КАКВО ПРЕДЛАГАТ СОЦИАЛИСТИТЕ?

0
241

 

Георги Пирински е депутат в Европейския парламент. Бил е народен представител от БСП от 1990 до 2009 г., заместник-председател на БСП (1990-1996), министър на външните работи на България (1995-1996), председател на 40-ото Народно събрание (2005-2009). Главен редактор на сп.„Ново време“ от 2016 г.

 

И как високообразовани критици отляво тласкат към опасно обезличаване и объркване на БСП като убеден и убедителен носител на перспективата за социалистическо преустройство на обществото, такова, каквото жадуват все повече мислещи граждани и особено млади хора и у нас, и в Европа, а и отвъд

 

 Досега традиционно се приемаше, че през изминалите десетилетия Европейският съюз се е развивал, като успешно е преодолявал периодичните кризи, в които е изпадал. Сегашната криза на Съюза обаче изглежда по доста по-различен начин. Вместо разширяване и задълбочаване на европейската интеграция, за пръв път се стигна до напускане на Съюза от държава членка – Обединеното кралство, страна с особено място в него, както и до все по-ясното осъзнаване на необходимостта не просто от промяна, а от цялостно преучредяване или „възраждане“ на ЕС.

Резките проявления на сегашната криза са повече от очевидни – от Брекзит и безсилието за колективен отговор на мигрантската вълна до разрастването на националистическите тенденции и действия за преутвърждаване на националните държави в противовес на наднационалното съюзно начало. При това обаче е наложително да се осъзнае едно – че първоизточникът на всички тези кризисни проявления е един и същ: това са застрашително задълбочаващите се различия и разслоения между отделните държави членки, както и между класите вътре във всяка от тях, от най-проспериращите до най-слабо развитите.

И страховете на британските граждани от мнимите заплахи на имигрантски преселения от Източна Европа, и реакциите срещу мигрантите от трети страни, както и реакциите срещу натрапвани от Брюксел политики и решения, са резултат от растящата неспособност на хората да поддържат досегашния си стандарт на живот и несигурността за утрешния ден, в комбинация с все по-осезаемото разминаване между налагащите се неотложни мерки за справяне с кризата и дневния ред на европейските институции.

През изтичащия си мандат комисията „Юнкер“, определена в началото от самия него като

„Комисията на последния шанс“

се оказа съвършено неспособна да предложи цялостна „визия“, т.е. стратегия за развитие­то на Съюза в предстоящото десетилетие, която да залегне в основата на новата Многогодишна финансова рамка за периода 2021–2027 година. Рамка, която на свой ред да бъде подчинена на жизнено необходимия на ЕС и на неговите граждани императив за икономическо, социално и териториално сближаване.

Вместо това председателят Юнкер се задоволи с очертаването на пет сценария за чисто количествени промени по оста „повече от по-малко ангажиращото или повече от по-тясно интегриращото“ (и то между някои от държавите членки). Тази пълна неспособност за формулиране на цялостен проект за общо бъдеще се оказва толкова по-недопустима, като се имат предвид безпрецедентните предизвикателства, пред които се изправя днес светът – от надвисналата климатична катастрофа, заплашваща трайно да преобрази живота на земята, до бурното навлизане на дигитализацията, на изкуствения интелект и на всеобщата свързаност в мрежи в ежедневието на хората, както и във всички сфери на социалния, обществено-икономическия и политическия живот. Нужно е при това да се отбележи, че Съветът на министрите – главният орган на ЕС, се оказа още по-неспособен да запълни тази липса на обща стратегия, в това число и по време на българското председателство на Съвета.

И ето че днес, в навечерието на изборите за деветия Европейски парламент, се оказваме в обстановка на пълна неяснота какво предстои – от това как ще се отразят конкретните условия на напускане на Обединеното кралство върху по-нататъшното функциониране на ЕС, до това какви конкретни действия са необходими за преодоляване на центробежните тенденции към разпад на самия Съюз и посрещане на съвременните глобални предизвикателства; доколко са налице съзнание и воля за предприемане на подобни действия. Затова и отговорността на политическите формации и партии, готвещи се за участие в изборите, е извънредно висока. Те са изправени пред изключителното предизвикателство да отговорят на страховете и надеждите на гражданите в отделните страни членки, като същевременно разположат своите програми и послания в перспектива за по-нататъшно развитие на европейската интеграция.

Може би в двойно по-голяма степен това предизвикателство важи за социалистическите партии и коалиции от държавите членки на Съюза. Това е така, защото, от една страна, сме предизвикани да обосновем не просто поредна предизборна платформа, а достоверен проект за фундаментална промяна на ЕС, но не чрез неговото фактическо отрицание с тезата за връщане към националната държава, а напротив – като застъпваме позицията за суверенната демокрация. В нашето списание вече веднъж отразихме тази позиция, убедително аргументирана от министър-председателя на Португалия Антониу Коща (1). Нейната същност се свежда до тезата, че отделната държава членка има право да избира политиките и мерките, които са необходими за развитие на икономиката и повишаване на жизнения стандарт, като верния път за съблюдаване на общите съюзни норми и принципи. Краткият материал, който поместваме в настоящия брой, озаглавен „Лява история за успех“, отразява безспорния факт, че там, където левицата съумява да се обедини за общи действия в интерес на широките слоеве на обществото и на държавата като цяло, място за виреене и разрастване на десницата в лицето на неолиберали, националисти и различни видове консерватори просто няма.

Да видим какво предлагаме днес ние, социалистите – у нас и на европейско ниво? На 26 януари т.г. Конгресът на БСП прие Платформата на партията за Евроизбори 2019, озаглавена „Визия за Европа! За социал­на Европа на гражданите и народите, срещу неравенството и бедността!“ Месец по-късно, на 23 февруари, Конгресът на ПЕС в Мадрид прие Платформата на европейските социалисти, ангажиращо озаглавена „Нов социален договор за Европа“.

Нека първо видим до каква степен в двата документа са отразени еднакви или сходни констатации и съответни ангажименти към избирателите:

 

1. Заявяваме, че Европейският съюз е в дълбока криза, изискваща радикална промяна:

ü в Платформата категорично се заявява: „Европейският съюз е в криза. Днес Европа е много далеч от идеите и ценностите, които вдъхновяваха европейските граждани десетилетия наред,… много далеч от проблемите и тревогите на обикновените хора в България и всички останали държави членки“;

ü ето и постановката в Манифеста: „Статуквото не е вариант. Необходима е радикална промяна, за да се изгради проект за бъдещето, в който да повярват всички европейци“;

 

2. Отхвърляме алтернативите на европейската десница и на национал­популистите:

ü в Платформата: „Заявяваме нашата решимост да отхвърлим натрапената на европейските общества неолиберална философия на развитието и социално-либералната политическа практика. Заедно с това трябва да се противопоставим на претенциите на консервативните политически среди и на крайния национализъм да определят посоката на европейското развитие, чиито идеологически виждания водят до национални разделения в Европа и съживяване на отминали вече исторически вражди. Демокрацията, като основна ценност на политическото развитие на Европа, е поставена под съмнение от нововъзникващи партии и движения, откровено споделящи расови и фашистки възгледи. Този път е връщане в миналото!“;

ü и в Манифеста: „Европа… трябва да изостави неолибералните и консервативни модели от миналото… Носталгичните националисти не продават нищо друго освен опасни илюзии, поставяйки под заплаха вече постигнатия напредък и европейските ценности.“

 

3. Призоваваме за  социална справедливост чрез социални държави в социална Европа:

ü в Платформата това звучи така: „Нашата цел е изграждане на нова социална държава в Европа и изграждане на солидарни общества, които поставят в центъра нуждите и стремежите на всеки гражданин, защитават демокрацията, създават равни възможности, постигат социална сигурност, гарантират устойчиво развитие и инвестират в бъдещето… чрез изграждане на един добре функциониращ, социално ориентиран Европейски съюз, който допълва и доразвива усилията на суверенните национални държави членки;   

ü ето и формулировката на Манифеста: „Европа трябва да преодолее неравенството… да гарантира сигурност за всички европейци… една социална Европа със силни социални държави, мрежи за социална сигурност и качествени обществени услуги… Европейските избори през май 2019 г. са моментът за подписване на нов социален договор за Европа, която защитава правата на гражданите и насърчава солидарността.“

Както се казва, дотук добре, но оттук нататък започват и въпросите. Без да сме изчерпателни, ето поне три достатъчно съществени.

Първият

за доверието

Как да убедим съвременния избирател, наслушал се на възможно най-„прогресивни“ послания, че ние, социалистите, днес знаем как, можем и сме решени да поведем истинска борба за коренния обрат в политиката, който заявяваме, че ще осъществяваме?

В края на краищата и преди пет години, в предходната евроизборна кампания, издигнахме същите призиви:

ü в нашата Платформа от 2014 година „За социална Европа! За социална България!“, където обявяваме, че желаем „да преучредим пълноценен социален съюз чрез нов Пакт за социален прогрес“. При това сме заявили категорично и националната си позиция: „всеки гражданин, независимо от коя част на Европа произхожда, да има еднакви социални права и условия на труд, достъп до култура и публични услуги. Това са основополагащи права и всеки български гражданин в ЕС, които не подлежат на предоговаряне“;

ü и в тогавашния Манифест на ПЕС „Към една нова Европа“, в  раздела „Към социална Европа“ сме записали и следното: „ЕС трябва да подкрепи страните членки в ефективното и справедливо преразпределение на богатството и възможностите… да гарантираме, че ЕС е един истински социален съюз:… икономическите свободи не бива да имат предимство пред социалните права.“

И така нататък…

Днес единственият начин да започнем да възстановяваме достоверността на посланията ни е да изтъкнем пряката връзка между актовете на ниво ЕС и живота на гражданите във всяка държава членка, в това число и в България, и в хода на предизборната кампания да докажем, че имаме конкретни алтернативни решения по тях в интерес на голямото мнозинство от гражданите, като продължение на общите ни послания за нов договор за Европа.

Второ, имаме ли основание да твърдим, че посланията и конкретните ни мерки за изпълнението им предлагат дълбока и всеобхватна смяна на съществуващата система в отговор на протестите на хората из цяла Европа от изминалите месеци? Натрупаното разочарование и гняв от

загубената перспектива

и реалните очаквания за по-добър и справедлив живот пораждат в предизборния период склонност у политиците да формулират възможно най-„революционно“ звучащи постановки и претенции.

Тази склонност като че ли не е отминала и нас в БСП. В нашата Платформа сме записали, че предложенията, съдържащи се в нея – „това е модерният социализъм на XXI век“. Подобни твърдения могат да се срещнат днес и от представителите на други социалистически формации извън ЕС. Едва ли имаме сериозни основания за такава твърде ангажираща заявка. Очевидно социализмът на новото хилядолетие като отрицание на съвременната капиталистическа система предполага съответното дълбоко концептуално осмисляне на неговите същностни характеристики и всестранна обосновка на практическата му реализация въз основа на верен анализ на движещите сили и процеси на трансформиращото се пред очите ни съвременно общество.

Но какво следва от горната констатация? Немалко анализатори и изследователи, изявяващи се в лявото политическо пространство, днес ни заявяват, че след като по същество става дума не за смяна, а за несъществена промяна на системата въз основа на политическите постулати на съвременната социална демокрация, то е необходим съвършено друг курс на глобална преориентация към други форми на обществено-държавно устройство, утвърждаващи по същество авторитарната власт и корпоративната държавна организация като необходимия и автентичен модел на съвременното ляво виждане за обществото.

Прокламиращите подобни тези се отнасят в най-добрия случай снизходително към носителите на вижданията, заложени в споменатите по-горе документи на социалистите, третирайки ги, ако не като преднамерени проводници на антинародна политика, то най-малкото като наивно самозаблуждаващи се. Обосновава се и тезата, че Европейският съюз е безнадеждно белязан от разлагащ (се) либерализъм, джендър постулати, диктат на големите държави членки и отреждането на периферна роля на страни като България като донори на жива сила, природни ресурси и лесно достъпни пазари. Което неминуемо води до заключението, че не си заслужават никакви усилия за неговото трансформиране и преучредяване, а напротив – нужно е просто неговото разпускане.

В предизборния период у нас в лявото пространство тези гласове зазвучаха с нов интензитет, и то от лица, смятани за водещи кандидати в листата на БСП за изборите или направо като номинирани за такива. До степен, че дори в някои от дискусиите в рамките на БСП с участието на такива кандидати се създава впечатлението, че те или въобще не познават, или просто не приемат именно Платформата на партията „Визия за Европа“. Такъв подход бе демонстриран от един от тези представители по време на широка дискусия с участието на актива на Пловдивска област на 9 март т.г.

Всъщност, именно тази линия на фактическо отхвърляне на утвърдени от Конгреса постановки и послания представлява главната заплаха за тяхното убедително представяне и отстояване пред обществото днес. Гарнирано с тезата, че сега имало повече социалисти извън БСП, отколкото в нея, че нашите челни представители в предизборната листа говорят не от името на партията, а от „левицата“, всъщност свидетелстват за подмяна както на позициите, така и на необходимите за олицетворяването им представители.

Не са необходими кой знае какви усилия, за да се разкрива и критикува половинчатият характер на записите в основни документи на ПЕС отпреди пет и повече години, както и на съответните политики на партиите членки, участвали във властта. Но от подобни заключения съвсем не следва, че трябва да се пренебрегва очевидната еволюция вляво на днешната ПЕС (както личи и от материала в този брой, отразяващ конгреса в Мадрид). Нито, още по-малко, да се стига до отказ от активно включване в нейната дейност със стремежа тя още по-недвусмислено да се идентифицира като реален носител на същинска промяна.

Възможност, която впрочем ни предлага нашият основен програмен документ ‒ Програмата на БСП „За България – свободни граждани, справедлива държава, солидарно общество“, утвърдена и в предизборната платформа от последното заседание на Конгреса на партията като носител на принципите, на които градим участието си и в предстоящите евроизбори. Още тогава, през ноември 2008 година, с приемането на нашата Програма от 47-мия Конгрес на партията, заявихме недвусмислено, че „днес БСП следва отново да се докаже като партия на социалистическия идеалкато носител на историческия синтез на възникнали през вековните борби на народите общочовешки ценности за свобода, демокрация, равенство, социална справедливост и солидарност, като социална партия, посветила се на историческото преодоляване на капитализма.“ Както и че за целта, като „…партия на демократичния социализъм…провежда последователна политика за социална демокрация за развитието на активна социална държава по европейските модели, съобразно българските условия…“

Несъстоятелна позиция, както твърдят високообразованите критици отляво? Която всъщност било време да бъде отхвърлена – при това не чрез открита дискусия в структурите на партията, а тихомълком, чрез фактическото ѝ подминаване и подмяна с новите прозрения на глобалния анализ.

Нека не се заблуждаваме – подобна линия неминуемо води до опасно обезличаване и объркване на БСП като убеден и убедителен носител на перспективата за социалистическо преустройство на обществото, такова, каквото жадуват все повече мислещи граждани и особено млади хора и у нас, и в Европа, а и отвъд. И нека е ясно – проводниците на споменатата линия правят най-добрата услуга на онези сили и кръгове, които всячески се стремят да обезсилят и злепоставят БСП като предпочитания носител на друг път за България!

Трето – и все пак,

какви шансове има

подобна лява социална алтернатива да спечели подкрепа на предстоящите евроизбори, както и да намери доминираща изява в предстоящия Девети европейски парламент? Нали всички социологически прогнози сочат сериозен спад на подкрепата за социалистите, което би означавало осезаема загуба на места в него?

Да, но тук възниква въпросът за изграждане на широко лявоцентристко взаимодействие, преди всичко с представителите на европейската левица и на „зелените“, с възможности за силно влияние върху дневния ред и актовете на парламента. Както читателите на  нашето списание знаят, във времето на изтичащия мандат в Европейския парламент се оформи именно такова взаимодействие във формата на Прогресивен форум (2), който напоследък представи на вниманието на ръководствата на парламентарните групи на социалистите, на левите и на „зелените“, десет въпроса (съставени не без участието на пишещия тези редове) като възможна основа за допирни точки и в предизборните послания, и за практическо взаимодействие в рамките на предстоящия парламент. И така, въпросите са:

 

Поддържате ли:

1. Четирите основополагащи начала на Манифеста от Вентотене за социална справедливост, свобода на народите, мир и солидарност;

2. Необходимостта от нов Пакт за устойчиво развитие, който да замести Пакта за стабилност и растеж (сегашната рамка за политиката на остеритет, т.е. на резки бюджетни ограничения, преди всичко на социалните разходи);

3. Реформа на договорите (т.е. на Лисабонския договор) чрез приемането на нова Харта за суверенна демокрация, с особен фокус по отношение на публичния контрол и отговорността (на властите);

4. Първенство на социалните права, образованието и колективното договаряне (между синдикати и работодатели) спрямо свободите на капитала;

5. Паневропейска конференция за мир и колективна сигурност, за да бъде отхвърлена войната;

6. Осъществяване на европейска политика за реиндустриализация, отключваща потенциала на кръговата икономика (за безотпадни производства), която осигурява висококачествени работни места в условията на неутрална въглеродна среда;

7. Осъществяване на екологично съобразени политики и устойчиви стратегии за постигане на обрат срещу застрашителните последици от промените на климата за нашите общества, икономики, общественото здраве и околната среда;

8. Реално равенство на половете и в работата, и във всички аспекти на живота чрез задължително за политиката на ЕС законодателство;

9. Обща европейска рамка за борба срещу данъчните измами и прането на пари;

10. Споделена европейска политика по отношение на миграцията и бежанците, основана на хуманността и солидарността в условията на надлежно реформирана Дъблинска система.

И така, в заключение обратно към въпроса – какво предлагат социалистите? Краткият отговор – налагащото се преосноваване на Европейския съюз като Съюз на гражданите и народите. Такъв, какъвто е необходим, за да отговори на техните насъщни потребности и надежди за пълноценен и справедлив живот в обновена Социална Европа – незаменима рамка за утвърждаване на социални държави членки, основани на началата на суверенната демокрация. Нека се посветим и в периода до евроизборите, и след тях както в новия Европарламент, така и у нас, не на друго, а на категоричното отстоя­ване именно на тази алтернатива!                                                 

 

 

– Каре –

Манифестът от Вентотене

През 1941 година активните участници в антифашистката съпротива в Италия Ернесто Роси и Алтиеро Спинели, интернирани от фашистката диктатура на Мусолини на остров Вентотене, съставят Манифест за свободна и обединена Европа, като преграда срещу възраждането на фашизма след войната и за утвърждаване на траен мир.

През последните няколко години Групата на Европейската левица в Европейския парламент отново напомни за този манифест като подходяща основа за ново взаимодействие между всички демократични и антифашистки сили и движения.

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук