ПЕТТЕ НОВОВЪВЕДЕНИЯ НА СВЕТОВНИЯ СОЦИАЛЕН ФОРУМ

0
168

Как бихте обобщили накратко идейния принос на Световния социален форум от създаването му до днес?

– За да представя накратко богатия опит, който продължава да се натрупва, бих искал да изложа петте основни нововъведения на инициативата на Световния социален форум.

Става въпрос най-напред за създаването на места за дебати на международно ниво. По-рано такива нямаше и всяка организация, кампания или движение организираше свои собствени срещи, включително на световно равнище. Но нямахме общо за всички място, около една главна цел, която да споделяме.

Друго нововъведение е организацията на това пространство, способ­стваща за взаимното признание и обучение, за обмяна на опит, намиране на допирни точки и възможност за нови сътрудничества.

Третата новост е свързана с необходимостта многообразието от дейст­вия и автономията на различните действащи лица да бъдат смятани за позитивен принцип в политическата борба. Зачитането на многообразие­то е един от основните принципи, залегнали в Хартата на ССФ.

Не по-малко важно е изграждането на нова политическа култура, опираща се на равнопоставени отношения, на взаимна отговорност, на старанието да не се налага, а да се дискутира, на търсенето на консенсус, което ни прави по-щастливи и по-силни… Политическа култура, която съответства на „възможния друг свят“.

Петата новост е все още в зародиш, но постепенно се развива – утвърждаването на алтерглобализма като многообразно, многолико и разнородно движение, което да изведе политическата дейност отвъд партии­те и политическата власт. Твърдение, базирано на убеждението, че партиите не могат да претендират за монопол над политическото дело и че дейността, която наистина ще промени света, трябва да обхване всички социални сектори и всеки член на обществото.

В този ред на мисли какъв е приоритетът или един от бъдещите основни приоритети на инициа­тивата, по-специално на Световния социален форум в Дакар през февруари  2011 г.?

– За тази развиваща се инициатива са налице множество приоритети. Но главният, може би, е да продължим да градим, тъй като сме все още далеч от това да развием този начин на мислене в целия свят и да го вкореним, така че да проникне навсякъде. Докато при други исторически условия мечтаехме да създадем „един, два, сто Виетнам-а“, днес трябва да целим изграждането, утвърждаването и подпомагането на едно, две, сто… на милиони „места за срещи“, форуми във всичките им регионални и тематични разновидности. 

За универсализиране на проекта на Форума ли става въпрос?

Точно така.  Към този размисъл за универсалния характер на инициативата се прибавя и още едно предизвикателство, а именно ССФ да се възприема като обществено благо за човечеството, като се има предвид, че той се зароди и същест­вува, за да служи на всички движения и социални организации, които като част от алтерглобалисткото движение се борят за изграждането на един друг свят.  

Представяте ССФ като пространство, което е на разположение на алтерглобалисткото движение. Какво имате предвид?

– Защитавам идеята, че ССФ трябва да е място, отворено за всички, които смятат, че господстващата днес икономическа система трябва да бъде изоставена. Една от критиките, отправяни към ССФ, е, че тези места за срещи могат да бъдат полезни, интересни и дори приятни и конструктивни, но са недостатъчни, ако искаме да променим света. Аз от своя страна смятам, че трябва да разширим кръгозора и да обогатим значението на понятията за действие и размисъл. Разликата между прост­ранство и движение препраща към разликата между размисъл и дейст­вие. Убеден съм, че и двете са същностни и жизнено необходими за нашия проект, целящ да промени света – всеки размисъл, който не води до действие, е неплодотворно интелектуално упражнение, а всяко действие, извършено без предварителен размисъл, е безотговорно.

В този смисъл е ясно, че пространството на ССФ трябва да се въз­приема като незаменим инструмент на алтерглобалисткото движение, като средство в услуга на неговата дейност. Става въпрос за пространство, даващо възможност на участ­ниците да преразгледат и оценят това, което се прави; да възстановяват и дори предефинират целите на дейността предвид непрекъснато променящите се условия; да премислят доколко са ефективни формите и начините на действие, както и да създават други или да развиват нови практики. Движение, което не отстъпва място на мисълта, само се обрича на гибел.

За отворено пространство, прилагащо методология, която насърчава активното участие на хората, ли става въпрос?

– Това е от основно значение. Докато Икономическият форум в Давос и много други подобни структури са с вертикална и пирамидална организация, ССФ насърчи от самото начало различни ателиета и самоуправляващи се дейности под отговорността на всяка организация, участваща в инициативата. Тази методология произтича от педагогическия поход за образоване на народа, активно присъстващ във всекидневния живот на повечето бразилски социални движения и основните църковни общности. Според един от принципите на тази педагогика обучаващите и обучаваните се учат едни от други на базата на знанията, които всеки от тях притежава и предава на останалите. Този подход насърчава създаването на хоризонтални взаимоотношения между участниците във всяка колективна дейност. В тази хоризонтална перспектива друга характеристика на ССФ представлява отказът да се завършва с финални декларации и заключителни резолюции, които биха имали претенцията да изразяват позицията на всички участници.

Ако бяхме приели концепцията за заключителен документ, щяхме да превърнем ССФ в място за спорове около одобряването на този документ-декларация, както се случва по време на събранията или конгресите на политическите партии. Имайки предвид големия брой участници и кратката продължителност на всеки Форум, това неминуемо би предизвикало манипулации.

Тези два принципа – самоорганизацията на дейностите и отказа от какъвто и да било единствен заключителен документ, се превърнаха в истински методологични стълбове, които придадоха на ССФ голяма притегателна сила.

Как се зародиха всички тези новости и методологични предложения, които позволиха да се развие Световният социален форум?

– Бих казал чисто и просто, че са резултат от интуиция, натрупана в процеса на работа. Първоначалната цел беше достатъчно ясна – да се създаде алтернатива и контрапункт на Икономическия форум в Давос (на същите дати, в които той се провежда), без тази инициатива да се превръща в икономическо пространство; да се премине към фаза на борба, предлагаща решения, като така се цели да се укрепи дейността на гражданското общество – това ново действащо лице на световната сцена – чрез премахване на бариерите и границите, които разпокъсват дейността на отделните му компоненти. Имахме интуицията и увереността, че трябва да се приложи специфична методология – тази, за която говорих по-рано. Също така преценихме след първия форум, че трябва да се изготви харта с принципи, за да се обобщят идеите, които се откроиха по време на това първо заседание. Хартата съдържа две основни идеи. От една страна, ССФ не трябва да бъде място за борба за власт – нещо, което би могло да доведе до разделение. От друга страна, също толкова важно като първата точка е зачитането на многообразието от всякакъв тип – от културното и социалното многообразие до собствения ритъм на ангажираност на всеки един участник в процеса.

Серджо Ферари, Пресслужба на „Е-CHANGER“ в сътрудничество с „Le Courrier“.

Превод Латинка Варадинова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук