ШВЕДСКИЯТ СОЦИАЛЕН МОДЕЛ

0
1265

Шведският социален модел (наричан още скандинавски) е сборно понятие за всички политики по отношение на трудовия пазар, в образованието, здравеопазването и социалния живот в северните европейски страни: Швеция, Дания, Норвегия, Финландия и Исландия. Неговата идея и реализация в продължение на много години будеха интерес, особено в държавитe в Източна Европа, бивши членки на разпадналия се социалистически лагер.

Шведската система на обществено устройство започва да се изгражда като национален политически проект под названието „Народен дом“ през 30-те години на миналия век и достига връх на своето развитие през 70-те години. Днес тя е по-известна като „Шведски модел“, „Третия път“, „Модел Рен-Майднер“, „Скандинавски модел“ или като „Общество на всеобщото благоденствие“.

След 1990 г. в резултат на развилата се икономическа и демографска криза шведският модел претърпя редица реформи и изменения в сферата на трудовата заетост, пенсионната система и здравеопазването. Те започнаха през 1993 г. и продължават и досега. Като днес може да се каже, че „шведският социален модел“ в чистия му вид от времето на неговия разцвет през 60-те и 70-те години вече не съществува.

Решаващ отпечатък върху скандинавската социална държава остави бившият социалдемократически премиер на Дания Пол Нируп Расмунсен, който даде нова насока на трудовата и социалната политика в Дания, известна под името „Флексикюрити“, имаща за цел премахване на безработицата и бедността чрез гъвкава система за назначаване и уволнение на заетите, на преквалификация на работната сила и своевременното й пренасочване към ефективно работещите области от икономиката. Днес обаче, във времената на глобална криза, тази гъвкава политика на пазара на труда вече не функционира и доведе до експлозия на безработицата както в Дания, така и в Швеция.

Характерните особености на скандинавския модел в различните страни от Северна Европа са претърпели редица изменения във времето, като основните им черти са:

 

Социална политика. Чрез бюджета и данъците скандинавските страни се стремят да финансират широка социална политика за своето население, включваща високо ниво на образование, на изследователската и научната дейност, активна подкрепа на държавата за семейството, жените и децата, на трудово заетите граждани. Това води до висок процент на държавната квота (процентния дял на държавните разходи от брутния вътрешен продукт – БВП, с който държавата извършва социално преразпределение на произведените от обществото блага и така осигурява висока социална сигурност за цялото население). Държавната квота на Швеция е подчертано по-висока от тази на други европейски страни: за 2008 г. тя е 51,2%, за ФРГ е 43,4% и за Швейцария 32,6%.

 

Политика на вътрешно-политически консенсус.  Политическият живот в Швеция се отличава с изразен стремеж важните за обществото решения да се вземат с политически консенсус. В резултат на това острите конфронтации между партиите в миналото дълго време почти отсъстваха, а политическите обсъждания се отличаваха със спокоен тон, рационалност и задълбоченост. Напоследък, поради разразилите се през икономически кризи и разпространението на модните неолиберални тенденции, някои типични за шведския модел особености  се измениха, социални постижения бяха орязани, а политическата конфронтация се изостри.

 

Организация на икономиката. Девизът на Таге Ерландер при изграждане на държавата на всеобщото благоденствие е „силно общество“. Това означава силен публичен сектор в икономиката, на основата на който  да се решават социалните проблеми на обществото и да се гради демокрацията. Неизбежното  този подход на мащабно планиране и реформи изисква и висока степен на централизация на общественото устройство. Ето защо публичният сектор на Швеция в началото на 90-те години е сред най-големите в света по отношение на данъчния дял приходи, по дял в брутния вътрешен продукт и по процент на държавни служители спрямо общото число трудово заети граждани.

 

Социално партньорство.  Социалното партньорство в Швеция води началото си от историческия компромис между работници и работодатели, скрепен със споразумението от Залцьобаден през 1938 г. В него е определен начинът за преговаряне между партньорите и правилата за разрешаване на трудовите конфликти без намеса на държавата. Това доведе до създаване на силни хомогенни организации, които в преговори помежду си на централно ниво вземат решенията по регулиране на заплащането и по всички трудови проблеми.

Социално инженерство. По-малка известност в шведския модел имат идеите на Гунар и Алва Мирдал от 30-те години за социално инженерство, които допускат сериозна намеса на държавата в частния живот на гражданите. Шведските програми за принудителна стерилизация се изпълняват чак до 70-те години от миналия век и едва през 90-те години започна изплащането на символични обезщетения по тях.

На силна критика е подложена и шведската практика на принудително отглеждане и възпитание на деца и младежи. След войната почти 5% от децата и младежите в Швеция бяха подложени на принудителен режим на отглеждане, който е сравняван от критиците с детски „ГУЛаг“.

 

Отстъпление от централизацията в шведския модел. След 1970 г. противоречията в обществото се засилиха. Вместо обичайните консенсусни преговори и споразумения между социалните партньори, правителствата на социалдемократите чрез мащабно законодателство въведоха нормативна регулация на трудовите взаимоотношения. Различните виждания по обострящите се проблеми на държавната задлъжнялост и високата безработица доведоха и до поляризация на политическите отношения в Швеция.

 

„Силното общество“, което се базираше на експанзивния публичен сектор в икономиката, също беше подложено на критики заради непрегледната и трудно управляема бюрокрация, която се възприема по-скоро като пречка, отколкото като възможност за разрешаване на икономическите и социалните проблеми. Днес все повече се наблюдава процес на децентрализация в посока към общините.

 

Корпоративност.  Големите групи по интереси, между които основно място заемат организациите на социалните партньори, по всяко време могат да се включват в държавния политически процес на вземане на решения. По този начин се получава интегриране на организациите в дейността на държавата.

Държава на всеобщото благоденствие.  Важен аспект на шведската социална политика е, че социалните придобивки са всеобщи, т.е. те важат за всички граждани, без оглед на техните нужди.

 

 Политика на пълна трудова заетост. Пълната трудова заетост, в комбинация с ниска инфлация и високи стойности на икономически растеж бе важна цел на шведския социален модел, която трябваше да се постигне чрез солидарна политика на заплащане на труда (слаба диференциация на трудовите възнаграждания) и активна регулация на трудовия пазар. Изискването равна заплата за равен труд бе основно за шведския модел. С него съзнателно се поема риска да се влоши икономическото положение на предприятията с евтин труд. Уволнените от тях работници след съответна преквалификация се насочват към по-рентабилни производствени сектори, за да се постигне модернизация и ефективност на икономиката, респективно и по-висок жизнен стандарт.

Швеция се отличава с висока трудова заетост на населението – почти 50%. За възрастовата група от 16 до 64 г. заетостта дори е 78%. А 48% от трудово заетите са жени. Трудовите взаимоотношения са регулирани със закони и тарифни договори. Със закон е установена работна седмица от 40 часа, минимална отпуска от 5 седмици, съществуваше защита от уволнение и пр. Останалите трудови взаимоотношения са определени чрез тарифни договори, включително и минималната работна заплата. В Швеция има няколко профсъюза, в които членуват около 80% от работещите, но днес те все повече губят влияние в обществото. Право на пълна помощ при безработица имат само членовете на профсъюзите и доброволно застрахованите. Останалите получават по-ниска помощ.

Много хора, докато са били заети, не са се застраховали и когато сега ги застига безработицата, нямат право на помощ за безработица и съответно не влизат в статистиката, която отчита само 10% безработица. Този сравнително висок показател не отразява истинското ниво на незаетите. Защото много от тях са се записали формално като студенти, за да имат поне минимални социални права, или се водят за трайно болни и не се обхващат от статистиката. Общият брой на трудещите се без застраховка за безработица възлиза на 1 милион. Същевременно помощите за тези, които все пак са застраховани, се орязват ежегодно. Към тези отрезвяващи реалности може да се прибави и новата бедност в страната. Заплатите в много браншове бяха намалени през м.г., като работодателите се оправдаваха, че по този начин ще запазят работни места. Въпреки обещанията, в много сфери бяха извършени жестоки съкращения и безработицата скочи. На пазара на труда днес най-болезнено се усеща кризата. Обявите за работа намаляха драстично, а броят на кандидатите за едно работно място нарасна многократно. В тази ситуация десният кабинет най-цинично реши да намали данъците за заможните.

 

Страната днес е разделена на две класи – тези, които са в системата, и такива, които са извън нея. А принадлежността вече не носи толкова ползи, както едно време. Помощите за безработни дори са по-малки от тези в други страни, а достъпът до социална сигурност включва административен контрол в стил „Биг брадър“, от който повечето други западноевропейци биха се отвратили.

 

Равноправие на жените. Борбата за правото на жените на труд е въведено в шведския модел през 60-те години. Обществото пое грижата за отглеждане на децата, за да даде възможност на майките да работят и да променят социалното си положение. До навършване на една година от раждането майките получаваха платен отпуск. Днес този период е намален до 14 седмици. След това чрез детски градини, занимални за децата от 1 до 5 години, платени занимални за децата от 6 до 9 години с такси според доходите на семейството, държавата поема грижа по тяхното отглеждане. Въпреки принципа „за равен труд, равна заплата“ жените все пак получават по-ниско заплащане от мъжете.

Образователна система. Образованието започва от детските градини и предучилищните занимални, но става задължително от 7-годишна възраст. Обхваща основното училище, гимназията и висшето образование, където продължават около 1/3 от завършилите гимназия. Всички образователни степени са безплатни.

 

Здравеопазване. Всички граждани на Швеция, включително и емигрантите, имаха право на безплатна медицинска помощ за сметка на общинските бюджети. За заявено посещение при лекар се плаща такса от 8 евро, а за спешен случай – 33 евро. Лекарствата до 100 евро на година се заплащат от пациентите. Зъболечението за пациенти над 20 години е платено. Социално слабите (пенсионери, учащи и др.) при спешни случаи се лекуват от зъболекарите гратис. Здравноосигурените работещи имат право при болнично лечение да получават до 80% от заплатата си (но не повече от 3000 евро на година).

Но днес шведите вече не могат да се радват на всички тези медицински грижи, а трябва да плащат за посещение при лекар, ако въобще успеят да се доберат до него. Опашките са дълги, а системата е разтърсвана от проблеми. Така напр. в сферата на психиатричните грижи, която е източник на много скандали, е налице вид авторитаризъм без аналог в Западна Европа. Хора са затваряни принудително с месеци за това, че не вземат лекарства, не им се назначава лечение или са изхвърляни от системата в отчаяние и нищета. Психично болните умират в отделенията и в амбулаторна изолация. Дори няма благотворителни организации, към които да се обърнат, защото наивно се предполага, че здравеопазването в Швеция все пак функционира. Щастливци могат да се нарекат онези, които успеят да се доберат до някакво, макар и некачествено, държавно медицинско обслужване. На имигрантите, които нямат документи, дори вече не е позволено да получават здравни грижи. Не е лесно чужденците да се вместят в „социална система“, изградена върху представата за т.нар. народен дом, чиито законни обитатели могат да са само родените в Швеция.

 

Пенсионно осигуряване.  Заради ниската раждаемост и високата продължителност на живота относителният дял на възрастните хора в Швеция (20%) е сравнително висок. Затова от 1999 г. бе въведена нова пенсионна система, основаваща се на приходите и вноските на пенсионера. Тя гарантира за държавните служители пенсия, равна на 50% от заплатата. За по-високо платените тя е значително под този размер, но може да се допълва от частни пенсионни фондове. На граждани с недостатъчни вноски се изплаща т.нар. гарантирана по-ниска пенсия.

 

Грижа за възрастните. През 1950 г. е премахнат Законът за задължителната издръжка на родителите от децата. Грижата за възрастните хора е предоставена на общините и включва обслужване по домовете, жилища и резиденции за възрастни хора, старчески домове и домове за болни. Заплащането се поема от общините и от държавните помощи.

 

Данъчна политика. В скандинавските страни е най-високото данъчно облагане. В Швеция за трудовите доходи то достига по прогресивната скала до 56%. Има обаче и значително по-ниска ставка, валидна за доходи от капиталово участие в предприятия, което е направено, за да се стимулират инвестициите.

 

Изводът: Швеция, която преди бе авангардът на социалдемократическия модел за държава закрилница, през последните 20 години се превърна в неолиберален експеримент за нейния демонтаж. Но населението все още не може да се откаже от вярата си в държавата. Шведският модел за по-социална система вече е история. Въпреки това желязната хватка на държавата по отношение на получаващите значително по-оскъдни помощи продължава да съществува, въпреки че предишните грижи почти ги няма, а животът на шведите продължава да се следи зорко от армия чиновници.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук