ЛЯВОТО ПОЛИТИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО В ДАНИЯ

0
249

 

Социалдемократи  –  Socialdemokraternе

Най-старата лява формация в Дания е тази на социалдемократите. Партията е учредена през 1871 г. от Луис Пио, Харалд Брикс и Пол Гелеф като датско отделение на Първия интернационал. Нейната цел е да постави бързо нарастващата работническа класа в Дания на социалистически основи.

От средата на ХIX вeк в предимно селското дотогава датско общество се развива процес на бърза индустриализация. Голяма част от селяните се преселват в градовете и стават работници.

Както и в други страни, социалдемокрацията в Дания се ражда  от необходимостта за социална справедливост и демократични права. През зимата на 1871-1872 г. в партията навлизат много нови членове. В началото на май 1872 г. тя организира стачка на строителните работници за ограничаване на работното време. На 4 май са арестувани ръководителите £ Пио, Брикс и Гелеф и техните най-близки сътрудници. На следващия ден се провежда голяма демонстрация, при която се стига до първите сблъсъци между датската държава и работниците. Тази демонстрация, известна като Битката в общинската мера, се превръща в символ на организираното начало на датската социалдемокрация. Присъдата на Висшия съд е произнесена през август 1873 г. Пио получава 5 години затвор, а неговите сътрудници Брикс и Гелеф по три. Няколко дни след това Работническият интернационал в Дания е забранен. След 2 години тримата лидери са пред­срочно пуснати от затвора, тъй като има опасност Пио да умре.

Въпреки забраната социалдемократите продължават да номинират кандидати за парламентарните избори, а и профсъюзната дейност не замира. На конгреса през юни 1876 г. се приема първата партийна програма, наречена „Гимле“, по името на заведението, в което се провежда конгресът. Като основни принципи на партията са провъзгласени „Свобода, равенство и братство между всички народи“, а като конкретни искания са издигнати забраната на детския труд и учредяването на социална държава. В духа на класовата борба програмата формулира като задача на социалдемократите освобождаваннето на труда от капитала“ и обявява „всички партии, които не приемат това като основна цел, за реакционни спрямо социалдемократите“. Програмата утвърждава, че „датската социалдемокрация се стреми да вземе държавната власт и по този легален начин да превърне всички средства за производство в обществено владение. Само след отнемане на собствеността от капиталистите, от акцио­нерните дружества и управляваните от държавата и общините предприятия, тя може да попадне в ръцете на народа и ще се премахне наемният труд, ще е възможно и справедливо раз­пределение на произведената печалба.

Социалдемократите се стремят да постигнат целите си по демократичен път. Настояват за пълна свобода на пресата, на събранията, за всеобщо, равно, пряко и тайно избирателно право за всички мъже и жени над 22 години, за народен суверенитет и референдуми.

С приемането на програмата „Гимле“ нараства лидерската криза в партията. Пио и Гелеф трудно се примиряват с това, че делегатите не приемат автоматично техните идеи. В същото време дат­ската полиция засилва натиска върху работническото движение и все по-малко хора се осмеляват открито да членуват в партията. През 1877 г. Пио и Гелеф са принудени от полицията да емигрират в САЩ.

През 1878 г. е учредена нова партийна организация под името „Социалдемократически съюз“. През 1882 г. неин председател става Петер Кнудсен, който до смъртта си през 1910 г. определя облика на датската социалдемокрация. През 1881 г. главен редактор на партийния вестник „Социалдемократи“ става Емил Вийнблад. За кратко време читателите се удвояват, а с печалбата от вестника се подпомага финансово и партията.

На парламентарните избори през 1884 г. за първи път в датския парламент влизат социалдемократи — Кристен Хьордум и Петер Холм. Но след три години едното от местата  е загубено. А през 1890 г. социалдемократите успяват да удвоят гласовете си и да извоюват три мандата.

През 80-те години на ХIХ век укрепва датското профсъюзно движение. Отначало ръководството му е в ръцете на градския интелектуален елит, но постепенно нараства влиянието на по-ниско квалифицираните работници и селяни. Провеждат се и редица успешни стачки за увеличение на заплащането. Първите кооперативи се появяват, когато падат цените на житото, но не и на хляба. Работническите организации създават тогава първите кооперативни хлебопекарни.

През 1888 г. програмата „Гимле“ е променена и допълнена. Макар това да са дребни поправки, се очертава тенденция за смяна на линията на партията от протест към т.нар. реална политика и реформизъм. Тонът на програмата вече е по-умерен, което се дължи на нарасналото влияние на партията в парламента. Ново е искането за изравняване на статуса на домашните прислужници с този на обикновените работници и за безплатна храна на учениците за сметка на общините. По отношение на селскостопанската политика социал­демократите се отказват от искането за одържавяване на земеделската земя и последващото £ отдаване под аренда. Вместо това настояват само за парцелиране на земята и осигуряване на достъп на дребните селяни и на притежаващите собствена земя селскостопански работници до евтини кредити.

По време на икономическото подобрение в началото на 90-те години на  ХIХ век работниците продължават да се организират. През 1898 г. е учреден профсъюзът „Landsorganisationen i Danmark“. Той съществува и до днес и представя датските трудещи се (над 1 млн. членове, респ. 85% от всички работници). В същата година е учреден и „Съюз на работодателите“.

В периода между двете партийни програми в датското общество настъпват съществени изменения. От класова борба се преминава към предпазливо класово сътрудничество. Дава се предимство на средствата на парламентарната демокрация пред методите на класовата борба.

На парламентарните избори през 1918 г. социалдемократите получават добър за времето резултат от 28,5%, а само 6 години по-късно, през 1924 г., те вече са най-силната партия с 36,6% от гласовете и за първи път в история­та на страната съставят правителство начело с Торвалд Щаунинг – бащата на датската социална държава. Той управлява кралството с малки изключения до смъртта си през 1942 г. Социалдемократите постигат и най-високите си изборни резултати през този период, като историческият им връх е през 1935 г. – 46,1%.

По време на германската окупация на страната през Втората световна война Дания формално се управлява от широко коа­лиционно правителство начело със социалдемократите и техния премиер Щаунинг. С политика на сътрудничество и преговори кабинетът се опитва да запази Дания като суверенна държава. Затова след навлизането на немски войски през 1940 г. Германия продължава да спазва формално датския суверенитет и неутралитет. А в края на 1941 г. Дания се присъединява на страната на Третия райх към Антикоминтерновския пакт.

По време на нацистката окупация единствено Комунистическата партия на Дания е забранена, като голяма част от членовете £ са интернирани в концлагери. Болшинството датчани, макар и да симпатизират на съюзните сили, подкрепят усилията на датското правителство за прагматично сътрудничество с германците, което някои историци оценяват като специфична форма на колаборационизъм. Въпреки това афинитетът към целите на нацизма в Дания остават слаби, а профашистката партия на страната се подкрепя от едва 2%. След нападението на Германия над Съветския съюз няколко хиляди датчани, част от които от немско потекло, доброволно се поставят в услуга на хитлеристката военна машина.

Още от 30-те години на миналия век датската социалдемократическа партия е в основата на многобройни реформи, които полагат основите на датската социална държава „Народен дом“. В продължение на около половин век, с малки изключения, тя определя съдбините на страната. Така е до изборите през 1981 г., когато социалдемократите макар и да постигат приличен резултат от 32,9%, не успяват да съставят правителство. Връщат се отново във властта през 1993 г. (34,6%) с правителството на Пол Нируп Расмусен, който управлява до 2001 г.

През втората половина на 90-те години с въвеждането на т.нар. флексикюрити (1) започва реформа, водеща до фактическо свиване на социалната държава в Дания. Макар и временно да дават положителни резултати за стопанството, тези инициирани от социалдемократите процеси в крайна сметка водят до загуба за партията и на изборите през 2001 г. тя пада до 29%. А правителството им е сменено от десните либерали на Андерс Фог Расмусен.

И до днес датските социалдемократи не са успели да спрат низходящата тенденция. На изборите през 2005 г. те се сриват до 26%, а през 2007 г. получават 25,5%, което е най-лошият им резултат от Първата световна война насам. Не се очаква подобрение и на пред­стоящия през есента на т.г. вот – проучванията сочат отново резултат от около 25%.

Eдинна листа червено-зелени
(Enhedslisten de rod-gronne)

Лявата коалиция „Единна листа червено-зелени“ се образува през 1989 г. първоночално като съюз между Комунистическата партия на Дания (2), „Левите социалисти“ (3), троцкистката Социалистическа работническа партия (4) и безпартийни леви. През 1991 г. към коалицията се присъединява и маоистката Комунистичека работническа партия (5), а през 1997 г. и Активният социалистически форум.

През 70-те и 80-те години се разгаря истинска сектантска война в политиче­ската левица на Дания. Едва обединението им в „Единната листа“ променя това състояние. А след определен преходен период бе решено преобразуването £ в самостоятелна партия.

През 90-те години „Единната листа“ играе важна роля в парламентарния живот на Дания, тъй като шестимата £ депутати подкрепят парламентарната група на социалдемократическите правителства на Пол Нируп Расмусен. Нейните гласове в парламента често са езичето на везните при прокарване на решения за социални облекчения, но премиерът не може автоматически да разчита на тяхната подкрепа. От 2001 г., след идването на власт на десните либерали, представителите на коалицията гласуват преобладаващо срещу решенията на новия кабинет, като парламентарното им влияние е силно ограничено от новото буржоазно мнозинство.

Днес „Единната листа“ функционира като независима партия на основата на индивидуално членство. Партиите основателки формално не са нейни членове. Коалицията взаимодейства с Фронта на социалистическата младеж и се явява най-лявата формация в парламента.

На европейските избори през 2009 г. депутат в Европарламента стана членът на „Единната листа“ Сьорен Сьондергаард от Социалистическата работническа партия, явил се като кандидат от Народното движение против ЕС.

Мнозинството от членовете на „Единната листа“ са мъже, но 60% от избирателите £ са жени. Демографската структура по региони обаче е твърде различна. Броят на партийните членове се доближава до 5000. Близката до партията младежка организация Социалистически младежки фронт наброява няколкостотин души. В градовете коалицията е представена по-силно, отколкото в провинцията и постига на избори около 3%, или до 111 000 гласа.

Най-важните програмни точки на „Единната листа“, освен подобряване на положението на социално слабите, са въвеждане на 30-часова работна седмица, откриване на нови работни места в държавния и частния сектор, решително противопоставяне на членството на страната в ЕС и НАТО (единствената лява партия в Дания, която изисква това), за интеграция на чужденците, както и срещу войните. Заради тези  позиции през 90-те години „Единната листа“ се обяви в опозиция и на социалдемократическото правителство, което под­крепи войната в Косово. Коалицията призовава за защита и увеличаване на социалните придобивки, въведени от социалдемократическото правителство, като се увеличат данъците на лицата с най-висок доход, чрез облагане на спекулативните доходи и отмяна на държавните субсидии за частни фирми. „Червено-зелените“ се обявяват против съкращаването на разходите за социални нужди и против приватизацията. В сферата на демократичните свободи те са за ограничаване на пълномощията на полицията и за свободен достъп на имигранти от чужбина. Важно място в програмата им заема и защитата на околната среда.

„Единната листа“ няма председател, а се управлява колективно от 21-членно ръководство. Депутатите £ са задължени да дават част от своята заплата на партията, така че годишният им доход да бъде от порядъка на дохода на квалифициран работник.

Организацията е пълноправен член на Партията на европейската левица и съучредител на извънпарламентарната Европейска антикапиталистическа левица.

Социалистическа народна партия
(Socialistisk Folkeparti)

Социалистическата народна партия (СНП) е екологична политическа организация в Дания. Разположена е в лявото политическо пространство между датската социалдемократическа партия и ляво-алтернативната „Единна листа червено-зелени“.

Формацията възниква през 1959 г. като отцепил се клон от Комунистическата партия на Дания. Мнозинството от датските комунисти под ръководството на своя дългогодишен председател Аксел Ларсен, който е сътрудничил на ЦРУ, осъжда тогава политиката на Съветския съюз и нахлуването през 1956 г. в Унгария.

През 80-те години в просоциалистическата £ програма е приета и екологичната идея. Партията се обявява за парламентарна демокрация и остава дълго време разединена по въпроса за членството на страната в Европейския съюз. Но новият лидер на СНП Вили Сьондал  реформира политическата £ линия и партията се отказва от скептичното си отношение към ЕС. СНП е поддържала редица лявоцентристки правителства на социалдемократите.

На парламентарните избори през 2007 г. СНП стана четвъртата парламентарна сила с 13% от гласовете (увеличение от 7%) и 23-ма депутати (с 12 места повече). Най-добрия си изборен резултат СНП постига през 1987 г. с 14,6%. В Европарламента СНП е в групата на зелената фракция и има статут на наблюдател в наднационалната Европейска зелена партия. На евроизборите през 2009 г. тя успя да изпрати един свой представител в Страсбург.

Народно движение срещу ЕС 
(Folkebevaegelsen Mod Eu)

Това е датска политическа партия, която се явява само на изборите за Европейски парламент. Създадена е през 1972 г. в навечерието на референдума за членство в Европейската общност. Тогава тя събира гласовете на противниците на членството на Дания в ЕО. На последвалите няколко референдума през 1986, 1992, 1993, 1998 и 2000 г. партията призова съмишлениците си да гласуват с „Не“. Исканото от нея допитване до народа за Договора от Лисабон (както в Ирландия) не беше проведено.

Народното движение срещу ЕС участва в изборите за Европарламент от 1979 г. и оттогава винаги има представители в него, в началото 4-ма депутати и изборен резултат от 20%, сега – само един депутат при подкрепа малко над 7%.

От 1992 г. партията работи във фракцията на Обединена европейска левица/Северна зелена левица, но се самовъзприема като надпартийно формирование. Нейни конкуренти в евроскептичния лагер са националконсервативната Датска народна партия и критично настроената към ЕС партия „Движение Юни“, разпусната през септември 2009 г.

Радикалната левица 
(Det  Radikale Venstre)

Радикалната левица (РЛ) е социаллиберална партия, която въпреки името си се позиционира вдясно от социалдемократите. Формацията е образувана още през 1905 г. като отцепил се клон от либералната партия „Левица“ (Venstre). РЛ е центристка партия, подкрепяла в миналото както дяснолиберално-консервативни, така и социалдемо­кратически правителства. Последното £ участие в правителство е от 1993 до 2001 г. при управлението на социалдемократите начело с Пол Нируп Расмусен. През последните години партията широко критикува политиката на дяснолибералните правителства към чужденците.

През май 2007 г. част от дясното крило на партията се отцепи и се конституира като самостоятелно формирование под името Нов алианс (Ny Alliance). След преминаване на евродепутата Андерс Самуел­сен към Новия алианс Радикалната левица остана без пред­ставител в Европарламента. През лятото на 2007 г. дългогодишният
председател на партията се оттегли и постът бе поет от министъра на образованието Маргарете Вестагер. Но и тя не успя да спре упадъка на партията.

На изборите през 2007 г. Радикалната левица понесе най-тежките загуби от всички парламентарно представени партии. При вот на доверие от 5,1% тя разполага вече само с 9 мандата в парламента, вместо с дотогавашните 17. Най-добрия си резултат Радикалната левица постига през 1968 г. с 15%.

 

Бележки:

(1) Флексикюрити е комбинация от английските думи: флексибилити — гъвкавост (за работодателя при назначаване и уволнение на работници) и секюрити — сигурност (за наемния работник при намиране на работа и за обезщетение при безработица).

 (2) Датската комунистическа партия (DKP) е учредена на 9 ноември 1919 г. под името Лявосоциалистическа партия на Дания. Сегашното си име носи от 1920 г. Днес има само няколкостотин членове и от 1979 г. не е представена в парламента. Затова образува с Левите социалисти и Социалистическата работническа партия лявата алтернативна „Единна листа“, която от 1994 г. е в парламента. Във формˆта на тази коалиция DKP продължава да съществува като самостоятелна партия. През 1941 г. комунистите са забранени от нацист­ките окупатори. Повечето от тях са арестувани и изпратени в немски концлагери. След войната, от 1945 до 1960 г. и от 1973 до 1979 г. партията отново е в парламента. Най-добрия си резултат отбеляза през 1945 г. с 12,5% и 255 000 избиратели. След това губи влияние и през 80-те години пада до едва 1%.

(3) Леви социалисти – ЛС (Venstresocialisterne – VS) е партия, изградена нанедогматична революционна и марксическа основа“. ЛС считат теорията и метода на марксизма — диалектическия и историческия материализъм — за най-подходящ инструмент за разбиране на обществените процеси. Формацията е основана през 1967 г. след разцепление в Социалистическата народна партия (СНП) вследствие на разногласия по въпроса за взаимодействието със социал­демократите. Най-добър резултат на избори ЛС постигат през 1973 г. с 3,7%, след което губят влияние и се сриват до 0,6% през 1988 г. През 1989 г. ЛС заедно с датската компартия и Социалистическа работническа партия учредяват „Единна листа червено-зелени“.

(4) Социалистическата работническа партия СРП (Socialistisk Arbejderparti — SAP) е ляворадикална антикапиталистическа партия — част от Четвъртия интернационал. През 1972 г. в резултат от обединяването на дат­ската секция на Четвъртия интернационал и Младежкия социалистически форум е учредена Революционната социалистическа лига — РСЛ (Revolutionaere Socialisters Forbund). Тя става новата датска секция на Четвъртия интернационал. Занимава се главно с агитация в профсъюзните среди. През 1980 г. РСЛ се преобразува в Социалистическа работническа партия, която не успява да влезе в парламента. През 1989 г. става един от съорганизаторите на червено-зелената коалиция. На конгреса през 2006 г. в програмата си партията заявява: „Основна цел на нашите усилия като социалисти е унищожаването на експлоатацията, потискането и маргинализирането… Ние се обявяваме за унищожаване на капитализма и утвърж­даване на преходна към социализма система, при която работническата класа и нейните съюзници ще вземат властта.“

(5) Комунистическата работническа партия КРП (Kommunistisk Arbejderparti) e маоистка политическа партия в Дания, съществувала от 1968 до 1994 г. До 1976 г. се е наричала Комунистическа лига на марксленинистите (КФМЛ). През 1970 г. в лигата избухва идеологическа дискусия за ролята на Сталин. Лигата се обявява против ЕС и работи активно в студентските, проф­съюзните и женските движения. През 1976 г. сменя името си на Комунистическа работническа партия. На парламентарните избори през 1979 г. получава 0,4%. През 80-те години партията е в упадък. Тя остава вярна на идеите на Мао, но все повече се отдалечава от Китай и от идеите за „социализма в Дания“. През 1991 г. КРП се присъединява към червено-зелената коалиция, а от 1994 г. престава да съществува като самостоятелна партия.

 

 

Флексикюрити Еластичната сигурност

Икономическите показатели на Дания по време на днешната глобална криза са сред най-добрите в Европа. Въпреки това датчаните са обхванати от сериозни притеснения за бъдещето на своя модел на социална държава.

Златните години“ на датската държава закрилница, която бе изградена от управлявалите близо половин век социалдемократи, се основават на реформирания капитализъм в съчетание със социална щедрост на държавата и висока икономическа ефективност. Всички политически сили в страната са обединени около консенсуса за пазарно общество, което да изключва големите социални неравенства. Държавата изгражда гъста мрежа на социална сигурност, включваща високи пенсии, ясли за всяко новородено, старчески домове, грижи за инвалидите, безплатно образование и здравеопазване.

Днес обаче под претекста на глобалната криза тези придобивки все повече се орязват от управляващите  в Копенхаген консерватори. Следвоенният консенсус за социално равенство се пропуква, а известната средна класа все по-категорично се отказва от принципа на солидарността и шумно иска намаляване на данъците, нежелаейки да плаща за по-бедните. Десните управляващи подемат с охота това послание. Така скандинавският социален модел, даван до неотдавна за пример,  е силно застрашен.

Ръководените от социал-демократите управляващи коалиции (кабинетите на Пол Нируп Расмунсен) въведоха през 90-те години системата флексикюрити“  (гъвкавост плюс социална сигурност). Тя представлява съчетаване на значителните помощи за безработни с по-свободна уредба за наемане и уволняване на работници. Системата изисква от хората на наемния труд постоянно да бъдат активни на трудовия пазар, за да могат да получат помощи или назначение, ако загубят работата си. Този проект бе успешен до средата на 2008 г. и допринесе за намаляване на безработицата.

Откакто започна кризата обаче, датчаните не без основание все повече се съмняват дали моделът флексикюрити“, който доскоро бе препоръчван в цяла Европа като панацея срещу безработицата, ще успее да ги предпази от световната рецесия.

Еластичната социална сигурност“ е въведена, за да създаде едновременно гъвкавост за работодателите и социална сигурност за трудещите се. Така датските работодатели също като американските и британските си колеги могат „еластично“ да назначават и уволняват работещите, без срок на изчакване, обезщетения и социален план за съкращенията. Трудещите се, от своя страна, имат гарантирана от държавата сигурност, че ще получават прилично обезщетение за безработица в продължение най-малко на 4 години.

До неотдавна, когато имаше оживление в икономиката, системата работеше и даваше добри резултати. Безработицата практически бе ликвидирана: от 12,4% през 1993 г. тя падна на 3,2% през октомври 2008 г., след което обаче скочи отново на над 7%.

Бизнесът адмирира еластичната сигурност“, а страната се изкачи на първите места по конкурентоспособност. Дания редовно оглавява класациите за най-добра страна за бизнес. Едновременно с това датските работници не се оплакваха. Според проучванията, те са сред най-доволните трудещи се в ЕС. И това е лесно разбираемо. Пълната заетост до неотдавна практически бе осигурена, заплатите растяха, а работникът беше сигурен, че ще намери бързо ново място, ако не харесва работата си. Концепцията за еластичност и сигурност“ беше разработена през периода на икономическия бум и именно той бе причина за нейния успех.

Но кризата връхлетя в края на 2008 г. и Дания. Социалната държава се пропука, еластичната сигурност“ забуксува – гъвкавостта, която тя предлага на работодателите, се запази и те започнаха все повече да я използват, докато социалната сигурност за трудещите започна постоянно да намалява. Малката Дания е силно зависима от експорта и съответно силно уязвима при рецесия. В годината преди кризата тя изнасяше половината от своя БВП, но днес експортът е намалял с 1/4 и броят на фалитите расте. Предприятията безкомпромисно режат разходи и съкращават персонал. Безработицата отново тръгна нагоре и бързо надмина 7%. На обява за едно работно място понякога кандидатстват по няколкостотин души. Броят на младите безработни (под 25 години) за малко повече от година се увеличи 4 пъти. При това става дума само за онези, които преди са работили и са се застраховали срещу безработица. Сега само те получават обезщетение. Но според т.нар. Гентски модел, който се прилага в Дания и Швеция, застраховката за безработица е доброволна и част от хората, подмамени от годините на бума, не са я сключили. Днес те са без работа и без застраховка и са принудени  да живеят с минимални социални помощи. Трудещите се все по-трудно могат да избират работа според професията си, според работодателя или населеното място, където им е най-удобно да работят. В случай на отказ от предложено работно място те са лишавани от правото на обезщетение.

Освен това днес всеки втори работник в частния сектор вече не получава обичайното годишно увеличение на заплатата си. Покупателната способност на населението по този начин спада и за много домакинства, задлъжнели по време на бума с кредит за жилище, това е истинска катастрофа. Нарастват принудителните изземвания на недвижими имоти от банките кредитори, като достигат рекордни за последните 50 години нива. А цените на недвижимите имоти паднаха значително през последните 2 години. Като кабинетът не прави нищо за засегнатите.

Всичко това означава, че датската социална държава закрилница вече не е същата. Рецесията, финансовата глобализация и отслабването на лявото политическо пространство в страната направиха социалния модел на Дания уязвим и го приравниха към по-малко социалните стандарти на останалата част от Европа. Тежестите на днешната криза на капитализма, както винаги, и тук са за сметка на трудещите се.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук