Рeйнхард Нюман представлява фондация „Фридрих Еберт“ в Португалия. Освен това работи като консултант и изследовател на свободна практика в областта на политиката по заетостта и индустриалните отношения към Европейската обсерватория на професионалния живот (EurWORK) и Европейската обсерватория на политиките по заетостта (EEPO).
За разлика от останалата част на Европа, крайната десница няма никакви шансове за успех в Португалия. Това се дължи и на политиките на лявото правителство в страната.
Списание „Икономист“ описва португалското правителство като „малкото чудо на Атлантика“. То е на власт от 2015 г. и все по-често се посочва като блестящ обратен пример на общата криза на европейската социалдемокрация. По същество, правителството на малцинството на социалистическата партия (Partido Socialista, PS), водена от Антонио Коща, се подкрепя от радикалната левица и доведе до растяща икономика, увеличаваща се заетост и цялостно подобряване на държавните финанси. Междувременно социолозите отчитат около 40% подкрепа за социалистите.
Посрещнат с не малко скептицизъм в ЕС, всъщност дори с открита враждебност в началото, този португалски експеримент днес изглежда по съвсем различен начин. През януари 2018 г. министърът на финансите на малката атлантическа държава беше дори избран за ръководител на Еврогрупата, неформалния орган, чрез който финансовите министри на еврозоната координират икономическото ѝ развитие.
Наскоро в португалското издание МАНИФЕСТ икономистът Рикардо Мамеде, смятан от мнозина за един от най-ангажираните, но и най-критичните привърженици на сътрудничеството с левицата, предложи задълбочен анализ на сегашното правителство. Той започва с това, че „управляващите са случили на сравнително благоприятна фаза в световната икономика, белязана от растежа на БВП в еврозоната (за където е предназначена по-голямата част от португалския износ) и от продължаващите политически мерки срещу кризата, които се предприемат в повечето от най-големите световни икономики. Това постепенно доведе до ниски разходи за рефинансиране на дълга и до повече финансови ресурси.“ В същото време той подчертава значението на икономическата политика на правителството.
Подобряването на жизнения стандарт, породено от растежа на икономиката и от правителствената политика, многократно засилва сегашния политически съюз между социалистите и радикалната левица; съюз, който очевидно е на прав път. Мерките, договорени между двете страни и прилагани от правителството – по-висока минимална работна заплата, по-щедри социални помощи и др., не само подобриха жизнения стандарт на големи групи от населението на страната, но и обориха аргументите на десни опозиционни партии и редица международни организации срещу правителствения курс.
Благоприятни икономически условия
Според Мамеде настоящата фаза на икономическа експанзия помага на левия съюз да овладее най-големите политически предизвикателства, а именно постигането на увеличаване на заплащането и обезщетенията (едновременно цел на Социалистическата партия и задължително условие на Комунистическата партия и на Левия блок за запазване на съюза), като в същото време остане в рамките на фискалните ограничения, определени от ЕС (задължително условие за социалистите).
Мамеде обаче също отбелязва, че въпреки икономическия ръст, основният проблем, свързан с бюджетни икономии, остава, след като първоначално администрацията „избра да отмени инвестициите в публичния сектор и да отложи възстановяването на държавните услуги“, за да остане в рамките на дефицита. Диагнозите на Мамеде се потвърждават от чести съобщения за проблеми в социалната система и от стачки в сектори като здравеопазване, образование и съдебна система.
В допълнение към благоприятните икономически условия левият съюз може да се възползва и от друг специфичен елемент на португалския политически пейзаж: след Революцията на карамфилите от 1974 г., която сложи край на колониалната война, установи демокрация и предизвика нов икономически тласък, в страната няма крайно десни вълни, нито забележим ръст на ксенофобските настроения, както и на националистически политически движения.
Дори драматичната икономическа криза, която разтърси ранното демократично развитие на страната толкова сериозно, че се наложи Международният валутен фонд (МВФ) да се намеси през 1977 и 1983 г., не доведе до възраждане на крайното дясно; кризата с еврото и болезнената програма за строги икономии, наложени от т.нар. Тройка от 2011 до 2014 г., също не доведе до осезаемо покачване на крайно десните симпатии в португалското общество. Точно обратното: през септември 2012 г. работещите в несигурни условия на труд инициираха най-голямата демонстрация срещу тогавашното дясно правителство и Тройката. А успехът на протестното движение предизвика вълна на солидарност от всички части на страната.
Днешната либерално-консервативна опозиция се намира в дълбока криза, което заедно с успехите на управляващите допринася за покачване на доверието в социалистическото правителство. През декември 2018 г. крайно десни активисти се опитваха да започнат кампания по модела на френските „жълти жилетки“, но претърпяха провал със слаби протести, на които присъстваха повече полицаи и журналисти отколкото демонстранти.
Незначителната крайна десница в Португалия
Как да си обясним португалския имунитет срещу крайно дясна агитация? Отчасти отговорът се крие в историята на страната: авторитарният режим на Novo Estado донесе на Португалия бедност, ниски нива на икономическо развитие и липса на социална мобилност, все аспекти, заради които десницата е сериозно дискредитирана в днешното португалско общество. Докато диктатурата не предполага носталгия, повечето португалци си спомнят за революционния ѝ край през 1974 ‒ 1975 г. с положителни чувства, което е от полза както за левицата като цяло, така и най-вече за по-радикалните ѝ елементи.
Европейската интеграция се възползва от дълбоко вкорененото разбиране на хората за осезаемото ускоряване на икономическия растеж, разширяването на социалното благосъстояние и увеличеното потребление в Португалия след присъединяването ѝ към ЕС. Макар че лошото представяне на португалската икономика в еврозоната и негативните последици от кризата с еврото доведоха до немалко разочарование, все още няма признаци за бурен евроскептицизъм или националистическа реакция.
Нещо повече, продължителното съществуване на ортодоксална комунистическа партия, която все още печели около 8 процента от гласовете, възпрепятства отклоняването на традиционната работническа класа надясно. Освен това Португалия има емигрантски традиции, а и трасетата на мигрантите през Средиземно море са значително отдалечени в източна посока. Ето защо в страната има разбиране и съчувствие към мигрантите и много малко място за сплашване. И накрая, чрез формиране на сегашното правителство левицата показа, че е в състояние да действа ‒ знак, който сам по себе си създава контраинерция за евентуално отместване надясно.
Въпреки това, централният въпрос остава ‒ дали икономическото развитие ще улесни продължаването на левия алианс през следващите четири години или предстои промяна. Според Мамеде МВФ прогнозира спад на реалния ръст на БВП от 2,3% през 2018 г. до 1,3% през 2023 г. Но добавя, че МВФ систематично прилага най-малко оптимистичните сценарии за Португалия. Дори и тези прогнози да се окажат верни, те пак поставят Португалия в състояние да спазва основните бюджетни правила на ЕС, като същевременно продължава да увеличава разходите за образование, здравеопазване и социално осигуряване, както и да поддържа ръст на публичните инвестиции на годишна база с темп, превишаващ инфлацията, добавя Мамеде.
Следователно макроикономическите условия би трябвало да позволят продължаване на сътрудничеството между Социалистическата партия и радикалната левица след следващите парламентарни избори, насрочени за 6 октомври 2019 г., стига да спечелят гласовете на 55 до 60 процента от избирателите. Съществуват редица варианти, но до момента нито една от страните не споделя какви са плановете ѝ за след вота. Всичко е възможно ‒ от продължаване на съществуващия модел (самостоятелен малцинствен кабинет на социалистите с подкрепа от Левия блок и комунистите) до
коалиция между Социалистическата партия и Левия блок или правителство на малцинството на социалистите без формални споразумения за подкрепа и създаване на ad hoc мнозинства.
International Politics and Society
21.03.2019 г.
