НАТРУПВАНЕТО НА КАПИТАЛА: РОЗА ЛЮКСЕМБУРГ ПРОТИВ АНТОНИО НЕГРИ

0
282

Димитър Ганов е роден през 1973 г. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава докторат в Института за философски изследвания на БАН на тема „Наративът на левия радикализъм“. Главен асистент е в Института за изследване на обществата и знанието на БАН, редактор в сп. „Философски алтернативи“. Изследва предимно леви политически теории и движения, политически стратегии и конфликти.

Защо „Натрупването на капитала“
бе забравена в СССР   

 

Фундаменталният труд на Роза Люксембург „Die Akkumulation des Kapitals“ (1913) вече в продължение на един век пребивава по особен начин в марксистките изследвания. След изключително резките думи на Ленин в писмо до Каменев през април 1913 г.: Наврала жестоко!“ * негативното отношение към книгата сред теоретиците
болшевики веднага се оказва норма, въпреки че партийният лидер не успява да изпълни намерението си: да пиша за Роза в „Просвещение“ за четвърти брой“ (1). В оставащите 10 години от живота си той така и не издава свое изследване, нито дори отзив за книгата на Роза Люксембург. По-късно в Съветския съюз се отделя подобаващо внимание на Накопление капитала“ (Натрупването на капитала). То обаче е насочено единствено към разобличаването на тезите като субективно революционни, но обективно немарксистки. Показателно за активността на атаките срещу „сгрешилата“ велика и пламенна революционерка“ (Бухарин) е, че през 1934 г. се появява вече пето издание на руски език с разгромяващ предговор от В. Мотильов. На следващата година Л. Леонтиев  отделя място в учебника си по политикономия, а преди тях книгата критикуват преводачът ù Ш. Двойлацки и изявеният теоретик на марксизма Н. Бухарин. През 1925 г. Бухарин издава Империализм и накопление капитала“ – 130 страници, посветени на Накопление капитала“.

Бухарин обявява, че според Роза Люксембург, доколкото потреблението е налице и расте, натрупване няма“, а на всеки е ясно“, че растежът на потреблението е невъзможен без съответстващото му натрупване“, следователно в „Накопление капитала“ са смесени статистическата величина и процесът (2). Всъщност текстът гласи: Доколкото потреблението е налице и расте, натрупване няма, личното потребление на капиталистите се вписва в гледната точка на простото възпроизводство. Пита се, за кого произвеждат капиталистите, тъй като и доколкото те не потребяват, а проявяват „подвизи на въздържание“, т.е. натрупват“ (3), т.е. Роза Люксембург разграничава натрупващия субект от (засега неидентифицирания) потребяващ субект, а не анализира отношението между обектите-абстракции „потребление“ и „натрупване“.

Бухарин смята, че въпросът заради кого пада нормата на печалбата“ (т.е. заради чии интереси) е нелеп, защото понятието за цел тук било предварително изключено, доколкото ставало въпрос заобществен факт падането на нормата на печалбата“ (4) и Роза Люксембург си е отговорила сама, без да го забележи (всъщност авторката на „Die Akkumulation des Kapitals“ не говори тук за телеологията на капиталистическото производство, а се опитва теоретично да реконструира механизма на разширеното възпроизводство на капитала“) (5). Бухарин цитира тезата на Р. Люксембург, че потреблението на работниците от капиталистическа гледна точка е следствие от натрупването и в никакъв случай  негова предпоставка“, докато всъщност, казва авторът на „Империализм и накопление капитала“,  то е производство на добавъчна работна сила и следователно несъмнена предпоставка за повишаване на натрупването (6). Но това е поредният софизъм на Бухарин, който се опитва съвсем прозрачно да смеси обективната роля на потребление­то и субективната мотивация на капиталиста да произвежда. Горепосочените критици на Люксембург преповтарят, дори буквално, тези софизми. И като фундаментална „грешка“ естествено е посочена концепцията, че капитализмът не може да се развива, без да експлоатира некапиталистически ресурси.

Капиталистическото производство изработва средства за потребление в количество, превишаващо собствените му потребности (потребностите на работниците и капиталистите) и купувачи на тези средства за потребление се оказват некапиталистическите слоеве и страни, осигуряващи пазари за капитализиране на неоползотворената принадена стойност. С това Роза Люксембург подробно обяснява империалистическите тенденции и войни. Доколко капиталистическото натрупване зависи от тези некапиталистически произведени средства за производство, показва кризата с памука в Англия, която е резултат от прекратената работа на плантации­те вследствие на гражданската война, която пък бе следствие от прекратяване на доставките на лен от крепостна Русия заради Източната война“ (7). Роза Люксембург набляга на обстоятелството, че според нея към момента на издаване на книгата ù капиталистическите обществени отношения обхващат относително малка част от световните, докато в момента, в който изчезнат некапиталистическите производствени отношения, капитализмът няма да може вече да осъществява натрупване и възпроизводство, следователно също ще изчезне. 

Тук критиката е особено яростна, очевидно по какви причини. Люксембург извежда неизбежността на краха не от вътрешните противоречия на капитализма, достигащи крайното си изостряне в епохата на империализма, а от сблъсъка на капитализма с външната среда, от невъзможността за реализация на принадената стойност в пределите на т. нар. чист капитализъм (…..) Оставайки на полуменшевистки позиции, Роза Люксембург не успя да се издигне до ленинското разбиране за империализъм (…..) Теорията на автоматичния крах на капитализма, произтичаща от погрешната теория на възпроизводството на  Р. Люксембург, охотно използвана от „левите“ социалдемократи, стремящи се с помощта на уж  революционни фрази да удържат работническите маси от революционни действия, всъщност разоръжават работническата класа, разпространявайки пасивни настроения и фатализъм, задушавайки неговата воля за ожесточена борба“ (8). А Бухарин твърди, че Люксембург не забелязва гонитбата за големи печалби“ , свежда империалистическата политика до гола формула на възможността за реализация…..“ и не теоретизира експлоатацията на некапиталистическите производствени форми“ (9), въпреки че описва „великолепно“ нейната история.  

Остава да добавим това, което съветските теоретици не споменават.  През 1936 г. СССР се сдобива с нова конституция, един от авторите на която е Бухарин. В нея е обявено, че социализмът в страната е победил въпреки развитието на останалия капиталистически свят. След 12-годишна борба Сталин успява да наложи тезата си за построяване на социализъм в една страна“. С това теорията на световната революция и по-конкретно теорията на перманентната революция на Парвус, по това време вече преминал в другия лагер и наследен от най-непримирия враг на сталинизма Троцки, е „оборена“ просто и ясно: капитализмът е много силен и ще продължи да съществува, но това няма да е съветски проблем.

Като твърди, че в СССР има различни класи – работници, селяни, интелигенция, инженерно-технически работници и държавни служители, но отсъства класов антагонизъм и следователно е сложен край на класовата борба, новата конституция всъщност обявява, че държавата вече не служи за класово потисничество и държавният социализъм престава да бъде преходен период към комунистическото общество, еквивалент на „пролетарска държава“ или на диктатура на пролетариата, както го схваща Балибар (10), а се трансформира в трайна и изцяло некапиталистическа тоталност.

От този момент съгласно интерпретативната схема на Роза Люксембург СССР е необратимо включен в „некапиталистическото“ пространство, сред некапиталистическите слоеве и страни“, приемащ съседството и икономическото сътрудничество на капиталистическия обществен строй, но в качеството си на единствената държава, където напълно отсъстват капиталистически производствени отношения. Следователно според Роза Люксембург съветската страна би трябвало да е потенциален обект на империалистическа експлоатация от страна на капитализма, оказва се, че капитализмът продължава да съществува с помощта на Съветския съюз!

При това, според съветската интерпретация на „Накопление капитала“, тази експлоатация би трябвало да е решителна стъпка към самоунищожението на капитализма, който след загубата на некапиталистическите пазари не би могъл да съществува и би се разпаднал „автоматично“: в такъв случай поглъщането на Съветския съюз от капиталистическия свят би трябвало да е силно желано събитие, за което всеки истински последовател на една от най-легендарните и авторитетни фигури на борбата с капитализма Роза Люксембург да се бори докрай.

Парадоксалната, но и истински диалектическа логика, напомняща тезата на Лукач за саможертвата на пролетариата като класа, неизбежно би довела до такива изводи неизвестно какъв брой убедени комунисти и комсомолци в Съветския съюз и извън него. Естествено книга като Накопление капитала е трябвало вече не да се издава и критикува, а изобщо да изчезне. Трудът не е преиздаван след 1934 г. Осъждането и разстрелът на вдъхновителя на съветската критика против Роза Николай Бухарин като народен враг и предател на СССР през 1938 г. едва ли е най-съществената причина да се прекратят изобщо всякакви дебати по Накопление капитала“. Напротив, обвинението против Бухарин би могло да бъде повод Роза Люксембург да бъде реабилитирана като политикономист, би могло да се превърне в унищожителен аргумент срещу един от ключовите подсъдими, което несъмнено би повишило авторитета и правдоподобността на московските процеси не само в СССР, но и в Германия, и в цяла Европа. Но това е било невъзможно.

Нещо повече. Становище в духа на Роза Люксембург би било практически напълно оправдано дори след премахването на НЕП-а. Докато по време на колективизацията милиони хора умират от глад по селата, СССР изнася зърно, за да внася от капиталистическия свят машини. В годините на Световната икономическа криза (1929-1933) водещи специалисти напускат капиталистическите страни и започват работа в СССР срещу много високо заплащане. „Форд“ построява в Украйна най-големия тракторен завод в Европа. Активното партньорство, прикриващо (съгласно концепцията на Люксембург) експлоатирането на съветския народ от капиталистическите страни, изглежда повече от убедително още преди препълнените със стоки влакове да потеглят към съюзна Германия през 1939 г. (последният от тях пресича западната граница на 21 юни 1944 г.) Би било съвсем реалистично читателите на „Накопление капитала“ да разглеждат СССР като колония на Запада. А отказът от световна революция и игнориране на разчитащите до определен момент на СССР ляворадикални организации по света (например ръководеният от Москва Коминтерн не желае да помогне на китайските комунисти) са само допълнителен аргумент в полза на подобна теза (през 1935 г. новото ръководство на Коминтерна налага линията на Народния фронт „против фашизма“, но това същевременно по необходимост е и отказ от  стесняване на социалната база на съпротивата, т.е. от радикална война с капитализма).

Затова и за „Die Akkumulation des Kapitals“  вече не се говори в СССР. В останалите страни от социалистическия лагер — също. Те са създадени много след 1936 г. След XX конгрес на КПСС конюнктурата спрямо политикономията на Роза Люксембург не се променя, било защото Накопление капитала“ засяга много дълбоко устоите на самата идея за държавен социализъм от съветски тип, било защото книгата е действително забравена. Тя е „възкресена“ на Запад — там, където след мигновената атака от страна на групата около Ото Бауер „Die Akkumulation des Kapitals“ е забравена за половин век, като изключим краткия параграф в The Theory of Capitalist Development (1942), където Пол Суизи предимно следва анализа на Бухарин (11). Към идеите на Роза се връща Фернан Бродел, последван от учениците си Имануил Уолърстейн, Андре Гундер Франк, Самир Амин, Джовани Ариги. Базисната идея на Уолърстейн, че светът е разделен на център, периферия и полупериферия, като подвижният център изсмуква останалите територии, го сближава с предходните антиимпериа­листически теории, в частност с тази на Люксембург.

Свят-икономика
и „Натрупването на капитала“

В контекста на теорията си за „свят-икономика“(12) Бродел отбелязва, че капитализмът не може да съществува, без да експлоатира други начини на производство: Социалните способи на експлоатация могат да съществуват рамо до рамо и всъщност да се допълват един друг (…..) Матрицата на света-икономика и социалната картина, която тя разкрива, установява, че могат да съществуват няколко „начина на производство“, от робовладелството до капитализма, че последният не може да съществува по друг начин, освен в обкръжението на другите и дори в техен ущърб. Роза Люксембург бе права. (…..) Капитализмът въвежда най-вече йерархия и поставя себе си на върха ù, без значение дали тя е създадена от него или не. Там, където само се намесва със закъснение, той просто изисква път сред чуждата, но влязла в тайно споразумение с него социална йерархия, която продължава и облекчава действията му. Полският магнат, заинтересован от гданския пазар (…..), ямайският плантатор, свързан с лондонските търговци –.. и ето, връзката е установена, течението препраща нататък. Такива „входни пунктовеса почти очевидно неделима част от капитализма.“ (13).

Теорията за свят-икономика (йconomie-monde) дава възможност определенията на Р. Люксембург некапиталистически слоеве и страни“  и некапиталистически начини на производство“ да бъдат схванати в дълбочина: немислимо е есенциалистки да се изолират цели държави или други географски понятия. Това, че капитализмът през 1913 г. според Роза Люксембург владее малка част от производствените отношения в света, означава само, че управлява по-голямата част от некапиталистическите, без да е идентичен с тях. Четвърт век по-късно и близо две десетилетия след Първата световна война, която преразпределя и де факто увеличава колониите, капиталистическите отношения покриват много по-голям мащаб, но съвсем не може да се твърди, че целият свят извън СССР е капиталистически.

Днес постиндустриалният капитализъм доминира на планетата посредством глобалния характер на финансовия капитал, но тази доминация се осъществява с решаващата помощ на индустриални и доиндустриални способи на производство, чрез които са експлоатирани стотици милиони хора в световната периферия и чрез които се съхранява социално-икономическото неравенство като постоянство на некапиталистическите производствени отношения, управлявани от капитализма. По този начин капиталистическият свят-система (по Бродел-Уолърстейн) сякаш се измъква от „капана Люксембург“: тя едновременно владее света и не го изчерпва, запазвайки своето Друго, което я захранва и като че ли е способно да ù осигури вечност.

И тук Роза Люксембург се оказва особено актуална. При нея изцяло отсъства приписваният ù икономически детерминизъм — идеята, че капитализмът няма да може да осигури своето възпроизводство и ще се самоунищожи, щом се наложи навсякъде по света. Напротив, според Люксембург империалистическата експанзия на капитализма поражда „спонтанна“ политическа съпротива от страна както на експлоатирания пролетариат, така и на всички останали потиснати „слоеве“, и този феномен е диалектически вписан в процеса на разрушаване на капитализма: напротив, икономическият детерминизъм осигурява перманентното му възпроизводство по начина, който се осъществява посредством безбройните манифактурни цехове през XXI в.

Може би Роза Люксембург не е предвидила, че капитализмът в определен момент от развитието си ще съумее да продължава експанзията си, без буквално да асимилира всичко останало и да унищожи другите способи на експлоатация, нещо повече — че ранните фази на развитието му ще съществуват и ще се подчиняват на постиндустриалните, че капитализмът като такъв няма да бъде винаги един и същ и ще усложни експлоататорската си система; че белезите, които Маркс и Енгелс са смятали за същностни характеристики на тази система, ще се окажат по-скоро феномени. Самото развитие на капитализма обаче потвърждава идеята на Роза Люксембург, че икономическият детерминизъм не осигурява неговия крах, а точно обратното.

Затова Натрупването на капитала“ с помощта на свят-системната теория може да бъде теоретично оръжие против новия реформизъм — концепцията на Антонио Негри, Майкъл Хардт и техните адепти като Паоло Вирно и Adam Arvidsson, че в епохата на неотчуждения „труд на знанието“ капитализмът  неусетно е почти изчезнал, остава от само себе си да се отстранят изгубилите вече действителната си власт и собственост над производителните сили и средствата за производство „господари“, и ще се възцари социализмът на „общото“. Тези автори представляват задължителен обект на критика отляво и заради това, че разглеждат новия „империализъм“ като процес, който благодарение на неудържимото движение на хора вече работи за освобождението на довчерашните експлоатирани: Хардт, Негри и др. пишат от „марксистки“ позиции. Но съвсем другояче започват да изглеждат нещата след сблъсъка на техните тези с анализа на първоначалното натрупване според „Капиталът“, извършен от Роза Люксембург.

(Следва)

 

 

Бележки

(1) Писмото на Ленин е от 5 април 1913 г. Публикувано е в: Ленин В. И. Полное собрание сочинений, т.48. Издательство политической литературы. Москва, 1975; с. 173. Запазени са бележки по полетата на „Die Akkumulation des Kapitals“, издадени в Ленинский сборник XXII. М., 1933; с. 337–390.

 (2) Бухарин, Н. И. Империализм и накопление капитала: теоретический этюд. Государственное издательство, 1925; с. 13.

(3) Люксембург, Р. Накопление капитала. Том I и II. Издание пятое. Государственное социально-экономическое издательство, Москва 1934 Ленинград; с. 232.

(4) Бухарин, Н. Цит. соч., с. 12.

(5) Малюк, А. Релевантность концепции империализма Розы Люксембург в контексте современного глобального кризиса. Commons, http://commons.com.ua/?p=17167 Last Visited on 19 March 2014

(6) Бухарин, Н. Цит. соч., с. 14.

(7) Люксембург, Р. Цит. соч., с. 246. Източната война — авторката има предвид Кримската война (1853-1856), в която Русия и Англия се изправят една срещу друга. 

(8) Леонтьев, Л. Начальный курс политической экономии. М.: Партиздат ЦК ВКП(б), 1935; с. 341-342.

(9) Бухарин, Н. Цит. соч., с. 102.

(10) Balibar, E. On the Dictatorship of the Proletariat. First published as Sur La Dictature du Prolétariat by François Maspero, 1976. This edition first published NLB, 1977 [New Left Books]; p. 51.

(11) Sweezy, Paul M. The Theory of Capitalist Development: principles of Marxian political economy. London, Dennis Dobson Limited, 1942; pp. 202-207

(12) Свят-икономика — при Фернан Бродел това е икономически самостоятелна част от света, като цяло самодостатъчна, притежаваща органично единство посредством вътрешните си връзки и търговски обмен. Бродел посочва като главен пример Средиземноморието. Светът-икономика е не само пространствен, но и исторически феномен, способен да се съхрани в продължение на векове.

(13) Braudel, F. Civilisation&Capitalism: 15th — 18th Century. The Perspective of the World. First published  in  France under the title Le Temps du Monde, 1979 © Librairie Armand Colin Paris 1979; © English translation Williams Collins Sons & Co Ltd London and Harper & Row New York 1984; p. 64-65.

 

*  „Наговорила е много неистини“.Просвещение“ — ежемесечно обществено-политическо и литературно списание, издавано легално от болшевиките в РСДРП през 1911-1914 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук