Хайки Патомаки е професор по геополитика в Университета в Хелзинки, където преподава политическа икономия. Автор е на много книги, преди всичко за дезинтеграционните тенденции в глобалната политическа икономия.
Най-добрият ни шанс да се еманципираме от настоящите реалности е чрез изграждане на едни по-добри глобални институции
Движещите сили на световната капиталистическа икономика заблуждаващо са наричани глобализация. В технически смисъл глобализацията се отнася до възможността социалните отношения да се поддържат с нарастваща лекота и интензитет във времето и пространството. Като политически проект обаче глобализацията се основава на убеждението, че конкурентните, саморегулиращи се пазари или административната им симулация в рамките на дадена организация са най-добрата гаранция за ефективност, свобода, справедливост или за всичко това заедно.
Преувеличените твърдения относно глобализацията в техническия смисъл послужиха за прикриване на движещите сили, довели до триумфалния възход на глобализацията като конкретен проект. Днес обаче проектът неолиберална глобализация се изправя пред ответна реакция.
Много изследователи и учени глави твърдят, че е достатъчно да бъдат развенчани митовете за глобализацията и да се разкрият начините, по които са били употребени за определени политически цели. Внимателното вглеждане в процесите от последно време разкрива, че всъщност има различни видове капитализъм, които могат да бъдат успешни.
Нуждаем се от разумна, а не от хиперглобализация. Възможно е държавата отново да влезе в ролята си, а социалдемократическият проект да бъде възроден. Държавата е по-автономна, отколкото обикновено се приема, въпреки че пълната реализация на нейния суверенитет може да предполага институционални промени (напр. излизане от еврото). Необходимо е да се отърсим от господстващото превратно мислене.
Това е привлекателен разказ и като много други подобни разкази не е без своите основания. Човешката дейност включва възможността да се действа и по друг начин. Държавите са уредили и утвърдили много от ограничителите на икономическите и социалните политики. Ако има политическа воля, същите държави по принцип са в състояние да отменят тези ограничения и да реализират алтернативни варианти на икономическа и социална политика.
Корените на глобализацията
Ключов недостатък на разказа, центриран върху държавата, е, че пренебрегва дълбочината на историческите корени на глобализацията. През 1996 г. Пол Хърст и Греъм Томпсън публикуваха книга, озаглавена „Глобализацията под въпрос“. В нея те пишат, че според повечето показатели световната капиталистическа икономика е била много по-интегрирана в края на XIX, отколкото в края на XX век. Според тях твърденията по отношение на глобализацията са крайно преувеличени. Другият прочит сочи, че процесите на глобализация са далеч по-дълбоко вкоренени, отколкото са предполагали, че е възможно.
Роланд Робъртсън, който въвежда термина „глобализация“ през 1985 г. (почти едновременно с Теодор Левит), разграничава три последователни вълни на глобализацията, които радикално са променили човешките общности и техните икономически дейности в хода на последните 500 години.
Маркс и Енгелс разглеждат природата на глобализацията в началните страници на Комунистическия манифест (1848 г.). Започвайки историческия си анализ със завладяването на Северна и Южна Америка и трасирането на морския път около южната точка на Африка, те обосновават твърдението, че „индийският и китайският пазар, колонизирането на Америка, размяната с колониите, умножаването на средствата за размяна и изобщо на стоките дадоха на търговията, на мореплаването, на промишлеността непознат дотогава размах, а с това предизвикаха бързо развитие на революционния елемент в разпадащото се феодално общество“.
Индустриалната революция ускори тези процеси. „Нуждата от все по-широк пласмент на нейните продукти гони буржоазията по цялото земно кълбо“. „Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически.“
Космополитната световна икономика до 1914 г. се базира на конкуренция, саморегулиращи се пазари и на т.нар. Златен стандарт. Този свят беше на два пъти разрушаван вследствие на катастрофите през XX век. Всички опити през 20-те години на миналия век за възстановяване на статуквото се провалиха с разрушителните последствия, които доведоха до Голямата депресия и до Втората световна война. Под въздействието на тези безпрецедентни обстоятелства през 1944 г. е създадена системата от Бретън‒Ууд, която позволява изграждането на демократични социални държави след войната.
Причини за възхода
на неолибералната глобализация
Вследствие на следвоенните споразумения жизненият стандарт се повишава, а социално-икономическите неравенства намаляват. Въпреки това английско-американските споразумения от 1944 г. създават ограничена рамка за глобално регулиране и управление. Териториалните държави остават в основата на регулациите и единствен фокус за данъчни и трансферни политики.
В същото време правилата и принципите на следвоенната система, включително и ориентираното към свободна търговия Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ), осигуриха постепенна либерализация и реинтеграция на световната икономика след кризите и войните от 1914 ‒ 1945 г. Бързото разширяване на световната търговия е основен източник на икономически растеж по време на „Златната ера на капитализма“, особено за индустриализираните държави. Отворената световна икономика предизвика разнообразни последици. До началото на 60-те години тази реинтеграция на световната икономика вече бе дала възможност на някои участници да се справят с най-належащите си проблеми чрез частично преместване, напр. чрез използването на т.нар. данъчни убежища.
Решаващото структурно състояние, обуславящо прехода от социалдемокрация към неолиберализъм, е несъответствието между ограничените възможности на териториалните държави и една все по-отворена либерална световна икономика. Произходът на неолиберализацията се крие в борбите за разпределение на доходите, конкурентоспособността и властта в рамките на това нарастващо несъответствие. Участниците правят история, но не в условията, които сами са създали.
Решителният избор е направен от президента Ричард Никсън през 1971 г. Неговото решение да „откъсне“ долара от златото представлява по същество унилатерализъм срещу по-нататъшно развитие на мултилатерализма и общите организации. Етичните и политическите идеи на неолиберализма намират своето място на политическата сцена след този възлов момент в началото на 70-те години. Веднъж взел надмощие обаче, неолиберализмът започва да проявява специфични ефекти и да задвижва една самоукрепваща се динамика.
Сферата на действие на икономическия либерализъм в една отворена световна икономика предполага наличието на позитивни обрати при реализацията на своите предпочитани институционални договорености, които от своя страна имат склонността да засилват потенциалната му сила. Например, свободно конвертируемите валути, финансовата дерегулация и националният принцип предоставят повече възможности за изход на капитала. Динамиката на този самозадвижващ се процес, който е позитивен от гледна точка на някои или на мнозина от ключовите участници, има способността да подкрепя и институционализира тази договорка.
От причините към еманципацията
Нито един самозадвижващ се процес не може да продължи до безкрайност, без да се появят обратни сили. Процесът на неолиберализация забави икономическия растеж, особено в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Това доведе до увеличаване на неравенствата и до възход на националистическите и ксенофобските движения. Забележителното в случая е, че повечето от тези движения и партии включват пазарния фундаментализъм в платформите си. Неяснотата се увеличава, но неолиберализмът остава доминиращата идеология, поне що се отнася до икономическите политики.
Държавноцентричната история на еманципираното ляво се основава на предположението, че сегашните условия и противоречия могат да бъдат преодолени и социалдемократическият проект да бъде възроден без глобални промени и колективни действия за преосмисляне или създаване на нови организации. Това не само пренебрегва сегашното ниво на институционализация на транснационалните практики и отношения, но също така не отчита основната тенденция на капиталистическата пазарна икономика да се разширява в пространството (днес дори и в планетарната орбита и други части на слънчевата система).
Още повече до степен, в която определени държавници виждат нещата само от своя ограничена гледна точка и са склонни да прибягват до противоречиви по своя характер действия – като например чрез погрешни рецепти. Грешката най-често е вследствие на предположението, че това, което е възможно за един участник в определен момент, следва да е възможно и за всички (или много) участници едновременно. Ако икономическите политики на различни държави са противоречиви, ако например едновременно направят опит да прехвърлят икономическите си затруднения отвъд граница чрез увеличаване на износа спрямо вноса, крайният резултат може да е много негативен за много държави или дори за всички. Нашите съдби са безвъзвратно взаимосвързани.
Пренебрегнатите противоречия често водят до нежелани последици, които лесно се превръщат в порочни кръгове, ограничавани от все по-егоистични и късогледи възгледи. Отчитането на противоречията изисква време и опит и предполага по-холистично и солидарно мислене за изграждане на колективни органи. Противоречията могат да бъдат преодолени най-добре чрез колективни действия и чрез преразглеждане на старите или изграждане на нови организации.
Не страдаме от недостиг на добри идеи за по-добри глобални институции. Тъй като политическите конструкции и институции все още са национални, много от тези идеи може да изглеждат невъзможни, дори утопични. Според мен обаче безнадеждно утопична е самата хипотеза, че можем да продължим със съществуващите институции на световната икономика, оставяйки всички основни глобални проблеми и противоречия неразрешени.
Истинският избор е сведен до учене и колективни действия, от една страна, и катастрофа от друга. Най-добрият ни шанс да се еманципираме от настоящите реалности е чрез изграждане на едни по-добри глобални организации.
Social Europe
https://www.socialeurope.eu/crisis-of-globalisation-from-its-causes-to-emancipation
