Богдана Тодорова е доцент в секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ на Института за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките (ИИОЗ-БАН). Научните ѝ интереси са в областите: философия на религията, ислям, политическа антропология, етика, ислямски фундаментализъм и тероризъм, сигурност.
Днешните събития в Украйна (използването ù като пешка в геополитическата игра на САЩ и ЕС) правят темата стратегически важна. Новата тактика на Русия, която цели да защити руските интереси и компактното руско население там, оказва значителен натиск върху балтийските страни, Полша и Централна Европа, от една страна, и прави уязвими Грузия, Молдова, Армения, Азербайджан и централноазиатските републики, от друга.
Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна са различни по своята политическа, икономическа и географска специфика, но те са обединени от общото си историческо минало в сянката на СССР и неговото наследство. Същевременно като непосредствени съседки на страните от ЕС, са част от европейската политика за съседство.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. ЕС е закономерна политическа алтернатива за всички държави отвъд „желязната завеса“, включително за бившите съветски републики. През 1993 г. Съюзът обеща членство на онези страни от Централна и Източна Европа, които изпълнят високите критерии на Запада за демокрация и икономическа либерализация. През 2004 г. бяха приети т. нар. „отличници“, а през 2007 г. — по-бавните реформатори от категорията „изоставащи“ — българи и румънци. С това ЕС спечели геостратегическа победа, заявявайки присъствието си на Черно море.
При шестте бивши съветски републики обаче конкретно обещание за членство в ЕС все още липсва. В прехода от планова към пазарна икономика страните от Източна Европа и Южен Кавказ възприеха стратегически курс към преодоляване на своята изолираност спрямо световната икономика. Той намира израз както в либерализацията на външноикономическите връзки, така и в реалното териториално пренасочване на тези връзки. За да се очертаят проблемите на прехода в тези страни, трябва да се види т.нар. Индекс на икономическата свобода (1). Според него корупцията и неефективната съдебна система са общ проблем за всички (2).
ЕС подписа споразумения за партньорство и сътрудничество със страните от Източна Европа и Южен Кавказ след средата на деветдесетте години на XX в. Тези партньорства са обединени от политиката за съседство на ЕС едва през 2004 г. Няколко години по-късно тази политика бе разширена с нови инициативи — Съюз за Средиземноморието (преподписан в Париж, юли 2008), Съюз за Черно море (Киев, февруари 2008) и Източно партньорство (Прага, май 2009). Въпреки това ЕС не успя да интегрира страните от постсъветското пространство и изпусна шанса си да бъде гарант за сигурността на изтока, предоставяйки на Русия възможност пряко да влияе върху политиката им.
В Прага европейските лидери и държавните глави на шест „източни съседи“ (Украйна, Беларус, Република Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан) подписаха декларация за по-тясно сътрудничество, с цел да се конкретизират целите на партньорството и да се формират механизмите за сътрудничество. България, като член на ЕС, но и като държава с традиционни връзки с тези шест страни, сякаш не успя да намери своето място в инициативата. Възможна причина е, че през това време се смениха трима външни министри, което не позволи на страната да формулира отношение към тази политика и собствения си дневен ред в нея.
Новата политика за Източно партньорство — с идеята за истински демократични реформи, действащо гражданско общество и закони, спазване на човешките права, прозрачно управление, реална пазарна икономика и устойчиво развитие на шестте постсъветски държави, звучи амбициозно. Постиженията ù в района обаче са спорни.
Политиката е базирана на т.нар. Планове за действие (Action Plans), изградени според особеностите на всяка от участничките, Европейския инструмент за съседство и партньорство (ENPI) и съответните механизми за оценка на постигнатия прогрес по поставените европейски условия за реформи.
Онова, което Европа обещава, е формулирано в обновената политика за съседство като „повече за повече“ (more for more), или повече демократични и либерални реформи за повече дивиденти в сферата на търговията и визовия режим с ЕС, както и увеличено финансово подпомагане за националните, културни, изследователски и граждански институции на страните.
Общите цели на ЕС и източните му партньори са политическа и енергийна сигурност, мобилност, интеграция на транспортните и енергийните мрежи, общ пазар и устойчиво развитие. Фактор, генериращ напрежение, от който зависят и успехите или неуспехите в европейската политика на източно съседство, е Русия. След промените от 1991 г. тя продължава да бъде антоним за европейските ценности за демократично управление, но също така и стратегически партньор на Съюза, когато става въпрос по-конкретно за енергийното сътрудничество и търговията със суровини.
Беларус остава ключов фактор за енергийната политика на ЕС, тъй като 1/5 от руския газ за Европа минава през територията му. От тази гледна точка Беларус може да си позволи да заобикаля европейските правила, но и да маневрира спрямо Русия. От изключително значение за ЕС е стабилността в региона предвид подписания през 2006 г. „Меморандум за разбирателство“ за енергийно сътрудничество с Азербайджан (най-богатата на залежи от природен газ и петрол страна в района на Южен Кавказ).
Държавите с „по-европейска“ ориентация в региона са Грузия, Армения, Молдова и Украйна. Четирите страни са смятани в по-голяма или по-малка степен за демократични, а отношенията им с ЕС отчитат еволюция и задълбочаване на интеграционния процес — плановете са за изграждане на дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия и либерализиране на визовия режим с ЕС в близкото бъдеще.
Украйна също е ключов фактор по отношение на търсената от ЕС стабилност в региона, тъй като голяма част от руските тръбопроводи към Европа минават през нейна територия. Днес обаче ставаме свидетели на хищническо разпокъсване и унищожаване на териториалната цялост на Украйна в името на геополитически интереси.
Срещи на ниво държавни глави и правителства в рамките на Източното партньорство се осъществяват на всеки две години. На тези срещи се обсъждат постигнатите резултати, както и целите и перспективите за развитие в следващите две години. Поредната среща е предвидена да бъде в Рига през първата половина на 2015 г. От 2011 г. Парламентарната асамблея на Европа събира заедно членовете на Европейския парламент с избраните представители на шестте страни на редовни срещи.
Можем да обособим 4 тематични платформи, които засягат България и ролята ù в Източното партньорство: демокрация, сигурност и стабилност; икономическа интеграция и сближаване с политиките на ЕС; енергийна сигурност; контакти между хората.
I. Демокрация, сигурност и стабилност
В подписаната в Прага „Декларация за източно партньорство“ подробно е описано значението на изграждането и подобряването на демокрацията в региона, съобразно платформа „Демокрация, сигурност и стабилност“. Държавите имат етнически и културни различия. Затова Европейският съюз разглежда източните партньори не като шест сходни, еднородни държави, а като две тройки, разделени и според географското им местоположение на три източноевропейски и три южнокавказки.
Политиката за формиране на „кръг от приятели“, прокламирана от Мануел Жозе Барозу, има за цел изграждане на взаимоизгодни икономически и политически отношения между ЕС и страните, граничещи с него. Задълбочаването на икономическото сътрудничество, а оттам и на зависимостта между икономиките, ще улесни решаването на конфликтите и различията в името на общия икономически възход. Участието в партньорството не е гаранция за присъединяване към ЕС, а по-скоро идея за политическо и търговско интегриране с него. Интеграцията се осъществява в дълбочина (чрез засилване на междудържавните връзки и приближаване на икономиките на страните към тази на ЕС) и в широчина (чрез приемане на нови членове). Тази тенденция бе прекъсната след приемането на България и Румъния, като ЕС заяви, че ще приема само подготвени страни (3).
В района се наблюдава системно нарушаване на гражданските права и свободи, а също така и дефицит на демокрация, за сметка на силно централизирано управление, често зависещо единствено от тесен кръг хора от прякото обкръжение на държавния глава на съответната държава. Обща слабост на тези държави е липсата на реална демокрация, такава, каквато се разбира в ЕС (4). Като един от лостовете за подобряване на това положение се вижда енергийната политика. Очаква се инвестирането в енергийни проекти да доведе до качествена промяна в средата на сигурност и до диалог между партньорите. Освен нивото на сигурност ще се повишат взаимното доверие и стандартът на живот. Увеличаващата се икономическа свобода на хората ще доведе до политически плурализъм и засилване ролята на гражданското общество. Именно липсата на политическа кохезия е тази, която подкопава инициативата на ЕС за изграждане на обща енергийна стратегия.
Политиката на България по отношение на страните от Черноморския регион основно се влияе от стратегическите приоритети и политики на партньорите ни от ЕС към региона. Позицията на България по въпросите на сигурността в Черно море е те да се разглеждат не в тесни регионални рамки, а в по-широкия контекст на европейската и евроатлантическата сигурност. Затова България се стреми и към активно участие посредством членството си в ЕС в политиките и механизмите за сигурност в Черноморския район, каквито са Черноморската синергия и Източното партньорство. Към момента ЕС присъства в Черноморския регион чрез няколко политики: преговори за присъединяване на Турция, стратегическото партньорство с Русия и политика за добросъседство (ЕПС), чиито измерения са Черноморската синергия и Източното партньорство. България разглежда тези три политики не като отделни и конкурентни една на друга, а като взаимосвързани и допълващи се.
В тясна координация с Гърция и Румъния и с подкрепата на Германия България лансира проект за засилена Черноморска синергия като основа за последващи дебати в рамките на ЕС, споделяйки идеята за задълбочаване на двустранното сътрудничество между ЕС и партньорите му на Изток.
Акцентът според България трябва да се постави върху необходимостта от кохерентна и силна политика на ЕС на изток към Черноморския регион. Необходимо е усилие за поддържане на баланса между двустранния и регионалния аспект на съседската политика. Страната ни ще работи за утвърждаване на подхода на допълване, а не на съперничество между двете политики на ЕС по отношение на региона. Държавата ни е поела специфични отговорности като външна граница на ЕС. Предстои разширяване на функциите на създадения в Бургас Център за наблюдение на морския трафик и обмяна на информация между страните участнички. През декември 2008 г. българското правителство прие Концепция за укрепване на морската сигурност в Черно море — „Синергия на партньорските усилия“.
Ключов елемент от сигурността и стабилността на региона е либерализацията на визовия режим. С изключение на Беларус останалите пет партньори скоро ще имат споразумения за облекчен визов режим с ЕС. Грузия, Молдова и Украйна вече имат планове за либерализация на визовия режим, които да доведат до безвизови пътувания с ЕС. Важен аспект на визовата политика са и процедурите за гранично управление от високо ниво по външните граници чрез внедряване на Централизирана информационна система, с която се цели интегриран граничен контрол, както и приравняване към общите европейски образци на формулярите. ЕС трябва да гарантира комплексна подкрепа в създаването на ефективен режим за защита на данните, като например при изпълняване на европейските стандарти за отличителни знаци за сигурност е необходимо и въвеждането на карти и биометрични данни в документите за самоличност. Това ще позволи обменяне на оперативна информация с Европол и Евростат в контекста на двустранните споразумения (5).
Споразуменията за облекчаване на визовия режим ще бъдат придружени от споразумения за реадмисия и при необходимост от техническа помощ в рамките на общите бюджети, за подпомагане партньорите за изпълнение на задълженията им, произтичащи от договореностите. Трябва да се преразгледат тези споразумения и да се въведат допълнителни облекчения, напр. премахване на таксата за виза за всички граждани, както и да се разработи координиран план за подобряване на консулския обхват на държавите членки в региона, чрез насърчаване на по-широко представителство и чрез финансова подкрепа за създаването на общи центрове за кандидатстване за виза, основаващи се на успешния опит в Кишинев. (6) Диалогът ще доведе до разработване на пътни карти за премахване на визите, насочени към четири основни области: 1. сигурност на документите; 2. борба с нередовната миграция, включително реадмисия (7); 3. въпроси, свързани с обществения ред и 4. въпроси, свързани с външните отношения, включително човешките права на имигрантите и други уязвими групи. (8)
Уреждането на граничните въпроси е една от причините за създаване на Източно партньорство. Нестабилните външни граници не означават непременно военна заплаха, а по-скоро крият икономически рискове. Икономиките на част от съседите на ЕС са слаби, населението е младо, но бедно, а повечето политически системи нестабилни. Това поставя Съюза пред проблеми с имиграцията, международната престъпност и тероризма, което налага съвместни усилия за контрол на границите, особено за регулиране на имиграционните потоци, пресичане на нелегалния трафик и търговията с наркотици.
Укрепването на демократичното управление във всички страни трябва да стане в съответствие с международните стандарти. Присъствието на ЕС в бившето постсъветско пространство отваря нови перспективи и възможности в дългосрочен план. Шестте държави имат различен път в изграждане на институциите, но имат общи проблеми по отношение на избирателната система и гаранциите за честни избори.
— независимост на т.нар. представителни избирателни институции; доколкото те отговарят за организацията и провеждането на изборния процес, всякаква политическа намеса е недопустима (9);
— политическо участие на гражданите в избирателния процес — провеждане на граждански образователни кампании. В тези страни липсва дебат между основните политически сили, както и участието им в националните медии (10);
— политически ценз и злоупотреба с властово положение — възрастов праг пред правото да бъдеш избиран; висок праг пред партиите за влизане в парламента; паричен депозит за участие и др. са сред съществуващите ограничения (11).
Избирателният процес има нужда от либерализиране, без това да възпрепятства контрола. Справедливото правораздаване е показател за развитието на една нация. Приоритетни оси при осъществяване на реформата са:
— усъвършенстване на правната основа на реформата в сферата на материалите и процесуалните закони, т.е. законодателна реформа, в която активно участие да има и съдебната общност, а не само законодателният орган;
— премахване на политическото влияние върху съдебните дела както от страна на влиятелни публични личности и партии, така и чрез държавната прокуратура;
— създаване на ясни процедури за назначаване на нови служители в системата и периодично сертифициране на състава;
— подобряване на качеството — чрез обучение на съдии, прокурори, следователи с оглед на европейските практики (12).
България, макар и в по-напреднала фаза на развитие, продължава да бъде критикувана за неефективни реформи в съдебната система и корупция. Но все пак тя може да трансферира своя опит както по отношение на постигнатото, така и по отношение на поуките от неуспешните опити за реформа. Тя може да координира една всеобхватна система за мониторинг, позволяваща диагностициране на проблемните или изоставащи области, очертавайки възможните зони на сътрудничество и гарантирайки прозрачност на съдебната система.
Всяка година международната неправителствена организация „Transparency International“ изследва разпространението на корупционните практики в глобален мащаб чрез Годишен индекс за възприятие на корупцията. Стойността на индекса варира между 0 и 10, като страните, чийто показател е по-близък до 0, имат сериозен проблем с корупцията, докато тези, чийто показател е 5 и повече, са по-малко засегнати от корупцията (13).
Борбата с корупцията и организираната престъпност е сред основните цели на „Източно партньорство“ и за целта са очертани следните възможни стъпки:
• създаване на стимули за сътрудничество между шестте държави, между институциите и гражданските общества на тези страни в областта на антикорупционните мерки;
• приемане на стратегически документи за противодействие на корупцията;
• усилване капацитета на администрацията за изпълнение, координиране и контролиране на антикорупционните стратегии и /или програми;
• конкретни мерки срещу корупцията по висшите етажи на властта (т.нар. политическа корупция);
• обединяване на експертния потенциал и мобилизирането му с цел предотвратяване на корупция;
• съчетаване на инструменти за действие и активен политически диалог с други държави по въпроса за борбата срещу корупцията;
• активизиране на гражданското общество (14).
Независимостта на медиите и свободата на словото са болезнена тема, която също търси своето адекватно решение в буферната зона между Русия и Европа.
ЕС обръща внимание на зачитане на пълния обхват на правата на човека в региона — граждански и политически; икономически, социални и културни, вкл. достъп до обществени и социални услуги; трудови права и право на частна собственост. В резултат на тази политика ежегодно се изготвят доклади за напредъка на всяка страна поотделно, с изключение на Беларус, където се изчакват определени стъпки от управляващите, преди да стартират мерките на „Източното партньорство“ за тази страна (15).
В условията на световна икономическа криза перспективите за развитие и напредък в региона са негативни. Финансовата криза влияе пряко върху социалния сектор, което прави наложително фокусирането върху уязвимите групи в обществото. Необходимо е да се предприемат допълнителни мерки за насърчаване равнопоставеността между половете, включително и при пазара на труда. В нито една от държавите партньорки няма целенасочена политика за насърчаване участието на жените в обществения живот (16).
Стъпка в правилната посока е приетият в Молдова Национален план за развитие по правата на човека за периода 2009-2012 г. (17) Европейският съд за правата на човека в редица случаи постановява срещу Молдова заради нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Кишинев е сред водещите страни по брой на исковете в съда на глава от населението — над 3 заявления на 10 000 души(18).
Армения е определена като частично свободна (19). Там не е приет Национален план за действие в защита на основните права, но Ереван е страна по редица конвенции на ООН за защита правата на човека, а и полага усилия в прилагането на Факултативния протокол към Конвенцията срещу изтезанията. В тази връзка Ереван е бенефициент на безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз за укрепване на правозащитните организации и институции (20).
Грузия е член на Съвета на Европа от 1999 г. и е приела повечето основни договори на организацията с изключение на Европейската социална харта (21). Според Human Rights Watch човешките права в страната са доста под нормалното ниво. Freedom House също е на мнение, че страната е в групата на несвободните (22).
II. Икономическа интеграция и сближаване
с политиките на ЕС
Подобряването на икономическите връзки и увеличаването на търговския обмен за ЕС са сред факторите, които могат да послужат за преодоляване на различията, според платформата „Икономическа интеграция и сближаване с политиките на ЕС“. След подписването на Декларацията от Прага Европейската комисия предприе действия за финансовото обезпечаване на „Източното партньорство“, без които предложената концепция за създаване на зона за свободна търговия не би могла да се реализира. В периода 2010-2013 г. приблизително 2,5 млн. евро са отпуснати от ЕС в подкрепа на партньорското сътрудничество за бъдещо демократично и икономическо развитие на страните. Европейската инвестиционна банка увеличи своята активност по отношение на страните партньорки, инвестирайки 631 млн. евро през 2010 г. и съответно 1.8 млн. евро през 2013 г. Основната част от средствата са отделени за изпълнение на три основни цели:
• Обща програма за институционалното изграждане (175 млн. евро), която трябва да доведе до сключване на Споразумения за асоцииране и либерализиране на режима за издаване на визи;
• Пилотни проекти, за които са предвидени 62 млн. евро и имат за цел да финансират програми за регионално развитие, за преодоляване на икономическите и социалните различия между отделните участници в „Източното партньорство“;
• Стимулиране на многостранно сътрудничество. Тази част от програмата е подпомогната с най-много средства (около 167 млн. евро), като основно внимание е отделено на приоритетните за ЕС политики: икономическа интеграция, демократизация, добро управление и стабилност, енергийна сигурност, управление на човешки ресурси и контакти между хората.
В подхода за разходване на средствата се очертават няколко възможности. Едната е съфинансиране (във връзка с кохезионната политика на ЕС), което може да бъде успоредно или съвместно. При успоредното средствата постъпват от два донора или от бюджета на ЕС, като процедурите за одобрение са съобразени със залегналите в националните законодателства изисквания. Този вид финансиране набляга повече на сътрудничеството на европейско ниво. На практика всяка страна-донор знае с какви средства трябва да се включи в подпомагането (23). Подходът обаче крие и някои рискове, които могат да възникнат в процеса на координация между страните донори.
Съвместното съфинансиране предоставя възможности заинтересованите страни да набират заедно средства, като едната от тях се избира за водеща, а другата я подпомага. Едновременно с това се дава възможност на Европейската комисия да набира по своя инициатива средства и от други донори, напр. отделни страни-членки или международни финансови институции, които проявяват интерес към подобни проекти. Така получените средства следва да се изразходват съобразно предписанията на политиката за добросъседство и процедурите за одобрение, залегнали в бюджета на ЕС. Комисията може и да одобрява отпускането на финансови средства на други донори, които биха могли да бъдат изразходвани съобразно изготвените от тях общи правила за финансиране.
В процеса на финансиране на приоритетните оси за България от изключително важно значение се оказват програмите за трансгранично сътрудничество и интегрирано управление на границите. България принадлежи географски към Каспийско-Черноморския ареал, който през последните години се оформи като основен транзитен коридор от Европа за Азия. Като страна-член на ЕС тя би била облагодетелствана от възможността да участва по-активно в политиките за подпомагане на диверсификацията и обезпечаване транспортните маршрути, по които се предвижда в следващите няколко години да преминава по-голямата част от стокообмена между Европа, Кавказ, Централна Азия и Далечния изток.
Един от акцентите в Декларацията от Прага от 2009 г. е нуждата от ускоряване на икономическото развитие на страните партньори. Местоположението на България на Черно море е ключово като свързващо звено на шестте държави, с които Европа желае да задълбочи сътрудничеството си в рамките на инициативата „Източно партньорство“. С тези от Южен Кавказ — Азербайджан, Армения, Грузия, и с тези от Източна Европа — Молдова, Беларус, Украйна. Територията на Черно море е и новата „шахматна дъска“ за геополитически сблъсъци и интереси — между страните членки на ЕС, шестте срани в това партньорство и глобалните играчи — САЩ, Турция и Русия.
Транспортните коридори, свързани с Черно море, осигуряват пряк достъп до пазарите на Централна и Западна Европа благодарение на канала Рейн — Майн — Дунав (транспортен коридор № 7), а през Средиземно море и до Атлантическия и Индийския океан. Ето защо от особена важност е да се гарантира достъп на Беларус и Молдова до този транспортен коридор, предвид съществуването и на естествени водни пътища (Днепър и Днестър), които свързват тези държави с Черно море през украинска територия. Страните, попадащи в южната дъга на ЕС, като Италия например, също проявяват желание за активно присъствие в региона на Черно море посредством транспортен коридор №8, който макар да е все още една концепция с твърде неясни контури, се явява един от най-значимите в географско отношение участъци, които свързват Черно с Адриатическо море (24).
След присъединяването на България и Румъния към ЕС Русия (която винаги е гледала на Черно море като на врата към Средиземноморието със стратегическите морски пътища) получи пряк достъп до пазарите на Съюза. Тревога буди новото съперничество между Русия и САЩ, което минимизира ролята на ЕС, ограничавайки не само икономическия и политическия му потенциал, но и възможността за лидерство и влияние на световната сцена.
За САЩ Черно море е регион, в който трябва да увеличи присъствието си, да се разшири американското влияние за сметка на руското, да се акумулира военен и политически ресурс, за да може да има сфера на влияние и върху Каспийския регион. Американският президент Обама определи Русия само като „регионална сила“, но по същество очерта потенциалните заплахи: от Черно море през Кавказ и Централна Азия, Тихоокеанското крайбрежие, Арктика до Централна и Източна Европа. САЩ може да е глобална империя, но Русия е най-голямата по територия държава в света. Дали Москва е готова да плати цената на геополитическото предимство, което получи с присъединяването на Крим и възможен ли е диалог между нея и Запада?
Налагането на санкции на Москва ще застраши доставките на „Газпром“ за Стария континент, които са над 30% от потреблението на синьо гориво в ЕС. В Украйна имат подкрепата на „диверсификаторите“, които се стремят да прекъснат „пъпната връв“ на газовата зависимост между Сибир и Европа (25). Но дори и да се преодолее кризата около доставките за Запада, проектът „Южен поток“, пряко свързан с българския интерес, беше пожертван в името на енергийната война.
Анкара веднага изрази готовност „Южен поток“ да мине през Турция на път към Европа като възможна алтернатива на българо-балканското трасе. Ключов играч от черноморската граница е именно Турция, пряко заинтересована да подпомага ЕС в нейната инициатива за „Източно партньорство“. Освен за България, Черно море, което съставлява почти цялата северна граница на Турция, е врата за Европа. За Турция икономическото развитие на Черноморския регион е важно по няколко причини: колкото по-добре развити икономически са страните от региона, толкова по-голям ще бъде трафикът на стоки през турските проливи — Босфора и Дарданелите, към останалата част на света (започналата наскоро реализация на един от трите мегапроекта на Ердоган — тунел под Мраморно море); възможността за ускоряване на икономическото развитие на тази значителна част от турската територия, която е близо до Черноморското крайбрежие; задълбочаването на икономическото сътрудничество на страните от региона и ЕС неизбежно ще приближи и Турция до пълноправното членство в Съюза (26).
Освен с мощна икономика Турция има свое специфично влияние върху страните от Кавказкия регион като техен търговски партньор, осигуряващ достъп до пазари и инвестиции. Благодарение на Черно море сериозен потенциал за развитие има и в икономическото сътрудничество между Турция и Украйна, а Днепър и Днестър правят по-близки до Турция дори Беларус и Молдова. Благоприятна предпоставка са и развиващите се икономически отношения между Турция и Румъния, за които отново Черно море се явява основен транспортен коридор заедно със сухопътната връзка през България (27). Всичко това е част от нейния план да бъде не просто регионален лидер, а глобален играч, който въздейства чрез конфесионална дейност, икономическа инвазия и политическа активност в регионалните конфигурации на газовата, нефтената и ядрената сфера.
Ако се пристъпи към създаване на обща зона за свободна търговия между шестте държави и Турция, ролята на Черно море като основен транспортен коридор между тях още повече ще се засили, въпреки че пряк излаз на морето от шестте страни имат само Украйна и Грузия. Все още проблем за сътрудничеството е двустранният характер на споразуменията между страните. Има идея страните от „Източно партньорство“ и Турция да създадат структура, подобно на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и ЦЕФТА (28).
За ЕС освен приоритетната позиция по изграждане на зони за свободна търговия и преодоляване на кризи е важна и идеята за създаване на капацитет у страните партньори. Декларацията от Прага поставя акцент върху развитието на всеобхватни програми за институционално изграждане с всяка една страна-партньор с цел подобряване на нейния административен капацитет. Изграждането на капацитет, като част от начините за постигане на икономическа интеграция и сближаване с ЕС, трябва да се разглежда в две направления — капацитет у държавата, администрацията и капацитет у частните икономически субекти (29). Особено необходим на частния сектор в тези държави би бил капацитетът за подготовка и управление на проекти, тъй като все по-голяма част от инициативите и финансирането им се осъществява на проектен принцип.
Инструментът Technical Assistance and Information Exchange Instrument (TAIEX) е насочен към краткосрочна подкрепа за дейности при хармонизиране на законодателството на партньорите с това на Съюза чрез обучения, техническа помощ и най-вече чрез предоставяне на информация. По същия начин работи и другият инструмент, който може да бъде използван за повишаване капацитета на шестте страни от „Източното партньорство“ — Support for Improvement in Government and Management (SIGMA). Той е съвместна инициатива на ОИСР и ЕС, започнала още през 1992 г. Също както TAIEX, SIGMA предоставя краткосрочни решения за конкретни нужди и по конкретни проблеми, инициирани от самите страни-участнички. Тя подпомага изграждането на капацитет в областта на доброто управление, институционалното изграждане и разработването на правни рамки и процедури за постигане съответствие с практиките и стандартите на ЕС (30). Основните инструменти, с които си служи SIGMA, са предоставяне на съвети, техническа помощ, анализи и оценки, методически указания, издаване на наръчници, обучения.
Българската позиция в случая е, че ЕС трябва да акцентира и върху повишаване капацитета на администрацията за изготвяне на различни стратегически документи за бъдещото развитие на страните от Инициативата за партньорство, както и за процеса на планиране и бюджетиране — процеси строго специфични за ЕС, които се различават от общоприетите. И ако тези съществени разлики не бъдат разбрани от администрациите на страните партньорки и те не успеят да вникнат в същината на материята, не би могло да се очаква постигане на някаква сериозна степен на конвергентност на икономиките и политиките на шестте държави с тези на ЕС.
Българските консултантски фирми и държавни институции вече имат натрупани опит, познания, умения за институционално изграждане и създаване на капацитет не само в публичната администрация, но и в частния сектор. Те могат успешно да се включат като партньори и изпълнители по проектите, свързани с изграждането на капацитет в страните от „Източното партньорство“. Администрацията и консултантският бизнес в България разполагат със сериозна експертиза при разработване на стратегически документи, програмиране в съответствие с целите и задачите на ЕС, организиране на посещения на място с учебна цел, проучването и прилагането на добри практики, обмяната на опит. Това е опит, трупан повече от десет години, който, съчетан с доброто познание на бита и културните особености на държавите от „Източното партньорство“, е сигурна гаранция за успешна реализация на предложените от страната ни инициативи и проекти в рамките на Източното партньорство.
При анализа на данните за търговията между страните прави впечатление ниският дял на търговията между страните от партньорството, въпреки географската близост, в която се намират — едва 5,9% от общия стокообмен. В тези страни съществува обща технологична изостаналост, което от своя страна е предпоставка за износ най-вече на стоки с ниско ниво на преработеност и добавена стойност. Вносът е съставен предимно от технологично чувствителна, преработена продукция. Неспособността на страните партньори да предлагат такава стока ги кара да губят конкурентните предимства на междупартньорския пазар. Все пак съществува възможността чрез отпадане на търговските и митническите ограничения (и практическо създаване на комплексни и широкообхватни зони за свободна търговия) и чрез привличането на чуждестранни инвестиции да се постигне подобрение на конкурентните позиции на националната икономика, а оттам и нарастване на стокообмена между страните от „Източното партньорство“. Създаването и укрепването на търговските отношения може да доведе до засилено пазарно интегриране на източните партньори в търговията на Европейския съюз.
България би могла да заеме добро място в икономическото и търговското сътрудничество със страните от „Източното партньорство“ чрез засилване на търговските връзки с оглед на географската и културната близост. Нашата страна е една от бившите социалистически страни, пренасочили търговията си на Запад. Преди 1989 г. търговията на България със страните от СИВ (без СССР) възлиза на 20-25% от общия ни стокообмен. Това значи, че в недалечното минало тези пазари са били добре познати за българските износители. Днес българската продукция все още има предимство, защото се асоциира с качество и надеждност (31).
Външната си търговия страните от „Източното партньорство“ се опитват да подпомагат, като поддържат сравнително ниски вносни мита. Съществуват сериозни проблеми под формата на нетарифни ограничения за чуждестранните стоки. Това оскъпява и забавя процеса на внос в страната. По този начин страните партньорки затрудняват изграждането на търговски отношения с чуждестранни фирми. Този проблем ще бъде решен чрез постепенното хармонизиране на търговските стандарти на източните партньори с тези на Европейския съюз, както и с премахването на нетарифните ограничения. Изостаналостта на страните от „Източното партньорство“ и географската близост на България дават възможност да се засили двустранното сътрудничество. От гледна точка на структурата на износа ни към шестте страни бихме могли да предприемем действия по трансфер на технологии и производствени практики. България би могла да помогне и чрез предложения за промени в законодателството с цел привличане на чуждестранни инвестиции. Опитът на нашата страна в аутсорсинга би бил полезен за страните от „Източното партньорство“ (32).
В рамките на „Източно партньорство“ Черно море е този геостратегически транспортен коридор, който създава прекрасни възможности пред шестте държави, включени в инициативата, да развиват икономическите връзки помежду си, с Европейския съюз, с Турция, а и с останалия свят, защото през него ще минава не малко количество от транспортните и енергийните потоци от Южен Кавказ до Централна и Източна Европа.
От това доколко България като страна от Черноморския регион ще успее да изгради потенциал в инфраструктурно отношение, ще зависи нейната политическа и геополитическа тежест в региона. Стремежът на по-богатите в икономическо отношение европейски държави е да засилят своето присъствие и ресурс на териториите на Черно море като предмостие към Кавказ, Централна Азия и Близкия изток. Финансовите инструменти, които се предоставят чрез бюджета на „Източно партньорство“ биха били полезни за самите черноморски държави с изградена инфраструктура между тях. Транспортните коридори в Черно море зависят от паневропейските такива и от ТРАСЕКА (транспортен коридор Европа— Кавказ —Азия).За Европа това е новият път на коприната, който заобикаля териториите на Русия и Иран.
България е от стратегическо значение за ТРАСЕКА, правейки връзката с т.нар. черноморски пръстен (Румъния, Грузия, Турция, Русия, Украйна).
ЕС инициира ТРАСЕКА като алтернатива на транспортните коридори, преминаващи през територията на Русия за Азия за внос на суровини и материали за сметка на износа на готова продукция и нови технологии. Тлеещите конфликти там засега са пречка за доброто сътрудничество между държавите на тези територии. Създаването на зона за свободна търговия между страните от „Източното партньорство“ при единни технически правила за превоз на товари и единни гранично-пропускателни процедури може да изиграе стабилизираща роля и да подобри сигурността в района.
Пренебрегването на руските геостратегически интереси в Южен Кавказ и Източна Европа само ще спъват подобни икономически инициативи и ще влошават сътрудничеството ЕС — Русия, което би лишило Европа от Черно море като стратегическа връзка със страните от Централна Азия, Кавказ и Далечния изток. За България и за проекта Източно партньорство важно би било засилване на транспортните връзки между пристанищата Варна и Бургас с Иличовск, Кавказ, Батуми и Поти.
III. Енергийна сигурност
Значението на Черно море като търговски басейн постоянно нараства и поради превръщането му в един от основните маршрути, през който се транспортират значително количество енергийни доставки. Всеки ден през територията на този воден басейн се превозват под различна форма по няколко милиона тона суров петрол, а повече от 20 танкера прекосяват прилежащите проливи. Това прави 40% от доставките на суров петрол за ЕС. Доказателство за това е и пускането на нова фериботна линия за комбинирани товари между България и Русия, както и между България, Украйна и Грузия, по-голямата част от търговията на страната, около 60%, се реализира през пристанищата Варна и Бургас (33). От друга страна, конкуренцията между отделните пристанища в Черно море все повече се засилва (Констанца в Румъния и пристанище Варна в България). Ето защо би било от полза, ако България успее да осигури алтернативен избор, без да се забравя, че сухоземната алтернатива на Черно море, която преминава през територията на Турция, е изключително подходяща, доколкото влиза в пряка конкуренция с евроазиатския път през Русия.
Освен непосредствените глобални играчи (Китай и общите му проекти с държавите от Каспийския регион, руските интереси, европейските интереси в района), трябва да се обърне внимание на Турция (заради връзките с Азербайджан като традиционен съюзник) и Иран (заради намеренията да бъде регионален лидер).
В тази платформа, както и в останалите, участниците са разделени на групи: държавите членки, страните партньорки, Европейската комисия, Европейският парламент, Генералният секретариат на ЕС, Комитетът на регионите, Европейският икономически и социален съвет, ЕИБ, ЕБВР, международни организации (Съвета на Европа и ОССЕ) и финансови институции, както и трети страни.
Целите на платформата „Енергийна сигурност“ са свързани с развитието на механизми за енергийно подпомагане и сигурност, развитието на енергийната инфраструктура, диверсификацията на енергийните доставки и изграждането на взаимни връзки, повишаване на енергийната ефективност и употребата на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), синхронизиране на регулаторната рамка в областта на енергийната политика. Най-много средства ще бъдат насочени към енергийната ефективност и ВЕИ. Всички дейности и инициативи ще са съобразени с Договора за енергийна общност и Договора за Енергийна харта, както и с бъдещите всеобхватни споразумения за свободна търговия, които са част от двустранното направление на инициативата.
Беше приета и работна програма (2009 — 2011 г.) с цел обмен на информация относно сигурността на доставките по модел, одобрен от Енергийната общност, изграждане на електрически, газови и нефтени връзки и диверсификацията на пътищата за доставка, енергийна ефективност и ВЕИ, синхронизиране на регулаторната рамка.
В съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета във връзка с „Източното партньорство“, в което се подчертава, че енергийната сигурност е една от най-важните сфери на сътрудничество, се посочва, че към редица многостранни инициативи Комисията предлага двустранни мерки, като взема предвид Втория стратегически енергиен преглед. Тези двустранни мерки включват и подписване при необходимост на Меморандуми за разбирателство по енергийни въпроси с Молдова, Грузия и Армения (34). По отношение на Армения Меморандумът за разбирателство трябва да засяга и закриването на атомната електроцентрала в Медзамор. Двустранните мерки засягат и Украйна, като целят пълно интегриране на украинския пазар с този на ЕС. В тези мерки се отчита и важността от извършване на задоволителна оценка на нивото на ядрена безопасност във всички работещи електроцентрали в Украйна (35).
Според екипа, разработил темата за енергийната сигурност, до 2030 г. се очаква страните от ЕС да внасят 90% от петрола, 60% от природния газ и 66% от въглищата за своето потребление. Вносът на петрол се извършва от малко на брой страни. За сега Русия е главният доставчик на петрол за ЕС с 26% от доставките за Съюза, Норвегия — с 13%, Саудитска Арабия — с 9%, Либия — с 8% и Иран — с 5%. На европейското вътрешно производство се падат 18% от общото потребление (36).
Зависимостта от Русия като главен доставчик на природен газ и петрол на ЕС влияе директно и индиректно върху външната политика на ЕС и страните-членки. Като се вземе предвид, че Русия е основен суровинен доставчик, както и близкоизточният политически риск, интересът логично се насочва към страните от Каспийския регион като алтернативен доставчик на горива. Поради географската си позиция страните от „Източно партньорство“ са мост към енергийно богатите страни и са от изключително значение за ЕС като енергийно-транзитен коридор. В този смисъл на Черно море може да се гледа несъмнено като на „енергийната порта“ на Европа. По пътя за енергийната сигурност на Европа трябва да бъдат решени няколко основни проблема:
• ограничаване на външната зависимост на ЕС от вносна газ от Русия;
• ограничаване на зависимостта на ЕС от страни-производителки на петрол, като Саудитска Арабия и Иран, които са далеч от представите на единна Европа за стабилност и демокрация и по всяко време може да спрат доставките;
• повишаване на енергийната ефективност на европейската икономика и ограничаване вредните емисии на парникови газове с 20% до 2020 г. , като важна и решителна стъпка в посока на борбата с глобалното затопляне;
• увеличаване дела на възобновяема енергия в общия енергиен микс на ЕС;
• стратегическо преструктуриране на цялостния енергиен микс на ЕС (37).
Крайните цели на тази инициатива са:
— засилване хоризонталните връзки на страните от региона;
— начало на работата по единна енергийна платформа;
— либерализиране на пазара на газ и електричество в ЕС.
Недостигът на природен газ за страните от Европа ще нараства постоянно. Очаква се в периода 2020—2030 г. нуждата на ЕС да достигне 40—60 млрд. куб. м газ годишно, а доставките от Норвегия да намалеят. За решаване на този проблем на 13 юли 2009 е ратифицирано споразумението за изграждане на газопровода „Набуко“, свързващ европейските пазари с тези на страните производителки от Каспийско-Черноморския регион (38).
България подкрепя модела на засилено сътрудничество в енергийната сигурност, използвайки многостранния подход. Финансовият принос на България е от 1 млн. евро, като с тези средства страната ни ще участва в проекти както на „Източното партньорство“, така и на Черноморската синергия. Въпросът е как по-ефективно България да участва в тези инициативи, отчитайки ангажиментите си като страна-членка и националните си интереси, в частност енергийните, свързани с диверсификацията на доставките.
Важен аспект от българското участие е нуждата от административен капацитет — експертно представителство и участие. Така например по енергийната платформа представител за България е дирекция „Политически въпроси“ към МВнР, а не енергийното министерство. За целите на „Източното партньорство“ се дава право на държавите освен политически и финансово да се включат и чрез неправителствения сектор с различни проекти. Не бива да се забравя, че крайната цел на платформата „Енергийна сигурност“ е постигане на достатъчно развито ниво на инфраструктурата за пренос на енергоносители и диверсификация на доставките: цел, в чиято реализация България трябва активно да участва като държава-членка поради геостратегическото си положение и ролята си на транзитираща страна, подобно на Гърция и Турция. А борбата за политически (енергиен) център на Балканите в новите диверсификационни проекти е именно между България и Турция.
Нейното положение е ключово за това, което проф. Нина Дюлгерова определя като нов евразийски геоенергиен модел (39), чиито параметри са:
• Евразийският енергиен вектор Изток-Запад, чиято основна характеристика са производството и транзитът на нефт и газ;
• Руската федерация — с огромните запаси от стратегически суровини (нефт и газ) и единствената действаща транспортна енергийна система, захранваща Европа от Изток.
Ролята на България по отношение на платформата „Енергийна сигурност“ за „Източното партньорство“ може да бъде на медиатор в отношението Изток — Запад. Нейните предимства са в историко-културните традиции; конфесионално многообразие; многогодишен политически, дипломатически и икономически диалог и постигнати договорености на различни институционални и властови нива в Русия, южнокавказките и средноазитските, ключови в енергийната област, държави.
В този контекст успешно могат да се защитават националните интереси на България:
• активно политическо и икономическо участие във всички диверсификационни енергийни проекти, които ù се предлагат;
• възстановяване на позициите на България като енергиен център в ядрената област (чрез АЕЦ „Белене“).
• утвърждаването ù като енергиен (политически) център в нефтената (нефтопровода „Бургас-Александруполис“) и в газовата сфера (газопроводите „Южен поток“ и „Набуко“);
• висока степен на политическа и дипломатическа мобилност.
а) на Запад — с акцент върху убеждаването на Брюксел и заинтересованите държави в ефективността на нашата политика в Евразия (поотделно и в цялост с Русия и енергийните държави в постсъветското пространство).
б) на Изток — в утвърждаване на постигнатите през последните години позиции в постсъветска Евразия чрез установените лични контакти между българските политици, дипломати и бизнесмени и съответния им аналог в Русия, Южен Кавказ, Казахстан и Средна Азия.
IV. Контакти между хората
Източната политика на ЕС през следващите години все повече ще зависи от мобилността, преговорите и договарянията, което налага интензивна работа по платформата „Контакти между хората“, която се базира на взаимния интерес и споделените ценности (40).
През януари 2005 г. е създадена програмата е-Twinning като инициатива на Европейската комисия, предназначена за страните членки на ЕС (гимназиално ниво), като аналог на „Еразмус Мундус“ и „Темпус“ — за висше (от 2011 г. Комисията смята да увеличи бюджета им съответно с 16% и 25%). Тя представлява установяване на интернет-връзка между училищата участници с цел педагогическо сътрудничество. Отварянето на тази програма за страни като Азербайджан, Грузия, Молдова, Армения, Беларус, Украйна е разширяване на възможностите за реализация на основните ù цели: насърчаване на работата в екип от ученици и преподаватели в Европа и партниращите страни чрез игрови, приятелски модел. Така ще се повишат количеството и качеството на работа чрез електронно сътрудничество (41).
Проектите по тази програма варират според нивото на трудност, съобразени са с опита на преподавателите, учебните образователни програми на двете страни, а езикът на комуникация се определя от самите страни, като се поощрява употребата на повече от един език и е задължително ползването на интернет и други информационни технологии. Тази програма е много полезна за паралелките с разширено изучаване на чужд език.
Един проект в е-Twinning се определя от взаимодействието между свързването и отнасянето. В случая „свързването“ е в смисъл изграждане на връзки между индивиди, а „отнасянето“ — изграждане на разбиране. Също така се изисква и специален подход за работа в екип, който е определящ фактор за успеха. Всички участници в проекта внасят своите уникални културни елементи (42).
Според данни на UNESCO (43) и UNICEF Украйна е една от страните в „Източното партньорство“, в които има ясна насоченост към реформи от европейски тип, както и някои вече постигнати положителни резултати (като програмата „Education for All“). Друга такава страна е Беларус (44), където също се наблюдава политическа воля от страна на правителството за търсене на добри практики от европейските си колеги в сферата на науката и образованието. Развитие се наблюдава и при Армения (45) и Грузия (46), макар и процесите там да са малко по-бавни. Най-слабо по отношение на готовност за участие в Европейски програми се представят Молдова и Азербайджан. Двете страни са на последните две места в ОНД региона по отношение на достъп до учебните заведения, което прави E-Twinning програмата трудно изпълнима при тях (47).
В България и Румъния тази програма е адаптирана добре, а България може да е и в ролята на медиатор. Тя може да бъде администриращ орган, отговарящ за коректното изпълнение на поставените параметри и правила от ЕК, да популяризира програмата сред страните-партньорки и да координира изпълнението на международните проекти. България има капацитет за организиране на обучителни семинари за културен обмен, мултиетническо и мултирелигиозно общуване. Осъществяването на междукултурния диалог ЕС — източни партньори се основава на множеството добре развити културни програми на ЕС. Сред тях водещи към момента са: програма „Култура (2007 — 2013)“, „Младежта в действие (2007 — 2013)“, „Граждани на Европа (2007 — 2013)“, „Столици на културата“, които имат за цел подобряване на взаимното разбиране на европейските граждани и гражданите от източните държави-партньорки. Необходим е достатъчен ресурс за проектни дейности с цел трансгранично сътрудничество за културен обмен, опазване на културното наследство, културен и поклоннически туризъм за привличане на външни инвестиции в тези страни, подкрепа за малкия и средния бизнес, занимаващ се с изкуства и занаяти, изграждане на културна инфраструктура, както и проекти с насоченост за преодоляване на езиковите бариери. В духа на сближаване на страните по отношение на обществени модели на устройство и ценности атрактивна е европейската програма „Jean Monnet“, изключително важна за обучението по европеистика, европейска интеграция, достъпна за страни от целия свят.
Заключение
През последните години всички европейски инициативи минават през т.нар. програма „Разширена Европа: новите съседи“, чрез която в очертанията на новите граници ЕС търси възможност, средства и форми за осигуряване на стабилност и сигурност. Разширяването на ЕС от 2004 и 2007 г. напълно промени геополитическата ситуация в региона. Процесът на демократизация трябва да върви заедно с подобряване на сигурността, интерпретирана в широк смисъл — не само като разрешаване на конфликти, но и като прилагане на човешките права и борба с корупцията. Въпроси, свързани с правата на малцинствата, религиозния екстремизъм, потоците имигранти и бежанци. Това са предизвикателства, които пречат за постигане на трайна сигурност. ЕС има интерес да засили връзките си с държавите от Източна Европа — за повече политическа стабилност и регионална сигурност, търговия и инвестиции, допълнителна сигурност на енергийните доставки, както и за по-голяма роля на ЕС и неговите партньори в глобалния политически и икономически контекст. ЕС не трябва да бъде разглеждан като по-отдалечен участник в сравнение с Русия и нейната енергийна политика, която има голямо влияние в региона и ще остане определящ фактор за развитието му. Поради което ЕС трябва да предприеме по-интензивен диалог с Русия по проблемите на региона.
В новия международен контекст на един „постоксидентален свят“ Русия ще продължи да оспорва правото на НАТО да се настани в близост до руските граници, както и да защитава позицията си на сила в новото световно равновесие. Днес неравенството е източник на заплаха както за международната икономическа система, така и за мирните отношения между държавите. Проблемът е, че днешното разпределение на богатства едва ли ще се промени, а демокрацията изисква хомогенност в демоса. Светът не може да стане спонтанно справедлив, независимо от политическите линии, към които се придържат богатите държави. Проблемите на демократичното управление ще стават още по-трудни на международно ниво. А тези трудности е възможно сериозно да навредят на ЕС като наднационална организация, която с разширяването си на Изток става все по-голяма, но все по-малко хомогенна.
Бележки
(1) За 2010 г. в изследването за индекса са участвали 183 държави. Правят впечатление високите позиции на Грузия и Армения (на 26-о и 37-о място в света) и слабите позиции на останалите държави — Азербайджан (96), Молдова (125), Беларус (150) и Украйна (162). В зависимост от крайния резултат Грузия е оценена като „почти свободна“, Армения — като „умерено свободна“, а останалите страни от „Източното партньорство“ — като „зависими“ или „репресирани“ (България е на 75-а позиция с 62,3 т., което я нарежда в графата „умерено свободни“).
(2) Източник: Heritage Foundation, Index of economic freedom, 2010.
(3) За да може една страна да се счита „готова“ за пълноправно членство, тя трябва да притежава 75-80% от средния брутен вътрешен продукт на страните членки. България и Румъния не покриват това условие, при тях е едва 45-50%.
(4) Владимиров, А. Политически измерения на енергийната сигурност, В Сб: Европа гледа на изток: ИП една година по-късно, с. 163.
(5) Славеев, Пашов, Харизанов, Цвятков, Георгиева, Порова. Източното партньорство: възможности за организиране контактите между хората, В Сб.: Европа гледа на изток: ИП една година по-късно, с. 213.
(6) Балев, Б. Гъркова, Ибришимов, Цонев, Ангелов, Петрова. Икономически измерения на ИП, В Сб. Европа гледа на изток: ИП една година по-късно, c. 91.
(7) Съгласието на държавата да приеме обратно на територията си своите граждани, а понякога и чужденци, били по-рано в тази държава, които подлежат на депортация от друга страна.
(8) Становище на Комитета на регионите относно „Укрепване на глобалния подход към миграцията: засилване на координирането, последователността и взаимодействието“, Брюксел, 17 юни 2009 г.
(9) При повечето страни назначенията са политически, партийни, извършват се от президента или от парламента по негово нареждане. В Украйна и Грузия членовете на комисиите се назначават според професионалната им експертиза. В Молдова, с цел баланс между професионални и политически представители, назначенията са от парламент, президент и изпълнителна власт.
(10) В Азербайджан и Армения такива се провеждат само по време на избори, докато в Молдова, Украйна и Грузия има постоянни образователни кампании.
(11) За повечето от шестте държави правото да бъдеш избиран започва след навършване на 25 години. За да бъде свикан референдум, са нужни 300 000 подписа в Азербайджан и 200 000 в Грузия. Партиите трябва да преминават 5% бариера по време на избори. Медийното присъствие в националния ефир невинаги е гарантирано (Молдова). Има и финансов ценз пред партиите (депозит за участие) — в Армения е равен на 2500 минимални заплати, в Украйна — на 2000.
(12) Иванова,В. Братанова, Митева, Захариев, Петров, Гатева, Калъчев. Демократични процеси в бившите съветски републики в контекста на Източно партньорство, В Сб.: Европа гледа на изток: ИП една година по-късно, с. 14.
(13) Според индекса за възприятие на корупция за 2009 г. по-голямата част от бившите съветски републики попадат в дъното на класацията, като най-засегнати са Грузия – 4,1; Молдова – 3,3; Армения – 2,7; Беларус – 2,4; Азербайджан – 2,3 и Украйна – 2,2, Пак там, с. 17.
(14) Пак там, с. 17.
(15) Eastern partnership civil society Forum, Recommendations, Brussels, 16-17.11.2009.
(16) Commission of the European сommunities, Brussels, 23/04/2009, SEC(2009) 515/2, Progress Report Ukraine 2008, стр. 4.
(17) Commission of the European communities, Brussels, SEC(2009) 514/2, Progress Report Republic of Moldova, p. 4.
(18) Пак там, USA Department of state, 2009 Human right report: Moldova.
(19) Freedom house, Country report: Armenia, 2009.
(20) Commission of the European communities, Brussels, 23/04/2009, SEC(2009) 511/2, Progress Report Armeniа, p. 4.
(21) Commission of the European communities, Brussels, SEC (2005) 288/3, Country Report, Georgia, р. 9.
(22) Human Rights Watch: Azerbaijan, 2009.
(23) Балев, Б. Гъркова, Ибришимов, Цонев, Ангелов, Петрова. Икономически измерения на ИП, В Сб. Европа гледа на изток: ИП една година по-късно, c .90.
(24) Пак там с. 96.
(25) Бойко Пангелов, Емил Ценков, Във: В. Преса, Украйна: край на залозите, 18 април 2014, с. 16.
(26) Балев, Б. Гъркова, Ибришимов, Цонев, Ангелов, Петрова. Икономически измерения на ИП, В Сб. Европа гледа на изток: ИП една година по-късно, с. 87.
(27) Пак там, с. 88.
(28) Балев, Б. Ролята на Черно море за Източно партньорство, В Сб.: Европа гледа на изток: ИП една година по-късно, с. 99.
(29) Балев, Б. Гъркова, А. Ибришимов, И. Цонев, Ангелов, М. Петрова, П. Икономически измерения на ИП, В Сб. Европа гледа на изток: ИП една година по-късно, c.94.
(30) Пак там, с. 96.
(31) Балев, Б. Гъркова, Ибришимов, Цонев, Ангелов, Петрова. Икономически измерения на ИП, В Сб. Европа гледа на изток: ИП една година по-късно, c. 98.
(32) Ибришимов, Ив. Възможности пред инициативата Източно партньорство и създаване на зони за свободна търговия, В Сб.: Европа гледа на изток: ИП една година по-късно, c. 149.
(33) Ангелов, М. Геостратегическо значение на Черно море спрямо Източно партньорство и развитие на транспортните връзки, В Сб.: Европа гледа на изток: ИП една година по-късно, с. 111.
(34) Паргов, К. Владимиров, А. Ангелов, И. Върбанова, О. Баренски, П. Енергийна сигурност, В Сб.: Европа гледа на изток: ИП една година по-късно, с. 156.
(35) В Украйна делът на ядрената енергетика е почти 50%. Съществуващата сега правна рамка на отношенията на ЕС и Украйна е Споразумението за партньорство и сътрудничество от 1994 г. и влязло в сила през март 1995 г. Отделни споразумения са сключени и в конкретни области, като сред тях е и атомната енергия. През декември 2005 г. е постигнато споразумение за провеждане на оценка на безопасността на украинските ядрени централи.
(36) Паргов, К. Владимиров, А. Ангелов, И. Върбанова, О. Баренски, П. Енергийна сигурност, В Сб.: Европа гледа на изток: ИП една година по-късно, с.159.
(37) Енергийният микс на ЕС в момента има следната структура: на въглищата се падат 30% от производството на електроенергия в ЕС; природният газ е с дял от 21%; ядрената енергетика е с дял от 17%; Големите хидропроекти имат дял от 15%, а вятърните — дял от 7%. На петрола се падат 7% от общия енергиен микс на ЕС. Биомасата е с принос от 1%, а 2% се падат на други източници. ЕК очаква 76% спад в производството на петрол за ЕС за периода между 2000 и 2030 г., добивът на газ ще падне с 59%, а добивът на въглища — с 41%. Прогнозите са, че до 2030 г. ЕС ще бъде вносител на 95% от петрола, 84% от своя газ и 63% от въглищата. Това налага Европа да се обърне на изток — към страните от Каспийския регион (Армения, Азербайджан, Грузия).
(38) Продължаващата световна икономическа криза също има своето негативно отражение — някои от страните членки на ЕС са изправени пред сериозни финансови проблеми. Решаването на проблема с Гърция и останалите страни, т.нар. PIGS (Португалия, Италия, Гърция, Испания) е от приоритетно значение за бъдещето на ЕС.
(39) Дюлгерова, Н. Източната политика на Европейския съюз, http://nina-dulgerova.org/statii/EastPolicy/pdf
(40) Вж: Eastern Partnership Platform 4 ‘Contacts between People’; Core objectives and proposed Work Programme 2009-2011 от 10 Юни 2009.
(41) http://ec.europa.eu/education/external-relation-programmes/doc/eapwork_en.pdf
(42) Вж. „eTwinning Пътешествие сред езици и култури“ , издание на Централно звено за координация по E-Twinning и Европейска училищна мрежа, Брюксел, Белгия. Редактори Кристина Кроули, Пол Герхард, Ан Гилеран, Алекса Джойс. Публикувано през септември 2008 година. http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/publ/pdf/e-inning/handbook_bg.pdf
(43) Вж. The EFA 2000 Assessment: Country Reports: Ukraine; http://www.unesco.org/education/wef/countryreports/ukraine/rapport_1.html
(44) Вж.The EFA 2000 Assessment: Country Reports: Belarus http://www.unesco. org/education/wef/countryreports/belarus/rapport_2_2.htm Education in Belarus (National Report of the Republic of Belarus); Rapporteur Generale: Siarhei Vetokhin (National Institute for Higher Education) Minsk 2004, http://www.ibe.unesco.org/International/ICE47/English/Natreps/reports/belarus.pdf
(45) Вж. The EFA 2000 Assessment: Country Reports: Armenia http://www.unesco.org/education/wef/countryreports/armenia/rapport_1.html Education in Armenia by Mher Melik-Baxshiam, http://www.ibe.unesco.org/curriculum/SoCaucasuspdf/ Education%20in%20Armenia.pdf
(46) Вж. The EFA 2000 Assessment: Country Reports: Georgia http://www.unesco.org/education/wef/countryreports/georgia/rapport_1.html The Law of Georgia on Higher Education http://planipolis.iiep.unesco.org/upload/Georgia/Georgia_Law_of_Georgia_on_HE.pdf
(47) Петрова, П. Промени и хармонизация на законодателството на ЕС и страните участнички в Източно партньорство, В Сб. Европа гледа на изток: ИП една година по-късно С.118.