УРОКЪТ НА СОРОКИН

0
305

 

 

Две десетилетия у нас се спряга темата за цивилизационния избор. От президенти, политолози, социални антрополози.

През това време се случват и други неща. Цяло поколение трябваше да посрещне не една, а три научно-технически революции, докато се упражняваме за цивилизационния избор. Електронният калкулатор, персоналният компютър, мрежата на Интернет. В този камшик на прогреса не става въпрос за цивилизационния избор.

Ровех в енциклопедиите и в тълковните речници. Нищо понятно не открих, освен, че думата „цивилизация“ е от женски род. Или засукани определения, че първоначалното значение на термина гравитира около „sivil“ (гражданин) — а той е от мъжки род в латинския език.

Случаят в с. Катуница и коментарите около него извикаха нещо от паметта ми. Показаното прегазване на младежа в селото от микробуса, палежите на къщите на циганския барон Цар Киро в същото село и последвалите ги прояви в редица големи градове на страната срещу други етноси не са само криминални случаи, както се опитват да ни внушат управляващите.

Онова гражданско нещо, което съживи паметта ми, беше урокът на Пьотр Сорокин. Един от основателите на съвременната социология.

Кой е Сорокин?

През 1917 г., по време на Февруарската буржоазна революция в Русия, той бил секретар на министър-председателя Керенски. След идването на болшевиките на власт Ленин наредил на Дзерджински да разстрелят Сорокин. Но преди да го арестуват, същият Ленин дал задгранични паспорти на Сорокин и семейството му и те заминали за Лондон, а после в Съединените щати.

Където Пьотр Сорокин станал Питирим Сорокин.

Имал образование, наблюдателност и талант да мисли, да анализира обществото и да напише блестящи социологически трудове. Имал и богат опит, минал през погледа му. Безславната Руско-японска война, неуспешната революция през 1905 г. в Москва, Първата световна война, още по-безславна. Последвалите я революции и терор.

 Достатъчно драматични събития, за да се вгледаш какво наистина става с човечеството и да започнеш да търсиш добросъвестно отговора.

Питирим Сорокин изследвал историята на човешката култура в продължение на последните десет хиляди години, за да стигне до извода, че са четири пластовете на културата в историята на човечеството.

Най-отгоре е пластът на класовата борба, която се води за разпределение и преразпределение на богатството в обществото. Тя завършва или с компромис, или с революция, с последващо унищожение на класата на имащите и недаване на отнетото на нямащите.

Ако не се намери решение на тези въпроси, се налага следващият пласт — етническият. Възникват междунационални войни, унищожение на народи и изпадането им в робство.

Не се ли стигне до успокоение, се надига третият пласт — религиоз­ният. Пламват религиозни войни, които се превръщат във Вартоломееви нощи. Докато се постигне някакво равновесие.

Не се ли постигне то, изскача четвъртият пласт — цивилизацион­ният.

Цивилизационният избор на полинезийците е бил изяждането на капитан Кук.

Този урок на Сорокин трябва да се преподава в училищата, според мен.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук