Проф. д. ик. н. Велко Маринов е дългогодишен преподавател в катедра „Международни икономически отношения“ на УНСС, София.
Глобалната финансово-икономическа криза (2008—2009г.) и последвалото я колебливо възстановяване на световната икономика предизвикаха оживена дискусия по широк кръг проблеми на съвременната икономика: за конкретните и фундаменталните причини на кризата, за нейната природа, за еволюцията на високоразвитата пазарна икономика, за адекватността на неолибералния социално-икономически модел и съответстващата му идеология, за ролята на глобалните финансово-икономически институции и т.н.
Сериозна дискусия с участието на учени, експерти и политици се проведе и по друг съществен проблем — трансформацията на глобалната икономическа архитектура. По тази тема бяха лансирани редица ярки постановки — за „смяна на караула“ в глобалната икономика, за промяна в икономическото лидерство, за пренареждане на световния икономически връх, за утвърждаване на нова световна икономическа система, за тектонично разместване на геоикономическите пластове, за радикално изменение на баланса на силите в съвременната световна икономика и др.
Независимо от различията в нюансите, налице е безспорен факт: настъпила е дълбока промяна в структурата на глобалната икономическа система, която оказва нарастващо влияние върху нейното функциониране и перспективите на развитието ù. Този факт убедително се потвърждава от данните на международната статистика.
От началото на 80-те години на миналия век темповете на икономически растеж в групата на развиващите се страни постоянно превишават тези в групата на развитите държави. Нещо повече, различието в темповете на икономическата динамика последователно нараства в полза на развиващите се страни (1).
Наблюдава се ярко изразена тенденция на преразпределение на световния икономически потенциал по окрупнени групи страни. За периода 1990—2012 г. делът на развитите държави в световния брутен вътрешен продукт (БВП) се съкращава с 15,3 процентни пункта (п.п.) — от 63,4% за 1990 г. на 48,4% за 2012 г. За същия период относителният дял на развиващите се страни нарасна с 18,6 п.п. (от 28,7% за 1990 г. на 47,3% през 2012 г.) (2). Съгласно ориентировъчните изчисления на автора, още през 2013 г. групата на развиващите се страни изпревари по размер на реалния БВП тази на развитите държави с 0,7 п.п. и към средата на настоящото десетилетие развиващите се страни представляват доминиращ сегмент в съвременната глобална икономика.
Показателни са данните за приноса на отделните групи страни в световния икономически растеж. През периода 1991—2002 г. групата на развитите държави осигурява 69,0% от икономическия растеж. По-късно приносът на тези страни спада на 54,1% за периода 2003—2007 г., за да достигне 11,8% за 2008—2012 г. Приносът на развиващите се страни последователно нараства от 28% за периода 1991—2002 г. на 41% за периода 2003—2007 г. и достига 82,4% за последния период (2008—2012 г.) (3). Данните илюстрират нарастващата роля на развиващите се страни като източник на растежа на съвременната световна икономика и потвърждават верността на метафората, че
„локомотивът“ на световния икономически растеж трайно се премества на Изток
Налице е дългосрочна тенденция за „преместване“ на преработващата промишленост от групата на развитите страни към тази на развиващите се държави: за период от 21 години делът на развитите държави в световната преработваща промишленост се „сви“ с почти 24 п.п. (от 77,2% за 1990 г. до 53,4% за 2011 г.), като особено интензивно е през първото десетилетие на ХХI век. За същия период делът на развиващите се страни се увеличи с 25,6 п.п. (от 17,7% за 1990 г. на 43,3% за 2011 г.) (4).
Дългосрочният процес на укрепване на позициите на развиващите се страни се проявява и в сферата на международните икономически отношения. Развиващите се страни все по-активно участват в международната миграция на преките инвестиции (ПИ). През първата половина на 90-те години на миналия век в тази група страни постъпват 33% от средногодишния приток на инвестиции в световното стопанство като цяло. През 2010 г. този дял възлиза вече на 45%, а през 2012 г. достига 54,8%. За първи път през 2012 г. притокът на нови ПИ в развиващите се страни превиши аналогичния приток в групата на развитите държави, чийто относителен дял се понижи до 38,8%.
Нарастването на икономическия потенциал на развиващите се страни стимулира износа на ПИ от тази група страни: през първата половина на 90-те години на развиващите се страни се падат само 12,6% от общия годишен износ на такива инвестиции от всички страни, но през 2010 г. делът се повиши на 27,5%, а през 2012 г. достигна 32,7% (5).
Укрепват позициите на развиващите се страни в международната стокова търговия и за периода 1990—2012 г. развиващите се страни увеличиха относителния си дял в световния стоков износ с 20,5 п.п. (от 24,1% за 1990 г. на 44,6% за 2012 г.) и с 19,3 п.п. в световния стоков внос (22,1% за 1990 г. и 41,4% за 2012 г.) (6).
За икономическия анализ съществено значение имат качествените промени в търговските позиции на развиващите се страни. За разлика от първите десетилетия след Втората световна война, днес развиващите се страни осъществяват преобладаващата част от международната си търговия в рамките на собствената си група. През 2012 г. развиващите се страни насочват към други държави от своята група 57,2% от стоковия си износ. От други развиващи се страни през 2012 г. постъпват 58,9% от общия стоков внос на тези страни (7).
Данните показват, че в групата на развиващите се страни вече е изградено относително устойчиво международно разделение на труда, което е материалната основа за установяване на стабилни и перспективни икономически връзки между тях.
Респектиращи са промените в експортната листа на развиващите се страни. Още в средата на 90-те години на миналия век продуктите на преработващата промишленост заеха почти 2/3 от стойността на износа на развиващите се страни. Днес те изнасят на световния пазар химически продукти, машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и други изделия с висока степен на преработка. Немалко развиващи се страни се насочват към производство и износ на най-модерни високотехнологични продукти.
Ускорено протичащият процес на реконфигурация на глобалната икономическа система има две изключително важни последици.
Първо, присъщият доскоро структурен модел на световното капиталистическо стопанство „индустриално развит център — зависима аграрно-суровинна периферия“ е вече исторически преодолян и отстъпва място на друг модел, с изострена конкуренция и нарастваща икономическа взаимозависимост.
Второ, утвърждават се нови центрове на икономическа мощ и геополитическо влияние: Китай, Индия, Русия, Бразилия. А позициите на старите центрове: САЩ, Западна Европа, Япония последователно ерозират, докато възходящите нови центрове укрепват своите позиции. Множеството прогнози, изготвени от Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и други аналитични центрове, предвиждат по-нататъшен упадък на старите центрове и разширяване влиянието на новите (8).
Ключова роля в процеса на реконфигурация на глобалната икономическа система играе една малка група страни — БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Америка), на която се отделя значително внимание в специализираната научна и публицистична литература.
***
Автор на абревиатурата БРИК е американският икономист Джим О’Нил — експерт-анализатор в изследователското звено на голямата инвестиционна банка „Голдмън Сакс“. В прогнозен доклад през 2003 г. О’Нил определя 4 страни — Бразилия, Русия, Индия и Китай като особено динамични и атрактивни пазари, инвестициите в които осигуряват висока възвращаемост. Неговото заключение се основава на широк кръг критерии — размер на икономиките, темпове на икономическия растеж, равнище и перспективи за нарастване на доходите на населението, демографски фактори, прогнози за търсенето и валутните постъпления. В доклада изрично се подчертава, че четирите страни са „най-големи центрове на икономически растеж и политическо влияние“ и притежават „значителен интеграционен потенциал в своите региони“. Прогнозира се, че
към 2020 г. страните от групата БРИК
ще осигуряват почти половината от глобалния икономически растеж
А към 2050 г. общият обем на икономиките им ще бъде по-голям от този на държавите от Голямата седморка (9).
БРИК официално се конституира през 2008 г., а през 2010 г. към нея се присъединява Южноафриканската република (ЮАР). БРИКС няма юридическия статут на международна организация. Самоопределя се като „международен форум“, „платформа за диалог и международно сътрудничество“, „неформално обединение на страните лидерки на догонващото развитие“, „международна коалиция на държави, които имат общи икономически и политически интереси“, „коалиция на възходящите центрове на световната икономика и политика“ и т.н.
Сравнителният страноведски анализ установява редица различия между държавите от БРИКС: по изминатия исторически път, културно-цивилизационна идентичност, характер на националните политически системи, размер и структура на националните икономики, БВП на глава от населението и т.н. (10). Нещо повече, между някои от страните (напр. Китай и Индия) съществуват неразрешени политически противоречия (11). Но тези обстоятелства не са в състояние да възпрепятстват общия стремеж на 5-те страни към все по-тясно взаимодействие в редица области на икономическия, социалния и политическия живот. Стратегическите икономически и политически интереси са фундаменталният фактор, който обуславя готовността им за разширяване и задълбочаване на партньорството.
Общите интереси на страните в БРИКС представляват твърде широка палитра: поддържане на относително високи темпове на растеж на националните икономики, осигуряване на тяхната устойчивост, гарантиране на енергийната и продоволствената сигурност, перманентна структурна и технологична модернизация на икономиките, повишаване на международната им конкурентоспособност, повишаване способността на националните икономики за противодействие на негативните шокове и нестабилността на глобалната икономическа система, модернизация на физическата и административната инфраструктура, справяне с корупцията и организираната престъпност, комплексно подобряване качеството на живот на гражданите и др.
Държавите от групата БРИКС са заинтересовани от реформа на установения международен финансово-икономически ред. Те се обявяват за строго спазване на устава на ООН от всички страни, за върховенство на международното право и уважение на легитимните международни институции, за реформиране на международния политически ред, наложен след края на Студената война. Страните от обединението се придържат към разбирането, че могат да реализират с по-голям успех общите си геополитически интереси чрез съвместни действия (12).
БРИКС е относително млада формация, в известен смисъл рожба на глобалната финансово-икономическа криза (2008—2009 г.). Поради това и нейният институционален механизъм на практика все още се отработва. Най-съществените политически решения, отнасящи се до взаимодействието на държавите участнички, се вземат на ежегодните срещи на държавните глави. Първата среща е проведена през юни 2009 г. в Екатеринбург (Русия), а последната, шеста поред, бе през юли 2014 г. във Форталеза (Бразилия).
Провеждат се редовни срещи на секретарите на националните съвети за сигурност и на съответните ресорни министри (на външните работи, търговията, икономиката, финансите, здравеопазването, образованието, науката, селското стопанство). Конкретната подготвителна работа по отделни направления на сътрудничеството се осъществява от специализирани работни групи.
По инициатива на Русия започна работа по създаване на виртуален секретариат на БРИКС, който ще усъвършенства организацията на работа на обединението на различни равнища.
С оглед активизиране на сътрудничеството са учредени Банков форум, Бизнес форум, Борсов алианс и Делови съвет на БРИКС (13).
Страните участнички в групата БРИКС многократно са декларирали, че нямат намерение да създават военнополитически съюз. В документите на обединението ясно и категорично са формулирани принципите на работа на БРИКС: прагматичен подход към взаимното сътрудничество, отвореност, солидарност и взаимопомощ, готовност за взаимодействие и сътрудничество с трети страни (преди всичко развиващи се и страни в преход), а също с глобални и регионални организации. БРИКС реално се позиционира като авангард на „незападните“ страни, представител и защитник на техните интереси.
Обективният анализ стига до заключението за стабилни (и укрепващи във времето) позиции на формацията БРИКС в глобалната икономическа система. Това заключение се обосновава с редица съществени аргументи.
Страните от групата БРИКС имат впечатляващи икономико-географски характеристики:
• населението им наброява почти 3 млрд. души (42,2% от световното население през 2012 г.);
• територията им, разположена на 4 континента, е 39,7 млн.кв.км (около 1/4 от повърхността на земната суша);
• в техните земи се намира значителна част от известните световни запаси на нефт, природен газ, каменни въглища, желязо, цветни и редки метали, разнообразни минерали;
• страните разполагат с големи ресурси от селскостопанска земя, горски фонд, вода (вкл. питейна) и др. (14)
Много добрата ресурсна осигуреност е специфично конкурентно предимство, което създава благоприятни условия за динамичното развитие на страните от групата, стимулира стратегическото им партньорство, засилва позициите им на глобалния стоков пазар. Такава висока степен на ресурсна осигуреност несъмнено е важен фактор за икономическата им сигурност в условията на ожесточената конкурентна борба за достъп до ограничените ресурси, която се разгръща днес (15).
Таблица 1
Относителен дял на държавите от групата БРИКС в световния БВП (%)*
Страна 1995 2000 2005 2010 2012
Бразилия 3,2 2,9 2,8 2,9 2,8
Русия 2,9 2,6 3,0 3,0 3,0
Индия 3,3 3,7 4,3 5,4 5,6
Китай 5,6 7,1 9,4 13,6 14,9
ЮАР 0,7 0,7 0,7 0,7 0,7
БРИКС 15,7 17,0 20,2 25,6 27,0
*Изчисления по паритет на покупателната способност (ППС) от 2005 г.
Заб.: Таблицата е съставена от автора по UNCTAD, Trade and Development Report, 2013,
New York and Geneva, 2013, Table 1.6.
Таблица 1 откроява тенденцията към
нарастване на относителния дял на страните
от групата БРИКС в световния БВП
За период от 17 години съвкупният дял на тези страни в световния БВП нараства с 11,3 п.п., което е показателно за изпреварващия растеж в рамките на БРИКС спрямо този на световната икономика като цяло. Не е трудно да се установи също, че увеличаването на относителния дял на БРИКС като общност се дължи главно на две страни — Китай и Индия.
Особено впечатляваща е икономическата динамика в Китай. В продължение на три десетилетия (1980-2010 г.) средногодишните темпове на растеж превишават 10%. Относително високи в международен план са и темповете на икономически растеж в Индия. В края на 2012 г. Китай заема второ място (след САЩ) по размер на реалния БВП, а Индия е на третата позиция. Русия и Бразилия заемат съответно шесто и седмо място в тази престижна класация.
В началото на настоящото десетилетие в неформалната група на 7-те най-големи национални икономики в света се включват посочените 4 държави от групата БРИКС. Други членове на този „клуб“ са САЩ, Япония и Германия, които заемат съответно първо, четвърто и пето място. Съгласно актуални прогнози на СБ и МВФ обаче до края на 2014 г. в рамките на новата Г-7 ще настъпи разместване: Китай ще изпревари САЩ по размер на реалния БВП и ще заеме позицията на най-голямата национална икономика в света.
Отчитайки забавените темпове на растеж на световната икономика след „Голямата рецесия“ и икономическите затруднения на най-големите развити икономики (САЩ, Япония, Германия) може да се предполага, че през втората половина на настоящото десетилетие (2016—2020г.) обединението БРИКС ще произвежда 30—33% от световния БВП.
Според статистиката на Конференцията на ООН по търговията и развитието (ЮНКТАД), държавите от групата БРИКС съвместно осигуряват 10,3% от растежа на световния БВП за периода 1991—2002 г. , като приносът им нараства на 21,6% за периода 2003—2007 г. и достига 47,1% за следващия период (2008—2012 г.). И тук специално трябва да бъде отбелязан приносът на Китай — през последния посочен период растежът на китайската икономика осигурява около 35% от растежа на глобалната икономика (16). Данните сочат, че в трудните времена (2010—2014г.) БРИКС обективно изпълнява ролята на главна движеща сила в развитието на глобалната икономика (17).
Държавите от групата БРИКС са основен фактор в процеса на
териториална реконфигурация на световната преработваща промишленост
За периода 2000—2011 г. сумарният им дял в продукцията на световната преработваща промишленост се повиши от 11,8% на 27,8%. И отново фундаментално значение има Китай — за същия период неговият относителен дял в продукцията на световната преработваща промишленост се е увеличил от 7,0% на 19,6% (18). Днес Китай е най-голямата промишлена сила в света и справедливо е определян като „фабриката на света“ (по аналогия с Англия — „фабриката на света“ през ХIХ век).
В условията на съвременната глобализация, при безпощадната конкурентна борба на глобалния пазар на стоки и услуги националният икономически успех не може да бъде заимстване (копиране, имитация) на чуждестранни научно-технически постижения. Надеждна основа на националния икономически успех през ХХI в. е създаването и последователното укрепване на
собствен високоразвит научно-технически потенциал, способен да генерира авангардни технологии
Държавите от групата БРИКС си дават сметка за този императив на съвременното икономическо развитие. Съгласно данните на международната статистика, на страните от формата БРИК през 2012 г. се падат 21,2% от световните разходи за финансиране на собствена научноизследователска инфраструктура, създаването на собствен кадрови научен потенциал и осигуряването на достатъчно средства за финансиране на научните изследвания и опитно-конструкторските работи (НИОКР) (2010 г. — 18,3%).
Безспорен лидер отново е Китай, който още през 2010 г. изпревари Япония по размер на разходите за финансиране на НИОКР и зае второ място (след САЩ) по този показател. Делът на Китай в общата сума на световните разходи за НИОКР нараства от 12% за 2010 г. на 14,2% за 2012 г. и (очаквани) 16,5% за 2014 г. (19). Ускорено се повишава наукопоглъщаемостта на китайската икономика — 1,4-1,5% за 2005—2009 г., 1,9% за 2013 г. и очаквани 2% за 2014 г. (20). Амбициите на китайското държавно ръководство са респектиращи: съгласно стратегическия замисъл към 2020 г. трябва да бъде изградена икономика на знанието, а към средата на века страната трябва да стане световен научен и технологичен лидер (21).
Съвкупният научно-технически потенциал на държавите от обединението БРИКС е внушителен, но в момента е все още фрагментиран в национално-държавни рамки. Създаването на подходящи икономически и институционални условия, насърчаващи интеграцията на този потенциал, би осигурило значителен синергичен ефект, би ускорило и поевтинило модернизацията на икономиките на страните партньори, би улеснило завоюването на стратегически конкурентни предимства на глобалния пазар.
Страните партньорки в обединението БРИКС
участват активно в международната стокова търговия
За периода 2000—2012 г. делът на БРИКС в световния стоков износ нарасна с 9,9 п.п. (от 7,5% на 17,4%), а общият им дял в световния стоков внос се повиши с 10 п.п. (от 6,2% за 2000 г. на 16,2% за 2012 г.). През 2012 г. Китай зае позицията на най-голяма търговска сила в съвременния свят (относителен дял в световния стоков износ — 11,1% през 2012 г. и 9,8% в световния стоков внос) (22). При това Китай последователно променя модела на участието си в международното разделение на труда, извършвайки преход от специализация в производството и износа на относително прости, преобладаващо трудоинтензивни, потребителски изделия към специализация в производството и износа на модерни високотехнологични продукти.
През 2011 г. на Китай се падат 24% от световния износ на високотехнологични изделия (в т.ч. 40% от световния износ на компютърна и офистехника), 40% от вноса на високотехнологични стоки в САЩ (2011 г.) се падат отново на Китай (23).
От началото на ХХI век държавите от групата БРИКС
засилват участието си в международното движение
на преките инвестиции
Относителният дял на БРИКС в глобалния приток на преки инвестиции нарасна от 5,7% за 2000 г. на 15,6% през 2008 г. и достигна 20,9% за 2013 г. (24). През последните две години (2012 и 2013) Китай заема мястото на втори по значение вносител на нови преки инвестиции (след САЩ).
Експертите на ЮНКТАД обръщат внимание на някои особености на притока на преки инвестиции в държавите от групата БРИКС:
– първо, значително нарастване на такива инвестиции в страните от обединението през периода 2003—2008 г.;
– второ, вносът на преки инвестиции по време на кризата (2008—2009 г.) остана относително стабилен;
– трето, благодарение на динамичния растеж на притока на преки инвестиции в БРИКС нараства и сумата на натрупаните преки чуждестранни инвестиции в тези страни (25).
Интензивният приток на преки инвестиции в страните от групата БРИКС е стимулиран от някои съществени фактори — динамично растящи национални и регионални пазари, благоприятни ресурсни условия, добър инвестиционен климат, политическа стабилност и т.н.
Още по-силно изразена е експанзията на страните от БРИКС при износа на преки инвестиции. За периода 2000—2013 г. делът на БРИКС като обединение в глобалния износ на преки инвестиции нарасна от 0,6% на 14,2% (26). Китай и Русия са в групата на най-големите износители на преки инвестиции в съвременните условия, благодарение на това възникват транснационалните корпорации (ТНК) на държавите от обединението БРИКС. Особено влиятелни в международен план са ТНК от нефтогазовия бранш, както и корпорациите от отраслите на черната и цветната металургия.
Износът на преки инвестиции от БРИКС най-често се основава на: овладяване на национални и регионални пазари с големи поглъщателни възможности; преодоляване на разнообразните протекционистични ограничения за достъп до чуждестранните пазари; осигуряване на достъп до високоразвитите финансови пазари на приемащите страни; овладяване на модерни промишлени, организационно-управленски и други технологии чрез придобиване на местни предприятия в приемащите страни и др. (27).
Тук непременно трябва да бъде отбелязан още един важен момент: Китай и Русия са нетни кредитори („донори“) спрямо останалия свят. Този факт се потвърждава от данните за международната инвестиционна позиция на тези страни. Съгласно статистиката на МВФ, в края на 2013 г. китайските активи зад граница превишават сумата на привлечените в Китай чуждестранни средства с почти 2 трлн. долара, а аналогичното превишение за Русия възлиза на 133 млрд. долара. (28)
Солидните позиции на формацията БРИКС в съвременната световна икономика намират израз и при
разпределението
на международните валутни резерви
В края на 2013 г. БРИКС като общност контролира 41% от сумата на общите международни валутни резерви. Китай самостоятелно разполага с валутни резерви в размер на 3,9 трлн. долара (31,5% от сумата на световните резерви). В края на 2013 г. на държавите от групата БРИКС се падат 42,2% от световните резерви в чуждестранна валута (в т.ч. Китай — 32,7%). (29)
Значителните валутни резерви на държавите от групата изпълняват ролята на своеобразен застрахователен фонд, който позволява със собствени средства да финансират евентуални бъдещи дефицити на платежните им баланси и да противодействат ефикасно на валутни кризи, предизвикани напр. от масирано изтегляне на краткосрочен чуждестранен спекулативен капитал и други подобни шокове. Нещо повече, държавите от БРИКС се включиха в „спасителни“ операции в подкрепа на еврото, силно разклатено от кризата на суверенните дългове в редица страни от еврозоната и дори финансираха увеличаване на капацитета на МВФ.
Джим О’Нил отбеляза в своя доклад, че държавите от формата БРИКС разполагат с
голям интеграционен потенциал
Бразилия е активен участник в две регионални обединения — Общ пазар на страните от Южна Америка (МЕРКОСУР) и Съюз на южноамериканските нации (УНАСУР). Бразилия има решаваща роля и при учредяването през 2010 г. на Общността на латиноамериканските и карибските държави (ОЛАКД), която обединява 33 държави от този регион. Общността си поставя амбициозната цел чрез засилване на многоформатното регионално сътрудничество да съдейства за максимално разгръщане на стопанския потенциал на латиноамериканските и карибските държави (30).
Русия е основен двигател на сътрудничеството и интеграцията на постсъветското пространство, чиято най-зряла проява е Евразийското икономическо сътрудничество (ЕАИС). Русия и Китай активно сътрудничат в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), двете страни членуват и в мултирегионалното обединение Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС).
Индия е ключов партньор в Асоциацията за регионално сътрудничество в Южна Азия (СААРК) и страна-наблюдател в ШОС, като ясно е заявила готовността си да се присъедини като пълноправен (редовен) член към ШОС.
ЮАР е лидер на две регионални организации — Африкански съюз (АС) и Общност за развитие на Южна Африка (САДК).
Създаването на подобни регионални обединения, някои от които си поставят амбициозни интеграционни цели, е сериозен инструмент за укрепване на геополитическото влияние на държавите от групата БРИКС.
Страните от БРИКС активно участват и в работата на универсалните международни организации — ООН, МВФ, ЮНКТАД, Световната търговска организация (СТО) и т.н. Особено значимо е участието им в Г-20, където те представляват и защитават общите интереси на „незападните“ страни (развиващи се и страни в преход). Форумите на Г-20 са подходяща преговорна площадка за лансиране на единна или координирана позиция по различни аспекти на реформата на глобалното икономическо управление.
Глобалната финансово-икономическа криза (2008—2009 г.) с високата си икономическа, социална и политическа цена изтласква на преден план
острия проблем за характера на глобалното икономическо управление
Основите на настоящия модел на глобалното икономическо управление са заложени с договореностите от Бретън Уудс в края на Втората световна война. По-късно този модел е „усъвършенстван“ с постулатите на неолибералната идеология.
Държавите от групата БРИКС споделят разбирането, че „Голямата рецесия“ е израз на провала на неолибералния модел на глобалното икономическо управление: този модел не предвиди настъпването на кризата, не можа да я предотврати или да я ограничи в рамките на някакъв сегмент на световната икономика. Настоящият модел на глобалното икономическо управление е несправедлив, небалансиран и недемократичен и предоставя необосновани предимства на най-високоразвитите страни (на първо място САЩ) и не е съобразен с интересите и потребностите на развитие на огромната група на „незападните“ страни.
Действащият модел на управление, както твърдят държавите партньорки в обединението БРИКС, не съответства на икономическите и политическите реалности в началото на ХХI век: високо равнище на глобализация на икономическия и социалния живот; силно нараснала международна икономическа взаимозависимост; повишена чувствителност на отделните страни спрямо шоковете от външната среда; бързо развиваща се финансиализация на световната икономика за сметка на реалния сектор на глобалната икономика; утвърждаване на нови центрове на геоикономическо и геополитическо влияние и т.н.
Неадекватността на неолибералния модел на глобалното икономическо управление спрямо настоящите икономически и политически реалности е основен фактор на засилената нестабилност на международната икономическа система и глобалната икономика като цяло. Неолибералният модел подкопава международната икономическа сигурност, която от своя страна, е основен компонент на международната сигурност въобще (31).
Осъзнаването на пороците на неолибералния модел на глобалното икономическо управление обуславя настойчивите искания за неговото реформиране. Държавите от групата БРИКС разглеждат реформата на неолибералния модел като главен приоритет на своето сътрудничество, историческа мисия, която те трябва да изпълнят. (32)
Моделът на глобалното икономическо управление не може да бъде променен с някакъв „революционен акт“, затова страните залагат на постъпателни действия „стъпка по стъпка“. Те се стремят да спечелят подкрепата на „незападните“ страни и да постигнат компромис със старите икономически и политически центрове (САЩ, Западна Европа, Япония). За целта активно се използват срещите на Г-20, форумите в рамките на МВФ, СБ и други институции.
Държавите участнички в обединението БРИКС формулират редица конкретни предложения:
• за разширяване набора на резервните валути;
• за повишаване ролята на наднационалната парична единица, емитирана от МВФ — Специалните права на тираж (СПТ), и включване на националните им парични единици в състава на валутната кошница, определяща стойността на СПТ;
• за провеждане на отговорна макроикономическа (вкл. парично-кредитна) политика от държавите, емитиращи резервни валути;
• за стабилизиране на валутно-курсовите съотношения на водещите валути;
• за разработване и приемане на многостранна основа на мерки за противодействие на преливането на краткосрочен спекулативен капитал;
• за създаване на единна система за финансово регулиране;
• за формиране на разумен и ефективен финансов надзор;
• за създаване на система за ранно предупреждение за кризисни явления и др.
Реализирането на тези мерки ще повиши стабилността и предвидимостта на международната валутно-финансова система, което е необходимо условие за устойчивото развитие на глобалната икономика (33).
Глобалната промяна на съотношението на икономическите сили и последователното укрепване на позициите на държавите от групата БРИКС са сериозни основания за
реформиране на управлението на глобалните финансово-икономически институти — МВФ и СБ
В своята съгласувана позиция партньорите в БРИКС разглеждат реформата на управление на двете посочени институции като условие за повишаване на легитимността и ефективността на тяхната дейност. Исканията се концентрират в няколко посоки: преразпределение на квотите и гласовете между държавите членки на двете организации, по-добро представителство на „незападните“ страни в техните управленски органи, промяна на практиката на определяне на висшите ръководители на МВФ и СБ и др. БРИКС настоява също за преразглеждане на методологията и конкретната формула за изчисляване на квотите на отделните страни-членки.
Квотите определят максималните размери на финансовите задължения на различните страни спрямо фонда, броя на гласовете им, както и възможностите за финансирането им от МВФ.
Съгласуваната позиция на държавите от БРИКС донесе някои резултати. През април 2010 г. СБ взе решение за преразпределение на националните квоти и гласове. Решено беше да се увеличат гласовете на развиващите се страни с 3,13 п.п. (от 44,06% на 47,19%) за сметка на гласовете на развитите държави. През декември 2010 г. МВФ също прие пакет от реформи, които предвиждат удвояване на общия размер на квотите и промяна на съотношението им с оглед по-точното отразяване на относителното тегло на различните групи страни в световната икономика. Допълнителен пакет със същата насоченост беше приет през март 2011 г.
Таблица 2
Относителен дял на държавите от групата БРИКС в системата на квоти и гласове в МВФ (%)
Страна 2006 г. 2013 г. 2015 г.*
Квота, ГласовеКвота, ГласовеКвота, Гласове
Бразилия 1,420 1,783 1,402 2,315 1,714 2,217
Русия 2,782 2,734 2,494 2,386 2,705 2,585
Индия 1,945 1,916 2,442 2,337 2,749 2,627
Китай 2,980 2,928 3,996 3,806 6,390 6,068
ЮА 0,874 0,867 0,784 0,770 0,640 0,634
БРИКС 10,0 10,2 11,1 11,6 14,2 14,1
*Данните за 2015 г. имат прогнозен характер.
Източник: Фитуни, Л.Л.; Дифференциация развивающихся стран: валютно-финансовые аспекты, Азия и Африка сегодня, 2013, № 5, с. 24.
Таблица 2 откроява тенденцията към увеличаване съвкупния относителен дял на държавите от групата БРИКС в системата на квотите и гласовете в МВФ. Това увеличение е най-значително при Китай. И през 2015 г. обаче сумарните гласове на държавите от БРИКС отстъпват по броя на гласовете, с които ще разполагат САЩ (16,5%), което означава, че САЩ запазват правото си на вето при вземане на най-важните решения в рамките на МВФ, които изискват мнозинство на гласовете от 85%. Страните от обединението БРИКС ще настояват за елиминиране правото на вето от страна на САЩ, а също за реално съобразяване на разпределението на квотите и гласовете с фактическото съотношение на силите в рамките на глобалната икономика.
Сравнително скромен успех е постигнат при искането за по-добро представителство на „незападните“ страни в управителните органи на финансовите институции: през декември 2010 г. е прието решение за предоставяне на две допълнителни места на развиващите се страни в Изпълнителния съвет на МВФ.
В своя съгласувана позиция държавите от БРИКС се обявяват решително срещу наложилата се практика за назначаване на висшите ръководители на МВФ и СБ, съгласно която за президент на СБ винаги се избира гражданин на САЩ, а за изпълнителен директор на МВФ — гражданин на западноевропейска страна. БРИКС настоява номинирането и изборът на висшите ръководители на двете институции да се осъществяват на базата на прозрачна процедура в съответствие с такива критерии като професионален опит, квалификация на кандидатите и т.н. (34)
Партньорите в обединението предлагат система от мерки за ограничаване нестабилността на цените на горивата, суровините и селскостопанските продукти на международните пазари. За целта е необходимо ефикасно международно сътрудничество с участието на възможно най-широк кръг страни както в сферата на производството, така и на финансовите пазари. Ограничаването на колебания на цените на посочените стоки съществено би повишило стабилността на глобалната икономическа система.
При последния кръг от многостранни търговско-икономически преговори в рамките на СТО („кръга Доха“) БРИКС подкрепи исканията на развиващите се страни
за преодоляване на някои традиционни асиметрии на международната търговска система
Както е известно, производството и износът на селскостопански продукти активно се субсидират в развитите страни, което изкривява конкуренцията на международните пазари и ощетява развиващите се държави, които нямат субсидиране. Износът на трудоинтензивни промишлени стоки от развиващите се в развитите държави много често е ограничаван чрез квоти, антидъмпингови процедури, необосновано високи стандартизационни изисквания и др. (35). Особено съществена подкрепа получиха развиващите се страни при преговорите за подписване на ново Общо споразумение за търговията с услуги (ГАТС).
Поради сравнително ниското равнище на международна конкурентоспособност на своя третичен сектор редица развиващи се страни не са подготвени за допълнителната му либерализация, за което настояваха развитите държави. Развиващите се страни основателно се опасяваха, че при по-високо равнище на либерализация техният сектор на услугите бързо ще бъде експроприиран от ТНК на развитите държави. Не бива да се забравя и фактът, че чрез публичните услуги (образование, здравеопазване, транспорт, електроснабдяване и др.) държавите провеждат и своята социална политика. Либерализацията на тези услуги и овладяването им от чуждестранните ТНК би ликвидирало тази възможност. Силно безпокойство в някои развиващи се страни предизвиква неукрепналата им банкова система. Високото равнище на либерализация на финансовите услуги би превърнало неукрепналата банкова система в лесна плячка за транснационалните банки (ТНБ), което би засилило уязвимостта на националната икономика спрямо спекулативния финансов капитал.
Благодарение на категоричната подкрепа на държавите от обединението БРИКС е неутрализиран натискът на развитите страни и не се стигна до подписването на ново споразумение. (36)
Конституирането на БРИКС като стратегически политико-икономически проект и последващата работа на различните формати създадоха благоприятни условия за
разгръщане на взаимното икономическо сътрудничество на държавите партньори
Статистическите данни убеждават, че както по време на кризата, така и в следкризисния период (2010—2014 г.), взаимният стокообмен в обединението нараства с изпреварващ темп, което повишава неговата възпроизводствена значимост (37). Съществува огромен потенциал за развитие на стокообмена в рамките на БРИКС. Преговорите за създаване на двустранни зони за свободна търговия създават необходимата правна основа за формиране на голяма зона са свободна търговия на формацията БРИКС (38), към която непременно ще се присъединят и други заинтересовани държави.
Успешно се развива секторното сътрудничество в някои приоритетни области. Създаден е ефикасен механизъм за взаимодействие в сферата на селското стопанство с цел гарантиране на продоволствената сигурност на страните партньори. Укрепва сътрудничеството в енергийната сфера, което позволява надеждното снабдяване на бързо развиващите се страни (на първо място Китай) с енергоресурси и ефективно усвояване на иновационни енергийни технологии. Емблематичен за сътрудничеството в енергийната сфера е подписаният през май 2014 г. договор за доставка на природен газ от Русия за Китай. Мегаконтрактът предвижда ежегодни доставки (от 2018 г.) на 38 млрд. куб. м газ за срок от 30 години. Стойността на доставките се оценява на 400 млрд. дол. В началото на септември 2014 г. започна изграждането на газопровода „Сила за Сибир“ с обща дължина от 4000 км, по който ще се осъществяват доставките. На срещата на върха на държавите членки на АТИС в Пекин в началото на ноември 2014 г. между Китай и Русия са постигнати допълнителни договорености за стратегическо сътрудничество в енергийната област.
Поставено е началото на плодотворно сътрудничество в сферата на научните изследвания и иновациите. Определени са 11 най-перспективни направления — от самолетостроенето до био- и нанотехнологиите. Подготвя се създаването на съвместни научни паркове (39). Стратегическото сътрудничество в сферата на научните изследвания и иновациите несъмнено ще повиши качеството на икономическия растеж в страните партньори, ще ускори модернизацията на техните икономики, ще укрепи глобалните им конкурентни позиции.
Като изключително амбициозно следва да бъде определено сътрудничеството на държавите от групата БРИКС във финансовата област.
Създаденият през 2011 г. Борсов алианс е реална стъпка към интеграция на фондовите пазари на петте страни, което повишава тяхната ликвидност и привлекателност, съдейства за разработването и лансирането на нови финансови продукти (40).
На третата Среща на върха (април 2011 г.) е подписано Рамково споразумение за финансово сътрудничество. На следващата, четвърта, среща то е конкретизирано в две споразумения, които предвиждат използване на националните парични единици при взаимните разплащания и кредитирането между страните партньори. Тези споразумения са приети като първи реални практически стъпки за целенасочено стимулиране на търговското и инвестиционното сътрудничество между държавите от обединението. Активното използване на националните валути ще ограничи периметъра на използване на американския долар, ще съдейства за ускорената интернационализация на паричните единици на страните партньори.
На последната среща на високо равнище във Форталеза са подписани две особено важни споразумения — за създаване на нова банка за развитие и за учредяване на съвместен валутен пул.
Новата банка за развитие (със седалище в Шанхай) ще разполага със собствен капитал от 100 млрд. дол. Предвижда се банката да кредитира изграждането на инфраструктурни обекти и програми за устойчиво развитие в държавите от групата БРИКС и в други развиващи се страни. Банката ще може да привлича допълнителен кредитен ресурс от петте страни-учредителки и от международните капиталови пазари. Логично е да се предполага, че банката ще увеличи възможностите за външно финансиране на развиващите се страни, конкурирайки се със Световната банка и регионалните банки за развитие. В този смисъл Новата банка за развитие ще бъде ефикасен инструмент за укрепване на геополитическото влияние на обединението БРИКС.
Съвместният валутен пул също ще разполага с капитал от 100 млрд. долара. Капиталът ще се попълва от вноски на петте страни (Китай — 41 млрд. дол., Бразилия, Русия и Индия — по 18 млрд. дол., и ЮАР — 5 млрд. дол.). Пулът ще подпомага страните от БРИКС при необходимост от краткосрочна ликвидна подкрепа с цел поддържане на валутната (и в по-широк смисъл) финансовата стабилност на държавите партньорки. Създаването на Съвместния валутен пул може да се разглежда като първа стъпка към изграждане на независима валутна система на държавите от групата БРИКС, освободена от опеката на МВФ и от доминиращата позиция на американския долар като световна валута. В тази посока действа още един фактор — стремежът за повишаване степента на интернационализация на някои национални парични единици и превръщането им в резервни валути (китайския юан, руската рубла, бразилския реал) (41).
Преди срещата на високо равнище във Форталеза официално беше обявено, че се подготвя Стратегия за развитие на многостранното икономическо сътрудничество на страните от БРИКС. Стратегията несъмнено ще определи целите, приоритетите и принципите на сътрудничеството, ще усъвършенства институционалните механизми, ще разшири обхвата и ще повиши ефективността на икономическото сътрудничество между партньорите от обединеното БРИКС.
Промяната на глобалния геоикономически баланс, укрепването и консолидацията на новите центрове на икономическа, технологична и политическа мощ закономерно обуславят
промяна и на глобалната
геополитическа архитектура
След краха на световната социалистическа система и разпадането на Съветския съюз в началото на 90-те години на ХХ в. възникна уникален моноцентричен геополитически модел, основан на многостранната глобална доминация на САЩ. Както писа Збигнев Бжежински: „Америка доминира в четирите решаващи сфери на глобалната мощ: военната, икономическата, технологичната и културната… Цялата тази комбинация я прави единствената действително световна свръхдържава.“ (42) По думите на друг изтъкнат американски политолог — Джозеф Най: „От времето на Рим нито една държава не е превъзхождала другите толкова явно.“ (43)
Глобалната доминация на САЩ и отсъствието на стратегически противник обуславят имперското поведение на САЩ след края на Студената война: за сфера на американските интереси е обявен практически целият свят, провъзгласено е правото на САЩ да нанасят превантивни удари, когато (по американска преценка) е застрашена националната им сигурност. На практика е суспендиран установеният след Втората световна война световен ред, легитимиран чрез Устава на ООН и другите актове на международното право. САЩ са убедени, че могат да предприемат едни или други действия, неглижирайки ООН и нейните органи. Така беше установен нов световен ред, в който САЩ смятаха, че имат право да действат така, както намират за необходимо. Едностранните действия на САЩ в международния политически живот, които реално замениха силата на правото с „правото на силата“ („право на силния“) (44), през 90-те години на миналия век се приемаха мълчаливо от мнозинството страни като обосновани и напълно легитимни (45).
Новият световен ред е в значителна степен идеологически мотивиран: американският политически елит споделя разбирането за цивилизаторската мисия на САЩ, т. е. за налагане на традиционните американски ценности в целия свят — либерална демокрация, свобода, човешки права, които бяха обявени за универсални (46). Идеалът на новия световен ред се заключава в изграждането на един „стандартизиран“ („хомогенен“) свят по модела на САЩ (47).
Налагайки новия световен ред, САЩ едностранно формулираха и следваха нови принципи на международната политика — на „ограничения суверенитет“, „избирателната легитимност“, „смяната на режимите“, „хуманитарната интервенция“ и т.н., които влизат в остро противоречие с целите и принципите, заложени в Устава на ООН. Политическите действия, с които се реализира новият световен ред, включват широк арсенал от средства — инструменти на „твърдата сила“, инструменти на „меката сила“, налагане на икономически, политически и други санкции спрямо „неудобни“ страни (и режими) по политически съображения, прилагане на някои иновативни практики на политическия инженеринг като „цветните революции“ („управляемия хаос“) и т.н.
Действия в духа на новия световен ред се предприемат от САЩ едностранно, а по-късно към тях се присъединяват и други съюзнически (или сателитни) страни, представляващи „международната общност“, които формират прословутите „коалиции на желаещите“.
Още през първото десетилетие на ХХI век ясно се проявяват симптомите на изчерпване потенциала на новия световен ред, а днес открито се лансират постановки за неговата криза и дори за провала му. Причините за това развитие, според автора на настоящия материал, се коренят в няколко съществени момента:
• в условията на засилени социално-икономически трудности (растящи бюджетен дефицит и държавен дълг; устойчиво ниски темпове на икономически растеж и относително висока безработица; задълбочаващо се социално-икономическо неравенство и растяща бедност и т.н.) САЩ вече не разполагат с необходимите ресурси, за да изпълняват пълноценно ролята на „световен жандарм“;
• едностранните действия на САЩ все по-често предизвикват неодобрението на някои техни традиционни партньори и съюзници. Зад високопарната риторика на официалните американски власти съюзниците нерядко разкриват егоистичните интереси на американските ТНК, стремящи се напр. към достъп до евтини енергийни източници;
• американската интервенция в една или друга страна вече се натъква на ожесточената съпротива на местното население, води до кръвопролитни граждански войни на етническа или религиозна основа, многохилядни жертви, властови вакуум, дългогодишен икономически и политически хаос и т.н.;
• налаганият от САЩ нов световен ред е лишен от всякакъв морален авторитет, след като в името на демокрацията са разрушени редица страни, дадени са стотици хиляди (а може би вече милиони) човешки жертви. Не могат да претендират за морален авторитет политически действия, подкрепящи откровено фашистки, националистически и други подобни сили (групи, движения и пр.). Непремерените, крайни действия на САЩ в крайна сметка стимулират разгръщането на международния тероризъм;
• новият световен ред е абсолютно несъвместим с утвърждаващия се полицентричен модел на съвременния свят. Възходящите нови глобални сили оспорват моралните, правните и политическите основания за налагането от САЩ на някакъв единен („хомогенен“) модел на глобално политическо, икономическо, социално и т.н. устройство в съответствие с традиционните американски ценности.
Новият световен ред очевидно изживява историческото си време, а неограничената глобална хегемония на САЩ отстъпва място на постамериканския свят (48). В този нов свят САЩ трябва да заемат позицията на „пръв между равните“ (засега), а след това — позицията на един от няколкото центъра на икономическа сила и геополитическо влияние.
Държавите партньорки в обединението БРИКС категорично отхвърлят новия световен ред като недемократичен, несправедлив и империалистически по своя характер. Този ред, според тях, е абсолютно неадекватен на икономическите и политическите реалности в началото на ХХI век, генерира сериозни международни конфликти и дестабилизира света като цяло.
Държавите от групата БРИКС решително се обявяват за демократизация на международните отношения, за строго спазване на международното право и уважение на легитимните международни институции, уважение на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на всяка страна, разрешаване на международните спорове и конфликти с политико-дипломатически средства, без употреба на сила.
Партньорите от БРИКС заемат конструктивна позиция за необходимостта от реформиране на ООН и Съвета за сигурност в съответствие с проблемите и предизвикателствата, пред които е изправена световната общност днес. Страните от БРИКС подкрепят активно многостранното международно сътрудничество за противодействие на общите заплахи — тероризъм, наркотрафик, морско пиратство, киберпрестъпност и др. (49).
Новата политическа философия, към която се придържат държавите от БРИКС, вече регистрира някои успехи: благодарение на посредничеството на Русия и Китай са разрешени проблемите с унищожаването на сирийските химически оръжия и контрола върху иранската ядрена програма и беше предотвратена военната интервенция в двете страни през 2013 г.
Партньорите от БРИКС оказват влияние върху съвременните международни отношения чрез инструментите на „меката сила“. Те съдействат активно на международното развитие, подкрепят справедливите искания на развиващите се страни в универсалните международни организации, участват активно в регионални и мултирегионални търговско-икономически обединения, предоставят хуманитарна помощ на бедстващи страни, подкрепят многостранните мерки за справяне с климатичните промени и т.н. Широк резонанс сред „незападните“ страни предизвиква начинът, по който някои страни от групата БРИКС извършиха пазарноориентираните реформи. Неслучайно в специализираната литература се утвърждават термините „Пекински консенсус“ и „Делхийски консенсус“ като алтернативи на непопулярния Вашингтонски консенсус (50).
В усилията си за промяна на глобалния политически ред партньорите от БРИКС печелят подкрепата на огромен брой „незападни“ страни, които не приемат новия световен ред. Спечелването на доверието и подкрепата на тези страни е предпоставка за успех на борбата за реформиране на системата на съвременните международни отношения.
***
От официалното конституиране на БРИКС изминаха вече 6 години. Този период беше достатъчен, за да се изяви потенциалът на обединението за организиране на дългосрочно взаимно сътрудничество на държавите от обединението в редица сфери на икономиката. Ясно се очерта и ролята на БРИКС като първостепенен геоикономически и геополитически фактор.
Дейността на БРИКС се оценява като цяло положително от държавите партньори, като не се „спестяват“ някои различия, противоречия и слабости във взаимодействието. Оценките на Запад са твърде противоречиви. Редица авторитетни американски учени-икономисти (Джефри Франкел, Дани Родрик, Нуриел Рубини и др.) извеждат на преден план политическите и икономическите различия между петте страни от обединението, наличието на специфични национални интереси и цели, отсъствието на принципно нова концепция за глобализацията и т.н.
Според американски политолог Джоузеф Най, в рамките на БРИКС няма достатъчно „свързващо вещество“, а „…..недостигът на единство е симптом за фундаменталната несъвместимост на членуващите в БРИКС. В политически смисъл Китай, Индия и Русия си съперничат една с друга за доминиране в Азия. В икономически смисъл Бразилия, Индия и ЮАР са обезпокоени от последиците на занижения курс на китайската валута за своите икономики“ (51). Подчертано крайна в своята оценка е Кондолиза Райс, бивш държавен секретар в администрацията на президента Джордж Буш-младши. Според нея терминът БРИКС е „несъстоятелен“. „Това са различни страни, пред които стоят съвършено различни задачи.“ (52)
Американският Национален съвет по разузнаване приема за вероятни множество сценарии за бъдещото развитие на БРИКС, в т.ч. евентуални сблъсъци между настоящите партньори и разпадане на обединението. Но както се твърди в доклад на съвета от 2008 г.: „Цялата международна система, оформила се в настоящия вид след Втората световна война, ще бъде революционизирана. Новите политически играчи — Бразилия, Русия, Индия и Китай, не просто ще заемат места в предните редове на международната таблица, но и ще определят новите залози и новите правила на играта.“ (53)
Официалните държавни власти в „старите“ центрове на сила не само внимателно следят дейността на БРИКС, но и провеждат политика на „сдържане“ на обединението. Особено активни в тази посока, както може да се предполага, са преди всичко САЩ и усилията се канализират в две посоки:
а) за взаимно противопоставяне на страните от обединението. Обявява се за невъзможно взаимодействието между две „големи демокрации“ (Индия и Бразилия) и две „големи диктатури“ (Русия и Китай);
б) лансира се идея за създаване на формация клонинг — ТИМБИ (Турция, Индия, Мексико, Бразилия, Индонезия). Този проект на американския политически инженеринг цели създаването на формация-противотежест на БРИКС, която ще бъде „правилно“ ориентирана във фарватера на неолибералния геоикономически и геополитически курс (54). Може да се предполага, че опити за учредяване на такива конкурентни формации ще бъдат предприемани и в бъдеще.
Много интересна и оригинална позиция относно настоящето и бъдещето на БРИКС представя индийският учен, политологът от университета в Делхи професор Ачин Ванаик. Според него е налице силно изразена политико-икономическа несъвместимост на държавите от групата БРИКС, която ограничава „способността на обединението да функционира като мощна, нова иновационна сила в областта на глобалната политика и управлението“. Единственото, на което могат да разчитат страните от обединението БРИКС, според Ванаик, е, че „сериозното отслабване на американската глобална хегемония и влияние ще повиши важността на БРИКС като колективен блок“.
Политическата трансформация в началото на 90-те години на ХХ век, твърди Ванаик, доведе до формирането на „нов квинтет“ или Съглашение на великите държави — САЩ, ЕС, Русия, Китай и Индия — една нова общност, която „носи главната отговорност за стабилизиране на международния ред“. При това страните от БРИКС, включващи се в състава на „квинтета“ („световния управляващ комитет“), „ще играят по общи правила“, т.е. правилата на глобалния неолиберален ред. Новият „квинтет“ запазва присъщия на режима на хегемонната стабилност йерархичен характер. В неговия център остават САЩ, които са „необходим и незаменим лидер“, „велик хегемон“. Останалите участници в квинтета изпълняват второстепенна, поддържаща роля: те се разполагат по периферията, като всеки от тях разглежда като свой приоритет уреждането на двустранните отношения със САЩ, а не задълбочаване на отношенията с другите страни от периферията (55).
Авторът на настоящия материал подкрепя оптимистичната гледна точка относно бъдещето на БРИКС. Налице са редица основания за такава позиция.
Първо, БРИКС измина определен успешен път. Изграден е вече определен механизъм на взаимното сътрудничество, разширява се неговият секторен обхват, налице е общ стремеж да се премине от инициативи ad hoc към стратегическо партньорство с ясно изразени цели, приоритети и подходи за дългосрочен период.
Второ, страните от групата БРИКС са наясно, че с обединени усилия могат да реализират по-успешно и с по-малки разходи своите стратегически икономически и политически интереси и цели.
Трето, партньорите в обединението не игнорират своите различия и дори противоречия, но търсят тяхното решение чрез добронамерен, конструктивен диалог, а не по пътя на взаимното противопоставяне и конфликтите.
Четвърто, страните от БРИКС отхвърлят неолибералната икономическа и социално-политическа идеология и неолибералния ред в различните му проявления. Глобалната финансово-икономическа криза (2008—2009 г.) и последвалият я период на засилена нестабилност и непредвидимост в развитието на съвременния свят са ярко потвърждение на провала на неолибералния ред, което предполага търсенето на нови подходи към организацията на социалния живот в национални и глобални рамки.
Пето, участниците в обединението БРИКС разбират, че реформирането на глобалното икономическо управление и глобалния геополитически ред са стратегически задачи, чието решаване изисква време, последователни координирани действия с подкрепата на много други страни и стратегия „стъпка по стъпка“, при която по необходимост следва да се търсят и компромиси със страните, подкрепящи статуквото.
Шесто, БРИКС се ползва с подкрепата на огромната група на развиващите се страни, които виждат в лицето на обединението организирана сила, която изразява и защитава техните интереси. Както показва практиката на Г-20 и други представителни международни форуми (СТО, МВФ и др.), развиващите се страни много често определят своята позиция по един или друг обсъждан въпрос в съответствие с представената единна позиция на страните от БРИКС. Наличието на нов морален лидер съществено ограничава възможностите на САЩ и други развити страни да „купуват“ съгласието на развиващите се страни чрез задкулисни договаряния, подкупи, заплахи и др.
Седмо, израз на нарасналото доверие в БРИКС е изразеното желание за присъединяване към формацията на редица други страни. Според различни източници такава готовност изрично е заявена от: Аржентина, Мексико, Нигерия, Индонезия, Южна Корея и Турция. Дори някои развити държави (напр. Австралия) са заявили заинтересованост за участие в обединението (56). Присъединяването на нови влиятелни страни в бъдеще ще увеличи геоикономическия и геополитическия потенциал на БРИКС. Може да се очаква, че след като сътрудничеството в рамките на БРИКС достигне по-висока степен на зрелост, след като бъдат шлифовани институционалните механизми на взаимодействието, формацията ще пристъпи към разширяване на своя състав.
Наивно е да се твърди, че бъдещето на БРИКС ще бъде абсолютно безпроблемно. Но също е недопустимо да се игнорира фактът, че БРИКС е персонификатор на една съществена геоикономическа и геополитическа закономерност, присъща на глобализирания свят в настоящата преходна епоха. Обективният характер на тази закономерност аргументира категоричното заключение на автора: БРИКС има бъдеще!
Бележки
(1) UNCTAD Handbook of Statistics 2013, Table 8.2.1; UNCTAD, Trade and Development Report, 2014,New York and Geneva, 2014, Table 1.1.
(2) Изчисления по паритет на покупателната способност от 2005 г. UNCTAD, Trade and Development Report, 2013, New York and Geneva, 2013, Table 1.6. (Остатъкът до 100% изразява относителния дял на страните в преход).
(3) Изчисления на автора по UNCTAD, Trade and Development Report, 2013 …, Table 1.5.
(4) Изчисления на автора по UNCTAD Handbook of Statistics 2012 and 2013, Table 8.1.1 and 8.3.1.
(5) Изчисления на автора по UNCDAD, World Investment Report 2002, New York and Geneva, 2002, Annex Table B.1, B.2 and World Investment Report 2014 (Overview), p. 3.
(6) UNCTAD Handbook of Statistics 2013, Table 1.1.1.
(7) UNCTAD Handbook of Statistics 2013, Table 2.2.B.
(8) Вж. Маринов, В., Новата глобална икономическа архитектура: същност, фактори, последици, Международни отношения, 2014, № 3.
(9) Фитуни, Л.Л., Дифференциация развивающихся стран и новая архитектура мировой экономики, Азия и Африка сегодня, 2012, № 10, с. 14; Филатов, С., Сетевая дипломатия БРИКС, Международная жизнь, 2011, № 5, с. 105, 106.
(10) През 2012 г. номиналният БВП на Китай превишава аналогичния показател на ЮАР 20,6 пъти. През същата година номиналният БВП на глава от населението в Русия превишава неговия размер в Индия 9,4 пъти (Изчисления на автора по UNCTAD Handbook of Statistics 2013, Table 8.1.1).
(11) Вж. Юрлов, Ф.Н., КНР, Индия и США: съотношение сил меняется, Азия и Африка сегодня, 2013, № 1.
(12) Срв. Лавров, С., БРИКС – глобальный форум нового поколения, Международная жизнь, 2012, № 3, с. 2, 3; Луков, В., Символ многополярного мира, Международная жизнь, 2014, № 7, с. 44; Хейфец, Б., БРИК: миф или реальность?, Мировая экономика и международные отношения, 2010, № 9, с. 74, 75.
(13) Вж. Луков, В., Символ многополярного мира …, с. 47, 48.
(14) Срв. Архангельская А.А., БРИК становится БРИКС, Азия и Африка сегодня, 2011, № 9, с. 2; Зименков, Р.И., Торгово-экономические отношения США со странами БРИКС, США-Канада: экономика, политика, культура, 2013, № 4, с. 25; Татаркин, А., Е.Адреева, А.Ратнер, Императивы современного экономического развития: мировые тренды и российские реалии, Вопросы экономики, 2014, № 5, с. 123.
(15) Вж. Основные регионы и цивилизационные общности мира в ХХI веке: попытка прогноза развития, Мировая экономика и международные отношения, 2014, № 6, с. 111, 112, 118, 120.
(16) Изчисления на автора по UNCTAD, Trade and Development Report, 2013 …, Table 1.5.
(17) Срв. Лавров, С., БРИКС – глобальный форум нового поколения …, с. 2; Полякова, Е.С., Геометрические метаморфозы начала нового века, Азия и Африка сегодня, 2014, № 4, с. 59.
(18) Изчисления на автора по UNCTAD Handbook of Statistics 2013, Table 8.1.1 и 8.3.1.
(19) Перспективы капиталовложений в НИОКР в мире, БИКИ, № 18, 14 февраля 2012, с. 1, 4; Супян, В.Б., Экономика США: тенденции и вызовы текущего десятилетия, США-Канада: экономика, политика, культура, 2014, № 6, с. 16.
(20) Мельянцев, В.А., Развивающиеся страны: рост, эффективность, противоречия и перспективы, Азия и Африка сегодня, 2014, № 6, с. 4.
(21) Срв. Насибов, И., Научно-технический потенциал Китая: итоги и перспективы развития, Мировая экономика и международные отношения, 2012, № 10, с. 79-83.
(22) UNCTAD Handbook of Statistics 2013, Table 1.1.1.
(23) Срв. Лебедева, Л.Ф., Позиции России и США в полицентричном мире – социально-экономический аспект, США-Канада: экономика, политика, культура, 2012, № 11, с. 6, 7.
(24) Изчисления на автора по UNCTAD, World Investment Report 2004, New York and Geneva, 2004, Annex Table B.1 and 2014, Annex Table 1.
(25) Срв. БРИКС укрепляет позиции в сфере трансграничных инвестиций, БИКИ, № 42, 6 июня 2013, с. 1.
(26) Изчисления на автора по UNCTAD, World Investment Report 2004…, Annex Table B.2 and 2014, Annex Table 1.
(27) Срв. Кузнецов, А., Транснациональные корпорации стран БРИКС, Мировая экономика и международные отношения, 2012, № 3, с. 9.
(28) Изчисления на автора по International Monetary Fund (IMF), International Financial Statistics, Yearbook 2014, p. 247, 659.
(29) Изчисления на автора по IMF, International Financial Statistics, Yearbook 2014, p. 24-26, 30-32.
(30) Вж. Яковлев, П., Геополитический разворот стран Латинской Америки, Мировая экономика и международные отношения, 2014, № 7, с. 59,60.
(31) Срв. Луков, В., БРИКС – фактор глобального значения, Международная жизнь, 2011, № 6, с. 32, 33.
(32) Лавров, С., БРИКС – глобальный форум нового поколения…, с. 4; Давыдов, В., БРИКС как фактор становления полицентричного режима международных отношений, Международная жизнь, 2011, № 5, с. 100.
(33) Срв. Ли Синь, Страны БРИКС: укрепляя сотрудничество, Международная жизнь, 2012, № 2, с. 38; Луков, В., БРИКС – фактор глобального значения …, с. 34.
(34) Подробно вж. Фитуни, Л.Л., Дифференциация развивающихся стран: валютно-финансовые аспекты, Азия и Африка сегодня, 2013, № 5, с. 23-26; Лексютина, В., Китай в БРИКС: мотивация участия, Мировая экономика и международные отношения, 2014, № 4, с. 84, 85.
(35) Вж. Маринов, В., Относно глобалното управление на международната икономическа система, Годишник на УНСС 2009.
(36) Жерар, Р.М., Петдесет държави преговарят тайно за либерализация на услугите, Монд дипломатик, 18 септември 2014, с. 8.
(37) Срв. Лексютина, В., Китай в БРИКС: мотивация участия …, с. 87; Полякова, Геометрические метаморфозы нового века …, с. 60.
(38) Срв. Ли Синь, Страны БРИКС: укрепляя сотрудничество …, с. 42.
(39) Луков, В., Символ многополярного мира …, с. 47.
(40) Фитуни, Л.Л., Диференциация развивающихся стран: валютно-финансовые аспекты, Азия и Африка сегодня, 2013, № 6, с. 9, 10.
(41) Срв. Маринов, В., Международните валутни резерви: настояще и бъдеще, Ново време, 2013, № 7-8.
(42) Brzezinski, Z., The Grand Chessboard. American Primacy and Its Geostrategis Imperatives, N.Y., 1997, p.24.
(43) Nye,J.S., The Paradox of American Power. Why the World’s Only Superpower Can’t Go It Alone, N.Y., 2002, p.1.
(44) Срв. Громыко, А., Мировой порядок или правопорядок, Международная жизнь, 2012, № 3.
(45) Иноземцев, В., „Постамериканский мир“: мечта дылетантов и непростая реальность, Мировая экономика и международны отношения, 2008, № 3, с. 4; Соловьев, Э., Суверенитет в рамках полицентричного мира, Международная жизнь, 2014, № 6, с. 97.
(46) Срв. Соловьев, Э., Суверенитет в рамках полицентричного мира …, с. 101.
(47) Иноземцев, В., „Постамериканский мир“ …, с. 9.
(48) Брутенц, К., Великая геополитическая революция, Мировая экономика и международные отношения, 2012, № 10, с.6.
(49) Срв. Лавров, С., БРИКС – глобальный форум нового поколения …, с. 3, 4; Луков, В., БРИКС – фактор глобального значения …, с. 33.
(50) Лопатина, А. Н., От „Вашингтонского консенсуса“ к „пекинскому“, США – Канада: икономика, политика, культура, 2010, № 9; Галищева, Н. В., „Делийский консенсус“ – индийская модель либерализации экономики, Азия и Африка сегодня, 2014, № 3.
(51) Срв. Полякова, Е. С., Геометрические метаморфозы начала нового века …, с. 61; Ардзинба, И., Будущее группы БРИКС глазами экспертного сообщества, Международная жизнь, 2014, № 3, с. 151-153; Хейфец, БРИКС: миф или реальность? …, с. 72-74.
(52) Цит. по Филатов, С., Сетевая дипломатия БРИКС …, с. 111.
(53) NIC, World Trends 2025. A Transformed World, Washington, 2008, p. 99.
(54) Фитуни, Л.Л., Диференциация развивающихся стран и новая архитектура мировой экономики …, с. 17, 18.
(55) Вж. подробно Ванаик, А., Гегемониальная стабильность, новый „квинтет“ и другие, Мировая экономика и международные отношения, 2014, № 5, с. 107-113.
(56) Срв. Архангельская, А.А., БРИК становится БРИКС …, с. 2; Полякова, Е.С., Геометрические метаморфозы начала нового века …, с. 62.
