ПОКОЛЕНИЕ СТРЕС

0
233

 Ана Пиринска е завършила „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистратура „Политика и икономика на Евразия“ в Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО). Член на НС на БСП.

 

Да започнем с малки стъпки – довечера вместо да „лайкнете“ някоя снимка на съседа – звъннете на вратата – дано отново започнем да се усмихваме на живо!


Депресията е като дама в черно.
Ако е дошла, не я гонете ‒ поканете я
като гост и чуйте какво има да ви каже.“

Карл Густав Юнг

 

 Днес депресиите са навсякъде около нас. Някои учени дори говорят за епидемия от „самота“ сред хората на възраст между 21 и 37 години. Мнозина от тях учат, работят на повече от едно място, изплащат повече от един кредит и ежедневно изпитват огромно напрежение и неудовлетвореност от качеството на живота си. Всичко това, не без основание, им спечели прякора „Поколение стрес“.

„…изолиран, откъснат от другите, заобиколен от враждебно пространство, ти внезапно попадаш в ситуация без връзки, без стабилност, без нищо, което да те държи прав или на едно място; връхлита те една зашеметяваща, противна реалност; застрашен си от тотална загуба на идентичността, от усещане за пълна измамност; нямаш право да си тук, да обитаваш това тяло, да се обличаш по този начин; ти си едно нищо, и „нищото“ е буквално онова, в което чувстваш, че ще се превърнеш.“

В своята книга „Произходът на нещастието“ (1) терапевтът Дейвид Смейл описва как отличителните белези на класата са по същество неизличими. Тези, които още от рождение са възпитавани да се мислят за по-нисшестоящи, рядко успяват да се абстрахират от обществената сфера, която се „предполага“, че трябва да заемат, и така постоянно са изложени на риск от усещания за световъртеж, паника и ужас. А един от най-успешните тактически прийоми на днешната господстваща капиталистическа класа е вменяването на отговорност. Всеки член на подчинената класа е каран да чувства, че неговата бедност, липса на възможности или безработица са само и единствено по негова вина; че сме отговорни за собственото си нещастие и следователно си го заслужаваме (2).

Натрапването на подобни мисли неизбежно води до отчуждение. Струва ви се, че стремежите на връстниците ви са безсмислени; преследвате неясни мечти; съжалявате за нещата, които не сте постигнали; изпитвате несигурност по отношение на способността ви да обичате себе си, още по-малко друг човек; професионална неудовлетвореност; социалните контакти ви отегчават; загуба на близост с приятели; усещане, че всички останали се справят по-добре от вас; потиснато настроение; липса на удоволствие от преживявания; намалена енергия; пристъпи на паника и тревожност; понижена концентрация; забавена мисъл; нерешителност; безсъние и др. 

Но колкото и да се опитват да ни внушат, че сами сме си виновни за неблагополучието, политиката и обществената власт носят основна отговорност за разпространението на отчуждението, защото нивата на солидарност и социална справедливост в едно общество имат пряко отношение към психичното здраве на хората. Отказът да приемем този факт, съчетан със сериозните предразсъдъци и обществена стигма, която възпрепятства адекватното разбиране на характера на психичните заболявания и навременното им лечение, доведоха до епидемия от подобни случаи през последните години особено сред младите хора. И докато в други държави отговорните институции взимат все по-адекватни мерки, то в България, за съжаление, живеем в среда на дефицит на социално-емоционална компетентност и разбиране. Наред с това се оказва, че не разполагаме и с регулярно актуализирана статистика за хората с психично-здравни проблеми в страната, което е от ключово значение за изработване на адекватни политики за превенция и борба.

Над 450 млн. души по света страдат от психични разстройства, сочат данни на Световната здравна организация. Около 38,2% от гражданите в ЕС са преживели психично заболяване поне веднъж в живота си. 14% от тях са били с тревожни разстройства, 7% – с безсъние, 6,9% – с депресивни разстройства, 6,3% – с психосоматични разстройства, над 4% са злоупотребявали с алкохол или други вещества.

В България около 20% от хората страдат от психични разстройства. Близо 8 на сто от българите на възраст 18 и повече години страдат от различни форми на депресивни симптоми, сочи анализ на Евростат. По неофициални данни около 1 млн. българи страдат от различни форми на депресия ‒ през 2015 г. около 127 хиляди пациенти са били официално регистрирани с психични разстройства, показват данните на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

Най-големите предизвикателства пред психичното здраве на българина са стресът, липсата на емоционална култура, на навик за търсене на навременна помощ, предразсъдъците, недостигът на средства за психично здраве, липсата на добре развита мрежа за доболнична помощ и липсата на специалисти в някои региони. Инвестициите в укрепването и подобряването на психичното здраве са недостатъчни. Основно се инвестира във възстановяване на психичното здраве едва след като то вече е било увредено.

Дали обаче тези данни са временна тенденция, новото „нормално“ или предвестник на по-големи предизвикателства, не бихме могли да знаем.
Въпросът, на който обаче можем да се опитаме да отговорим, е кои са

факторите, които оказват най-силно влияние върху влошаването на психичното здраве

на хората както у нас, така и по света? Най-общо бихме могли да ги обединим в три категории: сигурност, икономика и технологии (3).

Тревожността по отношение на сигурността като че ли най-ясно може да бъде дефинирана. Младото поколение няма спомен за времената преди терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г., които фундаментално промениха живота ни. Младите растат в свят на обискиране, на тежко въоръжени военни, които охраняват големите туристически обекти и централни улици и пазят стадионите по време на спортни и културни събития; свят на скенери, пръстови и ирисови отпечатъци, дронове, подслушване и т.н.

Това е и поколението на световната икономическа криза, която ни връхлетя през 2008 година. Изследване, проведено наскоро от Федералния резерв на САЩ, показва, че днешните млади хора имат по-малко пари, които биха могли да харчат за потребление, особено като се има предвид, че много от тях са навършили пълнолетие по време на финансовата криза или малко след нея. Според проучването милениалите (4)  имат по-ниски равнища на доходи и по-малко имущество в сравнение с хората от предишните генерации в своята младост. Роля в това отношение имат стагниращите заплати, растящите цени за образование и недостигът на жилища. Друг източник на сериозни притеснения за младото поколение е липсата на перспектива за реализация след дипломирането. Мнозина са изправени пред следния сценарий – завършват висше образование, не си намират достатъчно добра работа, която да им позволи да изплащат кредита си, така че да могат да живеят самостоятелно, и се чувстват обречени да останат в тежест на родителите си. В САЩ, например, вероятността детето да печели повече от родителите си е спаднала от 90 на 50% през последния половин век (5).

Напредването на технологиите и все по-сериозното навлизане на социал­ните мрежи в ежедневието ни е друг съществен източник и причинител на тревожност и депресивни състояния. Макар и често да не го осъз­нават, младите хора са подложени на огромен стрес постоянно да показват и споделят подобрена версия на себе си и на своя живот. Постоянното търсене на одобрение се трансформира в едно непрестанно съперничество межу виртуални приятели за най-добър външен вид, най-силни емоции, най-интересни и скъпи пътувания и най-интензивен социален живот. Междувременно прекалената отдаденост и привързаност на родителите често възпитава деца, които са неспособни да се справят с разочарования, загуби и провали. Днешните родители изглеждат по-фокусирани върху това да защитят децата си от стрес и тревожност, отколкото да ги научат как да се справят в различни житейски ситуации.

Друг сериозен фактор за увеличаване на случаите на хора с психични разстройства е и липсата на достатъчно сън. От Университета в Чикаго (6) наскоро установихa, че средно спим с един-два часа по-малко, отколкото преди 60 години. Всъщност, от 70-те години на миналия век сме загубили цял час сън, като днес регистрираме средно около 6.1 часа сън на нощ. С това темпо до края на века ще спим средно по едва 4 часа на нощ.

Всичко това неизбежно води до отключване на редица психични проблеми, особено в гиманзиалните и студетските години. Изследване на Центъра за университетско психично здраве в САЩ от 2015 г. показва, че броят на студентите, които посещават специализираните кабинети и центрове за психична помощ, се е увеличил с 30% за периода 2009‒2015 г. (докато общият брой на студентите е нараснал само с 6%). Въпреки това, като че ли все още мнозинството млади, които се сблъскват с подобни проблеми, не се решават да потърсят професионална помощ.

Университетите отвъд Океана полагат все по-големи усилия за превенция на подобни случаи и състояния. Харвардският университет, например, въведе програмата „Успех‒Провал“, която има за цел провеждане на дискусии за предефиниране на понятието „успех“, както и на различни начини за справяне с отхвърлянето. Редица други висши учебни заведения по света пък предлагат специализирани студентски програми за справяне със стреса.

Все повече образователни институции се фокусират върху създаването на чувство за общност и принадлежност. А студентите, които се включват в групи за подкрепа, успяват по-добре да се справят с предизвикателствата и тревожността. Това чувство за принадлежност може да действа като превантивен инструмент, който да се противопостави на отчуждението, депресията и самотата. Редица изследвания доказват, че един от най-ефективните начини за справяне със стреса са социалните контакти, излизането с приятели, ангажирането ни с мисли за други хора и за техните проблеми (7).

Междувременно, както споменахме, мнозинството анализатори, експерти и други телевизионни ментори упорито и безпардонно продължават да прокарват

коварната теза

че бедността, липсата на възможности и чувството за неудовлетвореност са второстепенни фактори за бума на депресивните състояния сред младите хора. Наред с това постепенно се отхвърля и принципът за равенството като водещ за прогреса на едно общество, вследствие на наложилата се всеобхватна неолиберална парадигма като основополагащ възглед както за общественото устройство, така и за личностния статус и самооценка на човек днес. Именно този възглед в крайна сметка почива на тезата, че всичко е въпрос на индивидуален избор, способности и инициатива, а несполуките и нещастието, съвсем логично, се дължат на недостатъчна предприемчивост.

Всичко това са елементи от господстващата идеология и неофициална религия на съвременното капиталистическо общество, казва теоретикът Марк Фишър. И добавя: „Капиталът подчини организираната работническа класа, разграждайки класовото съзнание и яростно поробвайки синдикатите, докато съблазняваше „усърдно работещите семейства“ да се идентифицират със собствените си тясно определени интереси, вместо с интересите на по-широката класа.“ А всичко това води до умишлено култивирана масова депресия, която е една от основните причини толкова много европейци години наред безропотно да живеят „заклещени“ в капана на остеритета и безогледното орязване на социални придобивки.

Всички те са под влияние на вредната капиталистическа философия, че нещата са такива, каквито са, че положението само ще се влошава, че едва ли не са късметлии, ако въобще имат работа, възможност да си изплащат кредитите и да се възползват от един или два low-cost полета в годината. И най-вече, че в никакъв случай не бива да разчитат на колективната грижа, предлагана от социалната държава.

За преодоляване на дълготрайните и опасни последици от икономическия фактор, основно отговорен за разпространението както на масови, така и на личностни депресии, има най-общо два варианта – положителен и отрицателен.

Днес живеем в отрицателния, изолиран, телевизионен свят (повече домакинства у нас притежават телевизор, отколкото пералня, хладилник, телефон и дори тоалетна, показват данни на НСИ). Изследване на Cigna сочи, че повечето американци страдат от силно чувство на самота и липса на значимост в техните взаимоотношения. Почти половината казват, че понякога или винаги се чувстват сами или „изоставени“. Цели 13% от американците пък твърдят, че никой не ги познава добре. Проучването, което измерва нивата на социална изолация, като използва т.нар. Скáла на самотата на U.C.L.A., показва, че усещането за самота се засилва във всяко следващо поколение (8).

Ето защо мнозина търсят усещане за общност в различни поляризирани политически групи, все по-често крайнодесни и ксенофобски. По същество хората се чувстват „ние“ чрез презрението, чрез локализирането и заклеймяването на „тях“, които се намират в другия край на политическия спектър, които са от друга раса, изповядват друга религия или имат различна сексуалност. Все по-често ставаме свидетели на инциденти, някои дори фатални, защото много хора изпитват една огромна празнина, която съвсем лесно и неусетно е запълнена от посланията на „политиката на гнева“ (9).

Американският сенатор от Републиканската партия Бен Сасе обръща специално внимание на този феномен в най-новата си книга си „ТЕ: защо се мразим и как да се справим“ (10). Според автора „самотата ни убива“ и цитира огромния ръст на самоубийствата и смъртните случаи вследствие на свръхдоза в Америка през последните години. Само за 2018 г. в САЩ 45 хиляди души са отнели живота си, а други 70 хиляди са починали порадиа злоупотреба с различни субстанции. Живеем „замъглени“, изолирани и пристрастени към трептящия екран на „умните устройства“.

Положителният вариант, според Фишър, предполага борба за създаване на нов и прогресивен свят чрез победа над иделогията на идентичностите, оформяни и разстройвани от капитала. Да се борим да преоткрием начините за създаване на другарство и солидарност, вместо да вършим работата на капитала, като се порицаваме и обиждаме едни други. Това, разбира се, не означава, че трябва винаги да се съгласяваме – напротив, добре е да създадем условия, в които несъгласието е възможно без страх от изключване и отлъчване. (11)

Наред с други, победата на „доброто“ над „злото“ в съвременна България зависи основно от това дали ще осъзнаем, че борбата с колективната депресия, както и с личностната, не може да бъде спечелена с насаденото от медии и политици разбиране, че всичко си зависи от нас, трябва само „да се вземем в ръце“, да бъдем предприемчиви и всичко ще бъде наред. Необходими са целенасочени колективни действия за преодоляване на изолацията и отчуждението. Да започнем с малки стъпки – довечера вместо да „лайкнете“ някоя снимка на съседа – звъннете на вратата – дано отново започнем да се усмихваме на живо!

 

Бележки:

(1) https://www.karnacbooks.com/product/the-origins-of-unhappiness-a-new-understanding-of-personal-distress/36949/

(2) Фишър М., „За нищо не ставаш“, Нови леви перспективи, февр. 2017 г. http://www.novilevi.org/publications/304-fisher

(3) Burwell, S., „Generation stress“, Foreign affairs, Nov/Dec 2018

https://www.foreignaffairs.com/articles/united-states/2018-10-11/generation-stress-mental-health-crisis-in-schools

(4)  Поколението Y или „хилядолетниците“, както се наричат, са всички, родени между 80-те и 90-те години. Те са наследници на поколението X и бейби бумърите, които се раждат непосредствено след края на Втората световна война.

(5) Burwell, S., „Generation stress“, Foreign affairs, Nov/Dec 2018

https://www.foreignaffairs.com/articles/united-states/2018-10-11/generation-stress-mental-health-crisis-in-schools

(6) https://modusnutrition.com/blogs/articles/power-off-generation-stress-millennial-sleep-quality

(7) http://news.wbfo.org/post/meet-generation-stress

(8) Reilly, K., Anxiety and depression: Record Numbers of College Students Are Seeking Treatment for Depression and Anxiety — But Schools Can’t Keep Up, Time, March 2018

(9) Arthur C. Brooks, How Loneliness Is Tearing America Apart, New York Times, Nov 2018

(10)  https://www.kirkusreviews.com/book-reviews/ben-sasse/them-why-we-hate-each-other/

(11) Фишър, М., „Излизане от Замъка на вампирите“, сп. dВерсия, окт. 2018 г. http://dversia.net/3947/izlizane-ot-zamuka-na-vampirite/

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук