ЕВРАЗИЙСКИЯТ СЪЮЗ, РУСИЯ И ВРЪЩАНЕТО НА ВЛАДИМИР ПУТИН

0
184

Боян Чуков  е роден на 25 юли 1952 г. Бивш дипломат с мандати в българските посолства във Франция и Испания. В периода 2008-2009 г. е външнополитически съветник и секретар на Съвета по сигурността към МС в политическия кабинет на министър-председателя Сергей Станишев. Член на издателския съвет на сп. „Международни отношения“. Член на УС на Националната асоциация по международни отношения (НАМО).

Преизбирането на Владимир Путин за президент на Руската федерация отново възбуди в много анализитори поставения отдавна от Александър Рар въпрос: Кой сте вие, мистър Путин?“ Личността на новия стар стопанин на Кремъл е забулена с мистерия.

Самият Александър Рар, православен германец и политолог от Германското дружество за външна политика, се опитва да разсее мъглата около личността на бившия офицер от руското външно разузнаване. В една своя епистоларна разработка той нарича Владимир Путин немеца в Кремъл“. Александър Глебович Рар, в сравнение със своите западни събратя, вероятно най-плътно се доближава до реалния профил на новия стопанин на Кремъл. Определено му помага и немаловажният факт, че е православен.

Не е случайно твърдението на гениалния французин Рене Генон (1886-1951), че Западът много трудно вниква в същността на Изтока и най-често не го разбира правилно. В последно време от позицията на победител в Студената война той не се и старае особено в тази посока. След разделянето на християнството през 1054 година единствено православието ревниво запазва своята езотерична съставна. Католицизмът и неговите по-късни „деривати“ стремглаво във времето увеличават езотеричното си измерение. Западът, говорейки брутално за „човешки права“, „демокрация“, „световна цивилизация“ (такава няма по Тойнби, Данилевски и Хънтингтън), се опитва, на базата на приказките за глобализация, да пренареди хилядолетни източни цивилизации във формат Pax Americana. Накратко, в момента се правят постоянни опити да бъде разрушен цивилизационният код най-вече на нашата славяно-православна общност.

Самата личност на Владимир Путин е свързана с някаква неопределеност, която в отделни случаи достига до абсурдна конспирология. Може би има значение фактът, че неговата баба е била от староверците и според някои публикации е съхранила уникални дневници на старообрядците. Все пак Александър Глебович Рар е получил православието такова, каквото то е станало след Никоновата реформа през 1666 г. Староверците предават и до днес един на друг автентичното православие с мощно езотерично измерение, както бе споменато по-горе. По-наблюдателните отдавна са забелязали как се кръстят в църквата Владимир Путин и Дмитрий Медведев. Разликата е очевидна! Една от огромните духовни сили на руския народ са староверците, които по време на реформата са скачали живи в огъня и са умирали, но не са искали да се променят.

За първите си два мандата Владимир Путин постепенно се превъплъти в народното съзнание в ролята на Щирлиц. Онзи героичен съветски разузнавач в леговището на нацисткия враг, който с риск за живота си се е борил за благото на своята Родина. Не е трудно да се проведат редица паралели в тази посока. Да не забравяме, че Владимир Путин бе кандидатурата на Борис Елцин за негов заместник. Това значи, че новият президент в началото на нашия век е бил одобрен от Семейството, за да запази привилегиите му и да му гарантира неприкосновеност. Анатолий Собчак му бе началник като кмет на Санкт Петербург. С риск за себе си в един напрегнат и критичен момент Владимир Путин изведе в Париж своя началник, който предстоеше да бъде арестуван. 

Обикновените хора възприемат бившия разузнавач като човек, изпратен в тила на врага. Като добре квалифициран аналитик той крачка по крачка стига до най-високото стъпало на държавната йерархия. Естествено и непрофесионалистите знаят, че всеки разузнавач трябва да укрепва своята легенда. Това даваше на Владимир Путин възможност, без да губи чувствително своята популярност, да взема периодично нееднозначни решения при управлението на Русия.

Той се разправи безкомпромисно с олигарсите Березовски, Гусински, Ходорковски, но остави други, като Прохоров, Усманов, Алекперов. Очевидно е, че за разлика от последните, първите не влизат в стратегията на руския президент като поведение и начин на действие. Обяснението е геополитическата проекция на Березовски, Гусински, Ходорковски и др. Те играха в полза на глобализацията Pax Americana и загубиха.

Сталиновите чистки през 30-те години на миналия век също имат своята геополитическа проекция (елиминирани са троцкистите, които обслужват чужд геополитически вектор), но това е друг период. макар че „операта“ е съвсем същата. Спомнете си острата персонална атака съвсем наскоро срещу Владимир Путин на бившия външен министър на Великобритания, младия Дейвид Милибанд, внук на червеноармеец и троцкист.  По-добре информираните знаят, че следите водят към Фабианската общност, чиито геополитически идеи и експерименти обслужват неотроцкистите и неоконите в САЩ. Неочаквано, но факт! Нещо като възкръсналите идеи на полския генерал Йозеф Пилсудский (1867-1835) в идеята на ЕС за добросъседство, наречена от Брюксел „Източно партньорство“. По тази „писта“ стигаме до организацията „Прометей“, създадена от полското разузнаване (II Отдел на ГЩ), която е имала за цел териториал­ното разчленяване на СССР. 

Голяма част от западните медии без особени аргументи наричат Владимир Путин „диктатор“, „кагебист“, обвиняват го, че управлява с авторитарни похвати и т.н. Всичко това може да впечатли откровени наивници или хора, които си нямат представа какво става по широкия свят. Примери в това отношение много. На 16 март 2012 г. Барак Обама подписа Указ, според който Президентът на САЩ и назначените специално от него министри вече могат да изземват всички национални ресурси на САЩ, включително хранителните продукти и водата. Те могат да конфискуват всички видове транспорт, енергетиката и инфраструктурата на територията на Съединените щати. Това не е всичко! Могат насилствено да привличат/призовават американските граждани на военна служба. Не липсва и мъгляв пасаж, в който се говори за използване на труда на американските граждани с цел задоволяване на „потребностите от работна ръка“ за нуждите на националната сигурност. В сравнение с по-горното сегашният руски президент е като пионерче, закъсняло за кръжока „Сръчни ръце“.

От Владимир Путин се страхуват. Той е човек с неясна биография и неясни предпочитания. Владимир Путин по някакъв начин прилича на двуглавия орел, който е изобразен на герба на Руската федерация. Гледа в две противоположни посоки едновременно, но винаги, както ни показа историята до този момент, поднася изненади. Дмитрий Медведев бе абсолютната противоположност на Владимир Путин. Във времето, когато първият е ходил на либерални кръжоци и е слушал „Deep purple“, вторият е посещавал конспиративни квартири в Лайпциг. Не е случаен фактът, че руснаците нарекоха Дмитрий Анатолиевич Айфоня  (вариация на народното име Афоня и айфон). Всеки народ е безкрайно ясен в концептуален план при измислянето на прякори.  

За сериозните експерти преизбирането на Владимир Путин на президентския пост бе само въпрос на време. Големият проблем за новия държавен глава на Руската федерация е какво ще прави, след като се завърне в Кремъл?

През 2012 години Владимир Путин вече няма възможност да взема нееднозначни решения, както до този момент. Руският народ му отпусна определен времеви кредит, който не е особено голям, от една до две години. След лансирането на Евразийския проект през миналата година единственият път пред Владимир Путин е бърза ферментация на процеса за реинтеграция на икономическото, културното и цивилизационно пространство, което обединяваше народите от СССР, че даже от Руската империя. На един втори етап би трябвало да последва връщане в геополитическата орбита на Евразийския съюз и на другите народи, принадлежащи към славяно-православната цивилизация. 

В случай че през следващите години Руската федерация не се оформи окончателно като самостоятелен субект в геополитически план, руският народ ще се превърне в обслужващ „благополучните нации“ (по определението на Тони Блеър), а руската територия ще стане суровинен придатък на същите тези „благополучни държави“. Последните и не се стараят много да прикриват своите цели по отношение на народите от бившия СССР. Естествено, не става дума за връщане на Съветския съюз. Съвсем наскоро бившият певец на „Бийтълс“ сър Пол Маккартни обяви песента „Back in USSR“ с думите: „А сега ще прозвучи песен за място, което повече го няма“. Съвършено точно. Но изграждането на Евразийския съюз, макар и много трудно, не е абсолютна химера.

Проблемът е, че повечето хора не искат да възприемат, че Третата световна война върви с пълна сила. Тя е мрежова война и в повечето случаи няма да се видят самолети, танкове, падане на ракети. Последните пристигат, когато ненасилствените методи за водене на мрежова война (информационно-психологически, с акцент на СМИ и НПО) дадат отбой. Тогава пристигат войските на спецназа (Специални сили в руската армия), превърнати в легенда като „въстаналия народ“ срещу „кървавия диктатор“. Прави впечатление, че „световният тероризъм“ отиде на заден план, тъй като „Ал Кайда“ все по-често се оказва ядрото на „борците за демокрация“, като в Либия и Сирия. Сега на мода са „правата на човека“, но не при тези, които ги търсят и ползват в чуждите страни като инструмент за решаване на геополитическите си стратегии. 

Следващите няколко години ни предстои гигантска геополитическа схватка между евразийския и атлантическия полюс. За последния огромният приз се нарича Руска федерация, тъй като тя притежава около 40% от световните ресурси. За нас ще бъде изключително полезно да помним към коя цивилизация принадлежим… защото победи ли „световната цивилизация“… жална ни майчица!

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук