към мир, което е от решаващо значение, защото в период на преход става дума за контрол върху спазването на споразуменията за умиротоворяване, за ръководство на процеса на завръщане на бежанците, за контрол на разоръжаването и на демобилизацията на бойците, както и за организиране на избори.
Равносметката за резултатите от мисиите в Сомалия и в Руанда през същия период е неудовлетворителна. Втората мисия на ООН в Сомалия, която беше в отговорностите на Съединените щати, завърши със злополучно оттегляне на американските морски пехотинци, след като ден преди него в края на 1993 г. 18 от тях бяха убити и обезобразени в Могадишу от хората на Мохамед Фарах Айдид. През 1994 г. мисията в Руанда става безпомощен свидетел на още по-страшна драма: геноцидът на племето тутси, който продължава три дълги месеца.
Изправена пред умножаващите се войни през 90-те години на миналия век, Организацията на обединените нации, станала предпочитан посредник и умиротворител на враждуващите общности, изпитва затруднения да отговори на очакванията. Развитието на мисиите се натъква на сериозни проблеми в процесите на управление. А в най-голяма степен успехът или провалът на мисиите в повечето случаи се определя от политическото отношение на най-могъщите държави към тези проблеми. Това особено се отнася за Руанда през 1994 г.
ЛИПСА НА ВОЛЯ
В края на 90-те години на миналия век разгръщането на мисии на ООН в Африка намалява наполовина. Ала в същото време силно нарастват тяхната продължителност и значение, без това обаче непременно да води до положителен резултат. В Кот д’Ивоар, в Демократична република Конго, на границата между Еритрея и Етиопия, както и в Южен Судан след дълги години присъствие на ООН обстановката в най-добрия случай остава нестабилна и взривоопасна.
При конфликта в Дарфур отказът на суданските власти да приемат на своя територия умиротворителни сили, които не са африкански, благоприятства да се задейства африканско решение чрез разполагане на мисия на Африканския съюз (АС). Но поради липса на средства това решение се оказва безперспективно и открива възможност за обща формула ООН-АС. Формулата обаче страда от общи недъзи на инициативите на двете организации: липса на средства и на политическа воля.
Чрез Международния наказателен съд за Руанда и Специалния трибунал за Сиера Леоне Обединените нации имат силно присъствие в другото обширно пространство на умиротворяване на африканските общности, които са жертва на конфликти. Тези две институции, както и Международният наказателен съд, за който Африка остава най-важното място за разследване, се вписват в дълга институционална история, която започва с трибуналите в Нюрнберг и Токио.
На африканска земя между шантажа и интересчийството тези институции се сблъскват с политически предизвикателства, които имат решаващо значение за тяхната ориентация. През това време жертвите на разследваните от тези институции престъпления си задават въпроса на какво се опира едно правосъдие, което, видяно през техните очи, изглежда, че се противопоставя на мира. Въпреки това самото съществуване на тези трибунали съдейства за включване на юридически процедури в повечето преговори и мирни споразумения, които от средата на 90-те години на миналия век допринесоха за прекратяване на африкански конфликти.
