РАЖДАНЕТО НА „ОКТОПОДА“

0
242

Радко Ханджиев e роден през 1944 г. Завършил е СУ „Св.Климент Охридски“. Доктор по история. Владее английски, руски и френски, ползва унгарски език. През 2000 г. става учредител на Асоциация на данъкоплатците в България. Освен  в българския печат, има публикации и в будапещенските Nepszabadsag, The Budapest Sun и английското списание British Medical Journal.

 

Настоящото изследване бе пред завършване, когато страната бе обхваната от масови граждански вълнения. Започнали като протест срещу грабежа на енергийните монополисти, те постепенно прераснаха в отрицание на водената в продължение на повече от две десетилетия политика на дестабилизация и разруха. Всъщност, общественото недоволство ескалира от години заедно с ескалацията на произвола.

Още през пролетта на 2005 г. на страниците на в. „Труд“ изтъкнатият общественик проф. Кръстьо Петков нарече скандален и престъпен начина, по който бе предоставен лиценз на три електро­разпределителни предприятия (ЕРП). Малко преди да изтече мандатът му, тогавашният главен прокурор проф. Никола Филчев потвърди констатацията (1), квалифицирайки като криминални десетте най-скандални сделки на правителството на Сакскобургготски, между които и лиценза за ЕРП. Общественици, публицисти, експерти започват да надигат глас срещу произвола на енергийните фирми-монополисти, оприличавайки ги с „октопод“ — определение, станалото нарицателно за престъпния свят.

1. Ескалация на произвола

Скандални факти, навеждащи за престъпни деяния, успяват да се промъкнат в общественото пространство, въпреки медийния контрол. По инициатива на авторитетния специалист по метрология проф. д-р Илия Ценев се организира петиция, с която публични личности и граждани алармират срещу разюзданата и безнаказана узаконена кражба“ (2), осъществявана чрез оправомощавания: на монополисти (като „Софийска вода“, столичната „Топлофикация“, ЧЕЗ) се разрешава да притежават лаборатории, в които да проверяват точността на собствените си уреди за измерване! (3)

Конкретно разкритие за „оправомощаване“ на „ЧЕЗ Лабораториз Лтд“ в престъпване на Закона за измерванията (ЗИ)(4) и срещу милионен рушвет публикува българското издание на Le Monde diplomatique.(5) В. Банкер“ разшири темата с извършени „оправомощавания“ в полза на „Бруната“, „Овъргаз сервиз“, „Енбра България“ — все в престъпване на Закона за измерванията. (6)

С писмо №17/23.05.2008 г. ръководената от проф. Ценев фондация „Качество 21 век“ депозира в МИЕТ проект за изменение и допълнение на Закона за измерванията, така че да се пресече възможността свързани лица сами да контролират собствените си уреди. Според експерта, един уред може да се манипулира и да показва извън допустимата грешка, ако лицето, което му въздейства, е сигурно, че след него никой няма да го проверява, нито да удостоверява, че уредът мери неточно. Разговори в същата насока проф. Ценев води и с председателите на Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН) Ани Тодорова, Олга Манафова, Борислав Георгиев, Ангел Ангелов. Нека не гадаем защо за 3-4 години са сменени четирима председатели като ръководители на ДАМТН? Досега не са оспорени медийните твърдения за милионен рушвет“ само от едно „оправомощаване“.

По-интересна е реакцията на тревожния сигнал на проф. Ценев, че е създаден механизъм за корупционни практики и облагодетелстване“ на монополистите във вреда на гражданите и обществото. С изх.№ 68-00-001/23.02.2009 г. от ДАМТН отговарят: Въпросът е взет под сериозен отчет и след извършване на проверка ще бъде разгледан на по-късен етап“. Досега няма данни да е била извършена проверка, нито въпросът да е бил разгледан, както и да е била прекратена корупционната практика. Нито от ДАМТН, нито от МИЕТ.

Още по-интересен е отговорът на еврокомисаря за защита на потребителите Меглена Кунева. С писмо JS A(2008)1298/D(2008)477 от 28 юли 2008 г. тя съобщава, че повдигнатите в петицията въпроси относно увреждането на българските граждани не били от нейния ресор… Днес същата дама се опитва да омайва същите тези граждани на България с „граждански“ пориви чрез измислената уж гражданска, а фактически политическа фракция „България на гражданите“, след като преди това, в качеството си на комисар за защита на правата им, активно е съдействала те да бъдат загробени с милиардни задължения и чрез демонтирането на 4-те реактора на АЕЦ „Козлодуй“! Да ù „верваме“ ли?

Нека не отегчаваме читателя с реакцията на МВР, Прокуратурата, Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията… Становищата им, изглежда, са писани от една и съща ръка: многобройните убедителни факти и доказателства за подкупи; самоуправства; измами, осъществени чрез неверни мерки и теглилки; повреждане на чужди движими вещи и т.н. били в сферата на частноправните отношения. И съветват жертвите да потърсят съдействието на… Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)!

При мълчаливото бездействие от органите, които би трябвало да защитават законните права и интереси на гражданите и обществото, енергийните монополисти се развихрят до крайност: отказват да съблюдават законите на Република България и разпоредбите на ЕК; отказват да изпълняват решенията на върховните ни съдебни инстанции; грубо погазват фундаментални човешки права; противопоставят се на правовия ред на Република България. Също както организираната престъпност… 

В корпоративна брошура, цинично озаглавена „На светло“, ЧЕЗ декларира, че няма да съблюдава решението на Върховния административен съд, с което се отменят увеличените цени на електроенергия. На стр. 4 четем и указанията, които директор на ЧЕЗ дава към клоновете си: Заради постъпващите жалби от граждани, ви препоръчваме при запитване от клиент да използвате следния отговор: на 13 юни 2005 г. с решение № Ц-009 ДКЕВР гласува повторно цените на електрическата енергия за битови нужди… Това беше начинът, по който Регулаторната комисия реагира на решението на Върховния административен съд, който отмени нейно предишно решение за увеличение на цените на електроенергията… Бъдете учтиви и използвайте тази информация винаги, когато става въпрос за решението на ВАС, за кампанията на Федерацията на потребителите или когато ви запитат: Защо не ни връщате парите?“(7)

Цинично и скандално! Защото брошурата в прав текст декларира, че съдебните актове с нищо не задължават ЧЕЗ; че ДКЕВР едва ли не е подразделение на ЧЕЗ; че в йерархията на държавната структура т.нар. регулатор стои над Върховния съд; че актовете на регулатора могат да санкционират решенията на Върховния съд, които не са в полза на ЧЕЗ! Също както в йерархията на организираната престъпност: по-слабият трябва да се подчинява на по-силния!

Това обстоятелство едва ли изненадва. Многократно е огласявано в медиите безсилието (или нежеланието) на съдебната власт да наложи съблюдаване върховенството на закона на монополисти, чиито действия се родеят с организираната престъпност, от една страна,  както и препращането „към дело“ на преписки, съдържащи факти и доказателства как ЧЕЗ подкупва членове на ДКЕВР посредством лекторски възнаграждения“ за „участие“ в организирани от ЧЕЗ семинари, как членовете на регулатора закупуват имоти с пари, далеч надхвърлящи заплатите им като държавни служители, включително закупуването на имоти по Черноморието и крупни масиви земя в Добруджа от председателя на ДКЕВР Ангел Семерджиев.(8) Но за регулатора — по-късно…

2. Енергиен фашизъм

Да се върнем към „октопода“. От края на 90-те години (на ХХ век) започва процес на вливане на корпоративни интереси в националния енергиен сектор. Законодателната власт отговаря утвърдително с постоянно променящи се норми, все във вреда на гражданите и обществото, но в угода на корпорациите, които утвърждават монополното си положение. С предоставянето на лицензи през 2004 г. държавната собственост на практика се свива до АЕЦ „Козлодуй“ и няколко по-малки предприятия и фактически енергетиката престава да бъде водещ национален отрасъл.

Новите собственици предявяват претенции за все по-драстично повишаване на цените. Претенциите им срещат „разбирането“ на „независимия“ регулатор. Освен чрез нарастване на „цените“, регулаторът ги облагодетелства и като узаконява исканията им за все по-голям брой такси зауслуги“, които потребителите (гражданите и бизнеса) нито са поискали, нито са консумирали, но са принуждавани да заплащат. Принудата става задължителен компонент на прокламираната уж пазарна икономика. Завършва процесът на сливане на корпорациите-монополисти с държавата. По-точно с върхушката в държавното управление на енергетиката.

Дори да е имало колебания или различия в оценките, към 2006 г. членът на ВС на БСП Илия Божинов вече е категоричен за наличието на „енергийна мафия“. (9) Журналистът от в. „Труд“ Георги Великов алармира за нарастващата заплаха от „енергиен фашизъм“.(10) Председателят на парламентарната социална комисия Драгомир Стойнев огласи имената на 560 семейства от планинските райони, изключени от електроснабдителното дружество за постоянно.(11) Според в.Телеграф“, от три милиона домакинства у нас понастоящем „2,1 милиона са се върнали към примитивни форми на отопление с дърва и въглища, замърсявайки околната среда с фина пепел…“ (12) Иначе казано, тези български граждани се обричат на лишения и условията им на живот отслабват имунната система на организма и водят до повече или по-малко бавна смърт.

Според Годишния доклад за здравословното състояние на гражданите на Евросъюза за 2011 г. смъртността в България надвишава средната за ЕС по 17 показателя, като при пет причини за фатален изход (злокачествени образувания, болести на кръвообращението, други болести на сърцето, мозъчно-съдова болест; състояния, възникващи по време на бременността и раждането) страната ни е на първо място.(13) От миналата 2012 г. България вече е в първата десетка по смъртност в света.(14) Тези, както и многобройни други данни, дават основание на отделни автори да твърдят, че в България се осъществяват, ако възприемем формулировката на преподавателя по устойчиво развитие в Катедра „Национална и регионална сигурност“ в УНСС д-р Пенчо Пенчев — други форми на геноцидно насилие“.(15)

Наскоро станаха известни още факти, свидетелстващи, че ЕРП-тата действително са се превърнали в „октопод“, властващ над правовия ред на държавата. Според депутатите-вносители на предложение за поправки на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, за 6-те години след придобиването на лицензите си

ЕРП са разходвали за външни услуги над 1 милиард лева, от които 450 млн. — незаконосъобразно;

не са изплатили на държавата 494 млн. лева дивидент от неразпределената печалба за 2010 г.;

не са изпълнили нито едно от предписанията на одита за констатираните нарушения;

не са платили нищо по наложените им санкции и наказателни постановления

ЧЕЗ се оказва най-арогантното от тези дружества. Според мотивите на цитираната законодателна поправка, ЧЕЗ отказва да изпълнява акционното споразумение с МИЕТ, отказва да заплати на държавата дивидент от неразпределената печалба за 2010 г. в размер на 198 милиона лева.(16)

3. Ескалация на напрежението

Въпрос на време бе общественото напрежение да се трансформира в гражданско недоволство. И поводът бе решението на ДКЕВР за повишаване цената на тока с 13% от 1 юли 2012 г. Отприщи се порой от медийно говорене, същността на което бе търсене на вината, а не на истината.

Бумът на фотоволтаиците вдига цената на тока“, опита се да ни светне за причината www.bulgariaoggi.com.(17)

Зелената енергия не е основна причина за поскъпването“, оспори Капитал“.(18)

Мистериозни инвеститори вдигнаха цената на тока“, предложи своя версия Сега“.(19)

Енергиен сюрприз: няма механизъм за проследяване на инвестициите в зелена енергия“, присъединява се Капитал“.(20)

Поскъпването на тока не е заради зелената енергия“, уточнява Дума“ и огласява воплите на (някои) производители на зелена енергия: Има срастване на монополите с властта.“ (21)

Ценови гафове на ДКЕВР“, продължава анализа си Сега“(22) и седмица по-късно допълва: В нито една европейска държава няма такива привилегии за електроенергия от ВЕИ.“ (23)

Спекулантите не идват от нищото. Тях ги ражда държавата“, търси виновника Капитал“.(24)

Това не е пазар на енергия, а крепостничество!“, заключава гневно Сега“.(25)

Законът за енергетиката, приет от Тройната коалиция, е причината“, отсича премиерът Борисов пред радио „Фокус“.(26)

Законът от 2007 г. е виновен за тока“, приглася муСтандарт“.(27)

Бумът на „зелени“ централи е при ГЕРБ“, контрира бившият енергиен министър Румен Овчаров пред Труд“.(28)

 „Токов удар“, синтезира сп.Тема“ и подхлъзва регулаторния шеф Семерджиев авторитетно да ни успокои: Зелената добавка е под пълен контрол!“ (29)

Новинар“ иронизира: Костов е виновен за скъпия ток“ (30), а равносметката на www.pogled.info е: Завинаги зависими, независимо от кого!“ (31)

Това са само част от заглавията на печатните и електронните издания. Бихме могли да оприличим медийното говорене на водевил, ако последиците от драстичния скок на тока не бяха толкова зловещи, ако не засягаха драматично интересите на гражданите и бизнеса, ако не подриваха устоите на личностната ценностна система, икономиката и обществото в такава степен, че представляват вече заплаха за държавността. В хода на „дискурса“ излязоха наяве фак­ти, че Националната електрическа компания (НЕК) и ДКЕВР са скривали свои действия от гражданите, от народа, от върховния суверен на Република България. Премиерът, с интуитивната си реакция „на кръстопът“, се „отказа“ от регулаторния си орган и „повери“ решаването на проблема „на закона“, тоест на Народното събрание (НС). Точно там му е мястото, побърза да се съгласи председателят на уж независимия регулатор Ангел Семерджиев.(32)  Синдикалният лидер д-р Константин Тренчев пък изля гнева си точно върху регулаторния шеф и поиска неговата оставка с мотива: непрозрачност на дейността по ценообразуването  и отказ да приеме социалните представители като равнопоставени участници в работата на ДКЕВР. Политическите пристрастия се разгорещиха и допълнително затъмниха причините, довели до повишението на цената. А без да се диагностират действителните причини, едва ли може да се пристъпи към ефективното решаване на проблема.

4. Версията на властта

Нека се върнем към основния лайтмотив на властта. Според премиера Борисов, услужливо цитиран от някои медии, причината била в Тройната коалиция, която приела най-лобисткия досега закон. Този закон фиксирал цените на „зелената енергия“; отменил правомощията на ДКЕВР да охлажда алчни инвеститорски интереси и привлякъл спекуланти от цял свят, които започнали да се натискат на нашия енергиен пазар като „мухи на мед“… 

Това е лобизъм“, отсече премиерът пред радио „Фокус“. От цялото поскъпване с 13% само 8% се дължат на ВЕИ… Нашият закон от 3.05.2011г. за ВЕИ напълно отмени лобисткия закон! До момента на отмяната са подписани ангажименти държавата да изкупи около 12 000 мВ — това е инсталационната мощност на 6 АЕЦ! Просто безумие! След промените (3.05.2011г.) ги намалихме три пъти – на 4000мВ и допуснахме да се построят 600мВ, което е само 5% от подписаните договори по „стария“ закон (от 2007г.). След 3.05.2011г. не е подписван нито един договор! Върнати са правомощията на ДКЕВР. Цената на фотоволаиците е намалена от 755 лв. през 2009г. на 236 лв. сега! Спрени са 95% от договорите по лобисткия закон от 2007г. Намалихме и срока за гарантирано плащане от 25 на 20 години…“ (33)

Трудно може да се избегне впечатлението, че премиерът отново се е изказал неподготвен. Вероятно е разчитал на първичната човешка доверчивост, на вярата в собствената си харизма, и най-вече — на  контрола върху повечето медии. Но неведението какво точно съдържа „безумният“ закон има граници. И хората започват да питат:

Защо, след като „най-лобисткият закон“ е бил „напълно отменен“ на 03.05.2011 г., управляващите от ГЕРБ продължават да издават разрешителни и през 2011 г., и през 2012 г.?

Защо е продължило задължителното изкупуване на „зелен ток“ на преференциални цени?

Не са ли именно издадените разрешителни действителната причина за „сегашното голямо прегряване“ и драстичния скок на цената? Кой и какво е попречило на ДКЕВР да упражни „върнатите му правомощия“?

По-нататък ще коментираме „най-лобисткия закон“, този от 2007 г., приет от Тройната коалиция. Но понеже в общата говорилня властта често се позовава на „закони“, нека се опитаме преди това да фиксираме накратко най-важното от законодателството в сферата на енергетиката след политическата промяна през 1989 г. Доколкото ни е известно, такъв анализ досега не е доведен до знанието на широката публика и на медиите.

5. Законите

Едва ли има спор, че енергетиката е стратегически сектор — локомотивът, който може да изтегли икономиката от сегашния батак и разрухата. За да може да започне да тегли ефективно обаче, всички функции на локомотива трябва да бъдат синхронизирани и подчинени на общовалидни (конституционосъобразни) правила. Нарича се съблюдаване на върховенството на закона. Досега това не се е случило.

За последните 14 години има 7 законодателни акта, отнасящи се до материята „енергетика“; в шест от тях са извършени 44 изменения и допълнения, четири закона са отменени.(34) При това, повечето от действащите разпоредби драстично престъпват ЕС норми и неотменяемите разпоредби на глава II (Права и задължения) на Конституцията на РБългария.

През 1999 г. е отменен действащият от 1975 г. Закон за електростопанството (ЗЕС).(35)

Замени го Законът за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ).(36)

След четири изменения и допълнения този закон е отменен през 2003 г. Замени го Законът за енергетиката (ЗЕ) (37), който продължава да действа и днес; променян е 24 пъти, 9 от които — от парламентарното мнозинство на ГЕРБ.

През 2004 г. е приет и Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ 2004) (38), който отмени глава ХIII на ЗЕЕЕ.

През юни 2007 г. е приет още един акт: Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) (39).

Междувременно, през ноември 2008 г., ЗЕЕ 2004 е отменен от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ 2008) (40), който продължава да действа; претърпял е 9 изменения, 6 от които са от управляващото мнозинство на ГЕРБ.

След три изменения на ЗВАЕИБ, две от които са извършени непосредствено след като ГЕРБ влязоха във властта през 2009 г., този закон е отменен. Замени го „нашият“ Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) (41). За една година ЗЕВИ претърпя две изменения и допълнения.

Нека обобщим: седем закона са имали действие през последните 14 години; четири от тях са отменени; в шест са били извършени 44 изменения и допълнения.

Какво е наложило толкова обилно нормотворене в материята „енергетика“? Отменянето на действащи закони и тяхното заменяне с нови действително ли е било породено от потребността да се отговори на многобройни и важни промени, настъпили в обществените отношения? При изработването им били ли са зачетени принципите на обоснованост, стабилност, откритост, съгласуваност? Съответстват ли те на Конституцията и нормите на Евросъюза?

Въпросът не е реторичен, защото съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове (ЗНА) (42), законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба…“(43) Изработването му следва да се извършва „при зачитане принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност“ (44). Отменяне на закон и неговото заменяне с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни“ (45). Освен това законът трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен“, а когато противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът“.(46) Предлагаме кратък разбор на енергийното законодателство.

5.1. ЗЕЕЕ или зачеването на октопода

ЗЕЕЕ е приет през 1999 г. от парламентарното мнозинство на правителството на Иван Костов. С този закон се отменя действащият в продължение на 24 години Закон за електростопанството (ЗЕС). Какво налага създаването на нов закон, отнасящ се до същата материя?

Сравнителният анализ показва, че и в двата закона общите разпоредби, както и тези за държавно управление на енергетиката, са сходни. ЗЕС трябва да съдейства за задоволяване на растящите потребности на народното стопанство и на гражданите от електрическа енергия (47); за осигуряване непрекъснато доброкачествено и икономично снабдяване на социалистическите организации и гражданите с електрическа енергия.(48) ЗЕЕЕ също си поставя за цел да гарантира енергийното развитие и енергийната сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси и за задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и твърди горива. (49)

И двата закона задължават енергийните предприятия да обслужват интересите на потребителите и на обществото. В ЗЕЕЕ тези задължения са разписани дори по-императивно: енергийните предприятия, вкл. разпределителните, са длъжни да обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта, надеждността, безопасността и качеството на енергията, ефективното ù използване, опазването на околната среда, съхраняване на здравето, живота и собствеността на гражданите. (50) За да се гарантира изпълнението на тези разпоредби, в ЗЕЕЕ е разписано, че на енергийните предприятия могат да бъдат налагани допълнителни задължения по обслужване на обществото, свързани със сигурността на снабдяването, редовността, качеството и цената на доставките на енергия и опазването на околната среда.(51)

И в двата акта контролът по техническата изправност и експлоатацията се осъществява от държавата: ЗЕС е разписал това да става от тогавашната асоциация „Енергетика“ (52), а ЗЕЕЕ — от ресорния министър.(53) Според ЗЕС централите за производство на енергия и мрежите за пренос и разпределение са държавна собственост (54); но кооперативните и обществените организации могат да придобиват и притежават електроенергийни обекти за задоволяване на собствени нужди от енергия.(55) Още през 70-те години (на ХХ в.) се допуска определена форма на пазарни отношения в рамките на социалистическата икономика.

Материята на ЗЕЕЕ обхваща и други ресурси, като природен газ, твърди горива, топлоенергия (освен електроенергия) и отразява променените през изтеклия четвърт век икономически и технологични дадености. Затова напълно естествено е в този закон да е разписано създаването на условия за осигуряване развитие на конкурентен енергиен пазар и за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници.(56) ЗЕЕЕ създава и нов орган — Държавна комисия за енергийно регулиране или регулатор, с широки правомощия, най-съществените от които са: да издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема разрешения и лицензи; да контролира предприятията в сферата на енергетиката; да утвърждава образуваните от енергийните предприятия цени.(57) Доколкото обаче е държавен орган, действията на регулатора са подчинени на ресорния министър. Той е длъжностното лице, което трябва да планира и осъществява цялостната държавна политика в сферата на енергетиката, след като тя е одобрена от Министерския съвет (МС). Затова новият закон е разписал като задължения на МС:

– да определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените и тарифите;

– да следи регулирането на цените да се извършва на основата на обективни и недискриминационни критерии, като се осигурява баланс между икономическите интереси на енергийните предприятия и потребителите;

– енергийните предприятия да образуват цените и тарифите съобразно задължителните правила, приети от МС, при спазване на принципите на равнопоставеност между потребители и производители; и при съобразяване с икономически обоснованите разходи и икономически обоснованата печалба;

– действия за извеждане на АЕЦ от експлоатация (58).

Няма съществени различия в двата закона и в правилата и разрешителния режим за изграждане на електроенергийни обекти. Според ЗЕС такава дейност може да се осъществява не само от държавната асоциация „Енергетика“, а и от други организации, но след разрешение на асоциацията (59); според ЗЕЕЕ — от търговци (60), също след разрешения и лицензи, издадени от държавния регулатор (61).

Доколкото декларира стремеж да осигури развитието на конкурентен енергиен пазар при новите икономически условия, ЗЕЕЕ регламентира вещните права и търговските взаимоотношения между производители, разпределители и потребители: задължително да се сключват договори; договорите да осигуряват равнопоставеност (62); по желание на потребителя могат да се инсталират контролни средства за измерване, собственост на потребителя; при разлика в отчетените измервания извън класа на точност потребителят може да поиска експертиза по реда на Закона за измерванията (ЗИ). (63) Каквито и да са различията във фразеологията, и двата акта си поставят едни и същи общи цели. Разбираемо е защо в ЗЕЕЕ отсъства понятието социалистически организации: след политическата промяна през 1989 г. такива вече не съществуват. Не се използва и понятието народно стопанство. Дали се приема, че стопанската дейност вече не трябва да бъде осъществявана в интерес на народа, в интерес на гражданите и обществото, както повелява Конституцията на Република България?

Стремежът на ЗЕЕЕ да създаде впечатление за приемственост със ЗЕС, както и за по-широкото и цялостно обхващане на материята „енергетика“ с оглед на новите икономически условия обаче, свършва дотук. Защото ЗЕЕЕ съдържа редица противоречиви разпоредби, някои от които са взаимно изключващи се. Освен това, трудно може да се избегне впечатлението, че създателите му са заложили редица клопки, които в перспектива да накърняват интереса на потребителите и да отварят широко вратите за узаконен произвол и корупция.

Макар ЗЕЕЕ да декларира създаването на условия за развитие на конкурентен енергиен пазар, не конкуренцията и пазарът, а МС трябва да определя задължителни правила за образуване на цените; не конкуренцията и пазарът, а МС трябва да осигурява баланса между икономическите интереси на енергийните предприятия и потребителите; не конкуренцията и пазарът, а МС трябва да гарантира на енергийните предприятия икономически обоснована печалба. Възниква въпрос: зад декларациите за създаване на конкурентен пазар не се ли налагат безцеремонно ефективни антипазарни разпоредби?

Неясно е, защо ЗЕЕЕ създава нов орган — Държавна комисия за енергийно регулиране или регулатор, при това първостепенен разпоредител с бюджетни средства, след като правомощията му се дублират почти изцяло с тези на ресорния министър, а действията му са подчинени пряко на министъра?(64) Как се съвместява това нововъведение с декларираното в закона намерение за осигуряване условия за енергийни доставки при минимални разходи?(65) В интерес на народа ли е това раздуване на щата? Било ли е съобразено то с конституцион­ния императив държавата да се управлява в интерес на гражданите и обществото?

Макар енергийните предприятия да са длъжни да се подчиняват на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), ЗЕЕЕ фактически ги насърчава да се отклоняват от това си задължение, като се вмъква уговорката, че разпоредбите на ЗЗК се изпълняват само ако не възпрепятстват фактически или юридически изпълнението на задълженията, които са им възложени“.(66)

Недоумение буди и „развитието“, което търпи понятието равнопоставеност“: изискването за равнопоставеност между отделните производители, доставчици и потребители“(67) се трансформира след няколко параграфа в равнопоставеност на потребителите и равнопоставеност на производителите“.(68) Различната трактовка, която се внася в смисъла, се превръща в стартова точка, легитимираща възможностите за накърняване правата на потребителите. Хипотезата, че такава презумпция е заложена, намира потвърждение в следващите разпоредби, които мащабно облагодетелстват енергийните предприятия за сметка на мащабно увреждане интересите на гражданите и обществото.

Понятието „равнопоставеност“ се изоставя. Въвежда се ново понятие — баланс“ между интересите на енергийните предприятия и на потребителите (69), което е различно от „разнопоставеност“ или „еднакви правни условия“, както е разписал Върховният законодател в Конституцията на Република България. (70)

Посочихме вече, че не пазарът, а МС налага цените, съобразно декларираните от енергийните предприятия икономически обосновани разходи; МС гарантира обоснованата им печалба; МС им осигурява възвръщаемост (печалба), съобразена с условията на капиталовия пазар.(71) Основателен е въпросът кой и как преценява доколко са „икономически обосновани“ разходи от порядъка на стотици милиони за т.нар. външни услуги (72) или заплати от по 50, 100, 150 хиляди, — че и повече — на месец.

Иначе казано, чрез регулаторния орган МС фактически работи за удовлетворяване икономическите ламтежи на енергийните предприя­тия; одобрява цените им; гарантира печалбите им; но не регулира заплатите им, макар размерите им да са раздути несъизмеримо с реалното заплащане на труда и стандарта на живот в страната. И тези раздути разходи МС признава за икономически обосновани или „разходно ориентирани норми“, както сочи шефът на ДКЕВР (73) Ангел Семерджиев като основание за по-нататъшно оскъпяване на енергията? Защо МС не регулира раздутите заплати да са за сметка на печалбите на енергийните предприятия, не за сметка на гражданите и обществото?

Особено топла грижа проявява властта за възвращаемостта на капитала“ (74), но не и за възвращаемостта на човешкия ресурс, за възстановяване на изразходвания човешки потенциал, на потребителите, на народа…

Енергийните предприятия се изключват от конституционните гаранции за неприкосновеност на собствеността (75) и разпоредбите за устройство на територията, след като им се дава „право“ безвъзмездно да ползват части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения (76), а длъжностните им лица — безпрепятствено да влизат и преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях.(77) Нещо повече, на собствениците на имоти, които са включени в сервитутните зони или граничат с тях, фактически се отнема правото им върху собствеността, която съгласно чл. 17, ал. 3 на Конституцията трябва да е неприкосновена. (78)

Буди недоумение, защо на енергийните предприятия се дава „правото“ да изкупят уредите за измерване — собственост на потребителите?(79) Действителният мотив става ясен с изменението и допълнението на ЗЕЕЕ от 2001 г.: енергийните предприятия вече не са длъжни да ги изкупуват, когато монтират собствени средства за търговско измерване.(80) Тоест, на енергийните предприятия вече се дава „правото“ да демонтират изправните ни електромери, сертифицирани от българска държавна лаборатория като годни средства за търговско измерване, и на тяхно място да монтират свои уреди. С това изменение се отварят широко вратите за злоупотреба с правата на потребителите. Посочихме вече констатацията на експерта по метрология проф. Илия Ценев, че собствените уреди на енергийните предприятия позволяват манипулиране на действителната консумация.

Следващата стъпка в ЗЕЕЕ затваря цикъла на пълното суспендиране правата на потребителите. Задължителното сключване на договори, които уж трябва да осигуряват равнопоставеност между производители, разпределители и потребители, се обезсмисля, след като тези договори се налагат при общи условия, предложени от електроразпределителните предприятия и одобрени от регулатора, тоест „договори“, които потребителите не могат нито да променят, нито да оспорват.(81) На преносното, съответно разпределително предприятие, се дава право да прекъсва електроснабдяването на потребителите, без да има влязъл в сила съдебен акт за това, излагайки на рискове здравето, живота и собствеността на потребителите.(82) Предоставянето на такова „право“ обезсмисля основното задължение на енергийните предприятия да обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта, надеждността, безопасността и качеството на енергията, съхраняване на здравето, живота и собствеността на гражданите.(83)

И още нещо: потребителите вече се третират като „длъжници“. Въвежда се понятието „неизправен длъжник“, без да се дефинира съдържанието на това понятие, както и кой определя кога даден потребител се превръща в „неизправен длъжник“. Позволява се „задълженията“ на набедените като „неизправни длъжници“ да се събират по реда на чл. 237, буква „з“ от ГПК (84) въз основа единствено на извлечение от сметките на енергийното предприятие.(85) Според тази разпоредба заповед за изпълнение, вкл. изпълнителен лист, съдът може да издаде, без да призовава лицето, набедено за длъжник.

Този абсурд съществува само в нашето „право“. На какво правно основание се допуска, че документът или извлечението от счетоводни книги на енергийното предприятие вярно отразява съдържащите се в него факти и обстоятелства, а не е документ с невярно съдържание? На какво основание, без да е извършил проверка, съдът приема, че осчетоводяването е било съобразено с разпоредбите на Закона за счетоводството (ЗС)?(86) Защото, ако не са налице тези задължителни реквизити, представените пред съда документи нямат доказателствена сила. Не е ли редно претенцията на енергийното предприятие да мине през съда и той да я прецени по основание и същество, в присъствието на потребителя, набеден за длъжник? Ако се приемат извлеченията на енергийните предприятия за безапелационни доказателства, не се ли разтварят широко вратите за произвол, насърчава се корупцията, узаконява се престъпността? Не означава ли също суспендиране на конституцион­ния императив за равенство пред закона, за еднакви правни условия на всички граждани и юридически лица?(87) Както и погазване на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), която разпорежда: „Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения… има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона…“(88)

Зачеването на октопода“, следователно, става при правителството на Иван Костов. В ЗЕЕЕ за първи път са заложени „норми“, които драстично престъпват интереса на потребителите, отварят широко вратите за узаконен произвол, грабеж и корупция. Както и „действия“ за извеждане на АЕЦ от експлоатация. Ликвидирането на малките блокове в АЕЦ „Козлодуй“ е заложено законово именно от правителството на Костов. Със ЗЕЕЕ на енергийните предприятия фактически се предоставя статут на екстериториалност.

5.2. ЗЕ или раждането на октопода

С изменението на ЗЕЕЕ от правителството на Симеон Сакскобург­готски се задълбочава корпоративният произвол над обществото. С отмяната на Закона за счетоводството (89) пък отпадат принципи като вярно и честно представяне; историческа цена; същественост; достоверност на фактурите в натурално и стойностно изражение. Всяка овластена мутра може вече да размахва хартия, наречена фактура, с която да притиска гражданите и бизнеса чрез методи, наподобяващи гангстерските. Над гражданите започва да тегне икономическата принуда да плащат за нещо, което нито са поискали, нито са консумирали. Или, по думите на изтъкнат наш макроикономист, обществото се разделя по вертикала на две крайно антагонистични категории: малцинството от 1%, което издава фактури; и мнозинството от 99%, което е длъжно да ги плаща. Почувствали се освободени от ефективен държавен и обществен контрол, монополистите започват да налагат галопиращо нарастващи цени на тока и топлото.

Изследване на Гражданско сдружение „Асоциация на данъкоплатците в България“ на цените на „топлото“ в София за периода 1996-2005 г. стига до констатацията за разюздан грабеж, непознат в новата ни история. Според справка от 11 март 2009 г. (90) утвърдената от ДКЕВР цена, по която БУЛГАРГАЗ продава газа на топлофикациите, нараства по-малко от 2 пъти: от 91,80 щ. дол. през 1996 г. на 154,04 щ. дол. през 2005 г. (средногодишно, без ДДС). За същия 10-годишен период цената на „топлото“ в София е:

– 1996 г. – 3.96 лв./мвтч;

– 1997 г. – 29.57 лв./мвтч, или с около 26 лв. (повече от 7 пъти);

– 2003 г. – 37.45 лв./мвтч; 

– 2005 г. – хвръква с още 81 лв. и достига общо 111.69 лв./мвтч, като включва вече и наложените от ДКЕВР „екстри“, скандално увреждащи гражданите и обществото…

Спрямо 1996 г. скокът на „цената“ или грабежът е 2760%!

В продължение на десетилетие председателят на ДКЕВР Константин Шушулов въвежда в заблуждение потребителите и обществото, че цената на парното следвала нарастващата цена на газа и това е причината за поскъпване на „топлото“. Иначе казано, лъгал е сутрин, обед и вечер! Както продължи да лъже наследникът му Ангел Семерджиев…

Към 2003 г. властта преценява, че ЗЕЕЕ вече не е достатъчен за планираното по-нататъшно настъпление срещу правата на гражданите и бизнеса. Чуждият опит, внесен от лондонските юпита и най-вече препоръките на Световната банка, указват, че най-ефективно може да се граби чрез верига от посредници, чрез „обръчи от фирми“, според култовото определение на Ахмед Доган. Пристъпва се към усъвършенстване на методите на грабежа. И парламентарното мнозинство на правителството Сакскобургготски отменя ЗЕЕЕ и приема на негово място Закон за енергетиката (ЗЕ). Новият закон още повече облагодетелства монополистите и ускорява загроб­ването на гражданите и обществото. Специален раздел е отреден на „любимите“ на властта лицензи. И съвсем скоро Майка България е „лицензионно“ разпарчетосана. Сделките са квалифицирани като „скандални“, дори „престъпни“ от тогавашния главен прокурор проф. Никола Филчев.

Лицензираните електроразпределителни предприятия (ЕРП) представляват първата линия от посредници. Те се възползват максимално от „дружеските“ си връзки с властта. Ограбването ескалира чрез различни прийоми, одобрявани от властта:

– „външни услуги“, или втората, третата и следващите вериги от посредници;

– фактурирането на „услуги“, които потребителят нито е поискал, нито е консумирал;

– кражби посредством „умни“ уреди, които не са сертифицирани като годни средства за търговско измерване;

– подкупи; заплахи и пр., и пр.

Дейността на ръководствата на ЕРП започва да попада в дефинитивното поле на организираната престъпност. А тя според определението на Икономическия и социален съвет на ООН е форма на търговска дейност, която използва заплахи, физическа сила или насилие, ограбване, принуда или корупция, както и доставката на негодни стоки и услуги“.(91)

Впрочем, организирана престъпност не може да съществува извън действието или бездействието на държавния чиновник, извън подкрепата и закрилата на организационни структури в най-високите етажи на властта! Това се изучава във всички правозащитни академии, вкл. в Института на МВР в Симеоново: организираната престъпност е немислима без политическия чадър или политическата протекция (access to political protection). Нито една мафия не е в състояние да тероризира гражданите, да граби безнаказано, ако не разполага с политически комфорт, ако няма протекцията на политици и в законодателната, и в изпълнителната, и в съдебната власти.

Приетият от кабинета Сакскобургготски ЗЕ цели точно това: да укрепи комфорта на енергийните монополисти по законодателен път необратимо. И за да няма никакво съмнение, че властта безус­ловно се подчинява на монополистите, законът възлага на ресорния министър координиращи функции. Според разпоредбата на чл. 7, ал.1 при провеждането на държавната политика в областта на енергетиката министърът може да се подпомага от браншовите камари и организации на енергетиците и на такива, добиващи енергийни ресурси“. Потребителите, народът, Върховният суверен е изключен от участие в провеждането на държавната политика в енергетиката. Както и социалните партньори, въпреки възраженията на синдикатите. Монополистите обаче не са. В интерес на гражданите и обществото ли е тази разпоредба?

Според чл. 31, т. 7 ДКЕВР трябва да прехвърля разходите от преференциалните цени на възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия върху крайните клиенти справедливо. Кой и как преценява кое е справедливо? И защо преференциалното ценообразуване, което облагодетелства монополистите, трябва да бъде в тежест на потребителите, на народа, на Върховния суверен?

Разпоредбата на чл. 21, ал.1, т. 20 флагрантно обслужва монополистите. Въвеждането ù е в разрез с европейските норми, защото изключва императивното изискване на ЕК въвеждането на интелигентни системи на измерване да става само и единствено след информираното съгласие на потребителя в писмена форма.

ЕК предупреждава, че „умните“ електромери са манипулируеми, чрез тях могат да се събират лични данни: ежеминутни измервания на личната консумация, съставяне на статистика, изготвяне „криви на натоварването“ на консумацията, създаване на потребителски профили и т.н., а това сериозно нарушава европейските норми за защита на личните данни. Затова електронен електромер се монтира вътре в жилището, след като е получено напълно информирано писмено съгласие. При това уредът трябва да бъде свързан единствено с домашната мрежа на абоната, само той може да наблюдава данните на потреблението си и само той може да решава каква част от данните и за какви нужди ще предоставя на ЕРП-та. Защото не електромерът води до икономия на енергия и повишаване на енергийната ефективност, а абонатът, който сам наблюдава и управлява консумацията си.(92) Със ЗЕ отпада и възможността потребителят да монтира контролен електромер. Иначе казано, всякаква възможност потребителят да защити правата си практически се изключват със ЗЕ.

През периода 2001-2005 г. енергийните монополисти окончателно завземат държавната власт. Поставят се извън действието на законите на страната и нормите на Евросъюза, игнорират напълно правовия ред при мълчаливото бездействие на органите на реда и съдебната власт. Ескалацията на грабежа достига чудовищни размери. Десетки хиляди потребители са принудени да извадят белите си пари за черни дни в отчаян опит да спрат прекъсването на тока и парното. Сметките за ток поглъщат къщи, хората залагат семейното си злато…“, алармира в. Стандарт“. (93)

При правителството Сакскобургготски завършва процесът на сливане на корпорациите-монополисти с държавата. По-точно с върхушката в държавното управление на енергетиката. Това правителство именно е акушерката на октопода.

5.3. ЗЕВИ или плячкосване чрез „нашия закон“

Върхът на грабежа обаче е при правителството на ГЕРБ. Именно този разюздан грабеж доведе до „голямото прегряване“, отприщи уличните протести и принуди правителството на ГЕРБ да подаде оставка.

През май 2011 г. парламентарното мнозинство набързо гласува предложените от МС лобистки промени в ЗЕ, гарантиращи свръхпечалби за производителите на „зелена“ енергия и предизвикали бума на абсурдните 12 000 договора с обща мощност колкото девет нови АЕЦ „Козлодуй“. Пак през май 2011 г. е приет „нашият“ закон (ЗЕВИ), който в частта за стимулирането възпроизвежда ЗВАЕИБ. Големият бум на „зелени“ обекти се реализира главно в първите две години след възсядането на властта от ГЕРБ, преди гласуването на „нашия“ закон. „Наши“ хора от обкръжението на премиера се възползват максимално от „най-лобисткия закон“. Това са лица с достъп до големи финансови ресурси, до десетки милиони евро. И до днес не е известен пълният списък на собствениците на ВЕИ паркове: име, вид на ВЕИ парка, мощност, дата на разрешението за строеж, дата на подписване на договора за присъединяване… В публичното пространство обаче се огласяват данни, че водещи политици от ГЕРБ и бизнесмени от обкръжението му, като етрополския олигарх Емил Димитров, държат лъвския пай от добива на „зелена“ енергия. Както и вездесъщата банкерка и близка до сърцето на премиера Цветелина Бориславова“, която пъргаво се преориентира към производство на енергия от вятъра, притежава два такива парка в община Каварна и продължава да разширява дейността си в тази насока. Нека припомним и как лично премиерът Борисов гастролира в Силистра, за да пререже лентичката на завода за соларни панели на олигарха Иво Прокопиев.

Облагодетелстването на олигарсите доведе до скандалния скок в цената на тока. Енергийните монополисти вече ни ограбват четворно:

веднъжчрез веригата от посредници, така че доставната цена на АЕЦ „Козлодуй“ от около 4,5 ст./квч да достигне във фактурата около 18 ст./квч;

втори пътчрез одобрените от властта електромери на ЕРП, които са настроени да отчитат по-голяма консумация; според проф. Илия Ценев кражбата е от 20 до 50%;

трети пътчрез манипулация на електромерите; кражбата може да достигне 100 и повече процента, в зависимост от „активността“ на длъжностното лице на ЕРП;

четвърти пътчрез одобрените от властта допълнителни „услуги“, които потребителят нито е поискал, нито е консумирал и които са съставна част от цялостната услуга по доставката на електроенергия. През 2010 г. те са 6 на брой:

            – добавка за зелена енергия;

            – пренос през електропреносната мрежа;

            – достъп до електропреносната мрежа;

            – високоефективно комбинирано производство;

            – достъп до разпределителната мрежа;

            – пренос през разпределителната мрежа НН;

През 2012 г. „услугите“ вече са 7:

            – достъп до разпределителната мрежа;

            – достъп до електропреносната мрежа ВН;

            – пренос през разпределителната мрежа НН;

            – пренос през електропреносната мрежа ВН;

            – добавка за зелена енергия;

            – високоефективно комбинирано производство;

            – невъзстановяеми разходи.

В нито един от актовете на ЕК не е регламентирано във фактурата да се включват такси. Нито пък т.нар. невъзстановяеми разходи. Тъкмо обратното: фактурирането трябва да се извършва на базата на фактически консумираната енергия, да бъде представено по ясен и разбираем начин, всички разходи по дейността да са включени в крайната цена. (94)

Очевидно сегашната цена на тока не е продукт на глобалната капиталистическа криза, нито е следствие от природно бедствие. Тя е продукт на „енергийната политика“ на ГЕРБ и лично на премиера Борисов, доколкото като министър-председател той „активно участва в надуването на балона“, сочи ексенергийният министър Румен Овчаров.

5.4. ЗВАЕИБ на тройната коалиция

Не пропускаме „нормотворчеството“ на Тройната коалиция. Ръководството на БСП още в края на 2012 г. отчете като стратегическа грешка дългосрочните договори за изкупуване на ток по преференциални цени. Иначе казано — признава се, че част от разпоредбите на приетия от Тройната коалиция през 2007 г. ЗВАЕИБ са били не само погрешни, но и противоконституционни по същество. Макар да не е „сработил“, този закон си остава факт. И продължава да тегли надолу имиджа на левицата. Сред ръководните среди на БСП са и лица, свързани с интересите на енергийните монополисти. А печеливша ще е само онази политическа сила, която успее да ликвидира властта на престъпните монополисти. Конституцията признава само един интерес — този на гражданите и обществото!

В публичното пространство упреците за приемането на ЗВАЕИБ са насочени главно срещу БСП. Особено невъздържани са от ГЕРБ. Част от тези упреци може да са основателни. Но онова, което контролираните от властта медии съзнателно пропускат, е обстоятелството, че БСП не разполага със самостоятелност да провежда политика в рамките на Тройната коалиция. Длъжна е да се съобразява с желанията на партньорите си, дори да си затваря очите пред корупционни изкушения само и само да съхрани коалицията в името на постигане на стратегическата национална цел — приемането на Република България в Европейския съюз.

За разлика от БСП, правителствата на Костов, на Сакскобург­готски и на Борисов не са ограничавани да провеждат самостоятелна политика, разполагат с твърдо парламентарно мнозинство, проектите им не се отхвърлят. Но когато тези проекти се превръщат в закони, облагодетелстващи едни или ограбващи други, когато тези закони нарушават Конституцията и нормите на ЕС, от което следват колосални санкции срещу държавата, плащани респективно от данъкоплатците, дали изводът не е наличие на престъпен мотив, на пряк умисъл?

6. Инструментът ДКЕВР

Конкретните практики на енергийните монополисти, чрез които се престъпва върховенството на закона и европейските норми, се узаконяват с актове на ДКЕВР.

Държавната комисия за енергийно регулиране е създадена с ПМС № 181/1999 г. на основание разпоредбата на чл. 11, ал. 2 на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. В сегашната Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) се трансформира след приемане на ЗЕ и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Съгласно чл. 2 от устройствения ù правилник комисията трябва да е независим специализиран държавен орган, а съгласно §42 от Преходните и заключителните разпоредби, считано от 1 януари 2012 г., тя се състои от 7 членове, включително председател, и има персонал от 128 служители.

Измежду многобройните си задължения, комисията трябва да издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензи; да упражнява контрол; да предотвратява недопускане на конкуренция на пазара; да регулира цените; да иска изменение на механизмите на ценообразуване, когато противоречат или не съответстват на правото или на политиката на ЕС; да налагат правила за търговия с енергия и да следи за тяхното спазване; да издава сертификати; да определя правилата за достъп до мрежата; да определя допустими нива на технологичните разходи; да разглежда жалби на клиенти и др.

Акцентираме върху задължения, които пряко засягат потребителите, цялата нация. Като държавни служители, членовете на ДКЕВР следва да съблюдават конституционната повеля да са изпълнители на волята и интересите на нацията и при изпълнение на службата си да се ръководят единствено от законите — и националните, и тези на ЕС. (95). Ако обаче са непълни, неясни, противоречиви, те следва да се ръководят от общия разум на закона и основните начала на правото.

Формалният мотив за създаването на ДКЕВР е хармонизиране с нормите на ЕС. Действителният мотив обаче е съвсем друг. Тогавашният премиер Иван Костов прозорливо отчита, че със започналия от неговото правителство тотален погром над промишлеността, приходите в държавния бюджет постепенно ще секнат. Как да издържа „партизаните“ си тогава? Изискването на Световната банка е чрез увеличаване и/или налагане на нови данъци, такси, лицензи и най-вече — чрез повишаване цените на енергията. (96) Тоест, приходите да се генерират от сектора с най-големи търговски обороти. Но подобен подход би се отразил пагубно на правителството, а СДС възнамеряваше да остане поне десетилетие във властта. И Костов решава, че отговорността по цените на енергията може да се прехвърли върху един „независим“ орган, наречен регулаторна комисия. Така, според Костов, правителството може да остане „на чисто“, а негативите от скока на цените да се прехвърлят върху регулатора.

Подцениха обаче интелигентността на българина, който съвсем скоро усети по джоба си, че една държавна комисия не може да бъде „независима“, че словосъчетанието „независим държавен орган“ е също като дървено желязо. Както и обстоятелството, че в страните-членки на ЕС в дейността на регулаторите е застъпено широкото участие на експерти от неправителствения потребителски сектор. Поради тази и много други причини Костов трябваше да понесе удара на избирателя и да слезе от властта. Но челната идея за грабеж чрез регулатора остана. И галопиращо продължава да се осъществява от следващите правителства.

До днес Комисията не е изпълнила нито едно от основните си задължения, разписани в ЗЕ, нито действа като „независим специализиран“ орган, съгл. чл. 2 от Правилника ù. Нито пък действа като регулатор, който трябва да създава правилни отношения между потребителите и енергийния сектор.(97) Цялата ù досегашна дейност може да се синтезира в едно изречение: да одобрява исканите от монополистите увеличения на цените на тока, газа, водата и топлото във вреда на гражданите и обществото.

В продължение на десетилетие председателят на ДКЕВР К. Шушулов въвежда в заблуждение потребителите и обществото, че цената на „топлото“ следвала нарастващата цена на газа и това била причината за поскъпване на „топлото“. В действителност узаконява разюздан грабеж от 2760%! Предложението хабилитирани експерти на Асоциация на данъкоплатците в България да извършат подобно изследване на цените на тока е оставено без внимание досега от Комисията за защита на конкуренцията и от прокуратурата.

За 13-те години от създаването си ДКЕВР успя да закрепости потребителите към енергийните монополисти, да им налага „услуги“, които нито ползват, нито желаят да ползват на „цени“, които са непосилни за 95 на сто от хората. За седем милиона българи няма пазар, за тях не действат директиви и регламенти на ЕС. Задължителни са единствено актовете, налагани от ДКЕВР, които пък са функция от ламтежа и престъпните дейности на енергийните монополисти. На практика ДКЕВР е създадена и действа единствено, за да легитимира кражбите и грабежа на енергийните монополисти.

В публичното пространство отдавна се говори за ограбване от енергийните корпорации с одобрението на ДКЕВР от порядъка на милиарди. Дори премиерът, в поредния си изблик на популизъм, непосредствено след встъпването си във властта, призна за над 2 милиар­да ограбени от водните и електроразпределителните дружества. До днес съдържанието на тези изявления не е оспорено.

Наскоро станаха известни и други факти: според депутатите-вносители на предложение за поправки на Закона за изменение и допълнение на ЗЕ, за 6-те години след придобиването на лицензите си ЕРП-тата са реализирали чисти приходи от 4,048 млрд. лв.; за външни услуги са разходвали над 1 милиард, от които 450 млн. лв. — незаконосъобразно; не са изплатили на държавата 494 млн. лв. дивидент от неразпределената печалба за 2010 г.; не са изпълнили нито едно от предписанията на одита за констатираните нарушения; не са платили нищо по наложените им санкции и наказателни постановления… Според мотивите на цитираната законодателна поправка ЧЕЗ отказва да изпълнява акционното споразумение с МИЕТ и отказва да заплати на държавата дивидент от неразпределената печалба за 2010 г. в размер на 198 млн. лв.(98)

Какъв е действителният размер на грабежа може да се установи само след добросъвестен одит на всички енергийни дружества, НЕК, ДКЕВР. Някои експерти го оценяват на над 3 млрд. лева годишно. Това са мръсни пари, които се акумулират в тайни сметки за финансиране на мръсни сделки, за задкулисни политически игри, за купуване на политици, магистрати и медии, за джакузита, манекенки и пр. Според законите на пазарната икономика тези пари са отнети от пазара; гражданите са били лишени от възможността да реализират покупката на стоки и услуги; пазарът е лишен от възможността да реинвестира тези милиарди, да създаде нови работни места в материалното производство, да генерира национален доход, а това е най-сигурният източник за постъпления на чисти пари в бюджета. В тази насока са и препоръките на Международната организация по труда в Женева.

Впрочем, самото съществуване на ДКЕВР като „държавна комисия“ отдавна нарушавава разпоредбите на ЕС. Препоръките на Европейската комисия са за създаване на независими от правителството национални регулатори с широки пълномощия, напълно независими от всякакви публични или частни интереси. Ясно е и виждането на Европейската комисия какъв точно трябва да бъде регулаторът: Граждански форум за енергетика (Citizen’s Energy Forum), като движеща сила за изграждане на конкурентни пазари на дребно и за гарантиране защита на интересите на потребителите…(99)

През юли 2009 г. ЕК прие т. нар. Трети енергиен пакет, предвиждащ създаване на ефективен и единен европейски пазар, така че цените на газ и електроенергия да се задържат на възможно най-ниски равнища; увеличаване стандарта на услугите и сигурността на доставките; създаване на независим от правителството национален регулаторен орган с широки пълномощия, напълно независими от всякакви публични или частни интереси. Пакетът съдържа две директиви (2009/73/ЕО и 2009/72/ЕО) и три регламента (ЕО№715/2009, (ЕО№714/2009 и (ЕО№713/2009) и задължава страните-членки да го транспонират в националните си законодателства не по-късно от 3 март 2011 г.

Понеже това не бе изпълнено до март 2013 г., ЕК поиска да бъде наложена санкция срещу България в размер на 16 896 евро глоба на ден, която ние, гражданите-данъкоплатци, ще трябва да плащаме. Въпреки поисканата санкция, властта продължава да се отклонява от съблюдаването на европейските разпоредби. На мястото на подалите оставка членове на ДКЕВР се подбира нов състав на компрометирания държавен орган, вместо да се учреди независим граждански форум. Наказателните санкции на ЕК срещу България визират и продължаващото съществуване на ДКЕВР като държавен, а не като независим от правителството национален орган.

Нека подчертаем, изискването на ЕК е за независим от правителството, а не за държавен регулатор. И крайният срок за транспониране бе 3 март 2011 г. От което следва, че от тази дата актовете на ДКЕВР вече са противоевропейски, не само антибългарски и антипазарни, а продължаващото съществуване на ДКЕВР в този си вид, формално погледнато, е нелегитимно. Иначе казано, актовете, постановени след 3 март 2011 г., следва да бъдат считани за нищожни. Включително 13%-то увеличение на „цената“ на тока!

7. Законни ли са „законите“?

Lex dura sed lex, казват древните римляни. Законът може да е суров, но трябва да е справедлив. Да отговаря на изискванията за закон. Да отразява обективното право. Още Аристотел, през III век пр. Хр., дефинира закона като грижливо установяване на общите правила“, като разумност без страст“.(100) През епохата на Просвещението под закон се разбира когато целият народ взема решения по отношение на целия народ“.(101) Това разбиране на Ж.-Ж. Русо е залегнало в чл.6 на Декларацията за правата на човека и гражданина, включен към увода на първата писана европейска конституция от 1791 г.: Законът е израз на общата воля! Всички граждани имат право да съдействат за неговото създаване – лично или чрез техни представители. Той трябва да бъде еднакъв за всички било когато покровителства, било когато наказва“. (102)

Големият наш юрист проф. Стефан Баламезов дефинира като най-важни характеристики на закона: определеността, точността, общия интерес. Само по такъв начин, според него, писаният закон представлява най-действеното средство за опазване на индивида от произвола на държавата“.(103) Л. Дюги, френски конституционалист от началото на ХХ век, е още по-категоричен: Всеки, който отрича този характер на закона, няма друга цел освен съзнателно или несъзнателно да приписва на произвола някакъв правен изглед“.(104)

 Ако стъпим на тази основа, няма да бъде трудно да определим създадения от парламентарното мнозинство на правителството на Иван Костов ЗЕЕЕ, както и последващите закони относно енергетиката, като неотговарящи на изискванията за закон, императивно дефинирани в ЗНА: при изработването им не са били зачетени принципите на обоснованост и откритост; съдържанието на много от разпоредбите им не съответстват, дори престъпват Конституцията;(105) потъпкани са интересите на гражданите и обществото; потъпкани са основни права, произтичащи от такъв основополагащ акт на Евросъюза като ЕКПЧОС. Иначе казано, тези закони са създадени да облагодетелстват едностранно енергийните монополисти, предоставяйки им права в нарушаване върховенството на закона.(106)

ЗЕЕЕ узаконява произвола, създава предпоставки за престъпления от страна на длъжностни лица. Докато задълженията към потребителите, към обществото остават само на книга и на практика са неизпълними. Следващите закони задълбочават тази тенденция, превръщат я в необратима, окончателно заробват гражданите и бизнеса. 

Въпросът е: действията на депутатите били ли са конституционосъобразни, когато са гласували тези закони? Те са се заклели да спазват Конституцията и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа (107). Но са приели закони, повечето от разпоредбите на които противоречат на интересите на народа, във вреда са на върховния суверен на РБългария. С акта на приемането им те са се превърнали в клетвопрестъпници. Демонстрирали са готовност да престъпят клетвата си и да гласуват един противоконституционен законодателен акт, драстично накърняващ интересите на народа. Именно тези действия са основание пълномощията на народния представител да се прекратят, доколкото чрез тях се установява, че е налице консумирана депутатска несъвместимост. (108) Иначе казано, приети са закони от лица, които са престанали да изпълняват конституционосъобразно задълженията си на народни представители, които към момента на гласуването фактически вече не са били депутати.

Колкото и теоретични да са тези разсъждения, те могат да послужат като мотив за прогласяването на тези закони за нищожни в обозримо бъдеще, когато страната се превърне в правова държава. Впрочем и по сега действащия Закон за защита на потребителите (ЗЗП) такива актове са нищожни. Съгласно разпоредбите на чл. 3 и 68-а на ЗЗП (транспонирани от Директива 2006/2004ЕО) се забранява всяко действие или бездействие, противоречащо на законодателството в защита на потребителите; обявява се за недействителна и нищожна всяка уговорка, която изключва или ограничава правата на потребителите; както и всяка клауза, която отказва да съблюдава тези права или изключва прилагането на този закон от държава-членка на ЕС. Всякакво позоваване на законови разпоредби, предписания на ДКЕВР, както и други уговорки като т.нар. общи условия, които ограничават или са във вреда на потребителите, са недействителни и нищожни. Властта обаче продължава да изнудва гражданите, да ограничава правата им, да престъпва закона и актове на Европейския съюз.

8. Изходът

В хода на гражданските протести се чуха призиви за национализация на енергийните монополисти. Личното ми мнение е, че нацио­нализацията не е най-доброто решение, защото със сигурност ще повлече след себе си съдебни спорове в международни съдилища, крайният резултат от които най-вероятно няма да бъде благоприятен за България. Изкупуването пък би означавало да възнаградим престъпните монополисти за това, че осем години ограбват гражданите и обществото.

Има друг начин, чрез който да се ликвидира властта на престъпните монополисти и държавата да си възстанови дейността по доставката и разпределението на ток и вода. Нарича се конфискация. Правно основание за реализиране на подобен акт ни дават Конституцията на РБългария (109) и актовете на Евросъюза, по-специално, Конвенцията срещу корупцията и споразумението GRECO, към които България е присъединена още през 1999 г. 

Събрани са многобройни факти и доказателства, че лицензите за тези комунални дейности са отдадени по корупционен начин. Няма спор, че последващата дейност на лицензиантите от години попада в дефинитивното поле на организираната престъпност. Тоест и придобиването на лиценз, и по-нататъшната дейност на лицензиантите имат престъпен характер. Оттук и задължението на държавата, произтичащо от императивните разпоредби на чл.19, ал.3 на Конвенцията, да конфискува имущество, придобито в резултат на престъпни сделки, както и съдебно преследване на виновно замесените длъжностни лица.(110) За това обаче е необходимо наличието на действително независима и ефективна съдебна власт.

Нека повторим: печеливша ще е само оная политическа сила, която успее да ликвидира властта на престъпните монополисти. Ирелевантни са интересите на участниците в енергийния бизнес: Конституцията признава само един интерес — този на гражданите и обществото.

 

БЕЛЕЖКИ:

(1) В. „Дума“, 8-9 юли 2005 г.

(2) http://www.bgpetition.com/ANTI_TARGOVZI_protest/view.html

(3) Съгл. Наредба за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, ДВ, бр.17/2003 г.

(4) Съгл. чл. 47, ал.1, т.2 и т.30 на Допълнителните разпоредби на Закона за измерванията кандидатът, в случая ЧЕЗ, не отговаря на изричните разпоредби да е „трета независима страна“, тоест да е лице, което „не внася, не монтира, не ремонтира, не притежава и не използва средства за измерване, за проверката на които кандидатства“;

(5) http://bg.mondediplo.com/article324.html

(6) В.„Банкер“, №8/2011 г., „Лесни пари за… монополи“;

(7) „На светло“, септември 2005 г., с. 4.

(8) „Ангел Семерджиев купува земя в Силистренско… Прокуратурата бездейства…, делата срещу Ангел Семерджиев отлежават“, програма „Хоризонт“ на БНР, 05.04.2011 г., 17:15 ч.

(9) Цитиран от www.vesti.bg, 05 януари 2007 г.

(10) В. „Труд“, 2 октомври 2010 г.

(11) В. „Дума“, 13 април 2011 г.

(12) В. „Телеграф“, 20 февруари 2012 г.

(13) http://www.mediapool.bg/българия-води-по-смъртност-от-рак-и-болести-на-сърцето-в-европа-news202398.html – 01.02.2013г.

(14) http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5441971 – 15 януари 2013 г.

(15)http://www.eurochicago.com/2012/08/genotsidat-nad-balgarite-ofitsialno-ratifitsirano-delo-na-balgarskata-vlast-odobreno-ot-byurokratite-v-bryuksel/ 

(16) http://parliament.bg/bills/41/254-01-53.rtf, c.10.

(17) www.bulgariaoggi.com, 29 юни 2012 г.

(18) В. „Капитал“, 8 юни 2012г.

(19) В. „Сега, 30 юни 2012г.

(20) В. „Капитал“, 1 юли 2012г.

(21) В. „Дума“, 12 юни 2012г.

(22) В. „Сега“, 3 юли 2012г.

(23) В. „Сега“, 11 юли 2012г.

(24) В. „Капитал“, 7-13 юли 2012г.

(25) В. „Сега“, 2 юли 2012г.

(26) Радио „Фокус“, 29 юни 2012г.

(27)  В. „Стандарт“, 3 юли 2012г.

(28) В. „Труд“, 3 юли 2012г.

(29) Сп. „Тема“, 9-15 юли 2012г.

(30) В. „Новинар“, 6 юли 2012г.

(31) www.pogled.info, 18 юли 2012г.

(32) Съгл. чл.10, ал. 2 на Закона за енергетиката (ЗЕ) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) трябва да е „независим специализиран държавен орган“.

(33)  Радио „Фокус“, 29 юни 2012г. 

(34) Данните са към 1 януари 2013 г., източник: www.lex.bg;

(35) Закон за електростопанството (ЗЕС) (обн. ДВ, бр. 95/1975 г., изм. ДВ, бр. 56/1986 г., бр. 12/1988 г., бр. 11/1998 г.)

(36) Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ) (обн. ДВ бр. 64/1999 г.; изм. ДВ, бр. 1/2000 г., бр. 108/2001 г., бр. 63/2002 г. и бр. 9/2003 г.)

(37) Закон за енергетиката (ЗЕ) (обн. ДВ, бр.107/2003г., изм. ДВ, бр.18/2004 г.,
бр.18/2005г., бр.95/2005 г., бр.30/2006 г., бр.65/2006 г., бр.74/2006 г., бр.49/2007 г.,
бр.55/2007г., бр.59/2007г., бр.36/2008г., бр.43/2008г., бр.98/2008г., бр.35/2009 г., бр.41/2009 г., бр.42/2009 г., бр.82/16 октомври 2009 г., бр.103/29 декември 2009 г.,
бр.54/16 юли 2010 г., бр.97/10 декември 2010 г., бр.35/3 май 2011 г., бр.47/21 юни 2011 г., бр.38/18 май 2012 г., бр.54/17 юли 2012 г., бр.82/26 октомври 2012 г.)

(38) Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ 2004) (обн., ДВ, бр. 18/2004 г.; изм. ДВ, бр. 74/2006 г., бр. 55/2007 г.)

(39) Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и био-горивата (ЗВАЕИБ) (обн. ДВ, бр. 49/2007 г., изм. ДВ, бр.98/2008 г., бр.82/16 октомври 2009 г., бр.102/22 декември 2009 г.)

(40) Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ 2008) (обн., ДВ, бр.98/2008г., изм. ДВ, бр.6/2009 г., бр.19/2009 г., бр.42/2009г., бр.82/16 окт. 2009 г., бр.15/2010 г., бр.52/2010 г., бр.97/2010 г., бр.35/2011 г., бр.38/2012 г.

(41) Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) (обн. ДВ, бр.35/2011 г., изм. и доп. ДВ, бр.29/2012 г., бр.54/2012 г.)

(42) Закона за нормативните актове (ЗНА) (обн. ДВ, бр.27/1973 г., изм. ДВ, бр.65/1995 г., доп. ДВ бр.55/2003 г., изм. ДВ, бр.46/2007 г.)

(43) Пак там, чл. 3, ал.1.

(44) Пак там, чл. 26, ал.1.

(45) Пак там, чл. 11, ал.1.

(46) Пак там, чл. 15, ал. 1 и 2.

(47) ЗЕС, чл.1.

(48) Пак там, чл.3, ал.2.

(49) ЗЕЕЕ, чл.2, ал.1.

(50) Пак там, чл.54, ал.1; чл. 90, ал. 1 и 2.

(51) Пак там, чл.54, ал.2.

(52) ЗЕС, чл.20.

(53) ЗЕЕЕ, гл. VIII.

(54) ЗЕС, чл. 2, ал.1.

(55) ЗЕС, чл.2, ал.2.

(56) ЗЕЕЕ, чл. 2.

(57) Пак там, чл. 16.

(58) Пак там, чл.чл. 20, 22, ал.1.

(59) ЗЕС, чл.5, ал.2.

(60) Юридически лица, регистрирани като търговци по Търговския закон.

(61) ЗЕЕЕ, чл.28, ал.1.

(62) Пак там, чл. 80, ал.2.

(63) Пак там, чл. 58, ал. 3 и 4.

(64) Пак там, гл. III.

(65) Пак там, чл.2, ал.2, т.3.

(66) Пак там, чл. 55.

(67) Пак там, чл. 16, ал.3, т.3.

(68) Пак там, чл.22, ал.1, т.1.

(69) Пак там, чл.16, ал.3, т.1.

(70) Конституция на Р България, чл.19, ал.2.

(71) ЗЕЕЕ, чл. 22 ал.1, т.2, 3 и 5.

(72) Според депутатите-вносители на предложение за поправки на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, за 6-те години след придобиването на лицензите си ЕРД са разходвали за външни услуги над 1 милиард, от които 450 млн. лева – незаконосъобразно… вж: http://parliament.bg/bills/41/254-01-53.rtf, c.10.

(73) в писмо изх. № Е-04-00-546 от 22.12.2010 г., с.3.

(74) Пак там.

(75) Конституция, чл.17, ал.3.

(76) ЗЕЕЕ, чл.59, ал.4.

(77) Пак там, чл. 61, ал.1.

(78) Пак там, чл. 62.

(79) Пак там, Преходни и заключителни разпоредби, § 5 т.1.

(80) ДВ, бр. 108/2001 г., Преходни и заключителни разпоредби, § 67, т.3.

(81) ЗЕЕЕ, чл. 80, ал.3.

(82) Пак там, чл. 80, ал.4.

(83) Пак там, чл.чл. 54 ал.1; 90, ал.1 и 2.

(84) ГПК, Изв., бр. 12/1952 г., отм. В новия ГПК същата противоконституционна процедура е разписана в чл. 410-417.

(85) ЗЕЕЕ, чл. 80, ал.7.

(86) Закон за счетоводството, чл. 5 и чл. 8 (1, т. 11), ДВ., бр. 4/1991 г., отм. считано от 01.01.2002 г. с новия Закон за счетоводството, обн. ДВ, бр.98/2001г.

(87) Конституция на Р България, чл. 6, ал.2 и чл. 19, ал.2.

(88) Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи, чл. 6; конвенцията има предимство пред вътрешното ни законодателство по силата на чл. 5(4) на Конституцията на Р България.

(89) Считано от 01.01.2002 г.; вж. бел. 86.

(90) Предоставена на Гражданско сдружение „Асоциация на данъкоплатците в България“ от БУЛГАРГАЗ след настоятелно искане по Закона за достъп до обществена информация.

(91) Оrganized crime can be described as a form of economic commerce which uses threats, physical force and violence, extortion, intimidation or corruption, as well as supplying illicit goods and services; (1994 definition of the UN Economic and Social Council; in: Implementation of the Naples Political Declaration and Global Action Plan against Organized Transnational Crime, report of the SG, UN doc.E/CN.15/1996/2, p. 7).

(92) Директива 95/46/ЕС, Commission Recommendation of 9.3.2012 on preparations for the roll-out of smart metering systems, както и Opinion of the European Data Protection Supervisor – EDPS, в: http://www.edps.europa.eu и регламент ЕС 45/2001.

(93) В. „Стандарт“, 11 дек. 2008 г.

(94) Директива 2006/32ЕО от 5 април 2006 г., Регламент (ЕО) № 2006/2004 от 27 октомври 2004 г., Директива 2009/72/EC от 13 юли 2009 г., със задължение за транспониране до 3 март 2011 г.

(95) Конституция на Р България, чл. 116, ал.1.

(96) Срвн. интервюто на проф. Джоузеф Стиглиц пред „Би Би Си“, дадено през 2001 г.

(97) Всички справочни издания и тълковни речници на българския книжовен език определят действието „регулирам“ като създаване на правилни отношения между частите на едно цяло; а използването на книжовния български език е задължително за администрацията.

(98) http://parliament.bg/bills/41/254-01-53.rtf, c.10.

(99) Пар. 3.2.2. и пар. 3.4.2. в Съобщение от Комисията до Европейския парламент съгласно член 251, параграф 2, втора алинея от Договора за ЕО; също, встъпителния §34 и чл. 35 на Директива 2009/72/EC от 13 юли 2009 г., задължаваща страните-членки да я транспонират до 3 март 2011 г.;

(100) Aristote, La Politique, traduction de Thurot, p. 139. цит. По Ст. Баламезов, Конституционно право, ч. II, с.25-26;

(101) Ст. Баламезов, цит. съч., с.21;

(102) Пак. там, с. 8.

(103) Пак там, с. 27.

(104) Duguit L, Traitй de droit constitutionnel, T.2, 1923, p. 132.

(105) Съгл. чл. 18, ал.6 на Конституцията „държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и обществото“.

(106) Съгл. чл. 19, ал.2 на Конституцията законът трябва да предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и да защитава потребителя.

(107) Конституция на РБългария, чл. 76, ал.2.

(108) Конституция на РБългария, чл. 72, ал1, т.3.

(109) Конституция на РБългария, чл. 18, ал 6.

(110) Criminal Law Convention on Corruption, Раr. 3, Art. 19 – Sanctions and measures: (1) Having regard to the serious nature of the criminal offences established in accordance with this Convention, each Party shall provide, in respect of those criminal offences established in accordance with Articles 2 to 14, effective, proportionate and dissuasive sanctions and measures, including, when committed by natural persons, penalties involving deprivation of liberty which can give rise to extradition. (2) Each Party shall ensure that legal persons held liable in accordance with Article 18, paragraphs 1 and 2, shall be subject to effective, proportionate and dissuasive criminal or non-criminal sanctions, including monetary sanctions. (3) Each Party shall adopt such legislative and other measures as may be necessary to enable it to confiscate or otherwise deprive the instrumentalities and proceeds of criminal offences established in accordance with this Convention, or property the value of which corresponds to such proceeds; бълг. превод вж. в: http://conventions.coe.int/Treaty/EN/Treaties/PDF/Bulgarian/173-Bulgarian.pdf.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук