ИЗГРАЖДАНЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА. СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ЗА РУСИЯ

0
272

 

 

 „Всяка рубла, насочена към социалната сфера, трябва да „произвежда справедливост“. Справедливото устройство на обществото, на икономиката — това е главното условие за нашето устойчиво развитие през тези години.“

 Владимир Путин
Статия във в. „Комсомольская правда“
13 февруари 2012

 

Русия е социална държава. У нас социалните гаранции са на много по-високо равнище, отколкото в страните със съпоставимо ниво на производителността на труда и на доходите на човек от населението. В последните години разходите на бюджетната система за социалната сфера съставят повече от половината от общите бюджетни разходи. Само за последните четири години те се увеличиха в абсолютно изражение един и половина пъти, а като процент от БВП нараснаха от 21 на 27%. Нито една от социалните гаранции не бе разклатена в условията на кризата от 2008-2009 г. Нещо повече, дори в този период растеше заплатата на работещите в бюджетния сектор, увеличаваха се пенсиите и другите социални плащания. Нашите граждани обаче съвсем не са удовлетворени от съществуващото положение и тяхната неудовлетвореност е справедлива.

Социалната политика има няколко цели, няколко измерения. Това е поддържането на слабите, тези, които по обективни причини не могат да осигуряват издръжката на живота си. Това е осигуряване на дейностите в социалните сектори, на „равния старт“ и издигането на човека на основата на неговите способности и талант. Ефективността на социалната политика се измерва с мнението на хората — справедливо ли е устроено обществото, в което живеем.

Няма да говоря за успехите, те са налице. И в демографската политика, където успяхме да постигнем сериозно придвижване към по-добро, и в пенсионното осигуряване, и в ограничаването на бедността. Имаме реални постижения в образованието, в здравеопазването, в културата.

Но днес трябва да говорим за проблемите, които не успяхме да решим, и за задачите, които трябва да станат наш дневен ред за следващия етап на развитие.

Първо. Много от гражданите не могат да реализират своите професионални знания, да намерят такава работа, която би им позволила да имат достойна заплата и да развиват, да градят кариерата си. Лошо, с голяма неравномерност работят социалните сектори, започвайки от системата на образованието. Този проблем се изостри значително в последните години, когато много от младите работещи, навлизащи на пазара, завършиха висше образование.

Второ. Недопустима и предизвикателно голяма е диференциа­цията в доходите. Всеки осми гражданин на Русия все още живее под официалния праг на бедността.

Трето. В първото десетилетие на ХХI век принципно се промени представата за нормалните потребности и възможности на средното руско семейство. Само преди 10-12 години ставаше дума главно за това човек да не прекрачи границата на крайната нужда, а цели социални категории, преди всичко пенсионерите, бяха принудени да съществуват под тази граница. Докато сега основната маса от населението предявява изисквания на съвсем друго ниво. Социалната сфера не успя да се приспособи към това. Населението, и преди всичко „средната класа“, образованите и добре печелещите хора, в голямата си част остават неудовлетворени от равнището на социалните услуги. Въпреки ръста на бюджетното финансиране на образованието и здравеопазването, се запазва ниското качество, не е спряло да се разширява принудителното плащане в тези сфери. Далеч от решението са задачите за създаване на комфортна среда за живеене.

Четвърто. В условията на значително намаляване на числеността на населението в трудоспособна възраст и увеличаване на възрастните хора кардиналното повишаване на ефективността на социалните разходи става неотложно. Ако искаме да запазим и още повече — да подобрим ситуацията, друг изход ние просто нямаме.

Социалното измерение на икономиката

Хората с различно призвание — предприемачи, работници специа­листи, работещите в бюджетната сфера, трябва да имат поле за реализиране на своя потенциал, поле за професионален и социален ръст.

Първо. Инженерът, агрономът, икономистът, дизайнерът — всеки от професионалистите трябва да получи възможност не просто да работи по специалността си, но и да гради професионална кариера. А значи, постоянно да повишава своята квалификация, да се обучава на нови приложни технологии. При това квалификацията на всеки трябва да стане видима, различима за работодателите.

Още през 2006 г. се договорихме с обединенията на предприемачите, че те ще се заемат със създаването на система за професионални квалификации. За съжаление, резултатите са много скромни. За 5 години са утвърдени само 69 стандарта. Меко казано, това е капка в морето. Очевидно надценихме степента на интереса на крупните корпорации към националната система за квалификация, достъпна за малкия и средния бизнес. Значи, това трябва да бъде решавано като общонационална задача, да бъдат включени всички ресурси на държавата.

Предлагам до края на 2012 г. правителството съвместно с пред­приемаческите и професионалните асоциации, с водещите университети в страната да приеме национален план за развитие на професионалните стандарти и за създаване на публично достъпна база данни за членовете на професионалните асоциации.

Второ. Във всяка страна учителите, лекарите, учените, дейците на културата са не само гръбнакът на „креативната класа“. Те са тези, които придават устойчивост на развитието на обществото, служат като опора на обществения морал.

Ние безусловно ще повишаваме ефективността на работата на нашите системи за образование и здравеопазване. Ще премахнем ситуациите, когато по инерция финансираме учреждения, работещи откровено лошо. Но всъщност ние правехме това, започвайки от 90-те години: провеждаха се организационно-икономически реформи, променяха се системите на управление, въвеждаха се механизми за външно оценяване. Засега това не е довело до забележимо за народа подобряване на качеството на образованието и здравеопазването. Очевидно причината е, че от вниманието редовно отпада най-важното — мотивацията на хората, които работят в тези сектори.

Смятам, че за каквито и да е реформи в образованието и здравеопазването може да става дума само тогава, когато тези реформи осигуряват достойно заплащане на труда на професионалистите в бюджетната сфера. Лекарят, учителят, професорът трябва на своята основна работа да получават достатъчно, за да не търсят припечелване настрана. Ако не изпълним това условие, всички усилия за прилагане на организационно-икономически механизми, за обновяване на материалната база в тези сектори ще потънат в пясъка.

Само ако се опираме на авторитета на професионалната среда, можем да управляваме ефективно качеството на медицинската помощ, на образователните програми, на научните изследвания. Възстановяването на професионалния морал, самоуправлението и самоочистването на професионалните колективи са неща, на които обществото има право да разчита, преразглеждайки своите отношения с медицинската, учителската, научната общност.

Заплащането на работещите в бюджетната сфера трябва да се съобразява с конкретните условия на регионалния пазар на труда. Защото човек сравнява своята заплата не с абстрактни величини, които могат да се намерят в статистическите справочници, а с това, което печелят неговите съседи и познати, което може да печели той самият, преминавайки от бюджетната сфера в бизнеса.

При това механичното повишаване на заплатата на всички и на всеки не е ефективно. Необходимо е в заплатата много по-пълно да се отчитат квалификацията и професионалните постижения на работника. Това означава, че ръстът на базовото ниво на заплащане трябва да се съчетава с още по-бързо увеличаване на фонда за стимулиращи надбавки и доплащания.

Ние направихме първата стъпка във формиране на ефективен договор с учителите — а това са един милион души. От тази година службите на Федерацията с поддръжка от федералния бюджет са длъжни да осигуряват средна заплата за учителите не по-ниска от средната за икономиката на региона. 

От 1 септември тази година ще бъде повишено заплащането на труда на преподавателите в държавните вузове — до размера на средната заплата за региона. В периода 2013-2018 г. средната заплата на професорите и преподавателите във вузовете ще бъде постепенно увеличена още два пъти и ще достигне 200% от средната в икономиката. При това повишена заплата трябва веднага да се дава на тези, които имат научни резултати и се ползват с уважението на студентите и випускниците. Делът на тези най-добри професионалисти ще расте с всяка година. Изтъквайки достойните, конкурентоспособните преподаватели, ще осигурим необходимото обновяване на кадрите във висшето училище.

Ресурсите за реализиране на тази задача ще бъдат осигурени от държавата — чрез регулярно увеличение на нормативното финансиране за програмата за висшето образование. А конкретната отговорност за нейното изпълнение ще носят ректорите на вузовете — ще включим съответните показатели в техните трудови договори.

Аналогично за няколко години ще се повиши постепенно до ефективно ниво заплатата на преподавателите в колежите и професионалните лицеи, на майсторите в производственото обучение, на другите педагози, лекари, на средния медицински персонал, на научните сътрудници в Руската академия на науките и в държавните научни центрове, на работещите в учрежденията в културата. При това за лекарите и научните сътрудници целевият ориентир към 2018 г. е същият, както за преподавателите във висшите училища — 200% от средната заплата за региона.

За реализирането на тази задача ще се изискват значителни ресурси — общо до 1,5% от БВП годишно. Важно е да се използват сериозните вътрешни резерви в отраслите, в частност — да се реорганизират неефективните организации и програми. Тази реорганизация трябва да даде не по-малко от една трета от необходимите средства.

В крайна сметка заплатата трябва да се плаща не за факта на принадлежност към определено учреждение, а за реален принос в науката, образованието, здравеопазването, културата, в оказването на конкретни услуги на обществото и на гражданите. За ръководителите на вузове, медицински и научни учреждения, финансирани от бюджета, трябва да се въведе задължението за деклариране на доходите, по аналогия с по-рано приетите решения за държавните корпорации.

Трето. Не по-малко значим проблем са квалификацията и социал­ното самочувствие на работниците — хората, които са основен хребет на всяка икономика.

Отдавна отмина времето, когато работниците можеха да имат ниско жизнено равнище, ниско ниво на образование. Днешният работник е отговорен изпълнител на сложни и променящи се технически регламенти. В условия, когато конкурентоспособните предприятия обновяват постоянно технологиите, когато стоките с ниско качество бързо отпадат от пазара, квалификацията на работника, неговият кръгозор, неговата  професионална гордост, неговата способност да се обучава постоянно станаха решаващ фактор за  конкурентоспособността.

Междувременно някои собственици и мениджъри на предприятия продължават да се държат така, сякаш навън е началото на миналия век. Сякаш можеш да се утвърдиш на пазара, икономисвайки от работниците. От 2004 до 2010 г. в икономиката има съществено увеличение на дела на работниците, заети в условия, които не отговарят на хигиенните нормативи — увеличението е със 17%. Делът на такива работни места се е увеличил с 21% и достигна 29%.

Заедно с профсъюзите трябва да се проучат възможностите да се разшири законодателно участието на работниците в управление­то на предприятията. Такова участие се практикува, например, в Германия, под формата на т.нар. производствени съвети. В компетенциите на тези съвети у нас би могла да влиза всекидневната организация на труда на колектива — от графиците за работното време до съставянето на социален план в случай на закриване на някакви производства, както и повишаването на квалификацията на работниците.

От сериозни промени се нуждае пазарът на труда на квалифицирани работници. Необходимо е вътре в работническите професии да се изградят социални категории. В Русия трябва наново да се създаде работническа аристокрация. Към 2020 г. тя трябва да съставлява не по-малко от една трета от квалифицираните работници — около 10 милиона души (със семействата — 25 милиона).

Квалифицираните работници трябва да бъдат включени в нацио­налната система на професионалните квалификации, оценката на тяхното професионално равнище и придобиването на нови квалификации не трябва да се затваря вътре в отделните предприятия, както това де факто е сега. Това ще увеличи възможностите на работниците на пазара на труда, ще повиши тяхната мобилност и в крайна сметка — тяхното заплащане.

Четвърто. Ние крайно недостатъчно се грижим за възможнос­тите, които пазарът на труда предоставя на нашите граждани, притежаващи не по-малко таланти и желание за работа от другите, но за които е сложно да се „вписват“ в стандартните трудови отношения. Това са преди всичко хора с ограничени здравни възможности (в инвалидни колички, със слабо зрение, със слаб слух и редица други категории).

В последните години предприехме редица решения за данъчни стимули за работодатели, които използват труда на хора с ограничени здравни възможности. До края на 2012 г. правителството заедно със заинтересованите обществени организации трябва да оцени доколко действащи са се оказали тези мерки и при необходимост да предприе­ме допълнителни стъпки в тази област.  

В близките години трябва да бъде създадена система, която би помогнала на всеки инвалид, способен и желаещ да се обучава и да работи, да намери своята образователна и професионална траектория за ръст в живота. От специализираната образователна програма до адаптираното за неговите специални потребности работно място.

Пето. В нашето общество предприемачите все още не се чувстват уверени. В немалка степен това е наследство от 90-те години. Тогава предприемачеството, от една страна, често бе свързано буквално с риск за живота, който създаваха безнаказаните бандитски групировки, а от друга страна, то нерядко се свеждаше до подялба на държавното имущество. Оттук е недоверието на мнозина граждани към предприемачите и недоверието на мнозина предприемачи към обществото и държавата.

Много наши граждани все още нерядко смятат, че всяка едра собственост е несправедливо придобита, и възприемат крупните предприемачи по-скоро като светски персонажи, отколкото като творци, чиято дейност служи за двигател на развитието на страната. (Отчасти повод за това дават и някои предприемачи).

Нужна ни е не просто история на успеха, а на справедливия успех в очите на околните. Успех, постигнат с тежък труд, с умение да се рискува, с готовност за поемане на отговорност за другите.

В руския бизнес вече има масов слой хора, настроени за промени, които искат да живеят по нов начин. Това са собствениците на малкия и средния бизнес, това са мениджърите — тези, които днес се намират на втория и третия етаж в управлението. Тези хора добре осъзнават неефективността на съществуващия бизнес модел.

За младия бизнеселит в настъпилото десетилетие е шанс управляването на частни корпорации от нов тип, които ще съберат на руския фондов пазар парите на десетки и стотици граждани като тях. Тези корпорации са публични, но вече нямат персонален собственик и поради това са устойчиви към корупция, към връзката с чиновническия интерес.

* * *

На фона на общото повишаване на нивото на доходите твърде бавно се намалява разликата между най-богатите и най-бедните групи от населението. Диференциацията на доходите в нашата страна е като тази в САЩ и е съществено по-висока, отколкото в Западна Европа. Определена степен на диференциация на доходите е естествена за зрялата пазарна икономика, но прекалената разлика се възприема като несправедливост и е източник на социално напрежение. Затова много важна задача е да се намали материалното неравенство. Както чрез по-ясно адресирана и ефективна социална политика, така — и преди всичко — чрез създаване на възможности за всекиго да заработва, да си осигурява достатъчно ниво на доходите.

Нефтогазовите доходи „текат“ вътре в икономиката неравномерно. Няма повече накъде да се увеличават преразпределителните мощности на държавата. Убеден съм, че само при ръст на новите сектори, при развитие на обработващата промишленост, на селското стопанство, на съвременните транспортни и интелектуални услуги ще възприемаме нашата страна като по-справедлива. Страна, в която всеки печели парите си със своя труд и талант.

Но на тези, които не могат да изкарват пари или още не работят, държавата ще помага конкретно.

Пенсиите и социалните помощи

Предоставяни от държавата плащания и облекчения ползват 60% от семействата. Ние успяхме да вдигнем съществено нивото на пенсиите, ще ги увеличаваме и занапред, за да не се изяжда увеличението от ръста на цените. В същото време на преден план се извежда проблемът за подпомагане на семействата с деца.

Държавата предприема мерки, насочени към поддържане на желанието на семействата за раждане на второ и следващи деца. Тези мерки, и преди всичко въвеждането на майчински капитал, започнаха да носят първи резултати. Раждаемостта се повишава и това е радостно. Но семейството с деца, особено ако те са три или четири, често се сблъсква със ситуация, когато майката няма възможност да работи, а на децата трудно може да се даде това, което получават техните връстници, които са единствени деца на своите родители. Пък и при едно дете младото семейство изпитва сериозни материални трудности, ако родителите не са успели още да се утвърдят както трябва в своята професия и са принудени да живеят под наем.

Абсолютно нетърпимо е, когато раждането на дете довежда семейството до ръба на бедността. Национална задача за предстоя­щите 3-4 години е такава ситуация да бъде напълно изключена. Размерите на повечето надбаваки за децата днес се определят от регионите и в много субекти на федерацията те са, да кажем направо, срамно малки.

През 2006 г. предложих комплекс от мерки за стимулиране на раждането на второ дете, включително и майчинския капитал, който се индексира постоянно. Прилагането на тези мерки на практика показа тяхната резултатност. Днес смятам за възможно да се направи още една стъпка напред. Предлагам в субектите на федерация­та, в които негативните демографски тенденции се запазват, при раждане на трето и последващи деца да се въведе специална семейна надбавка в размер на детския жизнен минимум и тя да се получава до навършване на тригодишна възраст на детето. Това конкретно ще означава добавка от около 7000 рубли на месец. На регионите, които въведат такава надбавка, федералният бюджет ще даде помощ в размер на 90% от необходимите средства през 2013 г., с постепенно увеличаване на собствените средства на региона до 50% през 2018 г. Това е началото, дайте да видим доколко полезна ще се окаже такава програма. Ако нещата тръгнат добре и икономическите условия са благоприятни, ще търсим възможност да подпомогнем и другите региони. Искам да напомня, че едни или други мерки за поддръжка на отделни региони се прилагаха и в съветско време, например за Далечния изток.

Очаквам, че регионите с добра бюджетна осигуреност ще внесат съществен принос в тази инициатива, като поемат по-голямата част от разходите или увеличат сумата за помощи на семействата.

Разбира се, семействата, в които родителите имат високи доходи, не трябва да получават такива надбавки. Ще бъде правилно да се въведе принципът на заявките за предоставяне на надбавки. Семейството ще може да поиска детски помощи, ако например в него доходът на човек е не по-висок от средния за региона. Надбавката ще се предоставя без дълги предварителни проверки, но данъчните органи ще започнат избирателно да анализират доходите на получателите на надбавки, обръщайки особено внимание например на собствениците на скъпа недвижимост. Мисля, че с времето по подобен начин трябва да се постъпи и с другите плащания на помощи за нуждаещите се.

Не трябва да спираме и усъвършенстването на пенсионната система.

Пенсионното осигуряване е вероятно най-голямото постижение и най-големият проблем за нашата страна. Достатъчно е да се каже, че харчим за пенсии над 10% от брутния вътрешен продукт, това е една четвърт от целия бюджет на „разширеното правителство“. 

През 90-те години заради краха на икономиката ние практически нямахме изход — бяхме длъжни да измъкнем възрастните от нищетата. Ще напомня, че още в първата година след началото на реформите, през 1992 г., реалният размер на пенсиите падна наполовина спрямо равнището от предишната година. След това, след слаби опити да бъде повишен чрез всевъзможни индексации и доплащания, настъпи кризисната 1998 г., която предизвика ново сриване на пенсии­те. Върху тази основа просто не можеше да се живее.

Употребихме повече от 10 години за възстановяване на размера на пенсиите. Ако заплатите и общото равнище на доходите бяха възстановени към средата на 2000 г., то пълно възстановяване на размера на пенсиите до докризисното ниво на 1990 г. руската пенсионна система успя да постигне едва през 2010 г., благодарение на валоризацията на пенсионните права и въвеждането на добавка към минималните пенсии, така че да се стигне нивото на пенсионерския жизнен минимум. Дълговете трябва да се връщат. Руското правителство върна този дълг.

Често казват: защо правителството вдигна пенсиите през 2009 г. практически веднага след изборите за президент? Ако правителството направи това днес, сега и изборите ще са в кърпа вързани, нали пенсионерите по-често от останалите гласуват на избори. Ще отговоря. Ние направихме това веднага, когато можахме, веднага, щом се появи първата икономическа възможност. Всяко друго нещо би било безнравствено.

Пенсиите непременно ще растат, както и преди. Още веднъж искам да кажа, че съм против вдигането на пенсионната възраст. В същото време трябва да се отчитат интересите на онези, които имат намерение да продължават да работят след достигане на пенсионна възраст и имайки добра заплата, биха искали да отложат оформянето на пенсията. Но това значително ще увеличи нейния бъдещ размер. В най-близко време трябва да се предвиди такава възможност.

Нужна е съвършено нова пенсионна политика за средната класа. Смисълът й е в това да се предоставят на хората най-широки възможности за отговорен избор на варианти за решение на техните жизнени проблеми. Решения, които се постигат с помощта на държавата, в сътрудничество с държавата, но не само със силите на държавата.

Това предполага в пенсионната система да се развие преди всичко компонентата на натрупване. Трябва да се признае, че засега тя не е започнала да работи като хората. Доходността на пенсионните спестявания не е висока, а в резултат на това е ниска тяхната привлекателност. В същото време при липсата на сериозен компонент на натрупване едва ли ще може да бъде намалена неприемливата разлика между заплатите на типичните представители на средната класа и пенсиите, които те получават, след като завършат  трудовата си дейност. Държавата може и е длъжна да предостави на всеки гражданин в неговата старост средства за нормално хранене, за лекарства, дрехи и за другите основни нужди. Но ако човек, получавайки висока заплата, е свикнал да не се ограничава в харчовете си и да не заделя за бъдещето, реалистично ли е да се изисква от държавата да му запази обичайното равнище на живот след излизане в пенсия? Ако липсва компонентата на натрупване, това може да бъде направено само за сметка на плащанията на всички работещи. А съотношението между броя на работещите и пенсионерите в предстоящия период ще се намали значително.

В същото време, да се надява човек само на обичайните си спестявания, е очевидно невъзможно. Когато става дума за осигуряване на старостта, държавата е длъжна не само да гарантира запазване на пенсионните спестявания, но и да се грижи за тяхната устойчива доходност. А при необходимост да ги допълни със свои средства.

Образованието и културата

Нашата система на образование и възпитание трябва да отговаря на предизвикателствата на новото време. При това ние няма да се отказваме от нашето главно постижение — достъпността на образованието. Имаме обаче сериозни проблеми с качеството на образованието.

Виждам следните първостепенни национални задачи. 

Първо. В следващите 4 години трябва да се ликвидират опашките за детска градина. Включително чрез разширяване на местата в семейните, недържавните, корпоративните детски градини. Трябва да се преразгледат санитарните правила и нормативи, които пречат на развитието на такива форми, да се приближат детските предучилищни учреждения до местоживеенето на децата. Организаторите и педагозите от недържавните детски градини трябва да бъдат включени в системата на финансова и методическа поддръжка от страна на общинските бюджети.

Второ. Да се осигури социалното равенство при получаване на образование. Ние вече свикнахме, че подборът на децата в престижни училища (и съществуващата конкуренция между техните родители) започва от първи клас. При това в редица наши големи градове са се образували групи от училища с устойчиво ниски резултати в обучението. В такива училища почти няма отличници и участници в олимпиади, но има много деца с трудности при обучението, с немайчин руски език, с девиантно поведение. Училището престава да играе ролята си за социалното израстване, започва да възпроизвежда и затвърждава социалните различия.

Децата не трябва да са заложници на социалния или културния статус на своите семейства. Ако училищата работят в трудни социални условия, те също, а не само гимназиите и лицеите, които по правило работят с благополучни деца, трябва да получават социална поддръжка — и методическа, и кадрова, и финансова.

Трето. В последните десетилетия системата за допълнително образование на децата загуби значителна част от своите кадрови и финансови ресурси. Само половината от учениците днес посещават кръжоци и секции, и само една четвърт — безплатно. Детският спорт — една традиционно значима сфера на социализация, е подложен на силна деформация. Спортните училища и секции се увеличават, но те често са ориентирани единствено към перспективата за прехвърляне в големия спорт. Това поражда ранна селекция и подбор на децата.

Трябва да върнем системата за допълнително образование в сферата на отговорност на държавата — на регионално ниво, оказвайки при необходимост помощ от федералния бюджет. В допълнителното образование заплащането на педагозите, чието равнище на квалификация е съпоставимо с това на учителите (включително в спортните училища и училищата по изкуствата), трябва поетапно да стигне нивото на заплатите на учителите от общо­образователното училище. Разчитаме в резултат на тези мерки до 2018 г. да увеличим дела на учениците, въвлечени в допълнителни програми, до 70-75%, в това число не по-малко от 50% безплатно.

Четвърто. Предстои сериозно обновяване на програмите и методите на работа в училище, където ние — трябва да признаем — сме изостанали сериозно. Новите стандарти в горния курс на училището трябва да осигурят достъпност за всеки ученик до 5-6 профила в обучението, съответстващи на наклонностите и на жизнените планове на подрастващите.

Трябва да развиваме нашите силни страни. Традиционно силни са математическите школи в университетите и в Руската академия на науките. Можем да си поставим задачата след 10 години да направим нашето училищно математическо образование най-доброто в света. Това ще даде на страната сериозни конкурентни предимства.

Пето. Време е да се сложи ред в осигуряване на стипендиите. Стипендията за тези, на които тя е реално необходима и които не биха могли да продължат образованието си без нея (и които, разбира се, се учат добре), трябва да достигне студентския жизнен минимум. Към днешния ден това означава да се добавят към стипендията 5000 рубли на месец. Поне за първите курсове на обучението, когато студентът трябва да отделя основното си време за обучение, а не да се отвлича към припечелване. За всичко това трябва да следят самите студентски колективи — студентите знаят как живеят техните другари, трудно е да бъдат излъгани с лъжливи справки. При това ние безусловно ще продължим практиката на поименните стипендии и специалните грантове за онези, които показват значителни резултати в учебната и научната работа.

Шесто. Ще продължим да усъвършенстваме системата на Единния държавен изпит (матурата — бел.пр.). Често я критикуват в последно време и в голяма степен справедливо, има упреци и към прозрачността при провеждането на Единния държавен изпит в редица региони, и към това доколко той отразява способностите и знанията на випускниците на училището. Трябва да се обнови Единният държавен изпит, да бъдат привличани обществени независими наблюдатели в контрола за провеждането на изпита, да бъде защитен той от злоупотреби и изопачаване, при това трябва да се запазят неговите несъмнени достойнства, рационалното зърно. Имам предвид принципа на независимото оценяване на качеството на образованието на децата и на работата на  училищните педагози. И главно възможността децата от селските райони, от отдалечените територии, от семействата с различно материално положение да продължат обучението си в най-добрите регионални и федерални университети.

Седмо. Не можем да се съгласим с онези, които предлагат да се намали приемът във вузовете, за да се ограничават повечето млади хора до обучението в техникуми или в системата на професионалното образование. Тези предложения не отчитат настройката на младежта, при това настройка конструктивна, ценна за обществото. Заедно с това ние не можем да оставим положението, при което випускник на ВУЗ не намира (а понякога и не търси) работа по профила на подготовката си и отива да работи там, където му се налага отново да овладява знания и навици. Причина за това е несъответствието между структурата на бюджетните места и реалните потребности на пазара на труда. Абитуриентите виждат това несъответствие, затова на прекалено многото бюджетни места във ВУЗ постъпват тези, които нямат намерение да работят по специалността си, а често нямат дори минимална подготовка за това. Когато повече от половината студенти в дневното обучение, започвайки от трети курс, учат на пресекулки, защото без връзка с бъдещата си професия работят някъде практически на пълен щат, това означава, че използваме неефективно до една четвърт от бюджетните средства, насочени към висшето образование — над 100 милиарда рубли годишно.

Трябва да върнем престижа и високото качество на руското висше образование. Не е приемливо да зачисляваме на бюджетни места за прием (вкл. в сложните инженерни вузове) такива абитуриенти, които поради нивото на своите знания просто няма да могат да се обучават в избраната специалност. Трябва да създадем такава система, при която на бюджетните места за прием ще постъпват основно тези, които имат отлични и добри резултати по профилиращите предмети или са победители на олимпиадите по предмети.

Програмите за обучение в тяхната приложна част трябва да се формират с непосредственото участие на работодателските организации. Ние — заедно с другите развити страни — вече намерихме оптималната форма за подготовка на професионалисти, владеещи приложни компетенции. Това е приложният бакалавърски курс, съединяващ базовото фундаментално образование с получаване на конкретна квалификация, търсена на пазара. Сега е необходимо последователно да развием тази форма. До 2018 г. делът на приложните бакалаври трябва да достигне не по-малко от 30-40% от випуска на нашите вузове.

Осмо. В системата на висшето образование трябва да се въведе елементарен ред. На пазара има голямо количество вузове (включително държавни), които направо нарушават правото на човека да получи стабилни знания. Институцията за контрол на образование­то (Рособрнадзор) в това отношение работи неефективно. Предлагам през 2012-2014 г. със силите на нашите водещи университети, с привличане на учени от Руската академия на науките и международни експерти да направим одит на всички образователни програми във висшето професионално образование. Най-напред — по икономика, право, управление, социология.

Вузовете, които са загубили пазар на труда за своите випускници, които не правят сериозни изследвания, ще бъдат присъединени към силните университети с утвърдени колективи и традиции. Този процес вече започна. Държавата ще отдели допълнителни средства за възстановяване на научните школи и за необходимата допълнителна подготовка на студентите от „присъединените“ вузове.

Девето. Трябва да се възстановят престижът и актуалността на обучението за приложни квалификации. Да ги вържем с конкретни технологии, съществуващи на пазара. И да водим обучението като правило на основата на пълноценно средно образование, получавано в училище. В такъв случай ще бъдат необходими не 3-4 години, както е сега, а не повече от една година, понякога и половин година. Затова пък това ще бъде действително напрегнат учебен труд — за реални работни места, с най-добрите професионалисти като наставници. И човек ще може да получава такова образование не веднъж в живота, а според необходимостта толкова пъти, колкото е нужно. Такива центрове ще създаваме със съвместните усилия на държавата и работодателите. Професионалните лицеи и колежи ще станат много­профилни центрове, където се провежда обучение по широк набор от такива програми. Разбира се, това трябва да се прави внимателно, без да се рушат създадените форми там, където те работят ефективно и хората са доволни от тях.

Инвестициите в образованието ще станат наш ключов бюджетен приоритет. Защото това е не само подготовка на кадри за икономиката, но и много важен фактор за социалното развитие на обществото, за формирането на обединяващи ни ценности. В това отношение ролята на образованието се сближава с ролята на културата.

Трябва да признаем — в последното десетилетие вниманието към развитието на културата бе недостатъчно. Успокояваха ни, от една страна, растящото платежоспособно търсене и посещенията на концерти и театри, а от друга — широкото разпространение на интернет, в който са представени нелошо и напълно достойни културни блага. Разбира се, от своя страна държавата стимулираше художественото творчество и поддържаше музеите, библиотеките и другите културни учреждения.  Излишно комерсиализирани (а според мнозина направо пошли) станаха и програмите на федералните телевизионни канали.

В резултат виждаме „разтваряща се ножица“ в поддържането и потребяването на културата: в сравнение с 1990 г. броят на музеите и театрите се увеличи, а количеството на посещенията в тях намаля.

Би било неправилно да потискаме с административни методи комерчески ориентираната активност в тази сфера. В края на краищата хората избират със своите пари. Мисията на културата и изкуството обаче съвсем не се ограничава в тези рамки и държавата заедно с меценатите е призвана да създава необходимите условия за реализацията на тази мисия.

Първо. Необходимо е да се осигури широк и без каквито и да било ограничения достъп за всеки гражданин до националните и световните културни ценности. Държавата ще подкрепи формирането на публични електронни библиотеки, ще придобива правата за безплатно поместване в интернет на значимите филми и спектакли.

Второ. Културните практики трябва да възвърнат своето ключово място в организацията на свободното време на хората. Ние ще развиваме системата на самодейното художествено творчество, започвайки от училището, където е необходимо да се предвиди позиция за организатор на детското творчество (който във всеки конкретен случай може да бъде режисьор, художник, хореограф или музикант) и да се заделят другите необходими ресурси. Важно е децата още от училище да се приобщават към националната култура на народите в Русия.

В големите и средните градове ще се развива практиката музеи­те да работят до късно. „Нощта на музеите“ се прави успешно в Москва и в други наши градове.

Особено внимание държавата ще отделя на работата на музеи­те, театрите, библиотеките и творческите клубове в малките градове. Сега там има най-голям дефицит на културно прекарване на свободното време. Министерството на културата заедно с ръководителите на регионите трябва да създадат и широко да обсъдят с интелигенцията проект за държавна програма за развитие на културата в малките градове.

Отчитайки, че голяма част от музейните ценности се намира във фондовете, а не в изложбените зали, трябва да създадем подвижен фонд на нашите национални музеи, който ще напълни галериите на малките и средните градове на Русия, ще даде възможност на много хора да се докоснат до високата култура.

Трето. Ще расте финансирането за системата на грантовете, предоставяни на конкурсна основа на дейците на изкуството и на художествените колективи, в това число на младежките. Трябва да заимстваме практиката да се канят млади дейци на изкуството от различни страни, да им се предоставят стипендии, условия за творчество и за общуване един с друг. Такива международни центрове има в много градове на Европа и те имат голям принос не само в качеството си на културна среда, но и в разпространяването по света на националната култура. На свой ред ние ще разширяваме програмите за стипендии и за младите руски дейци на изкуството, като им даваме възможност да поработят в нови за тях градове и региони.

Четвърто. Цифровата телевизия дава възможност да се създадат общонационални специализирани канали. Нужно ни е да имаме канали, посветени на класическата музика, на театъра, изобразителното изкуство и архитектурата, „литературен“ и „исторически“ канал. И разбира се, няколко канала за „детска класика“ за всяка възраст.

Съхраняването на човека

През 2011 г. бе създадена принципно нова правна основа за развитие на руското здравеопазване. С нейна помощ средствата за финансиране на медицината ще се разпределят по-ясно и по-справедливо, а пациентите ще получат широки възможности да избират лекар и лечебно заведение. Няколко години ще отидат за пълна реализация на възможностите, които създава правната база. В това време трябва да бъдат решени още цяла редица проблеми на отечественото здравеопазване.

Първо. Пациентите не са удовлетворени от качеството на медицинските услуги. Преди всичко това е свързано с квалификацията на лекарите и медицинските сестри. Едновременно с осигуряване на конкурентоспособна заплата за медиците е необходимо в течение на близките 4 години да направим оценка на нивото на професионалната квалификация на лекарите, при това да го направим в съчетание с обновяване на програмите за повишаване на квалификацията. Професионалните асоциации на медиците трябва да изиграят решаваща роля в това оценяване.

Второ. Има немалко резерви за повишаване на качеството на медицинското обслужване, свързани с подобряване на неговата организация. В повечето случаи амбулаторното лечение е по-комфортно за пациента и по-евтино за държавата. Ненапразно в икономически развитите страни неговият дял в състава на медицинската помощ е много по-висок, отколкото у нас.

Но подобрявайки и развивайки амбулаторното лечение, трябва да отчитаме, че неговата ефективност зависи от прилаганите медикаменти. Необходима е обмислена пътна карта за развитието на осигуряването с лекарства. Иначе просто ще се охарчим за подарък на задграничната фармацевтична индустрия. Вече приехме програма за развитие на отечествената фармацевтична промишленост, за производството на медицинска техника, като насочихме за тези цели големи средства — над 120 милиарда рубли. Сега трябва да вземем мерки за организацията на пазара за тази продукция, за системата за информиране на потребителите. С това трябва да се занимават лекарите, тяхната професионална гилдия, а не самите производители на лекарства и оборудване.

Трето. Трябва да се повиши отговорността на всеки човек за състоянието на неговото здраве. Иначе никакви пари няма да стигнат. У нас днес  80% от хората не се занимават с физкултура или спорт, 65% регулярно употребяват силни спиртни напитки или пушат, 60% правят медицински изследвания само в случай на заболяване. При това мнозинството от анкетираните смятат, че следят своето здраве!

Четвърто. Запазването на здравето означава преди всичко предотвратяване на заболяванията и ключова роля тук има формирането на здравословен начин на живот. Ние ще създаваме условия за безплатни занятия с физкултура по местоживеене и в работата, ще се борим настойчиво и твърдо с разпространяването на наркотици, ще вземаме мерки, насочени към понижаване на потребностите от употреба на алкохол и тютюн.

Жилището

Осигуреността на гражданите на Русия с жилище в съветско време нарасна на 40% — до 22 квадратни метра на човек. Делът на комуналките падна четири пъти. Но ако сравняваме с европейските страни и със САЩ,  това, което имаме, изглежда много скромно. Непропорционално се повиши стойността на жилищата. У нас сега само една четвърт от гражданите имат възможност да построят или придобият ново жилище. Според разчетите на експертите, ако човек заделя цялата си заплата за квартира от 54 квадратни метра, през 1989 г. е можел да събере парите за 2,5 години, а сега — за 4,5 години. (И това при положение, че относителната цена на повечето стоки рязко се намали, те станаха по-достъпни). Именно понижаването на достъпността на жилището се възприема от много наши граждани като понижаване на качеството на живот в сравнение със СССР. Отсъствието на перспективи в тази област изкривява жизнените приоритети на хората.

Днес ние помагаме на ветераните, на офицерите от армията, на младите семейства да получат жилище. Преселваме хората от овехтелите жилища, където няма човешки условия за живот. Пресметнахме нашите възможности — до края на 2012 година ще заделим за жилища на ветераните допълнително още 30 млрд. рубли. Искам да кажа — ние ще продължаваме и ще разширяваме тази практика, на първо място за младите семейства с деца.

Но това е недостатъчно. Средната класа трябва да има възможност да придобие ново жилище, като използва ипотечните механизми. Засега ипотеката е недостъпна за повече от половината представители на средната класа, особено в най-големите градове, където цената на жилищата е завишена.

Какво предлагаме да се направи?

Първо, да понижаваме стойността на строителството, и не за сметка на заплатата и охраната на труда на работниците, а за сметка на понижаване на цените на строителните материали, прекратяване на надуването на цените заради корупционно натоварване на строителния бизнес. Той днес буквално тъне в разни съгласувания. Навярно две трети от усилията и харчовете на специалистите от строителните фирми се падат на разнообразно измислени бюрократични бариери, а не на организацията на производството.

Ще въведем конкурентен ред за експертизата на строителните проекти — днес много проекти отлежават там буквално с години.  Строителите ще могат да се обърнат не само към държавната, но и към частната експертиза. Ще превърнем излишните процедури за съгласуване и  строителен контрол в уведомителни, това ще позволи на строителите да икономисат големи ресурси.

На регионално ниво трябва да се постигне отстраняване на изкуствения монополизъм както на строителите, така и на доставчиците на основните строителни материали. В редица региони има например монопол дори върху пясъчните и каменните кариери. И кой знае защо тези кариери принадлежат на роднини и познати хора, ръководили навремето тези региони. Можем да намалим цените на съвременните комфортни жилища с не по-малко от 20%, а в отделни региони до 30%.

Второ. Да въведем в икономическия оборот голямо количество земеделски участъци — както чрез разширяване на „агломерационния радиус“ на големите градове, строителство на местна пътна и инфраструктурна мрежа (за това писах в икономическата си статия), така и в резултат на изземването им от тези държавни учреждения и ведомства, в които те стоят като мъртва тежест. Тук не може да има никакви „свещени крави“. При това земята трябва да се предоставя на онези, които строят социални, икономични жилища и социални обекти безплатно (в замяна на ограничаването на продажната цена на жилищата). Правителството ще представи съответна програма не по-късно от есента на тази година.

Трето. Цената на ипотеката трябва да се намали заедно с намаляването на инфлацията. Трябва да се развият влогово-спестовните механизми — от типа на немските строителни спестовни каси. В тази област започнахме редица регионални пилотни проекти, ще ги разширяваме. Ще  разширяваме и програмата за субсидиране на процентната ставка по ипотеката за младите семейства, а също така за служителите в бюджетния сектор. Към това може да бъдат насочени средствата, които ще се освободят след завършване на олимпийското строителство в Сочи, на обектите на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество в Далечния изток, а също след завършване на програмата за осигуряване на жилища на офицерите от Въоръжените сили.

Четвърто. Наред с разширяването на възможностите за купуване на апартамент трябва да създадем цивилизован пазар за наемането, арендуването на жилища. В повечето страни в Европа например от една трета до половината от семействата живеят под наем цял живот и не изпитват по този повод никакви притеснения. За целта трябва да се стимулира създаването на специализирани компании — както от страна на самите строители на жилища, така и независими. Трябва да се създадат типови договори, гарантиращи правата на дългосрочните наематели. Защото днес този, който наема жилище, психологически „живее на куфари“.

Смятам това за важно още и поради това, че достъпното жилище под наем е важно условие за ръста на териториалната мобилност на нашите граждани, за икономическата конкуренция на градовете и регионите.

За хората с невисоки доходи ще създаваме програми за развитие на нетърговско наемане на жилище.

В съвкупност представените мерки ще дадат възможност до 2020 г. да решим проблема за достъпността на новото жилище не за една четвърт, както е сега, а за 60% от семействата в Русия. А към 2030 г. да премахнем проблема напълно.

Средата на обитаване

Особен, боен проблем за нашата страна е състоянието на жилищно-комуналната инфраструктура. Плащанията за комунални услуги представляват забележим и, трябва да кажем, нарастващ дял от разходите на семействата.  Днес хората заплащат вече над 90% от т.нар. икономически обоснована тарифа, а не се вижда краят на изискванията на комуналните служби. При това качеството на много услуги — от почистването на блоковете и прилежащите територии до ремонта на жилищния фонд — изобщо не съответства на тяхната цена.

Данните от много региони показват: проблемът е в локалния монополизъм и безконтролността на доставчиците на комунални услуги. В неумението или нежеланието на местната власт да изгради конкурентни условия на този пазар. Неподготвените хора (а най-много страдат възрастните с невисоки доходи) често се оказват сами, лице в лице с фирмата монополист.

Регионалните и местните органи на властта трябва да организират снабдяване на хората с качествени комунални услуги и да носят реална отговорност за изпълнението на тази работа. Това може да стане, като се дотира от бюджета единствената любима фирма. А може, като се полагат усилия за това пазарът на комунални жилищни услуги в твоя град да привлича голямо количество фирми конкуренти.

Трябва да въведем ред в жилищно-комуналното стопанство с общи усилия.

Първо. Необходимо е широко обучение на гражданите по основите на законодателството и икономиката на жилищно-комуналното дело. Трябва да бъде подпомогнато формирането на мрежа от обществени организации, помагащи на жителите да се организират, да защитават своите права, да контролират изпълнението на задълженията на жилищно-комуналните предприятия.

Второ. Ще преминем към установяване на социална норма за потребяване на комунални ресурси, което ще позволи да направим цената им по-справедлива. При това е важно да се разработят компенсационни мерки, за да не пострадат възрастните хора, останали сами в голямо жилище, ако са живели в него повече от 10 години.

Трето. Няма да успеем да осъществим модернизиране на жилищно-комуналното дело само за сметка на средствата от бюджета и плащанията на гражданите. Ключ към решението на задачите за модернизиране на комуналното стопанство е създаването на благоприятни условия за привличане на частни инвестиции в този отрасъл. Задачата на частния бизнес в жилищно-комуналното дело е да реализира мащабни инфраструктурни проекти, а не да кърпи дупки за сметка на тарифите. За целта цената на комуналните услуги ще се определя като минимум за три години напред, а тарифите за този срок ще се пресмятат по проста формула, разбираема и за потребителя, и за инвеститора. Главното е, че тарифите ще зависят от качеството и сигурността на предоставяните услуги.

Съхраняването на Русия

На наша територия са съсредоточени около 40 процента от световните природни богатства. А населението ни е само 2 процента от жителите на Земята. Смисълът на създадената ситуация е очевиден. Ако не реализираме мащабен дългосрочен проект за демографското развитие, за нарастване на човешкия потенциал, за усвояване на нови територии, ние рискуваме да се превърнем в глобален смисъл в „празно пространство“, чиято съдба ще се решава не от нас.

Сега в Русия живеят 143 млн. души. Според оценките на експертите, при инерционен сценарий, т. е. при запазване на съществуващите мерки и отсъствие на нови, през 2050 г. то ще е около 107 милиона души. Ако обаче успеем да формулираме и реализираме ефективна, комплексна стратегия за народосъхранение, населението на Русия ще се увеличи до 154 млн. души. По този начин историческата цена на избора между действието и бездействието е почти 50 милиона човешки живота в близките 40 години.

Първо. Поддръжка за многодетните семейства. Вече казах за мерките по преодоляване на временната бедност, свързана с раждането на трето дете.

Като допълнение към това трябва да бъде реализирана специална програма за подобряване преди всичко на жилищните условия на семействата с три и повече деца.

Ще бъдат предложени допълнителни решения за съдействие за трудовата заетост на жените с деца. Те ще дадат възможност да се съчетават успешно майчинството и професионалната дейност — гъвкав трудов график, дистанционна заетост, детски градини и ясли. Жената, която отива на работа след майчинство, трябва да получи нови възможности за допълнително професионално обучение. А работодателят, който я приема на работа — съдействие от държавата.

Второ. За решаване на демографските проблеми обективно ще бъде нужна „умна“ миграционна политика, изградена върху ясни изисквания и критерии, изключваща потенциални етнокултурни и други рискове. Ще трябва да осигурим миграционен поток от порядъка на 300 хиляди души на година. На първо място за сметка на привличането за постоянно жителство в Русия на нашите съотечественици, живеещи близо или далеч зад граница, на квалифицирани чуждестранни специалисти, на перспективни младежи.

У нас вече бе занемарена програмата за преселване в Русия на наши съотечественици. Да кажем направо — тя работеше неефективно. На новия етап от развитието на страната ние трябва да се върнем отново към този въпрос и да разработим много по-действен и мащабен набор от мерки за подпомагане на хората, които искат да се върнат в своята историческа родина.

Вече казах (в статията за националната политика), че главно, ключово условие за това човек да се премести да живее и работи в Русия трябва да стане неговата готовност да приема нашата култура, нашите ценности. Предлагам да премахнем всички ограничения за онези чуждестранни граждани, които на общи основания с гражданите на Русия (т.е. вземайки изпитите и обучавайки се на руски език) биха искали да постъпят в наши професионални учебни заведения. Да опростим значително пътя за получаване на жителство и след това на руско гражданство, за випускниците на наши вузове, които започват работа по специалността.

Ние трябва да построим нашата социална, икономическа, миграционна, хуманитарна, културно-просветителска, екологична, законодателна политика около задачата за развитието на човешкия потенциал на Русия. И не за срок „от избори до избори“, а с дългосрочна и в пълния смисъл на думата историческа перспектива.

 

* * *

 

Ключов проблем за социалната политика на Русия е не дори обемът на ресурсите, които насочваме за решаване на социалните задачи. Ключов проблем са ефективността, целевият характер на провежданите мерки. Необходимо ни е в близките години да променим ситуацията, да ликвидираме всички губещи зони в социалния сектор, където ресурсите се харчат напразно, насочват се не към тези, които отчаяно имат нужда от тях, а към хора, които лесно могат да живеят без тях; където по инерция поддържаме учреждения, без да обръщаме внимание на ефекта от тяхната работа за гражданите; където поставяме интересите на онези, които работят в социалните учреждения, над интересите на тези, за които те работят.

През настъпилото десетилетие ние трябва да променим ситуацията. Всяка рубла, насочена към социалната сфера, трябва да „произвежда справедливост“. Справедливото устройство на обществото, на икономиката — това е главното условие за нашето устойчиво развитие през тези години.

 

В. „Комсомольская правда“

13 февруари 2012 г.

Превод Велиана Христова

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук