ДЕМОКРАЦИЯТА И КАЧЕСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА

0
233

 

 

Демокрацията, според мен, е както фундаментално право на народа да избира властта, така и възможност той непрекъснато да влияе на власт­та в процеса на вземане на решения. А значи, демокрацията трябва да има механизми за постоянно и пряко действие, ефективни канали за диалог, обществен контрол, комуникация и „обратна връзка“.

Владимир Путин

Статия във
в. „Коммерсант“

6 февруари 2012

 

Устойчивото развитие на обществото е невъзможно без дееспособна държава. А истинската демокрация е задължително условие за изграждането на държавата, насочена в служба на интересите на обществото.

Истинската демокрация не се създава за един момент, не може да бъде прекопирана от външен образец. Трябва обществото да е готово за използване на демократичните механизми. За да може мнозинството от хората да се почувстват граждани, да са готови постоянно да използват своето внимание, своето време, своите усилия за участие в процеса на управлението. С други думи, демокрацията работи там, където хората са готови да влагат нещо в нея.

В началото на 90-те години нашето общество бе въодушевено от разпадащата се пред очите му съветска еднопартийна, командно-административна система. От прехода към близкото, както изглеждаше, народовластие. Още повече че примерите за цивилизована, зряла демокрация бяха съвсем близо — в САЩ и страните от Западна Европа. Въвеждането на демократични държавни форми обаче на практика веднага донесе спиране на необходимите икономически реформи, а малко по-късно самите тези форми се оказаха окупирани от местните и централните олигархически елити, използващи безсрамно държавата в свой интерес, поделящи си това, което притежава обществото.

От опит знам, че и в този период във властта имаше немалко честни и умни хора, които искрено ратуваха за народното благо. Благодарение на тях държавата не загина, горе-долу се решаваха всекидневните проблеми и — макар и непоследователно и бавно — напредваха някои насъщни реформи. Но като цяло установилата се система се оказваше по-силна.

В резултат на това през 90-те години под лозунга за възцаряване на демокрацията ние получихме не съвременна държава, а задкулисна борба на кланове и множество полуфеодални хранилки. Не ново качество на живота, а огромни социални загуби. Не справедливо и свободно общество, а произвол на самоназначили се „елити“, откровено пренебрегващи интересите на обикновените хора. Всичко това „отрови“ прехода на Русия към демокрация и пазарна икономика с устойчиво недоверие на по-голямата част от населението към тези понятия, с нежелание да се участва в обществения живот.

Руският философ, защитник на човешките права, Павел Новгородцев още в началото на миналия век предупреди: Често се мисли, че провъзгласяването на всякакви свободи и на всеобщото избирателно право само по себе си има някаква чудесна сила да насочва живота по нов път. В действителност, това, което в такива случаи се установява в живота, обикновено се оказва не демокрация, а според ситуацията или олигархия, или анархия.“

През 90-те години ние се сблъскахме и с анархията, и с олигархията. Този период бе буквално пронизан от криза на отговорното държавническо мислене. Наивно би било да свързваме причините за това само с користните действия на олигарсите и недобросъвестните чиновници. Към началото на 90-те нашето общество се състоеше от хора, които се освободиха от комунизма, но още не се бяха научили да бъдат стопани на своята съдба; бяха свикнали да чакат грижите на държавата; често се предаваха на илюзии и не умееха да се противопоставят на манипулирането. Затова и в икономическия, и в политическия живот дълго време работеше порочният принцип Който посмя, той си хапна“.

Обществото обаче премина през труден процес на порастване. И това помогна на всички нас заедно да извлечем страната от тресавището. Да реанимираме държавата. Да възстановим народния суверенитет като основа на истинската демокрация.

Искам да подчертая — ние направихме това с демократични, конституционни методи. Политиката, която се провеждаше в годините след 2000-а, въплъщаваше последователно волята на народа. Това всеки път се потвърждаваше на изборите. Пък и между изборите — от социологическите анкети.

Ако погледнем как нашето население оценяваше и оценява приоритетните за себе си права, на първите места с огромна преднина ще се окажат правото на труд (възможността за трудов доход), правото на безплатно лечение, правото на образование за децата. Връщането и гарантирането на тези права беше задачата, която решаваше руската държава, които решавахме ние с Дмитрий  Медведев, заемащ поста президент на страната.

Днес нашето общество е твърде различно от онова в първите години след 2000 г. Много хора стават по-заможни, по-образовани и по-взискателни. Променените изисквания към властта, излизането на средната класа от тесния свят на изграждането на собственото благосъстояние — това е резултатът на нашите усилия. Ние работихме именно за това.

Политическата конкуренция е нервът на демокрацията, нейната движеща сила. Ако тази конкуренция отразява реалните интереси на социалните групи, тя усилва многократно „мощността“ на държавата. За осигуряване на развитие на икономиката. За мобилизиране на ресурсите за социални проекти. За осигуряване на защита и справедливост за гражданите.

Днес качеството на нашата държава изостава от готовността на гражданското общество да участва в нея. Нашето гражданско общество стана неизмеримо по-зряло, активно и отговорно. Ние трябва да обновим механизмите на нашата демокрация. Те трябва да „вместят“ засилената обществена активност.

За развитието на демокрацията

Днес в Държавната Дума е внесен цял пакет предложения за развитие на нашата политическа и партийна система. Става дума да се опрости редът за регистрация на партиите. Да се отмени необходимостта за събиране на подписи за участие в изборите за Държавната Дума и за регионалните законодателни органи. За намаляване на количеството подписи на избиратели, които са необходими за регистрация на кандидатите в изборите за президент на страната.

Условията за регистрация, редът за дейностите на партиите, технологията на изборните процедури са безусловно важни неща. „Политическият климат“, както и инвестиционният, изисква постоянно усъвършенстване. Но в същото време трябва да се обърне внимание преди всичко на това как в политическия механизъм е организирано отчитането на интересите на социалните групи.

Убеден съм, че не са ни нужни панаири и съревнование за раздаване на празни обещания. Не ни трябва ситуация, в която демокрацията се свежда до табелка, когато за „народовластие“ се представят розовото развлекателно политическо шоу и кастингът на кандидати, в които съдържателният смисъл се затрива от стряскащи заявления и взаимни обвинения. А истинската политика потъва в сянката на задкулисни сделки и решения, които по принцип не се обсъждат с никакви избиратели. Ние трябва да избегнем този тупик, съблазънта за „опростяване на политиката“, за създаване на фиктивна демокрация „според нуждите“. Политиката съдържа неизбежна част политически технологии. Но имиджмейкърите, „майсторите на билбордове“ не трябва да управляват политиците. Да, уверен съм —  народът повече няма да клъвне на това.

Трябва така да настроим механизмите на политическата система, че тя да улавя своевременно и да отразява интересите на големи социални групи и да осигурява публично съгласуване на тези интереси. Да осигурява не само легитимността на властта, но и увереността на хората в нейната справедливост (включително в случаите, когато те се оказват малцинство).

Необходим ни е механизъм, чрез който народът да издига във власт­та на всички нива отговорни хора, професионалисти, мислещи с категориите на националното и държавното развитие и способни да постигат резултат. Това трябва да е разбираем, оперативен и открит за обществото механизъм за изработване, приемане и реализиране на решенията — както стратегически, така и тактически.

За нас е важно да създадем политическа система, в която за хората е възможно и необходимо да говорят истината. Този, който предлага решения и програми, носи отговорност за реализацията им. Тези, които избират „вземащите решения“, разбират кого и какво избират. Това ще донесе доверие, конструктивен диалог и взаимно уважение между обществото и властта.

Новите механизми за участие

Ние трябва да сме способни да реагираме на изискванията на обществото, които все повече се усложняват, а в условията на „информационния век“ придобиват качествено нови черти.

Огромен и постоянно увеличаващ се брой руски граждани свикнаха да получават информацията мигновено, с „натискане на клавиша“. Свободната и още повече безцензурна достъпност на информацията за положението на нещата в страната по естествен път формира желание за постоянно участие на гражданите в политиката и управлението, а не „от избори до избори“.

Затова съвременната демокрация като власт на народа не може да се свежда само до „поход до урните“ и да завършва с това. Демокрацията, според мен, е както фундаментално право на народа да избира властта, така и възможност той непрекъснато да влияе на власт­та в процеса на вземане на решения. А значи, демокрацията трябва да има механизми за постоянно и пряко действие, ефективни канали за диалог, обществен контрол, комуникация и „обратна връзка“.

А какво е на практика „обратната връзка“? Растящото количество информация за политиката трябва да премине в качество на политическото участие, гражданското самоуправление и контрол. Това означава обсъждане от всички граждани на законопроектите, решенията, програмите, които се приемат на всички равнища на държавната власт, оценка на действащите закони и ефективност на тяхното прилагане.

Гражданите, професионалните, обществените обединения трябва да имат възможността да „тестват“ предварително всички държавни документи. В момента конструктивната критика от страна на общностите на предприемачите, на учителите, медиците, учените вече помага да се избегнат неудачни решения и да се намерят най-добрите.

Миналата година например в рамките на „оценката за регулиращо въздействие“, която се осъществи съвместно с общността на предприемачите, още на предварителния етап на разработване бе отхвърлен фактически всеки втори проект за нормативен акт — като влошаващ условията за развитие на икономиката на Русия. Добре е, че започна да действа такъв „филтър“. Трябва да се види дали той обхваща в пълнота значимите за бизнеса сфери.

Необходимо е да се подобри езикът на правотворчеството. Трябва да го направим, ако не благозвучен (в древния свят законите често са били писани в стихове, за да се запомнят по-добре), то поне разбираем за адресатите на нормите. Важно е да се създаде дружествен интерактивен интерфейс в порталите на органите на публичната власт за пълноценно отразяване и обсъждане на планове и програми, на резултатите от мониторинга на тяхното изпълнение. Искам да помоля професионалните общности на лингвистите и уеб-дизайнерите — помогнете на държавата за това.  Този принос ще бъде високо оценен от историята.

Нататък. Трябва да се разбере, че една от главните тенденции в съвременния свят е усложняването на обществото. Потребностите на различните професионални и социални групи се специализират. Държавата е длъжна да отговори на това предизвикателство, да съответства на сложните съставки на социалната реалност. Едно от важните решения тук е развиването на саморегулиращи се организации (СРО), чиито компетенции и възможности трябва да се разширяват. От друга страна, самите  организации трябва по-активно да използват пълномощията, които имат. В частност — правото да разработват и да внасят за утвърждаване технически регламенти и национални стандарти в съответните отрасли и видове дейност.

Трябва да се избягва бюрократизирането на СРО, създаването с тяхна помощ на „саморегулиращи се бариери“ (преди всичко в тези сфери на дейност, в които няма недопустим риск или чиято безопасност вече е осигурена с други държавни методи на регулиране). За целта е нужна пълна информационна прозрачност на СРО, редовно публично отчитане пред обществото и пред участниците на пазара. Разчитам на това саморегулирането да се превърне в един от стълбовете на силното гражданско общество в Русия.

Ние вече използваме практиката законопроектите да се качват в интернет. Всеки може да изпрати своите предложения или поправки. Те се разглеждат, а най-добрите и най-съдържателните се отчитат при окончателната версия на законопроекта. Този механизъм за колективен подбор на оптималните решения (или както го наричат експертите краудсорсинг) трябва да стане норма на всички равнища.

Но при това се реализира само „пасивното право“ — възможността гражданинът да реагира на определени идеи и проекти на власт­та, на субектите на законодателната инициатива. А ние трябва да предвидим и „активно право“ — да дадем възможност на самите граждани да формират законодателния дневен ред, да издигат свои проекти и да формулират приоритети.

В тази връзка предлагам да се въведе правило в парламента да се разглеждат онези обществени инициативи, които съберат 100 000 и повече подписа в интернет. Подобна практика има например във Великобритания. Разбира се, за това не е подходящ анонимният интернет, макар че в други случаи той помага да се откроят настроенията в обществото. Ще трябва да се разработи ред за официална регистрация на хората, които искат да участват в такава система.

Интернет-демокрацията трябва да бъде вградена в общия поток на развитие на институциите на пряката референдумна демокрация. Тя трябва да получи особено широко приложение на кметско и регионално равнище. Във всяко кметство трябва да има не само преки избори за кмет и депутати на общинското събрание. И другите чиновници, заемащи ключови длъжности, трябва да получават оценка от народа. Например, след резултатите от първата година работа на началника на районния отдел на полицията на гражданите в района трябва да бъде предложено да кажат искат ли този човек да продължи да работи в техния район. По същия начин може да се постави въпросът за ръководителя на районния център за жилищно-комунално стопанство. Или за мировия съдия — в случая, когато той не се избира от гражданите.

Гражданите на градско, общинско равнище трябва да имат възможност да гласуват, да изнасят на местен референдум или в интернет проучвания своите остри проблеми, да посочват тесните места  и начините те да бъдат решени.

Важна задача е да се промени работата на обществените съвети към органите на изпълнителната власт. В момента тяхната работа — ще кажа направо — носи формален или показен характер. Трябва да се откажем от ведомствения подход към формирането на такива съвети — техният състав трябва да се утвърждава например от Обществената палата на Русия, а за регионалните органи — от съответните обществени палати. Обществените съвети трябва да престанат да бъдат удобни за ръководителите на ведомствата. В тях трябва да се осигури участието на наистина независими експерти и представители на заинтересованите обществени организации. Трябва да се видят нормативните актове и програми, които не може да бъдат приети без предварително и публично обсъждане в Обществения съвет. В компетенциите на Обществените съвети може да влезе паритетно със самото ведомство участие в дейността на конкурсните и атестационните комисии, а също на комисиите за регулиране на конфликта на интереси.

Няколко думи за перспективите за развитие на проекта „електронно правителство“. Сега за нашите граждани е достъпна всякаква информация за политическите дебати в парламента, за състояние­то на световните пазари, за браковете и разводите на холивудските звезди. Обаче те най-често изобщо не могат да получат в интернет информация за своите плащания за жилищно-комунални услуги или да видят онлайн своя болничен картон, или да научат кой е техният участъков полицай. 

Официалният сайт с информация за държавните поръчки вече стана мощен антикорупционен механизъм, множество държавни услуги също са преведени в електронен формат. Това е добре. Но повечето хора имат нужда от насъщна информация за своя дом, за прилежащите му територии, за съседния парк, училище, за своето кметство. Трябва да се обърне особено внимание на фундамента на електронната власт — сайтовете на кметствата и на федералните субекти.

Предлагам през тази година Обществената палата и Съветът по гражданското общество и правата на човека при Президента на Русия да разработят, да проведат публично обсъждане и да внесат проекти за информацията за клиенти, която задължително трябва да присъства в сайтовете на образователните и медицинските учреждения.

Проектът „Електронно правителство“ трябва да бъде по-точно насочен към нуждите и изискванията на гражданите. Трябва максимално пълно да се отвори информацията за дейността на органите на държавната и местната власт. Трябва чрез електронните технологии да направим държавния механизъм разбираем и достъпен за обществото.

Местното самоуправление школа по демокрация

Александър Солженицин пише за ролята на местното самоуправление: Само в такъв обем хората безпогрешно ще могат да определят избраници, които са им добре известни и по делови способности, и по душевни качества. Тук няма да оцелеят лъжливи репутации, тук няма да помогнат измамното красноречие или партийните препоръки… Без правилно поставено местно самоуправление не може да има добър и стабилен живот, пък и самото понятие „гражданска свобода“ губи смисъл.“

В тези думи е вложена много точна мисъл: демокрацията на голямата страна се състои от „демокрацията на малките пространства“. Местното самоуправление е школа по отговорност на гражданите. В същото време това е „професионално-политическо училище“, което формира ключовите компетенции на начинаещия политик: способност да се разбира с различни социални и професионални групи, да достига разбираемо със своите идеи до хората, да защитава правата и интересите на своите избиратели. Смятам, че политиците и държавните администратори трябва да получават „професионална закалка“ именно в системата на местното самоуправление.

Що се отнася до конкретните направления за повишаване на дееспособността на местното самоуправление, първо, то трябва да остава власт на „достъпността на една крачка“, т.е. кметствата не трябва безсмислено да се разрастват. А второ, кметствата трябва да станат напълно финансово самостоятелни и автономни. Да имат достатъчно източници за изпълняване на своите пълномощия, за решаване на всекидневните проблеми на хората. Трябва да се преодолее зависимостта от „подаянията отгоре“, които потискат самостоятелността и отговорността. А всъщност лишават от смисъл самото съществуване на местната власт.

В тази връзка предлагам да се предадат на кметствата всички данъци от малкия бизнес, който сега работи в условията на специални данъчни режими. Разбира се, при това ще трябва да се балансират пълномощията между субектите на федерацията и на кметствата. Ако последните се сдобият с повече ресурси, обемът на техните задължения към гражданите може да бъде увеличен.

Засилването на икономическата самостоятелност е особено необходимо за големите и средните градове. В тях са съсредоточени икономическият потенциал на страната и най-активните граждани. Градовете са източници на икономическия ръст и средища на гражданските инициативи. Когато сега предаваме от Федералния център в ръцете на регионалните власти множество пълномощия и финансови ресурси, е важно да се погрижим това да не направи градовете беззащитни пред ръководителите на регионите.

Не по-малко важно е да се осигури партньорски характер на взаимодействието между губернаторите и кметовете, между регионалните и градските законодателни събрания. Не е тайна, че техните отношения често са конфликтни и в условията на изборност на губернаторите може да се изострят. Особено ако в структурите на Федерацията властта се окаже в една партия, а в града — в друга.

Трябва да се прекрати практиката от регионално равнище да се спускат показатели за местното самоуправление и с тях да се обвързва отпускането на финансови ресурси. Ръководството на общинските структури трябва да се отчита пред своите избиратели.

Отделен проблем, при това болен, е съдбата на малките градове, в които живеят значителна част от нашите граждани. Те често нямат нормални източници на доход, принудени са да живеят от трансферите на регионалния бюджет. В същото време малкият град в редица случаи е най-доброто място за общинска демокрация. Тук хората добре се познават един друг, работата на всички служби не е анонимна, а е видна за всички. Смятам, че трябва да се осигури дългосрочен, устойчив характер на доходите на такива кметства (което предполага стабилен и предварително известен размер на трансфера от региона). Трябва да се премахне ситуацията, когато дейността на кмета се свежда до повече или по-малко успешно докарване на пари отгоре, а неговата оценка зависи от началството, не от собствените му граждани. Тогава ще можем да разчитаме в тези места да се появят ново поколение политици и ефективни социални мениджъри.

За руския федерализъм

Една от главните задачи в първите години след 2000-та бе преодоляването както на открития, така и на латентния, на „пълзящия“ сепаратизъм, срастването на регионалната власт с криминалния свят и с националистически групи. Този проблем общо взето е решен.

Днес, на новия етап на развитие, се връщаме към преките избори на губернаторите. При това президентът на страната запазва инструментите си за контрол и реакция, включително правото да  отстранява от длъжност губернатора. Това ще осигури балансирано съчетаване на децентрализацията и централизацията.

Центърът трябва да умее да дава и да преразпределя пълномощия. И не само пълномощия, но и източници за финансиране от местните и регионалните бюджети. При това обаче не бива да се губи управляе­мостта на страната. Не бива да се „раздърпва“ държавната сила. Недопустимо е да се прехвърлят механично ресурси и пълномощия между различните нива на властта. Не бива де се превръща във „фетиш“ централизацията или децентрализацията.

Разпределянето на държавните пълномощия по различните равнища на властта трябва да става по ясен критерий — функцията трябва да се изпълнява на онова равнище на властта, където това ще бъде направено с най-голяма полза за гражданите на Русия, за тяхната предприемаческа активност, за развитието на страната като цяло.

 Очевидно е също, че потенциалът за окрупняване на субектите на федерацията съвсем не е изчерпан. Но в тази сфера трябва да се действа разумно и премерено. Опирайки се на мнението на гражданите.

Трябва да отчитаме и факта, че териториите на Руската федерация се намират на различно равнище на социално-икономическо развитие. А също така — в различни социокултурни плоскости, които не трябва да бъдат сравнявани по скалата „по-добре — по-лошо“. Начинът на живот на хората се определя от различни традиции, обичаи, модели на поведение. Затова за нас безусловна ценност са интеграторите, мощните обединяващи фактори — руският език, руската култура, Руската православна църква и другите традиционни руски религии. И разбира се — многовековният опит за съвместно историческо творчество на различните народи в една, единна руска държава. Този опит съвсем очевидно говори, че на страната е необходим силен, дееспособен, ползващ се с уважение федерален Център — ключов политически стабилизатор за баланса на междурегионалните, междуетническите и междурелигиозните отношения. При това наша историческа задача е да разгърнем в пълен обем потенциала на руския федерализъм, да създадем стимули за дейно, активно развитие на всички региони на страната.

Конкурентоспособната държава

Конкуренцията между държавите за идеи, хора и капитали е реалност на глобалния свят. А фактически това е конкуренция за бъдещето на своите страни в създадения глобален свят.

Необходимо ни е ново държавно съзнание. В чийто център е създаването в Русия на най-добри, най-конкурентоспособни условия за живот, творчество и предприемачество. По тази логика трябва да бъде построена дейността на целия държавен апарат. Ние трябва постоянно да изхождаме от факта, че гражданите на Русия и още повече руският капитал, виждат как е организирано всичко в другите страни и имат право да избират най-доброто.

Важно е да се концентрираме върху следните основни приоритети.

Първо. Да разкъсаме връзката „държава — собственост“. Трябва ясно да бъдат очертани границите на държавата, пределите на нейната намеса в икономическия живот — за това вече писах в „икономическата“ си статия.

Второ. Трябва широко да внедряваме най-добрите, жизнеспособни практики за работата на държавните институции в страните лидери. Критерий за заимстването е доказаната ефективност, която за всеки гражданин на Русия ще се изразява в комфорт и удобство при получаването на държавни услуги, в намаляване на вложенията на финанси и време. На тази основа може да бъде осигурено хармонизирането на стандартите за обслужване с международните норми.

Трето. Ще развиваме конкуренцията между държавните администратори — губернатори, кметове, служители — на всички равнища и във всички случаи, когато това е целесъобразно. За целта ще правим мониторинг, установяване и широко внедряване на най-добрите практики на държавното управление. И за собствените ни решения на федерално ниво, и — за сведение на избирателите — на регионално и градско ниво.

Четвърто. Трябва да се премине към стандартите за държавните услуги от ново поколение — основани не на интересите на изпълнителя, а на интересите на потребителя на тези услуги — на фирмата, която превозва товари през митницата; на гражданина, който получава справка; на собственика на кола, оформящ шофьорските си документи.

От информацията на държавните сайтове всеки човек трябва ясно да разбира какво и как може да получи от едно или друго ведомство и за какво може да държи сметка на конкретния чиновник.

Пето. Току-що бе приет закон, който установява реално оценяване на работата и отговорностите на чиновниците, които не спазват стандартите за оказване на държавна услуга на населението и предприемачите. За отклонение от стандартите се налагат глоби. Предлагам да отидем по-нататък, да внесем в законодателството, че за грубо или нееднократно нарушение на стандартите се полага дисквалификация. Лошо работещият чиновник трябва не просто да бъде уволнен, а за няколко години да бъде лишаван от правото да бъде държавен или кметски служител.

Шесто. За да бъдат решени качествено сложните задачи на държавното управление, е необходим състав на държавните служители, адекватен по своето равнище на квалификация и опит. Ще бъде необходимо да се въведе система за заплащане на труда на държавните служители, позволяваща гъвкаво да се отчита състоянието на пазара на труда, включително по отделни професионални групи. Без това е наивно да разчитаме, че съставът на чиновниците ще се подобри качествено и че в него ще бъдат привлечени  отговорни и ефективни мениджъри.

Седмо. Ще получи по-нататъшно развитие институцията на омбудсманите — пълномощниците по защита на правата. Ще вървим по линия на специализациията и професионализацията на тази институция. Смятам, че институция на пълномощниците по защита правата на предприемачите трябва да се появи във всеки субект на Федерацията.

Ние трябва да победим корупцията

Административните процедури, бюрокрацията исторически никога не са били предмет на национална гордост в Русия. Известен е разговорът на Николай I с Бенкендорф, в който царят заплашва с нажежено желязо да изкорени рушветчийството“, на което получава отговор: Колцина ще ви останат, господарю?“

Приказките за корупция в Русия са банални. Има историческа съблазън да бъде победена корупцията с репресии — борбата с корупция­та предполага прилагане на репресивни мерки. Въпреки това тук проблемът е принципно по-дълбок. Това е проблемът за прозрачност­та и поставянето на държавните институции под контрола на обществото (за което говорих по-горе). Това е проблемът и за мотивацията на чиновниците — хората на служба у държавата. И с това, по наше мнение, съществуват огромни трудности.

Социологическите данни са известни: подрастващите, които в „юначното“ време на 90-те мечтаеха да градят кариера на олигарси, сега масово избират кариера на държавни служители. За мнозина тази кариера изглежда като източник за бърза и лека печалба. При такава доминираща мотивация всякакви „чистки“ са безполезни: ако държавната служба се възприема не като служене, а като хранилка, на мястото на едни разобличени крадци ще дойдат други.

За да бъде победена системната корупция, трябва да бъдат разделени не само властта и собствеността, но и изпълнителната власт, контролът над нея. Политическа отговорност за борбата с корупция­та трябва да носят съвместно и властта, и опозицията.

Би било правилно да се скрепи законодателно нов ред за издигане на кандидатури за длъжностите на председателя и одиторите в Сметната палата, за формиране на списъка за членовете на Обществената палата, които се назначават. Кандидатите трябва да бъдат издигани не от президента, както е сега, а от Съвета на Държавната Дума върху основата на съгласие на всички фракции за кандидатурата.

Смятам, че парламентаристите трябва да помислят за изпълване с реално съдържание на заложената в закона процедура за парламентарните разследвания.

Борбата с корупцията трябва да стане наистина общонационално дело, а не предмет на политически спекулации, поле за популизъм, политическа експлоатация, кампанийност и хвърляне на примитивни решения например, на призиви за масови репресии. Тези, които най-силно от всички крещят за усилване на корупцията и искат репресии, не разбират едно: в условията на корупция репресиите също може да станат предмет на корупция. И още как! Никому няма да се види малко.

Ние предлагаме реални, системни решения. С тяхна помощ с много по-голям ефект ще можем да проведем санирането на държавните институции. Да внедрим нови принципи в кадровата политика — в системата за подбор на чиновниците, за тяхната ротация, за техните възнаграждения. В резултат на това трябва да постигнем положение, при което репутационните, финансовите, материалните и другите рискове биха направили корупцията неизгодна.

Предлагам да определим кои са корупционно опасните длъжности — както в апарата на изпълнителната власт, така и в управлението на държавните корпорации. Чиновникът, който ги заеме, трябва да получава висока заплата, но да е съгласен на абсолютна прозрачност, включително за разходите и крупните придобивки на семейството си. Да включи в огласяването и такива въпроси като фактическото си местоживеене, източниците за разходите си по време на отпуск и пр. Тук е полезно да се вгледаме в антикорупционните практики в страните на Европа — те умеят да следят за такива неща.

На „въпроса на Бенкендорф“ днес можем да дадем отговор: ние знаем колцина ще ни останат. Има такива хора, при това немалко, и в държавния апарат, и извън него.

В държавните и местните органи и сега работят много професионалисти, които цял живот живеят с една заплата. За тях е оскърбително, когато журналистите, без да мислят, ги поставят на една плоскост с корумпираните. А колко честни и ефективни хора отблъскваме по този начин от работата в полза на държавата?

Мисля, че обществото, средствата за масова информация са длъжни да възстановят справедливостта по отношение на честните държавни работници. Фокусът на общественото внимание трябва да се съсредоточи върху доказаните обвинения в корупция. Това ще помогне тези дела да се довеждат до край.

Преходът от думи към дела в борбата с „голямата“ корупция ще помогне да се преодолее корупцията и в тези сфери, с които гражданите се сблъскват в своя всекидневен живот — полицията, съдебната система, управлението на жилищния фонд и жилищните кооперации, медицината и образованието.

Ние ще действаме последователно, осмислено и решително. Като отстраняваме фундаменталните причини за корупцията и наказваме конкретните носители на корупцията. Като създаваме мотивация за тези хора, които са готови да служат на Русия  от душа и сърце. В нашата страна тези хора са традиционно много. Те ще бъдат потърсени.

Ние се справихме с олигархията, ще се справим и с корупцията.

За развитието
на съдебната система

Главният въпрос е ярко изразеният обвинителен, наказателен уклон в нашата съдебна система.

Ние трябва да решим този проблем и предлагаме конкретни стъпки.

Първо. Ще направим правосъдието достъпно за гражданите. В това число ще въведем практиката на административното съдо­производство не само за бизнеса, но и за специалното разглеждане на спорове на гражданите с чиновници. Духът и смисълът на практиката на административното съдопроизводство изхождат от това, че гражданинът е по-уязвим от чиновника, с когото спори. Че бремето на доказателствата се възлага на  административния орган, а не на човека. Затова практиката на административното съдопроизводство е изначално ориентирана към защита на правата на гражданите.

Второ. Обществените обединения ще получат право да подават съдебни искове в защита на интересите на своите участници. Това ще даде възможност на гражданина да отстоява своите права, например да спори с губернатора не сам, а от името на голяма обществена организация. Ние ще разширим сферата на прилагане на колективните искове, които могат да предявяват гражданите.

Трето. В системата на арбитражните съдилища днес е създадена единна, открита, достъпна база данни за всички съдебни решения. Длъжни сме да създадем такава база и в системата на съдилищата за обща юрисдикция. Трябва да помислим за възможността съдебните заседания и публикуването на стенографските отчети за тях да се транслират чрез интернет. Веднага ще стане ясно кой как работи. Какви решения взимат по аналогични дела различни състави. Кога мотивацията на съдията е продиктувана от не съвсем разбираема и прозрачна логика. Освен това, своеобразният елемент на „прецедентното право“ ще стане фактор за непрекъснато усъвършенстване на съда.

Четвърто. Необходимо е да се възроди „съдебната журналистика“, което ще позволи по-широко и по-дълбоко да се обсъждат правовите проблеми на обществото, да се повишава нивото на правосъзнанието на гражданите.

 

* * *

Завършвайки, искам да подчертая: ние предлагаме конкретни решения. Тяхното практическо реализиране прави властта на народа — демокрацията, истинска. А работата на държавата поставя в служба на интересите на обществото. И всичко това осигурява на Русия, на руското съвременно общество устойчиво и успешно развитие.

 

в. „Коммерсант“

6 февруари 2012

Превод Велиана Христова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук