Къдринка Къдринова е председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България и зам. главен редактор на сп. „Тема“. Завършила е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е във всекидневниците „Народна младеж“, „24 часа“, „Сега“, „Монитор“. Автор е на книгите „Под небето на Матагалпа“ (1987), „Романси в глобално кърваво“ (2005), „Виетнам — феникс и дракон“ (2009). Пътувала е из над 20 страни по света и е публикувала свои репортажи, пътеписи и анализи за тях. През 2010 г. беше наградена с виетнамския орден „Дружба“.
Виетнамската столица Ханой отпразнува 1000-годишнината си със същия шеметен размах, с който цялата страна продължава да напредва с икономическия си ръст от 6,7%, напук на световната криза
… Изправен на палубата на кораба си, който се плъзгал по водите на Червената река, император Ли Тхай То, наричан още Ли Конг Уан, се взирал в далечината, към изплуващата от влажната мараня крепост Дай Ла. Канел се тъкмо в нея да пренесе столицата си. Внезапно небето се озарило сякаш от хиляди слънца — така ослепително блестял появилият се златен дракон, който прехвърчал над императорската флотилия и се приземил край крепостта. За Ли Тхай То това бил ясен знак от небесата, че изборът му на място за столица е добър. Веднага преименувал Дай Ла в Тханг Лонг — Летящият дракон. Случило се през есента на 1010-а година…
1000 години по-късно
Точно на 10.10.2010 г. разрасналият се на същото място град — 6-милионният Ханой, столицата на днешен Виетнам, отпразнува с шеметен размах кулминацията на 10-дневните тържества в чест на 10-вековния си юбилей. По повод годишнината бяха открити четири нова моста над Червената река, нова магистрала в северно направление, нов парк, нов музей на града, нов конгресен център, рекордна 4-километрова мозаечна стена и т.н. Състояха се също цяла серия концерти, имаше какви ли не изложби, кулинарен фестивал, фееричен парад… Празничното настроение се подсилваше и от искряща градска украса с ярки пана, билбордове, цветни лехи, гирлянди от лампички, които напомняха отвсякъде: „1000 години Тахнг Лонг-Ханой“.
Тханг Лонг-Ханой — като жива връзка между древност и съвремие, като символ на изтъканата от легенди и предизвикателства виетнамска история, като драконов полет от вълните на миналото към икономическия възход и новото място на днешен Виетнам в глобалния свят…
Един от най-вълнуващите моменти по време на честванията бе тържествената церемония край Паметника на император Ли Тхай То в Ханой, на която генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова връчи на кмета на града Нгуен Тхе Тхао специален сертификат. Документът присъединява останките от крепостта Тханг Лонг към културното наследство на човечеството. Руините са открити в центъра на Ханой преди 8 години при строителни работи за издигане на нова сграда на Националното събрание. Малко е оцелялото до днес от някогашната Тханг Лонг. Френските колонизатори запазват навремето само фундамента £, за да издигнат отгоре казарма. Стълбата с драконите от този фундамент обаче все пак е останала и сега е любимо място за снимки за спомен на туристите. С голям пиетет към историята е консервиран обширен терен, по който са открити фрагменти от каменни стени, кладенци или просто очертания на улици и сгради от Тханг Лонг. Всичко е покрито с гигантски навес, за да се предпази от парещото тропическо слънце и проливните дъждове, а посетителите могат да разглеждат, крачейки по издигнати на повече от метър над земята дъсчени пътеки с перила.
Обръщайки се към домакините си при връчването на сертификата на Тханг Лонг, Ирина Бокова каза: „Вие имате дълг към човечеството да популяризирате, защитавате и предавате това наследство на следващите поколения, на младите, за да могат и те на свой ред да разказват на децата си историята на император Ли Тхай То.“
Неудържими
Във Виетнам отношението към историческите и културните паметници е много трепетно, а децата и младежите още от детската градина и от училище растат с огромен интерес към древните легенди и към героите от историята. И това се усеща понякога съвсем нестандартно. На откриването на Музея на Ханой в рамките на юбилея например нетърпеливите да влязат първи младежи направиха такава блъсканица на входа, сякаш се тълпяха за рок-концерт… После с не по-малък ентусиазъм изпълниха залите с артистично подредени находки и експонати, свидетелстващи за развитието на града и земите около него от древността до днес. А на излизане с възторг се насладиха на хрумването на организаторите да пуснат потоци вода по част от външното стълбище на изхода — така че изморените след обиколката по етажите нозе да могат да се разхладят и отпочинат. За виетнамците преминаването през течаща вода е и пречистване от тъмни енергии…
Младежи кръжаха и около ветераните и майките на героите от войните, в чиято чест бе един от най-големите юбилейни концерти. Той се състоя на открито, край новия конгресен център в един от новите квартали на Ханой. Спектакълът съживи пред публиката цялата история на града, а и на страната, докато пионерчета и младежи с възхита протягаха шии към зрителските редове, където седяха побелели мъже и жени, преживелите бомби, настъпления, загуби и победи. За техните заслуги за днешния мирен възход на Виетнам от сцената се носеха вълнуващи слова и песни. Накрая имаше опашки за снимки за спомен с ветераните и с майките на загинали герои, които преди да се съберат за концерта, бяха обиколили страната с „Автопоход на хилядолетието“. Видях как ученици разпитваха Буй Чунг Тхан за участитето му в легендарната битка край Куанг Чи през 1972 г., а студентки и репортерки наобиколиха превземалия Сайгон през 1975 г. Ле Ван Дин, за да чуят как е написал книгата си „Бяла риза, зелена гора“, посветена на южновиетнамските партизани.
65% от 90-милионното население на днешен Виетнам е родено след края на войната с американците. Почитта към миналото върви в синхрон с модерния динамизъм на тази жизнена и отворена към света нация. Страната може да се похвали и с най-високия процент грамотност в Азия — между 93 и 95%.
Колко млади, многбройни и неудържими са виетнамците, може да се усети дори от уличния трафик и от доминиращите в него мотоциклетисти. Виетнамците сякаш са сраснати с мотора. Той им дава чувство за свобода — могат да минат отвсякъде, нищо не ги спира. Когато задръстванията са по-сериозни, мотористите превземат и тротоари, и зелени площи, прехвърлят машините си през мантинели, лавират през сергии, дворове, улични ресторанти…
Пазарният социализъм
Все по-забележими в трафика са и луксозните мощни автомобили. Както и все по-многобройни са замогналите се виетнамци. В парада в чест на хилядолетието на 10.10.2010 пред мавзолея на Хо Ши Мин маршируваха не само военни и полицейски части. Студенти и ученици възпроизведоха исторически епизоди, пълни с дракони, барабани, императорски кораби, изкуствени вълни и феерични танци. Сред дефилиращите представители на различни обществени прослойки имаше и внушителна група бизнесмени — мъже и жени в елегантни костюми, които енергично крачеха след портретите на Хо Ши Мин и махаха на публиката. На журналистическата трибуна се чу, че сред тях са спонсорите на 10-дневните тържества, стрували около 60 млн. долара. Натрупалите най-големи заслуги за икономическия напредък на страната получили дипломи, че са сред най-достойните 1000 предприемачи.
Виетнам вече над две десетилетия гради своята „социалистически ориентирана пазарна икономика“, стимулирайки именно частната инициатива, както и чуждестранните инвестиции. В същото време държавата е запазила ролята си на гарант за социалните придобивки на гражданите. Това е есенцията на политиката „Дой Мой“ („Обновление“), лансирана още през 1986 г. от управляващата Виетнамска комунистическа партия. Целта £ е „богат народ, силна държава, социална справедливост, демокрация, цивилизация“. Прекият резултат от тази политика е превръщането на Виетнам в най-бързоразвиващата се икономика в Югоизточна Азия. До 2008 г. ръстът £ достигаше до 8,5% годишно, после световната икономическа криза го свали до около 5%, но през 2010-а той отново тръгна нагоре и сега по данни на МВФ и Световната банка е 6,7%. Рикошетът от световните сътресения бе овладян със система от стимулационни мерки, разработени и приложени от правителството. Неговата главна стратегическа задача е да гарантира устойчивото развитие на страната. И засега съвсем успешно го постига.
Видимите измерения на напредъка личат и по силуета на неспиращия да се разраства и да се модернизира Ханой, чиито нови квартали успешно съперничат на останалите азиатски мегаполиси. В същото време историческият му център е съхранен с голямо внимание към всеки детайл — така, че гостите на града да продължат да се наслаждават на романтичния колорит на изпълнените с глъч и с аромати на местната кухня търговски улички, помнещи френската колонизация.
Новата страница
Далечната световна криза не е накърнила особено потока от туристи, нито пък е предизвикала осезаем отлив на чуждестранни инвестиции. Със свои капитали и със смесени предприятия тук са Япония, Китай, Южна Корея, Сингапур, Австралия (австралийското посолство в Ханой е с по-внушителни размери от нашето Народно събрание!), Германия, Франция, Индия и т.н. Тук е и Русия — тя никога не си е тръгвала. Открай време разработва виетнамския нефтодобив в шелфа на страната, а сега се кани да строи и първата виетнамска АЕЦ.
На първо място сред чуждите инвеститори обаче са САЩ — може би изненадващо за онези, които изчерпват познанията си за Виетнам с филмите за войната с американците. Виетнамско-американските отношения отдавна са надживели онзи драматичен етап, за който днес се говори като за „обърната страница“. Дотолкова, че през август т.г. двете страни, воювали навремето помежду си толкова дълго, дори проведоха съвместни военноморски учения.
На брега на езерото Чук Бач в Ханой има паметник, който припомня, че точно на това място през 1967 г. пада с парашута си сваленият от виетнамската ПВО американски пилот Джон Маккейн, бомбардирал тогава ханойска ТЕЦ. Той изкарва 5 години във виетнамски плен и е освободен след Парижките споразумения от 1973 г. Години по-късно, вече като авторитетен републикански сенатор, Маккейн ще допринесе много за нормализиране на отношенията между САЩ и Виетнам. До 1994 г. те са спъвани от американско ембарго поради подозрение, посято от избягалия на Запад бивш офицер от КГБ Олег Калугин, че Виетнам още крие тайни американски пленници. Маккейн заедно с демократа Джон Кери, също ветеран от Виетнамската война и шеф на специална разследваща комисия, преравят тонове архиви и преброждат цял Виетнам, за да установят, че пленници няма. Ембаргото е вдигнато, отношенията между Вашингтон и Ханой бързо се нормализират, разменят се визити на най-високо ниво, сключено е търговско споразумение. За Маккейн и Кери днес всеки виетнамец ще ви каже, че са „големи приятели на Виетнам“, а за войната — че „не е забравена, но е минало“ и че „американският народ е разбрал грешката си“. Единствената горчивина е, че САЩ не искат да признаят вината си за децата с малформации, които още продължават да се раждат заради отровния дефолиант „Ейджънт Ориндж“, разпръсван от американските самолети над виетнамските джунгли през войната…
Легенди и духове
Миналото на Виетнам още от древността е белязано от трусове, премеждия и битки с нашественици, включително и от хилядолетно китайско иго. От всичко това обаче не се е родило ожесточение, а безрбой легенди за мъдри и всеотдайни към народа си герои. Като например Ле Лой, за когото ще ви разкажат край езерото Хоан Кием (Езерото на върнатия меч) в центъра на Ханой. Ле Лой оглавил освободително движение в началото на ХV век и бил дарен с вълшебен меч от свещена костенурка, излязла от дълбините на водоема. Когато врагът бил разбит, тя си поискала оръжието обратно. И героят го върнал, верен на възпятата и в други предания традиция — след победата оръжията да се хвърлят, за да не изкушават водача да стане тиранин. Така се появило и името — Езеро на върнатия меч, а сред водите му изникнал Храмът на костенурката. Ханойци вярват, че мъдрото земноводно още живее на дъното и дори твърдят, че често го виждат да изплува на повърхността. Което не им пречи в заведенията край езерото да похапват местния специалитет — задушена костенурка…
Костенурка и змия са символите и на Чан Ву — един от четирите мощни духа, закрилящи виетнамската столица откъм четирите посоки на света. Храмът му е недалеч от Западното езеро и се смята, че е издигнат още от император Ли Тхай То, основателя на Ханой. Скулптурата на Чан Ву е от черен бронз, висока е почти 4 метра и тежи 4 тона. Както и в други храмове, хората носят на духа плодове, сладкиши и цветя като дарове и му оставят пари, а той сбъдва молбите им.
Виетнамците са предимно будисти, въпреки че на юг има и доста католици. Будизмът често тясно се преплита с даоизма и конфуцианството, които също са разпространени. От всички тези влияния е изградена водещата етика на виетнамеца — съпричастие, умереност, скромност, хармония, тясна връзка с природата, убеденост, че човек не може да е щастлив сам за себе си, ако не са щастливи и другите около него, усещане за себе си като за част от по-голямото цяло и т.н.
За виетнамците ключова е почитта към духовете на предците и вярването, че те продължават да живеят паралелно с нас. Убедени са — ако сбъркаш нещо, ако излъжеш или изкръшкаш от задълженията си, предците страдат, а от това те боли и теб. Във всеки виетнамски дом има олтар за отишлите си близки. Това е най-почитаното и украсявано кътче в дома. Там винаги има свещи, пресни плодове, свежи цветя. Такива олтари могат да се видят дори в непретенциозните улични ресторантчета — духовете там пазят от лошите влияния на многото кръстосващи се енергии, излъчвани от посетителите.
Повечето виетнамци предпочитат да живеят в собствени къщи — обикновено с тесни фасади (защото данъкът за „лицето“ на сградата е най-висок), източени нагоре и назад, като изправени кибритени кутии. Балкончетата и покривите са старателно украсени с колони, еркери и извивки, кръстосали будистка и френска архитектурни традиции. В приземния етаж, отворен към улицата, задължително има магазинче или работилница. Виетнамците са родени търговци. Обикновено има и вътрешно дворче, откъдето се влиза към жилищната част. Пред входа неизменно стои голяма саксия с дръвче бонсай, обикновено издигнато на скаличка, тя пък надникнала от вода — гаранция, че в дома ще влизат само пречистени и положителни енергии.
Виетнамците не обичат да се нанасят в големи блокове, защото там енергиите на съседите отдолу, отгоре и отстрани може да се кръстосат зле. Вярно, новите поколения по-малко обръщат внимание на тези неща и комплексите, в които се прадлагат и апартаменти на по цели етажи, вече са пълни с млади семейства. Най-голям интерес към заселване в никнещите като гъби нови квартали с високо строителство в Ханой проявяват южнокорейци — много от тях се установяват за постоянно във виетнамската столица, защото им допадат спокойствието, сигурността, зеленината на града.
Многобройни са вече и елитните затворени комплекси за най-богатите виетнамци, на които им харесва да живеят в индивидуални вили с разчупена архитектура, потънали в зеленината и цветята на обкръжаващите ги градини.
Оризището на Виетнам
Сред най-заможните хора във Виетнам днес е Ву Куанг Хой, собственик на The Manor, една от най-луксозните и внушителни системи от сгради, често наричана „ханойския Манхатън“. Впечатляващо състояние е натрупал и Ву Ван Тиен, основател на най-голямата банка – AB bank, и на Geleximco – най-голямата частна компания в столицата. И двамата едри предприемачи са родом от „оризището на Виетнам“ — разположената в делтата на Червената река провинция Тай Бин. Впрочем там е роден и виетнамският космонавт Фам Туан, герой от войната, излетял в Космоса със съветския кораб „Союз-37“ през 1980 г. От Тай Бин е също прославилият се в битката с французите край Диен Биен Фу през 1954 г. генерал Хоанг Ван Тхай.
Провървя ми да опозная провинция Тай Бин благодарение на някогашния български възпитаник Нгуен Ву Кън, който днес оглавява международния отдел на електронния вестник на Виетнамската комунистическа партия. Кън също е роден там. Той уреди пътуването и ме придружи. По време на войната с американците Тай Бин е била особено жестоко бомбардирана, защото в нейните очертания се пада и стратегическото пристанище Хайфонг — основният порт на Северен Виетнам. Сега, пътувайки по отличните пътища и мостове из провинцията, е трудно да си представиш какво е било тук през войната. Оризовите поля продължават да се ширят из пейзажа, но Тай Бин вече развива и много други производства, а на територията £ действат 7 промишлени зони с 1400 предприятия, открити с участието на местни и чуждестранни инвеститори, които са вложили около 3 млрд. долара. Разгледах фабрика за санитарен фаянс с пещ — последна дума на техниката, и с необозрими складови помещения, пълни с продукция, готова за износ към съседни азиатски държави. Собствениците обясниха, че подготвят разширение на производството.
Кън, който днес живее с жена си, с двете си деца и с майка си в собствена 4-етажна къща в Ханой, ме заведе и в родното си село Тай Ан в община Тиен Хай на провинция Тай Бин. Там е домът, който навремето издигнал баща му, днес вече покойник — уважаван учител в някогашното френско училище, чиято памет всички местни тачат и до днес. Първото, което направи Кън, щом отвори вратата на ремонтираната от него едноетажна сграда, бе да запали свещи пред олтара на баща си и да подмени цветята и плодовете със свежи. Когато не успява да се откъсне от задълженията си в Ханой и да отскочи до Тай Ан, този ритуал се изпълнява от някой от семейството на неговия братовчед, който си останал на село. Кън със собствени средства е направил твърда настилка за цялата улица пред фамилната селска къща и е щастлив, че съседите му са доволни. Заварихме ги да чистят и пресяват ориза от новата реколта. Нахлупили традиционните островърхи шапки и забулени с кърпи срещу прахоляка и слънцето, жените се смееха и не искаха да ги снимам, защото не били облечени красиво. Същия ропот се чу и от една прегърбена баба, която, подпирайки се на бастуна, дойде да види Кън: „Не съм хубава сега, само ще изхабя снимката…“ Други съседи работеха в полето — жънеха със сърпове налелите се оризови класове.
Български следи в Тай Бин
Град Тай Бин е центърът на едноименната провинция. И в него има две важни български следи, оставени още през 60-те години на ХХ век. По онова време страната ни активно е помагала на Виетнам и тази подадена сред военните изпитания ръка не е забравена и до днес. Наши архитекти са направили планировката на широките и просторни улици в Тай Бин и с български средства е била издигната градската болница, наречена „Виетнам-България“. Днес от нея са останали само две скромни постройки, ползвани сега за складови помещения, но по-старите жители на града още наричат болницата „българска“. Въпреки че днешните внушителни корпуси са правени след войната и са виетнамско дело. Впрочем и тази лечебна база с 500 легла отдавна е отесняла за 2-милионната провинция Тай Бин, обяснява болничният директор Нгуен Нъ Чиен. Съвместно със Сингапур е разработен вече проект за нова градска болница с 1000 легла. Сегашната, „българската“, ще премине към местния медицински факултет като практическо звено за обучение на студентите. В лечението тук се залага предимно на европейските методи, но в отделни случаи те се комбинират и с традиционна виетнамска медицина. Големият плюс на болницата е съвременната медицинска апаратура и добрите специалисти, заради които към нея често се пренасочват пациенти на трите частни клиники в града. За закупуване на апаратура и оборудване се правят заявки в кметството. Държавата покрива 70% от разходите на всички държавни болници, а останалото идва от медицинските застраховки (те са няколко вида — в зависимост от доходите на лицето), от обществените организации и от дарители. Директорът Нгуен Нъ Чиен се оплаква, че все още има недостиг на добри лекари специалисти. Миналата година той се опитвал да осигури 40 специалисти за болницата, а налице били само 20. Когато се задейства и бъдещата нова болница (вече наричана „сингапурска“), отново ще се усети дефицит на кадри. Дали това не е още една стара нова възможност и за българските лекари и сестри?… Предшествениците от 60-те години са оставили тук неизличим спомен. Особено д-р Михайлов, който имал и сърдечна връзка с виетнамска сестра. Накрая той си заминал, а тя го чакала много години след това. Примирила се и се омъжила за друг едва на преклонна възраст. Колежките £ до днес разказват историята като телевизионен сериал…
Нгуен Хан Фук, младият и амбициозен кмет на Тай Бин, който скоро след моето завръщане от Виетнам бе издигнат до секретар на Окръжния комитет на ВКП (там партийният пост продължава да е водещ), ме прие в кметството и надълго и нашироко ми описа отличните възможности за бизнес, които предлага провинцията. Чудеше се защо българите досега не са проявили интерес. „Защо нашите приятели от България още се бавят да инвестират у нас? Тук са руснаците, китайците, дори американците, които толкова ни бомбардираха през войната, а сега са на първо място сред чуждите инвеститори във Виетнам. Къде сте вие?“ — питаше кметът.
Една от седемте промишлени зони на Тай Бин е с текстилна фабрика с капацитет около 60 000 тъкачни стана. В друга от зоните има 150 предприятия от Тайланд. В трета се е настанил Китай със свой стоманен комбинат, който дава 600 млн. т сурова стомана. За изходен материал се ползват метални отпадъци от вторични суровини. На път е и втори завод за стоманени листове. Действат също фабрики за хранителни стоки.
„Създадохме промишлените зони, за да дойдат средства за развитие на индустрията“, обяснява кметът Нгуен Хан Фук. „Каним инвеститори от чужбина и страната. Преди години в нашата провинция се произвеждаха само инструменти за селското стопанство. Сега произвеждаме буквално всичко и дори селяните се разхождат из оризищата с мобилни телефони. Осигурили сме благоприятна среда за частните фирми. Продаваме частично държавното имущество. Инвеститорите са от народа. Ако имат пари — да заповядат и да станат собственици. Стимулираме семейните фирми за ръчен труд. 195 села от нашата провинция развиват традиционни занаяти. Непрекъснато подобряваме пътищата и мостовете, строим и нови. Преди, когато Червената река излизаше от бреговете си, нашите земи се накъсваха като островчета. Това сега е под контрол. Държавата подпомага селските стопани със средства и знания. Преди добивите бяха по 5 т ориз от 10 декара. Сега са 13 тона от 10 декара. Преди държавата ни финансираше, а сега ние я подпомагаме чрез данъците. Нещо повече, от тях остават достатъчно пари, за да осигурим 60% от инвестициите в областта — те идват от местния бюджет. Улиците например са асфалтирани от местния бюджет…“
Да, улиците, трасирани от български архитекти…
„България се е запечатила в паметта на по-зрялото поколение, продължава кметът. Гостувахте в болницата „Виетнам-България“, нали? Освен това градът ни е по българска планировка. Когато навремето, още през войната, правеха главния булевард, всички се питахме: За какво са ни толкова широки улици? За да ги уцелват по-лесно бомбите ли? И без това нямаме коли, а велосипедите не заемат толкова място… Сега вече се вижда, че българските проектанти са гледали на всичко в перспектива от 20-30 години. Браво на тях! На някои места с новите големи коли дори вече е тясно из улиците ни… Да, и селяните ни вече са с мобилни телефони, но отношенията между нашите народи са все така добри. Искам да отправя покана за сътрудничество, нека отново да дойдат при нас български специалисти. Вече сте видели на живо резултатите на нашата дългосрочна стратегия „Дой Мой“. Разкажете за всичко в България. Ние не забравяме старите си приятели. Пак можем да работим успешно заедно.“
Топла връзка
България разполага във Виетнам с уникално лоби — 3600 виетнамски висшисти и докторанти, излезли навремето от наши вузове и заемащи днес ключови постове в страната си, както и 23 000 някогашни виетнамски работници у нас. Български възпитаници са първият вицепремиер Нгуен Шин Хунг, който бе в България през юли 2010 г. начело на виетнамска делегация, и вицепрезидентката Нгуен Тхи Зоан, която доведе около 50 виетнамски бизнесмени по време на официалната си визита в София от 18 до 20 октомври с.г.
Ето какво подчерта г-жа Нгуен Тхи Зоан в интервюто, което ми даде в навечерието на посещението си: „Радвам се да отбележа положителното развитие на двустранните икономически, търговски и инвестиционни връзки, макар и все още да не са на нивото на добрите политически отношения и потенциала на двете страни. През 2009 г. двустранният стокообмен достига 70 миллиона долара. С 8 проекта на стойност 31 милиона долара в момента България е на 54-о място от общо 91 страни и територии, инвестираши във Виетнам. Налице е растящ интерес на предприемачи и от двете страни към двата ни пазара. Освен икономически, търговски и инвестиционни връзки, двете държави все още имат голям и недостатъчно разработен потенциал за сътрудничество в сфери като образованието, подготовката, туризма, отглеждането и преработването на селскостопанска и хранителна пордукция. Като цяло отношенията Виетнам—България вървят по възходящ път, а техният фундамент са 60 години традиционно приятелство. Можем да продължим да подсилваме двустранното ползотворно сътрудничество в сфери, в които и двете страни имат потенциал за в бъдеще.“
Изключително емоционално и сърдечно премина гостуването на г-жа Нгуен Тхи Зоан в България. Тя не само бе приета от най-висшите български държавни ръководители и откри българо-виетнамски бизнес форум, но намери време да посети и висшето учебно заведение, в което е защитила докторат през 1984 г. — бившия ВИИ „Карл Маркс“, днес УНСГ. „В спомените ми България е като една роза със специален аромат“, довери г-жа Зоан пред ръководители и преподаватели от университета.
В средата на ноември 25-членна група преподаватели и ръководители на наши учебни заведения замина на 7-дневно гостуване във Виетнам по покана на някогашни български възпитаници от далечната страна и на дружеството „Виетнам-България“. Пътуването съвпадна с празнувания там на 20 ноември Ден на учителя. „Виетнамците сме благодарен народ и имаме поговорка, че когато пиеш вода, трябва да помниш за извора“, обяснява випускникът на бившия ВИАС, днес УАСГ, До Хай Данг — един от главните организатори и двигатели на преподавателското посещение и актавист на организацията на българските възпитаници висшисти. А ето какво добавя посланикът на Виетнам в България: „В нашия език имаме една обща дума за трите най-важни понятия — родител, учител, лекар. Традицията ни повелява да бъдем почтителни към учителя, помогнал ни да открием пътя в живота си.“
Българската делегация се завърна впечатлена от оказаното £ изключително внимание. Била е приета на най-високо ниво, участвалва е в посветени на България тържества, поканена е била в телевизионно предаване… Очевидно е време България да преоткрие Виетнам.
Магията на Ба Ви
Чудесата на тази земя нямат чет. Едно от тях преживях лично. Случи се, когато виетнамски приятели решиха да ме качат на „ханойската Витоша“ — отстоящата на около 30 км от столицата планина Ба Ви. Там има два върха. На единия, висок 1227 м, има храм, посветен на безсмъртен дух, който бди над жителите на целия район. При война се вселява в тях, за да громи нашествениците, а в мирно време ги предупреждава за наводнения и бури. На другия връх, който е 1296 м, има друг храм, посветен на бащата на независим Виетнам и на „будисткия социализъм“ Хо Ши Мин. Той умира през 1969 г., без да дочака края на войната и обединението на родината си. Хората обичат Чичо Хо за типично будистката му скромност и за убедеността му, че социализмът във всяка страна трябва да отговаря на местните традиции. Именно заради тези разбирания в коминтерновска Москва навремето го недолюбвали.
Знае се, че Хо Ши Мин е искал след смъртта тялото му да бъде изгорено и прахът му да бъде разпилян от три най-високи точки в Северен, Централен и Южен Виетнам. На тези точки да бъдат направени скромни храмове и всеки човек, който идва да запали там свещ за него, да засажда по едно дърво. Чичо Хо обаче умира още докато над Виетнам падат американски бомби и замисленото от него няма как да се изпълни. Съратниците му го слагат в мавзолей. Чак след войната един от върховете на Ба Ви все пак е увенчан със семпъл храм — точно както той е искал.
До храма днес водят 1229 стъпала. Нагоре, нагоре, сред дървета, храсти, лиани. За да не пострада гората, някои стволове са обкръжени от цимент и са оставени да си растат насред поредното стръмно стъпало. Около един час изкачване — до 1296-ия метър на връх Вуа, до храма с извити краища на покрива, със стълба с дракони, с олтар, дарове, свещи и т.н. Има и площадка с чудна гледка от високото. Срещу 100 000 донги (5 долара) ти дават и сертификат, че си се изкачил чак дотук. А приятелите ми купиха за спомен и миниатюрно бюстче на Чичо Хо от непознат за мен, светещ в тъмното минерал.
Снимките обаче се налагаше да правя с взет назаем апарат. Моят заяде предишния ден, докато снимах останките от свален през войната американски Б-52 в ханойския военен музей. Обективът просто отказа да се отваря. Никакви опити да се поправи не помогнаха. Все пак беше с мен в чантата на Ба Ви. Вътре пуснах и бюстчето на Чичо Хо.
Когато се спуснахме от планината и пак опитах да отворя обектива, той проработи. „Духът на Хо Ши Мин помогна!“ — увериха ме приятелите…
Ханой-София
Нгуен Тхи Зоан, вицепрезидент на Социалистическа република Виетнам:
България за мен е роза със специален аромат
– Г-жо вицепрезидент, какви спомени сте запазили от обучението си в България преди години?
– Все още пазя скъпи и много хубави спомени от онова време. Съквартирантката ми, която беше толкова мила и стриктна, българските шишчета и шопската салата, общежитията в Студентския град в „Дървеница“ с многото зелени площи, госпожа домакинката, която беше толкова любвеобилна… Също така помня и Икономическия институт „Карл Маркс“ и преподавателите, които много ми помогнаха по време на четирите ми години обучение. Помня българите, които винаги предлагаха на виетнамските студенти своето топло приятелство. В съзнанието ми България е като една роза със специален аромат, в който са и създателите на славянската писменост, и голямата поетеса Блага Димитрова, и великата пророчица баба Ванга, и националният герой Васил Левски. За мен е удоволствие да наблюдавам развитието на България по множество информационни канали – с приемането й в ЕС, с постоянното подобрение на живота на хората и продължаващото нарастване на дохода на глава от населението. Доколкото знам, България бе засегната от световната финансово-икономическа криза през последните две години. Въпреки това съм убедена, че вашата страна ще превъзмогне кризата и постепенно ще възвърне нивото си на икономически растеж и ще се превърне във важен фактор за мир и стабилност в Южна Европа и на Балканския полуостров.
През последните 60 години хиляди виетнамски граждани са получили образование и подготовка във вашата страна. Днес те работят в ключови сфери във Виетнам и имат огромен принос за страната. Много професори, доктори, инженери, водещи експерти, талантливи творци, изявени атлети или сръчни работници са били подготвени в България и сега заемат висши постове в държавните агенции на Виетнам. Всички те са благодарни на народа и правителството на България, че са им предоставили необходимите възможности за ученеие и подготовка, особено по време на най-трудните години на нашите войни в защита на националната ни независимост и за обединение. Всяка година бившите студенти, учили в България, активно работят с българското посолство в Ханой за организиране на обмени и срещи по случай големите български празници, като например Деня на освобождението 3 март, Деня на славянската писменост 24 май, Деня на студента 8 декември. Финансирали са отчасти и публикуването на многобройни издания на виетнамското посолство в София като например „Хо Ши Мин в света на розите” на виетнамски и на български и „Виетнам – феникс и дракон”. Също така са организирали екскурзии и визити до известни забележителности във Виетнам. Те искрено подкрепят дейността на дружеството за приятелство „Виетнам – България” за подсилване на традиционните взаимоотношения между двете страни.
Вярвам, че аз самата и всички онези, които са получили в България висококачествено славянско образование, ще спомогнем за съхранението на двустранното приятелство, за да може то да се предаде и на бъдещите поколения. Бихме искали да благодарим на правителството на България за благоприятните условия, създавани в миналото и днес за виетнамските студенти, работници и за виетнамската общност в България – хора, които работят и живеят във вашата страна, имат стабилен живот и много добре се интегрират в обществото.
–Виетнам е известен със своите икономически успехи през последните години. Отразява ли се световната криза на икономиката на Вашата страна и в каква степен?
-Огромните и исторически постижения, осъществявани в процеса на стартираната през 1986 г. реформа, извадиха Виетнам от бедността и изостаналостта заради войните и го превърнаха в страна на мира и политическо-социалната стабилност с динамична икономика. Виетнам развива индустриализация и модернизация и се превръща в привлекателна и надеждна дестинация за чужди инвеститори и туристи.
Глобалната финансово-икономическа криза има негативни ефекти върху развитието на всички страни. Като икономика с високо ниво на отвореност, Виетнам също е засегнат от кризата, особено в сферата на търговията, износа, привличането на преки чуждестранни инвестиции, туризма, тудовата дейност и трудовата заетост.
За да се справим с кризата и икономическия спад, от 2008 г. насам Виетнам представя по постепенен, но устойчив начин редица решения за подпомагане на бизнеса, продукцията, износа и стимулирането на инвестиции и консумация. Заложихме на макроикономическата стабилност, прилагайки позитивна, гъвкава и подобаваща на обстоятелствата финансова и парична политика. Гарантирахме социалната сигурност и подкрепихме намаляването на бедността. Междужременно действаме също и за създаване на условия за устойчиво развитие в перспектива, фокусирайки се върху задълбочаването и повишаването на ефективността на международната икономическа интеграция. Спомагаме също за икономическото възстановяване и икономическата институционална реформа. Ускоряваме строителството на ключова инфракструктура – особрено в сфери като транспорт, енергетика, образование, здравеопазване. Продължаваме да ускоряваме и административната реформа за повишаване на капацитета на управлението. Развиваме висококачествени човешки ресурси. Подсилваме защитата на екосистемата и околната среда. Отговаряме на климатичните промени. Гарантираме социалната сигурност.
Тези решения донесоха позитивни резултати, високо оценени от международната общтност. Виетнам е сред малкото страни в света с висок процент на растеж от 6.18% през 2008 г., 5.32% през 2009 г., 6,52% през първите девет месеца на 2010 г. и между 6.5-7% за цялата 2010-а. През цялата 2009 г. Виетнам привлича 21.48 милиарда долара инвестиции, а за първите пет месеца на 2010 г. – 7.1 милиарда долара. Тези цифри ярко отразяват факта, че Виетнам продължава да е привлекателна спирка за чужди инвеститори. Стандартът на живот на хората непрекъснато се подобрява. Очаква се приходите per-capita да достигнат 1,200 долара, като по този показател ще прескочим границата за нископриходна развиваща се страна.
Фокусираме всички ресурси в икономическо възстановяване с по-голям процент на растеж, което поставя основите на несекващо развитие за в бъдеще.
Ву Суан Хонг, председател на Съюза на асоциациите за дружба:
Имаме рамките, остава да ги напълним със съдържание
–Г-н Хонг, бихте ли разказали за вашата организация!
– Във Виетнам външната политика се реализира по три направления – като партийни международни отношения; като държавна дипломация, която включва и икономическата интеграция, политическите отношения, въпросите на сигурността, парламентарните контакти и т.н.; и като народна дипломация. Имаме дълбока традиция в последното още от ХІХ и ХХ век, когато Виетнам беше колония. Тогава трябваше да спечелим приятели по света и Хо Ши Мин започна да работи в тази посока във Франция. Той разказваше на приятелите там за нашия нечовешки живот, за мечтите ни за свобода и независимост. Ето така започват преките човешки контакти между Виетнам и другите страни. Това е нашият народен фундамент. През ХХ век именно благодарение на народната дипломация по света се разрасна мирното движение на солидарност с Виетнам против агресията. Ражда се световен фронт за подкрепа, широкомащабно движение – още по време на войната за независимост с Франция, после и при сблъсъка със САЩ. Тази традиция днес е вкоренена в нашата структура на виетнамския Съюз на асоциациите за дружба.
– Кой членува във вашия съюз?
– Това са общо 55 организации. 50 от тях са асоциации за дружба на двустранна основа – като Асоциацията за дружба „Виетнам-България“, „Виетнам-Русия“, „Виетнам-Китай“, „Виетнам-САЩ“ и т.н. Членуват още пет многостранни организации като Комитета за солидарност между Виетнам и страните от Азия, Африка и Латинска Америка, организацията на есперантистите, Фондацията за мир и развитие. Тук влизат и асоциации за дружба на регионална основа – със страните от АСЕАН и със страните от Азия.
Поддържаме отношения с всички групи, които проявяват интерес към Виетнам – било за бизнесконтакти, било, защото искат нещо да научат за страната ни. Имаме свои партньорски организации във всяка страна. Те ни помагат за поддръжането на икономическите отношения – включително в областта на външната търговия, инвестициите, обучението на кадри и усвояването на технологии, културния обмен, туризма, връзки между провинции във Виетнам и техни партньори в чужбина и т.н.
– В какво още се състои дейността ви?
– Организираме също протоколни тържества за национални и други празници. Например вече над 30 години празнуваме Деня на славянската писменост. Ние сме със статут на наблюдател при неправителствените организации към ООН. Поддържаме отношения със 162 страни. Има около 5000 организации, които дружат с Виетнам.
Също така мобилизираме хуманитарна помощ и проекти за развитие по линия на около 800 НПО по света, с които работим. Те се занимават със строежи на детски градини и поликлиники в глухи, отдалечени райони, помагат на деца, старци, жени, на инвалиди от войната, борят се с епидемии и т.н. Тук влизат и мобилизациите за извънредна помощ при природни бедствия. Миналата година по тази линия ние осъществихме 2500 проекта на стойност 259 млн. долара. Всяка година сме подпомагани от държавата с 1 млн. долара, а от чужбина получаваме 250 млн. Така че носим печалба за развитието на страната.
Наша важна цел е също да запознаваме с живота във Виетнам чрез медиите. Ние имаме вестник, радио, телевизионно предаване, бюлетин „Дружба“, организираме и тематични семинари, за да запознаваме с действителността у нас.
В същото време се занимаваме и с изследвания и проучвания по международни въпроси. За ролята в световните дела на Китай, САЩ, Централна Европа, Русия… Излизаме със свои обобщения и становища въз основа на нашия опит, за да сме полезни на вашата държава с преценките си по страни, региони, проблеми.
– Как се включихте в отбелязването на 1000-летието на Ханой?
– Ние работим по отбелязването на този юбилей вече 10 години. Организирахме например конкурс „Познавате ли Ханой“. На сайта на есперантисткия съюз всяка година се представяше различен район на града или различни исторически обекти. На 7 октомври 2010 г. бе направена преценка на всички досегашни етапи, за да връчим наградите на победителите в това продължило 10 г. състезание. Специалната награда получи посланикът на Палестина във Виетнам, който чудесно говори виетнамски. На второ място е индиец. Участваха хора от около 100 страни. Получи се хубав празник.
4-километровото керамично пано по дигата на Червената река също е наша инициатива. Американска фондация вложи 200 000 долара за началото на реализацията й. После ние поканихме около 100 художници от близо 30 страни. Всеки направи по няколко метра своя мозайка по сюжети от виетнамската история и съвременост.
– Връзките между България и Виетнам очевидно имат много силна човешка основа, както личи и от активността на членуващата във вашия Съюз Асоциация за приятелство „Виетнам-България“. Какво още липсва, за да стигнем до по-пълноценни делови отношения?
– Отношенията между нашите страни са на много добро ниво. Имаме стабилен фундамент. Говорещите български у нас са признателни на България и завинаги са свързани с нея. Те искат нови простори за сътрудничеството ни. Желание има, вече са подписани и редица договори. Сега е нужно всяка от страните ни да разработи своя ясно определена стратегия. Трябва спокойно да се види какви възможности имаме, да направим така, че да знаем повече един за друг. Ние експортираме доста неща за България.
Но мисля, че това е само начало. Във Виетнам има голям бум в производството на качествени стоки, а в България, струва ми се, това не е много известно.
Държавната власт у нас е силна и добре организирана. Смятам, че е важно наши бизнесмени да пътуват до България, да правят маркетинг проучвания, да разберат какви стоки ще интересуват вашия пазар. Как ще вървят например нашите кафе, какао? И вашите журналисти да идват във Виетнам, да гледат как се развиваме. Да се установяват преки връзки между регионите на Виетнам и България.
На държавно ниво рамките вече са изградени. Те трябва да се напълнят с конкретно съдържание чрез преки контакти.
