„ТРУДНО Е ДА СЕ ПРОБИЕ СТЕНАТА НА МЪЛЧАНИЕТО В САЩ“ (интервю)

Алисия Храпко e ръководителка на Комитета за подкрепа на Петимата в Оукланд, Северна Калифорния, САЩ

■ Алисия, ти си една от най-изявените активистки на движението в подкрепа на Петимата в САЩ, но май не си американка…

Аржентинка съм, но живея в САЩ. Напуснах Аржентина през 1976 г. заедно с тогавашния ми приятел заради репресиите на извършилата военен преврат хунта. Оженихме се. Живяхме 2 години в Мексико, опитах­ме се да се върнем в Аржентина през 80-те, но не стана и се установихме в САЩ, защото бащата на мъжа ми беше американец. Иначе никога не съм искала да живея в тази страна. По-късно се разведохме… А моите баба и дядо пък са били украинци, емигрирали в Аржентина. От тях съм наследила фамилията си.

■ Как се ангажира с казуса на Петимата?

В САЩ се присъединих към група за солидарност с Куба и дойдох за първи път на острова през 1984 г. с организацията „Пастори за мир“. После станах по-активна в движението в подкрепа на Куба в Оукланд, Северна Калифорния, където живея. Участвах активно в борбата за връщането на момченцето Елиан Гонсалес в Куба. Нали помните онзи случай от 1999-а? В движението ни имаше и салвадорци, и мексиканци, и други латиноамериканци, родени в САЩ. Така логично се включихме и в солидарността с Петимата, въпреки че веднага след ареста им още не знаехме кои са. Куба оповести това по-късно. Незабавно започнах да работя за Петимата. Включих се в един комитет, създаден в Сан Франциско. Пишем на Петимата, посещаваме някои от тях в затворите. Имахме късмет да ни разрешат да видим Херардо. Там не дават да посещаваш затворници, ако не си ги познавал по-рано. Херардо беше в Ломпок, Калифорния. Него го отделиха от останалите, защото му отправиха по-тежки, напълно скалъпени обвинения. Така че от 2002 г. посещавам Херардо, вече 10 г. Моят сегашен приятел също успя да влезе при него. Опитваме се да го подкрепяме с каквото можем. Много силно впечатление ни прави неговото достойно поведение, стои­цизмът, с който понася всичко. С жена му Адриана станахме големи приятелки. Също и с другите роднини на Петимата – помагаме им за визите, за пътуванията до затворите. На кубинските дипломати не се разрешава да пътуват из САЩ, така че ние се ангажирахме с логистичната подкрепа за семействата при посещенията им.

■ Какви други дейности развивате?

Координираме нашите дейности за солидарност с Петимата с международния комитет в тяхна подкрепа начело с Грасиела Рамирес. Използвам опита, който натрупах покрай „Пастори за мир“ и борбата за връщането на Елиан. В движение­то за Петимата започнахме с провеждането на срещи с интелек­туалци. После организирахме концерт в Ню Йорк. Имахме много трудности, правехме такова нещо за първи път. Опитаха се да саботират концерта ни с голяма демонстрация точно срещу залата, но все пак той се състоя, имаше много зрители. Това беше първият концерт в САЩ за Петимата. После започнахме да идваме на колоквиумите в Олгин и така опознахме другари от други части на света – от Европа, Канада, Латинска Америка и т.н. С аржентинците поддържаме особено тесни контакти, нали съм аржентинка…

■ Има ли координационен център на движението в подкрепа на Петимата в САЩ?

В САЩ има един национален координатор, който се казва „Мрежа за солидарност с Куба“. Но тази структура обхваща цялото движение в подкрепа на Куба, не е специализирана само за Петимата. Аз съм само една от координаторките на движението. А за работата по случая с Петимата няма единен координатор. Има различни комитети в различните части на страната. Трябва да се има предвид, че територията на САЩ е много голяма и всеки щат е като една отделна страна. Има групи в Ню Йорк, във Вашингтон, в Калифорния, в Чикаго, в Минесота… Много са. Когато се виждаме на сбирките на Мрежата, си говорим кой какво е направил. Когато в Калифорния идват другари от други щати, аз, понеже съм си там, помагам да се намери зала за замислената от тях проява. Или пък като се прожектираше филмът „Колменита“ (за уникален кубински детски театър – б. а.) в Ню Йорк, търсихме помощ за зала от нюйоркските другари. Контактите са много важни! Именно чрез запознанството ми с една госпожа с много контакти постигнахме 23-ма актьори от Холивуд да подпишат писмо в подкрепа на Петимата и да го изпратим до Обама.

■ Всичко това изисква много свободно време. Как го намираш?

Кризата ми позволи да работя у дома – аз се занимавам със социал­ни програми. Понякога по 12 часа не ставам от компютъра, но от мен зависи как да си организирам времето и имам късмета да намирам пролуки в графика, за да се занимавам и с каузата на Петимата. Освен това трите ми деца вече са пораснали. Приятелят ми също е с нас, работим заедно. Да, животът ни е изолиран, всичко правим по компютърен път. Така че е добре, че идваме тук, в Олгин, и можем да установяваме преки контакти със съмишленици. Тази година се запознах с вас – българите, с другарите от Русия. Това са важни контакти за координация.

В САЩ е трудно да се работи по казуса с Петимата – много е сложно да се пробие стената на мълчание­то, да се стигне до влиятелните медии… В началото, след като се установихме в САЩ, ми беше много трудно да свикна там. Аз идвах от много по-различната Аржентина… Трябваше едновременно и да работя, и да гледам трите си деца. После се изискваха големи усилия, за да им осигурим добро образование. Но трудните години отминаха и животът си възвърна смисъла, когато започнахме да се занимаваме със солидарността с Куба. Когато се ангажирах с Петимата, разбрах, че няма значение къде си, важното е какво правиш. Чувствам се добре, защото давам своя принос за справедлива кауза. Но всеки път, когато идвам в Олгин, разбирам, че ни предстоят още много усилия, за да успеем…

Интервю на Къдринка Къдринова