ДАТАТА 9 СЕПТЕМВРИ 1944 И ПРОТИВОРЕЧИВИТЕ ОЦЕНКИ НА БСП

0
198

Авторът е доктор по история, сътрудник в ЦИПИ към НПИ „Д. Благоев“, специалист по съвременна история на България, асистент в ИФ и ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и  Института за исторически изследвания при БАН.

Датата 9 септември 1944 г. има ключово значение не само в най-новата история на България, но и за историята на БКП, която след преименуването си в началото на 1990 г. на БСП приема наследството на БКП, водеща началото си от създадената на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа Българска социалдемократическа партия (БСДП). В този смисъл трайна позиция на БСП от началото на прехода е, че тя поема отговорността (много често разбирана като вина) за цялото историческо наследство на комунистическата партия. Това дава основание на някои изследователи да говорят за т. нар. комплекс за вина на БСП, който се превръща в ахилесова пета на партията (1).

Кои фактори поставят БСП в тази ситуация? Наследството на БКП от самото начало я поставя в деликатно положение от гледна точка на желанието ù за коренна идеологическа и организационна трансформация с цел запазване на водеща политическа роля при новите вътрешни и външнополитически условия. Въпросът за отношението на преименуваната партия към миналото е тясно свързан с проблема за новата ù идентичност(2).

В годините на прехода интерпретациите на миналото се превръщат в основен инструмент за формиране на политически идентичности и властови легитимации (3).  В случая с БСП отношението към едни или други исторически събития дава възможност за нейното дискредитиране и елиминиране като политически опонент. Борбата за оценката на миналото се превръща в основна характеристика на политическия процес — както в отношенията между водещите политически партии, така и във вътрешнополитическия им живот.

Постепенно борбата прераства в

битка за историята

и в нея участват всички нови играчи на политическата сцена в условията на многопартийна система и свободни избори. Различното виждане за историята е ключов елемент за идентификация пред привържениците и избирателите. Битките за история­та са не само за интерпретациите, но и за фактите. Едни и същи факти се допълват, преосмислят, вкарват се в ново съотношение с други факти, получават алтернативни оценки (4). На пръв поглед парадоксално за „новото време“, което по дефиниция би трябвало да бъде деидеологизирано, историята отново се превръща в ключов инструмент за манипулации в настоящето (5). БСП също е принудена да направи нов прочит на близката и по-далечната история, както и да я преоцени от позицията на новите политически реалности в света и в България.

Разразилият се остър обществено-политически сблъсък в началото на прехода превръща оценката за събитията на и около 9 септември 1944 г. в отправна точка за интерпретацията на целия период до 10 ноември 1989 г. БСП е изправена пред много сложна ситуация, в която, от една страна, трябва да намери възможност за легитимация чрез критично преоценяване на собствената си история, а от друга, да се защитава срещу нападките на своите опоненти, които сатанизират историческия период от 1944 до 1989 г., проектирайки всичко лошо от него върху началото на 9 септември 1944 г. Тук бих добавил и стремежа за приписване на несполуките на прехода на 45-те години след 9 септември 1944 г.

При тези обстоятелства отправната точка на БСП при интерпретацията на историята на партията и по-конкретно на периода между 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г. е стремежът на новото партийно ръководство решително да се разграничи от предходния управляващ политически елит, за да се утвърди като негова модерна и демократична алтернатива, способна да предложи на партията и на страната успешна политика на плавен и спокоен преход, без социал­ни сътресения и катаклизми (6).

Това се оказва трудно осъществимо, тъй като цялото професионално и политическо развитие на новото партийно ръководство на БКП/БСП е свързано с висшия ешелон на властта отпреди „Десети“. Опитът за утвърждаване чрез отрицание на предходния исторически период от страна на ръководството на БСП в началото на прехода сериозно деформира отношението на партията към собствената ù история и оказва трайно въздействие върху публичния дебат за социалистическото минало.

Решаваща роля за отношението на БСП към историята ù изиграва външният фактор в лицето на международните социалистически организации, към които партията иска да се присъедини: Социалистическият интернационал и Партията на европейските социалисти. Проблемът с периода на държавния социализъм се корени във факта, че в основните програмни документи на тези организации е заложено отрицанието на тоталитарните комунистически режими в Източна Европа и априорното отхвърляне на каквито и да е положителни интерпретации за този период.

Стремежът на БСП да се приобщи към тези организации кара нейното ръководство постоянно да доказва новата политическа идентичност на партията, част от която е и т.нар. справяне с миналото и преодоляването на тежкото от политическа гледна точка „историческо бреме“. Проблем е и фактът, че в началото на прехода не само в България, но и в цяла Източна Европа се налага нов, силно идеологизиран дискурс за периода преди 1989 г., като тоталитаризъм“, понятие, семантично наложено като родово на две други — комунизъм“ и фашизъм“, т.е. периодът на социализма се идентифицира с фашизма и нацизма, които предизвикват силно негативни представи. Тези негативни представи се пренасят и върху целия следвоенен период, характеризиран като комунизъм“, а по аналогия се искат същите репресивни мерки срещу свързаните с него, каквито след Втората световна война се прилагат срещу представителите на фашизма (7).

От друга страна, ако БСП се отрече напълно от тоталитарното“ управление, това я застрашава с обезличаване, тъй като основният ù политически опонент СДС се легитимира на същата основа. Категоричният негативен подход към близкото минало може да отблъсне и голяма част от гласоподавателите на партията, особено сред поколенията, намерили своята житейска и професионална реализация в съграждането и модернизирането на държавата при социалис­тически политически режим. Ето защо отношението към миналото в началните години на прехода създава за БСП реална и осезаема опасност от разцепление.

Все пак това не се случва и в БСП надделява позицията за сравнително балансиран, но и много компромисен подход към историята, в това число и в оценките за 9 септември 1944 г. При изготвянето на новите програмни документи на БСП се стига до формулиране на постановки, които сами по себе си звучат компромисно и не отразяват цялостната историческа картина на нещата. Партията запазва своята цялост и част от електората си, но политическият ефект от компромисните формулировки и оценки за историята е точно обратният – тези, които са за радикално скъсване с комунистическото минало, запазват критичната си позиция заради липсата на категорична позиция, а онези, които защитават ревностно всичко, за което са отдали силите и младостта си в годините на държавния социализъм, на свой ред са разочаровани от липсата на ясна позитивна позиция. Наред с това опонентите на БСП получават още по-силни позиции и аргументи, като хвърлят собствените ù камъни по собствената ù глава“, засилвайки нейния

комплекс за вина“

Как БСП интерпретира и оценява събитията около и на 9 септември 1944 г.?

В случая не става въпрос за изкуствения до голяма степен спор за определяне на характера на 9 септември: дали събитието е преврат, народнодемократично въстание, социалистическа революция, поврат, прелом, връх и т.н. Не става въпрос и за крайно емоционалните определения за светла, чиста или съответно черна и злокобна дата в българската история.

По въпроса дали 9 септември 1944 г. е светъл празник или черна дата“ в българското общество няма съгласие и най-вероятно в обозримо бъдеще няма да има. Разминаването в оценките е едновременно плод на политически предпочитания и на поколенчески, фамилни и лични истории. Това е напълно естествено.

Сериозните и професионално направени исторически изследвания отдавна са единодушни, че в тези събития има елементи от всичко гореспоменато. Завземането на властта на 9 септември протича по съвършено различен начин в столицата и в различни краища на страната, което затруднява определянето на събитията с една-единствена характеристика. Въпросът не е да се избере едно определение или съществуващите да се заменят с неутрален термин, а да се види доколко и къде може да се говори за всяко от тях. Безспорно завземането на властта в столицата има характера на класически преврат. Организацията за завземането на властта в цялата страна от страна на ОФ, съпроводено с действията на НОВА (Национално­освободителната въстаническа армия), дават основание да се говори за елементи на въстание, а и няма съмнение, че 9 септември 1944 г. поставя началото на дълбоки промени, които имат революционни измерения (8).

Искам да обърна внимание обаче на някои от устойчивите постановки, които залягат в програмните документи на БСП за събития­та около 9 септември 1944 г. Една от тях е, че на тази дата се извършва коренна промяна, при която партията поема по оригинален политически път за създаване на демократично, хуманно и справедливо общество“, което не успява да се състои поради силовото налагане на сталинския модел на социализма“ (9). Установената под влиянието на този модел социална система довежда до насилие над хиляди хора.

Това определение води до друга теза, която поражда дълготрайни спорове, включително и в научните среди. Тя е свързана с характера на управлението в периода 1944–1947 г. В документите на БСП изрично се подчертава, че става въпрос не засоциалистическо“, а за народнодемократично“ управление, основано върху идеите на Търновската конституция и Отечественофронтовската програма“, като двете големи задачи пред новата власт са дефашизация и демократизация.

Говори се за опит (макар и неуспешен) да се изгради модел на народна демокрация, който включва парламентарно управление и многопартийност, смесена пазарна икономика, плурализъм на собствеността. За съжаление, блоковото разделение на света и съдбовното (определяно като категорично негативно) влияние на СССР не позволяват на България да намери своя национален път за развитие. Така в края на 1947 г. и през 1948 г. е възприет курс към ускоряване на революционните преобразования, изоставен е народнодемократичният път на развитие и се пристъпва към усвояване на съветския модел за изграждане на социалистическо общество, при което авторитаризмът, етатизацията на собствеността и тоталитарната система предизвикват дълбоки деформации на обществото.

В този смисъл външният фактор в документите на БСП обикновено се възприема като оправдание за независещи от нея процеси и обстоятелства, тъй като става въпрос за ролята на хегемона в лицето на СССР и най-вече за демоничния образ на Сталин, който смазва плахите опити за съпротива от страна на Георги Димитров (10).

Друга устойчива теза, която влиза в партийните документи, интерпретиращи събитието, е за споделената отговорност. Говори се, че 9 септември 1944 г. е дело на различни по своя социален и политически облик партии и организации, а коалиционният характер на създаденото правителство е доказателство за демократичния характер на новата власт. Нещо повече, в оценките на БСП доминират постановките за многопартийна, демократична и плуралистична политическа система (11).

Обективният научен прочит на събитията е доста по-различен и показва ясно, че става въпрос за завземане на политическата власт с цел дълбока промяна на цялото общество, което на практика означава начало насоциалистически път на развитие“. Действително, характерът на управлението и на политическата система в периода 1944–1947 г. е различен от съветския модел, има допускане на политическа опозиция, различни форми на собственост и пр., но това съвсем не означава, че управляващата коалиция Отечествен фронт, която е изцяло доминирана от комунистическата партия, няма за цел и не прави стъпки към трансформация на държавата и обществото в социалистическа посока.

По същество антифашистката съпротива е организирана от комунистическата партия. Партизанското движение е съставено почти изцяло от хора, пряко свързани с БРП, а Отечественият фронт е създаден, доминиран и направляван от комунистическата партия. Целта на комунистическото движение, а оттам и на ОФ, е установяването на собствена власт и цялостно преобразуване на държавата и обществото, а не просто възстановяване на Търновската конституция и либерализация на режима, което апропо започва да прави и до голяма степен изпълнява правителството на Константин Муравиев.

Противоречивата интерпретация на т.нар. външен фактор за 9 септември 1944 г. също заслужава внимание. Политическите опоненти на БСП акцентират върху решаващата намеса на Съветската армия, или както я наричат – съветската окупация. Тук в документите на БСП намира място и дискусията по въпроса за фашизма в България (който също преживява обществено-политически и научен дебат). Още в началото на прехода в оценката на БСП към 9 септември 1944 г. заляга тезата за събитието като част от световната борба срещу фашизма. В тази връзка се разглежда и външният фактор в лицето на Съветската армия, която има първостепенна роля за смазването на „хитлерофашизма“. Разглеждането на 9 септември като част от европейската и световната антифашистка борба дава аргументи и за насилствената смяна на властта, тъй като всички европейски страни признават тази форма на натиск от демократичните сили и пацифистките среди срещу поробването на цели народи и потъпкването на изконни човешки права“. Нещо повече, към тази аргументация в позицията на БСП за 60-годишнината от 9 септември се добавя и това, че основните принципи на антифашистката съпротива от ХХ век са съзвучни с усилията на водещите международни организации днес за защита на демократичните ценности и правата на човека“(12).

Оценките за навлизането на Съветската армия — „освобождение“ и „окупация“, изглеждат непримирими. Трябва да се подчертае обаче, че в условията непосредствено след края на Втората световна война за България е несравнимо по-изгодно да се представя като освободена от немско-фашистките окупатори“, отколкото като окупиран съюзник на нацистка Германия, каквато е баналната истина. Става дума не само за новия режим, но и за интересите на страната в международен план — преди подписването на мирния договор и определянето на репарациите, пък и като въпрос на престиж в следвоенния свят.

Външният фактор едва ли може да се представя и като нещо извънредно, прекъснало естествения ход на развитието на страната. Поставянето на акцента върху съветската окупация по-скоро се преплита с ескалиращата примитивна русофобия и засилващите се националистически тежнения в антикомунистическите среди. Независимо от личните си политически предпочитания, водещите историци по принцип се съгласяват, че

определящ за развитието на събитията в България
е  външният фактор

и съответно подялбата на Европа на сфери на влияние между победителите във Втората световна война (13).  Неточно е да се твърди, че навлизането на Съветската армия прекъсва някакво естествено развитие“. И преди това политическият живот е в определяща степен белязан от променливия ход на войната. Разрастването на комунистическото движение следва развитието на военните действия на Източния фронт и приближаването на Съветската армия към границите на България.

Въпросът за насилието и за репресиите, свързани с 9 септември 1944 г., също не е подминат. В документите, отразяващи тези събития, те не се отричат, но се аргументират най-вече като акт на възмездие, резултат от продължилата в течение на десетилетия студена гражданска война“ в страната.

Анализът на интерпретациите, свързани с датата 9 септември 1944 г. в партийните документи на БСП, показва, че партията по-скоро формулира оценки, които са временно политически удобни, но съвсем не са научно издържани. Става въпрос за целенасочено подбрани акценти и удобно интерпретирани факти, които не могат да отразят и най-вече да обяснят цялата историческа картина с нейната многопластовост и многофакторност. В резултат се създава натрапчивото впечатление, че БСП по-скоро не желае да погледне назад към определени събития и с неохота говори за своето комунистическо минало, непрекъснато се оправдава или извинява, опитва се да се измъкне, пази се от категорични оценки и използва твърде меки, неутрални и понякога безлични формулировки и определения, когато говори за това минало.

По този начин БСП заема изначално отбранително-оправдателна позиция, което дава възможност на нейните политически и идеологически опоненти да бъдат още по-настъпателни и безкомпромисни в своите обвинения. Така в годините на прехода БСП не успява да защити достатъчно убедително своите позиции по поредица от знакови събития в българската история, сред които е и датата 9 септември 1944 г.

От вътрешнопартийна гледна точка периодът, започнал с 9 септември 1944 г., е вероятно най-важният за партията, тъй като едва тогава БРП (к) влиза в изпълнителната власт и поема отговорността за управлението на държавата. Ето защо периодът от 9 септември 1944 г. до края на 80-те години заема не просто формално, но и номинално най-съществено място в историческото развитие на партията, която през тези десетилетия може да се докаже в управление­то на държавата, да провери способностите си да реализира своите програмни цели и да осъществи реално политическо управление.

Девети септември безспорно е начало на радикална промяна в развитието на българското общество. Като част от сферата на влияние на СССР в България се налага съветският модел на държавен социализъм с всички негови позитивни и негативни последици за развитието на държавата и обществото. Наред с негативите на модела като: липсата на демокрация, на политически, икономически, социални, граждански и културни свободи, свръхидеологизация във всички сфери, ограничаване на личните права и свободи, на инициативността и активността на гражданите, трябва да бъдат отбелязани и

безспорните позитиви

Те се изразяват в извършената огромна социално-икономическа и технологична модернизация, подобряването на жизнения стандарт на населението, изграждането на развита социална система, включваща безплатно образование и здравеопазване, постигането на високи стандарти в развитието на културата и науката.

По тези причини БСП не може да подмине или заобиколи датата 9 септември 1944 г. и епохата след нея, а трябва да анализира критично и да оцени събитието от гледна точка на последвалия период, като отсее негативите от позитивите в различните сфери на политическия, стопанския и културния живот на страната.

 

Бележки

(1) Проданов, В.  Комплексът за вина (опит за психоанализа на БСП). – Понеделник, 2010, № 7–8.

(2) Кандиларов, Е. Отношението на БСП към социалистическото минало – В: Изследвания по история на социализма в България. Преходът. Т. 3. С., 2011, 338–376.

(3) Проданов, В. Битките за историята и историята на социализма в България. – Нова зора, 2011, № 3.

(4)  Проданов, В. Битките за миналото и академичната наука – Дигитална библиотека по архивистика и документалистика. – http://electronic-library.org/articlers/Article%200201.html

(5)  Проданов, В. Битките за историята след „края на историята“. – Монд  дипломатик,  юни 2007.

(6)  Баева, И., Калинова, Е. Социализмът в огледалото на прехода. С., 2011, 20–30.

(7)  Проданов В. Битките за историята и историята на социализма…

(8)  В началните години на прехода позицията на БСП за характера на промяната е, че по-скоро става въпрос за народно“ или народно-демократично“ „антифашистко“ въстание. Тази интерпретация е породена по-скоро от контратезата на критиците на събитието, които се опитват да го омаловажат и сведат до поредния държавен преврат, дело на шепа хора, действащи по заповед на Москва. Акцентът в позицията на БСП е, че 9 септември 1944 г. е завършващ етап от десетилетните борби на огромна част от българската нация за социална справедливост, като основната аргументация е базирана върху репресивния характер на режима преди 1944 г.

(9) Програмно развитие на БСП. Сборник документи. Съст. Е. Кандиларов. 1990–2005. С., 2008, с. 13.

(10) Пак там.

(11) Пак там, с. 128.

(12) Архив на ЦИПИ към НС на БСП.

(13) Калинова, Е. Победителите и България. 1939–1945. С., 2004, 111–147; Тошкова, В. България в европейската съпротива през Втората световна война. – В: Изследвания по история на социализма в България. 1891–1944. Съст: Е. Кандиларов. С., 2008, 401-444. Баева, И. Още веднъж за девети септември 1944 г. — Понеделник, 2009, № 7–8, 97–110; Везенков, А. 9 септември 1944 г. С., 2014.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук