СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА И НОВОТО ВРЕМЕ

0
194

Васил Савов е журналист международник, политически анализатор, публицист и юрист, полиглот. Бил е кореспондент на БТА в Букурещ, сътрудник в международния отдел на в. „Отечествен фронт“, в Института за съвременни социални теории, завеждащ международния отдел на сп. „Политическа агитация“. Има няколко брошури по въпроси на социалдемокрацията, на европейската интеграция и по други международни теми.

През 90-те години на миналия век бе разпространено твърдението, че на идеологията е сложен край. Свързваха го с разпада на Съветския съюз и социалистическата общност в Европа и с получилите преобладаващо влияние неолиберални идеи. Но тези твърдения се оказаха безпочвени. Идеологията е била и ще продължава да съществува в различни форми и превъплъщения. Днес тя намира място в геополитическите концепции, в сблъсъка на религиозните концепции, в широко прилаганата „мека сила“ в международните отношения. Борбата за влияние в информационно-идейната сфера продължава в глобален мащаб между световната левица и силите на международния капитализъм.

Съществен дял в редовете на левицата заема социалдемокрацията. Тя е интелектуален продукт на Европа и тук е нейното най-силно влияние. Чрез Социнтерна тя преодоля „евроцентризма“ и се устреми към другите континенти. Нейното възраждане настъпи след 1951 г. в Западна Европа, а след 90-те години на миналия век – в останалата част на континента.

Сериозен спад на влиянието й започна през 2004 г., а на общоевропейските избори през юни 2009 г. загуби престиж и ръководни позиции в по-голяма част от европейските страни. Мнозинство в Европарламента получи фракцията на десните и десноцентристки партии с 267 места. Партията на европейските социалисти (ПЕС) излезе на второ място със 159 места. „Европа завива надясно“, отсече тогава „Financial times“. Вестникът предрече, че в предстоящите икономически реформи с далечни цели дясното ще води Европа“. Паднаха социалдемократическите правителства в Испания, Италия, Португалия, Гърция и дори в Швеция. През 2002 г. социалдемократите управ­ляваха в 15 страни от Евросъюза, а днес – само в 6. Но с изключение на Франция големите европейски държави остават под управлението на десни или десноцентристки партии. Защо е така?

Общоизвестно е, че по правилата на демокрацията в социалдемократическите партии се оформят различни идейни течения, между които две са основни. На едната страна принадлежат тези, които поддържат социалреформистка позиция, клонят надясно, на другата – привърженици на подход от лявосоциалистически тип.

Компромисите надясно

В ръководствата на социалистическите и социалдемократическите партии, в техни международни организации преобладават дейци от първата група. В тях бе задвижен противоречив механизъм между избори и управление. Преди избори социалдемократите афишират и обещават реформи. Предвиждат социални завоевания за мнозинството от населението, защита на бедните, действия против безработицата. Дойдат ли на власт, особено в коалиции, които политическата обстановка налага, започват големите и неоправдани компромиси. Правят реформистки опити за намаляване на резките социални контрасти, към по-справедливо разпределение на благата. Капиталистическата действителност отвътре и силният натиск отвън обаче ги притискат или съблазняват, те се огъват и обещанията избледняват пред реалните действия.

Част от ръководствата на управляващата левица започва да осъзнава, че управлението е зависимо от пазарната икономика и глобалния капитализъм. Но тя не е в състояние да предложи сериозна, обоснована алтернатива.

Бушуващото от няколко години финансово-икономическо цунами предизвиква остри и непоносими трудности, които ги тласкат към чисто десни действия и проекти – засилване на приватизацията, дерегулация, повишаване на цените, нарастване на данъци и такси, замразяване или намаляване на заплати и пенсии. Чуждестранни компании и банков капитал завладяват финансовите и икономически сектори. Така социалдемократизмът се превърна в социалреформизъм.

В социалдемократическите партии проникват десни тежнения, които компрометират тяхната идентичност. Ръководни дейци от лични подбуди или групови интереси се „преквалифицират“. Бившият германски канцлер и лидер на ГСДП Герхард Шрьодер стана председател на дружество „Nord Stream. A.G., директор на петролната група „TNK-BP“. Феноменални преображения претърпя бившият английски премиер Тони Блеър, който започва своята кариера в лявото крило на лейбъристите, лансира „третия път“ на социалдемокрацията, за да приключи с войната в Ирак. Той бе съветник и на злощастния лидер на Либия Муамар Кадафи за 2 млн. паунда. В управляващи органи на многонационални компании вземат ръководни постове социалдемократически величия, като бившия австрийски канцлер Франц Враницки, испанския премиер Фелипе Гонсалес и др.

Редица международни наблюдатели сочат отказа на европейски социалдемократи от основни принципи на социалдемократическата идентичност като белег за край на социалдемократическия цикъл“. И то в момент, когато капитализмът е в дълбока криза. „Те не успяха, отбелязва в. „Le Mond“, да убедят хората, че са в състояние да дадат отговор на икономическите и социални предизвикателства от катастрофата на финансовия капитализъм.“ В западния печат се появиха обвинения против социалдемократическите партии, че плават без компас, без убедителна теория, без доктринално обновление“. Дори ги обвиняват, че не намират средства и сили да се противопоставят на течението, обхванало и техни поддръжници, на стремеж към забогатяване, консуматорство, развлечение и разгулен живот.

Въпреки изтъкнатите присъщи на капиталистическата система морални недъзи и симптоми на упадък, сред ръководители на социал­демократическите партии се чуват отново призиви за спасяване на капитализма, за неговото „очовечаване“. За спасяване, за усъвършенстване, а не за погребване.

Председателката на Хумболтовия институт „Виадрина“ в Берлин Гезине Шван призовава в сп. „Neue Gesellschaft“ за солидарност против подчинението на анонимните финансови пазари“. Задачата е, според нея, създаване на „самобитен социален интернационализъм“, който да превърне капитализма в света в приемлив за хората. Марсел Гоше, френски политолог и философ, иска реформистката левица да се бори за „дълбока еволюция на обществото, като съчетава пазарната икономика със социалния прогрес“. Непостижима илюзия. Тази линия не е нова.

На своя конгрес в Бад Годесберг през 1959 г. германските социалдемократи възприеха курс на социаллиберализма. През 1983 г. ги последваха френските социалисти, а след това и други партии. Независимо от безуспешните опити за конвергенция между капитализма и социа­лизма, социалреформизмът се наложи.

Свидетели сме на ново явление в идейнополитическата панорама на континента. В редица социалдемократически партии се появиха критики срещу доктриналната неподвижност“ на ръководствата и призив за идеологическото разширяване“. Препоръчва се пазарна икономика в съюз с „центъра“. Почти навсякъде в политическата практика се народиха левоцентристки и десноцентристки правителства. Те са удобни за властта. Това положение не може да трае дълго. Продължаващата криза създава рискове и лабилност на политическия барометър. Амплитудата му е много тясна. Тя не устройва нито левия, нито десния политически полюс.

Завой наляво или…

Нарастващата безработица, ширещата се бедност, слабата чувствителност и адекватна отзивчивост на управляващите засилват социалното напрежение. Засега то приема формите на протести, демонстрации, стачки. Отчаянието принуждава масите да търсят спасение в отделни личности и партии (движения), които след един или два мандата изчезват в небитието. Никой не може да гарантира кога и до какво може да доведе увеличаването на градуса на напрежението.

Нетърпение проявяват патриотарски организации и партии, вдъхновявани от национализъм, расизъм, ксенофобия. Вече са реалност и режими, насърчаващи възраждането на фашизма.

Несъгласие с политиката на ръководствата на социалдемократическите партии изразяват левите крила в партиите. Възникнаха леви партии в Германия, Франция, Гърция, България, Португалия. Социалдемокрацията е изправена не вече пред избора наляво или надясно“, а пред дилемата наляво или надолу“. Тя си остава влиятелна част на левицата и не е изчерпала възможностите си.

Ще извлекат ли социалдемократическите партии изводи от краха на капиталистическата система и поуки от собствените несполуки? И не само във вътрешната област, но и в международната политика, която е тяхната ахилесова пета“. Те могат да променят геополитическата тенденция към засилване на международното напрежение, ако се освободят от оковите на евроатлантизма“ и проя­вят самостоятелност на международната арена.

Последният конгрес на ПЕС набеляза мерки за изход от продължаващата криза. В своето изказване президентът на ПЕС Сергей Станишев постави амбициозната задача да се промени същността на ЕС в полза на един социален съюз“. Това е постижимо само с радикално обновление, доктринално и на практика. Още повече, когато се изисква да се засили присъствието на ПЕС на глобалната политическа карта“.

Общоевропейските избори през 2014 г. ще бъдат решаващ тест за изпълнението на тази високоотговорна цел.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук