КАКВА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ НИ Е НУЖНА?

0
286

Професор по обща икономическа теория, доктор на икономическите науки. Преподава микро- и макроикономика в Икономическия университет във Варна, чете лекции и по икономика на социалната сфера. Работи в областта на общата икономическа теория и на социалната сфера. Общественик. Автор е на статии, студии и монографии.

Поставям този въпрос, защото целият преход в България се извършва на основата на неокласическата теория. Много факти от обществения живот не се потвърждават от нея. Теорията се проверява чрез грешките си. Неокласическата теория не може да даде отговор на ключови въпроси на глобалния мир и най-вече на икономиката на страната. Това е основание да се постави въпросът, доколко тя е издържана в научно отношение.

У нас се приложи погрешен модел на прехода. Той следва чужди образци, схеми, шаблони, придава еднопосочност на движението, а то е многопосочно, връх взема личното облагодетелстване, мафиотският и спекулативният  капитал излизат напред, държавата се сраства с тях, става слуга на икономическите групировки.

Научната теория винаги отхвърля идеите, които не съвпадат с талвега на историята, и оправдава ония от тях, които спомагат за неизбежните промени. Научното знание трябва да се основава на строгата обективност на фактите, логически да ги обобщава и извежда закономерностите, да представя в логическа форма историческия процес от простото към сложното, от низшето към висшето, да включва бъдещето като необходима предпоставка, но недостатъчно за обяснение на специфичното съдържание от по-висш ранг, т.е. да поставя нещата, идеите, науката и пр. в определена йерархия, както се изразява Огюст Конт.

Няма спор, че неокласиката придвижи много напред икономическата теория. В рамките на своя предмет тя създаде стройност и непротиворечивост в системата, доказателственият материал стана по-строг и логичен, математическият и графичен анализ £ придава по-голяма точност, приближава я до естествените науки, засилва сходството с тях. Но не всичко в тази насока е решено. Преходът изисква критична оценка на теориите и подходите, които го обясняват, в търсене на алтернативи, които правят истината по-рационална.

Това важи и за неокласиката. За да се разбере нейният обяснителен принцип, нека видим постулатите, на които се основава тя:

– универсалност;

– неограничена свобода на пазара, даваща възможност на икономическите субекти да постигнат своите цели без намеса на държавата;

– стоковата размяна се извършва свободно, без всякаква принуда, в отсъствие на централни органи;

– хората сами избират средствата за нея, с което получават по-голям ефект;

– превръщане на частната собственост във всеобща определеност на икономическата система;

– изчистване на теорията от идеологически щампи и догми, несъответствие на триадата фактори на производство на реалността.

Да започнем с универсалността. Тя се представя за валидна на всички времена на обществото. Но тук има нещо друго: всяка теория е ограничена от времето, при което възниква; ако теорията не се потвърждава от основните факти, поставя се под съмнение нейната общовалидност. Провъзгласила се за непоклатима и универсална, неокласическата теория се опълчва срещу теории, които засягат нейната концептуална същност. Какво значи универсалност? Това е неизменност на реда. Всичко, което противоречи на него, се отрича. Теориите не се разглеждат в тяхната цялост като степени на човешкото познание.

Икономическата наука не бива да се обвързва с една-единствена теория – неокласическата. Ако се обвърже, означава науката да се обрече на застой. Моите възражения се свеждат до:

първо, преходът от една теория към друга е плод не на мистика, а резултат на икономически промени на действителността;

второ, теорията е отражение на реални обективни процеси, а не на произволни логически форми на мисленето, логическите форми имат самостоятелно битие, но те не могат да се откъснат от своята обективна основа;

трето, разумът, освободен от съдържанието (реалността), е спекулативна измислица, граничеща с мистика, откриваща път на идеализма.

Да се признае непоклатимостта на неокласическата теория, значи да се отрече историческият характер на икономическата наука и свързаните с нея категории. Тя не е всеобща, а частен случай от икономическата теория (Кейнс). Затова не може да претендира за всеобщност. Това, че разглежда някоя частна сфера, не я прави обща теория на икономиката.

Науката е низ от теории, съединени в едно цяло. Това, че неокласическата теория е доминираща, не значи, че към нея не бива да има критика. Напротив, критика трябва да има не само по време на криза в теорията, но и в зачатие и възход от развитието £. Към марксизма критика преди нямаше. Той се възхваляваше и  абсолютизираше, пригаждаше се към една или друга икономическа групировка (номенклатура). Всяко отклонение от него се смяташе за ерес, проява на буржоазна идеология.

Неокласическата теория, станала ядро на икономикса, не е без­упречна в научно отношение. Някои пороци могат да се сведат до:

1. Собствеността се изключва от предмета на икономическата теория. От една страна, собствеността е вън от полезрението на икономикса, но от друга, е основното, с което се занимава буржоазията, преди – болшевиките, днес – политическата класа в България. Следователно собствеността не се разглежда, защото ще изкара на показ недъзите и противоречията на нашето съвремие.

2. Догматично е да се смята, че смяната на държавната собственост с частна оптимизира икономиката и повишава нейната ефективност. Неолибералният модел например, не превърна страната във втора „Швейцария на Балканите, не откри пътя към светлото бъдеще. Напротив, той задълбочи противоречията в страната. „Невидимата ръка на пазара се превърна в черна ръка“. Животът, както преди, така и сега, се вкарва в определени схеми и шаблони, откъснати и противоречащи на действителността. Теорията не е в състоя­ние да обясни преходните процеси, да внесе ред в трансформацията на икономическата система.

3. Икономиксът поставя на първо място не производството, а размяната и потреблението. Не е вярна тезата, че потребителят е суверен в своите действия, че винаги  рационално действа. Имаме ограничена и непълна рационалност. Неговата свобода е ограничена от неопределени условия. Там, където има принуда, няма свобода. Свободата е ограничена от диктатурата на монопола на производство и на пазара.

4. Неокласиката разглежда явленията и категориите в статика, а не в динамика. Тя не извежда категориите една от друга, липсва йерархия в тяхната същност. Изходното начало например не се разглежда (такова изобщо липсва) като предпоставка за възникване на системата.

5. Триадата фактори (земя, труд, капитал) се обяснява по един странен и противоречив начин.

Съгласно тази теория на всеки фактор на производство се вменява (предписва) да представлява такава част от дохода, която съответства на приноса му в създаването на продукта. Всеки получава според заслуженото – нещо, което напомня близкото минало. Факторите на производство създават продукта, но не определят неговата социално-икономическа природа. Това са две различни неща, които неокласиката не разграничава.

Нима доходът на собственика на капитала в наши дни е в строго съответствие с участието на капитала в производствения процес? Приносът спада, доходът на собственика обаче се увеличава. Присвоя­ва се доход, без собственикът реално да участва в производството, докато за работника не е така, той трябва да изкара хляба си с „пот на челото“.

Триадата фактори прикрива експлоатацията и незаплатения труд. Твърди се, че при пазарната икономика няма експлоатация, доколкото съществува, тя е пазарен феномен, рядко срещано явление, проявява се при специфични условия. Оттук и изводът, че експлоатацията отмира, не са нужни стачки и профсъюзи, налице е класова хармония, възвръща се старата теория на Бастиа.

6. Неокласическата теория разглежда човека като „икономически човек“: егоист и користолюбив, ръководи се единствено от своя интерес, рационално действащ субект, максимизиращ полезността, рационализиращ потребител. Това много стеснява действията на човека. Освен „икономически“ има и „институционален човек“, основаващ се на различни принципи и парадигми.

7. Икономиката и пазарът трябва да се обвържат с морално- етични принципи. А. Маршал разглежда поведението на човека тъкмо от тези принципи, а според Кейнс никаква икономическа и всяка друга дейност не може да бъде постигната вън от нравствените закони. За съжаление неокласиката „не вгражда морала в икономиката“.

8. „Невидимата ръка“ се абсолютизира, тя се фетишизира и откъсва от общия контекст на изложението, без оглед на обстоятелствата, които са я издигнали. Неокласиката обаче я превръща в аксиома, неподлежаща на опровержение, което не е така. Адам Смит е употребил тази метафора при условие на неразвити стоково-парични отношения и току-що прохождаща свободна конкуренция. По това време държавата грубо се е намесила в стопанския живот, пред­приемаческата дейност е била ограничена от всякакви правила. Острието на „невидимата ръка“ е насочено срещу феодалния гнет и абсолютната монархия. Производството трябваше да се отскубне от опеката на държавата, а функциите £ да се отделят от икономиката.

9. Радетелите за свобода разглеждаха свободата като естествен морален принцип на природата. Днес обаче нещата се промениха. Монополът и глобализмът стават доминираща сила в икономиката. Свободата на пазара се подкопава. Съществува не свобода, а диктатура на пазара и на монопола. Стихията ще ни хвърли в бушуващо море, от което не знаем как да се спасим. Пазарната саморегулация трябва да се съчетае с държавна намеса в икономиката.

10.      Не всяко възвръщане към класическата политическа икономия е грешка и лъжа. Световната икономическа криза е ярко потвърждение на това. Ние се интересуваме от Марксовото наследство не от гледище на фактите и събитията от ХIХ век, а от гледище на теорията и методологията на построяване на икономическата система. Икономическата наука трябва да включва не само въпроси от това наследство, но и въпроси от кейнсианството, посткейнсианството, институционализъм и неомарксизъм. Това е западен вариант на класическата политическа икономия.

11.      Бих добавил още:

– ако е вярно, че на пазарната икономика по своята същност е присъщо равновесие, защо то се нарушава и държавата трябва да се намесва;

– ако е вярна тезата на неокласическата теория за заетостта и работната заплата, защо при спад на заетостта не се повишава работната заплата? Въпроси… въпроси… въпроси? Списъкът може да бъде продължен. За нас е важна констатацията, че неокласическата теория не може да даде отговор на редица въпроси на нашето съвремие. Независимо от нейната графичност и математизираност, тя страда от идеологическа преднамереност.

12. Във висшите училища отпадна преподаването на политическата икономия, в замяна на това то се основава изцяло върху икономикса. Искам да поясня: а) противопоставянето не е израз на отрицание; б) двете дисциплини имат място в преподаването от гледна точка на алтернативите; в) в теорията на системите и практиката и критериите за тяхното разграничаване сме свидетели на коалиция и комбинация на системите. Те не разрушават самостоя­телността на системите, а правят обучението по икономика по-ефективно в зависимост от целите на икономическото образование. В този смисъл аз твърдя, че двете дисциплини (политическа икономия и икономикс) имат място в преподаването.

Преходът в България не бива да се извършва върху неокласическата теория, в това отношение са нужни  алтернативи. Задачата на науката е да открива и да разкрива, а не да скрива. Теория, която казва всичко, не казва нищо. „Всички наши теории се явяват (остават) догадки, предположения, хипотези“ (Карл Попър). В рамките на рационалното една теория може да бъде по-предпочитана от друга, стига по-добре да обяснява света.

Кризата в икономическата теория не бива да се търси в теоретичните основи на марксизма. Дори да се приеме, че не дадоха резултат, това не значи отказ от парадигмата на класическата политическа икономия и замяната £ с икономикс. Кризата показа и нещо друго: теоретичната мисъл не може да се вкара в прокрустовото ложе на господстващата идеология. Дори марксистката политическа икономия да отсъства като учебен предмет, това не значи да се премахне самото изучаване на политическата икономия.

Нито една теория не разполага със съвършени механизми и средства да обясни реалността. Една или друга теория трябва да излезе извън кръга на своя обяснителен принцип. Затворена в себе си, тя води към застой и непродуктивност.

Нужно е да се отхвърли неолибералният модел на прехода. Пазарът не бива да бъде цел, а средство за разрешаване глобалните цели за обществото. Неолибералният модел засилва диференциацията в доходите. „Нищета сред изобилие“, такъв е неговият императив. Хората не могат да посрещнат текущите си нужди, обречени на мизерия, отчуждението се засилва. Това е повелята на либералния модел – неприемлив и пагубен за страната.

Сбъдват се словата на мислителя на хилядолетието Маркс, че трудът произвежда чудесни неща за богатите, но произвежда оголяване за работника, строи палати, но и коптори за работника. Създава красота, но и осакатява работника. Замества ръчния труд с машини, но и отхвърля част от работниците назад, към варварския труд, а останалата част превръща в машини. Той произвежда ум, но и тъпоумие, кретенизъм за работника. 

Отчуждението прераства в самоотчуждение на човека. То не само го разрушава, но и обезличава като личност. Човек загубва своята „родова същност“ – оскотява и озверява, деградира човешката личност. Пресата всеки ден ни поднася потресаващи примери.

Осиротелият и обезличен човек се връща в лоното на животинското: ниско потребление, невъзможност биологически да оцелее, притъпени потребности. Дори животното има по-голям простор – свобода, въздух, светлина, с една дума, настъпва т. нар. дехуманизация на човешкия живот, част от населението е подложено на геноцид.

Произнасям тези слова с болка и свито сърце!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук