ПРАЗНИЦИ НА ЕВТЕРПА

0
174

Огнян Стамболиев е критик и преводач. Автор на „Нова книга за операта “ в два тома, „Книга за оперетата и мюзикъла — от Офенбах до Уебър “, голям брой статии в литературния и музикалния печат, преводи на поети, драматурзи и белетристи от румънската и френската литература, сред които Жан Пол Сартър, Йожен Йонеско, Мирча Елиаде, Емил Мишел Чоран, Никита Станеску, Марин Сореску, Матей Вишниек, Григоре Виеру и др.

Мартенските музикални дни навлязоха в шестото си десетилетие

 

Пролетта на 1960. В големия крайдунавски град от 12 години има голям и добър държавен симфоничен оркестър. Създаден е през бедната, следвоенна 1948 година по инициатива на местни културни и обществени дейци ентусиасти, с подкрепата на партията и правителството. (Тук трябва да се подчертае, че „младата социалистическа държава“ въпреки трудностите изгради солидно и мащабно днешната културна база на България, която за съжаление, някои започнаха  безжалостно и скоростно да рушат!).

 

Русенският оркестър има определено щастлива съдба — още в началото е ръководен от големи музиканти, сред които Добрин Петков, Константин Илиев, Емил Караманов, Руслан Райчев. За кратко време в града работи и великият русенец Саша Попов (1889-1976), бащата на симфоничното дело“ у нас (за съжаление, прогонен от София, а по-късно и от родината си, от някои отговорни другари по доноси на  колеги завистници). Големият музикант и организатор предложи на русенци да направят свой музикален фестивал. Самият той не успя да го реализира, но идеята осъществи със замах неуморният музикант градител Илия Темков (1923-2002), диригент и директор на оркестъра. Темков покани оркестрите на Радио Берлин, където е работил за известно време, и на Радио Букурещ и заедно с русенския оркестър, а след това и оркестъра на Радио София откри фестивала през март 1960 г.

 

Чувствам се лично свързан с това значимо културно събитие още от малък. Присъствах на първото откриване. Помня добре празничната атмосфера в концертната зала на Дома на културата, който бе и дом на Русенската филхармония. Помня развълнуваната русенска музикална публика, щастлива, че в нейния стар културен град ще има подобно събитие — малък музикален фестивал (в началото беше замислен като кратка серия от концерти под егидата на Радио София и Радио Берлин). Наистина, Русе се нуждаеше от подобно събитие.  През далечната 1891 г., след Освобождението ни от турско робство, спряло нормалното ни културно развитие за векове, именно тук, в най-европейския град на България, се създава първото у нас музикално-театрално дружество „Лира“, което полага основите на професионалния музикален живот. От 1914 г. в Русе функционира симфоничен оркестър и има активен концертен живот — симфоничен, камерен, хоров. 

 

Бях ученик в прогимназията и посещавах редовно оперните спектакли и симфоничните концерти всеки петък вечер и неделните образователни утра, водени от неуморния Илия Темков. Помня добре и първите фестивални концерти на нашите състави и на Букурещкия радиооркестър, дирижиран от любимеца на русенци Йосиф Конта,  които се посрещаха като голямо събитие не само в родния ми град, но и в столицата и в страната. Контактният Илия Темков  започна да привлича всички големи български композитори и музиканти, а също и изпълнители и гости от чужбина. Така, още с първите си издания, фестивалът стана международен и за кратко време се утвърди сред водещите събития в небогатия тогава международен културен календар на страната. (По това време у нас имаше само „Варненско лято“ (от 1925), а в столицата нямаше  фестивал. Софийските седмици се появиха през 70-те години.

 

Още в първите години „Мартенските дни“ се наложиха със сериозния си и стилен подбор и профил — симфоничната и кантатно-ораториалната музика бяха за дълги години в основата на програмите му, като оперните спектакли и камерните концерти бяха по-редки.  Така репертоарът се оказа сериозен и вървеше преди публиката и я издигаше. Чехов има една велика мисъл: Не Гогол трябва да слиза до народа, а народът да се издига до Гогол“! (А сега народът слиза до Азис, Слави и Ивана, което е доста жалко и тъжно, нали?!).

 

В Града на Дунава за първи път у нас прозвучаха някои от най-значимите творби от голямата музика — като се започне от Бах и Хендел и се мине през класиката, романтизма и импресионизма и се стигне до модерните класици —  Шостакович, Бритън, Барток, Енеску, и авторите след тях — Оливие Месиен, Луиджи Ноно, Кшищоф Пендерецки, Щокхаузен… Репертоарната листа е огромна, впечатляваща, изпълнена с български и световни премиери.

 

Паметни ще останат първите изпълнения у нас на „Катерина Измайлова“ от Шостакович (авторът гостува на фестивала през 1965 и оцени високо русенската постановка!), „Месия“ от Хендел, „Вое­нен реквием“ от Бритън, „Немски реквием“ от Брамс, „Стифелио“ от Верди, „Рай и Пери“ от Шуман, „Песен на земята“ от Малер, „Човешкият глас“ от Пуленк…

 

Огромен е броят на абсолютните премиери на творби от българ­ски автори, като Любомир Пипков, Парашкев Хаджиев, Марин Големинов, Константин Илиев, Александър Райчев, Александър Владигеров, Иван Маринов, Димитър Сагаев, Красимир Кюркчийски, Лазар Николов, Емил Табаков, Георги Арнаудов… Нямаше  наш композитор, чиято музика да не прозвучи на концертния подиум в зала „Филхармония“, а през 1964 г. фестивалът беше посветен изцяло на българското музикално творчество — едно наистина уникално събитие в нашата музикална култура. 

 

До появата през 80-те години на ежегодния национален преглед „Нова българска музика“ в софийската зала „България“ русенският фестивал се оказа единственият представителен  и много желан форум за изява на  нашите автори.

 

До 80-те години се поддържаше една чудесна традиция — всички гостуващи оркестри, ансамбли и солисти трябваше да включат в програмите си по едно българско произведение. За съжаление по-късно, през 90-те години, този регламент за участие съвсем отпадна и се изгуби една прекрасна възможност за популяризиране на българ­ската художествена музика по света. А дотогава чуждите гостуващи оркестри с удоволствие интерпретираха не само класиците Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Петко Стайнов, Любомир Пипков, но и твърде интересните за тях Красимир Кюркчийски, Иван Маринов, Димитър Христов…

 

Най-привлекателното за публиката, без съмнение, бяха големите оркестри, солисти и диригенти. За музикалната ни култура времето от 60-те до 80-те години беше наистина плодотворно и щастливо. Русенският фестивал можеше да си позволи да кани за всяко свое издание поне по пет-шест големи оркестъра с по две програми, предимно от Източна Европа, както и солисти от цял свят. Така русенци успяха да се срещнат със състави от висока класа, като първите оркестри на Петербург, Варшава, Белград, Прага, Братислава, Букурещ, Будапеща, Берлин, Лайпциг, Дрезден, Яш, Клуж, Москва, Вилнюс, Рига, по-късно и формации от Западна Европа (Англия, Австрия, Италия, Франция и др.); с големи диригенти, като Курт Мазур, Генадий Рождественски, Сър Невил Маринър, Вацлав Нойман, Юрий Темирканов, Рудолф Баршай, Иван Фишер, Хоря Андрееску, Марк Ермлер, Кристиян Мандял; със солисти от световна класа — Светослав Рихтер, Игор Ойстрах, Миша Майски, Гидон Кремер, Юри Башмет, Секейра Коста, Дан Григоре, Дмитрий Ситковецки, Вадим Репин, Мария Клигел, Валентин Георгиу , световноизвестни квартети и ансамбли, като „Джулиард“, „Токио“, „Изаи“, „Петерсън“, „Решерш“, „Хилиард“, „Хортус Музикус“…

 

Списъкът е дълъг и впечатляващ. Към него ще прибавим и всички големи наши оркестрови състави от София, Пловдив, Варна, Русе, нашите водещи диригенти и солисти, камерни ансамбли и хорове. Стълбовете на фестивала обаче са Русенската филхармония, Русен­ската опера, хоровете „Родина“, „Дунавски звуци“ и „Васил Арнаудов“, както и русенските певци, инструменталисти и диригенти. Всяка година домакините предлагат нещо ново и интересно към репертоар­ния афиш.

 

Своеобразен акцент в програмата бяха поетичните вечери, посветени на творчеството на водещите български поети и композитори от тези години (Павел Матев, Блага Димитрова, Георги Джагаров, Георги Константинов, Матей Шопкин, Евтим Евтимов, Любомир  Пипков, Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Вера Баева, Александър Йосифов, Иван Маринов и др.). Провеждани на 22 март, първия ден на пролетта, те се радваха на изключителен успех сред широката публика. Друг акцент бе закриването, близо 35 години с любимата на публиката Девета симфония на Бетовен с участието на различни солисти и диригенти.

 

Фестивалът създаде своя публика, която сега, в условията на кризата, е по-малобройна, но все така вярна и предана. Тя очаква с вълнение и интерес всяко ново издание.

 

Тазгодишното, 51-во поред, също предложи доста интересни събития и премиери. Сред тях бих отбелязал концертите на Софийската филхармония и на Радиооркестъра с диригентите Павел Балев (с много успешна кариера в Германия) и русенеца Емил Табаков, гостуванията на  Камерата Цюрих, квартет „Фрош“, „Кралските певци“ от Лондон, един от най-прочутите пианисти на нашето време Паул Бадура Шкода, певци и инструменталисти от Италия, Великобритания, Австрия, Русия и др.

 

Ограниченият бюджет ограничава и участието на големите оркестрови състави от чужбина. За българската държава художествената музика и култура отдавна не са приоритет. Затова и фестивали като Мартенските музикални дни са вече като бели лястовици в нашия живот. В северната ни съседка, която също е в криза, не се жалят пари за култура и изкуство — на всяко издание на фестивала „Енеску“ в Букурещ гостуват поне по десетина световни оркестъра, като филхармониите на Лондон, Прага, Виена, Будапеща, Варшава, Петербург, оркестри от Париж, Мюнхен, Токио, Лион, Хелзинки, Осло, Хамбург, Милано… Радиото и телевизията на Румъния записват и предават трите концерта от деня! 

 

През миналите години и нашите медии отразяваха сравнително широко и обективно този най-добър и стилен наш фестивал. За съжаление, тази година БНТ за първи път не предаде дори откриването, поради… липса на средства. Интересно е, че  у нас пари за футбол и поп музика (да не говорим за това срамно, азиатско явления чалгата) винаги има, а за сериозните, истински стойности в изкуството напоследък все няма. Резултатите от тази двайсетгодишна „политика“ са вече налице.

 

Мартенските дни, тези прекрасни пролетни празници, вдъхновени от музиката на Евтерпа, навлязоха в шестото си десетилетие. Дано следващите години да са по-благоприятни, защото голям фестивал се прави с пари. Поне така е по света…

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук