Патрик Льо Ярик е френски журналист и политик, директор на вестник „Юманите“, евродепутат. Книгата му „ДРАКУЛА СРЕЩУ НАРОДИТЕ. Големият трансатлантически пазар“ за първи път предлага на обществеността текста, по който от 6 юли 2013 г. Европейската комисия преговаря тайно с правителството на САЩ за създаване на „трансатлантически единен пазар“.

Европейската комисия и правителствата крият този текст от обществото. В книгата съдържанието му е разшифровано и разнищено, за да се разберат по-добре целите му.
Как се появи проектът?
Кой го задвижва?
На кого служи?
В тази книга, в която твърденията са подкрепени с цитати, Патрик Льо Ярик показва как европейските и американските ръководители се опитват да въведат една система, пагубна за демокрацията, за суверенитета на народите, за правото на качествени храни, здравеопазване, съхранена околна среда и заетост. Дракула се надига срещу народите.
ТЕКСТ НА МАНДАТА
ЗА ПРЕГОВОРИ
(ЕКСКЛУЗИВНО)
„ограничен достъп – ЕС“
„Този документ съдържа информация с ограничено разпространение в ЕС, неразрешеното му разгласяване може да навреди на интересите на Европейския съюз, на една или повече от неговите държави членки.“
Мандатът за преговори, който си дадоха министрите на външните работи и на търговията на 14 юни 2013 г., е озаглавен: „Директива за преговори за трансатлантическо партньорство в търговията и инвестициите между Европейския съюз и Съединените американски щати“.
С този текст в ръка Комисията ще преговаря със САЩ.
Текстът е класиран като материал с „ограничен достъп – ЕС“, със следния надпис:
„Този документ съдържа информация с ограничено разпространение в ЕС, неразрешеното му разгласяване може да навреди на интересите на Европейския съюз, на една или повече от неговите държави членки. Изисква се най-голямо внимание и особена грижа при работата с този документ, както повеляват правилата за сигурност на Съвета, валидни за всеки документ с ограничено разпространение в ЕС.“
До ден днешен като депутат в Европейския парламент официално не съм го получавал от никоя инстанция, нито от Комисията, нито от Съвета, нито от Председателството на Европейския парламент, нито от правителството.
Защо е тази непрозрачност? За какво е тази секретност? Нима искат да попречат на европейските и на американските граждани да разберат какво се разиграва в навечерието на европейските избори през май 2014?
Ние тържествено изискваме от Европейската комисия да предостави този текст на разположение на широката общественост и изискваме от френското правителство да направи същото и да организира необходимите публични дебати, за да даде възможност на нашите съграждани да си съставят мнение.
Тези преговори, които са започнали още на 8 юли 2013 г., засягат живота и бъдещето на предприятията, трудовите условия и заетостта, профсъюзите на служителите и работещите в селскостопанския сектор, асоциациите на потребителите, неправителствените организации, всички народни избраници на местно и национално равнище.
Като четем този текст и тълкуваме елементите му, констатираме, че това в никакъв случай не е „добро споразумение“, както прекалено прибързано обяви министърката на външната търговия на Франция Никол Брик вечерта на 14 юни 2013 г., а още по-малко „победа“, както твърди Орели Филипети, министърка на културата.
Очевидно трябва да се поздравим, че правителството заедно с артистите и творците защити със зъби и нокти „културното изключение“. Европейският парламент бе наблегнал силно на това „изключение“. Но трябва да се знае, че мандатът по тази тема е повече от неясен, тъй като дава на Комисията възможността да включи отново някои области по време на преговорите, което бе потвърдено и от европейския комисар по търговията Карл де Гухт: „Не става въпрос за изключване, каза той. Аудиовизуалните услуги засега не фигурират в мандата. Но мандатът ясно уточнява, че Комисията ще има възможността да се обръща към Съвета с допълнителни директиви за преговорите.“
Съдържанието на този мандат потвърждава, че ръководителите на Европейския съюз не са извлекли никаква поука от тежката криза, която мачка континента, със съпътстващите я драми, мизерия и бедност.
Няма нито един оригинален европейски проект, никаква алтернативна представа за икономиката и за организацията на нашите общества.
След провала на преговорите в Световната търговска организация този мандат отказва да постави въпроса, който цял свят си задава – с какво „интегралната свободна търговия“ допринася за човешкото благоденствие и за опазването на планетата? Постулатът, който се оказа грешен, е, че с нови мерки за стимулиране на вноса и износа ще се подобрят производителността и благосъстоянието на обществата. Това разсъждение е остаряло и опасно за хората и за природата. Никой независим експерт не подкрепи числата, посочени от американските и европейските ръководители, за ползите от подобен трансатлантически пазар. В самия Европейски парламент работните комисии оспорват числата на Европейската комисия.
Европейската комисия предвижда в едно проучване на далечните перспективи, без да е ясно откъде се тръгва, увеличение на растежа с 0,5 пункта от БВП, както и допълнително генерирани 238 милиарда евро благодарение на това споразумение.
Въпросното проучване, силно нюансирано от един анализ на службите на Комисията по международната търговия на Европейския парламент, взема позиция по едва ли не догматичен начин в полза на цялостно споразумение, т.е. споразумение, което обхваща всички въпроси на трансатлантическата търговия, от митническите права до интелектуалната собственост и фитосанитарните норми.
Това проучване, което представя три различни сценария относно степента на либерализиране на търговията, акцентира упорито върху ползите на сценария, проповядващ най-амбициозното либерализиране, и го препоръчва, като загърбва останалите.
Секторите, които неминуемо ще пострадат от това споразумение, като селското стопанство, нарочно са оставени настрани, а липсата на споразумение ни се представя като десетте египетски наказания: взаимна загуба на конкурентоспособност, по-ограничено снабдяване за потребителите, загуба на работни места, намалени заплати…
Въпреки резервите, изразени от Съвета за анализ на перспективите на Комисията, точно този анализ, съставен от Комисията, чието идеологическо пристрастие я кара да отдава предпочитание на най-либералния сценарий, е послужил за ориентир в редактирането на мандата за преговори. Когато са подготвяли този мандат за преговори, държавите членки са определили много широки рамки, което позволява на Комисията да пристъпи към преговорите с голяма свобода на действие.
От американска страна изпълнителната власт има още по-голяма свобода, тъй като тя дава мандата за преговори на американската администрация, без да се изисква съгласието на американския Конгрес (Камарата и Сената), който предстои да определи позицията си.
Накрая съдържанието на това споразумение ще бъде узаконено от избраните представители на народите — от европейска страна (Съветът и Европейският парламент) и от американска страна (Камарата и Сенатът). Но първо трябва да има споразумение!
Първият кръг преговори започна на 8 юли във Вашингтон със 150 участници, разпределени в 24 работни групи. В края на този първи кръг, както можеше да се очаква, санитарните въпроси и селското стопанство се очертаха като главните пречки, с които може да се сблъска споразумението. Следващата среща се състоя на 10 октомври 2013 г. в Брюксел. Обявената цел е до две години да се постигне споразумение. Още отсега обективно са налице много различия както зад Океана, така и в Европа. Те проличават в документа, който следва.
Ние приканваме гражданите, обществеността, профсъюзите, прогресивните сили да разяснят какво се подготвя и да отредят на този проект за трансатлантическо споразумение същата съдба като на Многостранното споразумение за инвестициите (МСИ). Провалът на тези преговори ще е победа за народите.
ТЕКСТ НА МАНДАТА ЗА ПРЕГОВОРИ МЕЖДУ ЕС И САЩ (ексклузивно)
МАНДАТ ЗА ПРЕГОВОРИ ИЛИ МАНДАТ ЗА КАПИТУЛАЦИЯ?
Очаквайте "Дракула срещу народите" на български език през май 2014 като съвместно издание на "Дума" и "Монд дипломатик"