Георги Пирински е главен редактор на сп. "Ново време"
Драги читателю,
В настоящия брой отново подемаме темата от миналия – за Европа пред избор, с необходимото продължение за това какво предлагат социалистите. В началото ще намерите задълбоченото изследване на проф. Динко Динков, очертаващо широка концептуална рамка за осмисляне на сегашната особено дълбока криза на Европейския съюз, както и критика на измамния отговор за изход от нея, предлаган днес различните видове националисти.
На този фон предлагаме поредица от материали, които отразяват позициите и посланията на социалистите както у нас, така и в Европа, при това не само от ЕС (вижте статията за сръбските социалисти), за верния път към ново начало на европейската интеграция. Обединяващият стремеж на тези търсения е вярно да бъдат разкрити дълбоките причини за днешната криза и оттук да се очертаят истинските отговори за изход от нея.
Всъщност отговорът, който ние, българските социалисти, предлагаме, се съдържа още в заглавието на Платформата на БСП за изборите: „За социална Европа на гражданите и народите“. Впрочем, възможно е в постановката „и народите“ да бъде разчетен и реверанс към сегашната националистическа тенденция из Европа, а и у нас. По този повод нека си припомним, че още в Програмата на БСП от 2008 г. партията ни се определи като „… лява народна партия и като такава носим отговорността за надеждата и борбата за справедливост. Тази отговорност означава да осигуряваме надеждна защита на хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите, да работим за формиране на широка средна класа и за напредъка на всички.“
Тогава, на 47-ия Конгрес, тази постановка предизвика доста дискусии. Вярвам, че в светлината на днешните тревоги и търсения тя дава вярното разбиране за отговорността пред народ и народност. Което ни връща и към въпроса за дискусията по принцип. По време на представянето на последния брой на „Ново време“ в клуб „Политика 21“ един от участниците отново се вклини с често повтаряната в средите на партията теза, че „още не сме дошли на себе си“, че не сме си отговорили кои са причините и виновните за разрухата, приватизацията, обедняването и т.н. Въпроси, които неизбежно отново ще бъдат повдигани в светлината на тридесетата година от промяната от ноември 1989 г.
Очевидно, вярното изясняване на този комплекс от възможно най-трудни и сложни въпроси може да се постигне единствено чрез максимално отговорна и обективна дискусия. Такава, каквато имаме намерение да разгърнем и в предстоящите броеве на нашето списание. Нека се окажем на висотата на това особено сериозно предизвикателство!
