Описаните от Нестор Махно събития
в Украйна от преди век безусловно имат историческо значение, както твърди самият „татко“ на анархистите
Нека уточним, става дума за реални събития от преди век без четири години. Този откъс от мемоарите на Нестор Махно открих съвсем случайно (а може би напълно закономерно) тия дни в архивите си. О, възкликнах, човекът, с чието име завинаги е свързана максимата „Анархия — мать порядка“ ! Това по същество се покрива с термина „махновщина“, който напоследък придоби и нови измерения, и нова популярност. И заедно с други „…щини“ започна отново да се премята с един или друг знак в публичната словесност. Особено около трагичните събития в Украйна, които сега вълнуват Европа и света.
Публикацията на фрагмента е от един забравен сред книжата ми брой на руското художествено-литературно списание „Москва" от 1991 г., когато съветското пространство още не се беше разпаднало u никой не подозираше, че ще се роди Майдан. Текстът на Махно е взет от книгата му „Руската революция в Украйна (от март 1917 г. до април 1918 г.)"у издадена в Париж през 1929 г. от Библиотеката на махновците и Федерацията на анархокомунистите. Препрочитайки писанията на „Батько Махно“ (Татко Махно), не можех да се освободя от усещането, че историята се повтаря, или пък, че времето е спряло. Защото по дух и настроение, по действия и намеси на едни и други сили, по непредсказуемост на последствията и по още много неща отново витаят същите сенки. Мегданът с митингите, с „важните революционни“ решения и действия на някогашното село Гуляйполе се сплитат около възела на киевския (сега вече евро-) майдан. Описаните събития наистина имат непреходно историческо значение, както свидетелства техният очевидец и участник. Сегашният им прочит е просто наложителен и твърде полезен.
Но нека съвсем накратко припомним
кой е Батько Махно
„Народният вожд“, с множество възторжени почитатели и досега, е син на беден селянин. Нестор Иванович Махно се родил и израснал в село Гуляйполе, Екатеринославска губерния, и от крехка възраст бил известен с разбойническия си нрав. Страстно обичал да коли свине и да ги разфасова. Преди да достигне десетата си година, ловко, с един удар на ножа, точно уцелвал в сърцето грамадно прасе. Всички охкали от малолетния безобразник, баща му вдигнал ръце и го изпратил в Мариупол да чиракува в един галантериен магазин. Но и тук от злобния му нрав писнали и стопанин, и клиенти. Отвсякъде щедро го засипвали с побои, а той не пропускал да си отмъсти.
Преместват го в печатница, за да се учи за словослагател. Тъкмо тук, в типографията, се среща с човек, който му оказва изключително влияние. Под грижите на анархиста Волин Махно започва много да чете, самостоятелно минава курса на градското училище и после взима изпит за селски учител.
За разпространяване на анархистки идеи сред селяните е изселен в родното си село под надзора на полицията. В началото на 1906 г. организира дръзко нападение на Бердянската областна хазна, при това убива трима души. Хващат го и го осъждат на безсрочна каторга. Отбива наказанието в Бутирския затвор в Москва, но е освободен през 1917 г. с всеобщата амнистия от Временното правителство.
Заминава за Гуляйполе и когато Украинската рада престава да съществува, а румънският фронт се разпада, през март-април следващата година създава банда, действаща под анархистки лозунги.
За Махно и подчинените му нямало значение против кого воюват, само да продължава войната, да грабят и насилват. Сражавал се е против Бялата гвардия, петлюровците, Червената армия. Три пъти влизал в съглашение със Съветската власт, воювал на нейна страна.През 1918 г. пристигнал в Москва, имал срещи и лични беседи с Ленин, Свердлов и други членове на болшевишкото правителство. През май 1919 г. е награден с орден Червено знаме.
Дори официални изследвания потвърждават неговия военен талант. Според сподвижниците си, той е безстрашен, жесток, с чудовищна сила, щедър при подялбата на награбеното. Ето някои „подвизи“ на героя, описани от Фрунзе: убийство и разсъбличане до голо на дванайсет красноармейци, събличане до голо и опит за убийство на един взводен командир, убийство на шестима други червеноармейци и т.н. Даже писмените спомени, оставени от някои махновци, карат читателя да тръпне от жестокостите. Които за жалост не са рядкост и в нашето съвремие, раздирано от противоречия и безмилостни сблъсъци…
Махно умира през 1934 година в Париж. Тук той се е препитавал от различни професии, работил е като дърводелец в театър. Бил вегетарианец, не пиел алкохол, живял доста оскъдно.
Откъсът от книгата, който предоставяме с малки съкращения, не блести със словесно богатство, красноречие или изискан стил. Напротив, явно авторът е бил с твърде посредствени умения в тази област и с не особено велика интелектуална мощ. Някои места от текста даже затрудняват читателя. Но преводът се придържа към оригинала, даже в правописните „особености“ и в неточната пунктуация, за да се получи пълна представа за описаното.
А то дава възможност за по-обемен поглед и към случващото се днес в Украйна.
