СИНДРОМ ИЛИ ОРИС НА ГУБЕЩА СТРАНА

0
145

Христо Попов e завършил телевизионна журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Има квалификации и в областта на международните отношения – дипломатически курс в Москва (1985-1986 г.)  и външнополитически обучителни програми по линия на НАТО и ЕС през 90-те години. Работил е в Държавния комитет по туризъм, БТА и НДК. Бил е на дипломатическа работа в задгранични представителства на България.

 

Новата конфронтация между Запада и Изтока, която ескалира с тревожна динамика, неволно ни връща към една отминала епоха, позната като Студена война. Спомените за тази война и индикациите за нейното възраждане пораждат мрачни мисли у българите, които я преживяха и които впоследствие понесоха тежките ù последици.

Преди четвърт век българският народ с радост се раздели с тоталитаризма, очаквайки по-добър и по-щастлив живот, свободен от идеологеми и догматизъм. С годините бляновете за демократичен просперитет  избледняха и  бяха заменени с дълбоко разочарование, униние и апатия към потискащата и безперспективна действителност. Обещанията за свобода и демокрация, които победителите в Студената война щедро обещаваха, фалираха заедно с прословутата „фабрика за илюзии“. Съдбите на милиони българи се объркаха и преобърнаха до степен, че са принудени и днес да търсят препитание в чужди страни за себе си и за мизерстващите си роднини.

Днес страната ни е на дъното на всички европейски класации, сочена като най-бедната и корумпираната в ЕС. Благодарение на управленски гарнитури, които се редят задкулисно в чужди посолства, с малки изключения, политическата ни класа се състои от алчни и властолюбиви кариеристи, за които националните интереси са далечно ехо. Заради задкулисното кадруване авторитетът на България не е по-висок от този на слаборазвита африканска държава, раздирана от вътрешни междуособици.

Водената от „новите демократи“ едностранчива и безгръбначна външна политика е причина страната ни да е обект на презрително отношение или в краен случай на съжаление!(1) България е определяна като страна без самостоятелна външна политика, проявяваща склонност  да изпълнява чужди разпореждания“. В резултат на тази непоследователна политика загубихме ценни съюзници като Германия и Франция, които в началото на прехода бяха добронамерени към нашата страна и готови да ни помогнат по пътя на демокрацията. През този период имаше български партии, които предлагаха немска програма за развитие на България, но изчезнаха яко дим, защото явно сценарият е бил друг. Сляпото следване на инструкциите на главния победител в Студената война – САЩ, дистанцира тези страни от нас и те гледат на България като на малък, нестабилен сателит, който често променя орбитата си.

След края на Студената война наложеният външен сценарий за развитие на България явно не е имал за цел изграждане на политически и икономически стабилна държава. След хищническата приватизация, унищожаването на цели промишлени отрасли и настаняването на чужди монополи в стратегически икономически сфери започна постепенната политическа деконструкция на българската държава. Държавна администрация, армия и специалните служби бяха подложени на перманентни демократични“ реорганизации и структурни реформи с цел да бъдат превърнати в подизпълнители на волята и интересите на новите победители.

С протекцията на Запада на българската политическа сцена се появяваха партии, сформирани най-вече с цел да грабят и рушат граденото от няколко поколения българи. Благодарение на тяхната деструктивна дейност през годините на прехода днешното българско общество е максимално разединено политически, икономически, етнически и верски. Под прикрит външен диктат в България продължават да се чертаят нови разделителни линии в обществото и да се предизвикват социални и етнически разломи.

В резултат на западен натиск в българския парламент се появиха партии, формирани на етнорелигиозен признак (2). Управляващите от кабинета „Борисов-1“ останаха глухи и пасивни за предупрежденията, че в България ще се приложи т. нар. македонския модел – две турски партии, от които едната винаги ще бъде в управляваща коалиция. Днес това е факт, „реформаторите“ приютиха по-малката посестрима на ДПС. Поредното  доказателство за антибългарската дейност на турчеещите се партии е подкрепата им за огромния държавен дълг (3) след изненадващи еквилибристики, зад които прозира външна намеса.

Изброеното дотук не е тенденциозна, очерняща селекция от събития и факти, а реална картина на съвременна България, затънала в тежки нерешени проблеми. Няма друга страна от групата на „победените“ бивши соцдържави, към която Западът, предвождан от САЩ, да е прилагал толкова враждебна и дискриминационна политика, както към България. Хегеловата философия, че всяка нация заслужва политиците си, би била меродавна за Българя само ако народът ни сам, без външно вмешателство, избираше управляващите.

Възниква резонният въпрос,

защо е такова отношението на победителите
в Студената война към нашата страна?

След края на Студената война България е в  балканския епицентър на стратегическото съперничество между залязваща империя и друга, която се стреми да си възвърне загубените позиции. Западната империя, САЩ, предпочита силовия подход в международните отношения и е безпардонна към малките държави, към които по-често прилага бухалката и много рядко моркова. Нашата родина е „еталонен пример“ в това отношение. Истината за водената повече от две десетилетия геноцидна политика не може да бъде скрита! Дали тя да бъде казана тук и днес, или утре на друго място, няма голямо значение. Колкото по-рано, толкова по-добре!

Когато се сравнява политиката на САЩ към тоталитарна и към демократична България, не се откриват съществени разлики. След промените страната ни не стана американски приоритет и за нас нямаше мини план „Маршал“. Шансовете да се промени отношението на Вашингтон към нас са нулеви! „Освободена“ от съветския ботуш, България бе здраво пристегната в примката на американското ласо.

Обективният анализ разкрива редица „утежняващи“ обстоятелства, които обуславят американския негативизъм към нас, българите. Освен наслоенията от ерата на идеологическо противопоставяне и тайните битки в шпионажа, Щатите не могат да „преглътнат“ родовата, историческа, културна и религиозна връзка на България с Русия. Съвременни социологически проучвания показват много висок процент на русофилите в страната, според някои — до 82%! Като победители в  Студената война, янките гледат на България като на американски пай“, който могат да консумират или раздават на когото си искат, включително и на стратегическия си партньор отвъд Босфора.

Последното уточнение не е случайно. Стратегическите планове на САЩ на Балканите включват демографски промени и драстично увеличаване на броя на мюсюлманското население с цел ограничаване, а впоследствие заличаване на руското влияние на полуострова. В това отношение има пълен синхрон между политиките на Вашингтон и Анкара, въпреки техни разногласия по проблеми в Близкия изток. В този контекст се сещам за думите на американски политик от последните години, според когото Трансформациите и промяната на граници на Балканите не са приключили!“ Дали тези „трансформации“ ще засегнат и България?! Частичен отговор може да се открие в наложените по западен образец образователни и културни програми, целящи да принизят достойнството на българина, самочувствието му на потомък на древен народ, да бъде смачкана националната му гордост, да бъде доведен до състояние на апатия, духовна и материал­на парализа, за да не може да реагира срещу антибългарски планове и кроежи.

Като дипломат бях неприятно сюрпризиран от забележката на западен колега, който ми заяви, че ние, българите, трябва да бъдем по-умерени в нашите претенции в диалога си със Запада, защото България е… загубила Студената война! Въздействието от подобна реплика е шокиращо, защото на страната ни се гледа като на територия, отвоювана от съветска доминация, която е на ново васално подчинение. Не бих споменал този неприятен епизод от предишната ми кариера, ако въпросната реплика е била отправена само към мен. Мои колеги и дори български министри са преминали през подобен курс по подобаващо поведение“. Депресиращо е усещането, че от първия ден на т.нар. демократични промени и до ден-днешен

новите ни ментори ни третират
като победена нация и държава

Илюзиите за равноправното членство в европейското семейство се изпариха и се появиха съмненията за „ускореното“ ни приемане в НАТО и ЕС, като на всички бе ясно, че България не отговаря на основни критерии. Явно целта е била ограничаване и постепенно заличаване на националния суверенитет, за да може държавата ни да бъде моделирана и направлявана по начин, удобен за „победителите“.

Заради българското участие в споменатите организации е добре да се припомни техният генезис, по чия воля са създадени и чии интереси приоритетно защитават?

Известен факт е, че НАТО и по-късно и ЕС се появяват в първите години на Студената война. Малцина са тези, които знаят причините и подробностите за тяхното създаване, защото са неудобни за разгласяване. И двете организации са американски проекти, с помощ­та на които Вашингтон упражнява контрол и направлява процесите в Европа. Една от първите и основна задача на тези организации е била да се ограничи огромното влияние на бившия СССР след Втората световна война, както и масовото разпространение на леви идеи в Западна Европа. „Лявата вълна“, заляла страни като Франция, Италия и Испания, е била сериозна заплаха за реализиране на следвоенните амбиции на Вашингтон в Европа. Западни политолози считат, че без наличието на НАТО и по-късно на ЕС победата на янките в Студената война не е била сигурна.  Победителите в тази война се накичиха с лаврови венци, но не оправдаха надеждите на милиарди хора за един мирен, сигурен, проспериращ и наистина демократичен свят.

След разпадането на Варшавския договор за НАТО се заговори като за военнополитически анахронизъм, въпреки огромните старания на Вашингтон да поддържа версията за „виталната необходимост“ от тази военна структура и в съвремието. В българско измерение Северноатлантическият пакт се оказа, че не е стопроцентов гарант на националната ни сигурност. Констатация, която преди години звучеше като ерес, днес е медийно популярна и логично обоснована теза.

НАТО в България е защитник на
властовите позиции на тънка социална прослойка

която чинно и раболепно изповядва т.нар. ценности на евроатлантизма. Псевдодемократи от първите години на прехода арогантно твърдяха, че българският народ е политически неграмотен и твърде незрял, за да реши на референдум членството ни в НАТО! Към днешна дата с присъщото им дебелоочие тези „демократи“ лансират фалшивата версия, че българите на колене са се молели за приемането в Пакта и затова сега трябва да сме благодарни и покажем пълна солидарност с натовската политиката, включително и по украинската криза! Народната памет не е толкова къса, а подобни евтини манипулации не са  добър атестат за политическа култура и морал.

Докато американската роля и доминация в НАТО е безспорна, то „бащинството“ и тоталният диктат на Вашингтон в ЕС все още се прикриват и се поддържа илюзорен имидж за чисто европейска организация. Според френски професор бъдещето на Европейския съюз зависи от два фактора — волята на създателя и засилващия се евроскептицизъм. Професорът посочва 2016 година за начало на дезинтеграционните процеси в съюза, като по-вероятната причина за разпада на ЕС ще бъде застрашени американски интереси от една силна и обединена Европа. Коректно е да се отбележи, че прогнозата на френския учен е от преди около пет години, т.е. преди началото на новата Студена война. В новите условия Щатите няма да се лишат от услугите на собствената си креатура в засилваща се конфронтация с Русия и икономическите санкции на ЕС срещу Москва са безспорен аргумент.

Предизвиканата украинска криза през  2014 година (4) даде повод на  политолози да говорят за възраждане на Студената война след 25-годишно прекъсване. Други автори  защитават становището, че имаме нов феномен, сходен с предишния, но различен заради липсата на идеологическия компонент и най-вече заради появата на изгряващи суперсили. Според вторите, по-логично е да се говори за нова Студена война. Задочният  теоретичен спор не може да измести фокуса върху едно много важно обстоятелство —

стремежа на САЩ 
да предизвикат конфронтационна среда

подобна на тази от преди четвърт век.

Ясно е, че Вашингтон се стреми да разширява и задълбочава максимално  конфронтацията с Москва, използвайки украинската криза. Шансовете да успее обаче не са големи поради няколко причини:

1. Липсва важният мотивационен фактор – идеологическият сблъсък между Изтока и Запада.

2. „Тайната  война“ отново ще се води в Европа с всички негативни военнополитически последици за европейските държави.

3. Изострящата се конфронтация ще навреди на търговско-икономическите отношения на Европа с Русия в много по-голяма степен, отколкото на търговския обмен САЩ—Русия.

4. Цялостното влошаване на ситуацията на европейския материк ще генерира антиамерикански настроения и ще предизвика масови протести в редица европейски страни.

5. Москва едва ли ще позволи нова победа на архиопонента си на новия леден терен. При управлението на Владимир Путин Русия положи големи усилия да укрепи и гарантира вътрешната си сигурност, която бе сериозно компрометирана по времето на Горбачов. И не на последно място, политолози от различни страни са единни в становището, че президентът Путин е пълна противоположност на американския васал Елцин.

Почти година от началото на новия „ледников период“ между Изтока и Запада, Москва не показва виртуозни дипломатически ходове, а е заела позиция на активна отбрана, която някои наричат хибридна война. Руснаците също се възползват от опита си от Студената война, като залагат предимно на външната пропаганда. Оплакванията от американска страна за широкомащабната руска пропагандна активност са индикативни за успеха на медийната кампания на Москва.

Русия е решена на всяка цена
да вземе исторически реванш

за поражението, което претърпя през изминалото столетие и всички симптоми за тази решителност са налице. Путин нарече разпадането на бившия Съветски съюз най-голямата катастрофа на ХХ век!

Москва не е изненадана от сегашната  политика на Вашингтон, което  личи от думите на руския президент, цитирани в американски медии: „ … Дори и без Украйна, Америка щеше да намери някакво извинение за конфронтацията с Русия.  В средата на март т. г. световните агенции разпространиха друго изказване на Владимир Путин, според когото Кукловодите на държавния преврат в Украйна бяха САЩ!

С минимален риск за грешка може да се предположи, че новата Студена война няма да има почти половин вековната продължителност на предходната. Развръзката ще дойде по-скоро, но без гаранции, че янките ще бъдат отново победители! Вероятността светът да бъде изправен пред криза, подобна на Карибската от 60-те години, не е голяма. Новите глобални играчи ще се опитат да използват всяка възможност за утвърждаването си на световната политическа сцена. Водени от своя прагматизъм и интереси, тези нови силови фактори ще подкрепят по-удобната за тях от враждуващите суперсили, хипотетична ситуация, която може да доведе до преструктуриране на глобалното стратегическо пространство.

След края на Студената война САЩ пропуснаха златния шанс да поведат света в посока, гарантираща по-малко войни, повече сигурност и по-нормален живот. Вместо това те изправиха човечеството пред нови военни конфликти и огнища на напрежение, които пораждат страх, обърканост и несигурност в бъдещето (5). Вашингтон едва ли ще предложи нова алтернатива за развитие на света при евентуален успех и в новата Студена война!

Къде са мястото и ролята на

малка България в очертаващата се нова
глобална конфронтационна среда

Над страната ни е надвиснала огромна опасност с обновено име Нова Студена война! През следващите седмици и месеци България  ще трябва да направи важен външнополитически избор, от който ще зависи бъдещето ù като суверенна държава.

Първостепенна задача е да се вземат спешни мерки за спиране разпада на българската държава, защото тази тенденция води само към обезличаване и впоследствие на заличаване на България от политическата карта на света. При продължаващо бездействие и незаинтересованост към съдбата на родината ни може да се надяваме, в краен случай,  на оскъдно парче земя, колкото Княжество България!

Втората, но не по-малка важна задача е изграждането на единна национална позиция по украинската криза в контекста на започналата вече Нова Студена война. От сегашните управляващи не може да се очаква активна, национално отговорна позиция, защото те са силно зависими и са поредният външен управленски проект. Опасността кабинетът „Борисов-2“ да вземе неадекватни външнополитически решения, които да застрашат не само сигурност­та и съществуването на българската държава, е потенциална. Оставката на този скалъпен кабинет може би ще бъде най-логичният и полезен ход за страната, като се имат предвид политическата компетентност и смелост при вземане на важни решения на сегашния премиер.

Подредени хронологично, събития от последните седмици очертават предвоенна подготовка — актуализиране на мобилизационните списъци, команден център на НАТО  в София, натовски учения по суша и в акваторията на Черно море, дислоциране на американски танкове в Бургаска област, нов държавен дълг за 16 млрд. лева за следващите три години, България солидарно ще подкрепи нов кръг от санкции срещу Москва, ако се установят руски нарушения по последното мирно споразумение, в ход е спешна подготовка за приемане на законопроект за специалните служби с основна цел прочистването им от „руски кадри“, законопроект на правосъдното министерство за изменения в НК, с които да се наложи цензура върху политически коментари в медиите и вкарването по познатия заобиколен начин на законопроект на Министерския съвет, с който се узаконява разполагането на батальон на НАТО на територията на държавата ни.

България постепенно е въвлечена в антируска коалиция и по стечение на обстоятелствата се оказва фронтова държава срещу славянската страна! След зачестилите дипломатически совалки и посещения на знакови фигури от американската администрация в София наши ежедневници задават въпроси за мястото и ролята на България в новата Студена война и дали страната ни няма да бъде за пореден път изкупителна жертва от сблъсъка между суперсилите. Публикации завършват с патетичното: Докога ще бъдем губеща страна? и припомнят трагичния исторически баланс от ХХ век — загубени четири „горещи“ и една Студена война!

Има ли изход от трудната ситуация, която вече се определя като  безнадеждно орисана и без шанс за измъкване от бездната на новата Студена война? Преди години най-добрият вариант за България бе предложен от големия родолюбец и блестящ публицист Стефан Продев —

неутралитетът на нашата страна

Първата стъпка може да бъде по подобие на Франция — излизане от военното крило на НАТО. Втората — провеждане на референдум за прекратяване на договора с Пакта.

Паралелно с тези ходове трябва да се водят консултации и преговори със страни, които да гарантират териториалната ни цялост и суверенитет. Идеята за външен гарант не е нова и се основава на исторически прецедент от 90-те години, когато Китай е предложил на правителството на Жан Виденов договор за широко икономическо сътрудничество, като в замяна Пекин поеме безвъзмездната защита на югоизточната ни граница. Няма предварително условие гарантът да е само един! Всяка държава с голям политически, икономически и военен потенциал може да бъде наш гарант, но със задължителното условие да зачита нашия суверенитет и да е приятелски настроена към нашия народ.

За голямо съжаление такива страни не са много!  Казусът изисква наличие на нова политическа класа и истинска българска дипломация! На ход е патриотичното гражданско общество, което не трябва да остава безучастно към надвисналата опасност над Отечеството! Залогът е максимално висок — оцеляването на българската държава!

 

Бележки

(1) На 1 декември м.г. в Турция руският президент обяви спирането на проекта, защото му били „омръзнали игрите на българите. Най-отчетливи са  негативните настроения срещу България  в страните, засегнати от спирането на „Южен поток“.

(2) В  интервюта за български медии бившият премиер Димитър Попов разкрива истината за външния натиск за легитимирането на ДПС като политическа партия.

(3) Когато една власт усети немощ и тръгне по стълбите надолу, ДПС винаги е готово да ù даде рамо по наклонения път! Отново се случи това с гласовете им в подкрепа на новия борч. Обществото вече се раздели — от едната страна е коалицията на консуматорите на власт, а от другата — съдбата на милионите длъжници, които наивно гласуваха за реформи. Арман Бабикян, в. „Сега“ 27.02.2015

(4) По думите на популярната Виктория Нюланд финансовата подкрепа за „демократичните процеси“ в Украйна струвала на САЩ 5 млрд. долара!

(5) Максимата на Вашингтон е Страхът е контрол и пари! Страхът потиска желанието да задаваш въпроси!, според близкоизточен наблюдател.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук