„ХУМАНИТАРНОТО РЕШЕНИЕ НА СЛУЧАЯ С ПЕТИМАТА Е В РЪЦЕТЕ НА ОБАМА“ (интервю)

0
261

 

Елизабет Палмейро е съпруга на Рамон Лабанино, един от Петимата герои на Куба, които от 14 години са задържани в американски затвори

 

 

Елизабет, ние с теб се срещаме вече за трети път. Интервюирах те през 2008 г. в Хавана и през 2010 г. в София – на Европейската среща за солидарност с Куба. Какво ново ще разкажеш сега? Как се развиват нещата около ситуацията с Петимата?

 

Чувствам се удволетворена от работата, извършена през тези години, от постигнатото междувременно. Това е тежка работа, като на мравчици – да събираме човек след човек, да правим среща след среща… Продължава да е много трудно да стигнем до големите медии, но успехи има. Вече виждаме, че като отиваме в чужбина, не е нужно да обясняваме случая с Петимата от нулата. Приятелите ни в различните страни са напреднали, разпространявайки необходимата информация. Онова, което правим ние, е да съобщаваме за случващото се в момента. Както например сега, докато си говорим с теб, всъщност очакваме съдийката да се произнесе по разкритията, че е имало поръчкови журналистически публикации преди, по време и след процеса. Те са създали изкривена обществена нагласа по случая. Моментът е много важен. Същата съдийка, която при преразглеждането намали предишните доживотни присъди на мъжа ми и на Антонио, сега трябва да вземе решение дали изобщо да не анулира отсъденото от съда. Във всеки друг случай именно такова би трябвало да е нейното решение. Но ние сме скептични към американската система. Онова, в което вярваме, е международната солиданност. Докато чакаме решението на съдийката, се предприемат стъпки и по случая на Рене, който трябва да изтърпява тази абсурдна пробация от 3 г. на американска територия, преди да му разрешат да се върне в Куба. За да преодолее това, той е подал молба за отказ от американското гражданство, което има по рождение, защото се е родил в САЩ. Целта е да може да се върне по-скоро при семейството си в Куба, което междувременно се разрасна. Той вече има внук, дъщеря му Ирмита роди бебенце и вече го наричаме внучето на Петимата. Сега е решаващ момент за движението на солидарност. Обама бе преизбран като президент. В ръцете му е възможността да освободи Петимата, да прекъсне това залож­ничество, продължаващо вече над 14 г.

 

Дали наистина би го направил? Вярва ли ти се?

 

Който няма вяра, не успява. Ние, семействата, сме мобилизирани максимално. Движението за солидарност – също. Наясно сме, че с друг президент, републикански, би било много по-трудно. Рене скоро ще изтърпи пробацията, Фернандо ще излежи присъдата си през 2014 г., после ще излежи своята и Тони, после Рамон – през 2024 г. Но какво значи да чакаме така да минат годините? Ами Херардо, който никога няма да излезе с двете си доживотни присъди?! Така че много се надявам, че преди да изтекат тези 4 г. от втория мандат на Обама ще се намери решение на хуманитарна основа. Готови сме да обсъждаме, да говорим по тази тема, да търсим хуманитарно решение.

 

Има ли промяна в начина, по който американските власти третират роднините, желаещи да посетят Петимата? В твоя случай продължава ли психическият тормоз, за който ми разказваше миналия път?

 

Откакто администрацията на Обама е на власт, няма промяна в отказа да се издадат входни визи и разрешения на Адриана и Олга – жените на Херардо и Рене, за посещения при съпрузите им. Онези, които получаваме американски визи, за да посетим близките си, по-рано отивахме веднъж на година, година и половина, даже веднъж на две години и половина. Понякога не ни даваха визи. Но сега, с администрацията на Обама, усещаме по-уважително отношение към нас. Така че например аз и децата два пъти годишно навестяваме Рамон в затвора. Не е каквото искаме най-много – да го видим свободен, но поне можем да го посещаваме редовно и американската страна зачита това наше основно право. Не е така обаче с Адриана и Олга, които още не могат да видят мъжете си.

 

Как се чувстват дъщерите ви сред всичко това?

 

Лизбет и Лаура станаха вече млади жени – сред цялата тази битка. При ареста на баща им Лизи беше на 1 година, а Лаура – на 6. Сега са на 15 и на 20. Нали можеш да си представиш как е преминало цялото им детство и юношество – под знака на битката за свободата на баща им. И под супервниманието на медиите, фиксирано върху случая – покрай многото нарушения на човешките права и на елементарните семейни права в предишни периоди. Момичетата трябваше от много малки да поемат своята отговорност. Но мисля, че се справиха чудесно – благодарение на подкрепата на Рамон, независимо че не е в къщи. Лизбет не го е виждала, а Лаура не го помни другояче, освен в затворнически одежди… Независимо от голямата обич на много хора по света, момичетата ни са възпитани в скромност, като част от голямото семейство на Петимата. Много добри ученички са. Израсли са практически със самотна майка, защото моята ситуация де факто е именно такава. Но никога не са изпитали горчивина от това. Рамон винаги се е опитвал да споделя най-важните им моменти, дори и от дистанция. Кой знае още колко таква моменти ни чакат, ако не възтържествува справедливостта…

 

Ученички ли са и двете момичета?

 

Лизбет е ученичка, с много добри оценки, а Лаура следва втора година международни отношения, отличничка е. Много са ученолюбиви и двете. Сега съм тук, а те са сами у дома. Лаура отговаря за сестра си, готви ѝ. Спокойна съм, че са добре и няма да имат никакви проблеми.

Интервю на Къдринка Къдринова

 

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук