Пламен Лазаров е роден през 1958 година в София. Завършил е Университета за национално и световно стопанство. Заемал е различни мениджърски позиции в банковата сфера, предимно в банки с чуждестранно участие. Владее английски, френски и руски език.
Преди години българинът се страхуваше от застрахователната мафия, която се олицетворяваше от стройни момчета с дебели вратове. Сега всички треперят от енергийната мафия, която се олицетворява от чиновници с дебели заплати. Като се замисля, по-страшни са чиновниците. Защото дебелите им заплати са гарантирани от държавата и се плащат от нашите данъци.
Унгарският премиер отказа помощ от МВФ! Каква наглост!? Не им стигат на международните финансови институции проблемите, които сами си създадоха, и алчността на някои южноевропейски страни, които харчат като за световно, ами сега и някакви унгарци отказват помощта им! Въпросът, защо унгарците отказват помощ обаче, е много неудобен и затова реакцията на Орбан нямаше никакъв шанс да стане световна новина. Колкото и да е скандална. Не, дай си, боже, някой да попита защо частна фирма като МВФ поставя на Унгария политически условия? Нали, ако това се случи, няма повече да имаме очи да обвиняваме българските политици в корупция! Отгоре на всичко изнемогващи от кризата държави като Италия, Испания, Гърция и други „мързеливи“ южняци упорито отказват помощи от Европейската централна банка (ЕЦБ).
По-ярък пример за некомпетентността и лицемерието в световната политика от Франция и Германия трудно може да се измисли! След като вдигна на нокти всички европейски елити и след безпрецедентен политически, а може би и друг натиск, германският съд даде съгласието си Германия да се включи в наложения от самата Германия Европейски пакт за финансова стабилност. Не е нужно да гадаем колко демократичен е този пакт и от какви съображения се е наложило германският съд да се произнася. Достатъчно е да отбележим, че „по най-солидарен начин“ беше наложен на по-бедните европейски държави, преди да е ясно дали самата Германия ще участва. И отново в рамките на европейската солидарност от България и Румъния се очаква да провеждат точно такава политика. Ако на някой не му е станало ясно,
европейска солидарност означава
бедните да са солидарни с богатите
А когато богатите решат, че бедните не са достатъчно солидарни, се появява Оли Рен или някой друг комисар, и започва да говори за Европейска федерация! Искам да се надявам, че българските политици вече са разбрали какво означава финансова стабилност, банкова консолидация, политически съюз и не прибързват с ентусиазма на чавдарчета да прегръщат всяка нова европейска идея, както направиха с европейската финансова стабилност. Все пак, добре е да забележат, че някои европейски страни, като Ирландия, Испания, Унгария, дори отказват финансова помощ!
Свидетели сме на безплодните напъни на световните политически лидери вече повече от три години да се справят с икономическата криза. И в това няма нищо чудно. От години ни занимават със сложни икономически показатели, като нетен дълг, производителност, рентабилност, брутен вътрешен продукт… А никой не се замисля нито как се образуват, нито с какво се измерват тези показатели! Излиза, че същите тези световни лидери използват сложните думички като политикономически заклинания! Без съмнение, никой от тези лидери не е попадал на каквато и да било икономическа литература! Ако бяха прочели нещичко от Адам Смит, Дейвид Рикардо, Маркс, Кейнс, неокейнсианците, школите на иконометрията или регулативистите, все някой от глобалните лидери щеше да се сети, че в пазарната икономика освен търсене и предлагане има и други важни пропорции като масата на парите в обръщение. Парите са стока и паричният монополизъм не е по-малко опасен от енергийния монопол!
Европейската централна банка официално взе решение за интервенция на пазара на облигациите, а обемът им е неограничен. Също така тя оповести, че ще изкупува неограничено държавни облигации. И в това няма нищо лошо. По света много икономисти и политици смятат, че въпросната институция е създадена точно за това — да кредитира евопейските държави. Веднага се чуха възмутени гласове — ама те ще печатат пари! И в това няма нищо лошо — нали Федералният резерв на САЩ го прави повече от 40 години!
За икономистите, които са чели Маркс или Кейнс, е ясно, че друг изход от подобни кризи няма. И това беше ясно още през 2008-а! Изниква въпросът, защо след като изходът от кризата е бил ясен още в началото на кризата, печатането на пари се случва едва сега? Отговорът също е ясен от класическата литература! Ако имам един милион и парите се обезценят десет пъти, ще ми останат сто хиляди, излиза, че съм загубил деветстотин хиляди. Очевидно, този начин за излизане от кризата не се харесва на силните на деня, защото предпочитат цената за техните грешки да се плати от милиони ирландци, гърци, португалци, испанци!
А ние, българите, какво предпочитаме? Вероятно мнозина ще кажат — пада им се на ирландците, гърците и испанците! Точно такива индивидуалисти с васално мислене обаче ще бъдат най-силно засегнати! По предварителни оценки еврото ще се обезцени спрямо останалите валути с 20-25 процента. Това най-сериозно ще засегне страни като България, които осигуряват енергийните си ресурси от внос, срещу долари. Обезценяването на еврото в условията на валутен борд за нас означава по-скъп долар! Ако енергийната компонента в цената на тока поскъпне с 25 процента, по действащата методика на ДКЕВР промишлеността ще трябва да плаща с 55 процента повече за ток.
Ако след това дойде някой еврокомисар и започне да обяснява, че българската икономика била неефективна и енергоемка, ще го върна в четвърти клас да научи от аритметиката простото тройно правило!
И все пак въпреки апокалиптичната картина, обрисувана по-горе, може да се твърди, че
няма по-добро решение за България
от обезценката на еврото
Не, не се шегувам! Дори не става дума за разликата между песимиста и оптимиста! Българската икономика повече от 20 години се задушава заради едно глупаво политическо решение, обслужващо интересите на международните финансови институции. Става дума за необосновано високия фиксиран курс на лева спрямо еврото. Вероятно при определянето на фиксирания курс е надделяла логиката, че колкото е по-скъп левът, толкова по-лесно ще изплащаме външния си дълг. Такава логика е допустима, но тя в най-голяма степен защитава интереса на кредиторите.
Унгарската държава взе решение да облага банковите транзакции, а България — банковите депозити. Къде е разликата? При банковите транзакции някой нещо продава, а някой го купува. Обикновено и двете страни са доволни, има реално движение на блага и пари. Трябва да се очаква поне една от страните да генерира печалба, т.е. съществува източник за плащане на данъка. Всъщност, данъкът върху транзакциите по икономическата си същност е допълнително (по-висок ДДС) облагане на големи сделки.
Икономическата същност на депозита не е еднородна. От една страна, депозитът може да се разглежда като съкровище — излишни ресурси, които се трупат с цел престиж и влияние. В някои случаи съкровището може да се разглежда като опит да се инвестира в идното поколение. Възможна е и интерпретация на депозита като инструмент за намаляване на риска от ликвидни проблеми. В условия на криза е логично да се очаква нарастваща тежест на този аспект. В много случаи депозитите могат да се разглеждат като спестяване, поради недостиг на средства за значителна инвестиция (напр. за жилище). В този смисъл депозитът може да се разглежда като отложено търсене, въздържане от сделка, нереализирана сделка, т.е. когато няма сделка, няма и печалба, няма и какво да се обложи.
Ако в случая с депозита като съкровище може да се приеме, че става дума за последващо допълнително облагане на минали свръхпечеливши сделки, в случая с депозита като отложено търсене облагането на нереализирани сделки е пълен абсурд. Съществува и един трети аспект на облагането на депозитите — данъците върху депозитите може да се разглеждат като намаляване на доходоносността на спестяванията.
За никого не е тайна, че банките печелят от разликата между лихвите по кредитите и по депозитите. Ако конкуренцията и пазарът не наложат промяна на лихвените проценти, облагането на депозитите е равносилно на поемане на данъка върху печалбата от вложителите. Ако се задействат обаче пазарните механизми, трябва да се очаква намаляване на спестяванията. Ако банките се нуждаят от ликвидност, ще са принудени да вдигнат лихвите по депозитите и да се откажат от част от доходите си. Това обаче е малко вероятно. Със сигурност ще се проявят тенденции към увеличаване на лихвите по кредитите. Това ще позволи банките в България да привличат ресурс на междубанковия пазар и да го пласират у нас при по-висока лихва. Такава ситуация ще доведе до увеличаване на цените поради по-високите производствени разходи и спаднала склонност към спестявания. Не може да се изключи и възникване на инфлационна спирала, ако се запази тенденцията за либерализиране на паричните политики.
Всяко поколение политици си има любими думички. Мисля, че няма да предизвикам много спорове, ако кажа, че любимата думичка на сегашното поколение е думата РЕФОРМА. Тя е толкова любима, че дори от нея зависят парите на министерствата в Бюджет 2013. Няма нищо лошо в това политиците да си имат любими думички. Лошо е, когато подобно на предишното поколение политици, които обичаха думата РЕОРГАНИЗАЦИЯ, употребяват думите, без да разбират значението им.
Крилатата фраза на досегашния български финансов министър „Без реформи няма пари!“ бе толкова безсмислена, че единственото съдържание, което може да се вложи в нея, е „Пари няма!“. За да не се впускаме в празнословни спорове, няма да разсъждаваме на темата защо няма пари и ще останем концентрирани върху въпроса знае ли досегашният министър на финансите какво означава думата реформа. Ако се придържаме към чисто езиковата страна на въпроса, единственото число на думата РЕФОРМА означава преоформяне, промяна на формата, или казано по народному — „Преоблякъл се Илия, пак в тия!“
Друга възможна езикова интерпретация на думата реформа е нещо да се формира отново. Това значение би трябвало да се избягва от политиците поради елементарната причина, че преди да се формира отново, съответното нещо или министерство, какъвто е нашият контекст, трябва да се разпадне на съставните си части.Което поставя под въпрос шансовете му да се възстанови в каквато и да било форма. Но поставено в устата на един макар и вече бивш вицепремиер, това значение ще трябва да се разбира като призив към останалите министри да разглобят държавата, ако искат да получат пари! Най-забавното от всичко е, че и европейските политици използват по същия безсмислен начин вълшебната дума реформи.
Доколкото нашите политици могат само да се учат от своите европейски колеги, изглежда, европейските политици преди нас са решили да разглобят Европейския съюз и да унищожат цели държави. Като пример е предложението Европейската централна банка да има право да налага вето върху националните бюджети?! Това наистина звучи, меко казано, странно!
Европейската централна банка е частна фирма, независимо от това, че има и цели държави като акционери. Изглежда, ролята на държавите акционери е да дават парите, а на частните — да печелят на техния гръб. Проблемът изниква, когато частна фирма претендира за правото да суспендира закон! По конституция бюджетът се приема със закон. В случая не става дума просто за отказ от национален суверенитет — това е директен отказ от демокрация!
