Васил Савов е журналист международник, политически анализатор, публицист и юрист, полиглот. Бил е кореспондент на БТА в Букурещ, сътрудник в международния отдел на в. „Отечествен фронт“, в Института за съвременни социални теории, завеждащ международния отдел на сп. „Политическа агитация“. Има няколко брошури по въпроси на социалдемокрацията, на европейската интеграция и по други международни теми.
Срещу единния капитал е нужна единна левица
В началото на прехода през 90-те години на миналия век бе лансиран възгласът: „Комунизмът си отива“. Комунизмът не е идвал, за да си отива. Но лозунгът трябваше да очерни идеите, да изтрие от съзнанието на милиони хора комунистическите партии, които в продължение на десетилетия прокарваха в европейския изток пътя към по-справедлив, по-хуманен социален строй. Не минаха и две десетилетия и се появиха симптомите, че си отива реставрираната капиталистическа система в глобален мащаб. В началото на новия век тя започна да разкрива своите присъщи „прелести“. Светът се намира в нова, непозната досега по дълбочина и обхват финансово-икономическа и социално-политическа криза. Това е криза на капитализма в неговата неолиберална фаза. Ще бъде ли тя последна?
На световния икономически форум през 2012 г. Нобеловият лауреат проф. Нуриел Рубини предвиди „перфектна буря“ в световната икономика, която ще е резултат от редица фактори. Световни светила на науката и научно-техническия прогрес вещаят близката кончина на капитализма. Английският проф. Ерик Хобсбаум от Лондонския университет смята: „Все още не знаем колко тежки и дълготрайни ще са последиците от сегашната криза. Но със сигурност знаем, че това е краят на капитализма, на свободния пазар, който овладя света.“ Небезизвестният Франсис Фукуяма, който му предсказваше вечност, сега признава, че „американската икономика дерайлира, заплашвайки същевременно да предизвика в останалия свят катастрофа“. Той смята, че в световен план САЩ не ще заемат вече позиция на хегемон, каквато са имали досега. А може ли тази тенденция да се обърне? „Твърде късно е, признава Фукуяма. Загубихме всички ключови производства за сметка на Китай.“
За наближаващия край на капитализма говори и Имануел Уолърстейн, бивш председател на Международната асоциация по социология. Той прави оценка на сегашната криза в дългосрочен план. Позовава се на дългосрочните икономически цикли на Кондратиев: „Аз мисля, че сме в последната фаза на капиталистическата система.“ Такива са оценките на световния интелектуален елит. Какви са предпоставките?
Група швейцарски специалисти публикуваха в началото на 2011 г. доклад под заглавие „Мрежата на глобалния корпоративен контрол“, в който изтъкват влиянието на финансови и икономически обединения в развитието на света. Посочва се, че 1318 концерна владеят 20% от световния оборот на финанси и стоки, а корпоративните притежатели владеят 60% от този оборот или общо 80%. Автори*те стигат до извода, че „утробата на световната капиталистическа система продължава да е „плодовита“ и да ражда чудовища на концентрация на финансова и икономическа власт и срастване с политическата“.
Този финансово-икономически октопод създава световната нестабилност, растящото неравенство в доходите и увеличаващата се бедност и безработица. Средната безработица в Европейския съюз в началото на 2012 г. е била 10,2%, а в Еврозоната — 10,9%. Само 1 процент от семействата в света владее 40% от световното богатство. „Европейският съюз, писа испанският вестник „Ел Паис“, налага икономически рецепти, наситени с идеология, която взема човешки жертви.“
Сегашната криза доведе до морално падение, което намира емоционален и интелектуален израз. За изход от нея е нужно не морално обновление на пазарната икономика. Тя необратимо налага фундаментална смяна на системата. Дори по-ефективни средства за развитие на производителните сили не могат да доведат до нови социални отношения, до истинска демокрация. Няма да припомняме милионите жертви, които капитализмът взе в две световни и редица локални войни. Системата е прогнила до корените. Трябва ù една „европейска пролет“, която да даде своето благотворно въздействие върху останалия свят.
А какво ще следва?
За качеството на едно общество, за неговото прогресивно развитие не може да се съди само по средните показатели на БВП (те засенчват разликата между бедни и богати), а по социалния статус. Колкото и да допринася за икономическото благосъстояние, капитализмът си остава общество на експлоатация, социални контрасти, безработица, бедност и глад, които в условия на криза водят до геноцид.
Продължителният развой на кризата и нейният неизвестен изход дават простор на различни идеи. Уолърстейн смята, че е невъзможно сега да се предвиди какъв модел ще се наложи. „След десетина години, пише той, може би ще стане по-ясно; след 30 или 40 години ще се появи нова система. Смятам, че е напълно възможно да видим установяването на система на експлоатация, по-жестока от капитализма, или обратно − да видим един по-равноправен, по-справедлив при разпределение на доходите модел.“
Възражда се стремежът на влиятелни кръгове за спасяване на капитализма, подхранван от блажена носталгия. Стремежът се проявява в две главни насоки. „Кейнс или Фридман?“ озаглави свой анализ Даниел Коен в „Льо Монд“: „След началото на 1990 г. ние живеем в различен свят, характеризиращ се с „голямо спестяване“ в заплатите, обвързано с деиндустриализация, ерозия на синдикалната мощ, мондиализация. Работниците загубиха своята сила за преговори.“ Монетаризмът на Фридман изисква властите да предприемат политика на рестрикции, често брутални, което удря по растежа. Така рецесията се задълбочава. Кейнсианците държат на потреблението, което раздвижва икономиката.
Но отново възниква другият основен проблем. Пазарът или държавата трябва да има предимство. Английският политолог и ръководен деец на лейбъристите Антъни (Тони) Бен смята: „Фалшиво е приравняването на капиталистическия свободен пазар с икономическия растеж. Фактите показват, че най-големите технически нововъведения и най-големият растеж са свързани с проекти, финансирани от държавата.“
„Завръщането на капитализма стартира“ − увери неотдавна нашият в. „Банкер“. Според автора на анализа това било „завръщане към реалния капитализъм“. Един от стимулите за това бил предоставеният от Европейската централна банка 1,3 млрд. евро за банковата система на континента. Но банковата система е предимно в частни ръце. А същността на проблема е „спорът между пазара, завладян от тези ръце, и държавата“.
След тази криза, според апологетите на капитализма, щели да се установят нови отношения и по-ефективно взаимодействие между тях. В социалната сфера щели да настъпят промени към по-голяма защитеност на трудовите хора. Всъщност в социалната сфера разпределението на народното богатство е квинтесенцията на обществената система. Капитализмът можел да има и „човешко лице“. Към тази илюзия ни блазни МВФ със своите прогнози за развитието на световната икономика през 2013 г. при втората вълна на кризата. Според очакванията на фонда, през 2012 г. БВП на САЩ ще има ръст от 2%, а през 2013 – 2,3%, а на Европа ще бъде 0,3%, съответно – 0,7%. И това било „реален капитализъм“.
Този капитализъм предизвика небивали социални вълнения и принуди управляващите кръгове да маневрират с частични социални отстъпки, но и със сурови ограничителни мерки. Това е тактическо отстъпление на олигархията − икономическа и политическа. Срещу нея се събуждат за действия партии и движения, масови организации, професионални колективи, които искат по-сериозни промени.
„Къде е левицата?“ — пита в голямо заглавие в. „Монд дипломатик“. Левицата е многолика и разнообразна, разсеяна, идеологически и политически. „Докато капитализмът преживява най-тежката си криза от 30-те години на ХХ в., сочи вестникът, основните леви партии мълчат.“ По-скоро не мълчат, а само говорят и действията им нямат покритие. Или обещават да променят системата. Коя система? Същата, която е в криза? Но как и с какво? Срещу единния капитал е нужна единна левица.
В търсенето на изход от критичното положение съществената роля принадлежи на социалдемокрацията. Ще успее ли тя да отговори адекватно на обективните предизвикателства?
(Следва „Социалдемокрацията и новото време“)
