БРЕКЗИТ: АПОКАЛИПСИСЪТ ЗАСЕГА СЕ ОТЛАГА

 

 

 

 ХОРА, които обикалят около супермаркетите и броят пенитата си, за да си купят необходимата храна, която поскъпва с всеки изминал ден заради сриващия се курс на паунда. Армия от стотици хиляди нови безработни, редящи се на опашки пред бюрата по труда. Изнасящи се към Южна Европа пенсионери, които не могат да се справят с високите цени. Масови стачки и парализа на обществения транспорт и на комуналните услуги. Фалиращи фирми, все по-високи лихви, бум на престъпността…

 

Това са само част от сценариите, с които мнозинството от медиите в Европа (включително и голямата част от българските) облъчваха аудиторията в седмиците след референдума на 23 юни, на който британците подкрепиха излизането си от Европейския съюз.

 

Поне към момента нито един от тези сценарии не се състоя. Напротив, с присъщото си британско хладнокръвие и лека апатичност, поданиците на кралицата продължават всеки ден да си пият чая с мляко точно в 11.00 и в 15.00 ч., както и традиционно да похапват в петък пържена риба с картофи, а в неделя – печено месо със задушени зеленчуци и сос грейви.

 

Моловете са пълни с пазаруващи хора, хотелите, ресторантите и пъбовете по Южното крайбрежие на Острова – от Хейстингс на изток, през Брайтън и Борнмут, та чак до Плимът на запад, се пръскат по шевовете заради изненадващо топлото английско лято тази година, а оптимизмът на бизнеса и на големите търговски вериги е още по-голям след олимпийските игри в Рио де Жанейро. Те бяха най-успешните в историята на Team GB със завоюваните 27 златни, 23 сребърни и 17 бронзови медала. В момента всичко, което е свързано с британските олимпийци – от спортни облекла до ключодържатели и всякакви дрънкулки с британското знаме и логото на Олимпиадата, се харчи като топъл хляб.

 

Дали обаче този оптимизъм не е просто опит да се замете под килима надигащата се опасност след Брекзит?

 

Няма какво чак толкова да го мислим – категоричен е 72-годишният пенсионер Роджър Скрийтън. Самият той е гласувал на референдума за оставане на страната му в ЕС и е категоричен, че за Великобритания би било много по-добре да бъде част от европейския пазар, но решението вече е взето. „Няма връщане назад, допълва Роджър. Сега трябва да се държим заедно и да бъдем силни – така както бяхме през Втората световна война. Британия никога няма да потъне, този иначе дъждовен и ветровит остров е благословен от Бога. Устояли сме на далеч по-големи заплахи като Хитлер и Наполеон, та това ли ще ни уплаши?“

 

Роджър обаче е наясно, че именно влизането на Великобритания в ЕС през 1973 година, въпреки дългата съпротива през 60-те на френския президент Шарл де Гол, който два пъти спъва еврочленството на Острова, е причината за сегашното благоденствие на страната.

„Да, след войната ние бяхме в голяма криза. Една разпадаща се империя, която изоставаше от останалите големи държави в Европа – Германия, Франция и Италия. Смятам, че членството в ЕС ни донесе големи позитиви, макар че имаше и общности, които пострадаха. Моят баща беше рибар в Гримзби, имаше голяма лодка, с която ловуваше в Северно море, а градът ни бе може би най-голямото риболовно пристанище в Западна Европа. След членството в ЕС и с налагането на жестоките ограничения в риболова и бизнесът на баща ми, и като цяло районът на Гримзби умря. Преселихме се в южната част на страната, защото в Североизтока просто вече беше много трудно. Но пък членството в ЕС ни отвори много други възможности, от които се възползвахме като държава“, коментира Роджър.

 

Бизнесът, или поне голяма част от него, обаче е много по-песимистичен в очакванията си. Това особено силно се усеща в хранителната индустрия и в земеделието, където мнозинството от работниците са от Източна Европа. Случайно или не, точно районите с най-развито земеделие гласуваха масово за излизане от ЕС.

 

Една от големите компании в този сектор – „Haygrove“, чиято основна дейност е производството на ягоди, малини и череши и която оперира с няколко големи ферми в страната, вероятно ще бъде принудена да премести изцяло производството си в Португалия и в Южна Африка заради очертаващата се липса на работна ръка. Шефът на фирмата Ангъс Дейвисън твърди, че половината от производството вече е зад граница.„Вероятно ще се наложи изцяло да пренесем дейността си на Континента, просто няма как да събираме реколтата, след като нямаме работници – притеснен е Дейвисън. – Великобритания ще има големи проблеми в хранителната индустрия поради тази причина и няма да бъде способна да осигури поне някаква независимост в производството на плодове и зеленчуци. В последните десетилетия се вложиха огромни средства в този сектор у нас, вкарваха се нови технологии, еврофондовете също спомогнаха за развитието му, но сега всичко отива по дяволите. Ако допреди референдума всеки ден в офиса ни идваха по 15-20 нови работници от България и Румъния, сега идват по един-двама. Те просто не се чувстват вече желани в тази страна.“

 

Брекзит обаче все още остава като някаква не особено ясна опасност за мнозинството от британците. Ако оставим настрана гласовете, идващи от Шотландия, които призовават за нов референдум за независимост и за евентуално напускане на Великобритания, англичаните по-скоро приемат с ехидна усмивка заклинанията за идващия апокалипсис.

Оказва се, че

 

 

В края на юли продажбите на дребно са скочили с 1,4%, цените на акциите на фондовата борса стигнаха рекордно високи нива, банките са стабилни, а броят на безработните за един месец е намалял с над 8600 души, вместо да се покачи.

 

Психологическият ефект от смяната на караула на „Даунинг стрийт“ 10, 
където Тереза Мей се настани в кабинета на Дейвид Камерън, се оказа твърде успешен. „Няма проблеми“, уверяват постоянно в последните седмици и Мей, и министрите ѝ, вместо да гледат угрижено.

 

И все пак, не е като да няма проблеми. Те може и да не се усещат отчетливо на микро ниво, но на по-глобално равнище все по-ясно се вижда стагнацията. Макар да е твърде рано за някакви сериозни тенденции, наблюдава се забавяне на икономическия ръст от юли насам. Само допреди 4-5 месеца страната отчиташе рекордни стойности и беше най-бързо развиващата се икономика сред страните от Г-7. Днес никой вече не говори за подобен икономически бум, но пък не се и състоя очакваното срутване на финансовата система и икономиката на Острова.

 

Напротив, очаква се в близките месеци ситуацията да се влоши, след като започне същинската част от преговорите между Лондон и Брюксел по процеса на излизане от съюза и задействането на чл. 50 от Лисабонския договор. Премиерът Тереза Мей, която в момента е най-одобряваният 
политик на Острова и измести от челото на рейтингите доскорошния кмет на Лондон, настоящ външен министър и водач на анти-Брекзит кампанията Борис Джонсън, ще има изключително трудна задача да договори възможно най-изгодните условия, с които Великобритания да напусне ЕС.Сякаш обаче

 

 

И в Брюксел, и в Берлин, и в Париж са наясно, че ако островитяните се договорят за една добра сделка, това ще има негативен ефект върху много от другите страни-членки на ЕС, където има силни антиевропейски настроения. Визират се конкретно страните от Вишеградската четворка – Полша, Чехия, Словакия и Унгария, както и скандинавските държави, където националистическите партии бележат траен ръст.

 

За изнервеността на европейските политици свидетелства и изказването на германския вицеканцлер Зигмар Габриел, който обяви, че на Великобритания не трябва да ѝ бъде позволено да „запази хубавите неща“, които идват с членството в ЕС, без да поеме отговорност за последиците от напускането. Той предупреди, че ако справянето с проблема бъде лошо управлявано, други страни-членки на ЕС също ще последват примера на Великобритания и тогава Европа ще бъде „загубена“.

 

 

Другата опция е т.нар. швейцарски модел. Швейцария е намерила своето място в Европейската асоциация за свободна търговия (ЕFTA) и по този начин търгува безпрепятствено с останалите държави от Съюза. При този вариант Лондон също ще трябва да се съобразява с някои митнически регулации, но ще се наложи да приеме и някои рестрикции във финансовия сектор, който е жизнено важен за страната. При швейцарския вариант обаче страната ще може да запази някаква независимост относно имиграцията от ЕС.

 

Третият вариант е канадският модел. Канада има специални търговски отношения с ЕС, а преди две години Отава и Брюксел подписаха споразумението за свободна търговия. И въпреки че този документ бе възприеман като модел за аналогичните преговори със САЩ за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP), този процес все още трудно набира скорост. Причината, разбира се, не е в Канада, а в САЩ, защото преговорите за TTIP са пред провал.

 

Все пак Великобритания смята, че ако успее да се договори с Брюксел за сделка, подобна на канадската, ще има много по-добри шансове да търгува свободно с ЕС, отколкото Вашингтон и Отава.

 

Икономистите обаче предупреждават, че самата

 

 

със страни извън ЕС, на които ще разчита много повече като партньори оттук нататък. Причината е тривиална – Лондон досега е договорил търговските си отношения с тях като член на ЕС, а сега ще трябва да ги предоговаря, с всяка една държава поотделно. Освен САЩ и Канада, особено важни за Великобритания са споразуменията с Китай, Индия, Япония и Корея, тъй като в последното десетилетие британските компании се преориентираха в инвестициите и в износа си точно в посока Азия. Сякаш още тогава са имали нещо наум, че Брекзит е напълно възможен и са пренасочили финансовите потоци на Изток.

 

Сега предстоят много тежки месеци на преговори не само с Брюксел, но пък мнозинството от британците по-скоро възприемат тези тегоби като поредното препятствие в историята им, което е трябвало да преодолеят.

„Свикнали сме с всичко това, все пак живеем на остров и често сме били в подобни ситуации“, обяснява пенсионерът Роджър Скрийтън, докато отпива точно в 15.00 часа чая си, произведен в Шри Ланка и пристигнал на Острова през пристанището в Ротердам. „Все пак млякото, което съм добавил в чая, все още е британско“, усмихва се той.