ЗА НАШИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАДАЧИ

0
287

 

Нужна ни е нова икономика, с конкурентоспособна промишленост и инфраструктура, с развита сфера на услугите, с ефективно селско стопанство. Икономика, работеща на съвременна технологична основа. Ние трябва да изградим ефективен механизъм за обновяване на икономиката, да намерим и да привлечем необходимите за нея огромни материални и кадрови ресурси.“

 

Владимир Путин

Статия във

в. „Ведомости“

30 януари 2012

 

Живеем във време на кардинални промени в икономическия живот на целия свят. Никога досега технологиите не са се обновявали така бързо. Много от това, което днес обичайно ни обкръжава, ни се струваше като фантастика преди 15-20 години. Никога борбата за лидерство в глобалната конкуренция не е била така остра и виждаме как страни, чиито позиции до вчера изглеждаха непоклатими, започват да отстъпват на онези, към които неотдавна имаше снизходително пренебрежение. Хората никога не са се сблъсквали с такива огромни рискове от техногенни катастрофи, никога не са били толкова сериозни заплахите за природната среда. Но и възможностите на човечеството никога не са били толкова големи. Печели този, който по-пълно от другите изолзва новите възможности.

В подобни обстоятелства е важно да осигуряваме стабилно постъпателно развитие на нашата икономика, максимална защитеност на нашите граждани от ударите на кризите и заедно с това  неотклонно и бързо обновяване на всички аспекти на стопанския живот, от материално-техническата база до подходите в икономическата политика на държавата.

Мястото на Русия
в глобалното разделение на труда

След разпадането на съветския блок Русия трябваше да се впише в глобалното разделение на труда, в което основните центрове на силата се бяха създали без нея – нещо повече, бяха се създали в противодействие със СССР. Пазарите на развитите страни се оказаха оградени с множество бариери, изградени за защита на собствените им интереси. Разликата в технологичните стандарти се оказа допълнителен проблем за интеграцията в световната икономика.

В тези условия ние въпреки всичко успяхме да изградим икономика, която стана органична част от световната. Успяхме да направим това главно за сметка на нашите природни ресурси. Над една четвърт от брутния вътрешен продукт (БВП) на Русия е резултат от продажбите на световния пазар на газ, нефт, метали, дърво, други суровинни продукти или продукти от първична обработка.

Русия днес зависи от световната икономика, интегрирана е много силно в нея – по-силно от повечето други страни.

Обща е констатацията за суровинния характер на икономиката. Съветският народостопански комплекс – самодостатъчен и затворен, просто не беше приспособен за работа в новите условия. В  процеса на пазарното, в значителна степен стихийно трансформиране оцеляваха най-ликвидните отрасли, свързани с износа на необработени суровини и полуфабрикати. Фактически ние преживяхме мащабна деиндустриализация. Загуба на качеството и тотално опростяване на производствените структури. На това се дължи крайно високата зависимост от вноса на потребителски стоки, на технологии и сложна продукция; от ценовите колебания на основните експортни стоки, т.е. от фактори, които в крайна сметка не контролираме.

Русия не може да има икономика, която не ни гарантира нито стабилност, нито суверенитет, нито достойно благосъстояние. Нужна ни е нова икономика, с конкурентоспособна промишленост и инфраструктура, с развита сфера на услугите, с ефективно селско стопанство. Икономика, работеща на съвременна технологична основа. Ние трябва да изградим ефективен механизъм за обновяване на икономиката, да намерим и да привлечем необходимите за нея огром­ни материални и кадрови ресурси.

При това в диверсификацията на икономиката не можем да разчитаме на протекционистки мерки. И не защото влязохме в Световната търговска организация. Ние влязохме в нея именно защото имаме икономика, която силно зависи от външния пазар и в производството, и в потреблението. Но високите импортни налози се плащат от нашите граждани и нашите предприятия. Прекаленият протекционизъм винаги води до застой, до ниско качество и високи цени.

Да преодолеем технологичното изоставане

Трябва да търсим решения, които биха ни позволили да преодолеем установяващата се едностранна технологична зависимост.

Днес, разбира се, никой няма да повтаря опита на Съветския съюз, който изгради напълно автономна технологична база в условията на противопоставяне със Запада. В резултат на това основната част от „оригиналните“ технологии в условията на изолация изостана от конкурентите, което стана ясно веднага щом падна желязната завеса.

Разбира се, ние имаме предвид друг сценарий. Русия е длъжна да заеме максимално значително място в международното разделение на труда не само като доставчик на суровини и енергоносители, но и като собственик на постоянно обновяващи се водещи технологии минимум в няколко сектора. Иначе постоянно ще губим ресурси, плащайки с тях за нови, все по-сложни и скъпи технологии за промишлени стоки, материали и медицински препарати, които не умеем да създаваме сами. При това делът в световния брутен продукт, принадлежащ на такива технологии, ще расте, а този на суровинните стоки и на традиционните услуги ще намалява.

За да си възвърнем технологичното лидерство, ние трябва старателно да изберем приоритетите си. Кандидати за това са такива отрасли като фармацевтиката, високотехнологичната химия,  композитните и неметалните материали, авиационата промишленост, информационно-комуникационните технологии, нанотехнологиите. Разбира се, традиционни лидери, в които не сме загубили технологичните си предимства, са нашата атомна промишленост и космосът. Списъкът не е затворен – всичко зависи от конюнктурата на световния пазар и не на последно място от инициативата на предприе­мачите и работещите в самите отрасли.

Често се изказва мнение, че на Русия не й е нужна промишлена политика. Че и държавата често греши, когато избира приоритети и създава преференции, поддържа неефективните и пречи на това ново, което трябва да избуи в равните условия на конкуренцията. С такива твърдения трудно се спори, но те са справедливи само при равни други условия. Ние минахме през деиндустриализация, структурата на икономиката ни е силно деформирана. Крупният частен капитал не влиза доброволно в новите отрасли – не иска да носи повишени рис­кове. Безусловно ние ще изпозваме данъчните и митническите стимули, за да насочват инвеститорите средства към иновационните отрасли. Но това може да даде резултат след няколко години. А може и да не даде, ако в света се открият по-привлекателни инвестиционни възможности. Защото за капитала няма граници. Готови ли сме толкова много да рискуваме с бъдещето на Русия заради чистотата на икономическата теория?

Именно от приоритетите на промишлената политика бяха продиктувани нашите действия за създаване на крупни държавни корпорации и  вертикално интегрирани холдинги – от „Ростехнологии“ и „Росатом“ до Обединената авиостроителна корпорация и Обединената корабостроителна корпорация. Целта бе да спрем разпадането на интелектуалните отрасли на нашата промишленост, да съхраним научния и производствения потенциал за сметка на консолидирането на ресурсите и централизирането на управлението. Можем да смятаме, че тази цел е постигната.

Ние трябваше да съберем формално принадлежащите на държавата и управлявани разделно активи, които често са загубили връзка с научните и конструкторските центрове.

Резултат от реализирането на стратегията на отрасловите холдинги трябва да стане създаването на глобално конкурентоспособни корпорации – висококапитализирани, намерили и разширяващи своето място на световния пазар. Именно такива корпорации, които съчетават дейността от перспективните изследвания и разработването на продукти до производството, доставките и обслужването на високотехнологичния продукт, владеят днес световния пазар в авиостроенето, корабостроенето, компютърните технологии, фармацевтиката, медицинската техника. Пак те дават поръчки на малките компании, изкупуват успешните нови продукти.

За момента повечето от интегрираните структури не са станали нито глобално конкурентоспособни, нито висококапитализирани, нито дори устойчиво печеливши. Ние нямаме намерение да изоставим започнатото на средата на пътя – тук-там, както в авиопромишлеността например, успяхме да завършим нелекия процес на консолидиране на активите едва сега. Очевидно обаче е назряла необходимостта от проверка на жизнеността за всеки такъв проект. Днес им е необходим топмениджмънт с висока компетентност в иновационния бизнес.

Бих искал да подчертая: усилията на държавата бяха насочени към възстановяване на възможностите на Русия да се конкурира в сектори, в които на глобалния пазар има само няколко играчи. Не е ставало дума за никакво потискане на частната инициатива – в тези сектори нея просто я нямаше. Погрешно е от нашата работа за събиране, реструктуриране и предпродажна подготовка на активите да се правят изводи за разрастване на държавния капитализъм.

За всяка от компаниите днес имаме план за реорганизация и извеждане на пазара. Част от тях ще бъдат превърнати в публични компании с последваща продажба на пакети акции. Това се отнася за „Ростехнология“, „Росавтодор“, гражданската част на „Росатом“ и редица други държавни корпорации. Това не е работа за един ден, но не можем и да я протакаме до безкрай. Смятам, че е възможно до 2016 г. да намалим дела на държавното участие в някои суровинни компании и да завършим процеса на излизане от капитала на някои несуровинни компании, които не спадат към  естествените монополи и отбранителния комплекс.

Разчитаме на активното участие на руския капитал в приватизацията и по-нататъшното развитие на високотехнологичните активи. Едновременно с това трябва да търсим купувачи сред глобалните инвеститори, които биха били готови не само да се инвестират в научно-производствената база, но и да дойдат със своите връзки, със своето място на крупните международни пазари.

Опитът с успешната модернизация на икономиката в такива страни като Корея и Китай показва, че тласък от държавата е нужен, че ефектът от него превишава риска от грешки. Без целенасочени усилия ще бъде сложно да се осъществи диверсификацията. Но разбирайки всички рискове на избирателността, ние трябва да направим политиката за избор на приоритети и държвна поддръжка максимално прозрачна, открита за оценяване и дискусии от страна на конкуриращите се фирми и професионални общности.

Конкуренцията, която е в основата на съвременната икономика, се основава на това, че корпорациите, разработващи и притежаващи челни технологии, се стремят да не допускат потребителите на тези технологии до онова, което можем да наречем технологично ядро. А това са не само опитните разработки, това е и пълният цикъл на обслужване на технологиите. Видяхме това на собствения ни пример, когато в условията на криза нашите руски компании се опитваха да купят редица активи в чужбина. Щом станеше дума за технологични комплекси с пълен цикъл, дори в  автомобилната промишленост, нашите западни партньори незабавно включваха червената лампичка.

Когато продава нови технологични разработки, фирмата-доставчик по правило се стреми да си остави всички мало-малски сложни елементи на обслужването на оборудването и технологичните процеси. По този начин купувачът попада не само в технологична, но и в икономическа зависимост от доставчика. Ако някоя страна се окаже аутсайдер в челните технологични решения, тя понася постоянни икономически загуби. Дори ако сглобяващите производства са разположени на нейна територия, лъвският пай от печалбата отива там, където са главните офиси, лаборатории и конструкторски бюра.

Затова развитите страни работят на принципа на технологичното коопериране. Тяхната взаимозависимост укрепва икономическата и политическата стабилност.

Иновационният цикъл на руската икономика

Осигуряването на конкуренция е главно условие за търсенето на иновации в икономиката. Само конкуренцията принуждава частните предприятия да търсят най-добрите технологични решения, да обновяват продукцията. Виждам всички предизвикателства пред редица наши отрасли с встъпването ни в СТО. Искам да уверя: ще правя всичко, за да смегча максимално трудностите на преходния период. Но всички производители на промишлени стоки трябва да разберат ясно: времето на националните пазари отмина. Повече няма да има уютни ниши. Във високотехнологичното производство има само един – глобален – пазар.

Има и друга страна на медала – предлагането на иновации. Руската икономика може не само да купува, тя може да ражда иновации. Нашето място в бъдещия свят зависи от това ще използваме ли своите възможности.

Високото равнище на образованието на населението, огромното наследство на фундаменталната наука, наличието на инженерни вузове, запазената в много отрасли база за опитно производство – трябва да задействаме всички тези фактори.

В предишните години ние инвестирахме сериозно в институтите, осигуряващи комерсиализация на приложните разработки. Работят „Роснано“, Руската венчърна компания, държавата провежда конкурси за създаване на иновационна инфраструктура във вузовете. Проектът „Сколково“ вече привлече голям брой западни фирми. Но да се научим да продаваме е малко – за устойчив иновационен ръст на икономиката в нея трябва непрекъснато да постъпват нови идеи, продукти на фундаментални разработки, в крайна сметка – просто креативни работници, готови да създават технологии.

Възстановяването на иновационния характер на нашата икономика трябва да започне от университетите – и като центрове на фундаменталната наука, и като кадрова основа на иновационното развитие. Международната конкурентоспособност на нашето висше училище трябва да стане наша национална задача. Към 2020 г. ние трябва да имаме няколко университета от световна класа по целия спектър на съвременните материални и социални технологии. Това означава, че е необходимо да се осигури устойчиво финансиране за университетските научни колективи и международен характер на тези колективи.

Руските изследователски университети трябва да получат ресурс за научни разработки в размер на 50% от тяхното финансиране за частта „Образование“ – както е при техните международни конкуренти. Изхождам от това, че едновременно ще провеждаме обмислено и съгласувано с експертната общност и с обществеността преструктуриране на целия отрасъл на професионалното образование.

За Руската академия на науките, водещите изследователски университети и държавните научни центрове трябва да бъдат утвърдени десетгодишни програми за фундаментални и насочени изследвания. Тези програми обаче ще трява да бъдат защитавани, а в хода на изпълнението им – регулярно отчитани. Не пред чиновниците от Министерството на образоованието и науката, а пред данъкоплат­ците и пред научната общност с привличане на авторитетни международни специалисти. А в случаите, когато става дума за отбранителни и други разработки, от които държавата е непосредствено заинтересована – пред ръководителите на страната. Преимущественното развитие на изследователските  университети не означава пренебрежение към ролята на Руската академия на науките (РАН) и държавните научни центрове. Обратно – устойчивото развитие на институтите на РАН е възможно само в условия, в които те могат да си избират силно попълнение.

Няколко пъти – до 25 млрд. рубли през 2018 г., ще бъде увеличено финансирането на държавните научни фондове, поддържащи инициативните разработки на научните колективи. Размерите на грантовете трябва да бъдат съпоставими с тези, които Западът предоставя на своите учени.

Необходимо е да продължат усилията за включване на руските научни центрове, университети и предприятия в международните механизми за оформяне и капитализиране на научните резултати.

Трябва да се преодолее инерцията на крупния отечествен капитал, който – да си кажем направо – отвикна от иновационни проек­ти, от изследвания и опитно-конструкторски работи. Сега 47 компании с държавно участие са приели иновационни програми. Но и частните корпорации трябва да се научат, че 3-5% от техния брутен доход трябва да се насочват за изследования и разработки. Трябва да се разработят съответните данъчни инструменти, но главното е ръководителите на частния бизнес да разберат, че без това те просто няма да бъдат възприемани на глобалния пазар като равноправни участници.

Втората страна на технологичната модернизация е максимално бързото усвояване на импортните технологии. Вече има няколко нагледни примера за внос на водеща технологична култура. Ние имаме нелош опит в промишления монтаж на автомобили – днес вече половината чуждестранни марки са сглобени с ръцете на руски работници, а нашите потребители са забравили дори да мислят за разлика в качеството на монтажа тук и там. Сега предстои да локализираме и да създадем тук, в  Русия, центрове за технологично развитие. Голяма част от битовата техника на известните фирми се произвежда в Русия, най-крупните фирми производителки на хранителни стоки продават у нас изключително продукция местно производство. За нас е важно лидерите на световния  технологичен пазар да преминат от първия етап – възприемането на Русия като интересен и обемен пазар, и втория етап – инвестиране в локализиране на производството, към третия – да започнат тук, в Русия, да създават нови технологии и нови продукти. Но те ще дойдат тук само в случай че видят конкурентоспособни на световно ниво технически университети и научни центрове.

Инвестирайки в конкурентоспособността на водещите отрасли на икономиката, Русия решава и глобална социална задача: развитие на създаваща класа и формиране на пространство за нейната реализация. Има обаче огромни сектори, в които нашата технологична и организационна култура е заседнала в миналия век. И не на последно място – защото купуваме отделни единици оборудване, но забравяме за производствената логистика, за контрола на качеството, а понякога и за елементарната технологична дисциплина. Най-големите от тези сектори, разбира се, са строителството и транспортът.

Държавата ще поддържа крупни инфраструктурни проекти. На първо място – за осигуряване на транспортната „свързаност“ на нашата страна, на сигурна връзка с регионите на Сибир и Далечния изток. Не по-малко важно направление е местната пътна мрежа. Сега имаме наистина парадоксална ситуация. В Русия с нейната огромна територия има недостиг на терени за строителство. Причината е в неразвитата инфраструктура. Ако в Европа, Америка, Япония и Корея можете да построите къща или фабрика във всяко място на 50, дори на 80 километра от големия град, у нас на 20-30 километра вече започват неусвоени участъци – без пътища, газ, вода и електричество, където земята нищо не струва, защото е просто неизползваема.

Усвояването на териториите на Русия трябва да започне от земите около големите икономически центрове. Разширяването 1,5-2 пъти на агломерациония радиус на нашите градове ще увеличи достъпната територия няколко пъти. Това ще позволи да се преодолее напълно дефицитът на територии, да се намали с 20-30% цената на жилищните и производствените помещения. Това ще позволи да се увеличат значително и доходността от крайградското селско стопанство, и качеството на живота на работниците в аграрния сектор.

Бизнесът, преди всичко малкият и средният,  бързо ще реализира новите възможности, които ще се появят с развитието на инфраструктурата, на първо място – на пътната мрежа. В съвременните условия обаче само държавата е способна да я създаде, в това число с участие на частния бизнес (държавно-частно партньорство). За целта ще трябва да повишим рязко ефективността на разходите. Да строим не по-скъпо от нашите съседи. За това сме готови да провеждаме международни конкурси, да привличаме видни чуждестранни компании като оператори и предприемачи. От следващата година ще бъде организиран задължителен публичен технологичен и ценови одит на всички крупни инвестиционни проекти с държавно участие. За него ще се привличат международни эксперти.

Отделна тема е селското стопанство. Аграрният сектор на нашата икономика в последните години показва добри темпове на растеж. Практически всички развити страни в една или друга форма поддържат, субсидират своите селскостопански производители, и Русия не прави изключение. Причините са две. Първо, в условията на неопределеност на световния пазар, на значителни колебания в цените на храните, аграрната сигурност – способността на страната самостоятелно да се изхрани, е не по-малко важно условие за икономическата и социалната стабилност от балансирания бюджет или стабилната валута. Второ, и това също е важно не само за Русия, аграрният сектор е важен елемент за запазването на конкурентна среда в икономиката, за формирането на малък и среден бизнес – „скеле“ на здравия капитализъм.

Къде да намерим капитал?

Главен източник за създаването на нови производства, на нови работни места са частните инвестиции. Тук ситуацията далеч не е розова. Ние изоставаме от страните конкуренти по инвестициона привлекателност. Имаме значително изтичане на капитали от Русия.

Да, тази ситуация в голяма степен е следствие от нашите действия в края на 1990-те и началото на 2000 г. Тогава борбата се водеше между тези, които в 90-те години присвоиха основните парични потоци (в основата на които бе продажбата на суровини и енергоносители), и онези, които искаха да върнат парите на държавата, за да се използват за благото на цялото общество. Смятам, че тогава ние постъпихме правилно, като засилихме влиянието на държавата в суровинните отрасли.

И не само защото някои от олигарсите се опитваха да продължават направо да си купуват политика. В самото начало на моя първи президентски мандат се сблъскахме с настойчиви опити да бъдат продадени в чужбина ключови активи. Запазването на стратегическите ресурси на страната в частните ръце на няколко човека в перспектива от 5-10 години означаваше, че контролът над нашата икономика ще се осъществява отвън.

Не става дума за някакъв заговор специално срещу Русия. Работата е съвсем друга. Вижте как се държи международният капитал в обстановката на нестабилност, турбулентност, усещане за близка криза: за да спаси националното ядро на своя бизнес, той не се колебае да изсмуква средства от развиващите се пазари – а Русия по техните представи се отнася към тях, а се отнасяше още повече в началото на миналото десетилетие.

Нашето устойчиво развитие като страна се обуславя не само от макроикономическите показатели. Устойчивостта на страната се основава също и на това, че основната маса хора, владеещи капиталите, вземащи инвестиционни решения, живее в тази страна, свързва с нея бъдещето на децата си, съотнася своите дългосрочни интереси с нейното развитие.

Какво трябва да се направи по проблема с капитала?

Първо – да се увеличи размерът на вътрешния пазар, което ще го направи по-привлекателен за преки инвестиции. Тук ние правим днес всичко, което зависи от нас. За пръв път след разпада на СССР преминахме от декларации, от заявяване на намерения към реална интеграция. В последните годни са сформирани Митнически союз, единно икономическо пространство, зона за свободна търговия с Общността на независимите държави (ОНД). В ход е хармонизация на техническите регламенти. Русия последователно се стреми да създаде единен пазар със своите съседи. Пазар,  където проникването на стоки и услуги да не среща никакви препятствия, да не се сблъсква с неопределеност на условията. Разбира се, при това ние отчитаме интересите на партньорите, правим компромиси, дори отстъпки. Но много скоро тези отстъпки ще се откупят стократно. Изхождаме от това, че големият пазар на Единното евразийско пространство ще повиши конкурентоспособността на всяка от нашите страни.

Второ – деловият климат в страната, нейната привлекателност за дългосрочно разполагане на капитали, все още са неудовлетворителни. В последните няколко години по инициатива на президента Медведев започнахме редица реформи, насочени към подобряване на деловия климат. Но засега забележим напредък няма. Ние отстъпваме в конкуренцията на юридическите правила – работещият в Русия бизнес често предпочита да регистрира зад граница собственост и сделки. И причината не е в данъчния режим – у нас той като цяло е конкурентоспособен, не е и в липсата на законодателство, отговарящо на съвременните изисквания (трябва, разбира се, да го усъвършенстваме, то още е недостатъчно гъвкаво и не предоставя целия набор от инструменти за бизнеса). Главният проблем е недостигът на прозрачност и на контролируемост от обществото в работата на представителите на държавата – от митническите и данъчните служби до съдебната и правоохранителната система. Ако наричаме нещата с имената им, става дума за системна коррупция. Разходите за бизнеса може да се колебаят – ти може да заплатиш повече или по-малко в зависимост от степента на „благоразположението“ към теб на определени хора вътре в държавния механизъм. За предприемача в този случай рационалното поведение е не да спазва закона, а да намери покровители, да се спазари. Но този „спазарен“ бизнес на свой ред ще се опита да смачка конкурентите, да си разчисти място на пазара, като използва возможностите на ортаци чиновници от данъчната, правоохранителната, съдебната система, вместо да повишава икономическата ефективност на своите предприятия.

Фундаментална, системна задача е да се разчисти полето за онзи бизнес, който е готов да побеждава в честна конкуренция. И решението тук не е в плоскостта на икономическата политика. Трябва да променим самата държава, изпълнителната и съдебната власт в Русия. Да демонтираме обвинителната обвързаност на правоохранителните, следствените, прокурорските и съдийските органи. Да изключим от угловното законодателство всички рудименти на съветското правосъзнание, всички хватки, които позволяват стопанският спор да се превръща в наказателно дело за един от участ­ниците. Всички икономически дела трябва да преминат от съда за обща юрисдикция в арбитражния съд. Трябва до края на тази година с експертната общност, със съдиите, с предприемачите публично да бъдат обсъдени и внесени всички необходими конкретни предложения по този въпрос. Убеден съм: депутатите от Държавната дума ще подкрепят такива поправки.

Показателен е примерът на съседен Казахстан, с който от 1 януа­ри т.г. сме в режим на единно икономическо пространство. Тази страна сега като цяло по условия за бизнес според оценките на Световната банка заема 47-о място, докато Русия е на 120-о. Предлагам да си поставим задачата до няколко години да се приближим до най-добрите показатели на съпоставимите с нас страни по всички показатели, определящи комфортността за правене на бизнес.

Необходимо е да се измени цялата идеология на държавния контрол над дейността на бизнеса, като рязко се ограничат тези функции. Новата стратегия трябва да се основава на презумпцията за добросъвестност на бизнеса – да изхожда от това, че създаването на условия за работа на добросъвестните предпринимачи е по-важно от  възможните рискове, свързани с недобросъвестно поведение.

Трето – средствата на населението почти не работят на капиталовия пазар. Това означава, че населението не получава своята част от дохода от икономическия ръст, от увеличаването на капитализацията на икономиката. Нужни са програми за привличане към инвестиране на средства на населението – чрез пенсионните и доверителните фондове, фондовете за колективно инвестиране. В страните с развита пазарна икономика това съставлява значителна част от националния капитал.

Трябва да се формират такива условия, при които вътре в частния сектор на руската икономика ще възникнат дълги пари във формата на устойчиво растящи влогове на частни лица, включително пенсионни.

Това не може да бъде постигнато без устойчиво намаляване на инфлацията. Ръстът на цените бие по доходите на всеки човек и подкопава стимулите за заделяне на средства за бъдещето. Често ни съветват да решаваме икономическите проблеми с безотговорно печатане на пари или с безогледно увеличаване на държавния дълг. Но ние добре знаем: в този случай кратката илюзия за благополучие скоро ще се смени със скок на цените. Нашата страна мина през това през 90-те години.

Но намаляването на инфлацията няма автоматично да създаде допълнителен капитал. Трябва активно да се помага за формиране на нови институции.

Да се въвеждат дъжавни механизми за осигуряване на съхраняването и дори на доходността на пенсионните влогове. Трябва да се изпробват нови форми – в частност да се откриват сметки за пенсион­ни влогове непосредствено в банките. Поддръжката за формиране на дълги пари трябва да стане приоритет за близките 10-15 години. Това е дълъг процес и не трябва да се страхуваме, че той няма да даде незабавни резултати. У нас е налице главното условие за неговия успех: в Русия бързо расте средната класа, готова да влага своите пари в по-качествено медицинско обслужване, в по-добро жилище, в по-високи пенсии. Задачата на държавата е да не изгорят тези пари.

Пояснявам специално за опозицията. Всичко това не означава, че ние в някаква степен ще отстъпим от системата на безплатното образование и здравеопазване, ще перестанем да увеличаваме традиционните пенсии. Няма да отстим назад, ще вдигаме качеството на услугите, които са гарантирани от конституцията за всеки гражданин на нашата страна. На това ще бъде посветена отделна статия.

Намаляване на дела на държавата в икономиката

Изкуството за управление на икономиката в съвременни условия се състои преди всичко в точното определяне на необходимото съотношение между ролята на държавата и частната инициатива.

Световната криза добави аргументи в полза на привържениците на държавното управление. Но ние разбираме, че Русия се различава от много други страни по още достатъчно големия дял на държавата в икономиката и по по-сериозната намеса в регулирането, докато методите на такова регулиране, обратно, изостават от най-добрите аналози. Нашата икономическа политика трябва да се коригира в посока на намаляване мащабите на държавното регулиране, замяна на регламентациите с пазарни механизми, на административния контрол – със застраховка на отговорността.

По-горе вече говорих за нашите планове за приватизиране на редица ключови активи. При това искам да отбележа, че приватизация­та носи не фискален, а структурен характер. Тоест ние продаваме не само за да получим допълнителни пари в бюджета, а най-вече за да повишим равнището на конкуренцията в икономиката, да разчистим поле за частната инициатива. Но да се продава на евтиния, игнорирайки пазарната конюнктура, е просто глупаво. Нито един стопанин няма да постъпи така.

В обществото много се говори, че приватизацията през 1990-те години, включително заложните аукциони, е била нечестна. И аз съм напълно съгласен с това. Но отнемане на собствеността сега, както предлагат някои, би довело просто до спиране на икономиката, до парализа на предприятията и бум на безработицата. Освен това много от сегашните собственици на тези активи формално са добросъвестни купувачи. Те не са нарушили приетите тогава закони. Мнозина от тях модернизират предприятията, създават нови работни места и са ефективни собственици. Тяхното поведение в периода на кризата 2009-2010 г. показа, че и социалната отговорност на бизнеса е нараснала съществено.

Следва също да се намалява присъствието на крупните предприя­тия и банки с преоблодаващо участие на държавата, а също на естествените монополи, включително на „Газпром“, в капитала на другите стопански субекти, да се отдели от тях непрофилният бизнес, в това число медиахолдингите.

Трябва да се ограничи придобиването на нови активи в Русия от държавните компании. „Китовете“ не трябва да пречат на нормалното развитие на частния бизнес в своите сектори, да избутват частните предприемачи от най-изгодите проекти.

Макроикономическите условия на ръста

Задължително условие за формиране у нас на нормален капитализъм за всекиго е запазването и усилването на макроикономическата стабилност. Тя е може би най-голямото наше постижение в последните години. Ние се научихме да ценим макроикономическата стабилност и да използваме инструменти за съхраняването й в най-сложни условия. Благодарение на навреме създадените резервни фондове ние относително спокойно издържахме натиска на първата вълна на световната криза.

За формирането на дълги пари е важно участниците в икономиката да са уверени в макроикономическата стабилност за години напред. Това предполага в частност, че бизнесът разбира как държавата ще реши острите проблеми на бюджетната политика, как ще бъдат осигурени с доход вече взети разходни решения, а също тези, които са необходими за решаването на задачата за обновяване на икономиката.

Ние вече поехме немалки дългосрочни бюджетни ангажименти. Преди всичко в социалната сфера. И имаме намерение да ги съблюдаваме стриктно. Значителни разходи предстоят също във връзка с модернизацията на нашите въоръжени сили. Големи разходи ще са необходими за развиване на здравеопазването, образованието, за строителство и ремонт на пътища. Как ще успеем да ги осигурим?

Първо. Ефективност на разходите. Ясен избор на приоритети, отказ от всичко прекалено. Строг контрол за стойността и качеството на строителството, цените при държавните поръчки. А по същество – ликвидиране на отклоняването при използването на държавните пари както на федерално, така и на регионално ниво. Ние трябва да се справим с това и това ще ни позволи да икономисаме според оценките минимум 5%, а възможно и 10% от бюджета – от 1 до 2% от БВП всяка година.

В проекта на закон за Федералната договорна система се предвижда задължително предварително публично обсъждане на формата на държавната поръчка и на стартовата цена. Смятам, че е необходимо, без да се чака влизането в действие на новия закон, да се приложи такава процедура към всички крупни поръчки – да речем надвишаващи  1 млрд. рубли. Дайте да задействаме в полза на обществото частния интерес на фирмите доставчици. Нека те заедно с журналистите, заедно със заинтересованите обществени организации да свикват да обсъждат дали е своевременно поръчваното техническо решение; кой, какви фирми могат успешно да изпълнят такъв проект; накрая – с какви минимални пари може да се направи това.

Бюджетната сфера се нуждае от решителен отказ от инерцията, когато продължаваме да финансираме учреждения, вместо социалните услуги, които те са длъжни да предоставят. Навсякъде, където е възможно, трябва да се премине към нормативно финансиране на човек, когато парите се прикрепват към гражданите, които желаят услугата. Това са още 10-15% вътрешни икономии за сметка на които ние, без да изземваме тези средства от социалните сектори, ще можем да повишим заплатите на учителите, лекарите, университетските професори, да осигурим болните с лекарства.

Второ. Нужна е балансирана пенсионна система, която ще намали нивото на трансферите от бюджета към Пенсионния фонд.

Трето. Ще се наложи да направим определена данъчна маневра. Ние няма да увеличаваме данъчната тежест върху несуровинните сектори – това противоречи на цялата наша политика за диверсификация на икономиката. Но у нас има резерв за ръст на данъчните приходи в редица направления: скъпата недвижимост, потреблението на луксозни стоки, алкохола, цигарите, събирането на плащания от рента в тези сектори, където те засега са занижени. Преди всичко онова, което се нарича допълнителен данък върху богатството, по-точно върху потреблението на стоки за престиж. Основните решения трябва да бъдат взети още през тази година, за да може от следващата година собствениците на скъпи домове и коли да плащат по повишени данъчни ставки. Важно е при това да не се увлечем прекалено, за да не попадне под тези мерки средната класа.

Големи резерви има в слагането на ред върху измъкването от данъци чрез фирми еднодневки, чрез офшорки. Добросъвестният бизнес само ще спечели от това, защото няма да му се налага да се конкурира с тези, които процъфтяват чрез машинации и мамене на държавата.

Заедно с това трябва веднъж завинаги да се откажем от съблазънта да пригаждаме данъчната система към растящите задължения за разходи. Такава политика усилва неопределеността на икономическата среда за бизнеса, като с това влошава сериозно инвестиционната привлекателност на нашата икономика.

Задача номер едно е възстановяването на дългосрочното съответствие между размера на държавните приходи и разходи. Връзката между тях отслабна в периода на кризата, когато за смегчаване на външните шокове се отделяха значителни ресурси. Това се случи в повечето страни, засегнати от кризата. Именно негативният опит на страните от Евросъюза и САЩ обаче ясно показва колко опасно е нарушаването на бюджетния баланс и от икономическа, и от социална, и от политическа гледна точка. В Русия проблемът се усложнява заради високата зависимост на държавните приходи от цените на нефта и газа.

Освен това ние трябва да провеждаме заемането на пари за бюджета много акуратно, помнейки постоянно няколко урока от неотдавнашната световна и руска икономическа история.

Първо, значителният дълг винаги означава отказ от част от независимостта на станата. Той създава ситуация, при която всяко влошаване на икономическата конюнктура поставя страната в зависимост от инвеститорите, от международните организации, от страните кредиторки, които диктуват на правителството какви мерки да предприеме. От тази гледна точка Русия днес се намира в изгодно положение в сравнение с другите страни. Тя има например най-ниското ниво на държавния дълг сред всички страни от Г-20. Ние трябва да запазим това наше предимство като залог за макроикономическата сигурност.

Второ, когато хората дават на своята държава заем, това винаги е изземване на финансови ресурси, които биха могли да бъдат насочени към частни инвестиции. И ако искаме да увеличаваме техния обем, не трябва да поддържаме голям бюджетен дефицит.

* * *

Днес Русия по производителност на труда изостава от развитите икономики три-четири пъти. А какво означава това? При мащабите на страната ниската производителност на труда означава  глобално неконкурентоспособна икономика. За конкретния човек ниската производителност на  труда означава лоша работа, която не може да осигури добра заплата. И работата не е в това, което казват някои умници – че нашите хора не умеят, не искат да работят или малко се трудят. Това не е така. Работата е, че те са заети на остарели, нискоефективни работни места.

Новото поколение руски граждани – тези, които сега започват работа, и тези, които още се учат – имат много високи очаквания за своята работа. Нашата страна никога досега не се е срещала с такова образователно и културно предизвикателство. Това е позитивно предизвикателство – дълбоко съм убеден в това.

Естествено, логично решение на проблема с ниската производителност на труда е масовото създаване на високопроизводителни – поради това и високо платени – работни места за образовани и амбициозни хора. Както за сметка на модернизирането на съществуващите производства, така и за сметка на откриването на нови. Както в традиционните сектори на икономиката, така и принципно новите.

Новата икономика на Русия е диверсифицирана икономика, в която освен съвременният горивно-енергиен комплекс ще бъдат развити и други конкурентоспособни сектори. Делът на високотехнологичните и интелектуалните отрасли в БВП трябва да се увеличи 1,5 пъти до 2020 г. При това високотехнологичният експорт на Русия ще се увеличи двойно.

Това е ефективна икономика с висока производителност на труда и ниска енергоемкост. Ние трябва значително да намалим изоставането от страните лидери. Това означава, че трябва да осигурим ръст на производителността в икономиката два пъти, а в ключовите сектори – да стигнем ниво на производителността, съпоставимо и дори по-високо, отколкото при нашите конкуренти. В противен случай просто нямаме надежда за успех в глобалната конкуренция.

Това са високопроизводителни работни места с високо заплащане. Средната работна заплата в икономиката ще се увеличи в реално изражение 1,6-1,7 пъти – почти до 40 000 рубли по цени от 2011 г. Номинално тя, разбира се, ще бъде по-висока.

Това е икономика на постоянно обновяващите се технологии. Делът на предприятията, които внедряват технологични иновации, от сегашните 10,5 до 25% трябва да се увеличи два и половина пъти към края на десетилетието, тоест да достигне днешното средноевропейско равнище.

Това е икономика, в която малкият бизнес съставлява не по-малко от половината работни места. При това значителната част от малкия бизнес през 2020 г. трябва да бъдат секторите на интеллектуалния и творческия труд, работещи на глобалния пазар, изнасящи своите продукти и услуги.

Зад всеки макроикономически показател, зад всеки конкретен проект трябва да виждаме колко нови работни места той ще донесе за Русия, как ще промени качеството на заетостта, а значи и качеството на живот на хората.

Обновената икономика трябва да даде перспектива за реализация на всеки – и на предприемачите, и на работещите в бюджетната сфера, инженерите и квалифицираните работници. В това е смисълът на социалното измерение на икономиката, за което предлагам да поговорим в следващата ми статия.

 

Статия във в. Ведомости

30 януари 2012 г.

Превод Велиана Христова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук