Мандат за преговори
или
мандат за капитулация?
КОМЕНТАР НА ЕВРОПЕЙСКИЯ МАНДАТ ЗА ПРЕГОВОРИ ЧЛЕН ПО ЧЛЕН
Характер и обхват на споразумението
Член 1:
Изречението за защитата на „международната сигурност“ е важно. Точно в нейно име бяха подписани няколко споразумения за обмен на информация. Тук е необходимо да припомним споразумението SWIFT (между САЩ и ЕС за трансфер на банкови данни от ЕС към САЩ — бел. прев.), което напомня за шпионските практики, разкрити от Едуард Сноудън, както и за програмата „Призма“. През юни 2006 г. „Ню Йорк Таймс“ разкри незаконните шпионски практики на ЦРУ, което от септември 2001 г. се е домогвало до банковите данни, преминаващи през белгийското дружество за разплащания SWIFT. Европейският парламент изрази възмущението си от тези действия, като първоначално — на 11 февруари 2010 г. — отхвърли споразумението SWIFT, което узаконяваше тези практики в името на сигурността на подписалите го страни. Недоволни от този факт, европейските правителства подготвиха ново споразумение и то бе прието на 8 юли 2010 г., въпреки че Обединената европейска левица се противопостави.
Следвайки същата логика и неизменно в името на международната сигурност, Европейският парламент одобри на 19 април 2012 г. споразумение за обмен на данни за пътниците, качващи се на полети за САЩ, въпреки че част от левицата в Европейския парламент се противопостави отново.
Членове 2 и 3:
Тези два члена вписват споразумението в рамките на либерализирането на търговията, предвидено от Световната търговска организация (СТО). Преди всичко те постановяват, че препоръките на СТО ще са минималната основа, като целта е трансатлантическото споразумение да я надхвърли. За отбелязване е, че в своя преглед на търговската политика на ЕС, публикуван на 16 юли, СТО изразява тревога от нарасналия след кризата брой компании собственост на държавите. Но това са главно национализации на финансови учреждения, извършени, за да се избегне срив на банковата система. И още една тревога на СТО — тя преценява, че достъпът до обществените поръчки в ЕС е под праговете на СТО. И накрая, европейското земеделие е оценено като „доста добре защитено“. Това насърчава земеделието да бъде оставено в още по-голяма степен на бурните ветрове на пазара.
Член 4:
Думите „всички управленски равнища“ са важни, тъй като, макар Европейският съюз да е страна по това споразумение със САЩ от името на държавите членки на ЕС, то задължава останалите равнища на вземане на решения — общините, окръзите и областите. Това е много сериозно, тъй като споразумението цели също да отвори за конкуренцията отрасли, които зависят от местни органи на държавната власт, като здравеопазването, понякога водоснабдяването, училищното хранене, транспорта и най-вече всички обществени поръчки.
Член 5:
Посочените три елемента дават цялостна представа за обезпокоителните отстъпки, които Комисията предварително прави в тези преговори. „Достъпът до пазарите“ се отнася до правото за внос на стоки, митническите тарифи и нормативите, които могат да ограничат вноса, например правила за произход на стоката, антидъмпингови мерки и други ограничителни мерки по решение на държавите.
„Нормативните въпроси и нетарифните бариери“ се отнасят до ограничителните мерки за търговията по нетърговски съображения, като санитарни мерки, производствени стандарти и други норми.
„Правилата“ се отнасят до мерките, които организират самата търговия, като международни спогодби, други търговски споразумения, които са в сила, адаптиране към вътрешните правила на вътрешния пазар, например за конкуренцията и злоупотребата с позиция на силата.
Увод и общи принципи
Член 6:
Този член показва едно недвусмислено политическо схващане в подкрепа на свободната търговия. След като мандатът за преговори поставя на преден план такава предварителна нагласа и подкрепа за „системата на многостранната търговия“, става много сложно да се поставят ограничения на подобна амбиция.
Пасажът за правото на Страните да вземат необходимите мерки, за да постигнат легитимните обществено-политически цели на основата на нивото на закрила на здравето, сигурността, труда, потребителите, околната среда и на насърчаването на културното многообразие... формулира два принципа:
Възможност да се поставят ограничения на тази многостранна система, към която се стремят преговорите, в името на прерогативите на държавите по отношение на здравето, сигурността, правото на труд, закрилата на потребителите, на околната среда и на културното многообразие.
В крайна сметка обаче тези ограничения представляват изключение от един друг принцип: за върховенството на търговския обмен, коeто важи навсякъде, дори в цитираните по-горе области, освен ако държавите („Страните“) не приемат закони в тези области.
Цели
Член 7:
Той гласи, че основната цел на това споразумение е да се постигне растежът, който така и не бе възстановен след икономическата криза. Все пак е интересно да се подчертае, че същият израз („неизползван потенциал“ на пазара) се употребява, за да се оправдаят мерките за либерализация, когато Комисията се опитва да отвори някой пазар за конкуренцията. Същият език се използва в предложенията за отваряне за конкуренция на железопътния транспорт или на снабдяването с електричество и газ, например.
И един друг залог — определянето на световни норми. Наистина, една трансатлантическа икономическа зона би имала достатъчна тежест, за да наложи своите норми като световни еталони. Такова споразумение би представлявало напредък, ако в него залегне най-доброто в областта на социалните права и опазването на околната среда.
Ако споразумението може да направи така, че американските и европейските норми да се адаптират едни към други и да функционират заедно, без да нанасят вреда на нито един от двамата партньори, това би било приемливо. В успоредните преговори за Транстихоокеанско партньорство (подобно търговско споразумение с азиатските страни по тихоокеанското крайбрежие) САЩ се опитват да приближат законодателствата на тези страни до своето. Те ще се опрат на това споразумение и тогава трудно можем да си представим, че ще се адаптират или дори приближат до европейските стандарти.
Член 8:
Той би трябвало да бъде предпазна бариера срещу всяка дъмпингова практика, отнасяща се до правото на труд и до нормите за опазване на околната среда, както и да бъде препятствие срещу пролуките в съществуващите закони (по-специално във Франция), с цел да се съхрани културното многообразие (следваща точка). Това е похвално. Само че съгласуването в посока на високите нива на екологични и социални стандарти изглежда малко вероятно в рамките на трансатлантическата конкуренция. Конкуренцията, организирана на вътрешноевропейско равнище, илюстрира добре ориентацията към ниските нива на екологични и социални стандарти.
Член 9:
Този член е резултат от акциите на творците и на френското правителство. Той би трябвало да гарантира политиките на финансиране (на които се гледа като на нарушение на правилата на пазара) и квотите, за да се обезпечи културното многообразие. Страни като Италия и Испания, които водят също политика за опазване на културното наследство, приеха по-бързо от френското правителство първите предложения на Комисията да бъде интериоризирано културното изключение. Френското правителство бе по-настоятелно и постигна пълно изключване.
Но ако погледнем по-внимателно, май става дума за привидна, дори Пирова победа. В съвместно проучване на фондация „Бертелсман“ и Атлантическия съвет — две атлантически фондации, които са за постигане на възможно най-широко споразумение, се изтъква фактът, че поради развитието на електронната търговия политиките за културно многообразие имат в крайна сметка слабо отражение върху пазара на културните услуги.
ДОСТЪП ДО ПАЗАРИТЕ
Търговия със стоки
Член 10: мита и други изисквания за вноса и износа
Както е посочено в целите на споразумението, с влизането му в сила митата трябва да бъдат съществено намалени, а накрая и напълно премахнати. Това не е най-важната точка, тъй като митата между САЩ и Европейския съюз са ниски — 3,3% средно за митата, налагани от ЕС за американските стоки (с отклонения — 12,8% за селското стопанство, 2,3% за индустрията), срещу 2,2% за митата, налагани от САЩ за европейските стоки (със същите отклонения — 6,6% за селското стопанство, 1,7% за индустрията). Разликата е оправдана от масираните субсидии, плащани от федералното правителство на американското селско стопанство и индустрия. Тези субсидии в Европа са ограничени от правилата на вътрешния пазар.
Много по-важен е вторият пасаж, защото той ще ограничи автоматично възможните отклонения и изключения от това правило за пълното отваряне на пазарите, като ще се запазят единствено изключенията, посочени в това споразумение (здравеопазване, защита на наименованията за произхода, културното изключение…). Тази клауза, ограничаваща всички изключения освен онези, които се съдържат в споразумението, ще бъде задействана още с прилагането на споразумението. А това означава, че трябва много да се внимава, защото няма да има възможност за промяна, след като споразумението бъде завършено. Само в тези рамки ще могат да бъдат въвеждани ограничения за търговията.
Член 11: за правилата за произход на стоките
Правилата за произход за стоките — много различни в САЩ и в ЕС — са трудни за сближаване.
Както европейското и американското селско стопанство, така и европейската и американската хранително-вкусова промишленост нямат никакво намерение да променят наименованията на продуктите си според правилата на другата страна, нито дори да сближат тези наименования.
Затова се дава превес на един по-гъвкав подход, с цел да се предостави достъп на тези продукти до пазара на другата страна, без да се променят основно съществуващите правила за наименованията. Как конкретно да се направи така, че на един и същ щанд да бъдат изложени две стоки, произведени по различен начин, но с еднакво наименование? Това е един от въпросите, които преговарящите трябва да решат.
Член 12: общи изключения
Член XX на Общото споразумение за митата и търговията от 1947 г. (ГАТТ) се отнася до общите изключения от Споразумението: защитата на здравеопазването, националните и културните съкровища, контрола на износа на някои суровини, на стоките, произведени в затворите (тази забележка е интересна, като се вземат предвид мащабите на затворническата индустрия в САЩ). Член XXI се отнася до ограниченията, необходими за сигурността на една държава: разузнавателните сведения, които може да накърнят сигурността й, внос-износ на радиоактивни вещества или просто на оръжия.
Член 13 и член 14:
Антидъмпингови и компенсационни мерки, гаранции
Всички споразумения, подписани от ЕС, имат антидъмпингови и предпазни клаузи. Но е нужна политическа воля, за да бъдат задействани. Нека си спомним за призивите на министър А. Монтбур да бъде задействана предпазната клауза с Южна Корея при съобщението за затваряне на завода на „Пежо-Ситроен“ в Олне су Боа. В същото време, в свое проучване за перспективите, Комисията прецени, че споразумението с Южна Корея като цяло е по-изгодно за европейските компании, дори в автомобилостроенето.
И съвсем неотдавна, след като заплаши Китай заради неговия дъмпинг в производството на слънчеви панели, Комисията се ограничи при уреждането на спора с Китай да установи минимална продажна цена за китайските слънчеви панели, тъй като германските индустриалци не бяха склонни да си развалят отношенията с един от главните си клиенти на промишлени стоки.
Търговия с услуги, учреждения
В член 15:
Като предлага Спорзумението да се равнява поне по най-високото равнище на либерализация, залегнало в съществуващите споразумения за свободна търговия, Комисията вдига летвата много високо. Точно в сектора на услугите се очаква да се постигне най-лесен и най-голям напредък.
В член 16:
Отношението към филиалите и по-специално към банковите филиали е предмет на спор между европейците и американците. Последните се опитват, чрез европейските филиали в САЩ, да наложат американските стандарти — много по-амбициозни по отношение на правилата за финансовите институции, включително за разделяне на дейностите им. На това се противопоставят европейските финансови учреждения, подкрепяни от… американските финансисти, които се опитват да се освободят от правилата, на които са подчинени след приемането на закона „Дод-Франк“ през юли 2010 г.
Член 17:
Той се отнася до пренасянето в атлантическото пространство на едно старо въжделение на Европейската комисия за създаване на истинско европейско пространство за свободно придвижване на работна ръка. Взаимното признаване на професионалните квалификации е сред приоритетите в дейността на Комисията за създаване на истински европейски пазар на труда. С този абзац тя изпреварва създаването в перспектива на това атлантическо пространство на свободно движение. Остава обаче още много път да се преодолее, за да се постигне мобилността на трансатлантическите трудещи се, като се започне от разрешителните за работа, което се илюстрира от следващата точка.
Членове 18,19,20:
Член I.3 на Общото споразумение по търговията с услуги на СТО изключва услугите, предоставяни при „упражняването на правителствената власт“. Тази категория обхваща всички услуги, свързани с държавността (полиция, правосъдие, гражданско състояние…), както и онези услуги, които не се предоставят нито на търговска основа, нито в конкуренция с други доставчици. По-конкретно, системата за социално осигуряване и обществените услуги, като здравеопазването или образованието, би следвало да бъдат изключени от Споразумението. Но само онези, които не се предоставят при търговски условия.
Точно някои от тези услуги обаче, например здравеопазването, се предоставят във все по-голяма степен на търговски принцип в САЩ и в Европа, където съществуват частни системи за здравно осигуряване, управлявани съвместно с държавната власт.
Европейският пример показва, че според съществуващите договори, щом една услуга е заплатена, тя се смята за услуга, подчинена на правилата на пазара. На държавата се пада да докаже, че тази услуга поради обхвата и/или заплащането, понякога субсидирана, понякога символична, е част от това изключение. Примерите с транспорта и енергетиката доказват, че услуги, смятани за „публични“ във Франция, може да не са такива другаде и че преди всичко това френско схващане не успява да се вмести в международните рамки.
Членове 21 и 22:
Защита на инвестициите
Усеща се, че по въпроса за защитата на инвестициите и преди всичко за споровете между инвеститори и държави Комисията е крайно предпазлива — „след предварителни консултации с държавите членки и в съответствие с Европейските договори“. Причината е, че следващият пасаж, съдържащ се в член 23, предлага механизъм за уреждане на споровете, който ще бъде наложен на държавите в името на защитата на тези инвеститори и на основата на принципите, посочени в следния член:
Член 23:
В залегналите принципи е определено полето на действие: обхванати са всички области, с изключение на онези, отнасящи се до държавността, до социалните, екологичните и икономическите норми. Но остават висящи въпроси: Какво се цели? Как това ще функционира?
Идеята Споразумението да включва прозрачен механизъм за защита на инвеститорите, гарантиращ справедливо и безпристрастно отношение и „предвидимост“ на решенията, вземани в съответствие със стройна юридическа система, върху която не се упражнява външен натиск за този или онзи арбитраж, е логична, ако целта е да се създаде благоприятен климат за търговия. Но бележката „защита срещу пряка или непряка експроприация“ в крайна сметка означава ограничаване на национализациите и дори тяхната забрана.
Включването на този пасаж и преди всичко на „правото на бързо, адекватно и ефикасно обезщетение“, при положение че европейските държави извършиха многобройни екстрени национализации, за да избегнат срив на банковата система, поражда съмнение. Това важи още повече, когато стремежът е да се осъществи дълбоко преобразуване на нашата икономика към сектори на бъдещето или просто когато се поставя въпросът какво общество да изберем. Споразумение с такъв обхват, което осигурява на инвеститорите защитата на право, надхвърлящо националното право, би ограничило автоматично полето за маневриране.
Всички регионални власти и общности (като щатите или общините) трябва да се съобразяват с разпорежданията от раздела за защитата на инвестициите в настоящото Споразумение.
Обществени поръчки
Член 24
Европейските ръководители смятат, че точно в сектора на обществените поръчки могат да спечелят най-много поради факта, че предприятията им са конкурентноспособни, тъй като вече се конкурират на европейско ниво. Проучване на перспективите, направено от Комисията, което мотивира тези преговори, изисква отваряне именно на този сектор, като се вдигнат благодарение на трансатлантическото споразумение ограниченията от типа „Купувай американското“, които задължават да се купува от местни предприятия.
За сметка на това, не е уточнено, че европейската конкурентоспособност в тази област се дължи на намалението на заплатите в резултат на конкуренцията между европейските трудещи се и на масовото използване на подизпълнители, за да се заобиколят местните изисквания на трудовото право. Същото проучване на Комисията упорито твърди, че конкуренцията ще вдигне както най-ниските, така и най-високите заплати.
НОРМАТИВНИ ВЪПРОСИ И НЕТАРИФНИ БАРИЕРИ
Член 25:
Както видяхме по-горе, митата, които възлизат средно на 3,3% на входа на ЕС за американските стоки, на практика не са бариера пред търговията между САЩ и Европа. Единствените фактори, ограничаващи все още търговията между тях, са нормите и нетарифните бариери.
Зад това название се крият забраните за внос поради неспазване на някои производствени норми, поради съображения, свързани със здравето, поради неразрешени материали или съставки, както и ограничения по съображения за сигурност, като опита на американците да наложат сканиране на контейнерите, влизащи на тяхна територия.
Точно в тази област се крие най-големият потенциал за „деблокиране“ на търговския обмен. От една страна, с някои норми или мерки за сигурност понякога се злоупотребява, за да се ограничи вносът (например, американското искане да се сканират всички контейнери и разходите за тази операция да се поемат от вносителите). От друга страна, истински обществени тревоги диктуват тези норми, по-специално по санитарните и фитосанитарните въпроси.
– Санитарни и фитосанитарни мерки (на английски SPS)
Тук навлизаме в един от най-важните и най-спорни аспекти на Споразумението. Ще се опитаме да отговорим на простия въпрос: какво равнище на защита е предвидено за потребителите?
САЩ и Европейският съюз имат различна традиция във възприемането на риска и компенсирането му, ако той се материализира. Да го кажем по-просто — там, където ЕС дава предимство на принципа за предпазливост (макар в действителност този подход рядко да ограничава някои индустриални разработки), САЩ развиха много институционализирани механизми за обезщетяване, по-специално прословутите „class-action“, които дават възможност на различни страни да се обединят, за да защитят по-добре интересите на групата ощетени лица. Така че не може да се каже дали САЩ или Европейският съюз защитават по-добре потребителите — те го правят по различен начин.
От тези различни подходи произтичат различни санитарни и фитосанитарни норми, както и известните вече коментари за тях. Говеждото с хормони, пилетата, обработени с хлор, разфасованото месо, измито с млечна киселина, свинското с рактопамин и генномодифицираните продукти просто не се приемат от европейска страна. От американска страна някои норми за ферментация на млечните продукти, благосъстоянието на животните или превантивните санитарни мерки се използват, за да се забрани влизането на някои продукти на американска територия.
Тези различия в стандартите имат реални последствия за конкурентоспособността на някои производства. Например, използването на ГМО позволява на американските фермери да изхранват добитъка с доста по-малки разходи, докато европейските селски стопани трябва да зачитат нормите за благосъстояние на животните, което увеличава разходите им. Да се поставят тези производители на равна търговска нога, след като не спазват едни и същи норми, би осигурило победата на по-евтиния производствен модел.
Тази точка за санитарните и фитосанитарните норми признава правото да се запазят тези нетарифни бариери — признава се „правото на Страните да оценяват и управляват санитарните рискове в зависимост от степента на защита, която всяка Страна сметне за подходяща“. Но се уточнява, че мерките трябва да са пропорционални и да се „прилагат само в степента, необходима за опазване на човешкото, животинското и растителното здраве […], без прекалено забавяне.“
Според американците, европейските санитарни и фитосанитарни стандарти често са неоправдани и са пречка за търговския обмен. Според европейците отмяната на американските норми би позволило американският пазар най-сетне да се отвори за някои продукти, които не крият никакъв риск, но са забранени за внос на американска територия, като например цитрусовите плодове или зехтина.
Но тук се натъкваме и на един вътрешноевропейски спор между Комисията, която се отнася положително към комерсиализирането на ГМО, като се позовава на становищата на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA), често склонен да дава разрешения, и националните служби, които оспорват неговите експертизи. Комисията може да се опита да се възползва от трансатлантическото споразумение като средство да заобиколи най-после блокиращото малцинство европейски държави по въпроса за разрешаването на ГМО културите.
– Технически регламенти, норми и процедури за оценка за спазване на нормите
Този абзац потвърждава заетата от Европейската комисия позиция в подкрепа на една санитарна сигурност, подчинена на икономическите изисквания. Клиничните опити за безвредността на даден продукт или молекула, макар да са „излишни и скъпи“, си остават най-добрата възможна санитарна гаранция. Да не говорим за „коктейлния ефект“ от молекули, които са безвредни, когато са изолирани в различни продукти, но които се комбинират в човешкото тяло, без засега да се знае какъв дългосрочен ефект могат да имат. По тази причина е желателно „да се подобри сътрудничеството в областта на оценката за спазване на нормите и нормативните въпроси в световен мащаб“, но това не трябва да води до автоматично разрешение на сляпо доверие, гласувано на други контролни органи.
Точката за отрасловите мерки изисква създаването на „специфични“ процедури за оценка на съответствието (спазването на нормите) в най-важните отрасли на „трансатлантическата икономика“. Идеята е да се ускори сближаването на нормите в тези области, но преди всичко да се избегне „приемането на нови нетарифни бариери“. С други думи, не би трябвало да има институция или власт, която да узаконява процес на производство или нов компонент от едната страна на Атлантика, а от другата страна той да е блокиран.
Интересно е, че това ограничаване на тарифните бариери не се изразява единствено чрез забрани по здравословни съображения. То може да се разпростре също върху някои процедури в комуникационната индустрия или финансовата сфера, които могат да бъдат преценени като рискови. Тук се включват и някои въпроси от обществен интерес за известни финансови операции или за използването на личните данни от някои компании. Но когато това споразумение стане задължително „за всички регулаторни и други компетентни власти“ (член 27), редица обществени дебати по тези въпроси ще бъдат забранени на европейските и американските граждани.
ПРАВИЛА
Права върху интелектуалната собственост
Откриваме малко неща и забелязваме голяма предпазливост по въпросите на интелектуалната собственост. Въпросът за защитата на нововъведенията е в центъра на трансатлантическите отношения, но негодуванието около АКТА* (тайно разработения договор срещу фалшифицирането) подтиква към предпазливост. Затова се ограничаваме със съществуващото споразумение от 1994 г. ТРИПС (относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост). За всяка крачка напред Комисията се крие зад становището на Комитета по търговска политика, който представлява държавите в ЕС.
Комисията проявява същата предпазливост по въпроса за географските означения, защото знае, че зад тази точка стои националната гордост на страните членки и добре защитени икономически интереси.
Член 30: Споразумението не трябва да съдържа разпореждания, относно наказателните санкции.
Това твърдение може да изглежда неуместно, но то сигурно се обяснява със слуховете, плъзнали по време на преговорите за АКТА относно включването на санкции за лицата, които притежават фалшификати. По този начин се избягва всяко ново недоразумение.
Търговия и устойчиво развитие
Членове 31 и 32:
В тях се споменават по традиция нормите на Международната организация на труда (МОТ) и на конвенциите за околната среда, за да се придаде на Споразумението малко по-отговорен вид. Но там са и големите пропуски — Протоколът от Киото и следващите протоколи, които САЩ така и не ратифицираха.
Член 33:
За отбелязване е, че допитването до гражданското общество се ограничава с анализа на очакваните последствия след влизането в сила на Споразумението. Вярно е, че Комисията предприе консултации, преди да започне преговорите, но малко са органите на гражданското общество, които са в течение на тези процедури, а още по-малко са участвалите в тях, които имат възгледи, различни от защитаваните в разглеждания текст. Освен това нищо не задължава Комисията да вземе предвид изказаните становища.
Митници и улеснения за търговията
Член 34:
Освен ако САЩ не продължат да отстояват изискванията си за сканиране на контейнерите, митническото сътрудничество е един от най-лесните за съгласуване аспекти с незабавно отражение за подобряването на търговския обмен. Това впрочем е една от точките, където икономическите участници очакват бързи резултати.
Отраслови търговски споразумения
Член 35:
Отрасловите споразумения се отнасят до т.нар. чувствителни сектори, които са защитени с въвеждането на квоти за внос.
Търговия и конкуренция
Член 36:
Този абзац е интересен. Американските закони от началото на ХХ век срещу злоупотребата с господстващи позиции са били източник на вдъхновение за политиката във връзка с конкуренцията в ЕС. Днес обаче ученикът значително е надминал учителя, защото ЕС не се поколеба да санкционира американски гиганти като „Майкрософт“ и продължава да заплашва „Гугъл“ в името на зачитането на конкуренцията. Затова е малко вероятно САЩ да приемат правила, които биха засегнали техните национални първенци.
Търговията с енергия и суровини
Член 37:
До неотдавна отварянето на американския енергиен пазар изглеждаше повече от хипотетично заради съображения във връзка с националния суверенитет. Но новата енергийна мощ на САЩ с експлоатацията на шистов газ и връщането им към статута на нетен износител на енергийни ресурси променят положението. САЩ виждат в Европа естествен пазар за шистовия си газ и се нуждаят от капитали за експлоатацията му, преди всичко за изграждането на транспортна инфраструктура към Европа. Затова би трябвало да са заинтересовани от създаването на благоприятни условия за европейските инвеститори и от улеснен достъп на техния внос до европейския пазар.
Институционна рамка и заключителни разпоредби
Членове 43 и 44:
Жалко, че прозрачността на Комисията се ограничава до подготовката на доклади до друга инстанция на европейските институции — Комитета по търговска политика, който представлява правителствата на държавите членки, но гражданското общество въобще не е представено.
Член 45:
Той се отнася до уреждането на споровете: „Споразумението ще включва подходящ механизъм за уреждане на спорове, така че Страните да съблюдават договорените съвместно правила. Споразумението би трябвало да съдържа разпоредби за ефикасно решаване на проблемите под формата на гъвкав механизъм за посредничество.“
Тук става въпрос да се създаде частен арбитражен съд, описан в друга част на книгата „Дракула срещу народите“.
*Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (Anti-Counterfeiting Trade Agreement, на кратко: АСТА, фонетично АКТА) е многостранно международно търговско споразумение за опазване на интелектуалната собственост в интернет и на пазара за информация и информационни технологии и стоки, основани на информационните технологии. Бел. ред.
