МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС 1944-1989

Стоян Германов

Възникване, еволюция, съвременност

Изд. Македонски научен институт

Второ издание, 2014

В историята на българската политика, както и в историческата ни наука, темата за същността и ролята на македонския въпрос има особена, прекалено сложна съдба. Години наред тя е буквално и реално под политическо, идеологическо и многопосочно властово табу. Допускът до нейните архиви, както и до тълкуванията, официалните и апокрифните дискурси за нея през различни исторически времена или пък и от различни изследователи, тълкуватели и коментатори е строго ограничен и стриктно контролиран. Изследователски занимания с тази деликатна, даже взривоопасна материя се разрешават само на специално подбрани, много доверени на властта лица. А и техните изследователски продукти обикновено не намират бърз или лесен достъп до масовите читателски аудитории, нито пък стават така често предмет на журналистически и други медийни предавания. В огромната си част такива писания са предназначени само за тесен кръг от високопоставени в партийно-политическото и в държавното управление кадри, както и за пряко или косвено обслужващи ги специализирани експерти.

За подобно ембарго на публичното внимание към тази несъмнено актуална и поучителна тема съществуват сериозни исторически причини и политически основания. Затова и десетилетия наред интересите и коментариите по нея са строго контролирани. Македонският въпрос — с неговите големи идеологически и международни зависимости, държавнически колебания, политически грешки и тежки социални и културни последици, се оказва своеобразен връх на историческата непоследователност, идейнополитическата противоречивост, управленската колебливост и политико-моралното отстъпничество на българските управници от различни поколения.  Освен това той е своеоб­разен лакмус, чрез който могат да се сравняват много други техни изяви и простъпки – резултат от доброволната им или принудителна зависимост от външни сили.

Ето защо не само поради историческа сантименталност или дългове пред българската историческа и социо­културна памет, но и поради съвременните глобални реалности, поради „отворения свят“, налагащ нови „матрици“ за преценка на миналото, своевременните прецизни, комплексни и детайлните осмисляния на поуките от македонския въпрос са всъщност повече от потребни и дори задължителни за нас. Те са особен, съдбовен залог да не се повтарят историческите и политически грешки. 

В годините на авторитарно-партократичния режим на управ­ление на БКП има особена рестриктивност и дори санкционираност към всякакви публични коментарии и свободни изследвания на македонския въпрос. И има защо! Силовото осъществяване на този въпрос е колосален, трагичен израз на национално-етническо инженерство, което не се съобразява с историческите реалности и аргументи, със съдбите на значими човешки маси и на цели поколения. Неговият идейно-архитектурен план е свързан с постановки на Коминтерна от 30-те години на ХХ век, които целят изкуствено създаване на мощна федерация и на отделни националности с принадлежащи на тях държави. Македонският въпрос всъщност е много солидно доказателство за големите грешки и политически грехове на управляващата партия, дори за някои престъпни ходове по насилствено отродяване на части от българската нация. Затова трябваше да изтече достатъчно историческо и социално време, да дойде преходът към демокрация и да бъдат отменени предишните табута, за да стане възможно едно по-цялостно, свободно, обективно-научно и детайлно публично представяне на потайностите на македонския въпрос. 

Премахването на стария политико-идеологически монопол и контрол в науката, взривното разкрепостяване на изследователските духове, както и ескалиращият антикомунизъм, възползващ се от премълчаваните тайни за миналото, дават мощен тласък на научни и политизирани изследвания, на амбивалентни по същността и предназначението си дискурси/наративи. Преходните реалности и нрави обаче изобщо не гарантират научнодостоверното, безпристрастно и комплексно изследване на тази деликатна тема. В много отношения предишният идеологически монопол и политически контрол сега конюнктурно и мащабно се заменят от друг политически контрол и идеологически монопол, антагонистични на предишните. В края на краищата, македонският въпрос, а и случилото се покрай него, представлява изключително тежка и болезнена историческа рана и морална травма за известна част от българското население, съставено от етнически чистокръвни по произхода си български граждани.

Безспорно огромната отговорност и нравствената вина за тежките последици от принудителната македонизация носи елитът на БКП в миналото. В радикално променените обществено-исторически условия и политически нрави този въпрос дава възможност да се атакува и осъжда Лявото. Дискредитацията както на БКП, така също — съвсем незаслужено и спекулативно – и на БСП, като неин наследник, може обаче да се облагодетелства от дълготрайно и умишлено прикриваните „съкровища“ на истините за същността, ролята и значението на македонския въпрос. И затова както откровено политическите, така и дискретно политизираните научни дискурси за македонския въпрос придобиват особена актуалност и трайна злободневност. Спекулациите и манипулациите не само не се ограничават, а – обратното – ескалиращо нарастват и стават очевадни техните публични експлоатации за политически и идеологически конфронтации. 

В този смисъл всяко ново научно изследване, посветено на невероят­но сложния и драматичен македонски проблем, несъмнено заслужва да бъде възнаградено с особено внимание и специален интерес.

Сред новопоявилата се пирамида от изследвания трябва непременно да отдадем заслуженото на една определено много сериозна монография, която с пълно основание и с чиста научна съвест можем да оценим като истинско, позитивно събитие. Става дума за книгата на доц. д-р Стоян Германов „Македонският въпрос 1944-1989. Възникване, еволюция, съвременност“, излязла за пръв път на книжния пазар през 2012 и с второ издание през 2014 г. 

В предговора авторът ни запознава съвсем лаконично с естеството, ролята и значението на македонския въпрос, с неговото научно-теоретическо осветляване и анализиране у нас и в чужбина. Показани са най-ярките и заслужаващи внимание постижения, явните/тайните ангажираности на редица научно-теоретически публикации от родни и чужди изследователи.

Въведението насочва читателското внимание към историята, еволюцията, предназначението и злоупотребите с македонския проб­лем. Тук се отделя специално място на раждането, утвърждава-нето и практическото прокарване на постановките на Коминтерна за балканска федерация на славяните, която да бъде изградена по съветски модел и да е духовно сродна с него. Показани са редица извънредно тънки места, много противоречиви сфери и прекалено сложни, принудителни практики, които е трябвало да формират ново национално съзнание в определени човешки маси, като част от историческата реализация на идеята за южнославянска федерация. Представени са редица противоречиви идейно-политически постановки и решения, дебатирани на знакови форуми на Коминтерна, на пленуми, конгреси и пр. на комунистическите партии на Югославия и България. Дискутирани са и различни международни договорености, които пряко или косвено се отнасят до деликатната македонска тематика и които е трябвало форсирано или забавено да (не) се спазват и реализират от управляващите в двете страни. Специално са анализирани геополитическите планове, стратегическите и тактическите инструментариуми, чрез които в разрез с историческите реалности и традиции е трябвало радикално да се прекроят и преобразуват (етнически, етнокултурно и етноезиково) определени територии и солидни човешки общности във Вардарска, Пиринска и Егейска Македония. Показани са и несекващите противоречия, препятствия и съпротиви на конкретни управляващи — партийни и държавни елити — в СФРЮ, България и Гърция.

В първа глава детайлно се изследват политическите идеи за решаване на македонския въпрос в периода 1944-1948 г. В нея са разкрити и тълкувани потайностите и колизиите около създаването на южнославянската федерация, споровете около това незабавно или по-разтегнато във времето да се присъедини Пиринският край към Македония. Обяснени са задкулисните и агресивни игри на Титова Югославия срещу България, както и политическите напрежения между БРП (к) и някои опозиционни партии от онова време по въпросите за репресивното и форсирано изграждане на македонска нация и съответен изкуствено създаден и политически натрапен на населението македонски език. 

Анализирани са сложните и с високо напрежение събития по високите етажи на властта и сред населението във връзка с прокарването на определени партийно-политически и международни (каквито са Бледските) споразумения. Описани са ролята и „приносът“ на партийните елити на България, от една страна, и на СФРЮ и Македония, от друга, както и персоналните участия и влияния на знакови фигури. Специално внимание се отделя на същността, формите, темповете и последиците от политико-регулираното задълбочаване на отродителните процеси. В обектива на изследователското внимание попадат драматичните насилия над съвестта на българите, принудени да сменят идентичността си, както и целият репресивен инструментариум по време на преброяването, което е следвало да установи посоките и мащабите на македонизация на българска общност. Специално внимание е отредено на колизиите около силово сътворения живот на „македонския език“, изобретен на 2 август 1944 г. в манастира „Прохор Пчински“, както и на неговото брутално налагане в Пиринския край. Във фокуса на изследователските анализи в тази глава попада и одиоз­ната антибългарска дейност на сръбските и скопските емисари – учители, книжари или агенти на югославските тайни служби, които всячески се опитват да форсират македонизацията и да прекършат националното самосъзнание на населението в Пиринския край.

Втора глава разглежда македонския въпрос по време на политическата криза между България и Югославия. На базата на солиден архивен фонд се разкриват и тълкуват същността, формите, средствата и насоките на края на насилствената македонизация в Пиринско. Обяснени са противоречията, напреженията и разминаванията в мненията на различни партийно-политически кадри и институции – наши и югославско-македонски – при опитите за прокарване или за противодействие на отродителните процеси. Анализирани и разтълкувани са позициите на Георги Димитров и други партийни ръководители по македонския въпрос, както и силният натиск на КПСС и лично на Й. В. Сталин над българското партийно ръководство и държавните институции. Специално внимание е отредено на пропуснатите от нашите държавни власти, а и от партийния елит на БКП шансове, които са свързани с постановките и дебатите на ХVI пленум на ЦК на БРП (к), състоял се на 12-13 юли 1948 г. В тази глава се описани и разтълкувани редица публично знайни или дискретни за българската и специално за населението от Пиринския край сценарии и технологии на принудителен „доброволен македонизъм“. Обективно са разкрити и първите опити на българските власти за преодоляване на наложеното мълчание по македонския въпрос.

Третата глава ни отвежда към новия курс на политическо действие в България, който фактически се ражда, а и публично се легитимира с прокарването на идеите и визиите на Априлския пленум, а персонално — с ролята на Тодор Живков. Специално място е отделено на идеите и постановките, родени от политическите елити след Мартенския пленум от 1963 г. Анализирани са срещите и разговорите между Живков и Тито, имащи отношение към македонския въпрос. В тази трета глава се прави прецизен анализ също на антибългарската кампания в Югославия, на политическите игри и спекулации на Тито и неговото обкръжение, както и на българския отговор на всички тези исторически и политически спекулации и манипулации. В този контекст попадат и изследователските пробиви и разкрития по планираните, провежданите и даващи съответни резултати промени в Благоевградски окръг.

Четвърта глава е посветена на тежките двустранни преговори по откритите въпроси около македонизацията на населението от Пиринския край. В нея са обяснени причините, мотивите, инструментите и формите на политически реакции, които водят до пореден завой в българската политика по македонския въпрос. Разкрити се особеностите и ефектите на новата отбранителна българска политика по македонския въпрос, както и сериозният политически компромис — да се сравняват несравними процеси и явления, да се противопоставят реални факти на спекулации с историческите истини за генезиса, етнокултурния идентитет и демографския мащаб на македонското население. Специално внимание е отредено на новите изблици на яростни антибългарски настроения в Югославия и СР Македония. Показани са несъответствия между лавината от исторически и политически спекулации и фалшификации срещу България, от една страна, и естеството, и мащабите на политическите ни реакции – от друга. Детайлно и доста аналитично са разгледани поредните промени в югославската политика, налагащи нови усложнения в отношенията между България, СФРЮ и СР Македония. Отделено е внимание на новите български позиции по откритите въпроси, засягащи македонизацията на Пиринския край, на новите срещи между Живков и Тито, П. Младенов и М. Минич, както и на новите насоки и оценки от Декларацията на Министерството на външните работи от 25 юли 1978 г.

Пета глава отвежда читателското внимание към доста комплицираните потайности на македонския въпрос през 80-те години на ХХ век. Разкрити и тълкувани са познати и нови факти от срещи и разговори между висши представители на България и Югославия, от зигзагообразните политически реакции чак до решителните години от края на 80-те и началото на 90-те. Анализирани са особените мемоарни конкуренции и баталии, свързани с мекедонизацията. На базата на солиден емпиричен, документален, биографичен и друг материал е изобразен и интерпретиран финалът на безсмислените преговори с Югославия. Специално внимание е отделено и на политическите позиции, спекулации и манипулации на югославските и македонските власти след кончината на Й. Б. Тито. Същевременно променящите се обществено-исторически реалности и нрави в света, в Европа и на Балканския полуостров неизбежно водят и до нови исторически и политически предизвикателства, до търсене на нови форми, начини и пътища за политическо конструиране и използване на пограничното сътрудничество между България и Македония.

Тъй като в пъзела на македонизацията участват не само България, СФРЮ и СР Македония, но и Гърция, която също има свои особени мнения и предлага свои политически решения по темата, с право и основание Ст. Германов разглежда и македонския въпрос в българо-гръцките отношения. Разкрива и обяснява и гръцките спекулации, фалшификации и манипулации на историческите истини, факти и реалности относно етническия и етнокултурния произход на значима част от населението от Егейска Македония. Разобличава целенасочените и систематични опити за силова етническа, езикова, именна и етнокултурна асимилация, както и използването на всевъзможни инструментариуми за промиване на съзнанието, историческата и културната памет на автохтонното българско население.

Епилогът на представената много сериозна научна монография на Ст. Германов ни отправя към продължаващите сръбски и македонски антибългарски провокации, към спекулациите и манипулации­те на обществеността в света, Европа и на Балканите. Разкрита и аналитично е „осъдена“ политическата неблагодарност на Македония, която въпреки добронамерените прояви от страна на България в последния четвърт век и независимо от безкористната помощ, която нашата държава нееднократно ù оказва (като се започне още от признаването ù), по най-безцеремонен начин продължава анти-българските си изяви.

Реферираната монография на Ст. Германов се отличава със съвременен, достатъчно солиден, но и стабилно аргументиран теоретико-методологически инструментариум, с висока прецизност и с несъмнена коректност към съдържанията и посланията на огромния архивен и друг документален фонд. Авторът е успял да представи максимално възможния спектър от политически и научни мнения, анализи и интерпретации, а същевременно е демонстрирал категорично своята автономна изследователска позиция.

Несъмнено предимство или пък научно достойнство на книгата е също липсата на каквито и да било нюанси или отчетливи силуети на идеологизация, на политико-пристрастно проблематизиране на отделните тематични кръгове, които изграждат органиката на този продукт. Монографията въобще не притежава никакви натрапчиви идеологически симпатии или антипатии към сходни или противостоя­щи тези, аргументи и дискурси по македонския въпрос. Други положителни качества са нейната четивност, ясният и разбираем за читателя стил. Всичко това я превръща в много актуален и полезен научен труд, който следва да бъде прочетен, осмислен и коментиран от колкото може по-голяма читателска аудитория. Защото изводите и поуките, които читателят може да си направи от нея, са свързани не само и не толкова с по-далечното или по-близкото ни историческо минало, колкото и преди всичко с историческите, политическите, социокултурните предизвикателства на пулсиращото настояще. А също и с посоките и силуетите на историческото бъдеще на българската нация.