Любен Петров е дългогодишен дипломат и експерт по международни отношения.
През лятото на 1936 г. Испания става република. Както всяка демократична държавна формация, така и испанската среща много врагове, срещу нея се надигат вътрешни и международни сили. Страната е превърната в арена на жестока гражданска война, дала повече от един милион жертви. В продължение на 1936-1939 година от екзотична страна на тореадорите, кастанетите и на Кармен, Испания се превръща в страна на престъпленията на настъпващия фашизъм и съдба на целия прогресивен свят.
На Седмия конгрес на Коминтерна (1935), чийто генерален секретар става Георги Димитров, се дава марксическата формулировка на фашизма: „Фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистическите елементи на финансовия капитал.“ Изпълнителният комитет на Комунистическия интернационал (ИККИ) бие тревога и допринася за обединяване на демократичните и революционните световни сили в народни фронтове за отпор срещу настъплението на фашизма.
По инициатива на Испанската комунистическа партия (ИКП) и в Испания е създаден Народен фронт, който печели парламентарните избори на 16 февруари 1936 г.
Срещу републиканското правителство застават най-отявлените реакционни сили в страната – едрата буржоазия, земевладелците, Католическата църква, анархистите и няколко хиляди отявлени фашисти. Техният идеен и организационен център става новосъздадената националистическа организация (фалангистка), чийто идеолог е Хосе Антонио Примо. Маркизът принадлежи към старо офицерско семейство, син на сваления министър-председател, а идеологията му копира тази на фашистите от Италия и Германия. Краен антидемократ и антимарксист, той изцяло възприема фашистките методи на борба и разправа. Негови са думите: „На нас не ни е нужна никаква диалектика, освен диалектиката на юмрука и пистолета.“ Неговата философия възприемат част от военните и генерал Франциско Франко (4.12.1892 – 20.11.1975)., който застава начело на метежа срещу републиканското правителство. На 18 юли 1936 г. испанското радио излъчва закодираната парола, прикрита зад метеорологичното съобщение:
„Над цялата страна небето е безоблачно“
Сутринта на същия ден превратът започва с арести и терор: разграбени са помещенията на профсъюзите, претърсени са домовете на партийните кадри, отцепени са цели квартали и важни обществени сгради. Нерешителната защита на правителството улеснява метежниците.
На 27 юли 1936 г. е прието решение за началото на германската интервенция в Испания в помощ на войските на генерал Франко. Съставена от елитни летци, ескадрилата „Кондор“ денонощно снабдява франкистите с боеприпаси. Подложено на масови бомбардировки, мирното население, организирано от прогресивните сили в страната, поема защитата на Републиката и законно избраното правителство на Испания.
Впрегнато е и оръжието на словото. От трибуната на провеждащия се световен конгрес на културата в Мадрид (1937) се чуват гласовете на големите писатели: Алексей Толстой, Жулиен Венда, Карис Михалес, Михаил Колцов, Андре Марло и др. Испанската комунистическа партия мобилизиpa всички свои материални и духовна сили в борбата срещу франкистите. Нейната легендарна дъщеря Долорес Ибарури–Пасионария (Пламенната) чрез печата прави съпричастна прогресивната световна общественост към борбата на демократична Испания. Чрез статиите на Георги Димитров в световния печат тя се надига срещу испанската фаланга.
ИККИ провежда две срещи с лидерите на II Интернационал за обединяване на световните демократични сили за спасяване на републиката. Още в първите месеци на метежа хиляди доброволци от 54 страни, включително от България, се включват на страната на републиканската армия. Те са организирани в интербригади, батальони и други военни подразделения и се сражават рамо до рамо с републиканците. Славянският батальон от интербригадисти носи името „Георги Димитров“. В него се включват стотици българска доброволци, политемигранти в Съветския съюз и други европейски страни, революционни дейци от България с различни професии и възраст, но с една решимост – защита на Испанската република.
Въпреки усилията на Коминтерна за единодействие с II Интернационал, неговите лидери саботират делото на защитата. Леон Блум, министър-председател на Франция и един от неговите водачи, спомага най-много за политиката на ненамеса, която улеснява италияно-германската интервенция и пречи на СССР и антифашистите да окажат по-голяма помощ на демократична Испания.
През март 1939 г. Републиката пада. След нейния погром повече от 500 хиляди защитници на демокрацията – испанци и интербригадисти, са принудени да емигрират във Франция. Притиснато от реакционните сили, правителството на Леон Блум ги настанява в концлагери и ги пръска из крепости и затвори или ги изпраща в африкански области, граничещи със Сахара.
Генерал Франко се обявява за държавен глава, става генералисимус, управлява страната чрез диктатура. Около името му в победата в Гражданската война са създадени купища пропагандна литература. В действителност кървавите събития в Испания са прелюдия към Втората световна война, установеният франкизъм в страната е вариант на фашизма. Още навремето Долорес Ибарури предупреди: „Втората световна война всъщност започна в Испания.“ Затова битката в защита на испанската република не е само битка за запазване на демокрацията в тази страна, а битка за запазване на мира и демокрацията в цяла Европа и света, за спасяване на човешката култура.
Още по време на метежа стотици интелектуалци и културни дейци – писатели, художници, журналисти, посвещават таланта си на демократичните завоевания в Испания и тяхната защита. Когато светът научава за трагедията на Герника, Пабло Пикасо запечатва на платно този ужас; Пабло Неруда написва стихосбирка с предизвикателното заглавие „Испания на кръст“; през различни години създават свои творби, посветени на Испания: Андре Мороа, Ърнест Хемингуей, Синклер и др.
Още по време на кървавите събития тази страна влиза и в сърцата на българските прогресивни писатели: Никола Вапцаров, Младен Исаев, Александър Муратов, Людмил Стоянов, Мария Грубешлиева, Веселин Ханчев, Александър Геров, а по-късно и Димитър Димов и др.
Неизвестният тогава огняр-поет Н. Вапцаров създава блестящия си поетичен цикъл „Песни за една страна“. Съдбата на борческа Испания става негова съдба.
