Мариела Кастро e дъщеря на Раул Кастро, психоложка и сексоложка, ръководителка на кубинския Национален център за сексуално възпитание (CENESEX)
■ Мариела, какво ще кажеш за „актуализацията на социализма“, както в Куба наричате промените у вас през последните години? По света често ги възприемат като вариант на „китайския модел“…
Кубинският народ е показал ясно обвързаността си със социализма и своята заинтересованост Куба да осъществи социалистически преход. По моите критерии ние всъщност още не сме социалистическа страна, а сме в процес на разработване на нашия социалистически проект. Това е един непрекъснат процес на учене. Той не е затворен, не е приключил. Новите условия оформят нови предизвикателства и поставят нови елементи за анализ. В проекта ни, съпроводен с много трудности, се е акумулирало всичко, което човечеството е натрупало досега, всички социални механизми, съдържащи и негативни елементи като дискриминация или експлоатация. Да се промени всичко това заедно със социалното съзнание, е изключително сложно.
Едно от най-големите предизвикателства на социализма е именно културната промяна, промяната в съзнанието. Тя изисква нови механизми, също и в икономическата сфера. Подготвайки своя VІ конгрес, който се състоя през април 2011 г., Кубинската комунистическа партия задвижи широк всенароден дебат по проблемите на страната. В него пряко се включиха милиони кубинци. Целта бе всеки, който не харесва нещо в живота ни, да даде своите предложения за корекции на грешките. Днес всички събрани предложения се внедряват чрез нови закони и други нови мерки на властта. Несъмнено налице са още много нерешени противоречия, имаме още много неща да променяме, защото никак не е лесно всичко да се реши от раз. Така че сме в процес на непрестанен градеж.
■ Как един чужденец да разбере какво става в Куба?
Ами да дойде да поживее тук като кубинец. Да види колко е трудно. Колко противоречия имаме. Винаги повтарям, че не трябва да се боим от противоречията, а да работим, за да ги преодоляваме. Задачата на партията е да изучава внимателно тези противоречия и да ги слага на масата за обсъждане, за решаване. Не да ги запушва, не да ги премълчава. Ако започне да го прави, ще престане да е партия авангард, която води към социализъм.
Народът иска социализмът да се засили, да се подобрят механизмите му. Имаме плюсовете на безплатното здравеопазване и образование, на напредъка в спорта и културата. И не искаме да ги губим. Искаме плюсовете да се умножат и засилят. Да се подобрят механизмите, за да се даде най-висококачествено обслужване на населението във всички сфери. Да се стимулира производството на продукти и услуги – както чрез по-ефективно държавно управление, така и чрез личния, частния принос. Всичко това – подчинено на принципа на социалистическото коопериране и участието, не на експлоатацията.
■ Била си сравнително наскоро в САЩ…
Да, през май 2012 г. Одобриха една моя разработка за Конгреса за латиноамерикански изследвания в Сан Франциско и ме поканиха да се изкажа. Бях поканена и от базираната пак там Световна асоциация на специалистите по трансполово здраве, на която съм член. Освен това ме покани и Обществената библиотека в Ню Йорк за една конференция. После програмата ми се разшири, защото се появиха още хора и организации, които помолиха за срещи, събрания, конференции и т.н. Беше изключително интересен и плодотворен обмен между професионалисти и активисти – както в Сан Франциско, така и в Ню Йорк.
■ Какво е отношението на американците към Куба?
Видях, че американците са изпълнени с огромно любопитство към Куба. Контактувах и с много кубинци, също с кубино-американци, беше прекрасно. Кубинската и кубино-американската общност е интересна, атрактивна, близка до нас духом – говоря за онова, което е извън целия декор, шоуто и манипулацията на кубино-американската мафия. Тази мафия си има бизнес с опорочаването на Куба. Проблемът в отношенията между САЩ и Куба идва от бизнес интересите на една малка група кубино-американци и американци. Но нещата се променят. Поне според онова, което чух и научих там. Показателен е и вотът в полза на Обама.
В Сан Франциско участвах и в митинг, организиран от кубино-американци и от американци, в подкрепа на освобождаването на нашите петима герои, които от 14 години са в затвори в САЩ. Включиха се и хора от Конгреса за латиноамерикански изследвания. Присъстваха много известни имена от американските артистични среди. Оттам говорих по телефона с Херардо в неговия затвор, говорих и с Рене, който е в пробация в Маями. Потвърдих им неизменния ангажимент на Куба за тяхното освобождаване. Уверих ги, че има и една немалка част от американския народ, която ги подкрепя. Вярвам, че това е силно движение. Те са много активни. Но онова, което правят всички групи за подкрепа, включително и ние в Куба, не е достатъчно. Трябва да се намерят още механизми, за да могат повече американци да научат за този случай, за да се ангажират повече влиятелни личности в САЩ, за да се стигне до президента Обама, в чиято власт е да реши съдбата на петимата.
■ Възможно ли е скорошно нормализиране на отношенията между САЩ и Куба?
Личните ми впечатления са, че американците ще са очаровани от такова нормализиране.
■ А Обама?
Смятам, че лично на него това би му харесало. Ситуацията наистина е абсурдна. Блокадата на Куба е нарушение на международното право, а и на правата на самите американски граждани, които нямат право да пътуват до нашата страна.
Интервю на Къдринка Къдринова
