Зад една привидна нормалност – разделение на властите, синдикален и медиен плурализъм, мирно организиране на избори – африканската демократизация проявява много странности и не изключва постоянни манипулации на конституцията, държавни преврати, фалшификации и оспорване на изборни резултати…
След 1990 г. много страни възприемат плуралистични политически системи, които успяват да пуснат корени благодарение на възникването на динамични граждански общества. Това довежда до възможността от мирно редуване на политики.
Разбира се, оскъдните промени в ежедневния живот и цинизмът на някои новоизбрани засилиха скептицизма в редица страни и доведоха до нова вълна от сътресения. Но такива отклонения не са повсеместна характеристика на периодите на преход.
Умиротворяването на някои страни премина през преобразуването на партизанските движения в политически партии, които приемаха както дебата по време на избори, така и избора на гласоподавателите. В други случаи връщането към многопартийност позволи да се стигне до отърсване от авторитаризма чрез преговори, като в много случаи на бившата ръководна класа се осигуряваше възможност да запази позициите и навиците си.
Това доверие обаче трудно си пробива път, защото демокрацията се приемаше, без да почива на теоретичен модел и без критичен и автономен размисъл за правовата държава, за формите на гражданственост и за демократичните институции.
Така доносничеството взима превес над похвалата, а нестабилността след избори измества прилагането на правителствените програми. Политическата либерализация не довежда до превръщане на управляващите в по-отговорни хора. От това следва постоянното оспорване на редовността на изборите. Предизборните кампании пробуждат в общественото пространство разцепления и конфликти между общности в момент, когато изграждането на плуралистична национална самоличност е все още много ранимо. Поради това изборите се люшкат между отхвърляне и институционализиране.
Изборният резултат изразява по-скоро волята на господаря, отколкото тази на народа, и управляващите с течение на времето все повече се изкушават да го контролират. Това обяснява защо се появяват нови форми на диктатура, които минават за демокрации, но чиито стратегически средства са познати: нарушаване на обществените свободи, конфискации на медии и на публични финанси за целите на лична кампания, фалшифициране на референдуми и на преброявания. Трудностите да съществува редуване на властта са все така структурни, защото въоръжените сили не са неутрални, защото няма натиск отгоре, който да цели прозрачност на изборите и защото се фалшифицира конституцията.
След 2006 г. 59 милиона африканци са участвали в президентски избори в 12 страни, като изборната активност е била 67,3%. В Гамбия тя е достигала 67%, докато в Замбия е била 42%. В Мавритания президентските избори през 2007 г. сложиха край на прехода, започнал през август 2005 г. с преврата на полковник Ели Уд Мохамед Вал. Президентът Сиди Мохамед Уд Шейх Абдалахи встъпи в длъжност на 19 април 2007 г., но беше свален от власт на свой ред през август 2008 г. В Мароко опасността ислямистите да влязат в правителството беше елиминирана с относителния разгром на Партията на справедливостта и развитието по време на парламентарните избори на 7 септември 2007 г. поради разделяне на избирателните секции и начина на гласуване.
На юг от Сахара деградацията на положението в някои страни ликвидира постигнатите подобрения в други. Настъпилото влошаване беше предизвикано от избухването на нови конфликти (Чад) или от увековечаваща се криза (Кот д’Ивоар). В Нигерия Умару Яр’Адуа беше избран на 21 април 2007 г. въпреки нарушенията. След хаоса страната успява да се съвземе. В Кения на 13 април 2008 г. ръководителят на опозицията Раила Одинга е назначен за премиер, което допринася да спадне на насилието, разразило се след изборите. В Зимбабве президентът Робърт Мугабе с помощта на армията се съпротивява на изборните резултати, независимо че се съгласява да бъде създадено правителство на националното единство.
В Индийския океан само в Съюза на Коморските острови избухват вълнения, предизвикани от споровете между централната власт в Морони и властите на остров Анжуан, където въоръжените сили на Африканския съюз възстановяват конституционния ред на 25 март 2008 г.
Африка, изглежда, страда от демокрация, която има проблеми с равновесията между етносите. Проблемите между малцинства и мнозинства изместват истинското предизвикателство на демократичното съперничество. Зле организираната опозиция също е готова на много компромиси, което я кара да криволичи в зависимост от обстоятелствата.
Превод Методи Кръстев
