„ЩЕ ПРЕПОРЪЧАМ БСП ДА СЕ ВКЛЮЧИ В СЛЕДВАЩОТО ИЗДАНИЕ НА СВЕТОВНИЯ СОЦИАЛЕН ФОРУМ“

0
161

– Какви са личните Ви впечатления от Световния социа­лен форум в Дакар? Приличаше ли по нещо обстановката там на обстановката в Европейския парламент?

– За пръв път участвам в Световния социален форум и съм много впечатлен от атмосферата. Бих го сравнил по-скоро с Организацията на обединените нации — в Дакар бяха представители на организации от цял свят, естествено със силен превес на тези от Африка. Самите дебати бяха много разнообразни и нямаха нищо общо с добре организираните, подредени и обезпечени с превод заседания на Европейския парламент. Поради някои неуредици се наложи да говорим в палатки, понякога без озвучаване и превод, но пък от друга страна това сякаш допринесе да се чуваме и разбираме по-добре, без посредничеството на техниката.

– Какво е мнението Ви за ефекта от провеждащите се вече 11 години световни социални форуми? Как влияят дискусиите там върху световния обществен напредък?

– Не бива да преувеличаваме ролята на Световния социален форум. Някои от редовните участници споделиха, че сякаш силата му е отслабнала, въпреки тежките последици от световната икономическа криза. Интересът на европейските медии също не беше висок, с изключение може би на френските, които имат традиционен интерес към Сенегал, а много допринесе и участието на председателката на Френската социалистическа партия и вероятно бъдещ президент на Франция Мартин Обри. Аз смятам, че не бива да възлагаме на ССФ задачи, които той не може да изпълни. ССФ е място на дебат, на лансиране на идеи, но няма механизмите да налага премислени и добре изгладени решения. В рамките на форума участваха депутати от различни страни, силно беше присъствието на депутатите от Европейския парламент. Вярвам, че всеки е взел нещо със себе си и ще го има предвид в бъдещата си работа.

– Какво мислите за критиките към ССФ, че е само „ говорилня “ или дори „ панаир “ на алтернативни движения?

– Няма да отрека, че преките ми впечатления се доближават до понятието „панаир“ в добрия смисъл на думата ­— едно изложение на различни идеи, предложения, инициативи, представени в един отворен формат. Там имаше участници от утвърдени партии от комунистическата и социалдемократическата левица през солидни не­правителствени организации до алтернативни движения, изобщо една пъстра картина, в която всеки може да открие любимия си цвят. Всеки можеше да се включи в събитието, което представлява интерес за него — входът за всяка дискусия беше свободен.

Как попаднахте на ССФ в Дакар като пратеник на БСП или като представител на Европейския парламент?

– В Дакар бях изпратен от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, в качеството ми на координатор в Комисията по външна политика. За мен беше предизвикателство, защото за пръв път посетих тази част на Африка, по принцип основните ми интереси и компетентност са в Западните Балкани, на Изток от Евросъюза и към съседите на Юг ­— Северна Африка.

Има ли БСП интерес към по-активно участие в ССФ? А европейските социалисти? Как се гледа в Европейския парламент на ССФ?

– Трябва да кажа, че по принцип участието на партии в ССФ не се насърчава от организаторите — все пак партиите имат своите възможности през Социалистическия интернационал и Партията на европейските социалисти, например, да обсъждат и лансират идеите си, а чрез своите представители в законодателната и изпълнителната власт да ги реализират на практика. ССФ иска да се предпази от това партиите да го използват за своята партийна пропаганда или за междупартийни идеологически спорове. ПЕС и Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент участват не пряко, а чрез Глобалния прогресивен форум, чиято дейност подкрепят и който се явява съорганизатор на ССФ. Ще препоръчам на ръководството на БСП да се включи в следващото издание на ССФ след две години, което може би ще се състои в Европа, решението все още не е взето.

Доколкото ми е известно, Вие сте изнесли в Дакар доклад за миграцията. Бихте ли разказали по-подробно за застъпените от Вас тези и за дискусията, в която сте участвали?

– Темата за моето участие беше набелязана много преди да възникне критичната ситуация в страните от Северна Африка, откъдето и досега идваше най-големият приток на нелегални имигранти в Евросъюза. Днес проблемът става още по-сериозен и потенциално може да има дълбоки социални и икономически последици в някои страни, особено в южната част на континента. Основната ми теза е, че имиграцията — тогава, когато е управлявана умно — е източник на прогрес и икономическо развитие за Евросъюза. За да може да се контролира, ЕС трябва да инвестира повече в създаването на заетост и възможности за младите хора в страните, които са източник на имиграция. А изграждането на стени, затягането на режима за репатриране, създаването на флотилии за патрулиране по бреговете — всичко това е борба с последиците, а не с причините за засилената имиграция. Сега в Европарламента обсъждаме бъдещето на Политиката на съседство на ЕС, като особено актуална е дискусията за реформата £ по отношение на южните съседи. Ще се боря в следващата финансова перспектива от 2014 година нататък да бъдат заложени повече средства за тази политика, въпреки че съпротивата срещу увеличаването на бюджета на ЕС е много голяма в някои страни-членки. Основният ми аргумент е, че ако това не бъде направено, тези спестени средства после ще ни излязат много по-скъпо, дори да оставим настрана моралната страна на въпроса, а именно възможността ни да създадем бъдеще за десетки хиляди млади хора, много от които иначе биха загубили всичко, включително и живота си, тръгвайки по пътя на емигрантския живот. Впрочем опасността България да се сблъска с големи имигрантски вълни става все по-висока – погледнете Гърция, която допреди няколко години нямаше сериозни трудности, а днес буквално се задъхва.

Как разшифровате за себе си посланието на ССФ Един друг свят е възможен“? Алтернативите на неолибералния модел, които се търсят на ССФ, не влизат ли в противоречие с увлечението по този модел, доминиращо в европейските социалистически партии, включително и в БСП?

– Мотото на ССФ е едно красиво пожелание, в което всеки сигурно влага различно съдържание, но е общ стремежът за постигане на мир, на повече справедливост в разпределението на благата, на повече солидарност между държавите и между хората, за създаване на възможности за всеки един мъж или жена да води достоен живот.

Мога да споря за неолибералния модел. Моето мнение е, че социалистите никога не са били негови привърженици, но през 90-те години се опитаха да търсят мостове между тотално доминиращия неолиберализъм и левите идеи, за да бъдат по-адекватни на средата и да разширят базата си. Това в един период доведе до много успехи, но трябваше болезнено да осъзнаем, че опитът ни да овладеем нови територии ни отдалечи от верните ни избиратели, от базата ни.

Днес нещата са различни, но дилемата остава — как една лява партия във властта може да се противопостави на десния неолиберален модел на развитие, наложен в глобален мащаб. Не ми се иска да се впускам в идейна дискусия тук, но трябва да признаем, че този модел се оказа по-жилав, отколкото си представяхме преди две години, в началото на световната финансова криза. И днес обаче именно ПЕС и партиите-членки са тези, които се борят за създаване на правила, които да предотвратят появата на нови кризи и да ограничат възможността на финансовите спекуланти да трупат печалби на гърба на гражданите, борещи се всеки ден за оцеляването си. Само глобалната солидарност и координираните усилия на глобално равнище могат да ни доведат до успех.

Кой спомен от Световния социален форум в Дакар Ви развълнува най-много?

– Трудно ми е да дам еднозначен отговор… Като че ли най-много ме впечатли силната политическа ангажираност на африканските жени. Присъствах на дискусия, в която участваха жени от Сенегал, работещи в земеделието, както и на друга, в която пък африкан­ски жени дискутираха темата за достъпа до жилища. Учуди ме невероятният заряд, с който тези жени формулираха проблемите си и представяха вижданията си. Бих искал да видя такава политическа борбеност и у българските жени, които изнасят на гърба си кризата, а сякаш търпението им е неизчерпаемо.

Интервю на Къдринка Къдринова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук