На 15 юли т.г. опит за военен преврат парализира столицата Анкара и редица други големи градове в съседна Турция. Танкове по централни пътни артерии, блокирани мостове над Босфора, спряна е дори турската държавна телевизия, а сградата ѝ, както и летището в Истанбул, са под контрола на военните.
„Група военни, използвайки пълномощията си и оръжие се опитаха да извършат противозаконни действия“, заяви тогава турският премиер Бинали Йълдъръм за телевизия NTV. Той обаче побърза да успокои гражданите, че правовият ред и турската демокрация ще бъдат запазени, а виновните лица „ще платят най-високата цена“.
В изпълнение на тази закана последва масова чистка и над 100 хиляди души – военни, държавни служители, учители, журналисти, служители в съдебната система, полицаи и други, бяха уволнени заради предполагаеми връзки с духовника в изгнание Фетхулах Гюлен, когото властите сочат за основен организатор на метежа. А други повече от 40 хиляди души са арестувани.
Правителството превърна изкореняването на последователите на Гюлен в приоритет номер едно.
Светкавичните репресии обаче дадоха повод на мнозина анализатори да се усъмнят, че случилото се е постановка и че всъщност истинският преврат се случва в момента – укрепване на стремежа за налагане на авторитарно управление от страна на президента Ердоган.
