Димитър Ганов е роден през 1973 г. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава докторат в Института за философски изследвания на БАН на тема „Наративът на левия радикализъм“. Главен асистент е в Института за изследване на обществата и знанието на БАН, редактор в сп. „Философски алтернативи“. Изследва предимно леви политически теории и движения, политически стратегии и конфликти.
В книгата си „Living in the End Times“ Славой Жижек атакува Маркс за представянето на „трудовия процес….. в неговите прости и абстрактни моменти“ : „…..не беше необходимо да разглеждаме работника по отношение към другите работници. Човекът и неговият труд, от една страна, природата и нейните материали, от друга — това беше достатъчно“ (1). Жижек отбелязва, че „абстрахирането от труда в една асоциална форма е идеологическо в точния смисъл на думата: само в капиталистическото общество се появява тази робинзоновска категория на абстрактния труд като несоциален“. Според Жижек Маркс не допуска случайна грешка, а идеята за труда като несоциален е част от „технократичната деформация във визията на Маркс за комунизма като общество, в което производственият процес е доминиран от „всеобщия интелект“ (2).
Дали обаче самият Жижек не допуска странна грешка? Цитираната дефиниция на Маркс съвсем ясно представя мисловно абстрахиране от социалното измерение на труда, точно преди да бъде изследвано образуването на принадена стойност. Това е прекалено очевидно, за да не го е забелязал Жижек. Нещо повече — „класикът“ се занимава достатъчно с проблемните полета в критиката на политическата икономия, така важни за Жижек, разработвани още от Лукач: как капитализмът създава неизменни, „трансцендентални“ понятия и колко е голяма опасността и за научния комунизъм да попадне неусетно в техния капан; и обратно — как епохата на капитализма ражда исторично разбиране за всички останали („буржоазията е първата класа в историята“, „анатомията на човека е ключ към анатомията на маймуната“). Съществуват обаче повече или по-малко обосновани твърдения, че самият Маркс употребява ключови свои понятия като „неисторични“ и „трансцендентални“. Още Веблен смята за него, че приема естествените права като даденост. Според Geoffrey M. Hodgson (3) „неисторични“ понятия при Маркс са например „потребителна стойност“, „труд“, в по-общ смисъл „капитализъм“ като цяло. За понятието „труд“, съответно за социалното и абстрактното измерения, такива „обвинения“ отправят M. Lippi (4) и E. Khali (5). Но това, което казва Жижек за абстрактния труд, е различно. „Абстрактният труд“ действително може да съществува единствено в буржоазното общество, казва самият Маркс. И следният пасаж от негов ръкопис от 1857 г., в който абстрахирането от социалното измерение на труда е трансформирано в социален анализ на абстракцията, е приведен от самия Жижек:
„Трудът изглежда съвършено проста категория. Представата за него в тази всеобщност — като за труд изобщо — е също доста древна. Но „трудът“, икономически разглеждан в тази проста форма, е толкова съвременна категория, както и отношенията, които пораждат тази проста абстракция… Най-общите абстракции изобщо възникват само в условията на богато конкурентно развитие, където едно и също се оказва общо за много или за всички елементи. Тогава то престава да бъде мислимо само в особена форма. От друга страна, тази абстракция на труда изобщо не е само духовен резултат от конкретна съвкупност на видовете труд. Безразличието към определен вид труд съответства на обществената форма, при която индивидите лесно преминават от един вид труд към друг и при която какъвто и да е определен вид труд, е за тях случаен и затова безразличен.“ (6)
Жижек очевидно привежда този цитат, за да защити Маркс — не само от Postone, с когото дискутира в книгата си, а от самия Маркс, който още в края на 50-те осъзнавал как не бива да се изпада в „историцизъм“ и следователно в „Капиталът“ е налице или погрешно развитие, или — което е по-вероятно — умишлено пренебрегване на старото откритие. Залогът, който обаче Жижек посочва — утвърждаване царството на „всеобщия интелект“ като антипод на капиталистическия начин на производство — е доста съмнителен и изваден от контекста. Съблазнително е да се изгради подобна опозиция между капитализма и комунизма, но Маркс дори няма дефиниция за „всеобщ интелект“. Това словосъчетание е употребено мимоходом на едно-единствено място, където се коментира как в процеса на разложението на капитала „развитието на основния капитал е показател за това, доколко всеобщото обществено знание се е превърнало в непосредствена производителна сила“ (7). От тези няколко думи Антонио Негри и Майкъл Хардт (под влиянието на „Анти-Едип“ на Дельоз и Феликс Гатари) изграждат цялата си концепция за еволюционното самоунищожение на капитализма посредством „труда на знанието“, който според тях е довел социалните отношения днес дотам, просто да е необходимо като последна крачка класата на господарите да бъде формално отстранена, понеже глобалното движение на „нематериалните“ трудови сили вече е утвърдило всеобщо достояние на „всеобщия интелект“, превърнал се в „хегемон на капиталистическото производство“ (8). От тази фраза на Маркс е инспирирано и емблематичното понятие на Негри и Хардт commons. В приятелската си битка срещу тези автори Жижек атакува „всеобщия интелект“ и твърди, че днес „Майкрософт“ го е приватизирал (9). Оттук и крехкото обвинение към дефиницията на Маркс за абстрактен труд, породено от благородната идея да се води непримирима борба против неореформизма (както спокойно можем да наречем теорията на Негри и Хардт). В този смисъл и прочитът на понятието „абстрактен труд“ при Маркс, направен от Жижек, има строго историчен характер.
Това, което остава извън полезрението и на тримата, е простият факт, че „класикът“ не заявява, поне експлицитно (но може би и имплицитно): при бъдещия комунизъм ще доминира всеобщият интелект. Напротив, напълно е възможно неговата роля да е обвързана единствено с последната фаза на капиталистическото развитие: дори всеобщият интелект да отчуждава производствения процес от капитала и в този смисъл да ускорява социалната революция, показателят за това, „до каква степен условията на самия обществен жизнен процес са подчинени на контрола на всеобщия интелект и са преобразувани в съответствие с него“, е „развитието на основния капитал“ (10). А доколкото старите обществени отношения и производителни сили ще бъдат унищожени (Лукач обръща особено внимание на саможертвата на пролетариата, единствената класа, която заедно със стария социален строй ликвидира и себе си), по-скоро е логично всеобщият интелект (или употребеният също единствено тук вероятен синоним „всеобщо обществено знание“) също да изчезне. И това не противоречи на определението за всеобщ труд („всеки научен труд, всяко откритие, всяко изобретение“) (11): то също има историчен характер. При капитализма всеки научен труд има абстрактния характер на всеобщ труд, доколкото служи на всеобщото развитие на производствените отношения, играе „в процеса на производство своята роля“ (12). Маркс дефинира понятието „всеобщ труд“ в параграфа „Икономия, достижима благодарение на изобретенията“, където говори за „производство, организирно в крупен мащаб“ при капитализма. Всеобщността на труда, както и на знанието, при Маркс е валидна за конкретните производствени отношения, на които той е съвременник: именно наемният труд, който непосредствено организира обществените отношения като цяло (за разлика от предишните епохи, използващи за целта принудата на съсловните йерархии, политическата власт и репресивния ù апарат, религията), който произвежда собственика на средствата за и основоположника на начина на производство – капитала, – може да превърне в реален продукт „всеобщото обществено знание“ (добавяме: „при капитализма“). Когато изрежда „продуктите на човешкия труд“ (машини, локомотиви, железопътни линии, телеграф) (13), Маркс говори не за човешки труд изобщо, а именно за този конкретен всеобщ труд, който е възможен единствено в буржоазното общество.
Днес този труд става всеобщ в един още по-истински смисъл. Общественото работно време вече става все по-редуциран източник на принадена стойност в чисто икономически смисъл, но хората работят все повече. Практически „свободното време при капитализма“, за което Маркс говори, вече не съществува: и наемни работници, и работодатели все повече потъват в тоталното поглъщане на хората от капитала като такъв (14). Реификацията е все по-обсебваща. Човешката работна сила се изразходва без остатък: от една страна, за да посвети колкото може повече време за технологично усъвършенстване на средствата за производство заради самоцелното натрупване на колкото може повече капитал, който да произвежда на свой ред повече и т.н., при което тези средства се превръщат в средства за средство, защото не натрупването на богатство е тяхна цел; от друга страна, по този начин хората изцяло са ангажирани с процеса на натрупване на капитала, за да не им остава не просто време, но и дистанцирана позиция, от която биха могли да се породят съпротивителни потенции против системата на всеобщност, наречена капитализъм. Съвременните „работници на знанието“ се занимават именно с това, да укрепват системата и да разширяват нейния обхват. „Всеобщият интелект“ не служи на комунистическото бъдеще и изглежда Маркс го е предвидил. Трудът е съвсем различен в сравнение с времето на Маркс, функциите му са различни, и носи все по-абстрактен характер, защото все повече му липсва телеология: перифразирайки Маркс, бихме могли да кажем, че съвременният капитализъм разкрива по-ясно същността на обществените отношения, характеризиращи предходните негови фази. И че постигането на още „по-обща абстракция“ свидетелства за задълбочаване на самото понятие за абстрактен труд при капитализма в най-новата му история — натрупването на капитала вече не изчерпва своята противоречивост с това, че едновременно се стреми да минимизира работното време и да го ползва за единствен свой източник и мяра: днес капиталът успява да постигне и двете посредством снемането им в максимизирането на работното време.
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
(1) Маркс, К., Энгельс, Фр. (1960) Капитал. Критика политической экономии. Том первый: процесс производства капитала. В: Сочинения, т. 23, Москва. Издательство политической литературы; с. 195.
(2) Zizek, S. (2010) Living in the End Times. London/New York, Verso; p. 191-192.
(3) Hodgson, J. M. Varieties of Capitalism and Varieties of Economic Theory. In Review of International Political Economy, Vol. 3, No. 3 (Autumn, 1996); p. 400-401.
(4) See Lippi, Marco. (1979) Value and Naturalism in Marx, London: NLB.
(5) Khali, Е. (1990) Rationality and social labor in Marx, Critical Review 4 (1-2) (Winter-Spring): pp. 239-65; (1992) Nature and abstract labor in Marx, Social Concept 6 (2) (June): pp. 91-117.
(6) Маркс, К., Энгельс, Фр. (1958). Введение (Из экономических рукописей 1858-1859 годов). В: Сочинения, т. 12…; сс. 729-730.
(7) Маркс, К., Энгельс, Фр. (1969) Экономические рукописи 1857—1859 годов. Часть вторая. В: Сочинения, т. 46, ч. II, Москва… 1969; с. 215.
(8) Negri, A. Goodbyе Mr. Socialism. New York/Toronto/London/Melbourne, Seven Stories Press 2006; p. 168.
(9) Zizek, S. First as Tragedie, Then as Farce. (2009) London/ New York, Verso; pp. 145-146.
(10) Маркс, К., Энгельс, Фр. Экономические….., ibidem.
(11) Маркс, К., Энгельс, Фр. (1961) Капитал… Том третий. Процесс капиталистического производства, взятый в целом. В: Сочинения, т. 25, Москва…; с. 116.
(12) Ibidem.
(13) Маркс, К., Энгельс, Фр. Экономические….., ibidem.
(14) 91 на сто от британските мениджъри са на работа по-дълго време от договорените си часове, служителите в големите телекомуникационни компании в Китай имат матраци под бюрата, защото работят денонощно и почиват по изключение — явление, известно като mattress culture (матрак-култура); за изпълнителните директори е обичайно да осъществяват телеконферентна връзка от плажа или плувния басейн. In: Holmes, A., Ryan, J. The Commoditization of White Collar Work. International Journal of Business and Management. Vol. 4, №1, January 2009; p. 19.
