КИТАЙСКАТА ЗАГАДКА ИЛИ ПЪТЯТ НА КИТАЙ

0
276

Чен Пинг е професор в Центъра за икономически изследвания към Пекинския университет.

Бързото развитие на китайската икономика през последните 30 години тласна развиващите се страни към Просвещение. В същото време икономическата и социалната наука в развитите страни се изправят пред сложна главоблъсканица. Китайската тема стана най-дискутирана, а вероятно и най-модна във водещите западни медии.

Западните медии се затрудняват да разберат загадката за напредъка на Китай

В западните медии са на мода няколко опростени обяснения на причините за напредъка на Китай. В основата си те отричат приносите, които Китай дава на развиващите се страни. Западните обяснения долавят повърхностно някои особености в развитието на Китай, но внимателният анализ разкрива, че те не държат сметка за историческото познание в хода на световното развитие.

На първо място е теорията за евтината работна ръка.

Според тази теория изгодният пласмент на китайски стоки на световния пазар се дължи на ниската себестойност на китайския труд, най-вече в сравнение с тази в развитите страни. Западните медии критикуват Китай, че сътрудничи с международния капитал в експлоатацията на китайските трудещи се и настояват Китай да въведе западната система с независими синдикати и социално осигуряване с цел китайските разходи за труд да се повишат и да се намали международната конкурентоспособност на китайските стоки. Ако тази теория е състоятелна и като се има предвид, че разходите за труд в страните на Южна Азия са далеч по-ниски отколкото в Китай, защо произведените в тези страни стоки не са толкова конкурентоспособни на световния пазар, колкото китайските?

На второ място е теорията за задвижващия ефект на чуждестранните инвестиции.

Според тази теория технологическият напредък и промишлената модернизация в крайбрежните зони са резултат от способността на Китай да привлича чуждестранни инвестиции. През последните 20 години Китай е на първо или на второ място в света след САЩ по общ обем на чуждестранни инвестиции. Ако критерият за сравнение не е общото количество, а привлечени чужди капитали на глава от населението, сумата ще бъде далеч по-малка от тази за Източна Европа. Икономиките на страните на Източна Европа обаче се свиват с 50% през първите 10 години след началото на трансформацията; икономическото им развитие до днес е значително по-скромно от това на Китай и страните от Източна Азия; почти всичките им държавни банки са разпродадени на западни транснационални банки. Когато на Запад избухва финансовата криза, тези чуждестранни банки изнасят капиталите си в метрополиите без да ги е еня за икономическата стабилност на Източна Европа.

На Китай не му се налагаше да взема чуждестранна помощ през 80-те години [на ХХ век] и да плаща лихви по заеми към Световната банка. Дори след като се присъедини към Световната търговска организация, брутното чуждестранно финансиране не надхвърли 5% от общата сума на инвестициите в страната. Външните инвестиции се насочват главно към новите технологии и новите управленски модели; необходимият за развитието на Китай капитал идва основно от [вътрешни] натрупвания – от местните предприятия, гражданите, държавата. Финансирането на градски инфраструктурни обекти не разчита на облигационни емисии или заеми, а на продажбата на владелчески права върху земята при запазване на държавната и колективната собственост върху земята.

Китай безопасно преодолява световната финансова криза, защото не разчита прекалено на чужди капитали, няма постоянен дългосрочен търговски дефицит, поддържа благоприятни салда и в капиталовите, и в текущите сметки. Решаващият фактор за икономическото развитие следователно не е размерът на вложения чуждестранен капитал, а по-скоро правилното му управление. В това се състои същественият принос на Китай.

Третото обяснение се свързва с теорията за решаващото значение на износа.

Западните наблюдатели приписват успеха на икономическата реформа в Китай на откритостта на американския пазар и предвожданата от Съединените щати глобализация. Те твърдят също, че китайската икономика ще започне да се свива, след като Съединените щати коригират прекомерното си потребление. Но ако износът е решаващ фактор в китайското икономическо развитие, латиноамери­канските икономики тогава трябва да са в по-изгодно положение. Страните на Латинска Америка са богати на ресурси, изнасят такива важни продукти като какао, говеждо месо, петрол, полезни изкопаеми. Постиженията им биха могли да послужат като потвърждение на класическата теория на сравнителното благоденст­вие. За съжаление икономическият растеж на страните от Латинска Америка също изостава от този на Китай.

Четвъртата теория сочи авторитарното управление като решаващ фактор.

Класическата западна икономическа теория поставя акцент върху „невидимата ръка“, смята че икономическият модел, приписван на правителствата на социалистическите страни, не е в състояние да се конкурира със свободната пазарна икономика на Запада. Опростеният подход на класическата икономическа теория очевидно не може да обясни китайското чудо. Поради това западните политолози приемат за аргумент авторитарното управление на Китай и в западните медии този аргумент става много популярен.

И все пак защо изграждането на инфраструктурни съоръжения в Китай е много по-ускорено от това на западните страни? Според една популярна западна максима „корупцията е движеща сила на икономическия растеж. Много по-евтино било да се подкупи кмет, отколкото цялата общинска управа. Твърди се, че за да може да се конкурира на равни начала, Западът трябва да упражнява натиск върху Китай да тръгне по парламентарен път, за да намали скоростта, с която се приемат политическите решения. Макар тази теория да признава, че западната система на парламентарна демокрация не е ефективна в условията на глобалната конкуренция, това не £ пречи да обвързва растежа на Китай с една преувеличена картина на корупция. По такъв начин теорията разкрива неведението си спрямо процесите в съвременната световна история. Ако една автократична власт може да осигури устойчив икономически растеж, то в света трябва да има много примери за успешно икономическо развитие, осъществено от авторитарни правителства. Но такива успехи са само временни, постигнати са с цената на жертване интересите на хората и не осигуряват устойчиво развитие.

Китай е най-отвореното място за конкуренция в съвременния свят. В продължение на 30-годишни реформи и отваряне около 200 милиона души бяха измъкнати от бедността. Системата на социал­ната сигурност в Китай е много по-стабилна, отколкото в някои развити държави, и e в ярък контраст с постигнатото в много други страни за същия период.

Комунистическата партия на Китай успя да изгради широк обществен консенсус и да направлява умело съотношението между реформа, развитие и стабилност по такъв начин, че предаването на върховната държавна власт се извърши с процедури и прозрачност, предотвратявайки евентуални военни преврати или вътрешни безредици, често съпътстващи развиващите се страни. Усилията на Китай да реформира държавните предприятия превъзхождат усилията на Запада да реформира обществото на благоденствието. В същото време Китай избегна затрудненията на Съветския съюз и Източна Европа, породени от заинтересовани лобистки групи в хода на осъществяване на реформите през преходния период. Китай придаде кардинално значение на съхраняванего на властта от централното правителство. Теорията за авторитарното управление, така както се излага в западните медии обаче, подценява постиженията в политическото развитие на Китай и не е в състояние да обясни китайските реалности. Очевидно западната социална наука не може да обясни напредъка на Китай. Затова нека обсъдим следващия въпрос: в своето стопанско реформиране и развитие следва ли Китай курс, различен от този на западната политическа и социална система?

 Затруднението на неокласическата икономическа теория да обясни бързия напредък на китайската икономика

Неокласическата икономическа теория се занимава с правото на собственост в институционализираната западна икономика и смята частното предприятие за оптимална институционална организация. В този контекст е и аргументът, че основният фактор за възходящото развитие на китайската икономика е допускането на частни предприятия. Подобно разбиране е изключително изкривено.

Възходът на колективните предприятия в селските райони, обновяването на такива големи държавни компании като Haier, Changhong и Lenovo, които са в състояние да се конкурират с транснационалните компании, Индустриалната и търговска банка на Китай и Китайската строителна банка, които са сред 500-те водещи световни фирми – всичко това е резултат от реформите и отварянето на страната. Частните предприятия имат своите отличителни предимства, но основният субект и стълб на китайската икономика са държавните предприятия, които бяха възродени в хода на реформите.

Китай се придържа към политиката публичната собственост да бъде главният субект на икономическото развитие ведно с много­бройните други собствености. Китай не предприе цялостна приватизация на големите държавни предприятия, както в Източна Европа и Съветския съюз, а въведе механизъм за конкуренция между реформиращите се държавни предприятия, който да повиши производителността и да донесе социални облаги. Китайското разбиране за ясно дефинирано право на собственост всъщност цели да промени правото на собственост в условията на социализма, да се превърне то в механизъм за инициативност при условията на обществената собственост. Това разбиране е по-общо и по-убедително от западните теории за правото на собственост, основано на частната собственост. Нещо повече, неговата правота се доказва в условията на сегашната финансова криза с приноса на китайските държавни предприятия за осигуряване стабилност на обществото, създаване на нови работни места и осигуряване на данъчни постъпления.

Друг аспект на неокласическата теория е тезата за ендогенния растеж в макроикономиката.

Според тази теза двигател на икономическия растеж е натрупването на знание; развитието е резултат от разпространението на знанието от развитите страни към развиващите се страни; в този процес не е възможно последните да достигнат първите; либерализмът е главното средство за преодоляване на пречките за разпространение на знанието.

Застъпниците на тази теза твърдят, че Китай трябва да въведе либерална политика, най-вече като премахне контрола върху движението на капитали и надзора над информационните мрежи. Слабостта на тази теория се състои в подценяване на обновяващия се механизъм на знанието. Ако за тях знанието е само „учене чрез правене“, както поддържат неокласическите икономисти, а не „учене чрез опита на другите“, каквито са нашите констатации, Великобритания, като най-първа индустриална държава, би трябвало все още да доминира в света, а Германия и САЩ да не са я изпреварили. Факт е, че новите технологии елиминират остаряващите технологии и това предоставя сериозни възможности за развиващите се страни да достигнат и надминат технологично развитите страни. Китай е въвел строги правила за чуждестранни инвеститори, които закриват западащи производства или въвеждат замърсяващи производства. По такъв начин Китай по-възприемчиво се ориентира към водещи технологии и управленски модели от Запада в сравнение със страните в преход от Източна Европа. Обстоятелството, че бързо развиващите се предприятия като Chery Automobiles и холдинга Geely Automobile Ltd. се осмеляват да предизвикват транснационални компании в автомобилната индустрия, се корени най-вече в смелия им иновационен подход, а не в „превъзходството от натрупаното знание“.

Третият аспект е демократичната теория, приложена в икономиката и политиката.

Западните теоретици винаги са прогнозирали добри перспективи за Индия, която, за разлика от Китай, била „демократична държава“. Аргументите им са, че свободата и демокрацията се вписват по-добре в природата на човешкия егоизъм. Много е трудно за хора, които не са живели на Запад, да прозрат, че парламентарната система на западната демокрация всъщност е система за запазване статуквото на заинтересовани лобистки групи, а не система за реформиране на ирационалните ситуации. Саймън Джонсън, бивш главен икономист на Международния валутен фонд, сега професор в Колежа по мениджмънт „Слоан“ към Масачузетския технологически институт, разкри причината за днешната финансова криза: правителството на САЩ е в плен на финансовите консорциуми и само след закриването на тези консорциуми ще можем да се отървем от финансовите кризи.

Повечето икономисти са единодушни, че монетарните подходи имат ограничен ефект в условията на сегашната финансова криза. Избирателите в развитите области (на Запад) например не желаят да субсидират изграждането на инфраструктурни обекти в слабо развитите области, защото се опасяват, че предприятията може да бъдат преместени към места, където работната ръка е по-евтина. С други думи, парламентарната демократична система основана на пазарната икономика, е предразположена да поддържа различията между областите, което обективно пречи на структурното преустройство на страната като цяло. Очевидно фискалните политики на правителствата на западните страни се сблъскват на всяка крачка с трудности, докато фискалната политика на китайското правителство дава незабавни резултати. Бързият растеж на китайската икономика, нейната способност да усъвършенства технологиите и да устоява на кризите показва, че китайската система на макроуправление може по-добре да отчита интересите на целия народ и да поема по нов път към макроразвитие. Скоростта на структурното преустройство на Китай надмина целта на кейнсианската икономика да стимулира вътрешното търсене и да поддържа трудовата заетост.

Затрудненията на социологията и историята да обяснят икономическото развитие на Китай

Не само западните икономисти трудно разбират икономическото развитие на Китай. Традиционните западни социолози и историци също са много объркани. Много е трудно дори за ляво ориентираните западни мислители да разберат защо синдикатите в развитите страни се превръщат в пречка на реформите, вместо в тяхна движеща сила. Западните политици смятат, че марксизмът е идеология на бедните, че скоро след като напредъкът в икономиката роди средната класа, политическата система на Китай непременно ще се обърне към западния модел на свобода, демокрация и върховенство на закона и че тази тенденция е универсално приложима.

Пътят на китайските реформи и отваряне обаче разтърси тези традиционни идеи. Струва си да посочим няколко факти.

Първо, творческият подход на китайските фермери под въздейст­вието на новите идеи е едно от върховите постижения на китайската специфика на социализма.

Китайската революция не само разчита на селяните; китайската реформа и тласъкът към отваряне също започна със създаденото от селяните договаряне на квоти селскостопанска продукция на едно домакинство. Общото образователно равнище на китайския селянин е много по-високо от това в Индия и в другите развиващи се страни; това обстоятелство благоприятства също миграцията на селските работници към градовете. Възходът на китайските градски пред­приятия тласна реформата на държавните предприятия и ограничи монопола на транснационалните компании на вътрешния пазар.

Системата на колективна собственост върху земята в селските райони е в основата на достъпното китайско социално осигуряване. Техническият напредък в селското стопанство даде на китайското население възможност да се изхрани, но обезпечи също конкуренто­способност на износа. Безсмислено би било да се обсъжда икономиката на развиващите се страни, без да се отчита развитието на селските райони. Изграждането на новата китайска провинция се осъществи по различен път от този на големите ферми на Запад.

Второ, пътят на Китай към реформи и отваряне предо­стави нов опит в привличането на капитал.

Капитализмът твърди, че бедните страни разполагат с изобилие на труд и липса на капитал. През трите десетилетия на реформи и отваряне равнището на спестявания и инвестиции в Китай е много по-високо от това в развитите западни страни. Натрупаните през годините валутни резерви са най-големите в света и развиващият се все още Китай изнася капитали дори в най-богатата страна – САЩ. Не може да се отрече, че високото равнище на спестявания и напредъкът във високите технологии на Китай са изключителни постижения в историята на икономическото развитие. Накрая, публичната собственост върху природните ресурси представлява най-големият актив в икономическия напредък на страната. Ефективността на китайското правителство превърна този актив в капитал; намали се в голяма степен рискът за стартиращите предприятия и значително се повиши възвръщаемостта на капитала. Традиционните теории за ролята на капитала не можаха да прогнозират този китайски принос.

Трето, китайската политика цели не само отваряне за чуждестранно финансиране, но също отваряне за вътрешна миграция.

Колониализмът на Западна Европа породи емиграцията на десетки милиони хора в чужбина и в продължение на повече от 400 години те окупират огромни територии в Африка, Америка и Австралия, злоупотребяват с местното население, търгуват с роби и наркотици, унищожават автохтонни народи и култури, запалват две световни войни. В противовес, в хода на трите десетилетия на реформи и отваряне на Китай, приблизително 200 милиона селяни се преселват в градовете, без това да породи мащабни социални сътресения, нито световна война. Урбанизацията и благоденствието превърнаха Китай в световен доставчик на потребителски стоки. Скоростта, с която Китай облекчи ограниченията на селяните да навлязат в градовете, рязко контрастира с нерешителността на развитите западни страни да облекчат ограниченията върху имиграцията. За разлика от Япония и Германия, които бяха победени през Втората световна война, китайските реформи, отваряне и мирно развитие не са наложени от окупационната армия на САЩ, нито от саморазпадането на бившия Съветски съюз пред лицето на западното предизвикателство, а са резултат от независими реформи и независими иновации на колективното китайско ръководство. Китайският всестранен стремеж към знанието, освободен от предишни идеологически ограничения и културни пристрастия, е функция от китайската хилядолетна история и вярата в несекващата способност за преодоляване на трудностите.

Четвърто, в хода на реформата в Китай са разрешени противоречията между традиционната култура и съвременната наука и технологии.

Скоростта на китайския технологичен напредък далеч надмина практиката в развиващите се страни, където научният прогрес зависи от икономическото развитие. Оказва се, че образователната традиция на китайската конфуцианска култура дълбоко е проникнала в сърцата на китайския народ и по-удачно се адаптира към предизвикателствата на технологическата революция и глобализацията, отколкото юдео-християнската култура. Дори най-бедните хора от селските райони, веднага щом започнат да работят в градовете, инвестират получените доходи в образованието на децата си, не в материална консумация. Китайските селски предприемачи могат да се конкурират с държавните предприятия и транснационалните компании. Смелият ход да разширят дейността си в чужбина, предприемаческите способности на търговците от Уенчжоу, провинция Джъдзян и на селяните от провинция Фудзиен надминаха експанзионистичните способности на западните колонизатори, подпомагани от политиката на канонерките. Пред лицето на антикитайската вълна, обхванала Запада по време на Олимпийските игри в Пекин, китайските студенти зад граница показаха солидарност, която изуми света. Единството на китайската култура – резултат от двехилядолетната единна история – се наложи над въображението на западните медии и разби ограниченията, наложени от такива западни концепции като националната държава и демократичното мислене. Способността на местните власти да осъществят интеграцията на градските предприятия с чуждестранните инвестиции надмина практиката от времето на Адам Смит, когато правителствата изпълняваха само ролята на нощен пазач. По време на земетресението в Уенчуан, провинция Съчуан, светът доби напълно нова представа за възможностите на китайската армия, предприемачите, неправителствените организации, централното правителство и местните власти да се координират.

Наблюдения и изследвания на китайския път

Първият принос на Китай в икономическото му развитие е създаването на здравословна смесена икономика, превъзхождаща резултатите от тоталната приватизация на Източна Европа.

Способността на частните предприятия за иновации, конкурентоспособността на държавните предприятия и уменията на сдруженията с нестопанска дейност да възприемат знанието са важни елементи на социалистическата пазарна икономика на Китай.

Разходите за социално осигуряване в Китай са ниски. Осигуряването на мигриращите от селските райони работници се основава главно на колективната собствеността върху земята, вместо на социалното облагане. Сегашната финансова криза доведе до рязък спад на износа. Последиците за Япония и Германия далеч надхвърлят тези за Съединените щати. Двадесет милиона китайски работници трябваше да се завърнат в родните села. Вместо социални сътресения обаче този процес породи нови идеи за модернизиране на сел­ските райони. Социалистическата пазарна икономика на китайския модел е смесена икономика с балансирано развитие. Когато частно предприятие или държавно предприятие станат или твърде големи, или твърде малки, това може да повлияе неблагоприятно на устойчивото развитие и на икономиката, и на обществото. А в обществото не може да има траен мир и стабилност без развитието на безплатно образование, научни изследвания, здравеопазване.

Вторият принос на китайските реформи и отваряне е предефиниране ролята на правителството, което трябва да се превърне в орган за планиране и координация. Този подход далеч превъзхожда отредената на правителството роля на „нощен пазач“, според теорията на Адам Смит за „невидимата ръка“.

Държавата на „нощния пазач“ се грижи само за собствеността на собствениците на имоти, а не полага грижи за създаване на заетост или изкореняване на бедността. Разделението на труда прави социалната координация далеч по-комплексна от организацията на занаятчийските работилници от времето на Адам Смит. Лобистки групи, заинтересовани да запазят остаряващи технологии, често използват политически, икономически и правни механизми, за да попречат на развитието на нови отрасли. Нелоялната конкуренция в ерата на глобализацията принуждава развиващите се страни да търсят подкрепа от националната държава, за да могат да достигнат и надминат развитите страни. Залезът на градивния характер на технологическата революция също изостря противоречията при преструктурирането на остаряващите технологии. Ускореното развитието на науката и технологиите води до изоставащ от развитието на пазара контрол върху пазара. Характерното за интелектуалната икономика споделено участие още повече ограничава частнособственическите права.

В хода на глобализацията новата ситуация в международното разделение на труда значително укрепва ролята на правителствата в държавното застраховане и осигуряване. Местната власт в Китай изпълнява ролята на организатор, координатор и катализатор на промишленото преустройство, създавайки работни места и насърчавайки техническите иновации. Цент­ралното правителство пък изпълнява ролята на регулатор, който да гарантира на предприятията и общините социална сигурност за иновациите и експериментите, значително намалявайки по такъв начин риска при създаването на нови предприятия с вътрешен и външен капитал. В хода на сегашната финансова криза, властите на всички нива в Китай се включват в реорганизацията и интеграцията на частните предприятия. Тяхната ефективност далеч надхвърля тази в развитите западни страни, осъществявана по съдебен ред чрез фалити и сливания и изискваща финансови инжекции от финансовите министерства, за да могат да продължат да съществуват. Преструктурирането на икономиката на Китай се оказва по такъв начин най-ефективното в света.

Третият принос на китайските реформи и отваряне се състои в осъзнаване от страна на властите и предприятията, че пазарът е средство за международна конкуренция, a не стратегия за развитие или администратор на Провидението.

Радикалното либерализиране на цените и външната търговия в Съветския съюз и страните на Източна Европа унищожи тяхната социалистическа индустриална система. В Китай подмяната на системата на двойно ценообразуване (вътрешни и външни цени) със система на единично ценообразуване предостави възможност на предприятията да се учат и да се самоусъвършенстват. Китайският обменен курс и тарифна политика бяха променени в съответствие с конюнктурата, за да бъдат защитени новите производства в началото, когато местните предприятия не бяха в състояние да се конкурират на международния пазар. Специалните икономически зони изпълняваха функцията на прозорци към отварянето, предоставяйки стратегическа информация на експортно ориентираните предприятия. Когато технологическата конкурентоспособност на предприятията укрепна, Китай започна да въвежда международните стандарти, да намалява обменния курс и данъчните ставки и да повишава международната конкурентоспособност на китайските стоки. Тези мерки са по-подходящи за условията на една развиваща се страна и в същото време се оказват решаващи тази страна да се възползва от възможностите на международната конкуренция.

За сравнение страните от Латинска Америка и Източна Европа приеха едностранчиви мерки за либерализация на пазара под ръководството на Запада. В противовес Китай умело се адаптира към тенденциите на международния пазар и осуети намеренията да бъде превърнат в придатък на доминирания от Запада международен пазар. Напредъкът на Китай допринесе за ограничаване краткосрочните планове на транснационалните компании и егоистичния интерес на западните сили. По такъв начин световният икономически ред се обърна в по-справедлива посока. Споразумението за валутен суап със страните от BRIC (Бразилия-Русия-Индия-Китай) благоприятства избягването на рисковете от обезценяване на щатския долар. Това представлява важен принос на Китай за подобряване на международния финансов ред.

Четвъртият принос на китайските реформи и отваряне е новият модел за демократичен контрол в условията на пазарна икономика.

Кризата ускори фалита на трите най-големи автомобилни компании на САЩ и разкри, че при съществуващите традиционни взаимо­отношения на противостоене и контрол между капитала и синдикатите в развитите страни на Запада вече е трудно да се осъществява структурно преустройство на производството и на международната конкуренция. Способността на американските предприятия за нововъведения и конкуренция е износена от неефективната координация в американското общество.

Китайският народ е подготвен от детството си да понася трудности, да не се унася в материални удобства, тъй като средностатистическото притежание на ресурси на глава от населението е далеч по-ниско от това в западните страни. Китайската история учи народните масите и лидерите да ценят талантливите личности, защото краткосрочните интереси на масите могат да бъдат подсигурени единствено чрез направляване на дългосрочните интереси. Фактът, че Китай предприема експерименти и иновации отдолу, отслабва възможността от рискове, предизвикани от експериментите. Успехът на даден регионален експеримент се пренася в други райони и след като бъде обобщен от централното правителство, внедряването му се поощрява по-нататък. Това прави Китай по-способен да къса със старите правила и бързо да създава нови. Това води до значителни социални резултати в сравнение с развитите западни страни, които се сблъскват с дилемата дали да прилагат усложнените и често излишни законови разпоредби, или да ги облекчават заедно със системата. Може да се твърди, че системата, която регистрира „конкуренцията на постигнатото в индивидуалната кариера“ на длъжностите лица в администрацията на Китай е по-добра от системата на „конкуренцията да се дават обещания“ от кандидатите на парламентарните избори на Запад. Лансираният от Китай модел на социална реформа, основан на „възможности, консултации и експерименти“, дава на развиващите се страни нова алтернатива в сравнение с традиционния западен социален модел, основан на „свобода, демокрация и върховенство на закона“.

Петият принос на китайските реформи и отваряне е разработената нова система, основана на справедливостта.

Фактът, че Китай осъществи бързо промишлено преустройство при условията на финансова криза, веднага се оцени от обществото като цяло и не предизвика конфликти или объркване, типични за регионалните и промишлените лобита в парламентите на САЩ и Европа. Разкри се, че китайската култура набляга върху жизнеността на интегрираното мислене, което хармонизира напълно с интеграционните тенденции в съвременната комплексна наука. Моделът на китайската медицинска наука и начините да се поддържа добро здраве, които произтичат от съчетаване на китайската и западната медицина, намаляват разходите за здравеопазване в сравнение с тези в САЩ и Европа. Западната медицинска система, ръководена от аналитичната наука и потребителския подход, доведе до злокачествено нарастване на разходите за здравеопазване, които изключително трудно се понасят от предприятията и от цялото общество.

Западният модел на разделение на труда може да икономисва работна сила, но икономията е за сметка на изчерпване на ресурсите, предизвикване на глобално затопляне и екологическа криза. Китай­ската цивилизация винаги се е стремяла да пести природните ресурси и да абсорбира човешките ресурси. Новата ера на интелектуалната икономика изисква от Китай да вземе под внимание начините на развитие от типа на икономика на мащаба (едносерийно единично производство) и на икономиката на обхвата (дребносерийно многотипово производство) и да извърши преход от материална цивилизация към духовна цивилизация. В епохата на глобализация на интелектуалната икономика изследването на китайския път на развитие едва сега започва.

Сп. Qiushi, Vol. 2, №4, 1 октомври, 2010.

Превод д-р Радко Ханджиев

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук