Александър Симов e журналист във вестник „Дума“. Роден е през 1977 г. в Стара Загора. Завършил е Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Климент Охридски“. Активен блогър. Негови статии и злободневни коментари могат да бъдат прочетени също в блога „Алхимичната лаборатория на Александър Симов“ (http://alexsimov.blogspot.com) и на сайта „Поглед инфо“ (http://www.pogled.info).
Развихряне на драмите в Украйна, изявено желание на Крим да стане независима държава, първи повеи на нова студена война, чийто скреж се усеща в световен мащаб, разтревожени лица на европейски лидери, непреклонна руска позиция, безкрайни заседания на ООН, дипломатически совалки за намиране на мирен изход, внезапно стартирали военни учения — това е епичният фон, на който през последния месец се разиграха дребните български страсти. България и този път не измени на себе си — да съществува в един изолиран сякаш в алтернативна реалност политически свят. Където всичко световно достига или със закъснение, или с чудовищно изкривяване, обикновено за еднократна политическа употреба. И докато светът се тресеше от осъзнаването, че май приключва една епоха, поетично определяща себе си като еднополюсна, докато планетата разбираше, че „Бел епокът“ на световния жандарм върви към своя край, у нас се разиграха сапунени драми, които сякаш просто не бяха мръднали във времето.
Сбогом на кумирите
Eдва ли някой някога е очаквал точно преди свръхважни избори, пък били те и европейски, най-монолитната и непоклатима сила у нас — БСП, да махне за сбогом на хора, които дълги години бяха емблеми на лявата политика. До това се стигна, след като създаденото от Георги Първанов Движение АБВ превърна БСП в своя основна мишена, въпреки заявката за разширяване на базата на левицата, а не за безцелна конфронтация. След като в средата на февруари Националният съвет на БСП сне политическото доверие от Първанов и от още 12 души, в началото на март съветът официално констатира, че експрезидентът и още 8 души фактически са отпаднали от партията. В решението на Националния съвет поименно бяха посочени още: Румен Петков, Евгений Желев, Росица Янакиева, Ивета Станкова-Пенкова, Емил Константинов, Владимир Калчев, Бойка Арабаджиева и Людмил Веселинов. В официалния документ не бяха спестени острите думи: „Не е справедливо, не е солидарно, не е партийно да застанеш срещу тези, които са те подкрепяли, избирали и са вярвали в теб, особено ако се казваш Георги Първанов и заявяваш с патос: „Партията е минало за мен. В момента работя за АБВ и това е бъдещето ми“. Решението на Националния съвет даде мандат на местните ръководства да постъпват аналогично и с други членове на партията, които са били в позицията на изключените.
От АБВ реагираха в типичен за тях стил. Първанов разчете в решението „страх“, Румен Петков обяви, че Националният съвет няма право да го изключва, а Ивайло Калфин допълни, че БСП не провеждало политиката на ПЕС.
Със същото решение на НС от БСП бе изключен и проф. Георги Близнашки, който междувременно успя да оглави инициативен комитет за събиране на подписи в подкрепа на предложения от президента Росен Плевнелиев референдум за промяна на изборните правила. За тази цел професорът няколко пъти позира за снимки дори с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
Мистерията с подписката за този референдум също стана повод за скандал. Институтът за модерна политика на Борислав Цеков обвини Инициативния комитет, че цялата им подписка е пълна машинация, защото няма технически начин за 15 дни да бъдат събрани 500 хиляди подписа. Цеков дори нарече пунктовете за събиране на подписи „невидими“ и обвини Близнашки и ГЕРБ, че го правят по нечестен начин. Засегнат, конституционалистът се закани да съди Цеков за клевета. Не само това обаче беше причината Близнашки да бъде изключен от БСП. Във Фейсбук той написа, че не вижда място за себе си в „партията на олигархията“.
С изключването на Първанов и хората около него БСП обяви, че слага край на страницата АБВ. На конгресно заседание на 8 февруари левицата одобри платформа за участие в предстоящия евровот, но нареждането на листата с евродепутати остави за по-спокойни политически времена.
Парламентарни престрелки
Няколко знаменателни парламентарни битки белязаха месеца. Цяла България научи името на депутата Хюсеин Хафъзов, който при гласуването на Изборния кодекс ядоса депутати от всички части на политическия спектър. Вбесен от отказа на парламента да приеме предложението му за агитация на майчин език, различен от българския, Хафъзов обяви от парламентарната трибуна: „Аз ще продължа да бъда свободен и да вървя по стъпките на Осман Калъч, Ахмет Давутоглу от село Искра, Нури Адалъ и Ахмед Доган“. Думите му взривиха крехкия мир в парламента. Групите на ГЕРБ и на „Атака“ моментално напуснаха пленарната зала. Заради споменаването на Давутоглу заместник-председателя на БСП Янаки Стоилов настоя Хафъзов да обясни официално и пред всички дали е визирал политик от чужда държава. Хафъзов, без да се разкайва, но все пак вероятно усетил гафа си, каза, че съвпадението на имена е случайно и че е имал предвид свой съселянин, лежал в затвора в битката си за повече права (а не турския външен министър).
В кулоарите на парламента Волен Сидеров обяви, че ще настоява главният прокурор Сотир Цацаров да се самосезира за изявленията на депутата от ДПС и той да бъде разследван. В медиите се заговори за напрежение между БСП и ДПС и няколко дни не беше ясно дали изобщо Изборният кодекс ще бъде гласуван докрай и навреме, за да влезе в сила за евроизборите.
По същото време, докато парламентът се караше за репликата на Хафъзов и неговото скандално поведение, етническото напрежение рязко ескалира по улиците на Пловдив. Протест пред сградата на съда срещу искането на Главно мюфтийство да си върне Куршум джамия в Карлово прерасна в цяло шествие. Гневната агитка от футболни фенове изпотроши с камъни част от стъклата на Джумая джамия в центъра на Пловдив, атакува павилион за цигари и извърши доста други хулиганства. Пострадаха шестима души, имаше няколко арестувани, а в следващите дни институциите си прехвърляха вината за случилото се. От МВР били предупредили кмета на Пловдив Иван Тотев, че се очаква нещо подобно, но той не бил взел никакви мерки.
Очакването тези събития да се повторят и на тържествата за Васил Левски на 19 февруари не се оправдаха и етническото напрежение позатихна. Изборният кодекс бе приет навреме и както се очакваше, президентът му наложи вето, което пък моментално бе отхвърлено от депутатите. Волен Сидеров използва момента, за да постави ултиматум на кабинета, като настоя министрите да извършат 10 много важни неща, сред които: осигуряване на средноевропейски доходи, да се премахне плоският данък, да бъдат прогонени ЕРП-та, премахване на ДДС върху лекарствата. Така и не стана ясно обаче дали „Атака“ дава някакъв срок за постигането на тези цели.
Още разцепления и раздели
Не само БСП изпита мъките на раздялата. Въпреки излъчващата се от ГЕРБ мачовщина, и тази формация продължи със своите парламентарни и партийни гърчове. В началото на февруари медиите заподозряха Бойко Борисов, че е решил да се раздели окончателно със своята „дясна ръка“ Цветан Цветанов. Основания за това даде поисканият ни в клин, ни в ръкав вот на недоверие към кабинета за провал в сферата на сигурността. Лидерът на ГЕРБ дори не си даде труда да се появи в залата по време на дебатите, в които на сегашното управление никак не му бе трудно да докаже, че повечето проблеми в сферата на сигурността са заложени от Цветанов. Бившият вътрешен министър Богомил Бонев дори написа във Фейсбук, че не би се учудил, ако след такива дебати главният прокурор причака Цветанов зад парламента с белезници в ръка, за да го арестува.
Много анализатори разчетоха в тази парламентарна драма знак, че Борисов вече се е решил на промени в ГЕРБ и най-накрая ще потърси сили да се отърве от котвата, която го дърпа към електоралното дъно. Проведената няколко дни след това конференция на ГЕРБ обаче опроверга всички. Цветанов запази мястото си на заместник-председател на партията. Единствената промяна бе в това, че ГЕРБ се сдоби с двама нови заместник-председатели – градоначалникът на Бургас Димитър Николов и столичната кметица Йорданка Фандъкова. Конференцията изцяло бе замислена като спектакъл, с много европейски гости, които изразиха подкрепа за Борисов и компания.
Денят след форума обаче развали цялата режисура. Стана ясно, че бившият шеф на Националната агенция по приходите (НАП) Красимир Стефанов е подал заявление за напускане на групата на ГЕРБ. Според мотивите му, така щял да бъде по-свободен и независим в своите решения. Иначе нямал нищо против ГЕРБ, дори бил информирал Бойко Борисов с есемес.
В типичния си стил Борисов се опита да омаловажи случката, въпреки че Стефанов бе ключова фигура за неговата партия и много журналисти си спомниха, че именно той бе човекът, прикрил аферата около 6-те апартамента на Цветан Цветанов.
Точно на това място в гербаджийската история се намеси лидерът на „България без цензура“ Николай Бареков. Няколко дни по-късно той обяви, че Красимир Стефанов ще помага като експерт на неговата политическа формация. Стана ясно, че и Светлин Танчев, по-рано напуснал ГЕРБ, също се присъединява към Бареков. За независим депутат, но и част от „България без цензура“, се обяви и Румен Йончев, попаднал в Народното събрание чрез гражданската квота на Коалиция за България. Така със самочувствието, че вече държи кворума в парламента и може да го разтури, Бареков се обърна писмено към депутатите, наастоявайки до евроизборите да бъде приет закон за операция „Чисти ръце“.
Пак заради Бареков се случиха раздели и в Реформаторския блок (РБ). От Гражданския съвет на РБ бе изгонен социалният антрополог Харалан Александров заради интервю, в което похвали „България без цензура“. Александров язвително коментира, че няма да участва там, където искат от него да мисли по команда.
И докато светът се вълнуваше, България пак се пържеше в своите любими занимания – интриги, скандали, боядисване на паметници, гневни статуси в социалните мрежи. Създателят на сайта „Бивол“ Атанас Чобанов сподели публично, че се срамувал от това, че в Украйна имало „200 хиляди рубладжии с български произход“. И с това за пореден пък доказа старата максима, че наистина край адския казан на българите никога няма да им трябват пазачи. България играе самичка добре ролята и на пазач, и на копой, и на сатана, и на един мини-Ад, който никога не осъзнава в какво се е забъркал.