„МИНУТА Е МНОГО“ – ОБРАЗОВАНИЕ ЧРЕЗ РАЗВЛЕЧЕНИЕ

0
309

 

 

През 2015 г. се навършват 35 години от излъчването на първото предаване на „Минута е много“.

 

Ето как е отбелязано това начало в Интернет страницата на БНТ:На 22. 02. 1980 г., петък, от 19.00 ч. стартира легендарното телевизионно състезание „Минута е много“, което остава в телевизионната история като един от най-успешните телевизионни проекти, реализирани и наложени в дълъг времеви порядък“ (1).

От времето, когато в мразовития 26 декември на 1959 г. екипът от трийсетина души си разпределя парченца от лентата на официал­ното откриване на телевизията в България, са изминали повече от пет десетилетия. Какво ли не е излъчвано за първи път в програмите на БНТ — новини и публицистика, образователни и развлекателни предавания, култура, музика, спорт. Най-добрите български актьори придобиват национална популярност благодарение на сцената на телевизионния театър. Зрителите предприемат с предаванията на „Атлас“ екзотични пътешествия в различни краища на света. „Светът в действие“ им показва репортажи от горещи точки на планетата. „По света и у нас“ и „Панорама“ направо отвяват с горещата си актуалност седмичния кинопреглед. Децата заспиват със Сънчо. „Всяка неделя“ въвежда телевизионни мостове за срещи със световни величини на културата, политиката и спорта. А кой може да си представи тогава Нова година без празничната телевизионна програма — „Танго експрес“, „Танц експрес“, „Мюзикхол“… И колко още! За всекиго има по нещо. Българската телевизия е първа на Балканите — с внедряването на цвета, със старта на втората си програма, с четирите си регионални центъра. И така повече от половин век — експериментиране, съзряване, упорита екипна работа, награди, славни времена.

Българската национална телевизия, или както все още я наричат Телевизията (макар в страната ни да се създават вече повече от 200 програми), е не само пионерът на телевизионното разпръскване у нас. Тя е и първопроходецът на всички жанрове и форми, създателят на професионални стандарти, люпилня на плеяда уникални кадри, които дълги години творят и съхраняват аудиовизуалната памет на нацията.

В БНТ прави своя прощъпулник и едно от нейните знакови предавания — телевизионното състезание „Минута е много“. Годината е 1980. Провеждат се ХIII зимна и ХIХ лятна Олимпиада. От този свят си отиват Жан-Пол Сартър и Ролан Барт, Ерих Фром и Жан Пиаже, Алфред Хичкок и Мей Уест, Владимир Висоцки и Стив Маккуин, Хенри Милър и Джани Родари, Алексей Косигин, Йосип Броз Тито и Вълко Червенков, Димо Казасов и Григор Вачков. Прострелян е Джон Ленън. Но на 22 февруари в ефира на студио „Младост“, когато генерален директор на БНТ е Иван Славков, се ражда телевизионното състезание „Минута е много“.

За повече от три десетилетия ефирен живот то става част от националното културно богатство, създавано за малкия екран. Последният му, 756-и  брой излита в ефира на 31. ХII. 2011 г. и завършва с репликата: Минута е много“ пожелава: „Здрава и спорна 2012-а!“ По ирония на съдбата през същата година се преселва в отвъдното и Иван Славков. Предаването е спряно рязко, с програмно необосновано решение, по време на мандата на генералния директор Вяра Анкова, без да му бъде дадена дори възможност да се сбогува с многолетните си зрители и въпреки че в представителното проучване на МБМД за най-харесвано предаване в 50-годишната история на Българската национална телевизия „Минута е много“ заема трето място (след „Всяка неделя“ и „Панорама“) (2).  А според медийната агенция „Piero 97“ през 2011 г. състезанието е на второ място след „По света и у нас“ сред най-гледаните предавания на БНТ (3). 

Нещо повече, две години след като е престанало да съществува, през 2013 г., в националното изследване „Телевизията в България — вчера и днес. Медийно поведение и жанрови предпочитания на националната аудитория“, проведено от агенция „Сова Харис“ през октомври, се констатира, че „Минутата“ е жива в паметта на българския зрител, заемайки десето място сред всички предавания, определени от респондентите като най-добри в българския телевизионен ефир. Пред нея са: „Всяка неделя“, „Панорама“, „По света и у нас“, „Шоуто на Слави“, „Нека говорят с Росен Петров“, „Стани богат“, „Би Ти Ви новините“, „Лице в лице“, предаванията на Карбовски по ТВ7, „Часът на Милен Цветков“. Забележителен рейтинг за предаване, което вече не се излъчва! (4)

Ето какво пише С. Митов по повод спирането на предаването в  материала си „Минутата на „Минутата“ изтече“ във в. „Стършел“, бр. 3507 от 27.09.2013 г.:

Край на „Минута е много“! Предаването, което стартира по БНТ на 20 февруари 1980 г. е свалено от екран. Без никакво обяснение пред неговата създателка Лилия Райчева, без никакви мотиви. 33 години в ефир това дълголетие е гаранция за качество. „Минута е много“ събираше пред телевизора и млади, и стари, защото от неговите въпроси всеки зрител веднага можеше да разбере какво знае и какво не знае, и най-важното да научи нещо ново. И не на последно място предаването се водеше от актьора Петър Вучков винаги на чудесен български език. А може би в това се състои грешката на неговите автори? Дали г-н Вучков не трябваше да бъде заменен от някоя дългокрака манекенка с напомпани устни и още по-напомпани гърди? Дали самите въпроси не трябваше да бъдат намалени наполовина, а на тяхно място да се вмъкнат изпълнения я на Азис, я на рапъра 100 кила? Може би тогава ръководството на БНТ щеше да остави „Минута е много“ на екран. Но то пък щеше да изгуби своите интелигентни зрители.“  

Много телевизионни работници свързват съдбата си с БНТ. За Лилия Райчева по-голямата част от живота ù минава с нея. Тя е ученичка в Английската гимназия в Пловдив, когато нейните родители купуват първия си чернобял телевизор. Като студентка от първия у нас випуск на „Телевизионна журналистика“ стажува в главните редакции „Информация“ и „Музика и забава“. Тогава цялата телевизия се помещава в бившия италиански колеж на ул. „Тодор Страшимиров“ 2 (сега „Тулово“) и високата сграда все още не е построена. Видеомагнетофонът по онова време е истинска новост. След като защитава успешно дипломната си работа „Специфика на телевизионното състезание“, тя започва работа по разпределение като редактор в редакция „ТВ състезания“ с отговорен редактор Нана Кръстева. Ала нейната съдба най-трайно се свързва с БНТ, след като я напуска. Тя създава най-различни предавания, сред които авторските поредици „Пред зелените семафори“ и „Телемим“. За работата си в две знакови документално-публицистични продукции „По хълмовете на времето“ (43 серии) и „Неизвестните възможности“ (24 серии) е отличена с орден „Кирил и Методий“ — II степен. 

През 1980 г., когато генерален директор е инж. Иван Славков, по покана на Стефан Тодоров (главен редактор на студио „Младост“) Лилия Райчева започва авторското си предаване „Минута е много“, а през 1985 г. — и неговото продължение „Няма време“. Заедно с екипа изграждат състезания, които дават знания и духовност, но изискват много работа, грижа и отдаденост. Всичките тези общи, екипни усилия са насочени към създаването на очаквани, интересни предавания, в които има „за всекиго по нещо“. И в двете предавания публиката в студиото се включва в играта, за да отговоря на въпросите, затруднили състезателите. И още от онова време зрителите участват активно в играта като изпращат „въпроси с повишена трудност“. Особено полезни се оказват пътешествията на състезанието из страната. Срещите със зрителите обогатяват предаването с много свежи идеи и интересни загадки.

През годините две са авторските предавания, които се роят от „Минута е много“. Първото е „Няма време“ (от него се излъчват 67 броя). Със старта през 2007 г. на новото Радио „София“ в една от регионалните станции на БНР всяка седмица водещите на „Минута е много“ задават по три въпроса за българската столица в предаването „За един час в неделя“ (излъчени са 140 броя). Журналистите Евгени Петров и рано отишлият си от този свят Борис Спиридонов (тогава студенти на Лилия Райчева) създават ново предаване от получените зрителски загадки — „Въпросите са ваши“.

За Младен Младенов телевизионното състезание принадлежи към групата на т. нар. активни предавания, в които участието на зрителя е сценарно предопределено. То е екранна форма със състезателен характер, обединяваща всички журналистически и художествени жанрове в телевизията — от интервюто и беседата до учебния и художествен филм, музикалните форми и Телевизионния театър“ (5).  

Телевизионното състезание, пише Лиляна Андреева, е художествено-документален жанр. То обединява черти на журналистиката, знанието и изкуството. Зрителят избира жанра състезание, за да съпостави своите знания със знанията на състезателите, да научи нови факти, да разширява хоризонтите на своята информираност в различни сфери на науката и текущия обществен процес, за да се забавлява.“ (6)  

По света телевизионни състезания се правят отдавна. От 1924 г. до началото на Втората световна война се излъчват повече от двеста състезания в радиоефира на САЩ. Десет години по-късно започва производството и на тв състезания. По онова време телевизорите са рядкост, несъвършени и с малки екрани, но затова пък зрителите имат възможност да наблюдават участниците и техните неподправени реакции в борбата им за победа. Безспорно, телевизията в САЩ има най-голяма заслуга за развитието на жанра тв състезание, но още от самото начало тези предавания са завладени от комерсиал­ността (7). 

По-различна е ситуацията в бившия СССР. Само три години след началото на телевизията в тази страна, на 9.03.1937 г. е излъчена първата 50-минутна викторина. В тамошната телевизия не се набляга на материалните награди, а на духовните поощрения (8). 

Обща тенденция е, че много скоро след старта на всяка национална телевизия, в нейната програма се появява жанрът тв състезание.

 „Минута е много“ не е първата, но е най-дълго просъществувалата телевизионна игра в ефира на България. Оскъдните сведения от първите години на съществуването на телевизията у нас не позволяват с точност да се определи кое е първото състезание от този род в България. Може да се предполага, че това е излъченото на 21.03.1963 г. от 19.30 ч. предаване Що е пролет?“, което е по-скоро концерт с участието на естрадни изпълнители, народни певци, балетисти и акробати (9).

Всъщност, друго младежко състезание от 8.04.1963 г. поставя началото на периодично излъчвани български тв конкурси. Това е цикълът Познавате ли своята родина“, в който са включени общо девет предавания, осъществени през 1963 г. Кандидатът сам избира раздела, в който ще се състезава — политика, история, литература, изкуство, военно дело, спорт — стига той да не е свързан с неговата професия или специалност. Отличените са награждавани с екскурзии до Киев, Ленинград, Москва и др. (10) 

Ентусиазмът в първите години е голям — и на участниците, и на публиката в студиото. Цикълът Познавате ли своята родина“ и Веселите състезания“ (първото се излъчва на 15.07.1963 г.) между студенти от различни висши учебни заведения стават основа на по-късната „състезателна“ дейност на БНТ (11). По-късно, макар предаванията да са разнообразни по съдържание, формата им става скована. Състезателите (индивидуално или отборно) се готвят по предварително зададени въпроси или теми. Журито, съставено обикновено от компетентни специалисти, рядко коментира отговорите и само мълчаливо вдига картони с оценка. Ролята на водещия е ограничена и се изчерпва предимно с репликите „Следващият въпрос е…“ и „Моля журито за оценка“. Публика в студиото често липсва, а когато е поканена, присъства безмълвно. Няма динамика, напрежение, всичко върви гладко, някак тромаво, като каруца с квадратни колела.

Създаденото от Лилия Райчева „Минута е много“ става най-популярното телевизионно състезание у нас и е любимо на поколения българи. Участниците в него са интелигентни и любознателни, на различни възрасти. Побеждават най-знаещите. В предаването се надпреварват всички — състезателите, гостите в студиото, телевизионните зрители.

Ето какво разказва авторката на състезанието за началото:

Реших да избегна стереотипа и да създам нещо различно, неправено у нас до онзи момент. Събрах състезателите и водещия около кръгла маса. Тя предразполага по-скоро към непринуден разговор, отколкото към строг изпит. Премахнах журито и възложих неговите функции на водещия, който от „ментор“ стана събеседник. Специалистите останаха зад кулисите като консултанти, те съставяха въпросите, които преработвах съобразно аудиовизуалната специфика на телевизията. Малко хора имаха достъп до загадките — редакторът и водещият, в редки случаи музикалният оформител и асистент-режисьорът. За цялото съществуване на предаването нито един негов брой не бе компрометиран поради неспазване на тайната на въпросите, въпреки че имаше, макар и редки, опити за това. Времето за мислене и отговор бе ограничено до една минута. Въпросите, отговорите и цялата допълнителна информация поверих на водещия, който получи възможност да импровизира върху предварително написания текст. Участник в състезанието стана и публиката в студиото. Тя отговаряше на загадките, затруднили участниците. Най-сетне се включваха активно и телевизионните зрители, които изпращаха писма с въпроси. Това доведе до успешно общуване с участниците, до своеобразна интерактивност, далеч преди Интернет да завладее света. И едно щастливо хрумване. Трябваше ми акцент, закачка така се роди помощникът на водещия анимираното човече, напомнящо с гласчето си за Бърборино от радиоприказките в детските ми години. То се намесваше най-неочаквано в действието и разведряваше обстановката. Така се получи всеобща, очаквана игра.“ (12)

Едва ли в началото някой е предполагал, че планираната скромна поредица от пет състезания ще събере толкова много почитатели и на 25.12.1987 г. ще празнува своя стотен брой. Това е и предвиденото от авторката на предаването последно издание.

Непосредствено след доброволното слизане на предаването от екран Владимир Михайлов споделя: Заглавието на „Минута е много“ стана нарицателно и влезе в модния жаргон на всекидневието. Да не говорим, че то е състезанието с най-сполучливо намерена формула за установяване на връзка с масовата аудитория(в. „Поглед“, 11 януари 1988 г.).

На 3 април 1993 г., по покана на генералния директор на БНТ, композитора Стефан Димитров, „Минута е много“ се завръща в ефир и на следващата година печели наградата на БНТ за най-добро телевизионно състезание. От 2003 г., по време на мандата на генералния директор инж. Кирил Гоцев, състезанието се реализира като външна телевизионна продукция, като първоначално се произвежда от „Минута е много“ ООД, впоследствие — от „Ти Ви Бокс“ ЕООД, а от 1.09.2009 г. — от „Хронотоп“ ЕООД.

Въпроси от състезанието са събрани в шест книги, а хронологията им следва някои от етапите на развитието на предаването.

КНИГА ПЪРВА. Лилия Райчева (съставител).
„2300 + 1 въпроса от тв състезание
„Минута е много“.

Редакторите от държавно издателство „Д-р П. Берон“ Димка Колева и Николай Мандаджиев влагат много усилия в издаването на първата книга, макар предаването да е преустановено с отбелязването на стотния му юбилей на 25.12.1987 г. Две са основните причини за спирането му — желанието на авторката да слезе от екрана, когато е на върха и не е омръзнало на телевизионните зрители и… раждането на нейния син.

Творчеството в телевизията е резултат от колективния труд на много хора. Те остават скрити, „зад кадър“, за многохилядната аудитория. Обикновено зрителите узнават техните имена във финалните надписи. Първоначално предаването се излъчва два пъти месечно и по Първа, и по Втора програма в блока на студио „Младост“. Една от предпоставките за успеха на „Минута е много“ е и относително постоянният реализаторски екип. Когато няколко души работят заедно, в най-добрия случай те стават единомишленици. Авторката сама подбира внимателно екипа си. Даниела Жукова от Младежка редакция е първата редакторка на предаването, последвана от Светла Антонова и Живка Гичева. Нина Бенева поема състезанието, когато то излиза от рубриката „Студио „Младост“ и се излъчва самостоя­телно всяка седмица като продукция в главна редакция „Музика и забава“.

Важна заслуга за старта на предаването имат режисьорът на пулт Добри Тодоров (после се включват Константин Младенов и Милан Кузов), екипът на отговорния оператор Ганчо Йотов, асистент-режисьорката Беатриче Стрелковска и директорът на продукция Георги Начев. Художникът Методи Занов, подпомаган от неговия асистент Юлиан Сухаченски (който остава в екипа на предаването до последното му излъчване), създава декора. Музикалният оформител Петър Лъджев предлага „Време“ на „Пинк Флойд“ за сигнал на състезанието. Димитър Герджиков, Лили Атанасова, Румяна Гунинска дълги години са в музикалния екип. Студентът от Художествената академия Венцислав Петров реализира идеята на авторката за визия­та на човечето. Аниматорът Добрин Керестелиев и говорителят от Радио „София“ Борислав Бояджиев създават аудиовизуалния му облик. Финалният екранен резултат излиза след изкусната работа на монтажистите Красимир Добрев и Младен Стоянов и на много техни колеги. Композиторът Развигор Попов и поетът Димитър Стойчев съчиняват песничката на състезанието. Журналистите Евгени Петров, Борислав Спиридонов и Михаил Висонов (в началото все още студенти) се включват енергично на всички етапи в подготовката. Именно на тях Лилия Райчева поверява сценарната работа, когато отсъства продължително от страната заради академични ангажименти в чужбина. Консултантите, писали въпроси за първата стотица предавания, са над 300! Техническите екипи на Студио V и Студио III в София, на подвижните телевизионни станции и на регионалните телевизионни центрове в Пловдив, Варна, Русе и Благоевград, с чиято помощ се осъществява състезанието при пътуванията му из страната, със своята професионална работа помагат за неговия успех.

 

Но безспорно основната фигура си остава личността в кадър — водещият Петър Вучков. Той има богат опит в киното, театъра и телевизията, но като че ли точно това предаване става неговото амплоа, където той успява да разгърне личното си обаяние, способностите си на импровизатор и на виртуален контакт с анимирания си партньор. Качествата му на водещ Лилия Райчева забелязва още от времето, когато стажува в редакция „Телевизионни състезания“. За нея са ценни гласовите му данни, но и неговата точност, любознателност, доброномереност, способност за импровизация и всеотдайност към каузата на предаването.

През годините неговото неизменно присъствие в кадър, въпросите от различни области на познанието, зрителските загадки, в които има За всекиго по нещо“, въпросите с повишена трудност и човечето с неговите реплики: Няма време!“, „Ами сега?“, „Грешка!“ и Браво!“ стават разпознаваемите белези на „Минута е много“.

Именно една от репликите на човечето се превръща впоследствие в заглавие на конкуренцията на „Минутата“, която през 1985 г. авторката сама създава тв състезание Няма време“. В него победителите „минутковци“ се срещат с претенденти да ги надвият. В „Няма време“ се появяват нововъведения Петър Вучков задава въпросите чрез компютърна програма, въведена пионерски в БНТ по проект на инж. Георги Георгиев още с първите, меки флопи-дискове. С нея оперират Ева Саръиванова и Иван Клянев от БАН. През 1985 г. именно чрез „Няма време“ в БНТ за пръв път се използва компютърна програма. Редактор е журналистката Марион Колева. Подаръците са скрити в номерирани кутии, а „леката“ ръка на красивия модел от модна къща „Руен“ Румяна Тонева (сега знаков фоторепортер във вестник „24 часа“) отрежда големи и по-малки награди или бележката „Опитай пак“. С рулетка пък се избират загадките за специалните гости, които заедно със състезателите разиграват шаради. Най-известните актьори, музиканти, спортисти, учени играят със състезателите на „Няма време“. Сега всичките тези елементи, прилагани от състезанието-конкурент на „Минута е много“ за пръв път още преди три десетилетия в българския телевизионен ефир, могат да се открият в схемите на нароилите се телевизионни игри.

КНИГА ВТОРА. Лилия Райчева (съставител).
„Минута е много“: 2000 въпроса и 1980 отговора
от едноименното предаване, носител на наградата
за най-добро телевизионно състезание за 1994 г.“

Издателят Райчо Ушатов се вдъхновява от задружните усилия на екипа. Тиражът на издадената от него книга през 1995 г. се изчерпва мълниеносно.

До стотния си брой „Минута е много“ се излъчва през седмица в рамките на Студио „Младост“ в петък вечер по Втора програма и в събота на обяд — по Първа. Видеозаписите се оказват чудесна възможност за медийното образование във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет. Лилия Райчева споделя, че в „Минутата“ е осъществявала редица практически занятия със своите студенти, така както е възприела уроците на своите учители по телевизия д-р Младен Младенов и проф. Александър Яковлевич Юровски. Всъщност, именно Доктора, завършил във Виена, дългогодишен главен редактор на „Музика и забава“ и главен режисьор на БНТ, създател на специалността „Телевизионна журналистика“ в СУ, вдъхва кураж на Лилия Райчева да започне самостоятелно предаване като автор и режисьор. Още от първите излъчвания тя упорито държи предаването да започва в точен час, за да улесни публиката си, както и да се реализира от постоянен екип, защото и най-хубавата идея може да пропадне, ако няма ансамбъла на един сплотен колектив. С времето началният час претърпява много промени, но зрителите винаги намират „Минутата“.

Изглежда и сто броя са се оказали малко за предаването и след почти петгодишно прекъсване на 3.04.1993 г. започва нов етап от развитието на състезанието. Тогавашният генерален директор на БНТ, композиторът Стефан Димитров, кани Лилия Райчева да възстанови предаването. Ето какво си спомня тя за онова време:

Дори и в най-смелите си предвиждания не допусках, че след като духнахме свещичките на празничната прощална торта, с която слезнахме от екрана на стотния си брой, на върха на популярността си, ще ни поканят да продължим състезанието. Искаше ми се да направя нова игра, много по-различна от предишната. Времената се бяха сменили, нагласите на зрителите също, но за съжаление така и не се появи ново предаване, което да е предизвикателство към „Минута е много“ в неговия жанр. А такава конкуренция несъмнено би стимулирала екипа към по-съществени промени.“ (13)

Пресата веднага реагира на възобновяването на предаването:

Отново!Отново!Отново!„Минута е много“ се връща“ (в. „Телевизия и радио“, 22.02.1993 г.)

Минута е много“ снима 101-вото си издание“ (в. „24 часа“, 13.03.1993 г.)

В „Минута е много“ въпроси с „повишена трудност“ няма“ (в. „Континент“, 16.04.1993 г.)

Това са трудни за телевизията години — няма средства, предаването се издържа от спонсори, често реализацията виси на косъм, снима се без наем по дискотеки, наградите са символични. Без финансовата подкрепа на спомоществователи (телевизията не предвижда никакъв бюджет) предаването няма как да съществува. Именно в това трудно време Лилия Райчева се ориентира към книгите като най-ценни подаръци в очертаващата се тенденция към бездуховност.

Правят се и нововъведения — компютърната анимация за шапката и за междинните кашове на предаването, осъществени от „Александър“ ООД. Екипът показва, че може да работи в екстремни условия, с ниско заплащане, но с голям ентусиазъм. Повечето от изданията на състезанието са заснети в дискотека „Анаконда“. Особена заслуга за възобновеното предаване имат журналистът Михаил Висонов, редакторката Нина Бенева, многобройните консултанти — автори на въпросите, директорът на продукцията Добрин Колев, режисьорките на пулт Моника Якимова и Виолета Христова, асистент-режисьорът Христо Величков, операторският екип на Боян Даскалов, Олег Иванов и Васил Борназов, художникът Георги Петров и асистент-художникът Юлиан Сухаченски (автори на художественото оформление на втората книга), тон-режисьорката Кети Фотева, видеомонтажистките Весела Йовчева и Денка Милушева, екипът на ДПТС-1 с ръководител инж. Янис Капетанидис и видеозапис Янис Фокас, както и на всички други колеги, ангажирани в продукцията. Зрителите така и не усещат как зад добронамерената усмивка на водещия Петър Вучков се крият два инфаркта.

Само няколко месеца след като „Минута е много“ става лауреат на наградата за най-добро телевизионно състезание на БНТ за 1994 г. и в навечерието на 150-ия му брой издателство „Регалия 6“ пуска през 1996 г. на пазара ново издание на втората книга. Интересът към нея е голям и през 1998 г. е направена нова допечатка: Лилия Райчева (съставител). „Минута е много“: 2000 въпроса и 1980 отговора от едноименното предаване, носител на наградата за най-добро телевизионно състезание за 1994 г. плюс НОВ КОНКУРС ЗА ЧИТАТЕЛИ“. София: Изд. Регалия-6. 1996 г., 160 с. ISBN 954-8147-24-6

Възобновяването на предаването е забелязано и от критиката. Маргарита Пешева пише:

Минута е много“:

– не е меркантилно състезание. Не събужда собственически апетити, не дразни инстинкта за бързо и лесно забогатяване;

– не е елементарно състезание. Неговите въпроси разширяват общата култура на българина, обогатяват знанията му в най-различни области;

-„Минутата“ е обърната към света на знаещите, на любопитните и образованите, които за жалост принадлежат към света на бедните;

– няма своя елементарен водещ. Актьорският талант на Петър Вучков му позволява да бъде естествен и непринуден, да внася много артистизъм в състезанието, при това – с чувство за мяра;

– не е толкова зрелищно и екзотично. В него няма млади асистентки с шикарни тоалети, бляскави автомобили, скъпи предмети. За сметка на това в отмората на следобеда зрителят може да научи нещо ново, което ще се окаже полезно за неговата култура“ (в. „Репортер 7“, 24 март1995 г.).

КНИГА ТРЕТА. Лилия Райчева (съставител).
„Нови въпроси от „Минута е много“. 2000 нови въпроси
и отговори от едноименното телевизионно състезание“

Третата книга излиза в навечерието на неговата 20-годишнина и след като на 28 юли 1999 г. е излъчен 250-ият му брой. Издателят Райчо Ушатов публикува третата книга, въпреки тогавашната стагнация на книжния пазар. Мариана Андреева осъществява усърдно и бързо набора на текста.

Медийният пейзаж вече е разкрепостен. Приет е Законът за радио и телевизия и се появяват реални конкуренти, с много по-пищни декори, повече средства и скъпи награди. Никое от новите състезания обаче не достига образователното равнище на „Минута е много“, нито пък преминава с аристократична непретенциозност и интелигентска устойчивост през множеството изпитания и организационни преустройства. Чест прави на всичките участници, че за тях духовното винаги е преобладавало над материалното.

Едва ли зрителите са усетили невероятните финансови затруднения, които изпитва продукцията. Хубавата книга като подарък си остава една от непоклатимите традиции на предаването. Сплотеността на екипа (кой ли от реализаторските екипи на БНТ не преминава през студиото на „Минута е много“) и верността на зрителите помагат стойностната идея на авторката да устои на предизвикателствата и да не се комерсиализира, въпреки изкушенията. Към постоянния екип прибавят усилията си редакторката Емилия Скарлатова, сестрите художнички Красимира и Владимира Врингови, реквизиторката Вержиния Митова, гримьорката Жана Драгоманска и още, и още телевизионни работници.

За близо две десетилетия стотици състезатели отговарят на хиляди въпроси. Няколко десетки са трикратните победители, пътували с паспорта на „Минута е много“ в чужбина. Неизброими са писмата и телефонните обаждания на зрителите — верни приятели и почитатели на предаването, които със своите загадки, препоръки и благопожелания непосредствено участват в неговото създаване. Няколко поколения израстват с въпросите на състезанието. Не са редки случаите, когато зад катедрите застават децата на някои от първите участници.

„Минута е много“ стартира като предаване за любознателните, които мерят силите си в различни области на човешкото познание и съумява да запази почтения си характер през цялото време на своето съществуване. Не комерсиалността, нито стойността на подаръците стимулира наплива от желаещи да попълнят предварителните тестове за допускане до участие. Често пъти наградите са символични, но гордостта от успешното представяне благодарение на демонстрацията на задълбочени познания, а не на случайност, остава дълготраен спомен за едно неимоверно изживяване. Никак не е лесно на състезателя да предизвика възхищение чрез интелигентността си у огромна аудитория и със своята съпричастност и начетеност да ù даде самочувствие, че сме нация с потенциал, че има кой да оцени истинските стойности!

Ето някои от отзивите на зрителите (14): 

Радка Харизанова, с. Острово, община Завет, обл. Разград: „Здравейте, осъществители на „Минута е много!“ Известно е, че за най-хубавите неща най-трудно се намират думи! В днешното объркано време, когато човек на всяка крачка са сблъсква с глупостта, предаването ви е оазис на мъдростта! Добре е, че го има! И нека да го има!“

Станка Кръпчанска, Сапарева баня:Винаги съм се възхищавала на предаването „Минута е много“. Никой не може да ви стъпи на малкия пръст от всички останали телевизионни игри. Продължавайте все така напред. Вие сте светъл лъч във всеки дом!“

Мария Ваклинова, Перник: Много се радвам, че сте задали мой въпрос. Е, сега не ви изпращам 300 въпроса, а само 100, като се надявам, че от тях ще изберете някой.“ 

Даниела Иванова, София: Аз съм връстница на предаването и ви поздравявам, че вече 25 години сте недостижими от всички подобни предавания. Хората ви обичат, защото в центъра на „Минута е много“ са участниците и зрителите. Вие сте достъпни, различни, интересни, свежи, енциклопедични, цветно-развлекателни!“

Валентина Маринова, Неделино, обл. Смолян: Аз съм член на местния клуб на приятелите на „Минута е много“. Ученичка съм в Х клас и ми е много интересно да се ровя в различни източници на информация и да съставям въпроси.“

Станимир Андонов, Пловдив: Здравейте, Минутковци! Фен съм на вашето предаване. Всички думи, които мога да кажа за вас, ще са недостатъчни. Благодаря за въпросите ми, които включихте в предаването!“

Божидар Никифоров, с. Ярджиловци, обл. Перник: Здравей, Академия! Цялото ни семейство е изключително щастливо, че предаването се излъчва всяка седмица. Оазис сред пустинята от реклами и политическа скука. Нека да ви бъде!“

Делка Бозева, с. Долно Изворово, общ. Казанлък: Минута е много“ е моето предаване и аз се гордея с него и с всички вас, приятели. Благодаря ви, че досега не сте ме предали!“

В архива на предаването се съхраняват десетки хиляди зрителски писма с отзиви, предложения и въпроси.

КНИГА ЧЕТВЪРТА. Лилия Райчева (съставител). „25 години „Минута е много“. 2500+ въпроса от едноименното телевизионно състезание на БНТ“.

Издателство „Сиела“ с усърдното участие на отговорния редактор Красимир Гетов  и графичния дизайнер Георги Върлинков публикува четвъртата книга, в която са събрани въпроси от всичките етапи на предаването. Тя е и първата, в която освен въпроси в 12 области на знанието и много загадки с повишена трудност, има въпроси и откъси от писма на зрителите, споделени мисли от известни личности, отзиви в медиите, снимки. За всекиго има по нещо, според девиза на предаването.  

2.03.2003 г. бележи нов етап в развитието на „Минута е много“ — като външна продукция, спечелила конкурс на БНТ за формˆта „седмична телевизионна игра“, след поредния несполучлив опит да бъде присвоена. По-големият бюджет позволява да се направят много нововъведения изработен е по-функционален декор, въпросите се задават чрез компютърна програма, възобновяват се традиционните гостувания из страната. Направени са и промени в регламента, за да могат повече състезатели да участват в играта. Увеличава се и кореспонденцията със зрителите — в три от четирите кръга на състезанието се задават техни въпроси. За тази цел се развива Интернет страницата на предаването: www.minutaemnogo.com, създадена и поддържана по идея на продуцента на предаването Надежда Кехайова и реализирана от Пламен Димитров. Техните самоотвержени усилия са възнаградени с отличаването на предаването с Първа награда за атрактивен и интерактивен сайт на V медиен фестивал „Осмата муза“ през 2005 г.

И зрителите в студиото, отговорили на специалните въпроси към тях, и тези, които изпращат загадки (по обикновената или електронната поща), получават допълнителни награди — в томболите, които се разиграват след всеки кръг, а и в IV кръг — кръга на въпросите с повишена трудност. Паричните награди също се увеличават.

В навечерието на най-големите дни на България — Трети март, Деня на славянската писменост и култура, началото на учебната година, Деня на народните будители и Коледа, се раздават и специал­ни премии сред зрителите, изпратили въпроси за състезателите. Аудиторията се разширява и с българите, живеещи в чужбина, след като  „Минута е много“ започва да се излъчва и по сателитния канал „България“ на БНТ.

Отзивите в пресата са красноречиви:

– „Състезанието „Минута е много“ ще върви по сателитния канал „България“ от осми август. Причината са хилядите писма на зрители от чужбина с молба да гледат състезанието, както и призивите на фенове, желаещи да гледат повторения на различните издания.“ (в. „Сега“, 27.01.2004 г.);

– „В „Минута е много“ участват състезатели десет години по-млади от предаването.“ (в. „Дума“, 31.01.2004 г.);

– „Зрители на „Минута е много“ правят партия.“ (в. „Неделен стандарт“, 20.05.2001 г.);

– Мила Вачева. „300 пъти „Минута е много“ ами сега!“ (в. „24 часа“, 09.06.2001 г.);

– „Стани богат с „Минута е много“ (в. „Труд“, 29.05.2001 г.);

– Петя Бахарова. Игра за аристократи. ТВ състезанието „Минута е много“ е единствено в родния ефир, което си позволява лукса да сблъсква ерудити, без да ги стимулира с примамливи награди.“ (сп. „Тема“, 16.03.2003 г., бр. 10).

Много са хората, работили с обич за „Минутата“ и в новата ситуация на външна продукция. От 2003 г. за интересните въпроси и точните отговори, които са гръбнакът на предаването, се грижат Михаил Висонов, Нина Бенева и Емилия Скарлатова — дългогодишни телевизионни редактори със своя творческа биография. През техните зорки очи преминава и целият поток от писма и електронни съобщения, за да се изберат стотиците зрителски въпроси. Те, заедно с без време отишлия си от този свят журналист Светлозар Бахчеванов, са и най-активните консултанти, съставители на въпроси. Помага им Диана Гарова, която осъществява и интервютата със специалните гости на предаването (изтъкнати дейци на науката, изкуствата и спорта). Тя работи и със състезателите, обработва електронната поща, следи за наградите и за куп други организационни дейности. Художничката Стефка Данчева и Юлиян Сухаченски се грижат за сценографията. Операторският екип на Боян Даскалов, Георги Илиев, Иван Сребреков и Васил Йотов (син на отговорния оператор Ганчо Йотов, с когото „Минутата“ стартира) правят визията, подпомагани от осветителя Стефан Благоев. Зина Митева е тонрежисьор, а инж. Янис Капетанидис — технически консултант. В осъществяването на предаването влагат своите усилия и асистент-режисьорът Христо Величков, тонрежисьорката Кети Фотева, координаторите Спаска Христова, Лидия Младенова, Борис Алмишев, Надежда Митева и Галина Боева, счетоводителката Татяна Матеева, видеомонтажистите Валентин Мазаков и Евгени Богданов. Форшпанът и аудиовизуалните кашове са дело на Красимир Николаев. Особена заслуга за цялостната нова визия имат режисьорът Константин Младенов и Добри Тодоров (също един от пионерите на „Минутата“). В началото организационно помага и юристът Александър Иванов бивш член на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ), който прави несполучлив опит да присвои „Минута е много“ ООД, произвеждаща предаването. Състезанието несъмнено печели от сърцатата работа на управителя на дружеството и продуцент на състезанието Надежда Кехайова, както и от професионалните старания на техническия екип на „Ринг ТВ“, в чието студио се реализират видеозаписите и на СЦ „Компютър Ю Ви Ти“ АД, където се монтира състезанието.

Работата на този задружен колектив „зад кадър“ се представя от лицата на състезанието — неизменния му водещ Петър Вучков (за когото „Минута е много“ се превръща в съдба) и младия талантлив актьор Стефан Спасов.

Медиите следят внимателно развитието на предаването, което готви отбелязването на 25-годишнината от излизането си в ефира на БНТ:

– „С онлайн игра, нова книга, национално турне и преброяване на феновете „Минута е много“ ще отбележи своя четвъртвековен юбилей.“ (в. „Марица“, 31.01.2004 г.);

– „Екипът на тв състезание по БНТ „Минута е много“ започва с година по-рано празненствата по случай четвъртвековния юбилей на предаването и по този повод пуска нова рубрика блицинтервюта с личности, свързани с телевизионния ветеран. Честта да попаднат под ударите на въпросите се падна на генералните директори на БНТ, свързани с историята на предаването. Това са Иван Славков, по чието време е тръгнало състезанието през 1980 г., Стефан Димитров, който го е върнал на екран след 5-годишна пауза, и Кирил Гоцев, който му даде нов живот като външна продукция от 1.03.2003 г.“ (в. „Новинар“, 18.03. 2004 г.)

Инж. Иван Славков (ген. директор на Българската телевизия 1971/1982):Вашето предаване наистина носи информация. И кое е най-хубавото за мен вие не раздавате коли, апартаменти, а раздавате книги. Няма нищо по-скъпо от времето и аз се радвам, че продължава тази традиция „Минута е много“.

Стефан Димитров (ген. директор на БНТ 1992/1993): Това предаване има своя чар. Много се радвам, че го има. Много е хубаво да има традиции и в телевизията, и в държавата.“

Инж. Кирил Гоцев (ген. директор на БНТ 2002/2004): Бих пожелал „Минута е много“ да продължи да съществува, докато има телевизия.“ 

Проф. Огнян Сапарев (ген. директор на БНТ 1991 г.): Следващите 25 години да бъде, както досега хем несериозно, хем умно.“

Иван Гранитски (ген. директор на БНТ 1995/1996): Воля, издръжливост, успех. Едно наистина добро, професионално предаване. Успех на екипа! И още дълги години да бъде предаване, което се гледа с нарастващ интерес.“ 

Хачо Бояджиев (ген. директор на БНТ 1993/1995): Една минута може да бъде равна на една година, защото за една минута човек може да стане много радостен, много щастлив, а за една минута може и да умре. Пожелавам на състезанието още много години.“

Борислав Геронтиев (програмен на БНТ 2004/2011): На предаването ще пожелая в стила на народната песен на лице да бъде младо и хубаво, а на сърце мъдро и умно.“

Леда Милева (ген. директор на БНТ 1966/1970): Да гледа бодро напред към своя 50-годишен юбилей.“ (15)

С тези успехи през 2004 г., в навечерието на 50-годишнината от първото експериментално телевизионно излъчване у нас (1.05. 954 г.) състезанието отпразнува 25-годишния юбилей от появата си в ефир. Тогава е удостоено и със специалната награда „Златното перо на СБЖ“ (2004-2005), а в грамотата е написано: За доказано журналистическо майсторство, висок професионализъм и безспорни художествени открития, превърнали „Минута е много“ в част от духовния живот на нацията.“ 

КНИГА ПЕТА. Лилия Райчева (съставител).
„500 броя „Минута е много“.

Търсенето на загадките на „Минута е много“ и големият интерес към предаването стимулират издателска група „България“ да издаде в навечерието на 500-ия му брой нова книга с над 2000 въпроса, сред които и много зрителски.

Въпреки появилата се конкуренция, състезанието успява да съхрани и развие формˆта си на познавателно-развлекателно предаване. Надпреварата чрез знания е особено важна за духовното здраве на нацията и в това отношение „Минута е много“ си остава лидер сред многото телевизионни състезания. И конкуренцията оценява това. Състезателите на „Минута е много“ често обират наградите в сродните предавания.

Николай Кънчев, журналист, водещ на тв състезание „Стани богат“: Най-сърдечни поздрави на целия екип на предаването и специал­но на Петьо и Лили. Това е предаване-ветеран, класик в образование­то на българите да гледат подобни състезания. То извървя славен и сложен път. И непрекъснато излиза с нови форми. Пожелавам на предаването да продължава да се развива и най-вече да бъде „Минута е много“.

Кръстю Вапцаров, актьор, водещ на тв игра „Риск печели, риск губи“, bTV: Искам да пожелая на предаването много публика. Всяко предаване е като човек, който мечтае за любов. А любовта на предаването я дава публиката.“

Иван Ласкин, актьор, водещ на тв игра „Изпитът“, bTV: Пожелавам му още 25 години и никога да не става комерсиално. Защото комерсията и мен ме подвежда. Всеки един, който има семейство и гледа дете в България, трябва да внимава в това.“

Малин Кръстев, актьор, водещ на „Господари на ефира“, Нова тв: Пожелавам да ни поканите на юбилея. Ще дойдем да го отпразнуваме заедно.“

Васил Василев-Зуек, актьор, водещ на „Господари на ефира“, Нова тв: Да сте живи, да сте здрави, да сте все така умни и никога да не ви се налага да защитавате предаването си“ (16). 

Кореспонденцията със зрителите по обикновената или по електронната поща, но никога чрез импулсни телефони, е неизменно мерило за постиженията на екипа и стимул да се усъвършенства работата му.

Състезателите обаче са главните действащи лица в предаването — тяхната подготовка и ентусиазъм спомагат за уникалния формат на играта. За най-силен участник е признат Пламен Младенов от София. Освен трикратен победител, той е единственият състезател, удвоил резултата си във всички кръгове на предаването. Владислав Икономов пък е единственият победител в три различни града. А Григор Митев — единственият, който е отговорил на всички въпроси в IV кръг и е учетворил резултата си. Най-възрастният трикратен победител е 70-годишният Христо Баев от Трявна. Най-възрастният участник е бил 80-годишният Стоян Ангелов, отговарял на въпроси за народните музикални инструменти. А най-младата състезателка е Анелия Дякова. На 7-годишна възраст тя играе с темата „Кресненско-Разложкото въстание“.

За състезателите е важна почтената надпревара. Ето два случая: Гавраил Янков, който два пъти е бил годишен победител, се отказва да отговаря на зрителски въпрос, защото е бил зададен от майка му. А Айхан Топал също се отказа да отговаря на въпроса, изпратен от самия него и избран от компютъра. 

На много места из страната спонтанно възникват фен-клубове на състезанието, организирани от неговите най-запалени участници. Те са чести и активни гости в студиото, в което никога не се е чувствала нуждата от клакиране на платена публика. За няколкото десетилетия съществуване на предаването в него по никакъв повод не е бил отреждан финансов фонд за привличане на публика в студиото.

Ето как пресата отразява пътуванията на продукцията:

– „Минута е много“ с 350-и брой за Великден. Двойно по-висок рейтинг на състезанието. „Минута е много“ е една от най-гледаните външни продукции на БНТ.“ (BNT.bg. Прес-бюлетин № 84, 23.04.2003 г.)

– „Минута е много“ има почитатели в цялата страна. Феновете на П. Вучков и неговите въпроси са се организцирали в клубове в почти всички по-големи градове: Пловдив, Варна, Бургас, Неделино, Ст.Загора, Русе, Шумен, В.Търново, Смолян, Поморие, Дупница, Силистра…“ (Албена Борисова, в. „Сега“, 28.01.2004 г.)  

– „Минута е много“ в нашия град… пак нещо различно!!! Невероятното предаване, с което са израснали три поколения, тръгва на турне из страната. След Пловдив, Асеновград, Благоевград и Варна, шоуто гостува и при нас, в Шумен.“ („The New Irish Times“ — Шумен, 05.2004 г., бр. 10)

– „Минута е много“ препита пловдивчани.“ (Местен в. „24 часа“,      7.06.2004 г.)     

– „Феновете на „Минута е много“ вече могат да играят он лайн в официалния чат-канал на предаването. Те ще се състезават за време и точки, а базата данни от въпросите е близо 17 000. Чат-каналът е направен от млади фенове на предаването.“ (в. „Монитор“, 26.06.2004 г.)

С времето „Минута е много“ се утвърждава като играта, в която печелят начетеността, съобразителността и бързата реакция. Макар и да няма големи награди, в нея се раздават най-много и най-разнообразни парични и предметни подаръци (книги, дискове, произведения на изкуството, пътувания в страната и чужбина) и на състезателите, и на гостите в студиото, и на телевизионните зрители.

Това е възможно с постоянната и ентусиазирана подкрепа на спомоществователите и на тези, които милеят за предаването. През 2005 г. още една награда се прибавя към колекцията от отличия на състезанието. Художничката Стефка Данчева получава награда за телевизионен дизайн на националния конкурс „Интериор на годината“ — 2005 г.

Към работата на творческия колектив прибавят усилията си и делегираните продуценти Александър Авджиев и Емил Розов, операторските екипи на Методи Гиков — Олег Иванов и Димитър Темелков и на Юли Боянов — Стоян Димов, Емил Рашев и Илиан Георгиев, както и техническият екип на Студио III с ръководител инж. Иван Иванов. Анимираното човече прохожда със специалната компютърна анимационна програма, създадена от Горан Кисьов и Кирил Янакиев. За грима се грижат: Маргарита Манолова, Гергана Станева и Йорданка Бобева. На тонрежисьорския пулт е Иван Конов, Петър Хамамджиев осигурява ефектното осветление, Евгени Богданов оперира с компютърната програма и шлифова материала в дълги часове монтаж. Прецизните Татяна Матеева и Спаска Христова бдят финансовата и стопанска част на предаването да са изправни.

Връзката с БНТ се осъществява от Нели Лилова, която поема управлението на „Ти Ви Бокс“ ЕООД от предишния управител и продуцент Надежда Кехайова. Когато предаването започва да се произвежда от „Хронотоп“ ЕООД, негов продуцент през 2009 г. става авторката му Лилия Райчева. Продукцията се реализира в студиото и с техническия екип на СУПЕР АРТ ЕООД, а после и с техниката на БНТ. Монтажът се осъществява с мощностите на СЦ „Компютър Ю Ви Ти“ АД.

Ако трябва да се изредят хората, работили за предаването, неминуемо някои ще бъдат пропуснати от много дългия списък и това няма да е справедливо, макар и да е разбираемо. Важното е, че всички, които са влагали уменията си в продукцията, заслужават признателност. Титулярният водещ Петър Вучков (с когото „Минутата“ придобва уникалния си облик) и младият талантлив актьор Стефан Спасов оформят чудесен тандем. Макар да има своя самостоятелна  кариера, Петър Вучков показва през годините какво означава не само да си прецизен и постоянен в работата си, но и до каква популярност можеш да доведеш предаването, което водиш, когато го обичаш. Стефан Спасов пък демонстрира как духовността е много важна за развитието на съвременните млади хора.

Резултатите от вдъхновената работа на екипа се оценяват високо от зрителите.

„На въпроса „Кое е най-доброто предаване на БНТ за последните 45 години“, зададен от НЦИОМ, „Минута е много“ е класирана на трето място с 20,4%q след „Всяка неделя“ — 49,7% и „Панорама“ — 26%. Проучването на НЦИОМ е национално представително. За него са взети 1500 интервюта в 154 гнезда в 108 населени места в цялата страна от 22 до 26 октомври.“ (в. „24 часа“, 3.10.2004 г.)

КНИГА ШЕСТА. Лилия Райчева (съставител).
„50 години БНТ. 30 години „Минута е много“

Тази книга е шеста поред и втора, публикувана със съдействието на издателска къща „Сиела“. Особен принос за списването ù имат редакторът Красимир Гетов и художникът Дамян Дамянов. Тя включва стотици въпроси от различни области на познанието, зрителски загадки, логически задачи, въпроси с повишена трудност. В нея има и 50 въпроса, свързани с 50-годишната биография на БНТ. Извън тази подборка остават още хиляди въпроси, а и много интересни инициативи на екипа на състезанието.

Ето как Лиляна Андреева обяснява многолетния успех на предаването:

Неговата популярност не се дължи на много високи награди, на невероятни печалби, а на удоволствието да се срещнат хора със знания, да се обогатят взаимно, а също и аудиторията да провери себе си в различни сфери. Състезанието запазва своя модел, но непрекъснато се обогатява с нови детайли: промяна на обстановката в студиото, активизиране участието на публиката във и извън студиото, използване на новите технолигии, по-привлекателни награди и пр.“ (17)         

Присъединяването на България към Европейския съюз става знаково и всеки брой на предаването през 2007 г. 2008 г. за „Минута е много“ е свързана с целогодишното отбелязване на 100-годишнината от обявяването на българската независимост, на 120-годишнината от основаването на СУ „Св. Климент Охридски“ и на Зоологическата градина. А телевизионното бебе Елица от едноименното предаване на БНТ избира прощъпулника на „Минута е много“ — красив детски часовник. Цялата 2009 г. е посветена на 50-годишнината от основаването на БНТ, а следващата, 2010 г. — на 30-годишнината на състезанието. В изданията за 2011 г. пък се разказва за етносите в страната, за различните националности в Европейския съюз и по света.

Многобройни са и обществените инициативи на „Минута е много“ — подкрепа на читалища, на талантливи ученици, на построяването на Паметника на българските опълченци в София, на грижите за слоницата Артайда от Столичния зоопарк като партньор в програмата „Осиновяване на животни“, създадена през 1997 г. по инициатива на неговия ентусиазиран директор д-р Иван Иванов и много др.

На 1 ноември пада вторият джакпот в игровото шоу на Канал 1 „Минута е много“. Предаването ще покаже и дарението за сиамските близнаци от Банкя Ангел и Илиян. Родени преди 13 години, сраснати гръдно, след успешна операция в „Пирогов“, те вече са седмокласници.“  (в. „Стандарт“, 24-30.10.2003 г.)

През цялата година екипът на предаването участва в грижите за слоницата Артайда. Благодарение на голяма специализирана фирма от Провадия, разпространител на ветеринарно медицински препарати и биопродукти, бяха осигурени лекарства за Артайда (един от 30 000 индийски слона на планетата) и за други обитатели на най-голямата зоологическа градина на Балканския полуостров“ (http://www.bulgaria-news.bg/category/today/article/post65539.html, 22.12.2010 г.).

Минута е много“ тръгва на училище“ (в. „Преса“, 7.06.2014 г.)

Сдружението на хора с висок коефициент на интелигентност МЕНСА — България удостоява предаването с грамота за „Любим медиен партньор“. Именити представители на българската наука, култура и спорт, както и водещи на известни предавания, гостуват на състезанието.

Милчо и Ники Кънчеви: Състезавахме се кой ще отговори най-бързо в „Минута е много“ (в. „24 часа“, 2.10.2004 г.)

Любимото на няколко поколения рисувано човече от „Минута е много“ интервюира за поредното издание на предаването най-титулувания за всички времена български футболист Христо Стоичков. Националният селекционер се съгласи да отговори на въпросите на анимационния мистър „Няма време“, за да поздрави по този начин екипа за 25-годишнината на предаването.“ (в. „Монитор“, 30.10.2004 г.)   

Зуека и Малин при мистър „Няма време“. Водещите на „Господари на ефира“ участват в „Минута е много“ по БНТ“ (в. „Монитор“, 8.01.2005 г.)

  Броят на трикратните победители през годините надхвърля сто. Те са обединени в специален Клуб „Минута е много“ с четири секции, обхващащи дванайсетте области на познанието, в които се предлагат различни теми: естествени науки — биология, география, физика, химия, техника; хуманитарни науки — история,  фолклор; изкуства — кино, музика, литература, изобразително изкуство; спорт. До излъчването на последния брой продължава традицията пет пъти годишно участниците в този Клуб да мерят сили в тематичните издания на състезанието, посветени на националния празник Трети март, на 24 май — Деня на славянската писменост и българската култура, на 15 септември — първия учебен ден, на 1 ноември — Деня на народните будители, и на Коледните празници.

Във виртуалното пространство се появява нов адрес на предаването: www.minutaemnogo.tv.

Ето какво споделя в Интернет за преживяването си като състезател един от трикратните победители за 2008 г. Юри Александров (тема „Цар Иван Асен“): Решението да се явя в „Минута е много“ ми дойде някак изневиделица и за самия мен, когато един ден, къде от скука, къде от амбиция попълних един тест в сайта на предаването. Колко съм го попълнил вярно, само Господ знае, но хоп, един ден ми се обаждат и ми викат: „Така и така, искаш ли да участваш?“ Що пък не, викам си. След като съм се морил да попълвам разни онлайн
задачки. И се съгласих, без много размисъл.

 Самоувереността ми обаче се стопи като бучка лед в топло уиски, щом стъпих в студиото и се огледах. Суетня! Някои се щурат в разни посоки, други пък правят точно обратното, трети просто седят и зяпат като мен. Гледам, пред входа пълно с народ. И всички разговарят оживено помежду си явно стари познайници. Какво пък, викам си, ще покисна тук и накрая сигурно ще ме извикат. Така и стана. 

Бяха ме предупредили още преди това, че записите за деня са два, като аз ще участвам във втория. На първия ще съм в публиката. Викам си, тъкмо ще се поокопитя и ще поотпусна малко гипса. То така и стана до момента, в който победителят отнесе съперниците си с 40 точки резултат и, разбира се, продължаваше напред в следващата игра. В моята игра! Е, край, казвам на себе си в потрес. Тоя гений ще ме отнесе като стой, та гледай. Тогава не знаех, че класиралият се втори е още по-голям мозък от него и че шансовете ми да играя с нормален човек са просто нулеви. То не, че нормалните там са в изобилие.

Е, накрая почна записът и с моето участие. Топката в корема ми натежаваше с всяка секунда до момента, в който Петър Вучков започна да чете първия въпрос. Оттам нататък действителността се забули в лека и омайна мъгла.

Играя първи. Водещият задава въпрос — аз отговарям, задава — отговарям. Отговарям на всички въпроси в Първи кръг и удвоявам резултата. Двамата съперници след мен не успяват. Втори кръг, къде отговарям, къде — не. Ония след мен — и те така. Трети кръг — отговаря само един от съперниците. Играта свършва. Обявяват резултата. Я, победител съм! Мъглата постепенно се разсейва. В Четвърти кръг съм сам и отговарям на логически въпроси. И понеже съм известен антилогик, веднага се отказвам. После разбирам колко лесен бил отговорът, но… Но съм победил! Излизам навън — жена ми тайно е дошла и се опитва да счупи костите ми и да ме оглуши от радостни прегръдки и викове.

На другия ден продължавам. Целта на занятието е да се спечелят три поредни победи. Напред продължава само победителят от предишното състезание. Чувствам се малко по-добре. Топката в корема е поолекнала, но още си е там. Сега играя трети, с две съпернички. Играта започва и мъглата пак пада. Първата едвам отговори на един—два въпроса. Втората — май на повече. Идва моят ред. Движа се в добро темпо, но не успявам да отговоря на един въпрос и не удвоявам резултата си. Но водя! Отговора го знаех, но се колебаех. Я, пак съм победител! Продължавам напред.

След три седмици се явявам на запис за третата игра. Двамата ми опоненти вдъхват респект, но аз самонадеяно ги подценявам. Все пак две победи стоят зад гърба ми! Грешка! Пак съм трети по ред. Познатата ми мъгла ме обгръща, щом играта започва. Ония не отговарят толкоз добре. Идва моя ред и аз все пак удвоявам резултата. Втори кръг! Колегата отсреща обаче се представя много добре и ме задминава. Аз отговарям само на един въпрос от шест и повеждам само с една точка. Мъглата така и не се завръща и нервите ми започват да ме подръпват, като циганин медна жица. Трети кръг! Първи въпрос. Онзи отсреща отговаря, взима три точки и вече ме води с две. Аз обаче не му оставам длъжен и повеждам с точка. Последни въпроси. Съперникът не може да отговори и аз вече се кефя на победата си! Тайно! Едвам се сдържам да не почна да крещя:„Йес! Йес! Йес!“ И да затанцувам танца на радостта. Задават ми последния въпрос! Въобще не го и чувам. Нали станах трикратен победител!

Бях на косъм да загубя и минах малко като щастливото овчарче, но какво пък. Имах знания, които бяха подкрепени и с голяма доза късмет! Участвах заради трите грамоти, които са един материален символ на нематериалното и които ще ми топлят сърцето насред морето на простотията и невежието! Сега пък ми предстои участие в годишното състезание. Там ще са трикратните победители през годината (Боже, къде попаднах!). Знам много добре, че с такива мозъци срещу ми нямам шанс, но ще се пробвам, защото знае ли човек?

П.П. И който си е дал труда да прочете написаното дотук, нека постиска малко палци за един дебютант в едно тv състезание, в което се изискват ум и интелект, а не външен вид и силикон. Благодаря!“ (18)

През 2008 г. годишен победител става Свилен Стойчев с тема „Австрия“, но ето някои от коментарите към споделеното от Юрий Александров: „viovioi – браво, браво!! И от мен – успех!

Минутата“ си остана най-доброто ТВ състезание. Няма манипулация, няма шантаж, цици, сюжети и сценарий. Уникално е. И забележете, предаването не е чужда продукция.“

karamelza: Аз определено ще ти стискам палци, не буквално де, за да не ти стисна късмета. С теб съм, разбий ги умниците! И дано след това жена ти наистина ти счупи врата! Само кажи кога е предаването, да погледаме и ние, да взимаме пример.“

bestregards — eeeeeee: Сега с още по-голям интерес ще гледам „Минута е много“… тая мъгла дали се вижда на екрана? Ще стискам палци. Респектирана съм и много ми беше забавно да се запозная с твоето участие.“

Анонимен: Честито, Юрий!“

Аз съм Иван Цочев от Троян. Може да се каже, че сме колеги с теб, аз почуствах неописуемата радост от трикратната победа през 2007 г. Поздравявам те за чудесната игра и жалко, че не успя на финалното състезание за годината, но и там се представи добре. Ако искаш, можем да си пишем по е-мейлите. Успехи през Новата година!“

 „Привет, Юрий! Казвам се Теодор Борисов и също като колегата Цочев съм трикратен победител, но за 2006 г. Макар и с доста сериозно закъснение, ти честитя успехите. В периода 2003-2008 г. съм бил на почти всички записи, включително и в провинцията и така да се каже, от 13-годишен съм в месомелачката. Трябваха ми четири опита да стана трикратен, а ти си успял от първия, което е страхотно. Относно участниците, отстрани може да изглеждат страшни, но сигурно на сбирките на трикратните победители си видял, че са от плът и кръв и да ги пипнеш, няма да изчезнат. Всичко опира до знанията и до това кой колко е чел, това е всичко. Пожелавам ти успехи и занапред.“

Ето, това е магията на „Минута е много“.  Предаването е с оригинална българска концепция за годишен цикъл и има установени традиции. Излъчени са 756 броя. Реализира се със специализирана публика в студиото със сложна компютърна програма, обработваща стотици зрителски въпроси. Многобройни спомоществователи осигуряват наградния фонд. Предаването поддържа и собствена  Интернет страница, на  която чрез тестове се избират участници. Състезанието се радва на стабилен рейтинг, авторитет и одобрение от аудиторията. Носител е на множество престижни отличия. Издадени са шест книги със задаваните въпроси. В работата си целият екип е окрилен от обичта на зрителите към състезанието. Тяхната вярност и съпричастност помагат хубавата идея да устои на трудностите. Голяма чест е за всички, работили за телевизионното състезание „Минута е много“, че са създали продукт, който е част от полувековната история на Българската национална телевизия. Това се потвърждава и от многобройните пожелания за дълъг живот на предаването:

Проф. Андрей Пантев, преподавател по история в СУ „Св. Климент Охридски“: Да запази тази изискана слава, която има от миналото. И да не се повлиява от другите комерсиални предавания. И да върви към своята 50-годишнина.“

Татяна Лолова, актриса: На цялото ви предаване, на целия ви екип и лицето на вашето предаване Петър Вучков, който е великолепен колега, мъж, джентълмен и умен човек пожелавам да бъдете здрави и да имате куража за следващите двадесет и пет години.“

Стойо  Вартоломеев, управител на издателска къща „Хермес“: Да расте, да печели повече приятели за идеята. Да обикаля страната, защото България не е само София. Да продължава в същия дух!“

Мария Гигова, трикратна световна шампионка по художествена гимнастика: Хубави са юбилеите, дано да се повтарят и потретят. И да сте все така добри“.

Светлин Наков, председател на Българската асоциация на разработчиците на софтуер, носител на наградата „Джон Атанасов“: Ще пожелая да е все така успешно, да привлича все по-интересни хора и да покаже, че българите имат акъл и не са случаен народ.“  

Симеон Идакиев, тв водещ на предаването на БНТ„Атлас“: Искам да пожелая на предаването нещо много важно да си остане все такова стойностно и с високи качества, защото през цялата шарения на безбройните екрани знанието е това, на което никога не му минава модата.“

Бойка Велкова, актриса: На предаването пожелавам дълъг живот, добри участници и интересни въпроси.“   

Недялко Йорданов, писател: Предаването трябва да остане завинаги, за да се види, че и ние имаме свои традиции.“

Теодоси Спасов, музикант: Пожелавам предаването да е все така естествено, натурално. И да е като баща на всички други състезания, които се появиха след „Минута е много“. Те стимулират икономическата страна на играча, за разлика от „Минута е много“, която стимулира духовната и интелектуалната страна“(19) .

И накрая, тв състезанието „Минута е много“ е:

най-дълго просъществувалата тв игра със стотици участници в националния ефир, създадена по оригинална концепция;

предаването, в което са зададени най-много въпроси (десетки хиляди, като част от тях са издадени в шест книги);

надпреварата, във всеки брой на която участват със свои загадки най-много телевизионни зрители;

състезанието, в което се раздават най-много и най-разнообразни награди;

– единственото българско предаване със свой клуб, съставен от трикратните и годишните победители.

 

 

Бележки:

В текста са използвани материали, публикувани в: Лилия Райчева (съставител).  2300 + 1 въпроса от телевизионното състезание „Минута е много“. София: Държавно изд. „Д-р Петър Берон“. 1990 г., 264 с.; Лилия Райчева (съставител). „Минута е много“: 2000 въпроса и 1980 отговора от едноименното предаване, носител на наградата за най-добро телевизионно състезание за 1994 г.“ София: изд. Регалия-6. 1995 г., 160 с.; Лилия Райчева (съставител). „Минута е много“: 2000 въпроса и 1980 отговора от едноименното предаване, носител на наградата за най-добро телевизионно състезание за 1994 г. плюс НОВ КОНКУРС ЗА ЧИТАТЕЛИ“. София: изд. Регалия-6. 1996 г., 160 с.; Лилия Райчева (съставител). „Нови въпроси от „Минута е много“. 2000 нови въпроси и отговори от едноименното тв състезание“. София: изд. Регалия-6. 1999 г. 144 с.; Лилия Райчева (съставител). „25 години „Минута е много“. 2500+ въпроса от едноименното тв състезание на Българската национална телевизия“. София: изд. Сиела. 2004 г. 368 с.; Лилия Райчева (съставител). „500 броя „Минута е много“. София: изд. група „България“. 2006 г. 368 с.;  Лилия Райчева (съставител). „50 години БНТ. 30 години „Минута е много“. София: изд. Сиела. 2008 г. 556 с.

 

(1) Българска национална телевизия. 1980 година. http://50.bnt.bg/article-133

(2)  МБМД. Според вас кое е най-доброто предаване на БНТ за последните 50 години, откакто е създадена. http://frognews.bg/news_16938/Vsiaka_nedelia_–_nai-dobra_v_istoriiata_na_BNT/

(3)  Piero 97. Bulgarian Media Map. http://www.piero97.com/assets/maps/Media_Map_15_4_2011.pdf

(4)  „Сова Харис. Резултати от национално проучване, представително за пълнолетното население на България, на тема: „Телевизията в България — вчера и днес. Медийно поведение и жанрови предпочитания на националната аудитория.“ Октомври, 2013. http://www.newmedia21.eu/content/2013/11/Sova-Haris-Rezultati_TV_2013.pdf

(5)  Младенов, Мл. Телевизионна журналистика (в термини). София: Изд. „Наука и изкуство“, 1979 г., с. 213

(6)  Андреева, Л. Телевизионни жанрове. София: Изд. „Симелпрес“, 2010 г., с. 235, 241  

(7)  Вж. Fabe, Maxene. TV Game-Shows. Garden City, N. Y.: Doubleday & Company Inc., 1979.

(8)  Вж. Советское радиовещание и телевидение, 1974 г. № 4

(9)  Вж. „Радиотелевизионен преглед“, 1963 г. бр. 12

(10)  Вж. „Радиотелевизионен преглед“, 1963 г., бр. 15

(11)  Андреева, Л. Телевизионни жанрове. София: Изд. „Симелпрес“, 2010 г., с. 238  

(12)  Лилия Райчева (съставител). „2300 + 1 въпроса от тв състезание „Минута е много“. София: Държавно изд. „Д-р Петър Берон“. 1990 г., с. 6-7.

(13)  Лилия Райчева (съставител). „Минута е много“: 2000 въпроса и 1980 отговора от едноименното предаване, носител на наградата за най-добро телевизионно състезание за 1994 г.“ София: Изд.  Регалия-6. 1995 г., стр. 5.

(14)  Лилия Райчева (съставител). 25 години „Минута е много“. 2500+ въпроса от едноименното телевизионно състезание на БНТ. София: Изд. Сиела. 2004 г., с. 18, 43, 50, 59, 76, 112.

(15)  Лилия Райчева (съставител). 25 години „Минута е много“. 2500+ въпроса от едноименното телевизионно състезание на БНТ. София: Изд. Сиела. 2004 г., с. 110, 161, 178.

(16)  Лилия Райчева (съставител). 25 години „Минута е много“. 2500+ въпроса от едноименното телевизионно състезание на БНТ. София: Изд. Сиела. 2004 г., с. 110.

(17) Лиляна Андреева. „Телевизионни жанрове“. София: Изд. „Симелпрес“, 2010 г., с. 238  

(18)  Юри Александров. Как участвах в „Минута е много“. 21.10.2008 г. http://mamkamu.blog.bg/novini/2008/10/21/kak-uchastvah-v-minuta-e-mnogo-i.245847

(19)  Лилия Райчева (съставител). 500 броя „Минута е много“. София: Издателска група „България“. 2006 г. с. 34, 75, 93.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук