СМЯНА НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДОМИНАНТИ

0
254

 

 

 

Пеню Михайлов

СМЯНА НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДОМИНАНТИ.

Социално-икономически аспекти
на проблема

София, Световит, 2013, 436 с.

  

Излезе от печат книгата на проф. д-р ик.н. Пеню Михайлов, в която се разглеждат проблеми за смяната на икономическите доминанти, обусловени от прехода на една цивилизация към друга, от една социална форма на организация на обществото към друга. Глобализацията ускори този процес. Налице е преход от материалната към нематериалната сфера. Ролята на първата не намалява, но снижава своя дял в структурата на общественото производство.

В разработката се разкриват същността и съдържанието на смяната на икономическите доминанти; значимостта им за обществения прогрес, прехода от материална към нематериална сфера; анализират се проблемите на духовната сфера в контекста на пазарните отношения; производителния труд в общата логика на капитала, неговата всеобща и специфична определеност; закономерностите и тенденциите на развитие; на услугите като специфичен вид икономическа дейност; трансформационните процеси и теориите, които ги обясняват; пазарът и държавата като алтернативи; „невидимата ръка“ — мит или реалност; отчуждението в контекста на нашето съвремие; икономическата теория в променящия се свят; крахът на тоталитаризма и други.

Направена е историческа ретроспекция на проблема. Разкрива се мястото на производителния труд в общата логика на капитала, неговата всеобща и специфична определеност, както и значимостта на Марксовата теория по този въпрос. Производителният труд при капитализма не е просто труд, произвеждащ принадена стойност, а труд, включващ цялата система отношения — наемен труд и капитал.

Като разглежда тези въпроси в техния съвременен вариант, авторът преминава и към анализ на нематериалната сфера, диалектиката на смяната на икономическите доминанти — преход към „отвъдната страна“ на материалното производсто, т.е. нематериал­ната сфера, като неотменима черта на бъдещи тенденции и нови форми на социална организация на производство.

Авторът подробно разглежда услугите като специфичен вид икономическа дейност. В тази връзка се посочват някои слабости в трудовата парадигма, без да се отрича нейната значимост за нашето съвремие. Подчертава се връзката обществена полезност качество на услугите и че индивидуалната оценка невинаги е критерий за обществената полезност.

Друга доминанта на икономическо развитие е туризмът. Авторът в полемичен дух разглежда туризма като ключов отрасъл на икономиката. В тази връзка не е избегнат и проблемът за туристическата рента. Оспорват се схващанията, според които тя като проблем не съществува и на тази основа не бива да се разглежда.

 

Втората част, условно казано, е посветена на икономико-философските въпроси на духовното производство, разкрита е неговата изходна основа — духът, всеобщата му форма на движение, пронизващи всички страни на проявата му, на самата му същност, изходната конструкция, която системата притежава.

Като разкрива тази страна на въпроса, авторът преминава към друга — пазарните отношения в духовната сфера. Той се обявява срещу ширещата се трактовка — духовното производство да се подчинява на пазарните отношения. Стоковата форма, колкото и значима да е, не е универсална форма на жизнена и стопанска дейност. В икономиката има непазарни елементи. Икономическата и пазарната система са две различни неща, те не са тъждествени. Пазарната икономика е частен случай на формите на икономическа организация на обществото, а не всеобщ принцип на съществуване. Ако духовната сфера се разглежда като пазарна, а тя тъкмо така се разглежда, то би следвало да се развива по законите на пазарната икономика. Стремежът ще бъде печалбата и всичко се подчинява на пазара.

Двата типа обществени връзки пазрни и непазарни, са същност от различен порядък. Пазарните отношения в духовната сфера не могат да бъдат копие на тези в материалната сфера. Производството и потреблението на духовни блага не могат да се изразят чрез стойността. Авторът подчертава, че трябва да бъдем предпазливи спрямо прилагането на пазарните принципи и все пак, доколкото се прилагат, те следва да се обвържат със социалната цел на икономическата система. Това обаче днес не става. Духовната сфера твърде често е подчинена на комерчески цели. По тези причини нейните продукти се разглеждат като стоки, които по нищо не се различават от тези в материалното производство. На образованието, здравеопазването и на други социални дейности не бива да се гледа като на търговско предприятие.

На критичен анализ е подложена невидимата ръка“, нейната едностранчива трактовка от неокласическата теория. Мит или реалност е тя, опит за поставяне или теоритическа конструкция на проблема е мястото на човека в обществото, неговата абсолютизация и свеждането му до т.нар. икономически човек. Други въпроси, намерили място в книгата, са държавата в реформиращия се свят; държавата и свободата на пазара; отчуждението в България. Разглеждат се и проблеми на социалната пазарна икономика, ролята на икономическата теория, необходимостта от усъвършенстване професионалната подготовка на студентите и др.

Последната глава е посветена на трансформационните процеси в България; преходът крачка напред или крачка назад в историческото движение; крахът на тоталитаризма и пр. Разработката завършва с параграф „Препрочитайки Маркс“. В него се посочва, че Маркс и Енгелс не са имали намерение в детайли да формулират окончателно законите на развитие на обществото, а да търсят закономерностите
на новия свят. Маркс не е теоретик на бъдещото общество, както някои смятат, не е исторически пророк, а исторически критик на буржоазното общество. Социално-икономическата определеност на капитализма, подобна на другите добуржоазни форми на производство, е историческа преходна  категория, а не край на историята.

Комунизмът според Маркс не е това, което ще настъпи утре, а обществено състояние, което не спира историята, а позволява тя да протича в определено направление. Социализмът е всемирен исторически процес.

Страната ни сега преживява сложни времена и неустойчива политическа обстановка на засилване тенденциите на неопределеност, а това поражда ред парадокси, които невинаги могат да се предвидят.

В заключение може да се обобщи, че в книгата на проф.д-р ик. н. П. Михайлов се разглеждат важни и интересни въпроси, свързани с развитието на материалната и непроизводствената сфера, за ролята на невидимата ръка и държавата, за необходимия баланс на пазар и държава. Авторът дава своя  научен принос за тяхното обяснение от съвременни позиции.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук