ФИНАНСИРАНИТЕ ОТ САЩ МЕДИИ И НПО В БЪЛГАРИЯ КАТО ИНСТРУМЕНТ НА „МЕКАТА СИЛА“

0
74

Димитър Ганов е роден през 1973 г. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава докторат в Института за философски изследвания на БАН на тема „Наративът на левия радикализъм“. Главен асистент е в Института за изследване на обществата и знанието на БАН, редактор в сп. „Философски алтернативи“. Изследва предимно леви политически теории и движения, политически стратегии и конфликти.

Американската стратегия
и българските тинк-танкове

Българските think tanks не се развиват извън контекста на цялостната история на „гражданското общество“. Бумът на неправителствените организации съвпада с последните години на държавния социализъм и 90-те години на XX в. Фундаменталната идентификационна характеристика на „гражданското общество“ беше да служи за модел на развитие на бившите социалистически страни, в който „гражданските“ потенции да бъдат отделени от „тоталитаризиращия“ обсег на държавната политика.

В действителност „гражданското общество“ преди края на осемдесетте години на миналия век не съществува и на Запад. А развитието му вече тридесет години следва линията на правителствени инициативи и стоящите зад тях глобални интереси на финансовия капитал.

Това започва още през 1961 г., когато Джон Кенеди създава Американската агенция за международно развитие (USAID) — официален правителствен фонд на САЩ, който между 1990 и 2007 г. е вложил само в България над 600 000 000 долара във всевъзможни сфери на обществения живот.

„Неправителствена“ организация е тази, на която правителството делегира своите функции, доколкото в съвременните условия държавата е неподходящ политико-икономически играч в сферата на обществените и хуманитарните науки. Там по правило се изявяват неправителствените изследователски организации, обикновено ръководени от „бивши“ или бъдещи политически лидери и фигури от най-високото ниво на държавната администрация. Последните в качеството на деперсонализираната мисия-идеологема на своята организация защитават определен тип социални политики, политически стратегии, икономика, въпроси на науката и технологиите, индустриални или бизнес политики, военно дело и култура. Много често това са нестопански организации, дружества с идеална цел, фондации, освободени от данъци (1), които многократно облекчават разходите на държави и корпорации, използващи ги като средство за постигане на своите цели. 

Не всяка неправителствена организация е think tank („мозъчен тръст“), повечето са обслужващи деривати на think tanks. Последните се отличават с мащабно социално и политическо влияние на експертно равнище и медийно присъствие, представлявайки „жизнения компонент на успешни политики, насочени към хармонизиране на съществуващите практики със съвременните парадигми на добро (политическо) управление и икономически мениджмънт“ (2).

Преди близо четири години бившият директор на „Отворено общество“ и програмен директор на Центъра за либерални стратегии  (два от най-старите и влиятелни think tanks в България) Стефан Попов (понастоящем част от екипа на „Риск Монитор“) предлага следната дефиниция за мозъчен тръст“: Организационна форма или платформа, през която се изпълнява проектно мислене, конкретизирано в  policy формат“. Изхождайки от това определение, което залага на експертизата и механизмите на нейното осъществяване, Попов прави заключението, че в България третият сектор е изключително слабо развит“ и практически в България тинк-танк от класически тип няма. Центърът за либерални стратегии много мощно се идентифицира с Иван Кръстев и с преместването му във Виена бъдещето на организацията е неизвестно. „Риск Монитор“ съществува от четири години и не може да се дефинира като стабилен тинк-танк. Центърът за изследване на демокрацията и Европейският институт са консултантски организации, институтът „Отворено общество“ (…) е успял само донякъде да се превърне от администратор на грантове в институт за публични политики, в момента е администратор на проекти. Центърът за изследване на икономическото развитие не е особено активен след смъртта на Александър Божков, а Институтът за развитие на публичната среда с председател Антоа­нета Цонева е твърде малък като състав и съществува от кратко време, за да може да се дефинира като някаква тинк-танк институция. Ролята на тинк-танковете в политиката е силно преувеличена такива роли имат няколко основни говорители на прехода, сред които на първо място е Иван Кръстев (…) В България няма среда за тинк-танкове, защото отсъства основното предусловие възможността за континуитет в публичния дебат“ (3) и т.н.

„Самопризнанието“ на една от емблематичните фигури в историята на българското „гражданско общество“ заслужава сериозно внимание. Дали това е искрена рекапитулация на един несбъднат проект, или изпитано средство за ангажиране на обществено и институционално внимание, което да доведе до съсредоточаване на повече интелектуални, финансови, медийни и др. упражняващи социал­но влияние ресурси в конкретни think tanks?

Тези организации, всички финансирани от американски донори (преди всичко от USAID и Джордж Сорос), стартират с амбицията да създадат в България една нова публичност, основана на сериозна гражданска активност, направлявана от ценностите на либералната демокрация, работеща в помощ на десницата и насочена против традиционното до момента политическо и стопанско обвързване с Русия.

А Русия в тази нова публичност е не просто лидерът на бившия социалистически блок. Тя е и политически изградено понятие с географски, социокултурни, етнонационални и етически измерения, във всяко от които са нормативно въплътени необратими негативи. Комунизмът“  като идеология и практика (така дейците на българските think tanks и днес наричат държавния социализъм) (4) се възприема не като диахроничен феномен, а като аисторична нацио­нална характеристика на Русия, ретроактивно придобила вечност в годините след 1917 г.

Центърът за изследване на демокрацията

Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) е първият създаден в България американски тинк-танк, предназначен да налага проамериканската „мека сила“ и анализи, използвани и от американски институции. Дълго време той е финансиран от USAID. През 19911996 г. е активно финансиран и от „Отворено общество“ София (Лаверн 2010: 264-265). Това е само началото на взаимозависимостта между българските think tanks, която задава асиметричния модел на сближаващо разделение между потребяващи и даряващи организации. В конкретния случай има и персонални медиатори: Димитър Луджев — един от създателите на ЦИД, е и първи председател на Управителния съвет на институт „Отворено общество“ в София, а Стюарт Ж. Паперин от институт „Отворено общество“ в Ню Йорк също е член на консултативния съвет на ЦИД (Лаверн 2010: 265-266).

Съществува относителен тематичен континуитет на Центъра през 90-те години, който обхваща привидно деполитизирани социални пространства: изследвания на общинска и масова приватизация, селско стопанство, екологична политика, законодателство в област­та на човешките ресурси, социалната политика и миграцията. Но всички тези сюжети са предимно в контекста на бъдещото членство в ЕС (5) години преди подаването на молба за него.

През 2000 г. всички сюжети са изместени от темата за корупция­та, която още през 1993 г. става ключова в американската вътрешна политика. През 1997 г., след идването на СДС на власт, българските мозъчни тръстове влизат в „Коалиция 2000“ българска антикорупционна кампания в рамките на изключително популярната вече глобална кампания. Това е и поводът за създаване на български клон на „Transparency International“ през 1998 г. начело с преподавателя по политология от Софийския университет доц. Огнян Минчев.
„Коалиция 2000“ е ръководена от ЦИД, а в управителния ù съвет влизат ЦИР, ИПИ, ЦСП, Фондация АКСЕС (вж. Лаверн 2010: 423).

Темата за корупцията се превръща в универсален деполитизиран обяснителен модел на световните проблеми и базов индикатор за политическия, икономическия и социалния просперитет на една страна. Това е особено подходящо в българската ситуация, където много бързо далеч и не само с ресурсите на think tanks е изграден митът за националното предателство“. Още в първите месеци след падането на Т. Живков най-популярното обвинение срещу новите политици е, че са корумпирани“ и на това се дължи например критичният дефицит на стоки и горива: откраднато“ е, отсъства нещо, което не е възможно да не съществува.

Този обяснителен модел, релевантен на капиталистическите икономики и заимстван от западния популярен дискурс, ретроактивно и с огромния принос на think tanks бе екстраполиран в историята на държавния социализъм, когато всички крадяха“. Всъщност социално ангажираната и формално патриотична база на мита за корупцията напълно се разминаваше с действителната причина за глобалната кампания, дължаща се на интересите на мултинационалните компании, проповядващи максимална дерегулация на пазара“ (Лаверн 2010: 431).

Иван Кръстев различава три разказа на корупцията: как тя се превръща в глобален проблем; защо се превръща в проблем на страните от Вашингтонския консенсус; и как е открита една нова нау­ка за корупцията (Krastev2000: 25). Кръстев обявява, че след края на съветската заплаха“ западните демокрации вече нямало защо да подкрепят лоялни към тях корумпирани диктатори и така проблемът за корупцията ставал проблем на сигурността.

Кампаниите, организирани от НПО, мобилизират мащабни антикорупционни чувства. Гражданските организации представят не просто цели държави като корумпирани, но и корумпиращата роля на транснационалните компании, при което „източните“ банки например често се оказват способ за „изпиране“ на пари, придобити от нечисти сделки на Запад.

В новия дискурс за корупцията последната се оказва измерима, точно диагностицируема, лечима и… резултат от дълготрайните интервенционистки действия на държавата (Ibid.: 25-40). Според Кръстевкорупция“ става мръсна дума, когато отпадат политическите основания да не се говори за нея. Той не стига обаче до радикалното обобщение, че новата гражданска“ инициатива неслучайно съвпада със самото активиране на гражданското общество“ на Запад. Едновременно с това засяга въпроса за ролята на глобалния капитал и за особената вреда от държавната намеса, която генерира корупцията като съпротивителна потенция срещу ограниченията и стоковия дефицит.

За Кръстев капиталът вреди в деполитизираното си качество на пренос на пари, а интервенционистката държава – в същността си.

Ето как с цената на дозирано поднесена истина либералната пропаганда постига своите цели. В годините след 1997 г. корупцията е водеща тема и за Института за пазарна икономика, Центъра за икономическо развитие, Центъра за либерални стратегии, Института за социални практики (ИСП) на Евгений Дайнов и др. Особено е застъпена темата в проектите и публикациите на Института за пазарна икономика (ИПИ). Това продължава до влизането на България в ЕС през 2007 г., когато постепенно този патос намалява.

Националната стратегия за противодействие на корупцията, приета от правителството на Тройната коалиция в навечерието на приемането на България в ЕС, е обстойно разкритикувана. Като задължителни са посочени промени от типа на законодателно регламентиране на лобизма съобразно със световната практика“  и „свеждане до минимум на необходимостта от санкция на държавен орган“ (6).

ИПИ политически ангажира уж деполитизираното понятие „корупция“ с базови неолиберални практики. Икономическата програма на СДС е обвинена в недостатъчна радикалност: строг контрол върху сивата икономика и събирането на данъци щяло да доведе до повече бюрокрация, повече чиновници с повече власт и като пряк резултат повече корупция“. А структурите за пазарен контрол, като Изпълнителна агенция за защита на потребителите, ХЕИ, ДВСК, Агенция по стандартизация и др., вместо да се укрепват“, трябвало да се реформират“ (подразбира се „ликвидират“)(7). Пагубните резултати от подобни „препоръки“ и наводняването на пазара с некачествени и опасни стоки са налице. Макар оттогава СДС да не е имал възможността да състави кабинет, такива дерегулативни идеи имат ефект върху всички политически сили.

През новото хилядолетие Центърът за изследване на демокрацията прибавя към темите си корпоративното управление, институцията омбудсман (първата тема от тренда за гражданските и човешките права), контрабандата (предимно на наркотици, които стават отделен обект на изследване), сивата икономика, а през 2005 г. излиза изследване, което отхвърля идеята за въвеждане на плосък данък (Пашев 2005).

Мащабният доклад Полицейски проверки и използване на етнически профили в България“ (2006) изиграва ключова роля за това в полицейския протокол да отпадне дискриминационното отбелязване на етническия профил. В този дух е по-късното изследване на Тихомир Безлов върху ромската престъпност, опровергаващо масовата представа, че циганите крадат“. Полицията се превръща в обект на остро критичен анализ (Червенков, Славчев, Вучков 2009), както и престъпността (Престъпление без наказание 2009), съдебната власт, отношението към затворниците. И в тези сюжети забележимо присъства вечната тема на корупцията.

ЦИД влиза в дебата за енергетиката с изследване върху дефицита на „прозрачност“ и съществуващите проблеми с достъпа до информация, свързана с транзита на нефт и газ в България, Турция, Грузия и Украйна“ (съвместно с института RevenueWatch Ню Йорк и Open Society Грузия) и ролята на руския държавен монопол върху транзита за Европа, което съгласно стандартите на ЕС изисква диверсификация на източниците (The Level of Transparency… 2012). Има и изследвания върху зелената енергия, върху избрани уязвими групи“ (Манчева, Илчева, Дойчинова 2014), ксенофобията и расизма.

Корупцията като обект на изследване и ключова призма за разглеждане на всички социални и политически въпроси набира все повече ход. Като основни тематични области за 2014 г. ЦИД декларира: „Престъпност и правосъдие“; „Корупция и антикорупция“; „Човешки права и социално включване“; „Енергийна сигурност и конкурентоспособност“. В сравнение с 2014 г. миграция“ е заменена със социално включване“, а миграция и интеграция“ е само една от подобластите. (Основни тематични… 2014; Основни тематични… 2015). Като цяло прио­ритетните сфери и детайли в програмите остават непроменени през последните 6 г.

Как изследванията се обвързват с финансирането?

За 1994 г. са декларирани 3 349 000 лв. приходи от грантове, субсидии и дарения, 22 839 000 лв. от проекти, 97 000 от публикации, общо 26 285 000 лв. (Всички суми за годините преди 1998 са в неденоминирани лева – бел. ред. ) За 1995 г. сумата се удвоява 50 627 000 лв. В качеството на донори и партньори са изброени много организации и техни инициативи, сред които Institutional Reform and the Informal Sector University of Maryland, Central and East European Law Initiative of the American Bar Association, Charles Stewart Mott Foundation, Open Society Foundation (Sofia), Open Society Institute (Budapest), The Urban Institute, Washington D.C., United Nations Development Programme, USAID, United States Chamber of Commerce, United States Information Agency Office of Research, World Bank. За 1996 г. приходите са близо 497 000 долара, за 1997 г. 611 000 долара! Този изключителен ръст се дължи главно на финансирането от USAID и е свързан с подривната роля на ЦИД в политическите процеси, режисиращи падането на правителството на Жан Виденов (Лаверн 2010: 517-518). Той подсказва колко мащабна дейност е трябвало да извърши ЦИД, за да подпомогне идването на СДС на власт. И това се случва по време, когато средната заплата в България достига 3 щатски долара.

Приходите за 1998 г. са 1 222 918 лв., за 1999 г. 1 493 530 лв. (Annual Report 1999:65). Списъкът на благодетелите е увеличен с Американския университет в България, International Centerfor Economic Growth San Francisco, International Center for Not-for-Profit Law – Washington, DC, Freedom House, German Marshall Fund of the United States (Ibid.: 60). За 2000 г. сумата е 3 098 340 лв., за 2001 г. е 1 894 707, за 2002 г. 1 600 208, през 2005 г. достига до 3 200 670 (Annual Report 2005:71), при затихващи функции на USAID и силно активизиране във финансирането от страна на Световната банка.

Отчетът за 2008 и 2009 г. е забележителен с това, че за пръв път са посочени конкретни суми срещу конкретните донори. Финансовият отчет вече се прави според стандартите на ЕС, целият годишен отчет е публикуван на български език, тематичните области (донякъде и интерпретативните тенденции) са вече доста „поевропейчени“. Наистина откриваме конференция с донор формално оттеглилият се USAID (преведен като ААМР в Годишен отчет 2009:98-99), но през 2010 г. няма нито една американска организация донор, а на следващата година центърът на Сорос отпуска от Будапеща 31 хил. лв. за изследване на умиращата тема за гражданското общество (Годишен отчет 2011:112).

Влизането в ЕС прави безинтересни темите, свързани с интегрирането към демократичните ценности“. Стабилизирането на тематиките на ЦИД в последните 6 години съвпада с „европеизирането“ на изследванията и финансирането: през 2012 г. „Отворено общество“ в Будапеща превежда по горе цитирания проект 55 хил. лв., всички други проекти са на Европейската комисия (ЕК)!

ЕК е единствен източник на финансиране през 2013 г., посочени са и два съвместни проекта с фондация „Фридрих Еберт“ (Годишен отчет 2013:114-118. За 2014 г. финансовата част на отчета още не е налична).

Институтът за пазарна икономика

Историята на Института за пазарна икономика (ИПИ) е доста по-различна. ИПИ е произведен от „Отворено общество“, финансиран първоначално от него и фондацията „Chesapeak“, благодарение на усилията на програмния директор на института на Сорос Красен Станчев, който е и първият директор на ИПИ. По-късно се присъединяват американските фондации „Freedom House“, чиято методология за измерване на бизнес средата институтът използва, „Mott Foundation“ и, разбира се, USAID.

През 1993 г. ИПИ печели проект на Световната банка за Закон за пазара на ценни книжа в България, а през 1996 г. банките „Goldman Sachs“ и „Salomon Brothers“ субсидират Института за пазарна икономика. Информацията за растежа на българския външен дълг в условията на хиперинфлация, която тогава ИПИ дава на тези банки, изиграва своята роля, за да се интензифицират изтеглянето на чуждестранни депозити от българските банки и фалитът на цялата система няколко месеца по-късно. Тhink tank получава поръчки за писане на проектозакони „под формата на проекти, финансирани от чуждестранни донори“ (Лаверн 2010: 418). Но през периода 1993—2007 г. корупцията остава вероятно най-постоянната тема.

В момента негови донори са: „Америка за България“, в съответствие с чийто основен приоритет сега — селското стопанство, ИПИ развива проекта Икономически анализ на селското стопанство; известният химик и предприемач д-р Робърт Крибъл; крупните търговски вериги БИЛЛА и „Кауфланд“; строителният предприе­мач и патрон на годишната награда на ИПИ Георги Василев; „световни филантропи“ като Джон Паница (Фондация „Свободна и демократична България“) и Ричард Ран  от института „Катон“ (автор на формално неосъществения план за приватизацията в България и утвърждаването на неолибералния модел); банкери като членовете на Управителния му съвет Левон Хампарцумян и Мартин Заимов. Затова и контролът върху съблюдаването на икономическата свобода е основен приоритет в дейността на ИПИ, а на банковото дело (корпоративно и потребителско кредитиране) е посветен специален проект от последните години, с партньор Пощенска банка (8).

Други приоритети естествено са: енергийният бизнес (дълги години, до началото на 2013 г., се води яростна кампания против АЕЦ „Белене“ и в подкрепа на „Уестингхаус“, като с активното сътрудничество на Института за свободен капитализъм „Атлас“, Илиян Василев, ИРМИ и др. постига своето и въпреки неубедителните като цяло аргументи, проектът за нова централа отпада), пенсионната реформа и кампанията за максимално редуциране на държавните разходи.

Имплицитно (и не само) в работата на ИПИ присъства „задължението“ към американските донори, което е много силно и в миналото — тук трябва да споменем USAID, Freedom House, CEE Trust,The German Marshall Fund of the United States, Световната банка. Например Ричард Ран, който е и член на Надзорния съвет на ИПИ, публикува във Уошингтън таймс“ статия заоптималния размер на правителството“, като цитира изследване на ИПИ под печат. Основният патос в дейностите на ИПИ е посветен на идеята да се докаже, че държавата трябва да редуцира до минимум своята намеса в икономиката и че по принцип нейните разходи са винаги неоправдано високи. Което обаче не е антиетатистки, а неолиберален патос. 

През 2007 г. чрез бившия член на ИПИ и тогавашен депутат от опозиционния СДС Мартин Димитров организацията постига крупен успех: прокарва в промени в Закона за нормативните актове, според които депутатите и министрите вече могат да обсъждат само проектозакони, придружени с разчет за разходите по въвеждането на новите правила (на ЕС) и финансовите последствия (9). Официално това е пресичане на опитите МС да внася закони, които ощетяват гражданите и бизнеса“, т.е. повишена саморегулация на нормативната база. Всъщност повишено затруднение да се налагат законови ограничения върху (едрия) бизнес.

В този контекст е и кампанията на ИПИ за отмяна на изисквания минимум на начален капитал при регистриране на ООД и АД. По този начин изкушените за лесно начало в дребния и средния бизнес, които нямат начален капитал, стават неизбежна плячка на банковото кредитиране. Кампанията е подкрепена от ЦЛС, медиите на Иво Прокопиев — „Капитал“ и „Дневник“, „Отворено общество“ (чрез бившия член на ИПИ Георги Ангелов) и др. Минималният стартов капитал за регистриране на ООД и АД е намален 10 пъти, отново по предложение на Мартин Димитров (10).

В областта на селското стопанство ИПИ пледира за премахване на директните плащания върху земята, които са най-масовото средство за печалба на дребните собственици, и постепенната им замяна с финансиране на проектен принцип. Това по подразбиране облагодетелства само избрани крупни производители, които могат да наемат специалисти за перфектно изработване на отделните компоненти на проектите си и притежават необходимите контакти и надежден социален статус (11).

Институтът има подробно изследване върху регионалното развитие на страната (12). То е част от тригодишен проект, финансиран от „Америка за България“, на стойност 150 000 лв. „Икономическата свобода“ като свобода на едрия бизнес и транснационалните компании е обект на проекта Годишен индекс на конкурентоспособност в България“, финансиран от същата фондация с 924 000 лв. (13)

През последните години ИПИ изготвя алтернативни държавни бюджети, важен пункт в които е кампанията за премахване на минималната работна заплата (МРЗ), минималния осигурителен доход (МОД) и колективните трудови договори (КТД). Това са последните инструменти, които осигуряват минимална социална защита на работниците и служителите, но според ИПИ те спъват икономическото възстановяване на страната“ (14) и затрудняват работодателите — логично! — поставяйки тежка бариера пред откриването на работни места. Също логично, но грижата за разходите на работодателя и за макроикономическите показатели няма как да е самоцел дори за неолибералните икономики. В частност борбата на ИПИ срещу сивата икономика би трябвало да съвпада с политиките за съществуване и повишаване на МРЗ и МОД, тъй като именно пред­ходните им ниски равнища „стимулират“ работодателите да осигуряват на нива значително под реалното заплащане (и да се възползват от това, изплащайки при напускане само на официално декларираното възнаграждение).

Изследванията на ИПИ, задължително популяризирани от института „Атлас“, медийна група Bulgaria OnAir и принадлежащите ù от 2013 г. Investor.bg и Dnes.bg, изданията на „Икономедиа“ и подкрепени от силните донори и лобита, имат сериозно влияние върху българските политически и икономически елити.

Кампанията за въвеждане на плоския данък в България, най-антиегалитарната възможна мярка във фискалната политика, и то на фона на популистката кампания за намаляване на данъците и осигуровките (особено на частта, плащана от работодателя), беше стартирана от ИПИ през 2003 г., срещна голяма подкрепа сред заинтересованите социални структури, НПО и някои интелектуалци. Тя завърши положително при… правителството на Сергей Станишев. ИПИ не без основание смята това за свой успех (15).

Факт е, че всички успешни кампании на института завършват положително при управлението на Тройната коалиция и малочислен състав на Парламентарната група на СДС, работеща директно с ИПИ. Това говори за особено голямо влияние, което не се измерва с формално политическо представителство и с икономически аргументи.

За последните 11 години, за които ИПИ е предоставил финансови отчети (2003–2013), приходите му нарастват от 470 хиляди лева (310 хиляди от проекти и 160 хиляди от стопанска дейност) на 929 хил. през 2009 г. От тях цели 692 хил. са от стопанска дейност. За 2013 г. сумата е 860 хил., съответно 577 хил. от дарения и 283 хил. от стопанска дейност. Недвусмислено е, че от тези 577 хиляди лева 493 хиляди са дефинирани като дарения под условие“, т.е. целта е изпълнение на конкретни поръчки от донора, и само 84 хил. са дарения без условие“. В сравнение с 2012 г. има минимален спад на дарения­та – тогава те са съответно 621 хил. и 566 хил. Затова пък има бум в приходите от занижената след 2009 г. стопанска дейност – от 41 хил. на 283 хил.!

В момента „фондация“ ИПИ е акумулирала достатъчно предприе­мачески потенциал, за да генерира 1/3 от официал­ния си бюджет без непосредствената помощ на донори (16).

Центърът за либерални стратегии

Центърът за либерални стратегии (ЦЛС) – друг крупен продукт на USAID и „Отворено общество“, в момента има само европейски донори и самостоятелната му дейност у нас е силно редуцирана след „емиграцията“ на Иван Кръстев. Има обаче и и редица действащи проекти – всичките „под шапката“ на Европа.

Историята на този център е доста различна преди приемането на страната ни в ЕС. Достена Лаверн приписва на Кръстев твърдението, че мисията на българските think tanks е да работят в името на либералния консенсус „срещу всички погрешни популистки алтернативи, които поставят под въпрос нуждата от реформите такива, каквито ги препоръчват МВФ и Световната банка“ и които често претендират, че измислят специфичен национален модел“ (Лаверн 2010:125). Само по себе си това устно изявление не притежава нужната степен на достоверност. Но след горепосочените източници на финансиране идва German Marshall Fund (GMF) със серия от проек­ти „Антиамериканизмът на Балканите“ (2002–2005). В тях са изследвани хората, които мразят Съединените щати“ и представляват рисков фактор за сигурността на полуострова, поради което са необходими въвеждане на „институционални  механизми  за  борба  срещу  антиамериканизма“,  „кампания  за информиране на обществото и на елитите в България, Македония и Сърбия“.

Кръстев е поканен да ръководи програма „Antiamericanism PROJECT“ на Center for Policy Studies в Будапеща, която е финасирана от американския think tank „Council for Foreign Relations“ (CFR) и е сред приоритетите на Държавния департамент. Тя е задвижена вследствие на деликатната за американската външна политика ситуация след интервенцията в Ирак (Ibid.:145; 561). Сега вече цитираните от Лаверн думи стават безкрайно достоверни.

Съвсем недемократично и антилиберално (поне на теория) ЦЛС инициира проект против свободното и алтернативно мислене, което съвсем не подобава на активния патос против „тоталитаризма“ на близкото минало. Днес, десет години по-късно, такъв проект не би бил особено релевантен в България, въпреки че неолибералните идеологеми продължават да доминират. Централноевропейският университет в Будапеща (CEO) и Световната банка са източник на много ангажименти и финансови средства за ЦЛС и най-вече лично за Кръстев, включително постът изпълнителен директор на Третата Карнегиева комисия, подкрепена от Charles Stewart Mott Foundation (CSMF) и GMF. В комисията участва и Ейвис Боулън, бивш посланик на САЩ в България (1996—1999) и заместник-секретар по Контрола на въoръженията, Arms Control.

Комисията установява амплитуда на проевропейската ориентация в Западните Балкани между 49% в Сърбия, от една страна, и 71% в Косово и 72% в Албания, от друга, но като цяло е констатирано позитивно отношение. Докато към САЩ подчертано позитивно се отнасят респондентите от Косово (85%) и Албания (80%), докато в останалите страни отношението е рязко негативно. Навсякъде са скептично настроени към европейската интеграция и, освен в Босна и Херцеговина и Албания, не я приемат радушно.

Комисията препоръчва четири стъпки към задълбочаване степента на косовския суверенитет до „shared sovereignty“ (споделен суверенитет) в ЕС (само след няколко години Косово се сдоби с пълен суверенитет) и оценява федерацията Сърбия–Черна гора като нефункционална“ , като препоръчва референдумът през 2006 г. да вземе решение дали да я запази. Ясно намеква обаче за своята позиция,  като декларира, че за прогреса на региона ключово е демократичното бъдеще на „Сърбия“ (във всички останали случаи се казва „Serbia and Montenegro“). Тази препоръка на Комисията също стана реалност.

Докладът е издаден от ЦЛС (The Balkans in Europe’s Future2 005:2; 36-3849-52;etc.) (17). Това е особено успешен и влиятелен проект, ръководен от лидера на ЦЛС и българската неправителствена общност и финансиран или просто конституиран от сериозни американски организации (например Световната банка не дава пари, но изпълнява много важна роля). Имаме основания да предположим, че това е един от случаите, когато САЩ се намесват пряко в изграждането на бъдещето на Европа, ангажирайки се със съдбата на невралгични геополитически точки.

Влизането на България в Европейския съюз като че ли превръща ЦЛС в „изчезващ медиатор“ (по израза на Ален Бадиу), призван да напусне политическата сцена, след като е свършил своята работа. В крайна сметка ЦЛС изстреля своя лидер до 85-о място в класацията на Foreign Policy на най-значимите публични интелектуалци“ (18) в света през 2008 г. Днес ЦЛС е по-скоро политически ангажиран изследователски институт с медийни изяви главно в изданията на „Икономедиа“, но е добре дошъл и в телевизия Bulgaria OnAir и БНТ.

Центърът за икономическо развитие

Центърът за икономическо развитие (ЦИР) е основан от Александър Божков и играе важна роля в годините на т.нар. преход. Създаден е през 1996 г. с парите на „Отворено общество“, чийто изпълнителен директор в България по онова време е Георги Прохаски и в съдбовния исторически момент подготвя реализирането на американската мечта“ в България — идването на власт с абсолютно мнозинство на доминираното от СДС ОДС.

Този think tank, който формално работи от септември 1997 г., е създаден с точно определена цел: да подготви новата икономическа ориентация на България, като осигури безапелационна доминация на американските компании, както и на транснационалните, функцио­ниращи главно с американски финансови и интелектуални ресурси и ориентирани към изсмукване на световната периферия.

ЦИР е финансиран от Световния икономически форум (СИФ) на Джефри Сакс. От 1999 г. до 2012 г. изготвя регулярни доклади за конкурентоспособността на българската икономика в световен мащаб — важна тема в историята на ЦИД, ИПИ, ЦЛС. Глобалната оценка за всяка страна се изготвя на базата на 200 критерия и има за цел да ориентира международните инвеститори в икономическия и геостратегическия им избор, а също и да мотивира икономическите реформи в страната, насърчавайки налагането на законодателство, което премахва всички форми на икономически протекционизъм“ (Лаверн 2010:129).

Въз основа на доклада на ЦИР доклaдът на СИФ от 1999 г. поставя България на 56-о място от 59 държави. И изведнъж този от 2001 г., изготвен със съдействието на социологическата агенция към ЦИД „Vitosha Research“, посочва 2000 г. като най-добрата за прехода (Доклад — резюме 2001:3-4. До ноември 1999 г. Божков е министър на икономиката и регионалното развитие, а до средата на 2000 г. — главен преговарящ с ЕС). След това всичко си идва на мястото и през 2010 г. България е 70-а, през 2011 г. – 74-а (България се придвижва… 2010; Резултати 2011–2012).

Очевидна е тенденцията на екипа на Георги Прохаски максимално да стимулира публичното говорене и кампанийни дейности за каузата държавата трябва да инвестира в икономиката дори и само с нацио­нални средства и с цената на дефицит, ако усвояването на еврофондовете не върви“ заради продължаващото състояние на икономическа депресия (19) — точно обратното на първоначалното предназначение на ЦИР!

Потенциалът на ЦИР обаче става все по-малък, въпреки задкулисното участие на Прохаски в протестите срещу правителството на Пламен Орешарски през 2013-2014 г. И през последните две години Центърът практически не функционира като НПО – след края на американското финансиране.

Институтът за регионални и международни изследвания (ИРМИ)

Институтът за регионални и международни изследвания (ИРМИ) е създаден през 1997 г. от Огнян Минчев. Философията и източниците на финансиране на този think tank в основата си на пръв поглед не се различават от останалите, но всъщност той е строго геополитически ориентиран и изключително сериозно лобира за евроатлантическите ценности. Пресичане на хипотетичното руско политическо или икономическо влияние е основен принцип в работата на ИРМИ, изразяващо се в активно и последователно лобиране за членство в НАТО от самото начало.

Организацията има регионални приоритети: Минчев отдавна атакува перспективата за влизане на Турция в ЕС, определяйки я като страна с авторитарна политическа система, с имперско минало, оценявано с чувство за гордост и ревизионистични амбиции“  и десетки милиони бедни с ислямско-патриархално възпитание, в която малцинствата, свободното слово и различната идентичност са обезправени“, която при демографската си революция веднага ще стане страната с най-голям брой гласове при вземане на решения в ЕС и ще повлече със себе си безброй имигранти от Анадола. Единственият начин да бъде приета е преминаването на Съюза към системата Европа на различни скорости“, при която след  приемането  на  Турция самите „стари“ страни-членки  на  ЕС ще ренационализират своите институции и законодателство под натиска на своето обществено мнение, с цел да се предпазят от нежелана  инвазия на чужда работна сила, чужди нрави, чужда институционална и гражданска култура“, и универсално-нормативното европейско законодателство ще бъде заменено със селективни интеграционни споразумения между конкретни страни“. Но влизането на Турция в ЕС ще върне древната ù политическа хегемония в Югоизточна Европа, като единствената алтернатива за нейните бивши „роби“ ще бъде Русия – след като целта им е да се откъснат от влиянието на двете империи от миналото си и да влязат в „цивилизована“ Европа, самата логика на неразумна експанзия“ ще я изхвърли от региона (Минчев 2006).

Това е концепцията на Минчев за региона и в частност за България в най-сбит вид. Затова и той бе яростен противник на АЕЦ „Белене“, „доказвайки“, че нямаме нужда от задълбочаване на енергийната зависимост от Русия и подкрепяйки (донякъде в противовес на собствената си теза, че не ни е необходим повече ток) американската компания „Уестингхаус“, кандидат за построяване на нови два блока на АЕЦ „Козлодуй“. Аргументите му се свеждат до това, че компанията прави огромен по  мащаб бизнес в глобалния свят и едва ли ще рискува реномето си, за да влезе в блатото на посткомунистическите корупционни далавери“. Той пропуска дори факта, че „Уестингхаус“ строи АЕЦ във Филипините с държавен заем, изтеглен от Манила при 350 000 долара дневна лихва, и… не я построява! За сметка на което прибира 2,2 милиарда долара и си тръгва. Пропуска да напомни и как в качеството си на енергиен „експерт“ обвинява през 2001 г. вицепремиера в правителството на СДС Жотев, че саботира американския проект за пускане в експлоатация на ТЕЦ „Марица-Изток 1“, защото бил руски шпионин и роднина на Румен Овчаров“.

Накрая самият Овчаров като министър на икономиката и енергетиката подписва през 2005 г. този мечтан от „синия“ политолог Минчев договор, срещу който се бори 4 г. в опозиция (20). Изкупната цена на тока на „Марица-Изток 1“ е 6,8 ст./кч (очевидно хипотезите за много скъпо електроснабдяване са важни единствено когато става въпрос за „руската“ АЕЦ „Белене“). При това българските данъкоплатци я плащаха година, без централата да съществува, защото американската корпорация AES не успя да я построи в срок. Новата ТЕЦ „Гълъбово“ бе пусната в експлоатация 10 г. след сключване на договора, самият строеж започна през 2006 г. (21)

Днес ИРМИ е сред радетелите за добив на „американски“ шистов газ в Европа и в България — като  противовес на руския енергиен монопол, въпреки че крупните транснационални компании една след друга се отказват от безкрайно скъпите инвестиции, а пресъхването на находищата е обозримо дори в САЩ.

Накрая Минчев направи смразяващото самопризнание, че безрезервната преданост към неолибералния модел е довела до делегитимиране ролята на институциите в управлението и контрола на обществения интерес в икономиката“, а самият той бил всъщност кейнсианец. Неолибералните методи (вкл. валутният борд) играеха и играят ролята на усмирителна риза за стремежа на олигархията да разграби държавата до основи“ (22).

ИРМИ обаче е интересен и с друго – с вътрешнорегионалните инициативи. Те и до днес осигуряват жизнеспособност на проектите на ИРМИ там, където други стари грандове вече не намират своите територии. Навремето Институтът подпомогна старозагорската фондация „Самаряни“ и впоследствие тя създаде локална НПО-­коалиция „Партньори за промяна“ с пари на USAID. Всъщност тогава ИРМИ разви policy technolоgy, за да създава advocacy campaigns“. Така се изгражда системата capacity building: „мозъчният тръст“ получава пари от чужд, предимно американски донор (USAID, „Отворено общество“, CEE Trust и др.) и ги преразпределя към по-скромни НПО (Лаверн 2010: 173-174). Това е различен вид коалиция в сравнение с българския клон на Transparency International, основан през 1998 г. от Минчев с участието на И. Кръстев, И. Прокопиев, Г. Ганев, Е. Дайнов, К. Станчев, Н. Младенов и др.: вертикалната структура вече е твърде осезаема.

През 2014 г. ИРМИ получава грант от „Америка за България“ на стойност 482 000 лв. за тригодишен проект Гражданско общество и демократични институции“. Замрелият сюжет възкръсва, защото е присаден на нова почва — конкретни регионални дейности в шест български града. Проектът цели да подкрепи израстване на динамично и отговорно лидерство на регионално ниво, като съдейства за създаване в шест големи български града на Регионални платформи на лидерите. Платформите ще обединят личности с визия и способности да се заемат с ключови управленски проблеми, да откроят потенциала за регионален растеж и да подкрепят напредък в областите на доброто управление, на бизнес развитието, на гражданското общество или на общностния живот“ (23)–

Тук има перспективи за създаване на конкретни и работещи механизми за реализиране на влия­ние. Както казва Бауман, глобалните играчи имат нужда от локалните си помощници, които получават ресурсите да изградят и поддържат техните идеологически проекти по места. Тези личности с визия и способности“ ще получат нужните дивиденти, осмислящи проекта. В този дух е и стартиращият през октомври т.г. проект на ИРМИ (с финансиране от Европейското икономическо пространство) Стратегическо планиране и застъпничество: инструменти за по-ефективно включване на НПО във вземането на решения и диалога с местната власт, за който са отпуснати и 18 047 евро от „Отворено общество“ (Отворено общество 2013:18).

Неправителствените организации трябва да напуснат централните публични полета и да овладеят политическото пространство на регионално равнище – това е урокът на ИРМИ.

Центърът
за социални практики

Центърът за социални практики (ЦСП), дългогодишен бенефициент на Сорос и USAID и свързван предимно със „синия шаман“ Евгений Дайнов, не предизвиква особен интерес с някаква специфична теория или практика. Дайнов бе известно медийно лице, но неговият „мозъчен“ принос към историята на българските НПО не е интересен.

Когато правителството на Виденов държеше ниски изкупните цени на стоките на  млекопроизводителите, той обяви, че целта е да има евтино мляко за пенсио­нерския електорат в градовете. Изхождайки от медийния мит, че  пенсионерът яде само кисело мляко“, Дайнов построи анализ на икономическата политика на правителството. В друг случай обвини БСП, че иска избори през лятото, защото тогава образованият и заможен десен електорат ходел на море, а бедният и неук ляв избирател щял да бъде на линия. Бившият рокер и възпитаник на Оксфорд в момента е трансформирал ЦСП в програма към НБУ, където набързо бе назначен за професор.

Институтът
за изследване на близкото минало

Нашето внимание обаче заслужават някои НПО, създадени през последните 10 години, които получават финансиране от САЩ. През 2005 г. бе създаден Институт за изследване на близкото минало (ИИБМ), ръководен от проф. Ивайло Знеполски. ИИБМ си поставя за цел изследване с максимална научна добросъвестност на комунистическия режим не само като идеологически и политически феномен, но и от историческа, психологическа, социална и антропологична гледна точка“ и развива множество изследователски проекти с академични претенции за малочислена подбрана публика (активни са И. Еленков, П. Дойнов, М. Груев, М. Иванов, А. Везенков, Р. Аврамов от ЦЛС).Устна история на комунизма в България (1944—1989)“ е съвместен проект с „Америка за България“ (2010—2012), а „Изследвания на периода на комунизма 1944—1989 г.“ — с „Отворено общество“ (2008—2010). Близкото  минало и съвременните му употреби в България“ е финансирано от CEE Trust. През 2014 г. с подкрепата на Американския университет в България бе издаден юбилеен сборник „9 септември 1944 г.“

В противовес на заявеното обаче, изследванията на ИИБМ са задължително тенденциозни по отношение на „комунизма“ и се отнасят крайно негативно към този период, възпроизвеждайки задължителните клишета на популярния десен дискурс за прехода от тоталитаризъм (комунизъм) към демокрация“. Институтът не дава и конкретни данни за размерите на финансирането си (24).

От сайта на „Америка за България“ разбираме, че за Устна история на комунизма“ през 2010 г. е получил 325 хил. евро, а за новия проект  Помним и разбираме близкото минало“ през 2014 г. — 448 000 лв. За Адаптация на „История на НР България“ за превод и публикация на английски език“ — 29 000 евро (2010).

Институтът
за развитие на публичната среда

Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС) начело с Антоанета Цонева се занимава предимно с „честното“ провеждане на изборния процес (през 2013 г. Цонева бе сред най-видните „протестъри“). Партньори са фондация „Америка за България“, Институт „Отворено общество“ — София, Балкански тръст за демокрация (BTD, основан от GMT, USAIDи CSMF през 2003 г. и отпускащ предимно суми до 25 000 долара) и др. американски донори.

Застъпничество за честен и свободен изборен процес и оценка на въздействието на новото изборно законодателство“ се финансира от BTD, а през „протестната“ 2013 г. проектът Инициатива за свободни и честни избори“ (приключил през октомври 2014 г.) получава 194 000 лв. от „Америка за България“ (25).

CEE Trust раздава през 2013 г. на лидерите на протестите големи суми: Училището за политика на Саша Безуханова е получило около 300 хил.; фондация „14 януари“ на едно от лицата на Протестна мрежаАсен Генов близо 120 хил. долара; Институтът за развитие на публичната среда на Антоа­нета Цонева, поискала среща с премиера от името на протестиращите около 200 хил. долара; Центърът за либерални стратегии на политолога Иван Кръстев — 137 хил. долара“ (26).

Цонева смята, че даренията не бива да са публичен интерес, но от сайта на „Отворено общество“ се вижда, че ИРПС е партньор на организацията по проекти, свързани със създаване на център по общински политики, публично-частни партньорства и етажна собственост (27) — теми, които отсъстват сред заявените от ИРПС.

През 2010 г. са усвоени 18 хил. евро по проект на ИРПС (Отворено общество… Год. доклад 2010: 27), през 2009 г. са около 6 хил., за 2008 г. — около 20 хил. и т.н. (Отворено общество … Год. доклад 2009: 26; Год. доклад 2008:32) и т.н.

Основаната през 2010 г. от Константин Павлов – Комитата, Асен Генов и Илия Марков фондация „14 януари“ се занимава предимно със защита на човешките и гражданските права“, „провеждане на граждански контрол върху институциите“ (напр. относно прословутите „подслушвания“), подпомагане на гражданите при осъществяване на цифровите им права“(28) и др.

Генов се прочу по време на протестите против правителството на Пламен Орешарски, както и със задържането си след гаврата с партизанския паметник пред централата на БСП.

Центърът за култура и дебат „Червената къща“

Фондация „Гъливер клиринг хаус“ има за свой проект Центъра за култура и дебат „Червената къща“. Един от двамата нейни участници в Съвета на директорите е съпругата на Иван Кръстев — Десислава Гаврилова, която ръководи и „Червената къща“, основана и поддържана с пари на „Отворено общество“ по контракт с Министерството на културата (МК).

Независимо че е държавна собственост на Министерството на културата, къщата по същество е дадена за ползване на десни идеолози и финансирани от САЩ НПО-та, като е освободена от наем към държавата. В нея се провеждат дълго време дискусии с участието на едни и същи подбрани десни интелектуалци.

През миналата година ползващите сградата на „Червената къща“ поведоха война с Министерството на културата, защото контрак­тът бил прекратен и Къщата не била в състояние да си плаща нае­ма. Гаврилова блъфира, че ще затвори врати“, но това не се случи и скандалът утихна изведнъж.

Само месеци преди това, през 2014 г., проектът Преоткриване на Център за култура и дебат „Червената къща“ (каквото и да означава това) е получил 167 000 лв. от „Америка за България“, както е отбелязано на сайта на фондацията.

Българският институт за правни инициативи

През 2006 г. бе основан Български институт за правни инициативи (БИПИ), който проведе мащабни изследвания върху непрозрачността в съдебната система и предложи конкретна реформа. Сред членовете са членът на ЦЛС и Българския хелзинкски комитет (БХК) Йонко Грозев, директорът на American Bar Association/CEELI за България Марк Ласман, директорът Биляна Стефанова Гяурова-Вегертседер.

Институтът е определено интернационален, финансиран е от американски донори, като освен Ласман, още двама активни сътрудници на American Bar Association влизат в ръководството – Б. Гяурова и Хр. Иванов. Сред донорите са GMF, Американска асоциа­ция на юристите — инициатива за върховенство на закона — ABA ROLI, „роднинска“ организация на ABA/CEELI, Департамента на правосъдието на САЩ, и което е особено интересно — USAID, оттеглил се от България през 2007 г., с преведено на български име (Доклад БИПИ 2008; 2010). Очевидно САЩ схваща БИПИ като американска НПО и затова USAID продължава да я финансира. В изследване на USAID е казано буквално: Създаден като наследник на Attorneys’ Professional Development Initiative (APDI) на USAID, БИПИ e  неправителствена организация, (останала в) наследство от USAID. (Chaudhry etc. 2012:72)

Сайтът на организацията ясно декларира национален и регио­нален обхват, което не е съвсем вярно: например Христо Иванов е в продължителна командировка в Кения след избухване на гражданската война през 2008 г. За 2012 г. БИПИ декларира активи на стойност 350 000 лв. и общ размер на приходите 366 хил. лв. За 2013 г. — 321 хил. (Год. отчет БИПИ 2012:13; Год. отчет БИПИ 2013:16-18). Особено активен по време на „гражданските протести“ заедно с Асен Генов, Антоанета Цонева и др., програмният директор Христо Иванов — един от създателите на „Протестна мрежа“, става министър на правосъдието и пристъпва към реализиране на своя проект за реформа в съдебната система: прозрачни и нерегулирани назначения на съдиите с помощта на усъвършенстван и защитен софтуер, нов състав на ВСС, изкореняване на корупцията, ефикасно водене на дела и изпълнение на присъди. Изследванията и предложенията на БИПИ са оригинални (вж. Доклад БИПИ 2013), но изцяло в контекста на конвенционалната подмяна на радикалното дебатиране с вездесъщите реформи в съда и прокуратурата“.

Протестите не са успешни, но се прекратяват, а техните лидери получават солидно финансиране като възнаграждение за добре свършена работа (все пак през 2014 г. се стигна до предсрочни избори).

Самото протичане на летните протести през 2013 г. има крайно съмнителен характер: огромни групи от хора са организирани прекалено бързо и по повод на едно назначение, като това се случва не през силно политизираните първи 1-2 години на „прехода“, не през 1996—1997 г. и не в Северна Африка, където „Арабската пролет“ е резултат от изригналите потискани енергии на етап от развитието на политическата култура и хоризонт на очакванията, сходен с източноевропейския от 19891991 г.

Пишещият тези редове има информация ad hoc от собственици и служители на филмови агенции, че са се занимавали с набирането на хора срещу заплащане, а един от тях впоследствие набираше статисти за проявите на формацията на Николай Бареков „България без цензура“. Транспарантите бяха на една и съща фирма и еднотипно подготвени, едни и същи барабанчици заемаха всяка вечер различни позиции. Със сигурност е имало и политически ангажирани хора, включително някои от представителите на НПО, но като цяло, да се представят тези събития за изригване на безкористна революционна вълна, е абсурдно.

Много медии все още твърдят, че кръгът „Капитал“ около Иво Прокопиев финансира протестърите, защото неговите медии (вкл. сайтовете „Медиапул“ и „Офнюз“) ги отразяваха апологетично. Прокопиев, в миналото свързван със Световната банка, собственик на „Алфа Финанс Холдинг“ АД и съсобственик на определяната като меценат на протестърите „Типингпойнт“, учредител на сдружение „Инициатива глобална България“, дълго време е бил смятан за донор и „олигарх“. През 2011 г. обаче „Икономедиа“ (формално управлявана от съпругата му) печели 3 млн. лв. от „Америка за България“ за проекта „В дигитално време“. Не е ясно защо средства в такъв размер трябва да бъдат вложени за постигане на мисията на фондация „Америка за България“ за укрепване на демократично общество в България, като подкрепя независими медии и утвърждава високите професионални и етични стандарти в журналистиката“.

За Онлайн платформи за дебати, граждански каузи и публичен контрол“  „Икономедиа“ печели 148 хил. евро още през 2009 г. „Отворено общество“ през 2012 г. получава от  „Америка за България“ 284 000 лв. за Ромска здравна стипендиантска програма лидерство в здравето: поколение от професионалисти в здравната система“  и 62 510 — за проекта Мост между ромите и бизнеса в България“, по който печели 43 хил. още през 2010 г. (29) „Америка за България“ очевидно не напълно оттеглилия се през 2008 г. USAID, разчита на Българо-американски фонд от 400 млн. долара и става най-големият донор.

Риск монитор“, „Иновейтив енерджи солюшънс“ и Институтът за дясна политика

„Риск Монитор“ (РМ), дъщерна НПО на Центъра за либерални стратегии (ЦЛС), оглавявана от бившия директор на „Отворено обшество“ и ЦЛС д-р Стефан Попов, разчита на „Америка за България“, „Отворено общество“ в София и в Ню Йорк, BSD, CEE Trust. Партньори са: „Капитал“, „Дневник“ и „Медиапул“ — медии на Галя Прокопиева. Йонко Грозев (БИПИ) работи и за „Риск Монитор“. За проекта Специализираната прокуратура срещу организираната престъпност“ през 2014 г. „Риск Монитор“ прибира 240 000 лв. От „Отворено общество“ са получени 31 000 евро за 2010 г. (Отворено общество…, Год. отчет 2010:19), за предишната скромните 6000 (Отворено общество…, Год. отчет 2009:14).

„Иновейтив енерджи солюшънс“ ЕООД (ИЕС) е интересен феномен. Собственост е на Илиян Василев, виден лобист против енергийните проекти „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, както и „за“ добива на шистов газ и приемане на споразумението за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) — заедно с ИРМИ, Център за Балкански и Черноморски изследвания (CBBSS) на Алекс Алексиев и др. Той покани бившия директор на „Росатом“ Б. Нигматулин да говори пред енергийната комисия в българския парламент, при което изглеждаше, че лобира за „Газпром“ срещу „Росатом“ и проекта за АЕЦ, но всъщност Василев бе и против двата руски проекта за България: изглежда привидната реклама трябваше да произведе обратен ефект.

Василев е бивш посланик в Москва, директор на „Делойт“. Твърди се, че е бил агент на ДС, но едва ли само това е причината да бъде толкова влиятелен, статиите в личния му блог да се препечатват в медиите на Галя Прокопиева, сайта на „Атлас“ (Институт за свободен капитализъм, основан от членове на сдружението „Айн Ранд“ като К. Манолов, В. Шопов (ИРМИ) и др.), да бъде гост в телевизионни предавания, цитиран и др. Няма никакви данни за финансиране на неговото дружество, включително за визитата на Нигматулин, нито конкретни сведения за неговите контакти, освен че отскоро е гост-лектор в НБУ. Недвусмисленото проамериканско лобиране за шистовия газ и имплицитната подкрепа за „Уестингхаус“, дори да са следствие от безкористни убеждения или лични търговски интереси на ИЕС, се нуждаят от по-конкретно обяснение.

През 2014 г. се появи Институт за дясна политика (ИДП), ръководен от активисти на Реформаторския блок (РБ), като Тома Биков, и предназначен да търси сближение между РБ и ГЕРБ. ИДП изследва българския политически живот и отделните партии, визирайки неустойчивия профил на РБ и безперспективността на БСП.

Първоначално се говореше, че АБВ няма основание да съществува след „падането“ на Станишев като лидер на БСП, сега откриват перспективи за лявоцентристката организация в консервативното електорално пространство от двете страни на спектъра. Директорът Нено Димов обяви по НТВ, четрите стълба на дясното“ са: патриотизъм, християнски ценности и капитализъм, а лявото в България не може да посочи своите. Без да коментираме дали посочването на три думи само по себе си означава работа със съдържателни понятия, остава да обърнем внимание, че тази НПО е малка и при основаването си разчита наамерикански републикански фондации“(30).

Засега The Institute for Right Politics изобщо не присъства не само във финансови отчети, но и в публичното пространство на западните медии и най-вероятно засега е неофициално спонсориран само от заинтересовани български източници.

От USAID
до „Америка за България“

На донорите трябва да бъде посветено отделно изследване. Нека се ограничим с това, че USAID чрез президента Буш обяви, че е вложил 600 млн. долара в България за 17 години (USAID 2007: 5). Фондът развива активна дейност в различни направления извън политическата сфера, например съдейства да се наложи на много места в провинцията статусът на моделните съдилища и облекчен контакт на гражданите с местната администрация (на гише“). В Монтана бе построено шосе.

За свой наследник USAID остави „Америка за България“ (Ibid.: 38) – фондация, основана от Тhe Bulgaria Fund (БАИФ), който стартира с 55 млн. долара през 1991 г., но през 2008 г. те достигат 400 млн. Фондът развива стопанска дейност посредством дългови и капиталови инвестиции в над 5000 малки и средни предприятия и се превръща в крупен инвеститор в недвижими имоти“ (America… 3), вследствие на което е основана Българо-американската кредитна банка (БАКБ), кредитираща малкия и среден бизнес (може би възползвайки се от промените в нормативната база за минимален капитал, реализирани от кампанията на ИПИ в годината, когато фондация „Америка за България“ идва у нас).

Заключение

Българското „гражданско общество“ подменя потенциа­ла за разгръщане на масова публичност в българския социум, делегирайки го на ограничени по брой, но не и по влияние, екипи, наречени НПО. Под егидата на независими изследвания и проектно финансиране политически ангажирани лица, заемащи в миналото или в бъдеще висши държавни или партийни позиции, обвързани политически или с влиятелни ръководни позиции в частния бизнес, ръководят тези НПО, както това се случва в третия сектор навсякъде по света. Някои по-големи think tanks, следвайки примера на ЦИД, групират на мрежов принцип около себе си групи от многобройни НПО. Често едни и същи хора участват в няколко значителни НПО. Семейства, преодолявайки чрез формалната си „раздяла“ също така формалните изисквания на либералнодемократичния модел за отсъствие на конфликт на интереси“ или свързани лица“, управляват два и повече крупни think tanks (Георги Ангелов преминава от ИПИ в „Отворено общество“, а съпругата му Светла Костадинова става директор на ИПИ; Иван Кръстев е начело на ЦЛС и е финансиран от Сорос, а културните дебати в строго дясното пространство на „Червената къща“, ръководени от Д. Гаврилова, дължат съществуването си пак на „Отворено общество“).

Финансират се организации, не социуми. Идеята е хората да бъдат не задоволени, а „насочени“, както казва Огнян Минчев. Затова „Отворено общество“ в един момент започна да отпуска само малки суми по проекти, които вече са намерили основното си финансиране и търсят пари за отделни компоненти. Проектите, твърди философията на think tanks, трябва да стимулират инициативата и мисленето, за да се научат хората сами и трайно да променят към по-добро своя живот, а не да разчитат на готово финансиране (както това правят самите НПО, те трябва да подготвят проект, но финансирането за него е предопределено за тях. Конкурсният принцип се използва формално). Затова проектът търси „правилния“ дискурс, а не разрешаването на проблема. Дават се 16 хил. евро за проект Методи за ефективно разрешаване на дискриминационни практики при предоставяне на услугата „Питейно-битово водоснабдяване в област Сливен“ на сдружение „Обществен барометър“ и Гражданска инициатива „Справедливост“, вместо да се прибегне до лесното за ромските махали решение тези средства да бъдат инвестирани в самото прокарване на водопровод.

Мрежовият“, „хоризонтален“ принцип, за който още Кръстев говори, е реалност вътре в самите НПО в България. Между тях няма скандали и трайни конфликти: те са голямо семейство, с развита вътрешна мобилност и взаимната им подкрепа осигурява доброто функциониране на общността като цяло. В своята досегашна история това функциониране се дължи основно на финансиране от САЩ. Няма причина да не продължи и в близко бъдеще. Задълбочаването на конфликта в Украйна и влошаването на отношенията между Русия и Европа могат само да стимулират активността на американските донори, чиято превърната форма ще бъде идеята, че сега България има възможност да се превърне в ключов фактор в региона“.

В никакъв случай не трябва да имаме илюзии относно хипотетично безпристрастната научна работа в някое НПО у нас. Политическата обвързаност поставя изследванията на тези организации в безизходна ситуация дори при евентуални добри способности на сътрудниците: относително изключение са някои трудове на екипи на „деамерканизиралия се“ Център за изследване на демокрацията от последните 10 г.

Дали личността Иван Кръстев е интелектуалец, или не, е като цяло безотносително към научната стойност на публичното му производство. Дали Георги Ангелов е способен икономист, можем да допуснем от успешната му кариера в think tanks, но няма как да пренебрегнем умишленото игнориране на очевидни фактори и данни в неговите анализи. Прекрасната дисертация на Огнян Минчев от 1988 г. за Лейбъристката партия, издадена през 1991 г., няма  нищо общо с политологическите му анализи в годините на „прехода“. НПО-тата обаче незабелязано налагат дискурс, който техните опоненти усвояват безкритично и така губят във все по-голяма степен възможността да изразяват своите аргументи.

Например, в анализите на ИПИ, а вече и в тези на ИДП, се споменава като подразбиращо се, че работникът или служителят произвежда добавена стойност“ за предприятието и няма какво друго да произведе: не се допуска говорене за принадена стойност“. Оказва се, че никой никого не експлоатира, само държавата граби едрия бизнес и спъва просперитета на неправителствените организации.

В това отношение трябва много да се работи, в противен случай лявата алтернатива в „третия сектор“ става все по-трудна, въпреки наличието на сдружения като „Солидарна България“ и Института за модерна политика.

 

Бележки:

(1) DianeStone.Think Tanks and Policy Analysis, in Frank Fischer, Gerald J. Miller. &Mara S. Sidney (eds.), Handbook of Public Policy Analysis: Theory, Methods and Politics, New York, MarcelDekkerInc. 2006: 149-157;  Тhink Tank. The American Heritage Dictionary 2000.

(2)  DianeStone. Think Tanks and Policy Advice in Countries in Transition. 31 st August 2005, Hanoi: 2.

(3) Изказването на Попов е по: Георгиева, Т. За тинк-танковете като за Ницше във вестниците. В. Култура, бр. 17 (2635), 6 май 2011 г.

(4) Достена Лаверн приписва на същия този С. Попов основателния коментар (от 2002 г.),  че в България няма леви think tanks… Всички икономически think tanks са по-десни дори от СДС“ (Лаверн 2010: 230).  Това може би не е толкова безспорно понастоящем, след появата на Института за модерна политика и олевяването на „Галъп“.

(5) Сведения за тези кампании има в рубриката „Публикации“ на сайта на ЦИД http://www.csd.bg. По отношение на финасирането и партньорите им, не всички донори и участници в съвместни проекти са от ЕС. В отчета за 1995 г. ЦИД декларира участие в CentralandEastEuropeanLawInitiative (CEELI) на American BarAssociation и в InstitutionalReformandtheInformalSector (IRIS) на University of Maryland. Annual Report 1995, CSD, посочвайки като донори и партньори множество мощни американски институции и доминираната от САЩ Световна банка (http://www.csd.bg/artShow.php?id=10123; http://www.csd.bg/artShow.php?id=10203, Last Visited on 19 February 2015). Посочените по-долу данни за приходите на ЦИД са от годишните отчети, публикувани на сайта на организацията: http://www.csd.bg/artShow.php?id=10135 (за 1994-1995), http://www.csd.bg/artShow.php?id=10183 (за 1996-1997) и т.н. (Следващите отчети са публикувани в pdf и са цитирани тук в основния текст).  

(6) Стратегия ли е Националната стратегия за противодействие на корупцията“? Институт за пазарна икономика, 14.12.2006, http://ime.bg/bg/articles/strategiq-li-e-nacionalnata-strategiq-za-protiwodejstwie-na-korupciqta-1/ Last Visited on 18 February 2015.

(7) Анализ на икономическата програма на СДС. Институт за пазарна икономика,  http://ime.bg/bg/articles/analiz-na-ikonomicheskata-programa-na-sds/Last Visited on 18 February 2015.

(8)  Дарители на ИПИ. 20.07.2013. ИПИ, http://ime.bg/bg/articles/dariteli-na-ipi-2/ Last Visited on 18 February 2015; Производителят на възможности. ИПИ,  http://ime.bg/bg/entr/Last Visited on 18 February 2015; Тримесечни икономически анализи с фокус върху различни сегменти от банковия пазар ИПИ. Годишен доклад 2013: 8;

(9) Институт за пазарна икономика. 2007 – Преходът на ИПИ: Годишен доклад. Март 2008: 6; Бончева, Ю. Всеки проектозакон – с бизнес план. В. Сега, 13 юни 2007. Статията на Ран е достъпна на RAHN: Theoptimumgovernment. Washington Times, Thursday, January 29, 2009. http://www.washingtontimes.com/news/2009/jan/29/the-optimum-government/Last Visited on 19 February 2015.

(10) Димитров, В. Минималният стартов капитал – най-после малко разум и в парламента. 23.05.2008. ИПИ, http://ime.bg/bg/articles/minimalniqt-startow-kapital-naj-posle-malko-razum-i-w-parlamenta/Last Visited on 18 February 2015.

(11)  Вж. Вълканов, Н. Възможности за моделиране на ОСП за нуждите на българското селско стопанство през периода 2015-2020 г. Декември 2013 г. Институт за пазарна икономика.

(12) Д-р Николова, Д., д-р Цветков, Ал., Ганев, П., Алексиев, Я., Славова, З. Регионални профили: показатели за развитие. София 2014. Институт за пазарна икономика; 172 с.

(13) Фондация Америка за България. Грантове 2012. http://www.americaforbulgaria.org/grants/area/all/ year/2012,Last Visited on 18 February 2015.

(14)  Стайков, К. Алтернативен бюджет 2013: Искате по-голяма заетост? Премахнете МРЗ, МОД и КТД! 19.10.2012. ИПИ, http://ime.bg/bg/articles/alternativen-byudjet-2013-iskate-po-golyama-zaetost-premahnete-mrz-mod-i-ktd/Last Visited on 18 February 2015; Минималната работна заплата „изяжда“ новите работни места. 20.09.2013. ИПИ, http://ime.bg/bg/articles/minimalnata-rabotna-zaplata-izyajda-novite-rabotni-mesta/LastVisitedon 18 February 2015.

(15)  Ганев, П. Право в десетката! 11.09.2007. ИПИ, http://ime.bg/bg/articles/prawo-w-desetkata/Last Visited on 18 February 2015.

(16) Финансова информация. 23.04.2013. ИПИ, http://ime.bg/bg/articles/finansowa-informaciq/Last Visited on 18 February 2015; Отчет за приходите и разходите на Фондация Институт за пазарна икономика. (Одитът е извършен от „АФА“ ООД).

(17) Вж. още: Tsenkov, E. International Commission to ReportonBalkans. 30/04/04. SETimes.com, http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/en_GB/document/setimes/features/2004/04/040430-EMIL-001, Last Visited on 19 February 2015; The American Academy of Diplomacy: Avis T. Bohlen. http://www.webcitation.org/5uh1UDBSH, Last Visited on 19 February 2015; Лаверн, Д. Цит. съч., с. 570-571. Относно Боулън тя допуска грешка: нарича я „заместник-министър на външните работи на САЩ“ – длъжност, която не съществува. Също така Лаверн не споменава, че е била посланик у нас.  

(18)  Поставям термина в кавички, защото сред класираните в стотицата са Ал Гор, Вацлав Хавел, Егор Гайдар, папа Бенедикт XVI и дори Гари Каспаров. Съмнително е дали Фернандо Енрике Кардосо е в списъка заради кариерата си на професор и изследовател или защото е два мандата президент на Бразилия, както и дали Лилия Шевцова (също член на „Карнеги“) не е конюнктурно надценена, най-вече  поради изследванията си за „Путинова Русия“. Top 100 Public Intellectuals.Foreign Policy, http://foreignpolicy.com/2008/05/15/top-100-public-intellectuals/Last Visited on 19 February 2015. А дали публичната фигура Иван Кръстев е „интелектуа­лец“, ще стане дума по-нататък.

(19) ЦИР: Държавата да инвестира, за да задвижи икономиката. В. Капитал Daily, 29  апр. 2013.  http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/04/29/2051332_cir_durjavata_da_investira_za_da_zadviji_ikonomikata/Last Visited on 19 February 2015.

(20)  Николов, Х. ТЕЦ „Марица-изток 1“ — истинската история. В. Сега, 9.12. 2005;   

Dumaine, B. The $2.2Billion Nuclear Fiasco. Fortune, September 1, 1986 http://archive.fortune.com/magazines/fortune/fortune_archive/1986/09/01/67989/index.htm.Last Visited on 19 February 2015. 

(21) Иванова, Т. Откриха официално ТЕЦ „AES Гълъбово“. Starazagora.net, http://stzagora.net/2011/06/03/Last Visited on 19 February 2015.  

(22) Огнян Минчев, директор на Институт за регионални и международни изследвания: Сгрешихме с категоричната подкрепа за неолибералния модел. 2011. Samvoin.blog.bg, http://samvoin.blog.bg/politika/2011/05/11/ognian-minchev-direktor-na-institut-za-regionalni-i-mejdunar.744889, Last Visited on 19 February 2015.

(23)  Америка за България. Грантове 2014: http://www.americaforbulgaria.org/grants/view/UbCXP6WT, Last Visited on 19 February 2015.  

(24) Сведенията са от сайта на ИИБМ: http://minaloto.org/index.php?option=com_content&view=article&id=22&Itemid=32&lang=bghttp://minaloto.org/index.php?option=com_content&view=section&layout=blog&id=4&Itemid=73&lang=bgetc. Last Visited on 19 February 2015.  

(25) ИРПС. http://iped.bg/bg/project/project4a, Last Visited on 19 February 2015;

Америка за България. Грантове 2013: http://www.americaforbulgaria.org/grants/area/all/year/2013, Last Visited on 19 February 2015.  

(26) Кодинова, В. Лидери на протеста – с добри бюджети. Преса, печатно издание, брой 216 (567) от 10 август 2013 г.

(27)http://osi.bg/?cy=10&lang=1&a0i=222667&a0m=read&action=4&proj_id=65&program=3; http://osi.bg/?cy=10&lang=1&a0i=222667&a0m=read&action=4&proj_id=64;  http://osi.bg/?cy=10&lang=1&a0i=222667&a0m=read&action=4&proj_id=44 Last Visited on 19 February 2015.  

(28)  Фондация „14 януари“. http://14january.net/about/Last Visited on 19 February 2015.

(29) Всички данни за различните НПО са на: Америка за България. http://www.americaforbulgaria.org/grants/area/all/year/allLast Visited on 19 February 2015.

(30)  Оков, С. Нов институт за дясна политика ще сближава програмите на ГЕРБ и РБ. Дневник, 28 юли 2014. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/07/23/2348789_nov_institut_za_diasna_politika_shte_sblijava/Last Visited on 19 February 2015.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

America for Bulgaria Foundation. Образование и библиотеки. София 2008. 

AnnualReport,  CED 1999.

AnnualReport,  CED 2001.

AnnualReport,  CED 2003.

AnnualReport,  CED 2005.

Chaudhry, Rochika G., Perkins, S., Armstrong, L., Patel, B. Graduation and Phase-Out in the Health Sector: What Have We Learned? 2012. USAID, Spring 2012.

International Commissionon the Balkans. The Balkans in Europe’s Future. Secretariat Center for Liberal Strategies, Sofia 2005. 65 p.

Krastev, I. The Strange (Re)Discovery of Corruption. In: Dahrendorf, R., Elkana, E., Neier, A. (eds.) The Paradoxes of Unintended Consequences. Budapest, Central European University Press. 420 p.: 23-41.

Stone, D. Think Tanks and Policy Advicein Countriesin Transition. 31st August 2005, Hanoi.

Stone, D. Think Tanks and the Policy Analysis, in Frank Fischer, Gerald J. Miller. &Mara S. Sidney (eds.), Handbook of Public Policy Analysis: Theory, Methods and Politics, New York, Marcel Dekker Inc. 2006: 149-157.

The Level of Transparency of Oil and Gas Transit Operations Through Bulgaria, Georgia, Turkey and Ukraine. Revenue Watch Institute. September 2012. 44 p. 

Think Tank.  The American Heritage Dictionary 2000. 

USAID in Bulgaria: 1990–2007. Seventeen Years Hand in Hand. USAID/Bulgaria 2007: 39 p.

Безлов, Т., Димов, М., Йорданова, Н., Гунев, Ф. Полицейски проверки и използване на етнически профили в България. Център за изследване на демокрацията, София 2006. 101 с.

България се придвижва с 6 места напред в новия Доклад за конкурентоспособност на Световния икономически форум. 2010–2011. Достъпен на CED, http://www.ced.bg/project.php?ProjectID=25, Last Visited on 19 February 2015.

Годишен отчет. Център за изследване на демокрацията 2009.

Годишен отчет. Център за изследване на демокрацията 2011.

Годишен отчет. Център за изследване на демокрацията 2013.

Доклад: Заключения от  проверка  на приложението на изискването за определяне на съдебния състав на случаен принцип. Български институт за правни инициативи. Април 2013 г.

Институт за пазарна икономика. 2007 – Преходът на ИПИ: Годишен доклад. Март 2008.

Конкурентоспособност на българската икономика. Годишен доклад – резюме. Икономически форум за Югоизточна Европа, 15–17 октомври 2001 г. София, www.ced.bg Достъпен на http://www.ced.bg/publication.php? PublicationID=76. Last Visited on 19 February 2015.

Лаверн, Д. Експертите на прехода. Изток–Запад, София 2010. 614 с.

Манчева, М., Илчева, М., Дойчинова, М. Социологически и демографски анализ на избрани уязвими групи. Център за изследване на демокрацията, София 2014. 32 с.

Минчев, О. Казусът Турция в ЕС. Институт за регионални и международни изследвания, 2006.

Основни тематични области – 2014 г. Център за изследване на демокрацията.

Основни тематични области – 2015 г. Център за изследване на демокрацията.

Отворено общество. Годишен доклад 2008.

Отворено общество. Годишен доклад 2009.

Отворено общество. Годишен доклад 2010.

Отчет на приходите и разходите на фондация Институт за пазарна икономика за 2013 година. Достъпен на http://ime.bg/bg/articles/finansowa-informaciq/ LastVisited on 19 February 2015.

Пашев, К. Плоският данък: икономически и социални ефекти. Център за изследване на демокрацията: Икономически изследвания. WP 0509/1 BG.  Септември 2005. 27 с.

Престъпление без наказание. Противодействие на корупцията и организираната престъпност в България. Център за изследване на демокрацията, София 2009. 105 с.

Регионални профили: Показатели за развитие. ИПИ, София 2014. 172 с.

Резултати от Доклада за глобална конкурентоспособност, СИФ 2011-2012 г. Достъпен на http://www.ced.bg/publication.php?PublicationID=189 Last Visited on 19 February 2015.

Фондация Български институт за правни инициативи. Доклад за извършената дейност през 2008 г.

Фондация Български институт за правни инициативи. Доклад за извършената дейност през 2010 г.

Фондация Български институт за правни инициативи. Доклад за извършената дейност през 2012 г.

Фондация Български институт за правни инициативи. Доклад за извършената дейност през 2013 г.

Червенков, Ч., Славчев, Б., Вучков, В. Полицията в модерното общество: необходимата реформа в България. Център за изследване на демокрацията, София 2009. 80 с.

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук