Васил Савов е журналист международник, политически анализатор, публицист и юрист, полиглот. Бил е кореспондент на БТА в Букурещ, сътрудник в международния отдел на в. „Отечествен фронт“, в Института за съвременни социални теории, завеждащ международния отдел на сп. „Политическа агитация“. Има няколко брошури по въпроси на социалдемокрацията, на европейската интеграция и по други международни теми.
През 90-те години на миналия век бе разпространено твърдението, че на идеологията е сложен край. Свързваха го с разпада на Съветския съюз и социалистическата общност в Европа и с получилите преобладаващо влияние неолиберални идеи. Но тези твърдения се оказаха безпочвени. Идеологията е била и ще продължава да съществува в различни форми и превъплъщения. Днес тя намира място в геополитическите концепции, в сблъсъка на религиозните концепции, в широко прилаганата „мека сила“ в международните отношения. Борбата за влияние в информационно-идейната сфера продължава в глобален мащаб между световната левица и силите на международния капитализъм.
Съществен дял в редовете на левицата заема социалдемокрацията. Тя е интелектуален продукт на Европа и тук е нейното най-силно влияние. Чрез Социнтерна тя преодоля „евроцентризма“ и се устреми към другите континенти. Нейното възраждане настъпи след 1951 г. в Западна Европа, а след 90-те години на миналия век – в останалата част на континента.
Сериозен спад на влиянието й започна през 2004 г., а на общоевропейските избори през юни 2009 г. загуби престиж и ръководни позиции в по-голяма част от европейските страни. Мнозинство в Европарламента получи фракцията на десните и десноцентристки партии с 267 места. Партията на европейските социалисти (ПЕС) излезе на второ място със 159 места. „Европа завива надясно“, отсече тогава „Financial times“. Вестникът предрече, че „в предстоящите икономически реформи с далечни цели дясното ще води Европа“. Паднаха социалдемократическите правителства в Испания, Италия, Португалия, Гърция и дори в Швеция. През 2002 г. социалдемократите управляваха в 15 страни от Евросъюза, а днес – само в 6. Но с изключение на Франция големите европейски държави остават под управлението на десни или десноцентристки партии. Защо е така?
Общоизвестно е, че по правилата на демокрацията в социалдемократическите партии се оформят различни идейни течения, между които две са основни. На едната страна принадлежат тези, които поддържат социалреформистка позиция, клонят надясно, на другата – привърженици на подход от лявосоциалистически тип.
Компромисите надясно
В ръководствата на социалистическите и социалдемократическите партии, в техни международни организации преобладават дейци от първата група. В тях бе задвижен противоречив механизъм между избори и управление. Преди избори социалдемократите афишират и обещават реформи. Предвиждат социални завоевания за мнозинството от населението, защита на бедните, действия против безработицата. Дойдат ли на власт, особено в коалиции, които политическата обстановка налага, започват големите и неоправдани компромиси. Правят реформистки опити за намаляване на резките социални контрасти, към по-справедливо разпределение на благата. Капиталистическата действителност отвътре и силният натиск отвън обаче ги притискат или съблазняват, те се огъват и обещанията избледняват пред реалните действия.
Част от ръководствата на управляващата левица започва да осъзнава, че управлението е зависимо от пазарната икономика и глобалния капитализъм. Но тя не е в състояние да предложи сериозна, обоснована алтернатива.
Бушуващото от няколко години финансово-икономическо цунами предизвиква остри и непоносими трудности, които ги тласкат към чисто десни действия и проекти – засилване на приватизацията, дерегулация, повишаване на цените, нарастване на данъци и такси, замразяване или намаляване на заплати и пенсии. Чуждестранни компании и банков капитал завладяват финансовите и икономически сектори. Така социалдемократизмът се превърна в социалреформизъм.
В социалдемократическите партии проникват десни тежнения, които компрометират тяхната идентичност. Ръководни дейци от лични подбуди или групови интереси се „преквалифицират“. Бившият германски канцлер и лидер на ГСДП Герхард Шрьодер стана председател на дружество „Nord Stream. A.G., директор на петролната група „TNK-BP“. Феноменални преображения претърпя бившият английски премиер Тони Блеър, който започва своята кариера в лявото крило на лейбъристите, лансира „третия път“ на социалдемокрацията, за да приключи с войната в Ирак. Той бе съветник и на злощастния лидер на Либия Муамар Кадафи за 2 млн. паунда. В управляващи органи на многонационални компании вземат ръководни постове социалдемократически величия, като бившия австрийски канцлер Франц Враницки, испанския премиер Фелипе Гонсалес и др.
Редица международни наблюдатели сочат отказа на европейски социалдемократи от основни принципи на социалдемократическата идентичност като белег за „край на социалдемократическия цикъл“. И то в момент, когато капитализмът е в дълбока криза. „Те не успяха, отбелязва в. „Le Mond“, да убедят хората, че са в състояние да дадат отговор на икономическите и социални предизвикателства от катастрофата на финансовия капитализъм.“ В западния печат се появиха обвинения против социалдемократическите партии, че „плават без компас, без убедителна теория, без доктринално обновление“. Дори ги обвиняват, че не намират средства и сили да се противопоставят на течението, обхванало и техни поддръжници, на стремеж към забогатяване, консуматорство, развлечение и разгулен живот.
Въпреки изтъкнатите присъщи на капиталистическата система морални недъзи и симптоми на упадък, сред ръководители на социалдемократическите партии се чуват отново призиви за спасяване на капитализма, за неговото „очовечаване“. За спасяване, за усъвършенстване, а не за погребване.
Председателката на Хумболтовия институт „Виадрина“ в Берлин Гезине Шван призовава в сп. „Neue Gesellschaft“ за солидарност против „подчинението на анонимните финансови пазари“. Задачата е, според нея, създаване на „самобитен социален интернационализъм“, който да превърне капитализма в света в приемлив за хората. Марсел Гоше, френски политолог и философ, иска реформистката левица да се бори за „дълбока еволюция на обществото, като съчетава пазарната икономика със социалния прогрес“. Непостижима илюзия. Тази линия не е нова.
На своя конгрес в Бад Годесберг през 1959 г. германските социалдемократи възприеха курс на социаллиберализма. През 1983 г. ги последваха френските социалисти, а след това и други партии. Независимо от безуспешните опити за конвергенция между капитализма и социализма, социалреформизмът се наложи.
Свидетели сме на ново явление в идейнополитическата панорама на континента. В редица социалдемократически партии се появиха критики срещу „доктриналната неподвижност“ на ръководствата и призив за „идеологическото разширяване“. Препоръчва се пазарна икономика в съюз с „центъра“. Почти навсякъде в политическата практика се народиха левоцентристки и десноцентристки правителства. Те са удобни за властта. Това положение не може да трае дълго. Продължаващата криза създава рискове и лабилност на политическия барометър. Амплитудата му е много тясна. Тя не устройва нито левия, нито десния политически полюс.
Завой наляво или…
Нарастващата безработица, ширещата се бедност, слабата чувствителност и адекватна отзивчивост на управляващите засилват социалното напрежение. Засега то приема формите на протести, демонстрации, стачки. Отчаянието принуждава масите да търсят спасение в отделни личности и партии (движения), които след един или два мандата изчезват в небитието. Никой не може да гарантира кога и до какво може да доведе увеличаването на градуса на напрежението.
Нетърпение проявяват патриотарски организации и партии, вдъхновявани от национализъм, расизъм, ксенофобия. Вече са реалност и режими, насърчаващи възраждането на фашизма.
Несъгласие с политиката на ръководствата на социалдемократическите партии изразяват левите крила в партиите. Възникнаха леви партии в Германия, Франция, Гърция, България, Португалия. Социалдемокрацията е изправена не вече пред избора „наляво или надясно“, а пред дилемата „наляво или надолу“. Тя си остава влиятелна част на левицата и не е изчерпала възможностите си.
Ще извлекат ли социалдемократическите партии изводи от краха на капиталистическата система и поуки от собствените несполуки? И не само във вътрешната област, но и в международната политика, която е тяхната „ахилесова пета“. Те могат да променят геополитическата тенденция към засилване на международното напрежение, ако се освободят от оковите на „евроатлантизма“ и проявят самостоятелност на международната арена.
Последният конгрес на ПЕС набеляза мерки за изход от продължаващата криза. В своето изказване президентът на ПЕС Сергей Станишев постави амбициозната задача да се промени същността на ЕС „в полза на един социален съюз“. Това е постижимо само с радикално обновление, доктринално и на практика. Още повече, когато се изисква „да се засили присъствието на ПЕС на глобалната политическа карта“.
Общоевропейските избори през 2014 г. ще бъдат решаващ тест за изпълнението на тази високоотговорна цел.
