ПАРТИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СОЦИАЛИСТИ ДАДЕ ЗАЯВКА ЗА ЗНАЧИМ ЛЯВ ЗАВОЙ (Интервю на Александър Симов с политолога Страхил Делийски)

0
186

 Защо европейската левица плаща днес цената на всички проблеми в Европейския съюз? Какви заявки даде конгресът на ПЕС в Мадрид  на 22-23 февруари 2019? Към кого са отправени посланията на традиционната европейска левица? Има ли ПЕС своя собствена визия за Европа и защо позволи дебатът за бъдещето на Европейския съюз да бъде затворен в рамките на десницата? Има ли партията нова идеология? На каква политическа линия ще разчита и какъв знак дава чрез номинирането на Тимерманс за председател на ЕК?

В предаване на „Поглед ТВ“ Александър Симов разговаря с политолога Страхил Делийски за дилемите, пред които е изправена Партията на европейските социалисти на предстоящите избори.

 

 

 – Г-н Делийски, Вие бяхте сред наблюдателите на конгреса на Партията на европейските социалисти в Мадрид. Конгрес, който буквално даде началото на предизборната кампания на европейските избори…

– Точно така.

– Какви са Вашите наблюдения? В каква кондиция е ПЕС? Питам Ви, защото според мнозина анализатори и в България, разбира се, традиционната европейска левица може да бъде големият губещ на тези избори.

– Отвътре погледнато, естествено е хората от ПЕС – лидерите, активистите, да изпитват малко повече ентусиазъм, отколкото страничните публики. Особено в кампания. 
В този смисъл това, което ми направи добро впечатление, е мотивацията, макар че повечето, с които успях да разговарям, си дават ясна сметка, че ситуацията е трудна за европейската социалдемокрация. Неслучайно ключовият слоган на кампанията ще е: „Време е“ (It’s time). Само че, струва ми се, това време малко закъсня. И оттам идват големите трудности.

Трябваше като че ли да минат 10 години от 2008 г. ‒ когато избухна финансовата икономическа криза, когато общественото мнение започна да се превърта, когато тотално се пропука идеологическата хегемония на неолибералния капитализъм ‒ на ПЕС ѝ трябваха 10 години, за да
„поолевее“. Защото един от изводите, които категорично мога да направя, е, че на този конгрес ПЕС даде заявка за значим ляв завой. Ляв, доколкото ПЕС може да си го позволи.

– Наясно съм. Въпросът е как стана така… Знам, че разговорът по тази тема е дълъг, но може би по-накратко… Как стана така, че левицата плаща цената за всички проблеми в Европейския съюз, а десницата до този момент чрез различни трикове успява да излезе суха от водата?

– Ясно е, че основната причина е продължилото десетгодишно усещане, че сякаш въпреки преломния момент, много партии от семейството на ПЕС продължиха да разчитат на компромис в политическия център за своето политическо бъдеще и като основа на своята политическа стратегия.

Това беше грешка в ситуация, в която огромна част от обществата се радикализираха. Голяма част от тях усещаха, че именно този политически център е ключовият политически фактор за случващото се в Европа, а и в света, виновникът, ако щете, за негативния начин, по който се развиват обществата. Това е със сигурност ключовата причина. И тук ми се струва, че конгресът засегна и този въпрос.

Ако преди 5 години като основен противник на ПЕС бяха обявени партиите от радикалната десница, от антидемократичния и националистическия спектър, то сега, на конгреса в Мадрид, нямаше говорител, който да не сложи в полето на противниците Европейската народна партия (ЕНП) и партиите, членуващи в ЕНП. Сергей Станишев дори нарече своеобразните взаимодействия на партии от ЕНП и радикалната десница, съюз с дявола, което е очевиден сигнал, че ПЕС по отношение на своята политическа линия твърдо се отказва оттук нататък да търси компромис в „центъра“.

– Т.е. ние не можем да очакваме коалиция с ЕНП и това е другият фактор, който свали доверието в левицата?

– Именно. Заявките бяха повече от категорични. И тук е интересен въпросът: ако не с ЕНП, с кого?

– Изпреварихте логиката на моите въпроси. Има ли с кого наистина?

– Струва  ми се, че имаше много ясни послания на този конгрес. Само ако погледнем манифеста за „Нов социален договор за Европа“, ще видим, че трите послания в него – ЧЕСТНОСТ, СПРАВЕДЛИВОСТ И РАВЕНСТВО, ДЕМОКРАЦИЯ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ тези три групи ценности и следващите от тях политики са насочени към три потенциални партньорски политически движения.

– Кои са те?

– Става въпрос за социалистическата левица. Борба с неравенствата, преразпределението, облагането на транснационалните корпорации и финансовите транзакции с данъци… Акцентът върху този тип истинска социалистическа политика и финансова, и икономическа е повече от покана към левицата. След това имаме равенството и демокрацията, борбата срещу национализма, борбата срещу ксенофобията, правата на жените, правата на малцинствата. Всичко това пък е повече от очевидна покана към либералите. И накрая – ключовата тема за устойчивото развитие на Европа пък е повече от намигване към зелените движения. В този смисъл на мен ми се струва, че търсенето на консенсус в центъра, което беше характерно за ПЕС, сега ще се трансформира в търсенето на консенсус и консолидация вляво.

– Разбрах Ви. Казахте за този манифест за социална Европа. Това ли е визията на Партията на европейските социалисти за Европа? Отчетлива ли е тя? Защото в момента прави впечатление нещо друго: разговорът за бъдещето на Европа, поне медийно, е концентриран между Орбан и Меркел, т.е. десницата го е присвоила за себе си и думата на левицата като че ли не се чува много.

– Има нещо такова и то също беше отчетено в анализите и коментарите на конгреса. ПЕС твърдо са решили да се доближат до хората, дори с риск… как да го кажем… да бъдат обвинени в популизъм. Въпреки че традиционно в ПЕС се страхуват от подобен тип обвинения, аз поне в няколко от изказвания­та видях стремеж за разграничение между консервативния, дяснорадикалния популизъм и прогресивния ляв популизъм. Това не беше основна тема, но вървеше като тънка червена линия в някои от изказванията.

Въпросът е дали не са закъснели социалдемократите в Европа за едно такова връщане към хората, към традиционната социална база на левицата, към младите особено. Това пък беше следващият ключов акцент – Европа на бъдещето, Европа на младите.

Според мен, с оглед на скорошната история на европейската социал­демокрация, пътят, посоката изглеждат малко по-идеологически оправдани за ПЕС. Но не съм сигурен дали не е прекалено късно.

– Това тепърва ще го видим. На този форум реч имаше и кандидатът на левицата за бъдещ председател на Европейската комисия, белгиецът Тимерманс. Какво е Вашето впечатление от него? Казвам ви и моето, като български социалист: очевидно той е страхотен и опитен политик, на всяка аудитория предлага всичко, което тя иска, има страхотен усет за това, но не знам дали идеологически е достатъчно стабилен.

– Той идва от семейството на либералите, така че не можем да имаме никакви съмнения относно природата на неговата ценностна система.

– Може би това са кандидатите, които се търсят в момента в Европа…

– Да, това е може би един от интересните политически въпроси, които ще наблюдаваме оттук нататък. Защото очевидно е, че Тимерманс е фигура, чрез която ПЕС ще търси по-широка подкрепа за своя кандидат за председател на Европейската комисия. Това е повече от сигурно. Но аз си мисля, че това може да създаде проблем от стар тип с нов израз. Какво имам предвид? Кой вектор ще надделее в крайна сметка? Векторът, който е насочен към търсене на подкрепата на либералите от АЛДЕ чрез Тимерманс, или векторът, който търси сътрудничество с по-крайната левица и с левите зелени?

Такава е ситуацията. За съжаление социалдемокрацията е поставена в такова положение, че няма достатъчно електорална мощ, за да си позволи само един вектор на валенция. И много зависи как ще се представи несоциалдемократическата левица, по-радикалната левица, на тези избори. Зависи и от това как ще се представят АЛДЕ. Аз подозирам, че все пак в рамките на тази търсена прогресивна консолидация (ПЕС предпочитат така да я наричат, за да могат да включат и либералната левица в нея) ще се породят проблеми. Особено по отношение на регулацията на финансовите транзакции, по отношение на регулацията на транснационалните корпорации. Това са подводни камъни, които в някакъв момент подозирам, че ще бележат отношенията в едно, пак казвам, евентуално консолидирано прогресивно политическо пространство.

– По отношение на Партия­та на европейските социалисти има и наш интересен вътрешнополитически акцент. Става въпрос за отношенията на БСП с ПЕС. В момента се налагат няколко тези, ще Ви помоля да ги коментираме една по една. Първата теза е, че БСП е маргинализирана в рамките на ПЕС и че партията отказва да се припознае като част от прогресивното ляво семейство, което по същество е антиевропейска позиция.

– Сигналите, които БСП дава, поне така, както аз ги чета, са, че, да, БСП не държи прекалено много да се идентифицира със семейството на европейската социалдемокрация. Дали това е европейска или неевропейска позиция, на мен ми е трудно да кажа, но със сигурност по отношение на ценностите ‒ което е ключово за принадлежността към определена политическа фамилия ‒ при всички положения има неща, които разделят ПЕС и БСП.

От тази гледна точка си мисля, че за БСП няма да е лошо да си избере, не е страшно да се каже – ами ние не искаме в ПЕС. Окей! Има и други семейства в рамките на европейската партийна система. Но конфликт от този тип – ценностен, (защото той наистина е ценностен конфликт) не носи нищо добро на БСП. Дори във вътрешен план. Защото разграничаването от определени прогресивни идеи може би втвърдява и без това твърдото ядро на социалистическата партия, но и не позволява да отвори някаква по-либерална, по-европейска, по-прогресивна периферия. И това е проблем за БСП, според мен, защото БСП има нужда от периферия и тази периферия е нормално да се търси в прогресивно-европейския сектор, а не в националистически прогресивния.

– Да, разбрах Ви. Въпросът е, тази периферия в прогресивноевропейския сектор доколко я има и дали тя изобщо би искала да се идентифицира с левицата?

– Тук става въпрос за оцеляването на социалистическата партия. За никого не е тайна, че демографската структура на избирателите на БСП не дава особено оптимистични сигнали. На БСП ѝ трябват много млади хора с поглед към бъдещето, с мечти, с надежди, с вяра. Хора, които са готови да действат в името на нещо по-добро. Струва ми се, че такъв тип ценности, такъв тип идеи не можем да намерим в консервативното поле.

– В тази връзка, доколко важен проблем е присъствието на Сергей Станишев в листата за европейски избори на БСП?  Проблем, който се поставя в средите на партията.

– Аз съм от хората, за които е най-логично и най-нормално г-н Станишев да води листата на БСП. Той е председател на ПЕС, което означава и международен авторитет, най-малкото, особено на фона на така формулираната позитивна ценностна кампания… Защото 90 процента от разговора на този конгрес беше на равнището на ценностите.

На нас ни липсва такъв тип разговор в България. Чрез Сергей Станишев имаме шанс този разговор да влезе, макар естествено контекстуал­но локално попроменен. Но ние имаме нужда от разговор за ценности. И Станишев би могъл да допринесе за този разговор като лидер на ПЕС.

На второ място ще отбележа това, което преди малко си говорехме, че така е построена кампанията на ПЕС – позитивно, надеждно, на равнището на надеждата, на равнището на бъдещето, което, ако БСП реши все пак да влезе в този стратегически план на кампания, ще бъде добре именно по отношение отварянето към едни демографски групи, към едни общности, които са необходими на БСП. Да не говорим, че ако евентуално Станишев не бъде водач, БСП рискува вместо да прави кампания, всекидневно да отговаря на въпросите защо Станишев не е водач?

И не на последно място, ако той е водач, той ще понесе голямата от-говорност. Това е добър контекст за госпожа Нинова.

– Да, но не е ли голямата задача на БСП да победи на тези европейски избори, превръщайки ги по-скоро в битка  „за“ и „против“ ГЕРБ, отколкото в битка каква Европа искаме? Или това ще бъде грешка?

– Това със сигурност ще бъде част от инструментите за мобилизация, но не е достатъчно просто да кажеш – ГЕРБ не стават! Аз смея да твърдя, че едва ли има средностатистически интелигентни българи, които да смятат, че е добре ГЕРБ да продължат да управляват. В този смисъл да убеждаваш мнозинството българи, че ГЕРБ  не стават и не могат, е безпредметно, те го знаят.

Кампанията на БСП, според мен, следва да бъде обърната към предложенията за бъдещето – какво правим след ГЕРБ. А това неминуемо е свързано с бъдещето на Европа, защото всички предизвикателства,  които срещаме в рамките на националния политически процес, в рамките на националната държава ‒ и по отношение на неравенствата, и по отношение на данъците, и по отношение на миграцията, и по отношение на ксенофобията, и по отношение на насилието… каквото се сетите ‒ това са все предизвикателства, проблеми, които не могат да се решат в рамките на една национална държава. Те искат консолидирана, наднационална, общоевропейска политика. В този смисъл не пречи атаката срещу ГЕРБ да бъде част от тези, още повече че след това има и местни избори. Това е естествено, но не бива, според мен, това да бъде фокусът. Фокусът, особено за една лява партия, следва да е насочен към бъдещето.

– Благодаря Ви много.

Поглед.ТВ

https://youtu.be/KVnnDAHVERU

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук