Родена е преди 135 години в сърцето на Златна Добруджа, Добрич, а корените £ са от Балкана, Трявна. Произхожда от възрожденски род. Дъщеря е на „буйния като кон и силен като Крали Марко“ Кънчо Будевски от Трявна.
Седемнайсетгодишна, след като завършва с отличие Девическата гимназия във Варна, има шанса да получи стипендия за Москва — да учи за актриса. В комисията на Министерството на просвещението са Иван Вазов, проф. Иван Шишманов и Иван Мърквичка. Патриархът на българската литература и театър Вазов веднага оценява дарбата и хубостта £. След време тя ще играе с особена любов в неговите пиеси на сцената на Народния театър.
За четири години в Москва, в школата на прочутия Малий театър, изключително интелигентната и упорита млада жена ще усвои много от тайните на актьорския занаят (учи при прочутия педагог Александър Ленски), ще има щастливи, паметни срещи с имените руски театрали, ще се запознае дори с великия Чехов. През целия си живот ще твори в традицията на руския реалистичен театър, на Станиславски и Немирович – Данченко. Ще получи покани да остане в Русия, но ще се върне веднага в родината си. (В миналото — далечното, а и по-близкото — нашите драматични и оперни артисти винаги се връщаха в България, водени от чувството си за дълг и от любовта си към Родината, докато днес немалко от тях или бягат, или пък са прогонени от държавата, която нехае за изкуството.
Дебютира през 1889 в театър „Сълза и смях“ в ролята на Василиса във „Василиса Мелентиева“ на Александър Островски. След няколко години постъпва в трупата на Народния театър и скоро се утвърждава като абсолютната примадона.
За по-малко от четвърт век Адриана Будевска подготвя повече от 100 роли. Наистина, една изумителна работоспособност и раздаване на сцената! Актьорският £ диапазон е впечатляващ: Рада („Под игото“), Костанда („Свекърва“), Леди Макбет на Шекспир, библейската Далила от драмата на Константин Мутафов. Роли от Островски, Гогол, Чехов, Молиер, Расин, Корней, Ибсен, Шоу, Хамсун, Вазов, Васил Друмев, Страшимиров, Яворов, Кирил Христов.
Бързо става любимка на публиката, омагьосана от вдъхновените изпълнения, безспорната £ красота и женско очарование на сцената. Театралните критици от епохата признават, че г-жа Будевска е „най-забележителната българска трагическа актриса, равна по талант на най-големите европейски актриси днес“. Сравняват я с французойката Сара Бернар, с италианката Елеонора Дузе, а в по-късна възраст и с рускинята Ермолова.
Сред големите £ постижения, а те са толкова много, не могат да се отминат Офелия от „Хамлет“, Луиза от „Коварство и любов“, Амалия от „Разбойници“, Мила от „В полите на Витоша“ и може би на първо място Ибсеновата Нора от „Куклен дом“. Тя е първата изпълнителка на тази сложна роля. Нейните съвременници я определят като връх в блестящата £ кариера.
„Личното страдание в моя живот ми помагаше да разбера своите героини и да ги пресътворя на сцената“, ще каже тя. А животът £ е труден още от самото начало. Горчивини и мъки я спохождат непрестанно. В детството си е нежно и слабо момиченце, което все пак оцелява, след като тежка заразна болест отнася в гроба двете £ по-големи сестри. През 1901 г. Адриана Будевска се омъжва за Христо Ганчев, талантлив артист и човек със силен дух. Но за съжаление остава млада вдовица, 34-годишна е когато го изгубва. Той умира от тиф като участник в Балканската война (1912 г.). След няколко месеца Адриана ражда единственото си момиченце, което скоро умира. В Торино, Италия, загива големият £ син Гани, студент по химия последна година, който участва активно в социалистическото движение за сваляне на правителството. След това има и съдебен процес срещу по-малкия — Вили, също убеден социалист-бунтар, но той бяга в Аржентина. В Южна Америка Вили Ганчев става един от най-добрите пилоти. При него по-късно Будевска ще се приюти за цели единайсет години.
През 1926 г., в творческия си апогей, Адриана Будевска е уволнена от Народния театър заедно със своя партньор, великия актьор и основател на трупата Васил Кирков. С него тя играе в драмите на Шекспир, Шилер, Вазов, Яворов. Кирков не издържа и не след дълго напуска този свят. Цели десет години след това Будевска е извън сцената, докато накрая, изгубила надежда, че ще се върне в театъра, емигрира в Аржентина.
„Останах без криле, без дух, без красота, слънце и въздух!“ — възкликвала покрусена Адриана Будевска пред най-близките си приятели. Мястото £ в Народния театър ще остане завинаги празно. С времето името £ ще се превърне в легенда. Днес гордо го носи Бургаският драматичен театър, един от най-добрите у нас, със славна история и прекрасна трупа и в момента, както и улици и читалища в столицата и в страната. За срам на Добрич родната £ къща със статут на музей от 1978 г. е полуразрушена, а в двора £ растат двуметрови бурени!
На 20 август 1937 г., когато заминава с кораб от Хамбург за Южна Америка, Будевска взема с малкото дрехи и лични вещи и пликче със семена от цветето латинка от бащиния си двор в Добрич. Зясява ги в дома си в Буенос Айрес и това е веществената сантиментална връзка с родината, която тя обожава и за която страда.
Години по-късно нейните внуци донесоха в Добрич от латинките, които е отглеждала, а също и друга скъпа реликва — българската мартеничка, с която се е закичвала през пролетта през годините на изгнание. Тогава не е вярвала, че ще може да се върне на родна земя, но за щастие е поканена от Георги Димитров, който се оказва неин възторжен почитател още от млади години.
Може определено да се каже, че стъпването £ на българска земя на 22 юни 1948 г. е триумфално. Тържествено я честват в Народния театър. Тогава получава златен орден за наука и изкуство и златен пръстен на изкуството. Става народна артистка. Животът я напуска на 9 декември 1955 г.
„Научи се да бъдеш истински горд, а не случайно издигнат човек!“– това е заветът на великата българска драматична актриса, оставен в тетрадките £.
