СОЦИАЛИЗМЪТ В ОГЛЕДАЛОТО НА ПРЕХОДА

0
189

 

  

Искра Баева и Евгения Калинова

СОЦИАЛИЗМЪТ В ОГЛЕДАЛОТО НА ПРЕХОДА

Изд. Изток-Запад. С., 2011 г., 438 стр.

 

На 17 ноември 2011 г. в конферентната зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше представена новата книга на проф. Искра Баева и проф. Евгения Калинова „Социализмът в огледалото на прехода“. Изд. Изток-Запад. С., 2011 г., 438 стр.

Всеки, който познава проф. Искра Баева и проф. Евгения Калинова и техните произведения както поотделно, така и в съавторство, не би могъл да се съмнява, че и този научен труд, както всички останали, е едно великолепно четиво.

Но тази книга е различна от всички останали трудове на авторките по няколко твърде важни, според мен, причини.

Първо, както те сами отбелязват в предговора, тя не е класическо историческо изследване, проследяващо и реконструиращо определен период от историята на България. Книгата по-скоро е анализ на обществено-политическите реакции във връзка с множество исторически събития, въпроси и процеси, свързани с периода на най-близката ни история — този след Втората световна война.

Същевременно в изследването се открояват два паралелни и често пъти преплитащи се пласта. Единият обхваща периода на държавния социализъм (като понякога излиза и извън него), а другият е този на нашето съвремие, на т. нар. преход, започнал след 1989 г.

Цялата книга, без да представлява монографично изследване, по същество поставя и анализира няколко големи теми, свързани с историята като наука и нейната роля в обществото.

На първо място, това е въпросът за политическата употреба на историята. Историята като инструмент за легитимация и делегитимация на различни политически субекти (било то партии или личности), както и за социалнопсихологическо въздействие, но също и като средство за манипулация, била тя масова или в по-ограничен мащаб. Тук трябва да отбележа със съжаление, че книгата показва как в политическата употреба на историята в годините на прехода участват и немалко професионални историци, което, разбира се, е доста характерно и за предишни исторически периоди.

На второ място излиза въпросът за митовете в историята, за тяхното спонтанно възникване или целенасочено създаване, за наслагването и видоизменянето, разпространението им, за употребата или злоупотребата с тях, както и за ролята на тези митове при формиране на обществените представи за едни или други исторически събития, личности и процеси.

Третият голям въпрос, който поставя и разглежда книгата, е този за историческата памет. За това как се формира, на какво се базира, как и защо се видоизменя съобразно времеви, поколенчески, социално-икономически и политически фактори.

И не на последно място, още един голям въпрос, който третира книгата, пряко свързан с всички изброени по-горе, е този за формирането на историческо съзнание, за изграждане на повече или по-малко устойчиви представи за миналото, за дадена историческа действителност. Проблемът наистина засяга не само периода на социализ­ма, но е изключително ключов, когато говорим за процеси като формиране на определено национално самосъзнание, както и вменяване на национална вина, а също и на редица други комплекси, които имат съществено значение за бъдещото обществено-политическо развитие на България.

С тази книга проф. Искра Баева и проф. Евгения Калинова в голяма степен изпълняват своя обществен дълг, което би трябвало да бъде присъщо на всеки историк с будна гражданска съвест и активна обществена позиция, каквито безспорно са авторките. Те се стремят да дадат отговор на редица не просто актуални въпроси, но и на такива, които тегнат в обществено-политическото пространство в България през всичките години на прехода, и на които всеки се опит­ва да даде отговор, често пъти без да познава същината на въпроса. Липсата на достатъчно аргументиран професионален отговор на такива въпроси води до тяхното постоянно повтаряне, а отговорите, давани от непрофесионалисти или от злонамерени манипулатори, водят до тотално изкривяване на обществената представа за реалния исторически процес.

Сега читателите ще имат възможността не само да получат отговор на най-често задаваните въпроси, свързани с годините на социализма (като този за насилието, репресиите и престъпленията, Държавна сигурност, „възродителния процес“, „българската следа“ и мн. други), но и да се запознаят със същината, с генезиса на съответните въпроси и да проследят тяхното развитие не само в годините на държавния социализъм, но и в предходни исторически периоди, както и да видят продължението на тези процеси в нашата съвременност. Наред с това професионалната съвест на авторките (които безспорно са едни от най-добрите познавачки на най-новата българска и световна история) ги кара да представят на читателя съответните проблеми в тяхната колкото се може по-широка пълнота, комплексност, разнообразие от гледни точки и подходи, както и от фактори, които влияят на тези процеси. По този начин отговорите на поставените въпроси вече не изглеждат толкова категорично еднозначни, а по-скоро показват сложността на историческите процеси, към които трябва да се подхожда внимателно, освен ако целенасочено не искаме да употребим историята.

Наред с всичко останало едно от достойнствата на книгата е фактът, че авторките освен че анализират рефлексиите по повод различни факти, събития и проблеми, случили се в годините преди 1989 г., проследяват по-нататъшното развитие на съответния проблем в периода на прехода. Така много ясно проличава не само характерът на съответния процес, но заедно с това се дава възможност за сравнителен анализ и за извеждането на темите над понякога изкуствено създаденото времево противопоставяне от типа „преди и след 10-и“.

Не на последно място, изключително ценни са приложенията, публикувани в книгата, обхващащи близо 100 страници документи, които дават възможност на читателя да проследи „от първо лице“ част от описаните процеси и да намерят преки аналогии със събития, случващи се в годините на държавния социализъм (разбира се, с обратен знак).

Не мога да не отбележа, че в книгата можеха да намерят място и много други важни и актуални въпроси, свързани с периода на социа­лизма и изключително противоречиво интерпретирани в годините на прехода. Надявам се, че в едно бъдещо допълнено издание на този труд ще бъдат включени и тези теми.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук