155 години от рождението
на писателя
Скъп на всички ни днес е Антон Павлович Чехов (29 януари 1860 – 15 юли 1904). Изминаха повече от сто години от смъртта му, а неговите разкази и пиеси не престават да ни вълнуват с хуманистичния си патос, с вярата в светлото и красивото у човека. Нали той първи изрече крилатата фраза, че: „Всичко у човека трябва да бъде красиво“!
Принуден да живее и твори в сложно, преломно време, на границата между две столетия и епохи, Чехов, подобно на Достоевски и Толстой, населява своите опуси с внушителна по мащабите си галерия от представители на различните слоеве в Русия. На тази Русия, която след него се опита да роди „новия, по-справедлив свят“, но не успя…
Като всеки голям и талантлив писател, Чехов не просто описва живота, а иска той да бъде по-истински, по-човечен. Но методът му е твърде новаторски, твърде непривичен, разчетен за хора с по-сложна душевност. Може би заради това повечето от неговите съвременници не го разбират и не го приемат. Не го приемат и литературните критици. Някои от тях твърдят, че: „… този писател нищо не проповядва, никого не зове, никого не учи, не се оплаква от нищо, не желае нищо(?!)“...Неговите кратки, пределно концентрирани, ярки и горещи разкази са според тях „празна игра на таланта и ума, равнодушен към тегобите на народа на Русия…“ Наистина, достойна за удивление днес оценка, като знаем, че Чехов всъщност е най-непримиримият, най-войнстващият, въпреки привидната си сдържаност и стегнатия лаконичен стил, с който е станал пословичен…
Писателят лекар не само продължава великите традиции на голямата руска литература (Пушкин, Гогол, Тургенев, Гончаров, Толстой, Достоевски). Той създаде нова традиция, нова школа. Като истински художник-новатор Чехов откри неподозирани пътища пред прозата и драматургията. Направи го с разказите, повестите и пиесите си, като пръв сред творците от своето време пренесе центъра на тежестта от външното действие върху механизма на скрития вътрешен сюжет, свързан с душевния мир на героите. Това всъщност е гениалното откритие на Антон Павлович Чехов!
Уроците на Чехов са преминали отдавна вечно затворените руски граници. След него просто не може да се пише вече по старому. Неговите невероятни къси разкази предизвикват истински взрив в световната литература и по-специално в белетристиката. Драмите му са преобърнали из основи театъра. Последните (заедно с Шекспировите) са основна и неразделна част от репертоара на театрите по света. Новаторската поетика на неговата драматургия синтезира в сложно единство сгъстената символика на „подводното течение“ на сюжетите в пиесите му (които обикновено са безсюжетни), трагичния комизъм, музикалността и вътрешната психологическа обемност, множествеността на конфликтните линии и чертите на жанровия синтетизъм.
Гениален реформатор на руския и световния театър от края на XIX век, Чехов е и родоначалникът на модерната драма на XX век.
Самият той е еталон, модел и поражда влияния и днес.
22 мъдри мисли на Чехов
1. Проблемът не е в оптимизма или песимизма. Проблемът е в това, че 99 на сто от хората нямат ум.
2. Ако човек не пие и не пуши, автоматично се замисляш дали, все пак, не е подлец?
3. Има хора, които винаги говорят красиво и умно, но се замисляш дали в действителност не са тъпи?
4. Ако жена ти ти изневерява, радвай се, че изневерява на теб, а не на Отечеството.
5. Университетът развива всички способности у човека, включително и глупостта.
6. Казват, че накрая винаги тържествува истината, но това съвсем не е истина.
7. Здрави и нормални са само старите хора.
8. За да усещаш непрекъснато щастие в теб, дори в моменти на скръб и печал: а) умей да се наслаждаваш на настоящето и б) радвай се в съзнанието си, че може да бъде и по-зле.
9. Когато в палеца ти попадне треска, радвай се, че не ти е попаднала в окото.
10. Днес е страхотен ден. Да се чудиш чай ли да пиеш, да се обесиш ли…
11. Всичко знаят и разбират само глупаците и шарлатаните.
12. На този, който му е чужд животът, който е неспособен да живее, не му остава нищо друго освен да стане чиновник.
13. Една болка винаги притъпява друга. Настъпете по опашката една котка, когато я боли зъб, и веднага ще ѝ мине.
14. Стотици версти пустинен и еднообразен пейзаж не могат да предизвикат такава скука, както човек, който седи, бърбори и не се знае кога ще си тръгне.
15. Ако искаш да имаш малко време – просто не прави нищо.
16. Трябва капка по капка в себе си да давиш роба.
17. Никой не иска да обича обикновения човек в нас.
18. Не бива да се пречкаш на хора, които не са в ред с главата.
19. „Циник“ е гръцка дума и означава: „свиня, пожелала целият свят да разбере, че е свиня“.
20. Ако хората се наговорят и изведнъж станат искрени, всичко между тях ще отиде по дяволите.
21. Талантливият човек в Русия не може да бъде чистичък.
22. Не може да искаш от калта да не бъде кал.
