ИНОВАЦИОННОТО РАЗВИТИЕ НА СЪВРЕМЕНЕН КИТАЙ

В съвременния турбулентен свят в обстановката на системна социоикономическа криза на глобалистичния неолиберален модел и активизиране на геофизическите и геоклиматическите фактори, когато хаосът все повече се превръща в базова парадигма на функциониране, става все по-ясно, че иновационната платформа на развитие е не просто част от решението. Именно иновационният комплекс, взет както в най-широкия му абстрактен смисъл, така и в конкретиката на редица ключови технологии, е изходът от може би една от най-дълбоките социоикономически, технико-технологически и социокултурни кризи, в които е изпадало човечеството в своята история.

Такова виждане за текущите процеси не може да не предизвика интерес към иновационното развитие на Китайската народна република (КНР), която в дадения момент демонстрира не просто устойчивост спрямо кризата. Страната е образец на системно осъществяван постъпателен, но едновременно с това и ускоряващ се социоикономически и научно-технически прогрес, колкото и противоречив смисъл да се влага днес в това понятие.

Създаването на иновационна платформа на развитие в никакъв случай не е само прерогатив на специфични стопански и научно-технологически фактори, въпреки решаващата им роля в изграждането на иновационен тип динамика.

Формирането на иновационната платформа на социално-икономическо развитие е мащабно начинание, което включва дългосрочно целево ориентирано, системно и активно държавно стимулиране, широкообхватно научно и технологическо строителство, дълбоко социално-икономическо усъвършенстване и решително реформиране на образованието и културата. По този начин се генерират иновационни решения, стопанска и обществена динамика, чрез които се преодоляват обстоятелства и условия, създаващи застой, регрес и разпад.

Разбирането на „двигателя“, т.е. на факторите за иновационното развитие на Китай, ни дава възможност да направим някои изводи за България. Това са изводи за възможните пътища, начини и усилия да се изгради иновационна динамика като изход от днешното ни катастрофално състояние.  

Ключови предпоставки
за модерен тип развитие на Китай

Както показват свидетелствата на историята, в миналото Китай е несъмнен световен стопански и технологически лидер. Благоприятните природоклиматични фактори, широкото развитие на базовата хранителна култура — ориза, създават условия за многочислено население, което, структурирано в съответните държавно-политически форми, дава възможност „Централната империя“ до началото на ХIХ в. да поддържа съответния статут. По това време Китай е световният икономически гигант. Той произвежда повече от половината от базовите продукти на човечеството, като се почне от селското стопанство и се стигне до „промишлеността“ на древността и средновековието — занаятите. Пример за огромния потенциал на страната е Великата китайска стена, която несъмнено е изключително мащабно начинание.

Страната е не само най-мощна стопанска сила, но и признат иновационен авторитет от първа величина. Едни от най-значимите технически и технологически открития, оказали значително влияние за развитието на света, са плод на китайската цивилизация — компасът, барутът, ракетите, обработката на коприната и създаването на копринени тъкани, както  и редица други.

От първата половина на ХIХ век обаче великата в миналото Китайска империя постепенно попада в полуколониална зависимост от Запада. Той тръгва да покорява света, изпълнен със самочувствие, породено от индустриалната революция и създадения от нея нов тип социално-технологическо развитие, опирайки се на военнополитическата си мощ. Целта му са пазари и суровини, необходими за по-нататъшното му развитие.  

Социално-технологическото изоставане на Великата страна спрямо развития Запад води до разгрома в двете „опиумни войни“ — 1839-1842 г. и 1856-1860 г. Изоставането е и по отношение на източната съседка — Япония. Навремето тя гледа на Китай като на пример за подражание за своето развитие, но изоставането на Китай обръща погледа на японците към Запада, откъдето те започват да черпят знания и технологии. В крайна сметка се стига до поредната загубена за китайците война — Японско-китайската от 1894-1895 г.

Така Централната империя стъпка след стъпка изпада в сложна и нестабилна ситуация. Започва перманентна гражданска война, продължила почти през цялата първа половина на ХХ в. От юли 1937 г. в нея пряко се включва милитаристка Япония. В рамките на тази война кристализират два основни полюса — Гоминданът, т.е. Националистическата партия, и Китайската комунистическа партия. Конфликтът между тези две основни сили има много аспекти. Той засяга както въпроса за социалната справедливост, така и начина за постигане на национална независимост, а най-вече пътя, по който трябва да се върви, след като се постигне победа над противника — японския милитаризъм.

Този конфликт завършва през 1949 г. с победата на Китайската комунистическа партия (ККП) начело с Мао Дзедун. ККП си поставя амбициозната цел да модернизира китайското общество и да изведе страната на авангардни позиции в света. Индустриализацията на Китайската народна република (КНР) започва през 50-те години в рамките на централизиран модел от типа на т.нар. общество на държавния социализъм. Този модел има несъмнено своите достойнства, тъй като Китай тръгва по пътя на държавния социализъм от изключително ниското ниво на изостанало доиндустриално общество. БВП на човек от населението през 1949 г. е едва 50 американски долара годишно, което е с по-ниска стойност дори от Съветска Русия през 1918 г.

Индустриализацията на КНР стартира с мощната поддръжка на СССР. Централизираният етап на развитие завършва в края на 70-те години, в резултат от него в определени райони на Китай се създават значими промишлени пояси, макар преобладаващата част от населението да остава извън зоната на индустриалното развитие като относително неразвита аграрна периферия. Все пак Китай от слаборазвита, потънала в анархия и корупция селска страна за кратък срок се превръща в мощна, независима държава, притежаваща ядрено оръжие. Неграмотността спада от 80% на 7%, продължителността на живота нараства два пъти, населението се увеличава също два пъти. Индустриалната продукция скача 10 пъти.

В случая обаче не може да не се отбележат определени силни колебания при осъществяване на индустриализацията. Например, „Големият скок“ и „Културната революция“. „Големият скок“ (大跃进) представлява масова идеологическа кампания, проведена през 1958-1961 г., чиято цел е ускорено индустриално развитие. Тъй като се използват, „меко казано“ неподходящи средства, резултатът е с обратен знак.

„Културната революция“ (文革) или по-точно Великата пролетарска културна революция (无产文化大革命) е значително по-известна. Тя също е политико-идеологическа кампания, осъществявана в продължителен период (1966-1976 г.). Характеризира се с хаос, борба в партийното ръководство, насилствени действия от страна на специално организирани студентски и работнически (хунвейбини и цзаофани) маси спрямо определени слоеве на ръководството на страната.

 Но така или иначе централизираният модел, приложен в Китай, създава динамично развитие. Държавната собственост върху средствата за производство в промишлеността е основният елемент на китайското социалистическо стопанство. Относително ограничените мащаби на икономиката в началото на индустриализацията, еднозначността на задачите и приоритетите на икономическия растеж, както и огромната разлика в ефективността между индустриализираните и неиндустриализирани отрасли създават обективни условия централизацията на ръководството на стопанството да съдейства за значителната динамика на социално-икономическите процеси.

Централизиран тип структуриране
и изграждане на имитационен модел
на националната иновационна система на КНР
(втората половина на 50-те — края на 70-те години на ХХ в.)

В тези условия в КНР стартира националният иновационен процес, който се характеризира с няколко основни момента. Първият — силно присъствие на военните аспекти в иновационното развитие. Като пример може да се посочи проект „596“, който е кодовото име на разработката на ядрено оръжие в Китай. Тази разработка започва още през втората половина на 50-те години на ХХ в., а нейният връх е на 16 октомври 1964 г., когато в тестовата зона Лоп Нор е детонирана ядрена бомба с мощност 22 килотона. Само три години по-късно в Китай се провежда изпитание на водородна бомба.

Трябва да се отбележи и развитието на такъв важен научно-технологически, едновременно с това и военнополитически сектор като ракетостроенето и космическите изследвания. На 8.10.1956 г. се създава Пета академия към Министерството на отбраната, чиято цел е разработката на ракетна техника. Начело на Академията е изгоненият от САЩ поради обвинения в привързаност към комунистически идеи Цян Сюешън. Дотогава той работи в областта на реактивното движение, аеродинамиката, течногоривните и твърдогоривните ракети, автор е също и на концепциите за ядрен авиационен двигател, пилотиран космически кораб, свръхскоростен пътнически самолет (1).

След завръщането си в КНР Цян, като поддръжник на идеята Китай да догони Запада в технологичен план, подготвя поколения талантливи китайски учени, създали основите на днешния стремеж на КНР да се превърне в глобален технологически лидер.

Втори важен момент е мощната поддръжка в областта на военните и невоенните аспекти на иновационния процес в КНР от страна на СССР, най-малко до 1962 г. Тогава започва силно охлаждане на отношенията между двете страни. Повод става Договорът между СССР, САЩ и Великобритания за забрана на ядрени опити в трите сфери, който се възприема в Китай като удар по усилията му да разработи собствено ядрено оръжие.

Показателен пример за съветската поддръжка е развитието именно на ракетно-космическата технология в Китай. Още след пускането на първия изкуствен спътник „Спутник-1“ от Съветския съюз (4.10.1957 г.), Мао решава да изравни Китай с великите сили  (我们 也 要搞 人造 卫星). Влиза в действие т.нар. Проект 581, чиято цел е пускане на спътник в орбита през 1959 г. в чест на 10-годишнината от основаването на КНР. Първата китайска база за ракетни тестове е с кодово име „База 20“ (西北 综合  基地)  и започва да работи през 1958 г.

През периода 1957-1962 г. на основата на съветско-китайския договор за сътрудничество СССР се ангажира в съвместна програма за трансфер на ракетни технологии с КНР. Първата китайска ракета е построена през октомври 1958 г., копирайки съветската „Р-2“, която е балистична ракета с малък обсег. Самата ракета е подобрена версия на немската ракета „Фау-2“ (V-2) от края на Втората световна война. Обхватът £ е 590 км, тя е с тегло 20,5 т и се задвижва с течен кислород и алкохол.

Първата относително оригинална китайска ракета е T-7, която е изстреляна успешно от пусковата площадка Нанхуи на 19.02.1960 г. Китай започва да разработва и балистични ракета със среден обсег, увеличен два пъти в сравнение с „Р-2“, чието изстрелване става през юли 1960 г. По-късно на основата на тези ракети „Източен вятър“- 4 Китай успява още през 1970 г. да изстреля изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) (2). 

Като цяло разгледаният период може да бъде наречен „период на първоначално централизирано структуриране на национална иновационна система“. Тя се характеризира, особено в първите си стъпки, с масово заимстване и използване на чужд опит, най-вече съветски, както и с държавно доминиране в рамките на иновационния процес. Самият процес е относително просто структуриран, характеризира се като „централизиран модел на взаимодействия“. Главната му насока е към рационализиране на заимствани „отвън“ достижения и подпомагане на общите усилия за осъществяване на „догонващ растеж“. Неговото научно и технологично равнище е значително по-ниско не само в сравнение с т.нар. развити страни, но даже с тези със „средно равнище на иновационно развитие“, каквито са социалистическите страни в Източна Европа. Въпреки това в редица стратегически области — ракетнокосмическа техника и ядрени технологии, КНР демонстрира изключително развитие, което е основа за търсене на глобално технологическо лидерство.

Пазарна трансформация
на националната иновационна система (НИС) на КНР (началото на 80-те — края на 90-те години на ХХ в.)

От 1978 г. в Китай започва процес на реформи и пазарна трансформация на централизираното дотогава стопанство на страната, като се придържат към принципа на постепенността и „стъпаловидното развитие“. През 1979 г. започват реформи в селското стопанство — преход от колективен тип обработка на земята (т.нар. комуни) към семеен тип обработка. В рамките на този процес се съхранява системата на колективно владеене на земята, семейната аренда обаче засилва икономическата самостоятелност на селянина, който се превръща в предприемач, а взаимоотношенията му с държавата са на икономическа и договорна основа.

Редица китайски икономисти подчертават, че при съществуващия недостиг на обработваема земя в страната, пренаселеност в селските райони и ниска техническа въоръженост на селскостопанския труд в китайското село, предимствата на семейното стопанисване на земята са огромни. Резултатът е, че Китай успя в рамките на десет години да осигури задоволителен дневен порцион за всеки член на огромното си население. Така китайците бяха изведени от състоянието на перманентен глад, характеризиращо редица страни от Третия свят, както и Китай, от хилядолетия насам.

Следващият етап на промяна започва с реформиране в сферата на промишлеността. Първата стъпка е към осигуряване на самостоя­телност на държавните стопански предприятия. Едновременно с това се дава възможност за създаване на колективни, кооперативни, частни, индивидуални и чуждестранни стопански единици във всички сфери на икономиката. Създава се конкурентна среда, при която държавният монопол не се заменя с частен. На практика два са основните етапа на реформатата, чрез която се формира „китайският модел на държавно-организирана пазарна икономика“:

— 80-те години, когато китайската икономика функционира под девиза „Държавното регулиране е първично, пазарното е вторично“;

— от началото на 90-те години, когато девизът е „Държавата регулира пазара, а пазарът управлява дейността на предприятията“.

Подобна политика се провежда на фона на изключително високи темпове на икономически растеж. Държавата играе огромна роля за формиране на благоприятни условия за този растеж по два основни начина:

— като създава институционална база за развитие на пазарните отношения;

— като подпомага формирането и развитието на организационен и социален капитал.

Реформите на Китай се базират на няколко несложни механизма. От една страна, стимулиране на индивидите и организациите да работят по-усърдно и да поемат по-сериозни рискове. От друга, привличане на чуждестранни инвестиции за постигане на ускорено развитие, като първоначално основната част идва от „хуацяо“, т.е. китайците в чужбина. Китайската диаспора в редица страни в Югоизточна Азия е най-активният икономически агент в съответните общества — Сингапур, Хонконг, Малайзия, Индонезия и др. Китай има нужда от капитал и технологии, както и от възпитание в предприемчивост и спестовност. Смесените предприятия, при които държавата държи първоначално 51% от дяловете, са пътят към осигуряването им.

Наред с това следва да се спомене и за т.нар. американо-китайски синтез или даже западнокитайски синтез, т.е. привличането на западен капитал за развитие на страната. В условията на пълна доминация, създадена след края на Студената война, САЩ и Западът, като цяло, тръгват към създаване на т.нар. модел на глобализацията, в който да се формира своеобразна система на международно разделение на труда. Западът, най-вече САЩ, са на върха на тази система, а това са различни финансови институции — банки, фондове, застрахователни дружества и други.

Производството се прехвърли в страните извън кръга на т.нар. Златен милиард, най-вече там, където има благоприятни условия — определено равнище на образование, благоприятен климат и ниска цена на работна ръка. Китай отговаря в най-висока степен на тези изисквания. Така постепенно значителни производствени мощности са прехвърлени в Китай и той се превръща в „световна работилница“.

В рамките на този период на трансформация се формира нов тип структуриране на НИС на Китай, която успешно синтезира елементи от предходната централизирана система с елементи на т.нар. пазарно развитие. Съхранява се силното присъствие на държавата в управлението на иновационния процес. В тясно сътрудничество с Министерството на науката и технологиите са държавни структури като Министерството на образованието, Държавният планов комитет, Държавният икономически и търговски комитет (3).

Пряката разработка и осъществяване на иновационния процес е в ръцете на Китайския съвет по науката и технологиите. Финансовото осигуряване на различни фундаментални и приложни проекти идва от Държавния фонд за природни науки. От друга страна, Китайската асоциация по наука и технологии е неправителствена организация, обединяваща учени и технологични специалисти. Освен централното Министерство на науката и технологиите всяка провинция има свой собствен орган за провеждане на научно-техническа политика, който се ползва със значителна автономност (4).

Показателен пример за развитието на науката и технологиите в Китай, т.е. на създаване на синтезиран модел, включващ както държавно участие, така и „пазарни елементи“, е развитието на ракетнокосмическите технологии. След смъртта на Мао и идването на власт на Дън Сяопин космическите технологии отиват на заден план, отстъпвайки място на икономическите реформи. Но още в средата на 80-те години те отново стават приоритет. До 1986 г. в Китай има три космически центъра: Шуанчънцзи в провинция Гансу, Сичан в провинция Съчуан, и Тайюан — на югозапад от Пекин. Скоро се добавя четвърти космически център на остров Хайнан, който се използва за стартиране на ракети с ограничен капацитет.

 Държавното подпомагане на отрасъла се съчетава с използването на пазарни принципи. В тази връзка в края на 90-те години на ХХ в. е предприета реорганизация на космическата промишленост. С цел включване на механизъм за конкуренция предишната държавна корпорация на Китайската космическа промишленост, която притежава монополно положение в областта си, е преустроена в две предприя­тия: Китайска корпорация за космическо оборудване и електроника и Китайска космическа корпорация за наука и технология. И двете дружества са държавни търговски предприятия и са база за цялостното осъществяване на научни изследвания и развитие на производство — както за военни, така и за граждански цели. Първото от тях е под юрисдикцията на Държавния съвет. То включва 4 основни изследователски института, седем големи търговски и производствени компании, обединява повече от 140 изследователски институции, предприятия и фирми с около 120 000 служители (40% от тях техници). Корпорацията произвежда ракетни системи за различни цели, както и широка гама от пространството оборудване, сателитна телевизия, оборудване, информационни системи, комуникацион­ни системи и т.н. Една от целите, които си поставят и двете дружества е комерсиализацията на постиженията, както и превръщането на Китай във водеща космическа държава. 

Развитието на космическите технологии е поставено наравно с развитието на промишлеността и информационните технологии като основни стълбове, на които да се изгради нов Китай. Космическите проекти са отразени в петгодишни планове и програми за изграждане на държавата. Създадена е Китайска национална космическа агенция като аналог на американската НАСА.

През 1992 г. Китай започва „Проект 921“ за осъществяване на пилотирани космически полети. През ноември 1999 г. успешно стартира и се връща опитният космически кораб „Шънджоу“, все още без човек на борда. Това е само първата стъпка, 4 години по-късно, на 15 октомври 2003 г., Китай изстреля космическия кораб „Шънджоу 5“ с „тайконавта“ Ян Ливей на борда, отбелязвайки огромен скок в развитието на китайската космическа програма.

Друг важен аспект в иновационното развитие на Китай в този период е привличането на чуждестранни инвестиции и технологии, което започва още през 1978 г., т.е. непосредствено след смъртта на Мао Дзедун. През 1988-1989 г. предвид кампанията за „борба с вредното влияние на Запада“  и последвалите събития на площад „Тянанмън“ през 1989 г. инвестициите в Китай от чужбина временно се замразяват. Въпреки това още през 1989 г. Китай поставя солидна основа за бъдещи победи под формата на специални икономически зони (СИЗ).

През 1979 г. с декларация за „политика на отворени врати“ в южната част на Китай са създадени четири „пилотни“ СИЗ — Шенжен, Шанту, Жухай и Ксиамен. На администрациите на СИЗ са дадени широки правомощия да вземат самостоятелни решения, да определят собствени курсове за обмен на юана и цени за наем на земя, да прилагат свои правила на трудовото законодателство и да формират специални вътрешни цени и заплати.

Друг важен аспект на експеримента е преференциалното данъчно третиране. През 1980 год. в СИЗ се въвежда 15% данък доход за предприятията с чуждестранен капитал. За инвестиция над 5 милиона долара, както и за проекти с високи технологии и експортна ориентация данъчната ставка е още по-ниска. Създадени са и други данъчни стимули: предприятия­та с чуждестранни капитали в СИЗ са освободени от корпоративен данък през първата година с печалба (през 1984 г. срокът е удължен до две години), а през следващите две до три години се плаща само 50% от данъчната ставка. В резултат на всичко това в периода 1979-1984 г., т.е. по време на първата фаза на „политика на отворени врати“, четири СИЗ се развиват с невероятно темпо. Шенжен — малкото рибарско селище на границата с Хонконг, за няколко години се превръща в модерен индустриален град с население от няколко милио­на души. Обемът на производството нараства от 60 млн. юана през 1979 г. на 700 милиона евро през 1983 г. (5). 

ХV конгрес на Китайската комунистическа партия през есента на 1997 г. потвърждава, че Китай няма да промени курса си към създаване на пазарна икономика. След конгреса страната обхваната от вълна на приватизация на малките и средни предприятия. Паралелно се  укрепват големите държавни корпорации в ключови сектори на икономиката.

През 1998-1999 г. в държавните институции в Китай са проведени дълбоки структурни промени: интегриране на агенциите за контрол и министерствата, отделяне на естествените монополи, големи кадрови промени. Всички те са насочени към подобряване на държавното регулиране на пазарните процеси в страната, от една страна, и премахване на прекомерно централизирания контрол върху най-динамичните сектори на икономиката, от друга. Един от тях е този на информационните технологии (ИТ) — производството на продукти в тази сфера най-ясно показва ефективността на икономическата и инвестиционната политика на Китай в началото на века.

Официалната държавна политика в тази област поставя бариери за внос в страната на остарели или второстепенни технологии и насърчава създаването на територията на Китай с помощта на чуждестранни корпорации на академични и изследователски центрове. Признати в сферата на информационните технологии корпорации като Motorola, IBM, Lucent Technologies, Hewlett-Packard, Microsoft, Nokia, Cisco, AT&T и други, създават в средата на 90-те години в големите градове на Китай собствени центрове за изследвания, в които са наети хиляди китайски инженери, техници и учени.

 Но най-важното е, че за да се осигури дългосрочна стратегия за развитие на китайската наука и технология, ръководството на страната през 1988 г. приема програмата „Факел“. Основната £ цел е бързото внедряване в производството на собствени прогресивни разработки. Въпреки че официално съвместните предприятия (с изключение на дружества със 100% чуждестранен капитал) имат право да участват в тази програма, в действителност тя е затворена за чуждестранно участие. На практика това означава, че чуждите инвестиции под формата на средства или технологии за „Факел“ са добре дошли, но достъпът на чужди експерти до техническите достижения на Китай не се поощрява. Впоследствие, обаче, започва промяна на ситуацията: много китайски хай-тек продукти „потичат“ към световните пазари на потребителски стоки.

Програмата „Факел“ е далновидна стъпка на китайските стратези, която позволява за рекордно кратко време Китай да повиши равнището на собствената си наука и техника, а с това и експортно ориентираната „хай-тек“ индустрия. Още от средата на 90-те много технически сложни продукти (телевизори, видеокасетофони и т.н.) са изцяло от китайски компоненти. Безпрецедентният растеж на броя на съвместните предприятия, вносът на модерни технологии, увеличаването на наукоемките и високотехнологични продукти води в някои случаи до свръхпроизводство. Правителството се намесва в тези процеси, като  забранява създаването на нови съвместни предприятия (например за производство на телевизори, перални машини и т.н.). Програмата „Факел“ цели да се създадат благоприятни условия за развитието на фундаментални и приложни изследвания в китайската наука и технологии (6).

Обобщавайки развитието на националния иновационен процес на КНР през този период, можем да кажем:

• Създава се нов формат на НИС, който синтезира пазарни елементи, съхранявайки обаче водещото участие на държавата. В рамките на този нов формат се изменя моделът на взаимодействие „държава — агенти на стопански и иновационен процес“, наблюдава се усъвършенстване на структурирането на НИС.

• Разширява се пространството и се увеличават насоките на иновационно развитие, което е израз на значително укорената технологизация на китайското стопанство, резултат, от една страна, на засилените инвестиции отвън, но също и на съзнателно поддържаното от държавата мащабно акумулиране на производствен капитал.

Макар че през този период в резултат на високите темпове на стопански растеж Китай постига изключително развитие и става трета икономическа сила в света, НИС на страната като цяло е със значително по-ниски стойности както във фундаменталните и приложни изследвания, така и в научноизследователската и развойната дейност. Израз на това относително изоставане на нацио­налния иновационен процес спрямо общото икономическо развитие е зависимостта на КНР от вносните технологии, надхвърляща през този период 80% от използваните такива.

Стремителна интензификация на функционирането
на националната иновационна система (НИС) на КНР (първото десетилетие на ХХI век)

С началото на новото хилядолетие постепенно се засилва убеждението, че по-нататъшното успешно развитие на страната е невъзможно без формиране на иновационна платформа. Така например, ако до началото на реформите разходите за научни изследвания в КНР са по-малко от 1% от БВП, то през петилетката 2006-2010 г. тези разходи нарастват от 1,3% до 2% от БВП, а през 2020 г. се  предвижда да достигнат 2,5%  от БВП, като последният се очаква да достигне този на САЩ.

По отношение на производството на високотехнологични продукти в четири области като електроника и телекомуникационно оборудване, компютри и офис техника КНР влиза в четворката на лидерите в света. Малко по-скромни са позициите му в сферата на фармацевтиката и медицинските инструменти. Трябва да се подчертае и особеното развитие на космическите изследвания през разглеждания етап. В КНР се осъзнава важното значение на тези изследвания за цялостното изграждане на иновационна платформа на развитие. Страната е създала широка система за научноизследователска дейност, разработване, тестване и производство на космически технологии, което дава възможност за изстрелване на спътници от различни видове, както и пилотирани космически кораби. Формирана е мрежа за телеметрия и контрол, включително наземни станции по цялата страна, включваща също и кораби, опериращи в световните океани. В редица области на космическите технологии Китай е достигнал световно ниво, като това включва: стартиране на няколко спътника на една ракета, стартирането на геостационарни спътници и спътников контрол, комуникации и телеметрия.

В условията на формиране и развитие на пазарен тип икономически механизъм държавата администрира дейностите на макрониво чрез разработване на общ план за развитие на космическата наука, координиране на научноизследователската и развойната дейност, както и на дейностите, свързани с използване на постиженията в икономиката, науката и технологиите и в интерес на националната отбрана.

През януари 2007 г. Китай заедно с Русия и САЩ стана  третата страна в света, извършила успешен тест на ново поколение космически оръжия. На 12 януари Пекин стартира балистична ракета с кинетична бойна глава, която на височина повече от 864 мили от мястото на изпитване в провинция Съчуан, удари остарял метеорологичен спътник „Фенюн-1С“. Международната общност  (правителствата на Канада, Австралия, Великобритания, Южна Корея и Япония) остро реагираха. Китайското Външно министерство издаде официален документ, с който потвърждава, че става дума за тест за борба със спътници. От друга страна, чрез този документ световната общност получава уверения, че Китай винаги е защитавал единствено мирното използване на космическото пространство.

За 2008 г. по класацията на изследователския център Economist Intelligence Unit, т.нар. Глобален индекс на иновациите, КНР само за една година (спрямо 2007 г.) се премества от 59-о на 54-о място. Скоростта на развитие на китайския иновационен комплекс е почти три пъти по-висока от тази, която е прогнозирана преди това (7).

Днес по дял на научните работници в света Китай се приближава до САЩ.

Броят на завършилите висше образование в областта на информационните технологии всяка година нараства с 200 000 души, което е пет пъти по-бързо, отколкото това на Запад. Голямото предимство на Китай се дължи на възрастовата структура на научните работници — близо 50% са млади хора до 35 години.

Китай постигна значителен напредък в развитието на съвременната технология. Ако през 1985 г., според данни на ООН, страната по износ на високотехнологични стоки не е включена в 25-те страни начело в света, през 1998 г. се изкачва на 11-о място. В началото на 2004 г. износът на такива стоки превишава вноса им.

Като цяло, ако САЩ претендират, че 70% от произвежданата продукция в страната е иновативна, то цифрите за Китай са 34% иновативна продукция, но с тенденция за бързо увеличаване на този дял.

Перспективната програма за създаване на „икономика на знание­то“, каквато се разработва в КНР, си поставя за цел да се съкрати зависимостта на Китай от чуждестранните технологии от 80%, както е сега, на 30%. За тази цел още през 2008 г. стартира ускореното създаване на т.нар. технологически центрове. Вече са създадени над 750 такива, които следва да станат ядрата на новата „икономика на знанието“. През 2009 г. разходите за наука нарастват с 25,6%, при условие че през 2008 г. растежът спрямо предходната 2007 г. е бил 16% по-висок.

Ще добавим и това, че Китай използва глобалната криза за разширяване на международните си позиции чрез увеличаване обема на чуждестранните инвестиции и кредитиране, включително и във високотехнологичните сектори. Само за 2008 г. външните инвестиции на Китай нарастват с 60% спрямо 2007 г., достигайки 52 милиарда долара (8).

В рамките на иновационната парадигма на развитие влиза и програмата за създаване на десет системообразуващи отрасъла.

В заключение може да се каже, че държавата чрез споменатите държавни органи активно изследва икономическия и иновационния опит, както и историята на възходи и падения на много страни. Целта на трансформацията, за която иновационното развитие се разглежда като ключов инструмент, е до 2020 г. Китай да постигне среден световен стандарт на жизнено равнище, а през 2050 г. — стандарт на живот на развитите страни.

Трябва да отдадем почит на създателите на китайското икономическо чудо. Множество ситуации и събития в развитието на китайската икономика и иновационния процес те прогнозират, като по този начин действат на основата на предварително разработени стратегии, планове  и програми.

В този ред на мисли може да се добави, че резултатите на Китай несъмнено са плод и на една социална иновация, каквато е социално-икономическият модел на КНР, успешно синтезиращ държавно регулиране и пазарни елементи, а също и работеща общонародна собственост, активно взаимодействаща си с частни и чужди предприятия.

Всичко това демонстрира силната държавна воля за превръщането на Китай не просто в глобална икономическа сила, а и в световен технологичен лидер. На базата на историческия опит, натрупан от Китай, може да се направи извод, че в общественото съзнание на съвременен Китай, а най-вече на ръководните сили в страната, съществува ясно разбиране по няколко важни момента:

• за мястото, което е заемала страната в историята като водеща сила;

• че без политическа независимост не е възможно реално национално развитие;

• че не може да има действителна политическа независимост, ако тя не е подкрепена със съответната социално-икономическа динамика;

• че иновациите са механизмът, който позволява постигане на съответната социално-икономическа динамика.

В обобщение, в Китай се наблюдават следните ключови параметри на националната иновационна система:

1. Гъвкав и изменящ се във времето синтез между държавно начало, академичен фактор и стопански структури, който позволява успешен баланс, създаващ условия за ускорен иновационен процес;

2. Ясна ориентация към човешкия фактор като ядро на иновацион­ния процес, усъвършенстването му чрез различни механизми на обучение и дейност, както и неговата активизация чрез съвременни форми на мотивация и стимулиране;

3. Формиране на мрежа за международно сътрудничество и откритост, която се превръща във важен канал за овладяване на върхови постижения в науката и технологиите.

Подобни позитивни стойности могат да представляват интерес както за политическите институции, така също и за академичната общност и стопанските фактори в нашата страна, предвид необходимостта от създаване на иновационна платформа на развитие като ключов шанс за позитивна преспектива за България през ХХI век.

Бележки:

(1) Stokes Mark A.China’s Strategic Modernization: Implication’s for The United States/Strategic Studies Institute. USA, 1999. P. 169 -170.

(2)  Вж. в http://www.tech-life.org/articles/117-hinese-space-program.html

(3) 主要国における施策動向調査および達成効果に係わる国際比較分析。 NISTEP Report No91. 2004.

(4)  Вж.пак там

(5)  Вж. http:// www.chinadata.ru в Мажаров И. Проект АБИРУС.

(6)  Пак там.

(7)  Вж. http://www.eiu.com/public/

(8)  Пак там

Използвани източници

– Бергер Я.М. Иновационные перспективы Китая в http://www.perspektivy.info/oykumena/azia/innovacionnyje_perspektivy_kitaja_2008-09-15.htm;

– Мажаров И. Проект АБИРУС в http:// www.chinadata.ru;

– Stokes Mark A.China’s Strategic Modernization: Implication’s for The United States / Strategic Studies Institute. USA, 1999. P. 169-170.

– 主要国における施策動向調査および達成効果に係わる国際比較分析 (Международен сравнителен анализ на достиженията и политиките на водещите страни). NISTEP Report No91. 2004. вж. в http://www.nistep.go.jp/achiev/ftx/jpn/rep091j/idx091j.html; http://www.eiu.com/public/;

– http://www.tech-life.org/articles/117-hinese-space-program.html.